Р Е Ш Е Н И Е
№ 413/09.04.2020 г. 28.03.2020г.
град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд,
V-ти наказателен състав
На двадесет и пети февруари 2020 година
В публично заседание в следния състав :
Председател: Мая
Стефанова
Секретар: Райна Жекова
Като разгледа докладваното от съдията
Стефанова НАХД №391 по описа за 2020 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на чл.59 - чл.63 от ЗАНН.
Обрзувано е по жалба на Ц.В.Т. с ЕГН **********
*** против наказателно постановление № 17-0769-005289 от 04.12.2017г. на
Началник група към ОДМВР-Бургас , сектор „Пътно полиция” –Бургас, с което на
жалбоподателя за нарушение на чл.174 ал.3 предложение второ от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 2000 лева
и е лишено от право да управлява МПС за срок от две години.
Жалбоподателят редовно призован се явява. За него се явява упълномощен
адвокат. Сочи нови гласни доказателства. Моли съда да отмени НП като го счита
за неправилно и необосновано. Оспорва се изложената в НП фактическа
обстановка.
Наказващият
орган редовно призован –не се явява. Не се сочат нови доказателства.
Жалбата е
подадена пред материално и териториално компетентен съд и в срока по чл.59 ал.2
от ЗАНН /лист 3 и 4 от делото/. Съдържа изискуемите от закона реквизити и
производството пред РС-Бургас е редовно образувано.
Бургаският
районен съд, като съобрази разпоредбите на закона и след
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
На 17.08.2017г,
около 14,05 часа, в град Б., в ж.к.”Б. М.”, до блок № ..., в близост до бл....,
жалбоподателят Т. управлявал МПС – лек автомобил марка „Ауди” модел „А6” с рег.
№ ..., собственост на А. Х. Т. с ЕГН **********. Водачът паркирал. В автомобила се намирал и свидетелят
Марчин В.. Двамата били облечени в работно облекло- гащеризон и фланелка червени
на цвят, тъй като работели във фирма за строителни материали. По това време
докато жалбоподателят паркирал посеченото по-горе МПС, покрай тях в патрулен
автомобил се приближили свидетелите Д.Д. и С. С. и двамата полицаи във II-ро РУ-Бургас, които по това време били на работа като патрул. За свидетеля
Д. водачът Т. не бил неизвестен. Свидетелят го бил спирал по сигнал преди това и
в автомобили му бил открит наркотик-марихуана. Свидетелите Д. и С. се приближили
до автомобила управляван от жалбоподателя и поискали документи за проверка.
Водачът Т. не представил СУМПС, поради което свидетелите Д. и С.потърсили
съдействието на колегите си от КАТ. На място пристигнал свидетелят Д.К. на
длъжност мл.автоконтрольор в сектор ПП –Бургас. Установил, че водачът Т. не
носи СУМПС, като вместо това показал АУАН серия Д и №110070. Свидетелят К.
предложил на водача Т. да му бъде извършен тест за употреба на наркотично вещество
с техническо средство Дрегер Дръг Тест 5000 с фабричен номер ARAM-0005. Водачът Т. отказал и свидетелят К. му връчил талон за
медицинско изследване №0097429 /на лист 9 от делото/. Талонът бил подписан от Т.
и в него му било указано къде и в колко часа следва да се яви да даде кръв за
химически анализ. На място на Т. бил съставен акт за установяване на административно
нарушение серия Д и бланков №110071. В него актосъставителят вписал, че водачът
на МПС Т. отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство за
употреба на наркотични вещества. Правната квалификация в акта е по чл.174 ал.3
от ЗДвП. Актът бил подписан от актосъставителя и от свидетелите Д. и Станков.
Връчен бил на жалбоподателя да се запознае и последният го подписал без
възражения. Получил екземпляр. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не постъпили
писмени възражения.
На основание на акта, събраните
писмени доказателства административнонаказващият орган е издал обжалваното
наказателно постановление №17-0769 -005289 на 04.12.2017г. В него е описана
същата фактическа обстановка и е направена същата правна квалификация на
нарушението. На основание чл. 174 ал.3 от ЗДвП на жалбоподателя Т. му била наложена
глоба в размер от 2000 (две хиляди) лева и е бил лишен от право да управлява
МПС за срок от 2 (две) години. На основание Наредба № Із–2539 на МВР му са били отнети общо 12
/дванадесет/ контролни точки.
