№ 13
гр. Враца, 07.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на двадесети януари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Катя Н. Гердова
при участието на секретаря Галя Цв. Иванова
като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Търговско дело №
20241400900063 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.365 и сл. от ГПК.
Предявена е искова молба от Р. В. Т., ЕГН ********** с адрес: ***,
представляван от адв.Я. Д. – САК, със служебен адрес: ***, вляво против
Застрахователна компания "Лев Инс" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, с правно основание чл.432,ал.1, от КЗ вр. чл.45 ЗЗД и чл.86, ал.1 от
ЗЗД, за сумата от 120 000 лв. /сто и двадесет хиляди лева/, като частично предявен иск
от 300 000 лв. /триста хиляди лева/ - главница, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди (под формата на понесени
болки и страдания), вследствие на ПТП реализирано на 21.03.2020 г. при управление
на застрахован при ответника лек автомобил марка "Фолксваген", модел "Туран" с рег.
№ ВР *** СХ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.03.2024 г.
(датата на сезиране на Застрахователя на основание чл.493, ал.1, т.5 от КЗ) до
окончателното изплащане на обезщетението.
В исковата молба ищецът твърди, че на 21.03.2020 г. около 12.00 ч. в с.*** по
ул."Александър Стамболийски" с посока на движение от с.Бутан към с.Крушовица се
движил лек автомобил марка "Фолксваген", модел "Туран" с рег. № ВР *** СХ,
управляван от К. М. Б.. Същият в района на кръстовището с ул."Оряховска" и
ул."Георги Д.", поради движение със скорост над разрешената в населено място, става
причина и реализира ПТП с преминаващия през кръстовището лек автомобил марка
"Мицубиши" модел "Колт" с рег. № ВР *** АТ, управляван от ищеца Р. В. Т..
Местопроизшествието е посетено от мл. автоконтрольор А. В. М., който е съставил
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2020-1045-164 от 21.03.2020 г. По
случая е образувано ДП № 101/2020 г. по описа на РУ-Оряхово и пр.пр. № 226/2020 г.
по описа на РП-Враца, ТО-Оряхово. Изготвена е тройна АТЕ, от която са видни
обстоятелствата и причините за настъпването на инцидента - противоправното и
виновно поведение на водача лек автомобил марка "Фолксваген", модел "Туран" с рег.
1
№ ВР***СХ, който не е съобразил поведението си с конкретни правила на ЗДвП, а
именно чл.5, ал.1 от ЗДвП, според който всеки участник в движението по пътищата с
поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да
поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди;
чл.20, ал.1 от ЗДвП, според който водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват и чл.20, ал.2 - водачите на ППС са
длъжни при избиране скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да
спрат, когато възникне опасност за движението.
Твърди още, че непосредствено след инцидента е откаран от екип на ЦСМП в
МБАЛ "Св.Иван Рилски" ЕООД - гр.Козлодуй, където е прегледан и освободен.
Няколко дни по-късно поради остри болки в областта на корема е потърсил повторна
медицинска помощ, като е откаран в МБАЛ "Христо Ботев" АД - гр.Враца. След
извършени прегледи и консултации със съответните специалисти му е поставена
диагноза: двумоментно разкъсване на слезката, довело до оперативното й
отстраняване; фрактура на 5-то и 6-то ребро вдясно по предна подмишнична линия;
фрактури на страничните израстъци на 1-ви, 2-ри, 3-ти и 4-ти поясни прешлени;
белодробна контузия; разкъсно - контузни рани на главата и десен лакът, бил в тежко
състояние с опасност за живота, като само своевременната медицинска намеса е
предотвратила леталния край. Ищецът е бил хоспитализиран от 26.03.2020 г. до
03.04.2020 г., като на 27.03.2020 г. слезката му е оперативно отстранена. След
отпадането на необходимостта от денонощно лекарско наблюдение пострадалият бил
освободен за продължаващо домашно лечение, с дадени указания за спазване на
постелен режим, ХДР и прием на лекарствени средства.
Поддържа, че получените от него вследствие на пътния инцидент травми и
наранявания са причинили болки и страдания, които са били със значителен
интензитет през първите няколко месеца от възстановителния период. Премахването
на далака въпреки, че е било наложително и животоспасяващо, създава трайни
последици върху здравословното състояние на пострадалия, тъй като това е орган,
чиято основна функция е да събира и филтрира кръвта в човешкото тяло, като
неговата липса води до усложнения като занижен имунитет и податливост към
множество инфекциозни заболявалия. Оперативната интервенция е оставила белег,
който мислено ще връща пострадалия към процесното ПТП. Фрактурите на 5-то и 6-то
ребро вдясно, както и фрактурите на страничните израстъците на прешлените от 1-ви,
2-ри, 3-ти и 4-ти поясен прешлен са довели до остри болки в травмираните области,
усилващи се до нетърпимост при всяко едно помръдване и вдишване на ищеца,
нестихващи дори и при покой. Цялата ситуация е принудила пострадалият да спазва
постелен режим през първите няколко седмици от своя възстановителен период. Сочи,
че за задоволяване на ежедневните си нужди (хранене, обличане, тоалет) разчитал на
семейството си, а това допълнително е засилило чувството за безпомощност и
уязвеност в него. Ищецът се считал за постоянно бреме за своите близки и роднини,
2
тъй като преди инцидента не е имал такива проблеми и е бил активен човек, като е
водил нормален за годините си начин на живот. Посочва още, че изпитва страх и
уплаха от случилото се, като споменът за ПТП ще остави болезнен отпечатък в
съзнанието му завинаги оттук нататък.
Сочи още, че по отношение на лек автомобил марка "Фолксваген", модел "Туран"
с рег. № ВР *** СХ е налице сключена ЗЗГОА застраховка при Застрахователна
компания "Лев Инс" АД, със срок на действие от 25.02.2020 г. до 24.02.2021 г. На
основание чл.429 от КЗ с договора за ЗЗГОА застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за
причинени на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Сочи, че ищецът е
отправил до застрахователя с писмена претенция, изпратена по пощата на 14.03.2024
г., съобразно изискванията на чл.380 КЗ, с искане за определяне и изплащане на
обезщетение съобразно представените доказателства, но в законоустановения 3-
месечен срок по чл.496 от КЗ липсва произнася на ответното дружество, поради което
предявява исковата си претенция по съдебен ред.
Ответникът Застрахователна компания "Лев Инс" АД, чрез юрк.К. И., в
срока по чл.367, ал.1 от ГПК, в отговора на исковата молба оспорва предявения иск
по основание и по размер. Оспорва да е налице деликтен фактически състав по
отношение на всеки един от неговите елементи, в т.ч. противоправност и вина на
водача К. Б. при управлението на лек автомобил "Фолксваген Туран" с рег. № ВР ***
СХ. Оспорва и твърдения от ищеца механизъм на ПТП. Навежда доводи, че причина
за ПТП са нарушения на водача на лек автомобил "Мицубиши Колт" с рег. № ВР ***
АТ, който на кръстовище с равнозначни пътища в нарушение на чл.48 от ЗДвП е отнел
предимството на правомерно движещия се от дясната му страна лек автомобил
"Фолксваген". Твърди още, че водачът на лек автомобил "Мицубиши Колт" с рег.№ ВР
*** АТ, при ПТП се е движел със скорост, несъобразена с метереологичните условия и
интензитета на движение, в нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП и поради високата си
скорост не е имал възможност да реагира на транспортния инцидент. Сочи още, че във
връзка с настъпилото ПТП е образувано ДП № 101/2020 г. по описа на РУ-Оряхово
/пр.пр. № 226/2020 г. по описа на РП-Враца/, което е приключило с постановление за
прекратяване от 12.06.2023г.
Счита също, че ищецът не е претърпял посочените в исковата молба телесни
увреди и същите не се намират в причинно-следствена връзка с ПТП, поради което
оспорва и наличието им, естеството и продължителността на проведеното лечение.
Оспорва също, че и към момента е затруднен нормалния начин на живот на ищеца,
поради травма, настъпила при произшествието. С оглед представената медицинска
документация ищеца е изписан в добро общо състояние.
Оспорва твърдението на ищеца за настъпили психологически последици от
инцидента, доколкото в първичната медицинска документация няма такива данни, в
т.ч. за диагностицирано душевно разстройство или психично/психиатрично заболяване
на ищеца, както и за проведено лечение. Липсват данни кога и за какъв период са се
проявили съответните симптоми, както и информация за проведено лечение на такова
състояние. Не са представени никакви медицински данни, които да удостоверяват
психичното състояние на ищеца преди ПТП. Липсата на такива данни прави
невъзможно установяването на причинно-следствената връзка между претърпените
3
вреди и ПТП.
Изцяло оспорва твърденията, че възстановителният период от травмите,
вследствие на ПТП, не е завършил, тъй като не са налични данни за продължаващо
лечение, рехабилитация или друго, обозначаващо незавършило лечение, вкл. към
настоящия момент. Счита, че според представените медицински документи,
установяващи здравния статус на ищеца след ПТП, ищецът в резултат на лечението е с
подобрение и не са налични данни оздравителният срок да не е завършил, да са
настъпили неблагоприятни последици е траен характер или друго, от което да следва
извод за незавършено лечение.
Ответникът релевира и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на ищеца. Поддържа, че за настъпването на ПТП ищецът има изключителен
принос, тъй като е отнел предимството на другия лек автомобил и не е бил с поставен
обезопасителен колан. В този смисъл счита, че ищецът е допуснал нарушение
правилата за движение по пътищата, уредени в чл.48 и чл.137а от ЗДвП. Позовава се
ТР № 1/2014 г. на ВКС относно задълженията на съдилищата при прилагането на
чл.51, ал.2 ЗЗД.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва иска и по размер, като
поддържа, че претенцията не отговаря на икономическата конюнктура в страната и
вредата, като се явява прекомерна. Излага доводи, че съществен е въпросът, свързан с
тълкуването и прилагането на установения в чл.52 ЗЗД принцип, че обезщетение за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост и по-конкретно относно
критериите, които имат значение за определяне на справедливо обезщетение за
неимуществени вреди при деликт, както и относно задължението на съда да обсъди и
анализира всички релевантни в тази връзка обстоятелства и въз основа на съвкупната
им оценка да определи паричния еквивалент на вредите.
Оспорва се претенцията за лихва като неоснователна и излага, че срокът по
чл.496, ал.1 КЗ е рекламационен и в настоящия случай не е започнал да тече, поради
недоказано основание на извънсъдебната претенция.
Прави и възражение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ищеца. В тази насока се позовава на Решение на СЕС
от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22 г. и излага подробни съображения.
Претендира съдебно-деловодни разноски, както и юрисконсултско
възнаграждение.
С допълнителна искова молба ищецът поддържа изложеното в исковата молба.
Относно възражението на ответника в писмения отговор за механизма на ПТП,
ищецът посочва, че ПТП е настъпило на нерегулирано кръстовище и важи правилото
за осигуряване на предимство на дясностоящия участник в движението.Счита, че в
случая от съществено значение е обстоятелството, че лек автомобил марка
"Фолксваген", модел "Туран" с рег. № ВР *** СХ непосредствено преди ПТП се е
движил със скорост не по-ниска от 80 км/ч или в превишение от 30 км/ч спрямо
установения нормативен лимит за градска среда от 50 км/ч. Това обстоятелство,
съставляващо нарушение на правилата за движение, се намира в пряка причинна
връзка с настъпването на процесното ПТП, тъй като счита още, че в хипотеза на
движение от страна на л.а."Фолксваген Туран" със скорост в рамките на лимитната
4
удар не би настъпил, тъй като двата автомобила биха се разминали безпрепятствено, а
ако се установи, че удар би настъпил и в хипотеза на движение на л.а.м."Фолксваген
Туран" със скорост от 50 км/ч, то същият би се реализирал при съвършено различни
условия и при причинил несравнимо по-леки повреди (вероятно само имуществени).
Във връзка с възражението на ответника за съпричиняване от страна на ищеца,
ДИМ е отразено, че ищецът при ПТП е бил с поставен обезопасителен колан, но
ударът е съсредоточен в странична дясна част на л.а."Мицубиши Колт", т.е. касае се за
страничен удар, при който тялото на ищеца се е отместило първоначално по посока на
удара надясно, а впоследствие наляво, при което е контактувало с части от интериора,
но съвременните триточкови колани не осигуряват тялото от движение настрани, а
само напред, т.е. тяхната ефективност е най-голяма при челни удари, но не и при
странични такива. Счита още, че настъпването на удара при конкретния механизъм на
ПТП и при значително висока скорост водят до извод, че коланът е бил напълно
неефективен поради страничната дирекция на удара.
В срока по чл.373, ал.1 от ГПК по делото е постъпил отговор от ответника
на ДИМ, в който същият заявява, че изцяло поддържа изложеното в отговора на
исковата молба.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Приложено е ДП №
101/2020 г. по описа на РУ-Оряхово. Назначени са и са изслушани автотехническа
експертиза и съдебно-медицинска експертиза.
След като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната пълнота, във връзка с наведените от страните доводи, настоящият
съдебен състав приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните и от доказателствата по делото се установява, че на
21.03.2020 г. около 12:20 часа в обл.Враца, общ.Мизия, с.***, ул."Оряховска" на
кръстовище с ул."Еделвайс" е настъпило ПТП, с участието на МПС - 1/лек автомобил
марка "Мицубиши" модел "Колт" с рег. № ВР *** АТ, собственост на Н. К. В. и
управляван от Р. В. Т., и 2/лек автомобил марка "Фолксваген", модел "Туран" с рег. №
ВР *** СХ, собственост на "К И К ГРУП" ООД, БУЛСТАТ: *** и управляван от К. М.
Б., видно от приложения констативен протокол за ПТП с пострадали лица рег. № 2020-
1045-164/21.03.2020 г., съставен от мл.автоконтрольор в група "ОП" при РУ-Оряхово.
Вследствие на настъпилото произшествие е пострадал водачът на първото от
горепосочените МПС - Р. В. Т., като същият е прегледан в МБАЛ гр.Козлодуй с
разкъсно - контузна рана на главата и разкъсно - контузна рана на десен лакът. Като
обстоятелства и причини за настъпване на ПТП в протокола е отразено, че Участник 1
при преминаване на нерегулирано кръстовище е отнел предимството на отдясно
приближаващия го Участник 2. Отразено е, че са били съставени два броя АУАН с бл.
№ GA171759/21.03.2020 г. и АУАН с бл.№ GA171760/21.03.2020 г. по описа на РУ -
Оряхово на Р. В. Т..
Във връзка с настъпилото ПТП е образувано ДП № 101/2020 г. по описа на РУ-
Оряхово /пр.пр. № 226/2020 г. по описа на РП - Враца, ТО - Оряхово/. С постановление
от 12.06.2023 г. на Зам. Районен прокурор от РП - Враца е прекратено наказателното
производство по ДП № 101/2020 г. водено за престъпление по чл.343, ал.1, б."б", алт.1
във вр. с чл.342, ал.1 от НК, по искане на пострадалото лице Р. В. Т., което заявило
пред разследващия орган, че няма претенции към виновния водач и желае
5
наказателното производство да бъде прекратено, с прилагане разпоредбата на чл.343,
ал.2, т.2 от НК.
При така представените писмени доказателства, касаещи настъпването на
процесното пътнотранспортно произшествие, за изясняване на механизма на същото,
по делото е назначена и изслушана съдебно-автотехническа експертиза, чието
заключение не е оспорено от страните по делото и възприето от съда като компетентно
и обосновано. Изследвайки материалите по делото и изпратеното от РП - Враца, ТО -
Оряхово, копие от ДП и показанията на разпитаните по делото свидетели, в
заключението си вещото лице посочва, че процесното ПТП е настъпило при следния
механизъм:
"ПТП-то е настъпило на 21.03.2020 г., около 12:20 ч. в с. *** на кръстовището
на ул."Оряховска" и ул."Еделвайс", в светлата част на денонощието, при ясно,
слънчево време и нормална видимост. Лекият автомобил "Фолксваген Туран" с рег. №
ВР *** СХ, управляван от К. М. Б. от с.Гложене се движил по пътното платно на
ул."Еделвайс" (препокриваща се с път III 1503 гр.Козлодуй - гр.Враца) по път с
предимство в посока към кръстовището с ул."Оряховска" със скорост от около 72
км/ч.
В същото време по платното за движение на ул."Оряховска" към
кръстовището с ул."Еделвайс" се е движил лекият автомобил "Мицубиши Колт" с
рег.№ ВР *** АТ, управляван от Р. В. Т. от с.*** е спрял преди да пресече
кръстовището.В определен момент, намирайки се на около 63 метра от мястото на
удара водачът на лекият автомобил "Фолксваген Туран" е възприел като опасност
от ПТП навлизащият от ул."Оряховска" в кръстовището от ляво на дясно спрямо
неговото движение лек автомобил "Мицубиши Колт", като е навил волана на дясно
за да избегне удара с него. Но поради движение с превишена скорост и липса на време
и разстояние за предприемане на аварийно спиране, при достигане на мястото на
удара с предна челна част в областта на предна броня се блъснал в навлезлия в
коридора му на движение л.а."Мицубиши Колт" в дясна странична част в областта
на предна врата и дясна средна колонка. Вследствие на удара и получените ударни
импулси двата автомобила се отклоняват траекториите си на движение и зацепени
един в друг са продължили движението си в посока към югоизточния ъгъл на
кръстовището, където достигайки до каменна ограда на дом № 1 на ул."Георги Д." се
установяват в покой на място отразено във Фотоалбума. Вследствие на
настъпилото ПТП водачът на лекия автомобил "Мицубиши Колт" Р. В. Т. от с.*** е
получил нараняванията, отразени в медицинските документи. В резултат на
станалото ПТП л.а."Фолксваген Туран" с рег. № ВР *** СХ и л.а."Мицубиши Колт" с
рег. № ВР *** АТ са получили повреди и деформации."
В заключението е отразено, че от техническа гледна точка причина за
настъпилото ПТП са както субективно действие с органите за управление на водача на
л.а.м."Фолксваген Туран" с рег. № ВР *** СХ, което е довело до движение с
превишена скорост от 72 км/ч при максимално разрешена в населено място от 50 км/ч,
така и субективно действие с органите за управление на водача на л.а.м."Мицубиши
Колт" с рег. № ВР *** АТ, довело до навлизане в кръстовището, без осигуряване на
предимството на лекия автомобил "Фолксваген Туран" с рег. № ВР *** СХ, с което
6
сами са се поставили в невъзможност да предотвратят настъпилото ПТП.
В заключението е отразено още, че от техническа гледна точка моментът на
възникване на опасността за водачите на двете МПС-та е настъпил, когато
л.а."Мицубиши Колт" е навлязъл в кръстовището на ул."Еделвайс" с ул."Оряховска".
Предната част на л.а."Фолксваген Туран" в момента на възникване на опасността се
намирал на разстояние 63,23 метра от мястото на удара. Дължината на опасната зона
за спиране на л.а."Фолксваген Туран" при движение с определената скорост от 72 км/ч
в условията на ПТП е била около 55 метра. Дължината на опасната зона за спиране на
л.а."Фолксваген Туран" с при движение с разрешената в населено място скорост от 50
км/ч в условията на ПТП е била около 32 метра.
Дължината на опасната зона за спиране на л.а."Мицубиши Колт" при движение с
определената скорост от 29 км/ч в условията на ПТП е била около 16 метра.
Според вещото лице водачът на лекия автомобил "Мицубиши Колт" с рег. № ВР
*** АТ от техническа гледна точка е могъл да предотврати възникването на ПТП, ако е
спрял преди навлизане в кръстовището и осигурил предимство на лекия автомобил
"Фолксваген Туран" с рег. № ВР *** СХ, което означава да пресече кръстовището след
него, но и водачът на лекия автомобил "Фолксваген Туран" при движение с
разрешената в населено място скорост от 50 км/ч също е могъл да предотврати ПТП-то
с аварийно спиране.
В експертното заключение е отразено още, че мястото на удара между двете МПС
– та в надлъжно направление е на разстояние около 36,5 метра от линията на
ориентира и в напречно направление на около 11 метра вдясно от ориентира.
Вследствие на настъпилия удар и получени ударни импулси двете МПС - та са
реализирали движение в зацепени едно в друго в посока към югоизточния ъгъл на
кръстовището и каменната ограда на дом № 1, като при извършения оглед на
местопроизшествието не са установени спирачни следи от гумите и на двете МПС-та
преди мястото на удара. Определено е, че скоростта на движение на л.а.м."Фолксваген
Туран" с рег. № ВР *** СХ преди ПТП и в момента на удара с л.а.м."Мицубиши Колт"
с рег. № ВР *** АТ е била около 72 км/ч. Скоростта на движение на л.а.м."Мицубиши
Колт" с рег. № ВР *** АТ преди ПТП и в момента на удара с л.а.м."Фолксваген Туран"
с рег. № ВР *** СХ е била около 29 км/ч.
Според вещото лице л.а."Мицубиши Колт" е бил видим от водача на
л.а."Фолксваген Туран" от разстояние около 63,23 метра от мястото на удара. Ударът
между двете МПС е бил челен, а за лекия автомобил "Мицубиши Колт" е бил
страничен в областта на дясната врата. Лекият автомобил "Мицубиши Колт" е бил
оборудван с предпазни колани, но водачът му не е бил с поставен такъв.
В съдебното заседание вещото лице допълва, че при наличието на страничен
удар, както в настоящия случай, не може да се прояви защитното действие на
предпазния колан, тъй като то е ефективно единствено при челен удар и при ниски
скорости на движение на лекия автомобил. Счита, че вина за настъпването на ПТП
имат и двамата участници, тъй като са нарушили ЗДвП, единият е могъл просто да
спре и да изчака, другият вече, ако е карал с по-малка скорост също е имало
възможност да реагира.
Заключението по изпълнената съдебна - автотехническа експертиза не е оспорено
от страните и съдът възприема изцяло доказателствените (фактически) изводи на
7
вещото лице, тъй като експертизата е изготвена компетентно и добросъвестно, като то
е изследвало пълно и задълбочено представените по делото доказателства, вкл. и
фактите, удостоверени в Протокола за оглед на процесното местопроизшествие и
изготвените снимки, като е отговорило изцяло на поставените задачи, предмет на
допуснатата САТЕ.
За изясняване на факти и обстоятелства относно процесното ПТП и неговият
механизъм допринасят и показанията на свидетеля К. М. Б. - без роднинска връзка със
страните по делото. От показанията на свидетеля се установява, че е бил участник в
процесното ПТП, което се е случило на 21 март преди две или три години, точно на
рождения му ден, когато пътувал от с.Гложене към Враца с личния си автомобил
"Фолксваген Туран" с рег. № ВР ***. Същият му бил подарък, който си направил за
рождения ден. Свидетелят Б. заявява още, че ПТП е настъпило в ранния след обяд в
с.***, на кръстовище, като преди него имало автобусна спирка. Сочи, че се движел по
главния път, със скорост между 60-70 км/ч. Спомня си, че другият участник в ПТП е
бил с кола червено "Мицубиши" и излязъл от лявата му страна, не е спрял на знак
"Стоп" и бил срещу него, но не може да установи с каква скорост последният се е
движил. От показанията на свидетеля се установява още, че ударът по неговия
автомобил е бил отляво и отпред, а на другия участник - странично. Сочи, че всичко се
случило много бързо, като при удара, той излязъл от своя автомобил и помогнал на
другия водач да излезе от неговия л.а. и позвънил на тел.112. Сочи, че водачът на
другото МПС бил в съзнание, като видимо нямал никакви наранявания, а в колата
имало бутилка с газ, която спрял и откачил акумулатора. Заявява, че не е видял да има
кръв по устата и по ръката на другия шофьор, а той самият бил доста уплашен, но
нямал никакви наранявания. Заявява още, че преди да дойде линейката видял, че на
местопроизшествието пристигнал бащата на другия водач, но не и друго лице.
Споделя още, че попитал шофьора на другия автомобил: "Защо не спря на стопа" и
той му отговорил, че не го е видял. Сочи, че нямало дъжд, нито мъгла, била нормална
видимост, имало знак "Стоп" на кръстовището от дясната страна на другия водач, но
няма други фактори, които да са попречили на видимостта на другия водач да го
забележи. От показанията на свидетеля К. Б. се установява още, че когато дошла
линейката водачът на другото МПС сам се качил в нея, имало и лекари, а
пристигналите на мястото на произшествието полицейски служители изпробвали и
двамата водачи за употреба на алкохол. Заявява, че неговият резултат бил отрицателен,
но този на другия водач бил близо до 0,5 промила, като видял лично на самия дрегер
какво се показва. Заявява още, че не познава ищеца Т., а само визуално, тъй като не са
от едно населено място с него. Сочи, че след ПТП се интересувал какво става с него и
от лекар в Бърза помощ - Козлодуй научил, че му няма нищо, като е само натъртен, но
по-късно от познати разбрал, че той е претърпял операция в гр.Враца. Сочи, че не се е
свързал с него след инцидента. Не знае в какво състояние е бил ищецът след
операцията, тъй като няма информация. Поддържа, че причина за ПТП-то било
отнемане на предимство от страна на другия водач.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като обективни, непротиворечиви и
преки, доколкото кореспондират помежду си и с останалия доказателствен материал,
при което следва да бъдат ценени при постановяването на решението.
8
За установяване на останалите спорни обстоятелства по делото, свързани с вида
на причинените травматични и психически увреждания, техния интензитет и
продължителност на лечение, по делото са събрани писмени и гласни доказателства и
е допусната СМЕ.
