МОТИВИ
към присъдата по
НОХД №423/2018 г. по опис на РС Девня, първи състав
Девненският
районен прокурор е възвел обвинителен акт срещу К.Й.Ц., ЕГН **********, за това, че:
На 14.12.2018 г, в гр. Девня, обл.
Варна, управлявал МПС – л. а. “Фолксваген Голф”, рег.№***, след употреба на
наркотични вещества – канабис и метанфетамин, установено чрез орален наркотест посредством
техническо средство – “DRAGER Drug Check 3000“, реф.№8325554, валиден до м. май 2019 г. – престъпление по чл.343б, ал.3 НК.
В хода на
съдебните прения, прокурорът поддържа обвинението, като счита същото за
безспорно доказано и моли съда, да признае подс. К. Ц. за виновен и да наложи
на същия предвиденото наказание “лишаване от
свобода” за срок една година, чието изпълнение съобразно чл.66, ал.1 НК, да
бъде отложено с изпитателен срок три години, както и да се наложат наказанията
“глоба” в минимален размер 500 лв и лишаване от право да управлява МПС за срок шест
месеца.
При съдебното
следствие, подс. К. Ц. се явява лично и дава обяснения, в които твърди, че не е
употребявал наркотични вещества. Посочва, че вечерта преди извършената му
проверка бил в заведение, където останал без цигари и поискал и получил от
непознати нему лица от съседна маса ръчно свита цигара, от която пушил малко и
на сутринта не се чувствал добре като го болял корема. Моли, да бъде признат за
невиновен.
Защитникът на
подс. К. Ц. не приема описаната в обвинителния акт фактическа обстановка за
безспорно установена. Твърди, че приобщените доказателства сочат, проверката спрямо
подс. К. Ц. да е осъществена не в сградата на РУ МВР Девня, а на открито и при
температура, за която няма категорични доказателства да е надвишавала
изискуемите поне 5 градуса за достоверност в показанията на това техническо
средство, поради което резултата от извършената проверка не може да служи като
годно доказателствено средство за установяване на твърдяната в обвинителния акт
употреба на наркотични вещества от подсъдимия. Твърди също, че даденото от подсъдимия
обяснение за получена от непознато лице в заведение нефабрична цигара, от която
е пушил, съответства на приобщените показания от свид. А. Г. и може да се
приеме за правдоподобно, при което се налага извод за недоказаност на
съставомерността на обвинението от субективна страна, доколкото при такава
фактическа обстановка подсъдимият не е могъл да знае, че е употребил наркотични
вещества в предхождащия проверката период. Моли съда, да признае подс. К. Ц. за
невиновен.
След преценка на събраните доказателства, поотделно и в съвкупност,
съдът счита за установена следната фактическа обстановка:
На 14.12.2018 г., около 11.00 часа, управлявайки
л. а. “Фолксваген Голф”, рег.№***, подс. К. Ц. спрял превозното средство на ул.
“Петрича” в гр. Девня, непорсредствено пред РУ МВР Девня, с което нарушил пътен
знак В27 “Забранени са престоят и паркирането!” и поради това спрямо него била
извършена проверка от свидетелите Е.Х. – мл. автоконтрольор и Н.Н. – полицай
ООР. Тъй като подсъдимият имал неспокойно поведение при проверката, на мястото,
където бил паркиран автомобила пред сградата на РУ МВР Девня, при липсата на
конкретна информация за температурата на въздуха в района на гр. Девня за
съответния период и при установени в последствие данни от най-близко до гр.
Девня разположените метеорологични станции за температура в 11.00 часа в гр.
Варна 5.4 градуса и температури в 14.00 часа в гр. Суворово 4.4 градуса и в гр.
Горен чифлик 3.0 градуса, спрямо подс. К. Ц. били проведени последователно
тестове за употреба на алкохол и на наркотични вещества. Тестът за алкохол бил
отрицателен, докато проведеният орален тест с техническо средство “DRAGER Drug Check 3000“, реф.№8325554, валиден до м. май 2019 г., отчел
резултат за употреба на канабис и метамфетамин, доколкото съобразно
представената инструкция за употреба на съответното техническо средство, при
налични контролни линии в лявата и в дясна част на горния диазпазон срещу
означенията С, на уреда не се визуализирали в лявата част цветни линии в зоните
срещу означенията МЕТ (метамфетамини) и ТНС (тетрахидроканабинол -
канабис). При този резултат от теста подс. К. Ц. бил приканен от проверяващите
в сградата на РУ МВР, където бил проведен оглед на техническото средство, били
съставени протокол рег.№253р-13679 от 14.12.2018 г. за извършената проверка за
употреба на наркотични вещества и Акт за установяване на административно
нарушение №992374 от 14.12.2018 г., и бил издаден талон №0053193 за изследване на
подсъдимия. След това той бил съпроводен от полицейски служител до Център за
спешна медицинска помощ в гр. Девня за вземане на кръв за медицинското
изследване, но тъй като се възползвал от правото на отказ като удостоверил това
с подпис в издадения му фиш за спешна медицинска помощ, кръвна проба не била
взета и изследване не било проведено.
