О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
Гр.Горна Оряховица, 26.03.2020 г.
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, Х състав, в закрито заседание на двадесет и шести март
две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Илина Джукова
като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 396 по описа за 2020 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба от М.М.Б. срещу С.В.И. с искове за упражняването на
родителските права по отношение на малолетното им дете Никол Станимирова Илиева,
родена на *** г., определяне местоживеенето му, определяне на режим на лични
контакти между неупражняващия родителските права родител и детето, присъждане
на месечна издръжка за минало време и за напред. Твърди се, че от месец януари
2019 г. ищцата и детето живеят в Република Австрия, като ищцата започнала
работа, а детето посещавало първоначално детска ясла, а понастоящем – детска
градина в чужбина. Твърди се, че ищцата живее заедно с детето, съжителя си и
майка си в Австрия, като тя и детето са адресно регистрирани в тази държава. Към
исковата молба са представени писмени доказателства, от които е видно, че от
01.03.2019 г. ищцата и детето са вписани в Централния регистър при Паспортна,
регистрационна и избирателна служба в гр.Линц, Република Австрия с регистриран
адрес в гр.Линц, а на 29.04.2019 г. на ищцата и детето са издадени
удостоверения за регистрация на граждани на Европейското икономическо
пространство и Швейцария от отдел „Право на престой“ към Граждански дейности и
градски проучвания на провинция Линц, Република Австрия. Представени са трудов
договор от 04.03.2019 г. и фиш за възнаграждение за месец декември 2019 г.,
видно от които ищцата е трудово ангажирана при работодател със седалище в
гр.Виена. Представени са още одобрение за детска ясла с удостоверен прием на
детето от 01.04.2019 г., одобрение за детска градина с удостоверен прием от
02.09.2019 г., както и потвърждение от 27.01.2020 г., съгласно което детето
посещава детска градина „Брукнерщрасе“, гр.Линц от месец септември 2019 г. Съгласно
Информация за получавани семейни помощи от Данъчна служба Линц, от месец
февруари 2019 г. на ищцата се изплащат семейни помощи. Видно от същото
удостоверение, фиша за възнаграждение и европейките здравноосигурителни карти,
ищцата и детето са здравноосигурени, имат социалноосигурителен номер, а ищцата
– и разкрита банкова сметка ***. Предвид посочените данни съдът счита, че обичайното
местопребиваване на ищцата и на детето (предвид възрастта му) е в Австрия. В
тази държава е устроен животът им – в нея майката живее заедно с детето, полага
труд, получава доход, с нея има административни и финансови връзки, в нея
детето се отглежда, там е регистриран адресът му и там посещава детско заведение.
Съобщението до
ответника, ведно с препис от исковата молба, изпратено на постоянния и
настоящия му адрес (съвпадащ и с посочения от ищцата), е върнато в цялост с
отбелязване от връчителя, че ответникът не живее на адреса и имотът е продаден
от съдебен изпълнител, а от извършените служебни справки не се установи адрес
по месторабота, местослужене или място на осъществяване на търговска дейност,
на който съобщението може да бъде връчено. С оглед посоченото връчване на
исковата молба в хипотезата на чл.45 ГПК или чл.46 ГПК, не може да бъде
осъществено.
Спорът, с който
съдът е сезиран е с международен елемент, предвид това че ищцата и детето имат обичайно
местопребиваване извън България. С оглед твърденията на ищцата и отправеното
към съда искане, за определяне на международната компетентност по искове за
упражняването на родителските права, определяне местоживеенето на детето и
режима на лични контакти с неупражняващия родителските права родител, е
приложим Регламент 2201/2003 г. на Съвета от 27.11.2003 г. относно
компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела
и делата, свързани с родителската отговорност (по-долу Регламент /ЕО/ 2201/2003
г.), а за обективно съединените искове за издръжка – Регламент 4/2009 г. на
Съвета от 18.12.2008 г. относно компетентността, приложимото право,
признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси,
свързани със задължения за издръжка (по-долу Регламент /ЕО/ 4/2009 г.). За
своята международна компетентност съдът следи служебно (чл.17 от Регламент /ЕО/
2201/2003 г. и чл.10 от Регламент /ЕО/ 4/2009 г.).
Съгласно чл.8, §1
от Регламент /ЕО/ 2201/2003 г. компетентен по делата, свързани с родителската отговорност, е съдът на държавата-членка,
в която детето има обичайното местопребиваване към момента на сезиране на съда.
В случая към момента на предявяване на иска, детето има обичайно
местопребиваване в Австрия. Няма твърдения, нито данни то да е променяло
обичайното си пребиваване в друга държава-членка в резултат от правомерно или
неправомерно преместване, поради което чл.9-11 от Регламента, не могат да
намерят приложение. Няма основание за компетентност на българския съд и по
чл.12, §3 от Регламента – макар детето да има основна връзка с България, тъй
като е български гражданин (предпоставката на чл.12, §3, б.“а“ от Регламента),
не може да се приеме, че компетентността на българския съд е изрично или по
друг недвусмислен начин приета от ответника (предпоставката на чл.12, §3, б.“б“
от Регламента). Осъществяването на тази предпоставка изисква на първо място
ответникът да знае за производството, водено пред съда, което в случая е
изключено предвид невъзможността за връчване на исковата молба. Дори и на
ответника да бъде назначен особен представител в хипотезата на чл.47, ал.6 ГПК,
той не може изрично да приеме или мълчаливо/конклудентно да се съгласи с
компетентността на съда наместо ответника (така решение по дело С-215/15 на
СЕС). Тъй като обсъжданите предпоставки за прогогация на компетентност следва
да са налице кумулативно, а една от тях липсва, Районен съд – Горна Оряховица
не е международно компетентен да разгледа и реши исковете за родителска
отговорност.
Не е налице е
международна компетентност на сезирания съд и по обективно съединените искове
за издръжка, защото те допълва исковете за родителска отговорност, по които се
прие, че българският съд не е международно компетентен (арг. от чл.3
б."г"от Регламент /ЕО/ 4/2009 г.).
Така сезираният съд
Районен съд – Горна Оряховица не е международно компетентен да разгледа и реши
исковете за родителска отговорност и издръжка, поради което производството по
делото следва да бъде прекратено.
Мотивиран
така и на основание чл.17 от Регламент 2201/2003 г. на Съвета от 27.11.2003 г.
относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по
брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, чл.10 от Регламент
(ЕО) № 4/2009 на Съвета от 18.12.2008 г. относно компетентността, приложимото
право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по
въпроси, свързани със задължения за издръжка и чл.130 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОСТАНОВЯВА, че Районен съд – Горна Оряховица
не е международно компетентен да разгледа и реши спора по предявените от М.М.Б.,
ЕГН ********** *** срещу С.В.И., ЕГН **********,*** искове за упражняването на
родителските права по отношение на малолетното дете Никол Станимирова Илиева, ЕГН
**********, определяне местоживеенето му, определяне на режим на лични контакти
с неупражняващия родителските права родител, присъждане на месечна издръжка от 155
лв. за в бъдеще и издръжка в общ размер 1 860 лв. за периода от 09.03.2019
г. до 09.03.2020 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 396/2020 г. по описа
на Районен съд – Горна Оряховица.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с
частна жалба пред Окръжен съд – Велико Търново в едноседмичен срок от връчване
на препис на ищеца.
ПРЕПИС от определението да се връчи на ищеца.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :