Р Е Ш Е Н И Е
№ I-28
26.02.2020г.,
град Бургас
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, първи въззивен граждански
състав, в публично съдебно заседание, на пети февруари две хиляди и двадесета година,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана КАРАСТАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Пламена ВЪРБАНОВА
мл.с. Марина МАВРОДИЕВА
при секретаря Ани Цветанова, като
разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева в.гр.д. № 2100 по
описа за 2019г. на Бургаски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба, подадена от “Водоснабдяване
и канализация” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, ж.к. Победа, ул. „Ген. Владимир Вазов” № 3, представлявано от Ганчо
Йовчев Танев чрез гл. юрк. Десислава Златева против Решение № 2597/17.10.2019г.
по гр.д. № 3248/2019г. по описа на РС Бургас. С обжалваното решение РС Бургас е
осъдил “Водоснабдяване и канализация” ЕАД да възстанови водоподаването на А.С.А.
и А.А.А., досежно водоснабден имот, находящ се в гр. ***, абонатен номер
713248, както и да заплати на всяко едно от лицата А.С.А. и А.А.А., сумата от
500 лв. /петстотин лева/, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в периода от 29.03.2019 г. до 22.04.2019 г., поради
неизпълнение на задължението за доставка на вода и спиране на водоподаването до
водоснабден имот, находящ се в гр. ***, абонатен номер 713248, ведно със
законната лихва за забава върху горната сума от датата на подаване на исковата
молба – 22.04.2019 г., до окончателното й изплащане, като е отхвърлил исковете
за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 87.50 лв. за
периода от 29.03.2019 г. до 22.04.2019 г., ведно със законната лихва за забава
върху тях, както и да заплати разноски на ищците.
С въззивната жалба решението се
намира за незаконосъобразно, неправилно и необосновано и моли да бъде отменено.
Счита, че между страните не е налице валидно възникнало правоотношение по
договор и била неправилна правната квалификация на исковете по чл. 79 и чл. 82 ЗЗД като неправилно съдът достигнал до извода, че ищците имат качеството на
потребители на ВиК услуги. По делото не било изяснено кои са лицата собственици
на имота, за да могат да се легитимират като потребители на ВиК услуги съгласно
чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 2004г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите към водоснабдителните и канализационни системи. Имотът не бил
индивидуализиран, което било от значение за присъединяване на обект към
водопроводната мрежа. Сочи, че съгласно съдебната практика качеството на
потребител на ВиК услуги принадлежи на всички лица, които са носители на
правото на собственост и се упражнява съобразно притежавания от тях дял от
собствеността. Предвид липсата на възникнала договорна връзка съдът е следвало
да отхвърли исковата претенция. Не били изложени мотиви защо искът е уважен
след като само част от собствениците били известни като жалбоподателят счита,
че правата на потребителя не могат да бъдат упражнени, ако не са известни
всички собственици на имота, в тежест на ищците било да индивидуализират имота
и да установят лицата, които са собственици на същия. Отделно липсвало
правоприемство между „Водно сдружение – Южни води“ ООД и „Водоснабдяване и
канализация“ ЕАД, поради което липсвала договорна обвързаност. Счита, че не са
изяснени релевантните за спора факти като исковете са останали недоказани,
поради което счита, че е следвало да бъдат отхвърлени. Моли да се задължат
ответниците да представят документи, от които могат да се индивидуализират
имотът по идентификатор, граници и площ, както и всички негови собственици.
Моли да се отмени обжалваното решение. Претендира разноски.
В срока по чл.
263 ГПК е постъпил писмен отговор от А.А. и А.А. чрез адв. Арнаудов, с който
намират подадената въззивна жалба за неоснователна и молят да се потвърди
обжалваното решение. Считат, че съдът не е допуснал процесуални нарушения при
докладване на делото, изясняване на фактите и събиране на доказателствата.
