РЕШЕНИЕ
№ 533
гр. Стара Загора, 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VIII-МИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Антония Тонева
при участието на секретаря Мариян Ил. Кръстев
като разгледа докладваното от Антония Тонева Гражданско дело №
20215530105106 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание чл.422 ГПК.
Ищецът „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД София твърди в исковата си молба, че
ответникът Д. СЛ. Г., е абонат на дружеството със сключен Договор за мобилни услуги от
дата 16.07.2019г. с предпочетен мобилен номер 3598943.... с предпочетен абонаментен план
Тотал+ 31,99 с неограничени национални минути и роуминг в зона ЕС, като е уговорен
краен срок на действие до 16.07.2021г. Абонатът е сключил и Договор за лизинг от същата
дата 16.07.2019г., по силата на който му е предоставено за ползване мобилно устройство
SAMSUNG Galaxy А10 32GB Dual Black за период от 23 месеца срещу заплащане на
месечна лизингова вноска в размер на 7,09лв., съгласно уговорения погасителен план по
лизинговия договор, както и с правото на абоната след изтичане на 23-месечния срок на
договора срещу заплащане на допълнителна сума от 7,09лв. да придобие собствеността
върху лизинговата вещ /чл.1, ал.2 от договора за лизинг/. Стандартната цена на мобилното
устройство (в брой, без абонамент) е 399.90лв., а общата лизингова цена с избраната от
абоната програма Тотал+ 31.99 е 215,16лв. Отстъпката, която ответникът е получил възлиза
на сума в размер на 184.74лв. Въз основа на посочения договор ответникът е ползвал
предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под
клиентския номер на абоната №*********.
Съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор при ползване на услуги
чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на
фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на
1
индивидуален договор всеки потребител - страна по договора бива уведомен за датата от
месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не
освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми.
Ищецът твърди, че за потребените от абоната-ответник услуги издал следните
фактури:
- фактура №**********/20.07.2019г. за отчетния период на потребление от
16.07.2019г. - 19.07.2019г. с дължима стойност за плащане в размер на 38.69лв. за месечни
абонаментни такси за потребените от абоната по договора услуги, от които: 26.33лв./без
ДДС/ за пропорционален месечен абонаментен план Тотал+; 7,09лв. за месечна лизингова
вноска. Дължимата сума е платима в срок 04.08.2019г. Към фактурата е приложено
извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
- фактура №**********/20.08.2019г. за отчетния период на потребление от
20.07.2019г. - 19.08.2019г. с дължима стойност за плащане в размер на 41.46лв. за месечни
абонаментни такси за потребените от абоната по договора услуги, от които: 23,32лв./без
ДДС/ за месечен абонаментен план Тотал+; 7,09лв. за месечна лизингова вноска. Дължимата
сума е платима в срок 04.09.2019г. Към фактурата е приложено извлечение от
потреблението на ползвания мобилен номер.
- фактура /Кредитно известие/ №**********/20.09.2019г., с което извършена
корекция по дълга, като е сторнирана сумата в размер на -9.02лв./с ДДС/ за върнати на
абоната пропорционално начислени при сключване на абонамента такси, начислена е
дължимата лизингова вноска в размер на 7,09лв. и е отразен незаплатения баланс в размер
на 80,15лв., за предходните два отчетни периода, при което задължението за плащане
възлиза на сума в размер на 83,71 лева. Дължимата сума е платима в срок 05.10.2019г. Към
фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
За посочените месечни отчетни периоди длъжникът не е изпълнил задължението си
да заплати на Теленор България дължимите месечни абонаменти, съобразно използваните от
него услуги в общ размер на 83.71лв. (осемдесет и три лева и 71ст.). Неизпълнението на
абоната - ответник е ангажирало договорната отговорност на абоната по т.11 от процесния
договор за услуги, като във връзка с чл.75, вр.с чл.19 б,в от ОУ на мобилния оператор,
Теленор е прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника Д. СЛ. Г. за
ползваните абонаменти и е издал крайна фактура №**********/20.10.2019г. В издадената
крайна фактура №********** от 20.10.2019г. е начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер на 227.91лв.; фактурирана е цената,
дължима се за оставащите незаплатени лизингови вноски, съгласно уговорения погасителен
план в размер на 148,89лв. и е включена сумата за потребените мобилни услуги от
предходните три отчетни периода в размер на 83.71лв.
За посочените месечни отчетни периоди длъжникът не е изпълнил задължението си
да заплати на Теленор България ЕАД сумите за месечни абонаменти, съобразно
използваните от него услуги, така както са фактурирани. При наличието на неплатени
месечни задължения на абоната, Операторът го уведомява по реда на чл. 31а от Общите
2
условия. След изтичането на срока за плащане, указан във всяка от издадените месечни
фактури и при нерегистрирано плащане на дължимата сума, последователно се ограничават
първо изходящите обаждания, впоследствие и входящите обаждания на абоната, като
операторът неколкократно праща смс - напомняне за налична незаплатена месечна фактура.
При нерегистрирано плащане, въпреки напомнянето от страна на Оператора, ползваният
телефонен номер е двустранно спрян, за което абонатът е уведомен с поредно смс-
известяване. Предоставен е пореден шанс за плащане на дължимите месечни суми.
След като страните са уговорили дължимите по договора плащания да бъдат платими
в определен срок, то сумата става изискуема след изтичането на този срок. Когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му
/чл. 84, изр. първо ЗЗД/.
Съгласно чл. 49 от Общите Условия, Теленор има право да получава в срок всички
плащания, дължими от потребителя в уговореното количество и на уговореното място.
Съгласно чл. 75 от Общите условия при неспазване на което и да е задължение по част XIII
от Общите условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения
на потребителя, Теленор има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите или
при условията на т. 196 буква в) да прекрати едностранно индивидуалния договор с
потребителя или да откаже сключване на нов договор с него. Нито законът, нито
договорените между страните условия, вменяват задължение на кредитора да кани
закъснелия длъжник да изпълни задължението си. При това положение за мобилня оператор
е възникнало потестативното право едностранно да прекрати договора за мобилни услуги,
при това без необходимост да волеизявява изрично пред абоната намерението си за
прекратяване, предвид неколкократните напомняния чрез смс-известяване до този момент.
Датата на деактивация на процесния абонамент се генерира автоматично по вградената
електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени
суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и
съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент. Така, абонатът е в
неизпълнение на договорите си, като същият не е спазил крайния срок за ползване на
абонаментите, както следва: - Тотал 31,99+ за мобилен номер 3598943.... до 16.07.2021г.,
съгласно Договор за мобилни услуги от 16.07.2019г. Неизпълнението на ответника е
обусловило правото на мобилния оператор да ангажира договорната отговорност на абоната,
съгласно изричната клауза, съдържаща се в т.11 от Договора, като начисли в крайната
издадена фактура неустойка за предсрочно прекратяване на сключения абонамент. Предвид
влизане в сила на постигната Спогодба между Теленор и Комисия за защита на
потребителите относно начина на формиране на неустойките, претендирани при предсрочно
прекратяване на договорен абонамент, начислената на абоната неустойка в размер на
227.91лв. е формирана съобразно новите правила за изчисление, уговорен в т. 11 от
Договора. Претендираната неустойка в размер на 227.91лв., представя стойността на три
месечни абонаменти такси на ползваната програма за всеки ползван номер. Съгласно т.11 от
Договора, в случай на прекратяване на подписан договор преди изтичане на уговорения
3
срок по вина или инициатива на Потребителя или по нарушение на задълженията му по
договора или приложения/документи свързани с него, същият е длъжен да заплати за всяка
СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване (1) неустойка в размер на всички
стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване на договора до изтичане на
уговорения срок, като сумата не може да надвишава трикратния размер на стандартните
месечни абонаменти, взети без ДДС. (2) а в случай, че е предоставяна отстъпка от цената на
месечния абонамент, потребителят дължи и възстановяване на част от стойността на
ползваните отстъпки, съответстващи на оставащия срок на договора. (3) В случаите, в които
на абоната е предоставено мобилно устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в
подписания договор или по предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл,
Потребителят дължи такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в
брой и без абонамент) съгласно ценовата листа, действаща към момента на сключване на
договора и заплатената от него ПРИ предоставянето МУ (В брой или съответно обща
лизингова цена по договора за лизинг), какъвто съответства на оставащия СРОК на
договора. Видно е, че уговорената клауза е в унисон с предписанията на Комисия за защита
на потребителите и с уговореното в постигнатата Спогодба.
