РЕШЕНИЕ
№ 774
гр. София, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Нели С. Маринова
Димитринка Костадинова-
Младенова
при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова
като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело
№ 20211100507033 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение N 20051866/24.02.2021 г., постановено по гр. д. N 48394/20 г. по описа на
СРС, 157 състав, е отхвърлен предявения от С.В. Д., със съдебен адрес: гр. София, ул.
******* N *** срещу „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: *******, иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК
във вр. с чл. 150 ЗЕ във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ищецът
не дължи чрез принудително изпълнение сумата от 778,87 лв., представляваща главница за
периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2015 г., както и сумата от 114,52 лв. – лихва за забава за
периода от 30.06.2013 г. до 22.06.2016 г., за които суми на 11.12.2016 г. в полза на ответника
е издаден изпълнителен лист по гр. д. N 35948/16 г. по описа на СРС, 73 състав. Със същото
решение С.В. Д. е осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от
150 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Постъпила е въззивна жалба от С.В. Д. срещу решение от 24.02.2021 г., постановено
по гр. д. N 48394/20 г. по описа на СРС, 157 състав. Твърди, че обжалваното решение е
неправилно поради допуснато от първоинстанционния съд нарушение на материалния закон
и съществено нарушение на процесуалните правила. Поддържа, че неправилно
първоинстанционният съд е приел, че давността е 5 – годишна и че не е изтекла. Твърди, че
в случая е приложима 3 – годишната давност, считано от датата на влизане в сила на
1
заповедта за изпълнение, тъй като срещу заповедта за изпълнение не е било подавано
възражение от длъжника и не е водено исково производство. Поддържа също така, че
първоинстанционният съд в противоречие с Тълкувателно решение N 2/13 г. от 26.06.2015
г. на ОСГТК на ВКС е приел, че давността е прекъсната с молбата за проучване на
имущественото състояние на длъжника от 19.02.2020 г. Иска се от съда да постанови
решение, с което да отмени обжалваното решение като неправилно, в т. ч. и в частта за
разноските, и вместо това да постанови друго решение, с което да уважи предявения иск.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна – „Т.С.“ ЕАД не е подала отговор на въззивната жалба в срока
по чл. 263, ал. 1 ГПК. В становище, представено по делото, посочва, че решението на
първоинстанционния съд е правилно и следва да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид доводите на страните и като
обсъди събраните по делото доказателства, съгласно разпоредбите на чл. 12 ГПК и чл. 235,
ал. 2 ГПК, приема за установено следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
Ищецът С.В. Д. твърди, че не дължи на ответника „Т.С.“ ЕАД сумите, за които в
негова полза е бил издаден изпълнителен лист от 11.12.2016 г., въз основа на влязла в сила
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. N 35948/16 г. по
описа на СРС, 73 състав. Поддържа, че задълженията, за които е бил издаден изпълителният
лист, са погасени по давност на основание чл. 111, ал. 1, б. „в“ ЗЗД, тъй като от момента на
влизане в сила на заповедта за изпълнение, както и от момента на издаване на
изпълнителния лист, не са били извършвани никакви изпълнителни действия за период по –
дълъг от три години. Твърди, че за принудителното събиране на сумите по изпълнителния
лист е било образувано изпълнително дело N 20208630400520 по описа на ЧСИ С.Х., което
обуславяло и правния му интерес от предявяването на иск с правно основание чл. 439 ГПК
за признаване за установено по отношение на ответника, че не му дължи сумите, както
следва: 778,74 лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от
01.05.2013 г. до 30.04.2015 г., както и мораторна лихва в размер на 114,52 лв. за периода от
30.06.2013 г. до 22.06.2016 г., като погасени по давност. Поддържа, че няма искания за
извършване на изпълнителни действия от страна на взискателя в продължение на повече от
три години, поради което изпълнителното производство е следвало да бъде прекратено на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Иска се от съда да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумите, както
следва: 778,74 лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от
01.05.2013 г. до 30.04.2015 г., както и мораторна лихва в размер на 114,52 лв. за периода от
30.06.2013 г. до 22.06.2016 г., за които суми в полза на „Т.С.“ ЕАД срещу ищеца е бил
издаден изпълнителен лист от 11.12.2016 г. по ч. гр. д. N 35948/16 г. по описа на СРС, 73
състав, и които задължения са предмет на принудително изпълнение по изп. дело N
20208630400520 по описа на ЧСИ С.Х.. Претендира разноски.
2
Ответникът – „Т.С.“ ЕАД е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1
ГПК. Оспорва иска като неоснователен, като твърди, че процесните задължения не са
погасени по давност, тъй като с подаването на молбата за образуване на изпълнителното
производство давността е била прекъсната, а нов давностен срок е започнал да тече от
изтичането на две години от последното изпълнително действие. Претендира разноски.
По делото не се спори между страните, че въз основа на вляла в сила заповед за
изпълнение по ч. гр. д. N 35948/16 г. по описа на СРС, 73 състав, е бил издаден на
11.12.2016 г. изпълнителен лист в полза на „T. С.“ ЕАД срещу длъжника С.В. Д. за
заплащане на сумата от 778,74 лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия
за периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2015 г., както и мораторна лихва в размер на 114,52 лв.
за периода от 30.06.2013 г. до 22.06.2016 г.
Видно от приложеното копие от изпълнително дело N 20208630400520 по описа на
ЧСИ С.Х. на 19.02.2020 г. е образувано изпълнително дело за събиране на сумите, за които е
издаден изпълнителният лист, като в молбата за образуване на производството по
принудително изпълнение е налице възлагане от страна на „Т.С.“ ЕАД по реда на чл. 18, ал.
1 ЗЧСИ.
В хода на производството по принудително събиране на процесните вземания са
извършени следните изпълнителни действия, насочени срещу длъжника – на 15.07.2020 г. са
наложени запори върху вземания на длъжника по банкови сметки.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна
страна следното:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от
процесуално легитимирана страна.
Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни правни
норми.
По иска с правно основание чл. 439 ГПК:
С разпоредбата на чл. 439 от ГПК е предвидена възможност за длъжника в
изпълнителното производство да оспори вземането, предмет на изпълнението, когато
основава иска си само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. Същото право има и
длъжникът в производството по издаване на заповед за изпълнение, която е влязла в сила.
Предмет на делото е отрицателен установителен иск, с предявяването на който
ищeцът цели да установи, че вземането на ответника, за което е издаден изпълнителен лист
3
от 11.12.2016 г. на основание влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. N 35948/16 г. по описа на СРС, 73 състав, не подлежи на
принудително изпълнение, тъй като е погасено по давност. Ищецът има правен интерес от
предявяването на специалния установителен иск, тъй като кредиторът е предприел действия
по принудително събиране на вземането, за което съществува изпълнително основание, като
въз основа на молба, към която е приложен изпълнителния лист от 11.12.2016 г., издаден по
ч. гр. д. N 35948/16 г. по описа на СРС, 73 състав, е образувано изпълнително дело N
20208630400520 по описа на ЧСИ С.Х. срещу длъжника.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл. 154, ал. 1
ГПК/ и направеното от ищеца възражение за изтекла погасителна давност, ответникът
следва да установи по делото фактите, свързани със спиране или прекъсване на течението на
погасителната давност за главница и лихви.
Не е спорно между страните, че въз основа на заявление от „Т.С.“ ЕАД за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу С.В. Д. е било
образувано ч. гр. д. N 35948/16 г. по описа на СРС, 73 състав, по което е била издадена
заповед за изпълнение за процесните вземания; че срещу заповедта за изпълнение не е било
подадено възражение от длъжника в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, поради което същата е
влязла в сила /чл. 416 ГПК/; че след влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл. 410
ГПК по ч. гр. д. N 35948/16 г. по описа на СРС, 73 състав, в полза на „Т.С.“ ЕАД срещу С.В.
Д. е бил издаден процесният изпълнителен лист от 11.12.2016 г.
С исковата молба са въведени от ищеца твърдения, че вземането, предмет на
принудително изпълнение, е погасено по давност.
В чл. 116, б. „б” ЗЗД е предвидено, че давността се прекъсва с предявяване на иск или
възражение от кредитора. В случая, изпълнителният лист от 11.12.2016 г. по ч. гр. д. N
35948/16 г. по описа на СРС, 73 състав, е издаден въз основа на влязлата в сила заповед за
изпълнение. С подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение не се прекъсва
давността. Това е така, тъй като заповедното производство е едностранно производство и до
постановяване на съдебния акт, с който на длъжника се разпорежда заплащане на
определена сума, длъжникът не е уведомен за предприетите по отношение на него
действия.
Според мнозинството от съдебния състав с влизането на сила на заповедта за
изпълнение, издадена по ч. гр. д. N 35948/16 г. по описа на СPC, 73 състав /след изтичането
на срока за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК/ е започнала да тече нова 5 – годипна давност
/на основание чл. 117, ал. 2 ГПК за вземанията, установени със сила на пресъдено нещо/.
Това е така, тъй като влязлата в сила заповед за изпълнение се ползва със стабилитет и не е
допустимо последващо пререшаване на спора между същите страни на същото основание.
Посочените правни последици на влязлата в сила заповед за изпълнение я приравняват на
силата на пресъдено нещо на влязлото в сила съдебно решение. Длъжникът не може да
прави възражения срещу дълга, извън хипотезите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като
същите са преклудирани от силата на пресъдено нещо на влязлата в сила заповед за
4
изпълнение. Ето защо, по отношение на спор, разрешен със влязла в сила заповед за
изпълнение, приложение намира разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ГПК като срокът на новата
давност е винаги 5 години.
Доколкото по делото няма данни за датата, на която е влязла в сила заповедта за
изпълнение, следва да се приеме, че най – късната дата, на която заповедта за изпълнение е
влязла в сила, е датата, на която изпълнителният лист е издаден – 11.12.2016 г. Ето защо, от
датата – 11.12.2016 г. давността е прекъсната и е започнала да тече нова давност.
Съгласно чл. 116, б. „в” от ЗЗД давността се прекъсва с предприемане действия за
принудително изпълнение, а според чл. 117, ал. 1 ЗЗД от прекъсването на давността започва
да тече нова давност.
От събраните по делото доказателства се установява, че въз основа на издадения
изпълнителен лист от 11.12.2016 г. по ч. гр. д. N 35948/16 г. по описа на СРС, 73 състав, по
молба на взискателя „Т.С.“ ЕАД е било образувано на 19.02.2020 г. изп. дело N
20208630400520 по описа на ЧСИ С.Х. срещу длъжника С.В. Д., като в молбата за
изпълнение е налице възлагане по реда на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ.
В хода на производството по принудително събиране на процесните вземания са
извършени следните изпълнителни действия, насочени срещу длъжника – на 15.07.2020 г.
са наложени запори върху вземания на длъжника по банкови сметки.
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство се прекратява, ако
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години. В случая, изп. дело N 20208630400520 по описа на ЧСИ С.Х. не е прекратено, в т. ч.
и ex lege, тъй като изпълнителното дело е образувано на 19.02.2020 г., и от последното
изпълнително действие, насочено срещу имуществен обект на длъжника, а именно –
наложените на 15.07.2020 г. запори върху вземания на длъжника, не е изтекъл срока по чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Съгласно разясненията, дадени в мотивите към т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г.,
постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, прекъсва давността предприемането
на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
/независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1
ЗЧСИ/: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността:
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др.
5
Образуването на изпълнително дело не е предприемане на действие по принудително
изпълнение и не прекъсва давността. Когато молбата за изпълнение съдържа искане за
прилагане на посочени в нея изпълнителни действия или възлагане по реда на чл. 18, ал. 1
ЗЧСИ, това също не е предприемане на принудително изпълнение. Такива изпълнителни
действия, прекъсващи давностния срок, са наложените на 15.07.2020 г. запори върху
вземания на длъжника, тъй като те съставляват насочване на изпълнението върху отделен
имуществен обект на длъжника. В случая, от прекъсването на давностния срок – от
15.07.2020 г. е започнал да тече нов давностен срок, който не е изтекъл, поради което и
задълженията на ищеца не са погасени по давност.
Ето защо, искът с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено по
отношение на ответника, че ищецът не дължи сумите, както следва: 778,74 лв.,
представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2013 г. до
30.04.2015 г., както и мораторна лихва в размер на 114,52 лв. за периода от 30.06.2013 г. до
22.06.2016 г., за които суми в полза на „Т.С.“ ЕАД срещу ищеца е бил издаден изпълнителен
лист от 11.12.2016 г. по ч. гр. д. N 35948/16 г. по описа на СРС, 73 състав, и които
задължения са предмет на принудително изпълнение по изп. дело N 20208630400520 по
описа на ЧСИ С.Х., тъй като са погасени по давност, следва да се отхвърли като
неоснователен.
Поради съвпадение на крайните изводи на мнозинството от настоящия съдебен
състав на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд решение N 20051866/24.02.2021
г., постановено по гр. д. N 48394/20 г. по описа на СРС, 157 състав, следва да бъде
потвърдено като правилно.
По разноските:
Въззиваемата страна претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение по
делото.
Предвид обстоятелството, че въззиваемата страна не е подала отговор на въззивната
жалба, нито е взела участие в откритото съдебно заседание във въззивното производство,
съдът намира, че не следва да й се присъждат разноски за юрисконсултско възнаграждение
по делото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение N 20051866/24.02.2021 г., постановено по гр. д. N
48394/20 г. по описа на СРС, 157 състав.
Решението не подлежи на обжалване.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7