Правилно било прието, че ВиК ЕАД е единствен оператор на територията на област
Бургас. Счита, че е налице валидно облигационно отношение като сочи, че
операторът „Южни води“ Бургас е изпълнявал ВиК услугата до момента, в който е
влязло в сила Решение № РД-02-14-2234/22.12.2019г. на МРРБ като на основание на
сключения договор между Асоциация по ВиК и ВиК ЕАД операторът стопанисва,
поддържа и експлоатира ВиК системите и предоставя срещу заплащане
водоснабдителни и канализационни услуги на потребителите в Бургаска област. В
нормативната уредба законодателят не предвидил сключване на нови договори с
новоизбрания оператор. По делото били представени доказателства, че недвижимия
имот е придобит чрез покупко-продажба от Българската държава по реда на пар. 1
от ПЗР към МПС № 235/2006г. и е придобит по време на брака на А.А. и А.А.,
която сключила договора с праводателя на ВиК ЕАД. Ето защо счита, че е налице
валидно облигационно отношение между страните. Оспорва твърденията, че имотът
не е индивидуализиран като сочи, че са представени доказателства. От
представения договор за покупко-продажба се установявало, че административния
адрес е гр. ***, който бил отразен и в документите за самоличност на ищците.
Моли да се потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.
С определение по
чл. 267 ГПК съдът намери, че не са налице основания да уважи доказателственото
искане на жалбоподателя на този етап от производството поради
липсата на предпоставки по чл. 266 ГПК. Съдът констатира, че въззивната жалба е
подадена в срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт
и на основание чл.268 и сл. от ГПК следва да бъде внесена за разглеждане в
открито съдебно заседание. В съдебно заседание пред въззивна инстанция,
жалбоподателят редовно призован не се явява, депозира писмено становище, с
което поддържа въззивната жалба, излага съображения по същество за неправилност
на атакуваното решение, претендира отмяната му и заплащане на разноски за
производството. Въззиваемите се явяват в съдебно заседание заедно с
процесуалния си представител адв. Арнаудов, поддържат отговора на въззивна жалба и
молят да се потвърди обжалваното решение, претендират разноски.
Предвид обжалването на решението в цялост, съдът
намира, че в частта, в която са отхвърлени исковете на ищците за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди в размер на 87.50 лв. за периода от 29.03.2019
г. до 22.04.2019 г., ведно със законната лихва за забава върху тях, за „Водоснабдяване
и канализация“ ЕАД липсва правен интерес от обжалване, поради което в тази част
производството следва да се прекрати.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, по вътрешно
убеждение, намира за установено от фактическа страна следното:
РС Бургас е
сезиран с искова молба на 22.04.2019г. от А.А. и А.А. срещу „Водоснабдяване и
канализация“ ЕАД с обективно кумулативно съединени искове за осъждане на
ответника да възстанови водоподаването към недвижим имот пл. № 313, кв. 34 с
площ 450 кв.м. по плана на кв. П., гр. Б. с административен адрес: *** и да им
се заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на 7 лева на ден, общо 175
лева за периода 29.03.2019г. до 22.04.2019г. общо за двамата ищци, както и по
500 лева за всеки от ищците обезщетение за неимуществени вреди. Излагат
твърдения, че са собственици на недвижим имот пл. № 313, кв. 34 с площ 450 кв.м.
по плана на кв. П., гр. Б. с административен адрес: ***. На 29.05.2002г.
сключили договор с „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД за доставка на вода,
отвеждане и пречистване на отпадъчни води като на водомера на абоната бил присвоен клиентски номер 713248, водата
се отчитала по показания на водомер, монтиран в дворното място, след което се
фактурирала от доставчика и се заплащала от ищците. На 28.03.2019г. е
ответникът спрял подаването на вода в кв. П., ул. „Д.“ в участъка № ** до № **
поради неизрядни потребители на ВиК услугата. А. подала жалба до ответното
дружество, от което отговорили, че причината за спиране на водата са липсата на
документи за собственост и след проверка, че установило, че само А.А. бил
собственик на имота и затова партидата не можела да се води на името на А.
Сочи, че собствеността върху имота е придобита на 15.04.1998г. по силата на
договор за покупко-продажба от българската държава по реда на пар. 1 от ПЗР към
МПС № 235/2006г. като имота е придобит в режим на СИО и съгласно чл. 24, ал. 2 СК управлението на общото имущество може да се извършва от всеки от съпрузите.