Гореописаната фактическа обстановка съдът приема за безспорно и
категорично установена след анализ по отделно и в съвкупност на приобщените
доказателства. Обстятелствата относно извършената спрямо подс. К. Ц. проверка
на 14.12.2018 г. около 11.00 ч. за употреба на наркотични вещества със
съответното техническо средство орален тест “DRAGER Drug Check 3000“,
реф.№8325554, както и валидността на същото се установяват по несъмнен начин от
приобщените документи – протокол за оглед на веществени доказателства от
14.12.2018 г. ведно с фотоалбум, протокол рег.№253р-13679 от 14.12.2018 г. за
извършената проверка за употреба на наркотични вещества, Акт за установяване на
административно нарушение №992374 от 14.12.2018 г., Докладна записка
№253р-13680 от 14.12.2018 г. и талон за изследване №0053193. Относно мястото на
осъществяване на проверката със съответното техническо средство в хода на
съдебното следствие се установи по несъмнен начин чрез обясненията на
подсъдимия и показанията на всеки от двамата свидетели Н. Н. и Е. Х.,
включително след съпоставяне в очни ставки на свид. Е. Х. с подс. К. Ц. и със
свид. Н. Н., че оралния тест е бил проведен не в сградата на РУ МВР Девня, а при
атмосферни условия, отвън на улицата пред управлението, при служебния автомобил
с отворена врата, до който се намирал подсъдимия когато извършвал действията по
продължително натриване на тестовия тампон между бузите и венците си, след
което тампона бил поставен от свид. Е. Х. в намиращата се в автомобила тестова
касета и там бил отчетен резултата. Също така, от кредитираните показания на
всеки един от двамата свидетели Н. Н. и Е. Х. става ясно, че нито един от тях
няма ясни и категорични възприятия за действителната температура на околната
среда към момента на провеждане на съответния тест като нейните параметри не са
удостоверени и в съставения протокол рег.№253р-13679 от 14.12.2018 г. А от
приобщените в хода на съдебното следствие документи – Методически указания
относно реда за установяване на употребата на наркотични вещества или техни
аналози от водачи на МПС с орален тест “DRAGER Drug Check 3000“ и
Ръководство за експлоатация от производителя на техническото средство е видно,
че обективно условие за провеждане на теста е температурата на околната среда
да надвишава 5 градуса по Целзий. В хода на съдебното следствие, при опита да
се съберат обективни данни за температурата на въздуха в гр. Девня в съответния
времеви период към датата на проверката, също не бяха представени нужните данни
като от отговора на НИМХ - филиал Варна става ясно, че в гр. Девня няма
разположена метеорологична станция, а от най-близко разположените станции до гр. Девня са измерени температура
5.4 градуса в 11.00 часа в гр. Варна и температури в 14.00 часа в гр. Суворово
4.4 градуса и в гр. Горен чифлик 3.0 градуса. Доколкото всяко от тези населени
места е на значително отстояние от гр. Девня и предвид обстоятелството, че
данните не сочат наличие на съществено високи за сезона температури и в трите
съседни на гр. Девня населени места, а напротив – отчетените стойности са
твърде близки до и около пет градуса, не може по никакъв начин да се приеме за
категорично и несъмнено установено, температурата на въздуха при мястото на
проверката да е надвишавала изискуемата стойност от 5 градуса по Целзий.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Основният обективен елемент от фактическия състав на
деянието по чл.343б, ал.3 НК е употребата на наркотични вещества от дееца, което
обстоятелство следва да бъде установено по категоричен и несъмнен начин. В
процесния случай, способът, чрез който е извършена проверката за употреба на
наркотични вещества от дееца, е технически – чрез тестови уред за еднократна
употреба. По тази причина, валидността и достоверността на изпитването зависи изцяло
от спазването и изпълнението на специфичните изисквания за експлоатация на
уреда. Сред тези специфични изисквания както в съставеното от производителя ръководство
за експлоатация, така и в издадените от ГД „Национална полиция“ при МВР
методически указания за работа с орален тест “DRAGER Drug Check 3000“, фигурира обективното условие за провеждане на теста при
температура на околната среда не по-малко от 5 градуса по Целзий. И предвид
факта, че наличието на това обективно условие не може да се счита за
установено, не следва и да се приема, че проверката е изпълнена при спазване на
специфичните изисквания за експлоатация на тестовия уред. Това от своя страна
означава, че валидността и достоверността на изпитването са компрометирани и получения
и удостоверен резултат не може да бъде считан за обективен, поради което не е и
в състояние да формира извод за установеност по несъмнен и категоричен начин на
съответния основен елемент от фактическия състав на деянието – употреба на
наркотични вещества от дееца.