От приложеното по делото с писмо вх. № 8047/31.10.2024 г. от ВрРП, ТО -
Оряхово, заверено копие от ДП № 101/2020 г. по описа на РУ - Оряхово в два тома, и
съдържащите се в него медицински документи, в т.ч. заверени копия от Фиш от
ФСМП - Оряхово от 21.03.2020 г.; Фиш от ФСМ - Козлодуй от 21.03.2020 г.; резултат
от 21.03.2020 г.; Фиш от ФСМП - Оряхово от 26.03.2020 г.; Фиш от ФСМП - Козлодуй
от 26.03.2020 г.; Фиш от ЦСМП - Враца от 26.03.2020 г.; ЛПП в КДБ/СО при МБАЛ
"Христо Ботев" АД-гр.Враца, № 003785/26.03.2020 г.; ИЗ № 3739 от ХО при
МБАЛ"Христо Ботев" АД - гр.Враца, се установява, че ищецът е пострадал при ПТП в
центъра на с.***. Бил адекватен, контактен, с нормален соматичен статус, като имал
разкъсно - контузна рана на десен лакът, обработена от дежурен ортопед и е извършен
и консулт с невролог. Назначени са му рьо графии на череп, шийни прешлени, гръден
кош, дясно рамо и поясни прешлени, като от направени рентгенографии не са
установени телесни увреждания, а именно: от рентгенография на череп - без данни за
счупване; рентгенография на гръдна клетка - без данни за счупване и травматични
изменения на белодробния паренхим; рентгенография на шийни прешлени - без данни
за травматични изменения; рентгенография на тазови кости и на поясни прешлени -
без данни за травматични изменения; рентгенография на дясна раменна става - без
данни за счупвания.
На 26.03.2020 г. ищецът Р. Т. бил прегледан във ФСМП-Оряхово с поставена
работна диагноза: Колика. Ищецът бил в съзнание с нормален неврологичен статус, но
в увредено общо състояние. АН 115/70. Пулс 69/мин.
На същата дата ищецът е прегледан и във ФСМП - Козлодуй с работна диагноза:
Остър хирургичен корем. Отразено е във Фиша от ФСМП - Козлодуй от 26.03.2020 г.,
че преди пет дни ищецът е пострадал при ПТП. Сутринта имал болки в корема в ляво,
като при поемане на въздух се усилвали. Към 15:30 ч. му е прилошало и е направил
гърч. При прегледа ищецът Т. е бил контактен и адекватен. Коремът е бил напрегнат с
налична перисталтика. От направеното ЕХО на коремни органи - данни за СПТ в
корема около черния дроб, слезката и в малкия таз.
На същата дата ищецът бил прегледан и в ЦСМП - гр.Враца с работна диагноза:
Остър хирургичен корем. Хипотония. Колапс. В снетата от пациента анамнеза е
отразено, че на същата дата преди 2-3 часа му се е завил свят и припаднал. Видно от
ЛПП № 003785/26.03.2020 г. в КДБ/СО при МБАЛ "Христо Ботев" - АД гр.Враца, с
отразена диагноза: Травма на далака, без открита рана в корема и отбелязано, че на
21.03.2020 г. лицето е пострадало при ПТП като водач на лек автомобил, с рани по
главата и дясна ръка, но отказал болнично лечение. На 21.03.2020 г. по обяд ищецът Т.
получил болка в корема, прилошало му и във ФСМП - Козлодуй на ЕХО на коремни
органи е установено СПТ в корема. При прегледа - в задоволително общо състояние с
болка в корема в ляво при палпация. След консулт с дежурен хирург е приет в ХО.
Ищецът бил приет за лечение от 26.03.2020 г. до 03.04.2020 г. в МБАЛ "Христо
Ботев" АД - гр.Враца с диагноза: Остър перитонит. Травматично разкъсване на
9
слезката. Кръвоизлив в коремната кухина. Политравма. Счупване на 5-то и 6-то десни
ребра. Счупване на напречните израстъци на 1-ви, 2-ри, 3-ти, 4-ти поясни прешлени в
дясно. Имал рани по главата и дясна ръка. При приемането бил в задоволително общо
състояние. Коремът на пациента е бил на нивото на гръдния кош дифузно болезнен с
перитонеално дразнене. Параклиника - данни за анемия. От КТ на корем са установени
данни за счупване на 5-то и 6-то десни ребра по предна подмишнична линия; на
напречните израстъци на 1-ви до 4-ти поясни прешлени вкл. вдясно. Суспектни данни
за контузионни изменения на белодробния паренхим двустранно по задната
повърхност в стадии на непълна резорбция. Без данни за плеврални изливи. От КТ има
данни за дифузна СПТ в корема и малкия таз. Слезката е била уголемена с данни за
възможно разкъсване. Останалите паренхимни органи - б.о. От рьография на бял дроб
- б.о. на 27.03.2020 г. от 08:45 ч. до 10:15 ч. е извършена Операция № 406 оперативно
отваряне на коремната кухина, при която са установени данни за остър хеморагичен
перитонит и руптура на слезката. Същата е отстранена оперативно, след което
оперативната рана е възстановена послойно и е поставен дренаж. Следоперативния
период е протекъл гладко. По време на престоя в лечебното заведение на ищеца е
проведено и медикаментозно лечение с вливания на водно - солеви разтвор,
обезболяващи, кръвоспиращи, антикоагулант, антиацидно средство и преливане на
изогрупова кръв. Изписан е клинично здрав с дадени указания.
За установяването на претърпените от ищеца Р. Т. неимуществени вреди по
делото е разпитана свидетелката А. И. Т.а - съпруга на ищеца, поради което съдът цени
дадените от нея показания при условията на разпоредбата на чл.172 ГПК, като
непротиворечиви на останалите доказателства по делото. Свидетелката Т.а установява,
че на 21.03.2020 г. той претърпял инцидент в с.*** на спирката на главния път, посока
към центъра на селото, на кръстопът. Инцидентът станал към обяд, като научила за
него от баща му, с когото живеят заедно в един двор. Тръгнали с бащата на ищеца към
мястото на ПТП-то и видели колата, която карал. Тя е собственост на дядо му. Заявява,
че съпругът й бил в съзнание, но неадекватен. Попитала го: "Какво е станало", но той
не реагирал, седял на една пейка и не могъл да й обясни. Нямал кръв по лицето, а леко
на устните, и като ги отворил забелязала, че езикът му бил сцепен и имал голяма рана
на дясната ръка и кръв по жилетката му. Сочи, че другото МПС било на място на
ПТП, но шофьорът лично не го познава и не е разговаряла с него. Заявява, че
управляваната от ищеца л.а. бил в много лошо състояние, странично, поради което и
останала с него докато дойде линейка и полиция. Видяла, че изпробвали съпругът й за
алкохол и резултата му бил около 0.24 промила, като не знае дали преди това той е
употребил алкохол. Не видяла другият водач дали бил изпробван за алкохол и
наркотици. Заявява още, че при наставяне в линейката, съпругът й продължавал да е
неадекватен, не можел да обясни какво се е случило и бил откаран в Бърза помощ –
Козлодуй. Тя пристигнала след линейката, като в спешния център го прегледали на
ехограф и рентген и му зашили ръката. Освободили го, тъй като имал само
натъртвания и нямал други наранявания.
Т.а свидетелства, че тя обслужвала съпруга си, тъй като изпитвал болки по
цялото тяло, най - вече в коремната област, гърдите, кръста и това продължило около
месец. Сочи, че след инцидента припаднал вкъщи, като преди това поискал да му
премери кръвното, което било много ниско, горната граница била 60, а долната не
10
могла да я улови изобщо. Извикала линейка, като съпругът й бил прегледан от
лекарите, на които обяснила, че той има високо кръвно, за което взема медикаменти,
както и други такива за сърце.
След около 3-4 часа съпругът й отново припаднал в банята и отново извикала
Бърза помощ, като бил транспортиран в гр.Козлодуй, където му направили ехография
и установили, че има спукан далак, поради което се налагало операция в гр.Враца.
Съпругът й бил опериран и бил на стационарно лечение около 8 дни, но не знае дали е
приемал медикаменти, тъй като не допускали посетители в отделението поради
"Ковид пандемията".
След изписването му вкъщи продължил да употребява лекарствата за сърце и
високо кръвно, но не си спомня да са му били изписани други лекарства от болницата.
Т.а свидетелства, че съпругът й работи от вкъщи, който е механик и поправял
тирове на място, но няма автосервиз. Сочи, че приблизително три месеца след
операцията той не работил, а баща му го замествал в работата. След този период
започнал отново да работи, с изключение да не вдига тежести. След операцията не е
ходил на рехабилитации и не е пил други хапчета.
Т.а сочи, че преди инцидента ищеца нямал проблеми, бил контактен, общителен с
хората, работел си нормално, но след това получавал паник атаки. Страхувал се от
болници, не желаел сам да шофира, но не сънувал кошмари.
След като се възстановил, обяснил на съпругата си, че на датата на инцидента
тръгнал да пресича главния път в с.*** и видял, че отдолу идва кола, като дал газ с цел
да избегне удара. След това й споделил, че не помни нищо, дори и как са го изкарали
от колата. По нейна преценка към днешна дата физически е възстановен, но още
получава паник атаки и често ходят до Бърза Помощ. Психологическа помощ не са
потърсили за неговите страхове.
По делото е назначена и е изслушана и съдебно - медицинска експертиза по
писмени данни, вещото лице по която е представило заключение, че така претърпените
от ищеца телесни увреждания, подробно описани в него, са вследствие именно на
процесното произшествие, като се намират в пряка причинно - следствена връзка с
настъпилото ПТП. Според вещото лице така посочените травми подлежат на пълно
възстановяване. Няма данни за забавен възстановителен процес. Няма медицински
данни за невъзстановени телесни увреждания на ищеца, така и данни за провеждане на
лечение към момента. Вещото лице счита обаче, че е налице състояние, което ще
съпътства пострадалото лице до живот, като същото е свързано с оперативното
отстраняване на слезката и осъществяваните от нея физиологични функции, но
обективното здравословно състояние на ищеца към момента е добро. Посочените
травми са причинили на пострадалия болка и страдания, като техният интензитет е
бил по-голям непосредствено след процесното ПТП, като постепенно са отзвучали, а
към настоящия момент ищецът не се оплаква от болки. С оглед установения по делото
механизъм на ПТП вещото лице дава заключение, че по механизъм уврежданията
отговарят да бъдат получени от удари с или върху твърди тъпи предмети и от
сътресението на тялото, като се касае за удар в дясната странична част на лекия
автомобил с тежки деформации на купето и предната дясна седалка. Посочените
увреждания са получени при съприкосновение с облегалката на деформираната дясна
11
седалка и лявата предна врата на автомобила. В заключението е отразено, че при
водача не са установени т.нар. "коланни" травми с характерна морфология на меките
тъкани на гръдния кош и корема, тъй като в случая се касае за страничен сблъсък, при
който дори употребата на обезопасителен колан не би предотвратила посочените
увреждания. Последният има превантивна функция при челен сблъсък и контактна
скорост до 55-60 км.ч, а инерционните сили при ПТП са били в странично направление
(надясно и наляво).
В съдебно заседание вещото лице медик поддържа изготвеното от него
експертно заключение. Пояснява, че премахването на слезката е животозастрашаващо
към момента на разкъсването й, свързано е с развитието на кръвоизлив в коремната
кухина, а когато слезката е отстранена това се отразява на имунната система
неблагоприятно, тъй като може да развива по-чести инфекции. Сочи, че към момента
на настъпване на ПТП ищецът е бил без поставен обезопасителен колан, но дори да е
бил с поставен такъв, то той би получил същите наранявания. Счита още, че ищецът е
напълно възстановен, доколкото има оперативен белег на предната коремна стена, при
отваряне на коремната кухина за оперативно премахване на слезката, но други белези
и наранявания не са установени при прегледа му.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявените обективно кумулативно съединени искове са с правно основание
чл.432, ал.1 КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило
тъждествена по обем с отговорността на делинквента. За да се ангажира отговорността
по чл.432, ал.1 от КЗ е необходимо към момента на настъпване на увреждането да
съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" между прекия причинител на
вредата и застрахователя. Наред с това трябва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, които са основание за носене на
отговорност от прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на
причинените вреди, а именно: извършено виновно противоправно деяние от
делинквента, от което в причинно-следствена връзка да са настъпили вреди за
пострадалия от сочения вид и в търсения размер. Тежестта за установяване на тези
обстоятелства се носи от ищеца, като единствено за наличието на вина законът
въвежда оборима презумпция с разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД. Съгласно
разпоредбата на чл.429, ал.1 от КЗ с договора за застраховка "Гражданска
отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
договора сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие, а разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ предоставя право на
увредения, спрямо който застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко от
застрахователя. За да се породи това право следва да бъдат изпълнени изискванията на
нормата на чл.380 от КЗ, а именно отправена писмена претенция до застрахователя по
риска "ГО" и изтичане на срока за окончателно произнасяне от страна на
застрахователя, визиран в разпоредбата на чл.496, ал.1 от КЗ - 3 месечен срок, считано
от предявяване на претенцията пред застрахователя.
12
В настоящото производство са ангажирани доказателства за заявена писмена
претенция пред застрахователя - ответник на 14.03.2024 г., като предвиденият
тримесечен срок е изтекъл към датата на депозиране на исковата молба в съда и в
рамките на същия е постановен отказ за изплащане на застрахователно обезщетение,
поради което настоящият съдебен състав намира предявеният иск за допустим.
С определение № 341/21.10.2024 г. съдът е приел за безспорни между страните
следните обстоятелства: 1/ настъпилото ПТП на 21.03.2020 г. около 12.00 ч. в с.***,
обл.Враца, в района на кръстовището, образувано между ул."Оряховска" и
ул."Еделвайс", между л.а. марка "Фолксваген", модел "Туран" с рег. № ВР *** СХ,
управляван от К. М. Б. с ЕГН **********, и л.а. марка "Мицубиши" модел "Колт" с
рег. № ВР *** АТ, управляван от Р. В. Т. с ЕГН **********; 2/ съществуването на
валидно застрахователно правоотношение по ЗЗГОА, сключена с ответното
застрахователно дружество Застрахователна компания "Лев Инс" АД, ЕИК ***, с която
се покрива отговорността на водача на лек автомобил марка "Фолксваген", модел
"Туран" с рег. № ВР *** СХ - К. М. Б. с ЕГН **********.
Спорен между страните е въпросът, касаещ механизма на настъпване на ПТП, в
т.ч. наличието на деликт: противоправността на деянието, вината на водача на МПС К.
М. Б., причинна връзка между процесното ПТП и уврежданията на здравето на ищеца;
относно наличието на съпричиняване от страна на пострадалия с оглед въведеното
възражение на застрахователя, както и относно размера и основателността на
предявения иск за присъждане на обезщетение и дължимостта на лихвата за забава.
Настоящият съдебен състав намира, че механизмът на настъпване на ПТП
категорично се установява от събраните по делото доказателства - Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица, Протокол за оглед на ПТП, ведно с приложен към
него фотоалбум и назначената съдебно - автотехническа експертиза. От тези
доказателства се установи настъпването на процесното ПТП на 21.03.2020 г. около
12.00 ч. в с.***, обл.Враца, в района на кръстовището, образувано между
ул."Оряховска" и ул."Еделвайс", между лек автомобил марка "Фолксваген", модел
"Туран" с рег. № ВР *** СХ, управляван от К. М. Б. с ЕГН **********, и лек
автомобил марка "Мицубиши" модел "Колт" с рег. № ВР *** АТ, управляван от Р. В. Т.
с ЕГН **********. В приетото по делото експертно заключение по САТЕ вещото лице
дава заключение, че причини за настъпването на процесното ПТП са както субективно
действие с органите за управление на водача на л.а.м."Фолксваген Туран" с рег. № ВР
*** СХ, довело до движение с превишена скорост от 72 км/ч при максимално
разрешена в населено място от 50 км/ч, така и субективно действие с органите за
управление на водача на л.а.м."Мицубиши Колт" с рег. № ВР *** АТ, довело до
навлизане в кръстовището без осигуряване на предимството на лекия автомобил
"Фолксваген Туран" с рег. № ВР *** СХ, с което сами са се поставили в невъзможност
да предотвратят настъпилото ПТП.
Вината на делинквента съобразно уредената в чл.45, ал.2 от ЗЗД оборима
презумпция се предполага, но по делото не е проведено насрещно доказване от страна
на ответното дружество, в чиято доказателствена тежест е било оборването на
презумпцията.
Настъпилите неимуществени вреди за ищеца, както и причинна връзка между
13
деянието и неимуществените вреди се установява от приложените по делото
медицински документи, събраните свидетелски показания и изслушаната по делото
съдебно - медицинска експертиза по писмени данни, които съдът настоящият съдебен
състав кредитира като обективни, логически последователни, кореспондиращи с
останалите доказателства по делото. Съвкупният анализ на събраните по делото
доказателства води до извод за доказаност на причинна връзка.
С оглед на гореизложеното, съдът приема, че са налице всички посочени
предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за така причинените на
ищеца неимуществени вреди вследствие виновното и неправомерно поведение на
застрахованото лице.
По иска за неимуществени вреди:
Спорен е размерът на справедливото обезщетение за неимуществените вреди от
ПТП, като в тази връзка се поддържа направено от ответника възражение за
съпричиняване на вредите от страна на ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД размерът на обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Според приетото в ППВС
№ 4/1968 г. и решения по чл.290 ГПК - решение по т.д. № 486/2012 г. на ІІ т.о. на ВКС;
решение по т.д. № 2979/2013 г. на ІІ т.о. на ВКС; решение по т.д. № 669/2012 г. на ІІ
т.о. на ВКС, решение по т.д. № 795/2008 г. на ІІ т.о. на ВКС; решение по гр.д. №
3802/2008 г. на І г.о. на ВКС, решение по гр.д. № 1553/2010 г. на ІV г.о. на ВКС;
решение по гр.д. № 1273/2009 г. на ІІІ г.о. на ВКС; решение по т.д. № 2663/2015 г. на І
т. о. на ВКС; решение по т.д. № 1015/2011 г. на ІІ т.о. на ВКС; решение по т.д. №
1398/2014 г. на І т.о. на ВКС; решение по т.д. № 2766/2014 г. на І т о. на ВКС; решение
по т.д. № 72/2016 г. на І т.о. на ВКС; решение по т.д. № 2960/2015 г. на І т.о. на ВКС;
решение по гр.д. № 348/23 г. на І г. о. на ВКС; решение по т.д. № 1893/2022 г. на І т.о.
на ВКС и др., понятието "справедливост" по смисъла на посочената разпоредба не е
абстрактно, а свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на конкретния
размер на обезщетението, като такива обстоятелства при телесните увреди са
характерът и степента на уврежданията, интензитетът и продължителността на
претърпените физически болки и страдания, брой на телесните повреди, протичане на
оздравителния процес - продължителност и брой на престои в болнични заведения,
извършени операции, проведени процедури, предстоящи в бъдеще нови медицински
интервенции, период на оздравителния процес (срок на лечение), възможност за пълно
възстановяване от травмата, време за възстановяване, усложнения вследствие на
уврежданията, възможност за бъдещо влошаване на състоянието, остатъчни негативни
последици от уврежданията, белези, загрозявания, осакатяване, необходимост от
спазване на специален режим на живот и др., общо физическо състояние на
пострадалия към момента на увреждането и установените предходни заболявания,
наличие и процент на временна или трайна загуба на работоспособност, инвалидност,
възможност на пострадалия да се справя без чужда помощ или необходимостта от
такава, професия на пострадалото лице и възможност след събитието отново да работи
по професията си, начина на живот на пострадалия преди и след ПТП, причинените
морални и психически страдания, съдебната практика при подобни случаи. При
определяне на дължимото обезщетение съдът изхожда и от икономическата
14
конюнктура в страната към момента на увреждането и общественото възприемане на
критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в
държавата и във връзка с нормативно определените лимити по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
При събраните доказателства, съдът намира, че размерът на дължимото
обезщетение за претърпените неимуществени вреди следва да бъде определен при
съобразяване на следното:
От процесното ПТП ищецът Р. Т. е получил телесни увреждания, изразяващи се в
двумоментно травматично разкъсване на слезката, наложило оперативното й
отстраняване; счупване на напречните израстъци на 1-ви, 2-ри, 3-ти и 4-ти поясни
прешлени в дясно и на 5-то и 6-то десни ребра; остър хеморагичен перитонит и
разкъсно-контузна рана на десен лакът и рана на главата. От събраните писмени
доказателства и заключението на СМЕ се установи, че ищецът е претърпял една
медицинска интервенция, отнасяща се до оперативно отстраняване на слезката, при
което е осъществен медикобиологичния квалифициращ признак загуба на слезка.
Лечението, което е било проведено на ищеца е оперативно и медикаментозно.
Установи се още, че ищецът Р. Т. е изпитвал болки и страдания, като техният
интензитет е бил по-голям непосредствено след процесното ПТП, като постепенно са
отзвучали и към настоящия момент ищецът Т. не се оплаква от болки. Според
експертното заключение на СМЕ по писмени данни претърпените от ищеца телесни
увреждания подлежат на пълно възстановяване, но е налице състояние, което ще
съпътства пострадалото лице до живот, като то е свързано с оперативното
отстраняване на слезката и изпълняваните от нея физиологични функции. Поради това
съдът отчете и факта, че ищецът е претърпял необратима загуба на орган, а именно на
слезката, който е от изключителна важност за имунната му система, като липсата на
този орган води до наличие на непрекъснат и повишен риск от всякакви инфекции,
възпалителни, вирусни и простудни заболявания, и това налага ползване от страна на
ищеца на съответните медикаменти и ваксини. Вещото лице счита още, че слезката не
е жизнено необходим орган, но нейното отстраняване води до известно постоянно
разстройство на здравето на индивида и намалена трудоспособност, като
неудобствата, които ще търпи за в бъдеще са свързани с липсата на този орган, който
има значение за пълноценното му здраве.
Заместващото обезщетение представлява парично право, като неговата
обезщетителна функция е насочена към получаване на имуществени блага, чрез които
да бъде морално удовлетворен пострадалият. При определяне на справедлив размер за
заплащане на заместващо обезщетение съдът взема предвид установения значителен
брой телесни повреди, а именно - двумоментно травматично разкъсване на слезката,
наложило оперативното й отстраняване, при което е осъществен медикобиологичния
квалифициращ признак загуба на слезка; счупване на напречните израстъци на 1 -ви,
2-ри, 3-ти и 4-ти поясни прешлени в дясно и на 5-то и 6-то десни ребра; остър
хеморагичен перитонит и разкъсно-контузна рана на десен лакът и рана на главата.
Съдът отчита, че лечебният период в болнично заведение на ищеца е бил около 8
дни, като обективното му здравословно състояние към момента е добро и срокът за
възстановяване от получените от ищеца Р. Т. травми е: счупването на ребра и напречни
15
израстъци на поясните прешлени с оздравителен период около 3 месеца при липса на
усложнение и нормален оздравителен процес. Острият хеморагичен перитонит е
овладян след извършената операция и последващи кръвопреливания в рамките на
няколко дни, а раните на десен лакът и на главата са с оздравителен период около 2
седмици, при липса на усложнение и нормален оздравителен процес. Няма данни за
забавен възстановителен процес. Оперативното отстраняване на слезката е за цял
живот, като е налице неблагоприятна прогноза за пълното възстановяване на ищеца,
тъй като отстраняването на слезката е довело до известно постоянно разстройство на
здравето му и намалена трудоспособност. Прогнозата е, че неудобствата, които ще
търпи ищецът за в бъдеще са свързани с липсата на този орган, който има значение за
пълноценното здраве на индивида.
При определяне размера на обезщетението следва да бъдат взети предвид и
изпитваните в началото силни болки и страдания, като към настоящия момент същите
са отшумели, както и зависимостта на ищеца след инцидента от чужди грижи, както
първоначално след операцията, така и при първоначалното му домашно лечение. При
преценката следва да бъдат отчетени и претърпените множество негативни
психически изживявания. Не на последно място, следва да бъдат взети и предвид и
намалената трудоспособност въпреки, че към настоящия момент не е представено
решение на ТЕЛК относно това обстоятелство; фактът, че поради настъпването на
ПТП ищецът Т. е бил принуден да не работи и настъпилата промяна в начина му на
живот, а именно невъзможност да осигурява основните средства за прехраната си и
поставянето му във финансова зависимост от близките му. Ищецът е изпитвал болки и
страдания с голям интензитет характерен за този вид травми непосредствено след
процесното ПТП, като неудобствата във физически измерения, които е търпял по
време на болничното и домашното лечение е свързано с невъзможност за
самообслужване. Ищецът ще търпи неблагоприятни последици и за в бъдеще,
свързани с липсата на слезка, която има значение за пълноценното здраве на индивида.
Ето защо, съдът като взе предвид тежестта на травмите, възрастта на ищеца към
момента на ПТП - 33 години, неудобства и ограничения от личен, битов, трудов и
социален характер, отражението на произшествието върху физическото и върху психо
- емоционалното му състояние, което е довело до промяна на социалната му активност
и взаимодействие в семейния и приятелския кръг, факта, че последиците от травмите
са трайни и необратими и ще му създават неудобства за цял живот /липсата на слезка/,
наличие на голям следоперативен белег, който дава козметичен дефект, приема, че
справедливо обезщетение за претърпените неимуществени вреди би била сумата от
120 000,00 лв.
Съдебният състав отчете и практиката на касационната инстанция по сходни
казуси, когато едно от уврежданията в резултат на ПТП е било загуба на слезка след
съответната операция, с или без други увреди, (Определение № 1870 от 3.07.2024 г. на
ВКС по т. д. № 1978/2023 г., II т. о., ТК, Определение № 3260 от 27.10.2023 г. на ВКС
по гр. д. № 958/2023 г., III г. о), като съобразява и обществено-икономическите условия
в страната към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие - 2020
г., както и инфлационните процеси до настоящия момент.
По възражението за съпричиняване:
Правното основание на възражението е чл.51, ал.2 от ЗЗД, като в тежест на
16
ответника е да установи, че увреденият ищец е допринесъл за настъпването на
вредите.
За да е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото
лице, последното трябва обективно да е допринесло за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване,
независимо дали е действало/бездействало виновно. В т.7 от ППВС № 17/18.11.1963 г.
при тълкуване на чл.51, ал.2 ЗЗД също е посочено, че обезщетението за вреди от
непозволено увреждане може да се намали, ако самият пострадал е допринесъл за
тяхното настъпване, като от значение е наличието на причинна връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и на вина.