Намира, че липсва основание да се преустанови подаването на вода. Сочи, че
ищците са лишени от конституционно гарантирано право на здравословна и
благоприятна среда като са лишени да ползват вода от 28.03.2019г. до датата на
подаване на исковата молба. Били принудени да задоволяват елементарни хигиенни
нужди чрез пренасяне на вода на ръце от съседи. От месеци били подложени на
дискомфорт, преживявали неприятни душевни и физически страдания, безсъние,
стрес, състояние на потиснатост и здравословни проблеми. Оценяват разходите за
покупка на вода на 7 лева на ден, а преживените неимуществени вреди в размер на
20 лева на ден.
В срока по чл.
131 ГПК е депозиран писмен отговор от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД (ВиК
ЕАД), с който предявените искове се намират за допустими, но неоснователни.
Оспорва се наличието на валидно възникнало облигационно отношение между
страните. Ответникът не бил страна по договора от 29.05.2002г. като договорът
бил сключен с „Водно сдружение – Южни води“ ООД и фактура № 5031/29.05.2002г. с
издател соченото дружество за оказана от него услуга, откриване на партида,
узаконяване на водомер не били довели до задължение на ВиК ЕАД. Ищците не
отговаряли на приложимите към потребителите условия като сочи, че А. не е едноличен
собственик на имота, а за имота имало учредено право на ползване, липсвали
документ за гражданско състояние, легитимиращ молителката А. като ******* на А.
и оттам като собственик, придобил права в режим на СИО като ВиК ЕАД било
уведомило с писмо изх. № К-1003-4/03.05.2019г. А. за констатирани неизправности
във връзка с предоставянето на услуги до имот с адрес гр. ***. Била
предоставена възможност на ищците да представят документи и за подписване на
споразумение съгласно чл. 11, ал. 3 от наредба № 4. Дружеството уведомило, че
не е ясна собствеността върху имота, не било ясно как е възникнала
съсобственост и между кои лица, не била изяснена волята на потребителите дали
имотът да бъде само на един от потребителите или количествата да се разпределят
по споразумителен протокол между всички притежатели на права. Намира, че не е
указан начина за ползване на имота съгласно чл. 59 ОУ. Сочи, че за имота били
подадени заявления и от други лица. Намира, че е налице право на ответното
дружество да преустанови подаването на вода като сочи, че съгласно чл. 9а от
Наредбата при промяна на вещното право върху имота промяната има действие за
оператора от деня на заявяването й по партидата на потребителя, а съгласно чл. 58, ал. 1 ОУ
новият или предишен собственик е лицето, задължено да сезира оператора и да
представи документи, удостоверяващо собствеността и начина на ползване при
повече от един потребители. При липса на идентификация на собствеността за имота ВиК операторът бил в пълна
невъзможност да извършва доставка на услуги. Оспорват се претърпени имуществени
и неимуществени вреди. Ако се приеме, че ищците притежават вещни права върху
имота, то счита, че ищците са неизправна страна по договора и не дължи
обезщетение. До преустановяване на услугата се стигнало поради неизпълнение на
задълженията на ищците. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Ангажира
доказателства.
С постановеното
по делото решение РС Бургас е намерил, че не е спорно, че за водоснабден имот в
гр. ***, абонатен номер 713248 на 29.03.2019г. е спряно водоподаването от
страна на ответното дружество. Счетено е, че не е спорно, че сметките за абонат
713248 са заплатени. Намерил е, че хипотезите при които се допуска спиране на
водата са специфични и касаят случаи, при които обратното би застрашило живота
и здравето на населението и би довело до вреди за ВиК оператора като е счел, че
в случая липсва законно основание за спиране на водата и изясняване на
обстоятелството относно собствеността не може да обоснове спиране. Ето защо е
уважил предявеният иск и е осъдил ответното дружество да възстанови
водоподаването до процесния имот и да заплати на всеки от ищците сумата в
размер на 500 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди и е
отхвърлил исковете за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на
87,50 лева. Решението в частта, в която са отхвърлени предявените искове, не е обжалвано от ищците, а за ответника, както се
посочи по-горе, липсва правен интерес от обжалване.
Този съдебен
състав, съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, счита решението за валидно и
допустимо, а по същество намира следното:
По правило при
спирането на водоподаване от страна на Вик-оператор, ползувателят
на ВиК-услуги може да се защити по съдебен ред чрез
чрез собственически негаторен иск по чл.109 от ЗС или с облигационен
иск по чл. 79 ЗЗД вр. чл.45 от НАРЕДБА № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи. В процесния
случай, с оглед изложените в исковата молба твърдения, следва да се приеме, че
се касае за облигационен иск, при който се претендира осъждане на ответното
дружество да възстанови подаването на вода към недвижим имот в гр. *** с
водомер абонатен номер 713248. Такава е дадената правна квалификация на иска от
първа инстанция и в този смисъл не са изложени възражения срещу доклада пред
първа и пред въззивна инстанция.
Предявените
искове са обективно кумулативно съединени с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД
и чл. 82 ЗЗД. За уважаване на иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД ищецът
следва да установи наличието на валидно облигационно отношение за доставка на
вода, по което ищците са изпълнили задължението си точно, спиране на
водоподаването от ответната страна при липса на договорно основание за това.
Относно иска за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди с
правна квалификация чл. 82 ЗЗД следва да се установи неизпълнение на
задължението на ответника, настъпването на вреди, техния характер, причинна
връзка между вредите и поведението на ответника. По възражението на ответника
за това, че ищците са неизправна страна и поради това възразява да бъде
освободен от отговорност или за намаляване на размера на обезщетението
квалификацията е по чл. 83 ЗЗД.
Този съдебен състав намира, че са налице
предпоставките за уважаване на иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и в
тази част споделя мотивите на РС Бургас и на основание чл. 272 ГПК препраща към
тях, но намира, че следва да изложи и свои мотиви. Възстановяване на
водоподаването може да се иска при наличие на следните
предпоставки – при неправомерно прекъсване на
водоподаването или при отпадане на условията, при които е извършено
прекъсването. С договор за доставка на вода, отвеждане и пречистване на
отпадъчни води от 29.05.2002г. на основание чл. 3 от Наредба № 9 за ползване на
водоснабдителни и канализационни системи (ДВ бр. 77/94), сключен между „Водно
Сдружение – Южни води“ ООД като водоснабдител и А.А. като абонат, водоснабдителят
се задължава да доставя на абоната вода, да поддържа водопроводните и
канализационни отклонения и общия водомер с адрес на водоснабдявания имот гр. ***.
Уговорени са условията за ползване на водопроводната и канализационна система,
задълженията на абоната, измерване на водата и нейното плащане. Издадена е и
данъчна фактура с основание откриване на партида. Както се посочи, към датата
на подписване на договора действа Наредба № 9 за ползване на водоснабдителни и
канализационни системи (отм., ДВ бр. 88 от 8.10.2004 г.) като съгласно чл. 3 ползването на води от водоснабдителните
системи и включването на отпадъчни води в канализационните системи се извършва
въз основа на писмен договор за водоснабдяване. Договорът за водоснабдяване се
предлага от експлоатационното предприятие "В и К" по образец за всеки
вид водоснабдяван имот. С договора се препраща към правата и задълженията на
абонатите и експлоатационните предприятия "В и К", посочени в
наредбата. В §7 от ЗР на наредба № 9 (отм.) е предвидено, че договорите със
заварените към момента на влизане в сила на наредбата потребители е следвало да
бъдат сключени в предвидения в ал. 1 на разпоредбата срок – 31 декември 1999г.
Ако договор обаче не е бил сключен в този срок това не води до прекратяване на
съществуващите до момента отношения по доставка на вода, тъй като с Решение № 5590 на петчленен състав на ВАС на
РБ, обнародвано в ДВ, бр. 78 от 2000 г. е отменена разпоредбата на §7, ал. 3 от
ЗР на наредбата, която е предвиждала, че несключването на договор за водоснабдяване
в срока по ал. 1 е основание за прекратяване на водоснабдяването. Поради това следва
да се приеме, че дори без сключен договор съгласно чл. 3 от Наредба № 9, се
дължи доставянето на вода и че когато се касае за обект, който е свързан към
водопреносната мрежа и ползва услугите на водоснабдителното предприятие, самият
факт на ползването е достатъчен да се приеме наличие на договорни отношения
между страните. С влизането в сила на Наредба № 4 в §3 е предвидено, че условията
и редът, при които съществуващите водопроводни и канализационни отклонения, собственост
на потребителите, се предоставят за експлоатация на оператора, се определят с общите
условия за получаване на услугите В и К и се конкретизират с договорите за
предоставяне на услугите В и К. От това следва, че за заварените потребители,
които не са сключили предвидения в Наредба № 4 договор, но са водоснабдени и ползват
услугите на водоснабдителното предприятие са обвързани от ОУ на доставчика. Не
е спорно (молба от ответника л. 87), че на територията на гр. Бургас има само
един ВиК оператор и именно процесното дружество е това, която доставя В и К
услуги на потребителите на територията на гр. Бургас съгласно чл. 198о ЗВ. Съгласно
разпоредбата на чл. 301 ТЗ, когато едно лице действа от името на търговец без
представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се
противопостави веднага след узнаването. От доказателствата се установява, че
имотът на адрес гр. *** е водоснабден, ищците са ползвали услугите на ВиК ЕАД, открита
е партида съгласно фактура (л.24), което следва и от факта, че е преустановено водоснабдяването.
Ответното дружество с писмо изх. № К 1003-2/16.04.2019г. на ВиК ЕАД, потвърждава
спирането на вода като посочва, че причина за спиране на водоподаването не са
задължения на потребители, а липса на документи за собственост. Видно от представената
фактура ********** (л.24 от първа инстанция) се установява, че съгласно
показания на водомер ********** „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД е отчело количеството
потребена за периода 05.12.2018г. – 31.12.2018г. и от 01.01.2019г. –
31.01.2019г. вода за обект на адрес гр. ***, с клиент 713248 А.С.А. с адрес ***,
което е заплатено на 12.03.2019г. Дори облигационното отношение за доставяне на
ВиК услуги на обект с адрес: кв. *** да е възникнало без представителна власт,
то на основание чл. 301 ТЗ ВиК ЕАД не се е противопоставило веднага след
узнаването и се счита за обвързано, поради което следва да се приеме, че е
налице облигационно отношение, за което следва да се прилагат Общите условия (ОУ)
на ВиК ЕАД. Законът и ОУ предвиждат изрични хипотези, в които се допуска
спирането на вода. В чл. 38 от ОУ са посочени случаите, в които може да се спре
от ВиК оператора напълно или частично без предварително уведомяване на
потребителите подаването и отвеждането на вода – при отстраняване на аварии по
водопроводните и канализационните системи в срок до 8 часа, а по довеждащите
водопроводи - до 12 часа; прекратяване на електрозахранването на помпените и
пречиствателните станции и други елементи на В и К системите за периода на
прекъсване на електрозахранването; стихийни бедствия (наводнения, земетресения,
свличане на земни пластове, силни бури, обилни снеговалежи, замърсявания и др.)
и производствени аварии, в резултат на които участъци от водопроводните системи
са престанали да функционират или качествата на водата представляват опасност
за живота и здравето на хората; необходимост от увеличаване на притока на вода
към места на възникнали пожари; при прекъсване на незаконно присъединяване към
водоснабдителните и канализационните системи; по силата на решение, издадено от
компетентен орган в съответствие с действащото законодателство. В случая не се
твърдят посочените хипотези, а се сочи на липса на документи за собственост,
при това след като вече водоподаването е прекъснато. Дори в хипотеза на
незаконно присъединяване, каквото по делото не се твърди, съгласно чл. 50, ал.
3 от ОУ следва да се състави протокол, какъвто по делото не е представен. В чл.
39 ОУ са уреждат случаи, в които спирането е предвидено след предварително
уведомяване. От събраните по делото доказателства не се установява дружеството
да е уведомявало предварително ищците, че водата ще бъде спряна. С писмо изх. №
К1003-2/16.04.2019г. ВиК ЕАД е уведомило А.А. по повод нейно искане за
възстановяване на водоподаването, т.е. същото е след спиране на водоподаването.
Представя се и последващо писмо изх. № 1003-4/03.05.2019г. от ВиК ЕАД, с което
сочи, че имота, по отношение на който е открита партида 713248 се идентифицира
като УПИ II, кв. 20 с административен адрес гр. *** и в базата
данни били открити още три партиди за имота, една от които посочената, а
другите две на други лица. От тези доказателства се установява, че липсва
предварително уведомяване на ищците, че ще бъде спряно водоподаването към водоснабдявания
обект, при което не е налице първата предпоставка на чл. 39 ОУ. В чл. 40 ОУ е
предвидена възможност водоподаването да се преустанови временно при неплащане в
срок от потребителя на дължима сума, но след като ВиК операторът е изпратил
покана за доброволно изпълнение и е указал датата на преустановяване на
услугите. В случая не се твърдят неплатени суми, нито са налице хипотезите на
чл. 38 или чл. 39 ОУ, поради което съставът намира, че дружество неоснователно
е преустановило подаването на вода.
Следва да се посочи, че представените
заявления за откриване на партиди на други лица също не могат да обосноват
спиране на водоподаването, тъй като се касае до други партиди. Със заявление от
06.08.2012г. се заявява прехвърляне на партида 949461, водеща се на името на Р.
Д. гр. *** да се прехвърли на С. А.. Другите две представени заявения от В. Д.
и В. А., следват по време спирането на водоподаването. Видно от заявление на В.
Д. от 10.05.2019г. се иска откриване на партида за имот адрес *** **(**) кв. ***
като с него се представя с документ за
собственост нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 11.06.2009г.
за недвижим имот в кв. ***. Заявлението на В. А. е от дата 02.04.2019г. и е относно
абонатен номер 949462.
По тези
съображения съдебния състав намира, че не са налице предвидените в ОУ на ВиК
ЕАД предпоставки за спиране на водоподаването на обект адрес гр. ***, клиентски
номер 713248, поради което искът да се възстанови водоподаването е основателен
и следва да бъде уважен, а решението на РС Бургас в тази част като правилно и
законосъобразно да се потвърди.
Относно иска с
правно основание чл. 82 ЗЗД следва да се посочи, че съгласно Тълкувателно
решение № 4/2012г. на ОСГТК на ВКС при липсата на обща уредба на вредата от
неизпълнението (или неточното изпълнение) на договорни задължения и наличието
на общи правила за пределите на отговорността за обезщетение на имуществени
вреди в чл. 82 ЗЗД и за начина на определяне на обезщетението за неимуществени
вреди в чл. 52 ЗЗД, следва да се приеме, че и нарушаването на общата забрана да
се вреди другиму, и нарушаването на договорно задължение може да причини
неимуществени вреди, които подлежат на обезщетяване.
Установи се, че
ответното дружество не е изпълнило основно свое задължение да доставя вода на
обект и неоснователно е прекъснало водоподаването. По делото са разпитани
свидетели като от разпита на свидетеля Д. се потвърждава обстоятелството, че
ищците нямат вода от края на месец март, а свидетелят им съдействал за
доставянето на вода. Забелязал, че А. започнал да допуска грешки, споделял, че
не се живее без вода, тъй като не може да се покрият елементарни нужди. А. бил
непрекъснато притеснен, мислел какво ще прави като се прибере, как ще се мият,
откъде ще вземат вода за тоалетна, бил изнервен и не му се говорило на тази
тема. Свидетелката К. сочи, че ***** й и А. живеят двор до двор, били **********
и в дома на ***** й също нямало вода. Мъкнели вода, вземала дрехите на А. и А. и
ги перяла в собствена пералня, канела ги да се къпят при нея това било ад под
небето. ********* й А. имал прекрасно семейство, но след този проблем настъпил
срив от психическо напрежение, на А. й се поддували пръстите от пране на ръка,
плачела. Съдът намира, че показанията на свидетелите са последователни,
логични, кореспондират на събраните по делото доказателства и следва да им се
довери. Съдебният състав счита, че именно липсата на вода е довела до влошаване
на емоционалното и психическо състояние на ищците, същите са били принудени да
търсят съдействие от трети лица за задоволяване на елементарни нужни.
