№ 402
гр. Бургас, 02.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20232120200557 по описа за 2023 година
Производството е образувано по повод жалба на Д. И. Д. с ЕГН: **********, чрез адв.
П. Г. от АК-Бургас, против Наказателно постановление № 22-0769-003122/05.12.2022г.,
издадено от Началник група към ОДМВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция”, с което на
жалбоподателя за нарушение на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, на основание чл.179, ал.2, вр. ал. 1, т. 5
ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 200 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като се
твърди, че същото е материално и процесуално незаконосъобразно.
В последното открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се
представлява от адв. Г. от АК-Бургас, която доразвива изложените в жалбата доводи.
Административнонаказващият орга, надлежно призован, се представлява от юрк.
Ж......., която моли за потвърждаване на постановлението.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване
по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, тъй като, видно от разписката на л.5, НП е било връчено на
16.01.2023 г., а жалбата е депозирана на 26.01.2023 г. Жалбата е подадена от легитимирано
да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че
същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна,
като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 19.08.2022 г., около 14:45 часа, жалбоподателят Д. Д. управлявал личния си лек
автомобил марка „Д.......“ с рег. № А............ в гр. Бургас, ж.к. „М...........“. На ул. „А................“
срещу бл. ..... решил да паркира в реда на паркирани МПС, спрени перпендикулярно на
платното за движение. Д. предприел маневра движение на заден ход с цел паркиране, като
по време на движението му автобус на градския транспорт с рег. № А.............. предприел
маневра да го заобиколи, при което между двете МПС настъпило ПТП с материални щети
по тях. Автобусът на градския транспорт не спрял, а жалбоподателят сигнализирал органите
на МВР. На място пристигнал екип на Сектор „Пътна полиция“, в който бил и св. Х. В. Х..
1
По-късно на място дошъл и водачът на автобуса. Х. снел устни сведения от двамата водачи,
като преценил, че и двамата са допринесли за настъпването на ПТП.
За констатираното св. Х. съставил на Д. АУАН с бл. № 438805 за извършено
нарушение по по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП. Актът бил връчен на нарушителя, които по-късно
подал възражение.
Въз основа на АУАН, на 05.12.2022 г. било издадено и процесното НП, като АНО
възприел фактическата обстановка, описана в акта, поради което и за нарушение на чл. 25,
ал. 1 ЗДвП, на основание чл.179, ал.2, вр. ал. 1, т. 5 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в
размер на 200 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и писмените и гласни доказателства, събрани в хода на
съдебното производство. Съдът намира, че свидетелските показания за еднопосочни е
непротиворечиви, като ги кредитира изцяло.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие
следното.
Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице –Началника
на Сектор „Пътна полиция” към ОДМВР-гр.Бургас, а АУАН е съставен от компетентен
орган. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от
ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.
Съдът обаче намира, че наказателното постановление не е съобразено с нормата на
чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на АУАН не е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.
Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение не е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
По силата на разпоредбата на чл. 179, ал. 2 от ЗДвП, който, поради движение с
несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини
пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба, ако деянието не съставлява
престъпление. Налице е и препращане към чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, която говори за
неспазване предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за
сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за
заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението. Съгласно
сочената за нарушена разпоредба на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП водач на пътно превозно средство,
който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно
средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се
отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга
пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот,
преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците
в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши
маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. На
първо място се вижда, че при приложението на чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, не е посочена
хипотезата, която се търди да е налице. Това не би било съществено нарушение, ако
словесно беше посочено, за коя хипотеза на чл. 179, ал. 1 , т. 5 се касае. Това обаче също не е
сторено, като нито една от хипотезите на тази разпоредба не намира словесно отражение в
постановлението. Напротив, в постановлението е записано, че жалбоподателят извършва
неубедена маневра движение на заден ход с цел паркиране в реда на паркираните ППС,
която обаче не попада в хипотезите на чл. 179, ал. 1, т. 5. Единственото в словесното
описание, което се доближава до хипотезата на приложената санкционна разпоредба е
думата „заобикаля“, която обаче е свързана с поведението на другия участник в ПТП.
Следва да се отбележи, че от буквалното тълкуване на чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5 следва
изводът, че не всяко нарушение на закона, при което се е стигнало до ПТП, се санкционира
по тази рапоредба. Нарушенията там са лимитативно изброени и следва да се ясно за всеки
2
случай какво се твърди да е извършено. По мнение на съда посочената неяснота и
наличното разминаване пречат на жалбоподателя да разбере какво точно е вмененото
нарушение, като и за съда се създават пречки при очертаване предмета на доказване. По
изложените съображения, обжалваното НП в тази му част следва да бъде отменено.
Извън горепосоченото, съдът намира, че не се доказа наличие на виновно поведение
от страна на жалбоподателя. От показанията на св. Д....... се установява, че жалбоподателят
почти е бил паркирал автомобила си, когато автобусът на обществения транспорт е
предприел маневра заобикаляне. Това се подвърждава и от прегледания снимков материал,
от който е видно, че осуркването по автомобила на жалбоподателя е в ъгъла на предната му
броня, т.е. ъгълът на бронята е сочил към пътната лента, където е преминал автобусът. Тези
обстоятелства по мнение на състава сочат на изцяло виновно поведение от страна на водача
на автобуса, който е следвало или да изчака жалбоподателят да довърши паркирането, или
да го заобиколи оставяйки достатъчно разстояние, което не е сторено.
В обобщение, обжалваното постановление следва да бъде отменено като
незаконосъобразно.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0769-003122/05.12.2022г., издадено от
Началник група към ОДМВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция”, с което на Д. И. Д. с ЕГН:
**********, за нарушение на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, на основание чл.179, ал.2, вр. ал. 1, т. 5
ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 200 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3