Неустойката в размер на 227.91лв. се формира, както следва:
• За абонаментен план Тотал+ 31,99лв. се дължи неустойка в размер на 85.56лв.
представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси, където стойността на месечния
абонамент е взета без ДДС, или 26.65 лв. х 3 = 79.95лв., а разликата до пълния размер на
начислената неустойка представлява част от предоставяната отстъпка от цената на месечния
абонамент, съответстващи на оставащия срок на договора
• Към Абонаментен план Тотал+ 31,99лв начислена и неустойка за ползване на
устройство в размер на 142.35лв., представляваща такава част от разликата между
стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент), съгласно действащата към
момента на сключване на договора ценова листа, и заплатената от него при предоставянето
му (в брой или обща лизингова цена по договора за лизинг), съответстваща на оставащия
срок на договора.
Поради прекратяване на договора за мобилни услуги и преустановяване на
предоставяните услуги, на основание т.12, ал.2 от Общите условия, приложени към
лизинговия договор, дължимите месечните вноски за предоставеното на абоната мобилно
устройство - SAMSUNG Galaxy А10 32GB Dual Black са обявени за предсрочно изискуеми.
Съгласно чл.3 (2) от договора за лизинг, сключен към абонамента за мобилния номер
„Месечните лизингови вноски се фактурират от лизингодателя и заплащат от
лизингополучателя съгласно сроковете, условията и начина за плащане на задълженията на
лизингополучателя в качеството му на абонат на мобилни услуги, съгласно сключения
между страните договор за предоставяне на такива услуги и Общите условия на „ Теленор
България “ ЕАД. При сключване на процесните договори е посочена предпочетена дата на
фактуриране на услугите 20-то число от месеца. Така, падежът на лизинговите вноски е
указания в месечните фактури срок за заплащане на фактурираните услуги. Поради
4
неизпълнението на абоната да заплати в указаните срокове дължими към оператора месечни
плащания, довело до предсрочното прекратяване по вина на абоната на индивидуалния му
абонамент за ползвания мобилен номер, на основание чл.12, ал.2 от Общите условия към
договора за лизинг /„Месечните вноски и други плащания стават предсрочно изискуеми в
случай на прекратяване на договорите за мобилни или фиксирани услуги, както и в случай
на забава на дължими съгласно тези договори плащания“/, са обявени за предсрочно
изискуеми лизинговите вноски, дължими от месеца на издаване на крайната фактура
10/2019г. до края на уговорения погасителен план, както следва: За мобилно устройство
марка SAMSUNG Galaxy А10 32GB Dual Black, се дължи цената в размер на 148.89лв.,
представляваща 20 бр. незаплатени лизингови вноски, дължими за периода от месец
10/2019г. до месец 06/2021г., съгласно уговорения погасителен план и една допълнителна
вноска за изкупуване на устройството в размер на 7,09лв.
Като абонат на обществената телекомуникационна мрежа на мобилния оператор
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД ответникът Д. СЛ. Г. се е съгласил и е приел Общите
Условия на Оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги.
Съгласно чл.49 от Общите Условия, Теленор има право да получава в срок всички
плащания, дължими от потребителя в уговореното количество и на уговореното място.
Според чл.71 „Потребителят е длъжен да заплаща определените от Теленор цени по начин и
в срокове за плащане, посочени в т. 27 от тези Общи условия, а именно в срока, указан на
фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й“. Незаплащането в срок на
издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги е обусловило
правото на Теленор /чл.75 от ОУ/ да прекрати едностранно индивидуалния договор на .....
При неспазване на което и да е задължение по част XIII от тези Общи условия или в случай,
че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, Теленор има
право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или при условията на т.196, в) да
прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на
нов договор с него“.
Съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните имат права и задължения,
описани в него и общите условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния
договор се прилагат клаузите на публикуваните общи условия и те са неразделна част към
него. По силата на същите, индивидуалният договор влиза в сила от момента на
подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор са в сила
общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.
В чл.20 от Общите условия е посочено, че, всички услуги се заплащат в зависимост
от техния вид и специфика по цени, съгласно действащата ценова листа на Теленор.
Съгласно чл. 23, б) месечния абонамент осигурява достъп до услугите, за които е сключен
индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на Мрежата и се предплаща от
потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя абонаментен
план/програма/пакет. По силата на чл. 26 неполучаването на фактура, не освобождава
потребителя от задължението му за плащане на дължимата сума. Потребителят отговаря и
5
дължи връщане на оператора и на всякакви допълнителни /извънредни/ разходи, свързани
със събирането на вземания, които са присъдени по съдебен ред. Съгласно чл. 27 от Общите
условия плащането на посочената във фактурата сума се извършва в срока указан на
фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. При неспазване на срока,
потребителят дължи неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки ден
закъснение.
В конкретният случай ответникът Д. СЛ. Г. подписал договор за услуги с мобилния
оператор, ползвал е процесиите мобилни номера и не е изпълнил задължението си по
договор да заплаща стойността на предоставените услуги, като с това си поведение е
изпаднал в забава. Издадени са фактури и в срок не ги е заплатил. Изпълнен е фактическият
състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което ответникът следва да понесе
отговорността си. Представените фактури сами по себе си, не са основание за плащане, но
длъжникът-ответник е сключил договор и е ползвал съответната далекосъобщителна услуга,
задължил се е да заплаща цената на предоставеното устройство, съгласно уговорения
погасителен план, респ. същият е в неизпълнение на договора си.
Ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, било образувано ч.гр.дело №2781/2021г. и издадена заповед за
изпълнение, но същата била връчцена при условията на чл.47 ал.5 ГПК.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника Д. СЛ. Г., че към него съществува изискуемо вземане на ищеца „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД София, за следните суми: за сумата от 83.71лв., представляваща дължими
и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, по договор за
мобилни услуги за мобилен номер 3598943.... от дата 16.07.2019г., дължими за периода от
16.07.2019г. до 19.09.2019г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на
подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК до окончателното плащане на сумата; за
сумата от 148.89лв., представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от
дата 16.07.2019г. за мобилно устройство SAMSUNG Galaxy А10 32GB Dual Black,
представляваща 20 бр. незаплатени лизингови вноски, дължими за периода от месец
10.2019г. до месец 06.2021г. съгласно уговорения погасителен план и една допълнителна
вноска за изкупуване на устройството в размер на 7,09лв., ведно със законната лихва за
забава, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК до
окончателното плащане на сумата; за сумата от 227.91лв., представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент за услуги от дата 16.07.2019г. Претендира
направените по настоящото дело разноски.
Ответникът .... представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, чрез назначения
особен представител, в който взема становище, че оспорва изцяло предявените искове.
Оспорва изцяло твърдението, че налице сключен договор от 16.07.2019г. между
ответника и ищеца, по повод на който да е възникнало договорно правоотношение между
страните за предоставяне на мобилни услуги, като сочи, че в договора липсват
задължителни реквизити: място на сключване на договора ; постоянен или адрес за
6
кореспонденция - град, улица и др. на потребителя .
Оспорва изцяло твърдението, че налице сключен договор от 16.07.2019г. между
ответника и ищеца, по повод на който да било възникнало договорно правоотношение
между страните за лизинг, като сочи, че договора страда от съществени пороци.
Счита също двата договора за недействителни. Заявява, че представените договори и
Общите условия към тях са изписани изключително дребен шрифт /по-малък от 12/, поради
което и неподходящ за възприемането му от потребителя като неясен и недостатъчно четлив
във връзка с необходимостта от запознаване с текста и съдържанието на документа,
съобразно изричните формални изисквания на чл.5, ал.1 и ал.2 от Закона за защита на
потребителя за необходимост от яснота, четливост и разбираемост на предоставяната от
търговеца информация, в писмена форма на шрифт не по-малък от 12. Поради тази причина
от тяхното съдържание не може да се извличат данни за договорната регламентация на
правата и задълженията на страните и в този смисъл не е ясно въобще каква била волята на
страните по отношение на изпълнението на съглашението. Практически нечетливостта на
договора означава и липса на такъв, защото шрифта, с които бил изготвен не позволява на
потребителя да се запознае с условията по него, а това нарушава изискването на закона за
сключване на договора по ясен и разбираем начин. Неспазването на законовата
регламентация /чл.5, ал.1 и ал.2 от Закона за защита на потребителя / въвежда потребителя в
заблуждение и е израз на нелоялната търговска практика на дружеството - ищец .