За пълнота на изложението следва да се изтъкне, че
употребата на наркотични вещества не може да бъде установена по категоричен начин
чрез други способи извън медицинското изследване или с технически уред. При
това, по делото липсват каквито и да е други, приобщени по надлежния
процесуален ред доказателства, които да сочат данни за управление на превозното
средство след употреба на наркотични вещества от подс. К. Ц.
Съдържащите се в обясненията на подс. К. Ц. и в
показанията на свид. А. Г. твърдения, че в предхождащата проверката вечер
подсъдимият пушил от получена от непознато лице в заведение нефабрична цигара, след което на
сутринта не се чувствал добре и имал болки в корема, по същество не съдържа
възприятия и изявления за употреба на наркотични вещества, а представя описание
на обстановка, представляваща чисто хипотетично обяснение за евентуален, едва
ли не несъзнателен (и невиновен) способ за приемане на наркотични вещества от
подсъдимия. Тези
твърдения по същество съдът счита за недоказана, подкрепена единствено от
необективни показания на близък приятел на подсъдимия, несъстоятелна и наивна
защитна теза, доколкото нефабрична цигара със съдържание, различно от тютюн, е
неминуемо да не бъде различена от истинска такава от редовен пушач, при което
употребилото я лице задължително следва поне да допуска, че същата би могла да
е с наркотично съдържание, а това всъщност би обусловило констатация за наличие
на евентуален умисъл при управление на автомобил след нейната употреба. Но недостоверността,
несъстоятелността и наивността на изложената от подсъдимия защитна теза не може
и не следва да се третира като аргумент и още по-малко като доказателство за
осъществяване на деянието, нито пък е в състояние да опровергае констатацията
за компрометираност на валидността и достовенрността по проведеното изследване.
В подкрепа на обвинителната теза прокурорът изтъква
наличните данни за признание от подсъдимия за предхождаща управлението на
автомобила употреба на наркотични вещества чрез изявление за потвърждаване на
резултата от извършената проверка в издадения му талон за изследване и чрез
съответстващ отговор пред свидетелите Е. Х. и Н. Н. Действиелно, в издадения
талон за изследване №0053193, подсъдимият е удостоверил с подпис изявление, че
приема показанията на техническото средство/теста. Но това удостоверяване в
съответния документ, няма подобно съдържание, не съставлява и не може да се
тълкува като признание за употреба на наркотични вещества, а от друга страна,
същото не може и да се цени като доказателствено изявление за признание от
обвиняемо или подсъдимо лице в наказателното производство, доколкото
единственият способ за процесуални доказателтвени изявления от обвиняем или
подсъдим е снемането на обяснения при наличие на възведено обвинение. Същите
аргументи за непроцесуалните изявления от подсъдимото лице са относими и към
данните от показанията на всеки един от свидетелите Е. Х. и Н. Н., които
описват, че след запознаване с резултата от проверката, подс. К. Ц. казал пред
тях, че е употребил наркотични вещества няколко дни по-рано. Наред с това, всяко
признание от подсъдим, особено когато е от категорията „извънпроцесуално“, подлежи
на съпоставяне и преценка спрямо другите налични доказателства. И предвид факта,
че основното доказателство в настоящия процес е опорочено и със съществено
компроментирани валидност и достоверност, не може да се направи и извод за
съответност и подкрепеност на такова извънсъдебно признание от другите събрани
доказателства.
При тези констатации, сочените от прокурора данни в
подкрепа на обвинението са в състояние да формират само едно обосновано
предположение за осъщественост на деянието от подс. К. Ц., но поради
компрометираните валидност и достоверност на резултатите от проведения тест,
това предположение остава непотвърдено с категоричност и по несъмнен начин. А съобразно
чл.303, ал.2 НПК, подсъдимият може да бъде признат за виновен само при доказаност
по несъмнен начин на възведеното обвинение. В настоящото производство това не е
сторено, поради което и съобразно чл.304, пр.1 НПК, подсъдимият следва да бъде
признат за невиновен поради неустановяване, че деянието е извършено.
Водим от гореизложеното, съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: