РЕШЕНИЕ № 991
гр.
в., 21.05.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд тридесет и втори състав
На осемнадесети март Година две хиляди и деветнадесета
В публично
заседание в следния състав:
Председател: Албена Славова
Секретар Незает Исаева
като разгледа
докладваното от съдията
анд № 5777 по описа на съда за 2008г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е образувано по жалба на управителя на „Е.И.П.” ООД *** против НП №
**********-51/06.12.2018 г. на Директора на РИОСВ - в., с което на юридическото лице на
основание чл. 136 ал.2 т.4 от Закона за
управление на отпадъците /ЗУО/ е наложено
административно наказание "Имуществена санкция” в размер на 10 000/десет хиляди/ лева за нарушение на чл. 35 ал.1 т.1 от ЗУО.
В депозираната до
съда жалба, въззивникът излага твърдения, че
издаденото НП е необосновано и незаконосъобразно. Излага твърдения, че при
установяване на нарушението е съставен констативен протокол, екземпляр от който
не е връчен на представляващ дружеството-жалбоподател. Сочи се, че в съставения
АУАН и издаденото въз основа на него НП не се съдържа отбелязване досежно приблизителното количество на битовите отпадъци,
които са установени на терена. Твърди се, че съгласно предоставената на
контролния орган отчетна книга по Приложение 4 от Наредба № 1/2014 г. за реда и
образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както
и реда за водене на публични регистри, на терена за рекултивация
са приемани само и единствено отпадъците, посочени в разрешително №
03-ДО-637-00/27.06.2017 г. и не са приемани битови отпадъци. Твърди се, че в
приеманите изкопни земни маси с код 17 05 04 – почва и камъни, различни от
упоменатите в 17 05 03 са възможни инцидентни случаи, при които има наличие на
незначителни примеси от битов характер, чието съдържание в приетите земни маси
е пренебрежимо малко. Сочи се, че при установяване на наличие в приетите
изкопни земни маси на такива, същите се отделят и се предават извън терена на
лице, притежаващи необходимото разрешително и не се използват за наспиване и
извършването на рекултивационни дейности. Твърди се,
че дейностите по рекултивация са извършени при
спазване на условията по т.3.1 и т.6.3 от издаденото от директора на РИОСВ-в.
разрешително . Излага се становище, че в хода на административно-наказателното
производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,
доколкото в АУАН и НП не е посочена датата на извършване на нарушението, а
единствено датата на неговото установяване. Иска се НП да бъде отменено като
незаконосъобразно и необосновано, а при условията на евентуалност, да се
приложи нормата на чл. 28 от ЗАНН поради маловажност на случая, като се
съобрази, че видно от съставения на 26.09.2018 г. констативен протокол,
установените отпадъци от битов характер са почистени и предадени и от деянието
не са настъпили вредни последици. Излага се становище, че наложената санкция е
прекомерно завишена с оглед липсата на други нарушения на ЗУО, за които е
ангажирана административно-наказателната отговорност на
дружеството-жалбоподател и предвид незабавното отстраняване на констатираните
нередности.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно
призован, се
представлява от адв. С. при ВАК, която поддържа жалбата с наведените в нея основания. В
заседание по същество пледира НП да бъде отменено с оглед на изложените в
жалбата доводи. В допълнение към жалбата се излага аргументът, че посочените
като отегчаващи отговорността обстоятелства в НП са недоказани, като се излага твърдение,
че не може да се установи по безспорен начин, дали сигналите, постъпили в РИОСВ
– в. са свързани с дейността, осъществявана на терена, стопанисван от
дружеството-жалбоподател или с дейността на находящи
се в близост до същия заводи. Сочи се, че деянието е несъставомерно,
доколкото нормата на чл. 136 ал.2 т.4 от ЗУО предвижда ангажиране
отговорността в случая за реализирано
бездействие от страна на лице, на което по силата на издаденото му разрешително
е вменено задължение да изпълнява условието на даденото разрешение и не може да
бъде приравнявано на допускането да бъде насипан терена с отпадъци, различни от
позволените с разрешителното.
Въззиваемата
страна , редовно уведомена, изпраща представител - юк К., която в
съдебно заседание оспорва жалбата. В заседание по същество пледира, че в хода
на съдебното производство е установено безспорно, че на проверявания терен на
13.08.2018 г. е установено насипване с твърди битови отпадъци, които не са
разрешени за извършване на техническа рекултивация на
същия, съгласно издадения документ от РИОСВ-в.
- разрешение за извършване на дейност с отпадъци. Излага становище, че
доколкото съгласно издаденото разрешително, конкретният вид отпадъци,
установени на терена не са разрешени, тяхното количество не влияе върху съставомерността на нарушението.
В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетелите
по установяване на нарушението – св. Д.М. и св. Й.Й..
Съдът, като взе предвид
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следната фактическа
обстановка:
С разрешение № 03-ДО-637-00/27.06.2017 г. на директора на РИОСВ-в. на „Е.И.П."
ООД е разрешено извършването на дейности с отпадъци, свързани с рекултивация на притежавания от дружеството ПИ с
идентификатор 27125.21.14, находящ с в местност „Ч. б.",
землище на с.Е., община Б.. Съгласно т. 3.1 и т. 6.3 в издаденото от РИОСВ-в.
разрешение, техническата рекултивация на терена е
разрешена да се извършва, чрез насипване само с отпадъци с кодове и
наименования: 17 05 04 - почва и камъни, различни от упоменатите в 17 05 03; 19
05 99 ; отпадъци неупоменати другаде; 19 12 09 - минерали (напр. пясък,
камъни).
Във връзка с множество постъпили сигнали от граждани, живущи в с. Е. за
наличие на силна, неприятна миризма в населеното място, на 13.08.2018 г. в
землището на с. Е., община Б., м-ст „Ч.б.",в ПИ
с идентификатор 27125.21.14, представляващо терен за рекултивация,
собственост на "Е.И.П." ООД е извършена проверка от служители на
РИОСВ-в..
В хода на проверката е установено, че дружеството, изпълнявайки I-ви етап от техническата рекултивация на гореописания терен, за което има съгласуван
проект от ОД „Земеделие в." и издадено от РИОСВ-в. разрешение за дейности
с отпадъци е извършило насипване и запълване на същия с твърди битови отпадъци
/ТБО/, като пластмасови опаковки - шишета, кофи, полиетиленови
торби и чували, чували с хранителни остатъци - кори
от цитруси, дини, пластмасови играчки, обувки, автомобилни гуми, растителни
отпадъци - клони и др., като констатациите са отразени в КП № 008270/13.08.2018 г.
След като е съобразено, че установените като насипани на терена твърди
битови отпадъци не са разрешени за извършването на техническата рекултивация и насипването със същите се явява неспазване
на условията по т. 3.1 и т. 6.3 в издаденото от РИОСВ-в. разрешение за дейности
с отпадъци № ОЗ-ДО-637-00 от 27.06.2017 г., св. И.Д. *** съставила на
дружеството-жалбоподател АУАН за
нарушение на чл. 136 ал.2 т.4, във вр. с чл. 35 ал.1
т.1 от ЗУО, въз основа на който е издадено обжалваното НП.
В законоустановения срок срещу съставения АУАН са
постъпили възражения от въззивника, които са оценени
от АНО като неоснователни, с оглед на което въз основа на акта е издадено
обжалваното НП, с което е ангажирана административно-наказателната отговорност
на дружеството-жалбоподател.
Горната
фактическа обстановка се установява по
безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства събрани в хода на съдебното
производство, които са безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло.
Съдът въз основа на
императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената
фактическа обстановка направи следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, подадена е в срока за
обжалване от надлежна страна и е приета от съда
за разглеждане.
Административно наказателното производство е образувано в срока по чл. 34
от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок.
Наказателно постановление № **********-51/06.12.2018 г.е издадено от компетентен орган- Директора на РИОСВ - в. , с оглед разпоредбата на чл. 118, ал.1 от ЗУО.
В
хода на административнонаказателното
производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Актът за
установяване на административното нарушение е издаден в съответствие с
разпоредбите на чл.42 и 43 от ЗАНН, а наказателното постановление е съобразено с нормата на чл.
57 от ЗАНН.
Съдът не споделя доводите, изложени в жалбата за допуснати в хода на
административно-наказателното производство нарушения. Видно от съдържанието на
АУАН, датата на установяване на съдържанието в случая е и датата, на която се
счита, че нарушението е извършено. Доколкото количеството на отпадъците, които
са извън обхвата на разрешителното не влияе върху съставомерността
на деянието, съдът намира, че непосочването на същото в АУАН и НП не е
ограничило правото на защита на наказаното лице, доколкото конкретните отпадъци
са достатъчно индивидуализирани с изброяването им по вид.
Не се споделят и доводите за опорочаване на административно-наказателното
производство, свързани с ненадлежното връчване на съставения при процесната проверка констативен протокол, доколкото не със
същия, а със съставянето на АУАН се свързва
образуването на това производство, в хода на което следва да се
гарантират процесулните права на въззивника.
Като разгледа жалбата по
същество, съдът установи от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 136 ал.2 т.4 от ЗУО се
наказва с имуществена санкция в размер 7000 до 20 000 лв. едноличен търговец
или юридическо лице, което не изпълнява условията, определени в разрешението по
чл. 35, ал. 1, т. 1 и/или в регистрационния документ по чл. 35, ал. 3 и 5 от
ЗУО. Нормата на чл. 35 ал.1 т.1 от
ЗУО регламентира, че за извършване на
дейностите по третиране на отпадъци, включително за дейности по рециклиране на
кораби по смисъла на Регламент (ЕС) № 1257/2013, се изисква разрешение, издадено по реда на глава пета,
раздел I. Съгласно т. 3.1 и т. 6.3 в
издаденото от РИОСВ-в. разрешение на дружеството-жалбоподател ,техническата рекултивация на терена ПИ с идентификатор 27125.21.14, находящ с в местност „Ч. б.", землище на с.Е., община
Б., стопанисвана от въззивника, е разрешена да се извършва от
дружеството-жалбоподател, чрез насипване само с отпадъци с кодове и наименования:
17 05 04 - почва и камъни, различни от упоменатите в 17 05 03; 19 05 99 ;
отпадъци неупоменати другаде; 19 12 09 - минерали (напр. пясък, камъни).
От събраните по делото доказателства, а именно от
писмените такива и гласните доказателства, приобщени чрез разпита на актосъставителя и свидетелите, присъствали при извършване
на проверката на терена, безспорно се
установява, че проверяваният терен е бил
насипан към датата на проверката с отпадъци, извън обхвата на издаденото разрешение
№ 03-ДО-637-00/27.06.2017 г. на директора на РИОСВ-в. на „Е.И.П." ООД, а
именно твърди битови отпадъци и остатъци от хранителни продукти. От показанията на разпитаните свидетели се
установява по несъмнен начин и че същите
не са били примесени, а са се намирали насипани на купчини, с разположени на
терен с общ размер около 50 кв.м., като по външния вид на остатъците от
хранителни продукти е било видно, че са прясно изсипани , а не престояли
такива.
Установените по делото факти, безспорно сочат, че дружеството-жалбоподател
е осъществило състава на нарушение по чл. 136 ал.4 т.2 от ЗУО, като е
извършвало дейност с отпадъци, за които е нямало надлежно разрешение на основание
чл. 35 ал.1 т.1 от ЗУО, доколкото към момента на извършената проверка е
установено, че терена е насипан със същите. Неоснователни са в тази връзка възраженията на
процесуалния представител на въззивника, че деянието
е несъставомерно, доколкото не се доказва извършено
действие респ. бездействие, от страна на дружеството, в причинна връзка с което
е настъпил противоправния резултат. Касае са за
обективна отговорност на юридическо лице, свързана с неизпълнение на разпоредба
на закона, с оглед което в случая не се изследва наличието на виновно поведение
на конкретно физическо лице. С оглед на изложеното, съдът намира, че ирелевантен е и въпросът дали противоправния
резултат, изразяващ се в нарушаване нормата на чл. 136 ал.2 т.4 от ЗУО, свързан
с насипване на терена с отпадъци, извън посочените в издаденото на дружеството
разрешение е в причинна връзка с реализирано действие или бездействие на
отговорните длъжностни лица. В тази връзка, съдът споделя изложените в
издаденото НП доводи , че с издадения документ на дружеството, с което се
разрешава извършването на дейност с отпадъци, за същото се създават както
права, така и задължения, като юридческото лице
следва задължително да спазва условията на издаденото разрешение и да не
допуска насипване на процесния терен с отпадъци,
извън разрешените за изършване на техническа рекултивация.
Като взе предвид, че се касае за формално нарушение, с
извършването на което всякога се поставят в опасност обществените отношения,
които нормата на чл. 136 ал.4 т.2 вр. с чл. 35 ал.1
т.1 от ЗУО е призвана да гарантира и като съобрази, че от свидетелските
показания се установява, че не се касае за незначително количество на
установените неразрешени отпадъци, съответно същите не са били примесени, а
насипани на купчини, съдът оцени като неоснователен доводът на въззивника за маловажност на нарушението по смисъла на чл.
28 от ЗАНН, доколкото казусът не разкрива отсъствие респ. явна незначителност
на обществената опасност.
Действително от доказателствата по делото не се
установява, че подадените сигнали от граждани, касаещи неприятни миризми в
района на с. Е. са относими към конкретното
нарушение, предвид наличието на завод за отпадъци в близост до процесния терен, видно от показанията на актосъставителката, но безспорно нарушаването на правилата,
визирани в разрешението, издадено на дружеството-жалбоподател, създава опасност
от вредно въздействие на отпадъците върху човешкото здраве и околната среда,
която не е необходимо да бъде реализирана, за да бъде съставомерно
извършеното нарушение.
Доколкото обаче в хода на административно-наказателното
производство не е установено от извършеното нарушение да са настъпили каквито и
да е вреди, предвид незабавното му отстраняване, видно от констатациите в КП от
26.08.2018 г. и с оглед липсата на данни за други нарушения на ЗУО, за които
дружеството-жалбоподател е санкционирано, съдът намира, че административно
наказание в минимален размер се явява справедливо такова и ще изпълни целите,
визирани в чл. 12 от ЗАНН.
Поради изложените съображения, съдът намира, че НП е законосъобразно и обосновано, но наложеното
със същото наказание е несправедливо такова и НП следва да бъде изменено по отношение
размера на санкцията, която следва да бъде определена в минимален размер.
Воден от горното и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № **********-51/06.12.2018 г. на Директора на РИОСВ - в., с което на
юридическото„Е.И.П.” ООД *** лице на
основание чл. 136 ал.2 т.4 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ е
наложено административно наказание "Имуществена санкция” в размер на 10
000/десет хиляди/ лева за нарушение на чл. 35 ал.1 т.1 от ЗУО, КАТО НАМАЛЯВА размерът на
административното наказание „Имуществена санкция“ до сумата от 7000 /седем
хиляди/ лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд- в..
След влизане
в сила на съдебното решение, АНП да се върне
на наказващия орган по компетентност.
СЪДИЯ при РС- в.: