№ 392
гр. София, 22.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Евгения Т. Генева
Членове:Ирина Р. Славчева
Георги Ст. Мулешков
при участието на секретаря Велислава Ем. Карамихова
като разгледа докладваното от Евгения Т. Генева Въззивно гражданско дело
№ 20221800500529 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на В. Б. М. с ЕГН ********** от гр.С.
против решение № 13/24.01.2022г. по гр.д.№ 428/21г. на РС-С. в частта му
относно предоставяне на ищцата упражняването на родителските права по
отношение на непълнолетния му син С. В. М. и определяне местоживеенето
му на нейния адрес, в частта, с която е осъден да заплаща ежемесечна
издръжка в размер на 200 лв.,считано от 03.11.2021г.,както и в частта,в която
е постановено след развода бившата му съпруга да продължи да носи
фамилното име“ М.“.Релевира оплаквания за необоснованост и материална
незаконосъобразност,както и нарушение на съдопроизводствените
правила.Делото било гледано в негово отсъствие и той не могъл да
„разобличи“ изопачените свидетелски показания.По време на процеса не му
било известно,че съпругата му има извънбрачна връзка и заживяла на
семейни начала с друг мъж.Именно последното правело неприемливо синът
му да живее в нейното домакинство, особено при положение,че учи в
техникум в С. и след напускане на жилището от майката останал да живее
при баща си.Твърди,че С. заявил пред съда желание да живее с майка си „под
натиск“.До момента С. живеел повече при баща си заедно с по-големия си
брат.Не се противопоставил пред първоинстанционния съд бившата му
съпруга да носи неговото фамилно име,защото не знаел за нейната
извънбрачна връзка.Било неморално да продължава да носи фамилното име
„М.“ и нямало особени важни обстоятелства,които налага това-не била
известна в обществото,работела като счетоводител в частна фирма.
1
Въззивамата страна Д. С. М. оспорва жалбата,с изключение на частта
относно фамилното име.Непълнолетният въззиваем С. М. чрез своя
процесуален представител адв.А. и със съгласието на майка си оспорва
въззивната жалба.Не били налице процесуални нарушения-ответникът
депозирал отговор по чл.131 ГПК и не се явил в о.с.з. на 24.09.2021г.,за което
бил редовно призован,без да представи доказателства за уважителна
причина.В отговора си не е поискал прознасяне по вината,тъй като бракът бил
разстроен по вина на двамата съпрузи.Поискал е предоставяне на
родителските права върху непълнолетния син,определяне местоживеенето му
в семейното жилище в гр.С.,ул.“Р.П. „ № 56,възстановяване на предбрачното
фамилно име на съпругата.Направил е доказателствено искане за допускане
на двама свидетели при довеждане и такива са му допуснати.Бил е редовно
призован и за второто о.с.з.неверни били твърденията,че С. останал да живее
при него.Твърди,че през месец октомври бащата е изгонил детето от
семейното жилище и то живяло в с.З. при майка си до месец декември
същата година, а от 2022г. продължил да живее с майка си на новия адрес в
с.П..Не плащал никаква издръжка.Претендира присъждане на разноски за
въззивното производство като хонорарът от 700 лв. се оспорва като завишен.
След преценка на данните по делото поотделно и в тяхната
съвкупност,настоящият състав намира въззивната жалба процесуално
допустим По същество жалбата е основателна само в частта относно
фамилното име на съпругата.
С атакуваното решение съдът е прекратил сключения между Д. С. М. и
В. Б. М. на 30.11.1997г. граждански брак без вина на съпрузите.Постановил е
жената да носи фамилното име“М.“,тъй като била известна в обществото с
това име и няма морални провинения в брака, а напротив-причина за
фактическата раздяла било упражнено по отношение на нея насилие от
съпруга.Определил е местоживеене на С. ,роден на 30.01.2005година, при
майката,на която се предоставя упражняването на родителските права.Съдът е
мотивирал решението си с изрично заявеното желание на детето и с
твърдението му,че на 09.10.2020г. баща му го ударил.Социалният доклад
потвърдил по-добрите родителски качества на майката.Свидетелските
показания били в същия смисъл.Определен е обичайния режим на лични
отношения между бащата и детето- два уикенда месечно с преспиване и един
месец през лятото,несъвпадащ с годишния октпуск на майката.Определил е
издръжка около минималния размер,тъй като алиментното задължение на
родителя е безусловно и предвид възрастта на детето –навършило 16
години,ученик в техникум.Решението е обосновано, материално и
процесуално законосъобразно,в унисон със съдебната практика.В о.с.з. на
03.11.2021г. С. е заявил,че живее предимно при баща си от понеделник до
петък,тъй като учи в С., но това не му харесва и предпочита да живее с майка
си и тя да упражнява родителските права.Ответникът е бил призован и не се е
явил.Не е довел допуснатите му свидетели.Въззивната инстанция е допуснала
един свидетел при довеждане,но в о.с.з. възвивникът,присъстващ лично и с
адвокат, се отказва от гласни доказателства.Според социалния доклад детето
е изразило същото желание пред социалния работник.И при двамата родители
2
има добри битови условия.Пълнолетният син Р. живее и работи в Германия.С.
имал емоционална и доверителна връзка и с двамата си родители,които
осигуряват стабилност и подкрепа.Свидетелските показания дават
еднопосочни сведения за дълбоко разстройство на отношенията между
съпрузите,но не и за родителските им качества.Разпитаната от въззивния съд
свидетелка-леля на Д.- посочва,че напоследък през седмицата след училище
С. прекарва повече време в нейното жилище,докато чака завръщането на
майка си от работа и двамата пътуват до с.П., където живее с друг
мъж.Настоящият състав намира,че предвид възрастта на С. и доказателствата
е неубедително твърдението за формиране на неговото волеизявление под
натиск.Решението следва да бъде потвърдено,с изключение на частта за
фамилното име-Д. следва да носи след развода предбрачното си фамилно име
„Г.“.Въззивникът следва да заплати на въззиваемата разноски за адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция в размер на 700 лв.,който е под
минимума на адвокатско възнаграждение предвид изменението на Наредба №
1/2004г. на САС в ДВ чл.88/04.11.2022г. и не следва да бъде
редуциран.Първоинстанционният съд правилно е разпределил по равно
държавната такса за производството за развод и е определил законосъобразно
размера на държавната такса за присъдената издръжка;постановил е всеки от
съпрузите да понесе за своя сметка направените разноски предвид
непроизнасянето по въпроса за вината за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака.По отношение на допускане на развода и предоставяне
на семейното жилище на съпруга решението е влязло в сила.
Водим от горното, Софийски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №13/ 24.01.2022г. на РС-С. по гр.д.№ 428/2021г. В
ЧАСТТА, с която е постановенослед развода жената да носи фамилното име
„М.“ и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
След развода жената да носи предбрачното си фамилно име „Г.“.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта относно упражняването на
родителските права и местоживеенето на С. В. М. с ЕГН **********, режима
на лични отношения на С. В. М. с бащата В. Б. М. с ЕГН ********** и
присъдената в полза на детето със съгласието на неговата майка Д. С. М.
месечна издръжка, както и в частта за разноските.
В останалата част решението е влязло в сила като необжалвано.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на Република България в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4