Релевантен за съпричиняването и за прилагането на посочения законов текст е само
онзи конкретно установен принос на пострадалото лице, без който не би се стигнало,
наред с неправомерното поведение на деликвента до увреждането като
неблагоприятен резултат. Само това поведение на пострадалия, което се явява пряка и
непосредствена причина за произлезли вреди би могло да обуслови извод за прилагане
на разпоредбата за съпричиняването. Съгласно задължителните постановки на т.7 от
Тълкувателно решение № 1/23.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ВКС, ОСТК,
принос ще е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал
предпоставки за възникване на вредите. Съпричиняването подлежи на пълно и главно
доказване от страна на ответника, който с позоваване на предпоставките по чл.51, ал.2
от ЗЗД, цели намаляване на отговорността си към увреденото лице.Изводът за наличие
на съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД не може да почива на
предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни
действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за
вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. С
решение № 169/28.02.2012 г. по т. д. № 762/2010 г., постановено по реда на чл.290 ГПК
(ред. ДВ бр. 59/2007 г.) на ВКС, ІІ т. о., се е произнесъл, че релевантен за прилагането
на чл.51, ал.2 от ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалото лице,
без който не би се стигнало (наред с неправомерното поведение на делинквента) до
увреждането като неблагоприятен резултат.
В случая в отговора на исковата молба е наведено възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице с твърдения, че ищецът има
изключителен принос за настъпването на ПТП, тъй като е отнел предимството на
другия лек автомобил и не е бил с поставен обезопасителен колан, като счита, че
ищецът е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата, уредени в чл.48
и чл.137 от ЗДвП.
Безспорно от събраните по делото доказателства се установява, че процесното
ПТП, при което са причинени посочените в исковата молба телесни увреждания на
ищеца е реализирано в светлата част на денонощието, при ясно, слънчево време и
нормална видимост. Според заключението на САТЕ, което не е оспорено от страните,
от техническа гледна точка причина за настъпилото ПТП са действията и на двамата
участници в произшествието, а именно както субективно действие с органите за
управление на водача на лекия автомобил "Фолксваген Туран" с рег.№ВР *** СХ,
което е довело до движение с превишена скорост от 72 км/ч при максимално
17
разрешена в населено място от 50 км/ч, така и субективно действие с органите за
управление на водача на лекия автомобил "Мицубиши Колт" с рег. № ВР *** АТ,
довело до навлизане в кръстовището без осигуряване на предимството на лекия
автомобил "Фолксваген Туран" с рег. № ВР *** СХ, с което водачите на МПС сами са
се поставили в невъзможност да предотвратят така настъпилото пътнотранспортно
произшествие.
Следователно безспорно се установи по делото, че ищецът навлязъл в
кръстовището от към ул.“Оряховска“ и въпреки липсата на знак за регулиране на
предимство не е осигурил такова на приближаващия отдясно л.а. "Фолксваген Туран" ,
поради което нарушил разпоредбата на чл.48 от ЗДвП. В тази връзка са показанията на
св.К. Б., св.Т.а, на която ищеца й признал, че тръгвайки да пресича главния път в с.***
и виждайки л.а. на св.Б., подал газ,с цел да избегне удара,но не успял, както и
заключението на експерта по приетата САТЕ. Освен това при настъпване на удара, л.а.
"Фолксваген Туран" се движил със скорост 72 км/час, вместо нормативно разрешената
за населено място с 50 км/час, която превишена скорост се намира в причинно-
следствена връзка с настъпване на ПТП-то. Това се установява от показанията на
самия участник в ПТП К. Б. в разпита му на свидетел пред съда и от САТЕ.
Преценени в тяхната съвкупност, установените по делото факти от значение за
приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД обосновават несъмнен извод, че поведението на
пострадалия се намира в пряка причинна връзка с реализираното от водача на лекия
автомобил ПТП, тъй като е допринесло за настъпване на произшествието и на
вредоносния резултат. Обстоятелството, че има и водачът на другия лек автомобил,
участвал в процесното ПТП се е движил с превишена скорост, но е имал възможност
да предотврати същото, като реагира своевременно на възникналата опасност на
платното за движение, по никакъв начин не изключва неговия принос /на пострадалия/
по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД. От съвкупната преценка на анализираните
доказателства съдът приема, че водачът на лекия автомобил "Мицубиши Колт" с рег.
№ ВР *** АТ - ищецът Р. Боев е извършил нарушение на правилата за движение по
пътищата, като не е изпълнил задължението си да пропусне ППС, приближаващо от
дясната му страна на кръстовище на равнозначни пътища - нарушение на чл.48 от
ЗДвП, а от своя страна водачът на лекия автомобил "Фолксваген Туран" с рег. № ВР
*** СХ - К. М. Б., също е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата,
а именно на чл.20, ал.2, изр. второ от ЗДвП, съгласно който водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението.
Относно степента на съпричиняване от страна на ищеца Р. Т. настоящия съдебен
състав намира, че тя следва да бъде определена в размер на 40%, тъй като неговия
принос в нарушаване разпоредбата на чл.48 от ЗДвП, за което има съставен АУАН с
бл.№ GA171760/21.03.2020 г. по описа на РУ - Оряхово и е в по-малка степен спрямо
приноса на виновния водач К. Б., който се е движил с превишена скорост от 72 км/час,
при максимално разрешена в населено място от 50 км/час и е нарушил разпоредбите
на чл.5 и чл.20 от ЗДвП. Ето защо съдът намира, че това намаление от 40% следва да
се направи от сумата 120 000,00 лв., определена като справедлив размер на
обезщетението с оглед изложеното по-горе или да му се присъди сумата от 72 000,00
лв.
18
Неоснователно е възражението на ответното дружество за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца, който пътувал в автомобила без поставен
обезопасителен колан, с което не само нарушил разпоредбата на чл. 137а от ЗДвП, но
и способствал за собственото си увреждане.
Релевантно за съпричиняването по смисъла на чл. 51 ал.2 ЗЗД, е само това
конкретно установено поведение- действие или бездействие на пострадалия, чието
конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди
и без което не би се стигнало до настъпване на вредоносния резултат или
вредоносните последици биха били в по-малък обем. Приносът не може да бъде
зачетен, ако е само предполагаем, а трябва да са събрани категорични доказателства, че
вредите не биха настъпили, респ. не биха били в този обем, ако по време на
произшествието, пострадалият е бил с правилно поставен и изправен предпазен колан.
Според константната съдебна практика липсата на поставен обезопасителен колан
може да бъде отчетено като съпричиняване само, ако бъде установено по несъмнен и
категоричен начин, че ако е бил поставен не биха настъпили съставомерните
последици (в този смисъл са напр. Решение № 52/2020 г. по н. д. № 161/2020 г. ІІІ НО и
Решение № 236 от 17.04.2024 г. на ВКС по н. д. № 1113/2023 г., I н. о., НК).
За да се приеме, че нарушението на чл. 137а от ЗДвП е довело до съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на ищеца Т., е необходимо да е установено
категорично по делото, че ако е бил с правилно поставен предпазен колан, не би
получил най-тежкото увреждане, а именно отстраняване оперативно на слезката,
както и останалите травми.
Според заключението на СМЕ при ищеца не са установени т.нар. "коланни"
травми с характерна морфология на меките тъкани на гръдния кош и корема, тъй като
в случая се касае за страничен сблъсък, при който дори употребата на обезопасителен
колан не би предотвратила посочените увреждания. Последният има превантивна
функция при челен сблъсък и контактна скорост до 55-60 км.ч, а инерционните сили
при ПТП са били в странично направление (надясно и наляво).
В съдебно заседание вещото лице медик пояснява, че в момента на настъпване
на ПТП ищецът е бил без поставен обезопасителен колан, но дори да е бил с поставен
такъв, то той би получил същите наранявания.
Съдът приема за недоказано възражението за съпричиняване на резултата от
страна на ищеца, поради непоставен предпазен колан, поради което и няма основание
за намаляване на определеното обезщетение за това негово поведение.
По всички изложени съображения съдът приема, че предявеният иск за сумата
120 000, 00 лева, обезщетение за неимуществени вреди е доказан и поради това
основателен до размер на сумата 72 000, 00 лева, като до посоченият размер искът
следва да бъде уважен, а за разликата над него до пълния предявен размер от 120 000,
00 лева, искът е недоказан и поради това неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По претенцията за лихва за забава:
Ищеца претендира присъждане на законна лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди, считано от датата на уведомяване на застрахователя с
извънсъдебната претенция – 14.03.2024 г.
Ответникът в писмения отговор прави възражение, че срокът по чл.496, ал.1 КЗ е
19
рекламационен, който случая не е започнал да тече, поради недоказано основание на
извънсъдебната претенция.
Съгласно действащия КЗ застрахователят дължи законна лихва, за която отговаря
делинквентът, считано 1) от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие или 2) на предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна - чл. 429, ал. 3 от КЗ.