Съдът кредитира показанията на
свидетелите Д. и С.като ги намира за безпристрастни, последователни логични.
Свидетелят Д. е категоричен, че водач на лекия автомобил бил именно
жалбоподателят, а не свидетелят В.. В подкрепа на това изявление представи
аргумент, че жалбоподателят бил обект на проверка от негова страна и друг път.
Свидетелят К. не си спомня добре за случая, но съдът приема този факт, като взе
предвид отдалечеността във времето от съставянето на акта /две години и
половина от датата на проверката/. По молба на жалбоподателя съдът разпита в
качеството на свидетел и присъствалият на проверката М. В. Свидетелят В. твърди
пред съда, че в деня на проверката той, а не жалбоподателят управлявал лекия
автомобил, тъй като по това време Т. бил лишен от право да управлява. Свидетелят
В. твърди, че тъй като двамата със жалбоподателя били облечени в еднакви
работни униформи, свидетелите Д. и С.не взели под внимание този факт. Съдът не
кредитира показанията на този свидетел, тъй като ги намира за пристрастни. В
неговите показания личи стремеж да бъде подкрепена тезата на защитата, че не е
определен правилно субектът на административнонаказателна отговорност. Свидетелят
В. бе съпоставен в очна ставка със свидетеля Д. и в хода на същата от
отговорите на Д. стана ясно, че не би могъл да са обърка по отношение на
самоличността на Т., тъй като познава жалбоподателя от преди този случай.
Горната
фактическа обстановка се доказа по несъмнен начин от събраните писмени и гласни
доказателства.
С оглед
установеното от фактическа страна съдът намира, че по несъмнен и категоричен
начин се доказа, че жалбоподателят е осъществил от обективна и от субективна страна
административно нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДвП. Водачът Т. категорично е отказал
да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества при управление
на МПС. Деянието е извършено виновно при форма на вината пряк умисъл пи смисъла
на чл.11 ал.2 от НК. За нарушението на чл.174 ал.3 от ЗДвП законодателят е предвидил
две кумулативни наказания 2000 лева глоба и лишаване от право да управлява МПС
за срок от две години. И двете наказания имат фиксирани размери. Обжалваното наказателно постановление
е правилно и законосъобразно. Правилно на основание Наредба № Із–2539 на МВР на жалбоподател са били
отнети общо 12 /дванадесет/ контролни точки. Наказателното постановление следва
да бъде потвърдено. Относно поисканите от свидетеля С.разходи представляващи пътни
разноски за явяване в съдебно заседание и от представените от него писмени
доказателства съдът установи, че отпускът на свидетеля е с крайна дата
-25.02.2020г. На 26.02.2020г същият е следвало да бъде на работа. Представеният
касов бон за гориво е от 23.02.2020 г и е от бензиностанция находяща се в град
Б. Представените разходни документи и доказателства не са относими към искането
на свидетеля за пътни разходи от курортен комплекс Пампорово до град Бургас,
тъй като свидетелят е следвало на 25.02.2020 г да се прибере в гр.Бургас, за да
може да на следващия ден да бъде на работа. Направените разходи за пътни не
могат да му бъдат заплатени, тъй като те не са направени само заради явяването му
в съда. Предвид изложеното съдът не следва да му ги заплаща.
Мотивиран от изложеното по-горе и на
основание чл. 63, ал. 1 предложение първо от ЗАНН, Бургаският районен съд, V наказателен състав
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление№ 17-0769-005289 от 04.12.2017г. на
Началник група към ОДМВР-Бургас , сектор „Пътно полиция” –Бургас, с което на Ц.В.Т.
с ЕГН ********** *** за нарушение на чл.174 ал.3 предложение второ от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 2000
лева и е лишено от право да управлява МПС за срок от две години На основание
Наредба № Із–2539
на МВР му са били отнети общо 12 /дванадесет/ контролни точки.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административния съд – Бургас в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
Р. Ж.