Всеизвестно е, че водата е ценно благо, източник на живот и здраве, от
изключително значение за нормалното съществуване на всеки индивид, поради което
и неизбежно нейната липса се отразява на физическото и психическото здраве на
човека. Ето защо съдът намира, че ищците са претърпели неимуществени вреди,
които следва да бъдат обезщетени като се определи справедливо обезщетение с
оглед на конкретните обстоятелства по делото. Не са налице доказателства реално
да се е влошило здравословното състояние на ищците, да са преустановили
обитаването на жилището или да са преустановили работа. В същото време от
показанията на разпитаните свидетели се установява, че са били притеснени,
напрегнати и че са преживели емоционален стрес. Отделно от това, съдът взема предвид
възражението на ответника по чл. 83 ЗЗД и че ищците не са оказали достатъчно съдействие
на ВиК ЕАД за индивидуализацията на имота и неговия статут, тъй като съгласно
нотариален акт за дарение на недвижим имот на 10.12.1998г. С. А. дарява на ****
си А.А. 93,75/450 кв.м. идеални части дворно място в гр. ***, имот № ***, ведно
с ¾ идеални части от двуетажната сграда като дарителката си запазва
правото на пожизнено и безвъзмездно ползване на целия имот. Съгласно
удостоверение за наследници С. А. е починала на 09.04.2000г. като нейн
единствен наследник е **** й А.А.. Съгласно договор за продажба на недвижим
имот частна държавна собственост от 15.04.1998г. А.А. е закупил от държавата
дворно място 31,25/450 кв.м. идеални части от имот пл. н. 313 в кв. 34 по плана
на кв. ***. Представя удостоверение за граждански брак, че на 11.10.1982г. А.А.
и Я. С. са сключили граждански брак. В същото време в документите за
собственост и личните карти, както и в договора по делото и в приетото от
оператора, ищците се индивидуализират като регистрирани с постоянен адрес ***.
По делото са представени документи за собственост на идеални части за имот на
ул. *** и за други лица. Отчитайки всички тези обстоятелства съдът намира, че справедливият
размер на обезщетението за периода от 29.03.2019г. до 22.04.2019г. или за
периода от 24 дни, в който ищците са били лишени от водоподаване, е в размер на
50 лева за всеки от ищците.
С оглед
частичното съвпадане на изводите на БОС с тези на РС Бургас относно размера на
дължимото обезщетение, решението следва да се отмени в частта, в която е уважен
иска на ищците за осъждане на ответното дружество да заплати на всеки от ищците
сумата над 50 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода
от 29.03.2019г. до 22.04.2019г., през който са лишени от водоподаване за обект
на адрес гр. *** и да се отхвърли за разликата. В останалата част решението
като правилно, следва да се потвърди.
На основание чл.
81 ГПК съдът дължи произнасяне по отговорността за разноските. Искане за
разноски е направено от двете страни. На основание чл. 78 ГПК ищецът има право
на разноски съразмерно с уважената част, а ответникът съразмерно с отхвърлената
част от иска. По делото да предявени обективно съединени искове като в
представения договор за правна защита и съдействие (пред първа и въззивна
инстанция) не е посочено какво е възнаграждението за защита по всеки от
предявените искове, поради което съдът приема, че възнаграждението следва да се
раздели на броя на исковете. С оглед посоченото дължимите на ищците разноски за
две съдебни инстанции съразмерно уважената част от исковете са в размер на 563,70
лева (в това число държавна такса и адвокатско възнаграждение). Дължимите на
ответника разноски съразмерно отхвърлената част от иска е в размер на 562,50
лева за две съдебни инстанции (в това число държавна такса за въззивно
обжалване и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева за всяка съдебна
инстанция).
Воден от
горното, Окръжен съд Бургас
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото в.гр.д. №
2100/2019г. по описа на БОС в частта, в която се обжалва от „Водоснабдяване и
канализация” ЕАД Решение № 2597/17.10.2019г., постановено по гр.д. №
3248/2019г. по описа на Районен съд Бургас, в частта, в която са отхвърлени исковете на А.С.А. с ЕГН **********
и А.А.А. с ЕГН ********** срещу „Водоснабдяване и канализация” ЕАД с ЕИК
********* за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 87.50
лв. за периода от 29.03.2019 г. до 22.04.2019 г., ведно със законната лихва за
забава върху тях ПОРАДИ ЛИПСА НА ПРАВЕН ИНТЕРЕС.
ОТМЕНЯ Решение № 2597/17.10.2019г.,
постановено по гр.д. № 3248/2019г. по описа на Районен съд Бургас в частта, в която е осъдено
“Водоснабдяване и канализация” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ж.к. Победа, ул. „Ген. Владимир Вазов” № 3,
представлявано от Ганчо Йовчев Танев, да
заплати на всяко едно от лицата А.С.А. с ЕГН ********** и А.А.А. с ЕГН **********,
двамата с адрес: ***, сумата над 50 лева
(петдесет лева) до пълния предявен размер от 500 лв. (петстотин лева),
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в периода от
29.03.2019 г. до 22.04.2019 г., поради неизпълнение на задължението за доставка
на вода и спиране на водоподаването до водоснабден имот, находящ се в гр. ***,
абонатен номер 713248, ведно със законната лихва за забава върху сумата над 50
лева (петдесет лева) до пълния предявен размер от 500 лв. (петстотин лева) от
датата на подаване на исковата молба – 22.04.2019 г., до окончателното й
изплащане,
както и в
частта, в която е осъдено “Водоснабдяване и канализация” ЕАД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. Победа, ул. „Ген. Владимир
Вазов” № 3, представлявано от Ганчо Йовчев Танев, да заплати на А.С.А. с ЕГН **********
и А.А.А. с ЕГН **********, двамата с адрес: ***, сумата от 553. 19 лв. (петстотин
петдесет и три лева и 19 ст.) за направените по делото разноски,
както и в частта
в която А.С.А. с ЕГН ********** и А.А.А. с ЕГН **********, двамата с адрес: ***,
да заплатят на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. Победа, ул. „Ген. Владимир Вазов” № 3,
представлявано от Ганчо Йовчев Танев, сумата от 44. 68 лв. (четиридесет и
четири лева и 68 ст.) за направените по делото разноски.
И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на А.С.А. с ЕГН ********** и А.А.А.
с ЕГН **********, двамата с адрес: *** срещу
“Водоснабдяване и канализация” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ж.к. Победа, ул. „Ген. Владимир Вазов” № 3,
представлявано от Ганчо Йовчев Танев, да
заплати на всяко едно от лицата, сумата от 450 (четиристотин и петдесет) лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в периода от 29.03.2019 г. до
22.04.2019 г., поради неизпълнение на задължението за доставка на вода и
спиране на водоподаването до водоснабден имот, находящ се в гр. ***, абонатен
номер 713248, ведно със законната лихва за забава върху сумата 450 (четиристотин
и петдесет) лева от датата на подаване на исковата молба – 22.04.2019 г., до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА “Водоснабдяване и канализация” ЕАД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. Победа, ул.
„Ген. Владимир Вазов” № 3, представлявано от Ганчо Йовчев Танев, да заплати на А.С.А. с ЕГН ********** и
А.А.А. с ЕГН **********, двамата с адрес: ***, сумата от 563,70 лв. (петстотин
шестдесет и три лева и седемдесет стотинки) за направените по делото разноски
за две съдебни инстанции.
ОСЪЖДА А.С.А. с ЕГН ********** и А.А.А. с ЕГН **********,
двамата с адрес: ***, да заплатят на
„Водоснабдяване и канализация” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ж.к. Победа, ул. „Ген. Владимир Вазов” № 3,
представлявано от Ганчо Йовчев Танев, сумата от 562,50 лв. (петстотин шестдесет
и два лева и петдесет стотинки) за направените по делото разноски за две
съдебни инстанции.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите части.
Препис от решението да се връчи на
страните.
Решението в частта, в която се
прекратява производството подлежи на обжалване пред Апелативен съд Бургас в
едноседмичен от връчването му на страните, а в останалата част не подлежи на
обжалване и е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.мл.с.