При уважаване на иск за обезщетение за вреди от деликт законната лихва върху
главницата се дължи без да има отправена покана от датата на деликта, ако е поискана
от ищеца /чл. 84, ал. 3 ЗЗД/. В съдебната практика на ВКС обективирана в решение №
128/04.02.2020 г. по т. д. № 2466/2018 г. на I т. о., решение № 50043/06.06.2023 г. по т. д.
№ 53/2022 г. на I т. о. и решение № 50001/03.02.2023 г. по т. д. № 2530/2021 г. на I т. о.
и др. е разяснено, че в хипотезата на пряк иск по чл. 432, ал. 1 КЗ от увреденото лице
срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" за обезщетение за
вредите, причинени от застрахования деликвент, в застрахователната сума по чл. 429
КЗ се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за
забава за периода от датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото
застрахователно събитие, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред
застрахователя, а не от увреждането. Изложени са аргументи, че разликата в
периодите по отношение на дължимото спрямо увреденото лице обезщетение за забава
от делинквента на основание чл. 86, вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД и от застрахователя по
застрахователния договор следва както от разпоредбите на чл. 429, ал. 1-ал. 3 КЗ, така
и от въведената с новия КЗ абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на
прекия иск срещу застрахователя на деликвента по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите съгласно чл. 498, ал. 3, вр. чл. 432, ал. 1 КЗ
отправянето на писмена застрахователна претенция спрямо застрахователя по реда на
чл. 380 КЗ.
След предявяване на тази претенция за застрахователя тече нормативно
установеният срок за произнасяне по чл. 496 КЗ, като непроизнасянето и неплащането
на застрахователно обезщетение в срока е свързано, от една страна, с изпадане на
самия застраховател в забава, за която дължи лихва, а от друга страна, с възможността
увреденото лице да предяви иск на основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
Следователно на основание чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователят покрива спрямо
увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава за
плащане на обезщетение за вреди от датата на предявяване на претенцията от
увреденото лице, а след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ и при липса на
произнасяне или плащане на обезщетение дължи законната лихва върху
обезщетението за собствената си забава.
Не е спорно между страните, а и от представената застрахователна претенция по
смисъла на чл. 106, ал. 1 във вр. чл. 380 от КЗ, адресирана от пълномощника на ищеца
до ответника, се установява, че ищецът е уведомил застрахователя, който обезпечава
деликтната отговорност на водача на МПС, причинил процесното застрахователно
събитие на 14.03.2024 г., поради което от този момент ответното дружество отговаря
за причинените на пострадалия неимуществени вреди, поради неизпълнение в
темпорално отношение на извъндоговорното задължение на застрахования -
делинквент за заплащане заместващо обезщетение за причинените на ищеца
20
неимуществени вреди.
Следователно, искането за заплащане на законна лихва върху дължимото от
ответното застрахователно дружество главно парично вземание следва да се присъди
от посочената дата-14.03.2024 г. до окончателното му заплащане, поради което
наведените възражения на ответното дружество в тази връзка се неоснователни.
По разноските:
Ищецът е освободен с Определение № 240/26.07.2024г. от заплащане на
държавни такси и разноски на основание чл.83,ал.2 от ГПК.
От пълномощника на ищеца своевременно е поискано присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата вр. чл.7,ал.2 от
НМРАВ, за оказана безплатна правна помощ на ищеца.
Видно от приложеното пълномощно от 26.01.2021г.(л.7) удостоверяващо
представителна власт на адв.Я. Д. от САК и от приложен договор за правна защита и
съдействие от 02.12.2024 г. (л.179), сключен между адв.Я. Д. от САК и ищеца, че са
уговорени безплатно процесуално представителство и защита по настоящото дело на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закон за адвокатурата /ЗА/, т.е. осъществяване на
безплатна адвокатска защита на лице, което е в материално затруднение.
Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА, когато е осъществена безплатна адвокатска помощ в
тази хипотеза, ако насрещната страна дължи разноски, както е в случая, адвокатът има
право на възнаграждение, което съдът определя в размер не по-нисък от предвидения
в Наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА и осъжда другата страна да го заплати. Това е
възнаграждение, което при наличие на законовите предпоставки се присъжда в полза
на самия адвокат, оказал безплатната помощ и съдействие и за да упражни адвокатът
това свое право, той следва да представи сключен със страната договор за правна
защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно
на основание някоя от хипотезите по чл. 38, ал. 1 ЗА.
В конкретния случай хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА е налице, което е
видно от представените от ищеца документи във връзка с искането му за
освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски на основание чл. 83, ал. 2
от ГПК, които документи са подробно обсъдени от съда в постановеното по делото
Определение № 240/26.07.2024г.
За предоставената защита съобразно размера на уважената част от исковете на
адв.Я. Д. от САК се следва адвокатско възнаграждение в размер на 6410,00 лв.
съобразно минималния размер адвокатско възнаграждение, предвиден в чл. 7, ал. 2, т.
4 вр. с §2а от ДР от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, поради което възражението на ответното дружество за
прекомерност на основание чл.78,ал.5 от ГПК е неоснователно.
Ответникът е направил разноски за възнаграждение на вещите лица по
назначените съдебни експертизи в общ размер 960,00 лв. и 60,00 лв. разноски за един
свидетел при режим на призоваване, поради което на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
ищецът му дължи направените по делото разноски по съразмерност в общ размер от
408,00 лв. за възнаграждение на вещите лица и свидетеля.
По делото е приложено пълномощно/л.84 от делото/, с което ответното
дружество ЗК“Лев Инс“ АД, гр. София е упълномощило юрисконсулт К. И. да го
21
представлява пред настоящата съдебна инстанция. В списъка с разноски юрк.И. е
посочил претенидирано юрисконсултско възнаграждение в размер на 540,00 лв., което
е съобразено с чл.25,ал.1 и ал.2 от Наредба за заплащане на правната помощ. Такова
му се дължи от ищеца съразмерно с отхвърлената част от исковете в размер на 216,00
лв.
Когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса или от
разноски по производството, осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се
такси и разноски. Съответните суми се присъждат в полза на съда – чл. 78, ал. 6 ГПК.
Съдебната практика приема, че и в случаите по чл. 78, ал. 6 от ГПК осъденото лице е
длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски, но съразмерно с уважената
част от исковете (така Решение № 311/08.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1144/2018 г., ІV
г. о., Решение № 321/30.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1159/2017 г., IV г. о.).
Следователно, доколкото ищецът е освободен от внасяне на държавна такса и
разноски, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд - гр. Враца
по съразмерност 2880,00 лв. държавна такса и разноски за вещи лица по САТЕ и СМЕ
в размер на 144,00 лв.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователна компания "Лев Инс" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Р. В. Т., ЕГН ********** с адрес: ***, сумата от 72 000,00
/Седемдесет и две хиляди/ лева, представляваща застрахователно обезщетение за
претърпени от ищеца неимуществени вреди (под формата на понесени болки и страдания от
телесни увреждания и негативни психически преживявания), вследствие на ПТП
реализирано на 21.03.2020 г. при управление на застрахован при ответника лек автомобил
марка "Фолксваген", модел "Туран" с рег. № ВР *** СХ, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 14.03.2024 г. (датата на сезиране на Застрахователя на основание
чл.493, ал.1, т.5 от КЗ) до окончателното изплащане на обезщетението, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди с правно основание чл. 432 КЗ вр.
чл. 380 КЗ, във вр. с чл. 45 и чл. 52 ЗЗД в частта за разликата над сумата 72 000, 00 лв. до
пълния претендиран размер от 120 000,00 лв., като частично предявен иск от 300 000 лв.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.03.2024 г., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Р. В. Т., ЕГН ********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на "Лев Инс" АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: ***, разноски в общ размер от 624,00 (Шестстотин
двадесет и четири) лева за възнаграждение на вещите лица, един свидетел и юрисконсултско
възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА "Лев Инс" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат адв.Я. Д., с адрес за призоваване: ***, сумата 6410,00 (Шест хиляди
четиристотин и десет) лева представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната
безплатна адвокатска помощ и съдействие на Р. В. Т., ЕГН ********** с адрес: *** - ищец
по т.д. № 63/2024г. на Окръжен съд - Враца, съразмерно с уважената част от исковете.
22
ОСЪЖДА "Лев Инс" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** ДА
ЗАПЛАТИ полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд - гр. Враца
държавна такса в размер 2880,00 (Две хиляди осемстотин и осемдесет) лева, съразмерно на
уважената част от исковете, 144,00 (Сто четиридесет и четири) лева разноски по
съразмерност за вещите лица по САТЕ и СМЕ и 5,00 (пет) лева – за служебно издаване на
изпълнителен лист при неплащане на сумата в срока за доброволно изпълнение.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд - София в двуседмичен срок от
връчване на препис от него на страните.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
23