Заявява също, че не е посочено общото задължение за целия период на действие на
договора за мобилни услуги в основните му параметри; както и не е посочен размер на
неустойката и как тя се формира, дори същата да е описана в Общите условия. Възразява, че
по делото няма уговорена договорна неустойка за предсрочно прекратяване на договора по
вина на ответника - потребител. Заявява също, че в приложения по делото договор за
мобилни услуги от 16.07.2019г. се предвижда, че в случай на прекратяване на договора
през първоначалния срок по вина или инициатива на потребителя, последният дължи
неустойка в размер на сумата от стандартните месечни абонаменти за съответния
абонаментен план до края на срока на договора, а ако е предоставено устройство за ползване
на услуги и разликата между стандартната цена на устройството по действащата към
предоставянето ценова листа на оператора и заплатената цена от потребителя. Неустойка в
размер на всички неплатени по договора абонаментни вноски до края на срока му би довела
до резултат, при който мобилният оператор по прекратения договор да получи имуществена
облага от потребителя в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но
без да предоставя ползването на услугата по договора. Тоест за оператора би бил постигнат
резултатът на реалното изпълнение, без той да е предоставил дължимата насрещна
престация. Счита, че така уговорената клауза излиза извън присъщите за неустойката
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и създава условия за неоснователно
обогатяване на предоставящия услугата мобилен оператор, а и нарушава принципа за
справедливост, което води до извод за нищожност на уговорката, поради противоречие с
добрите нрави на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД. По тази причина същата не поражда
7
задължения за ответника. Освен това клаузата е и неравноправна по смисъла на чл. 143, ал.
2, т. 5 ЗЗП, тъй като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения, да
заплати необосновано висока неустойка.
Сочи също, че в цитирания по-горе договор за мобилни услуги от 16.07.2019 г. се
предвижда, че при прекратяване на договора преди изтичане на уговорения срок по вина или
инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му по договора или други
документи, свързани с него, в това число приложимите Общи условия, последният дължи за
всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване: (а) неустойка в размер на
всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на
уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава
трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, като в допълнение на това
потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от
абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора, и (б) в случаите
(като настоящия), в които е предоставено устройство за ползване на услуги, потребителят
дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството съгласно
ценовата листа, действаща към момента на сключване на договора, и заплатената от него
при предоставянето му, каквато съответства на оставащия срок на договора. Договорът
предвижда две кумулативно дължими неустойки. Уговореното вземане за част от разликата
между стандартната цена на устройството съгласно ценовата листа, действаща към момента
на сключване на договора, и заплатената от потребителя при предоставянето му има
неустоечен характер по смисъла на чл. 92 ЗЗД, независимо от начина, по който е означено.
Предвиждането в потребителския договор за едно и също неизпълнение две различни и
едновременно дължими санкции надхвърля обезпечителната и обезщетителната функция на
неустойката и води до извод за противоречие на клаузата с разпоредбата на чл.143, ал.2, т.5
ЗЗП, тъй като задължава потребителя да заплати необосновано висока неустойка. Следва да
се отбележи още, че неустойката по б. "а" е уговорена в полза на ищеца се съизмерва с
пропуснати по самия договор месечни абонаменти за услуга, която не е предоставена и не е
ползвана от потребителя и за която няма пречка да бъде предоставена на други абонати,
доколкото след прекратяването на договора операторът си възстановява възможността да
предлага услуги чрез освободения мобилен номер на нови клиенти. Отделно от това,
размерът на тази неустойка е обвързан не с уговорените от страните месечни абонаменти, а с
т.нар. "стандартни" месечни абонаменти, които в конкретния случай са в по-висок размер.
Договорът предвижда, че размерът на неустойката се завишава допълнително и с "част от
ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстващи на оставащия
срок на договора". Същият е бланков, като с оглед начина на попълването му не може да се
направи извод, че на потребителя не е осигурена възможност да внася промени в неговото
съдържание и да включва нови условия по изпълнението на договорната връзка, в т. ч. да
изрази воля по отношение на клаузата за неустойка.Така, предвид неравноправния характер
на клаузата и обстоятелството, че същата не е индивидуално уговорена, се налага извод за
нейната нищожност на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП. а нищожността на тази клауза е пречка
за възникване на задължение за неустойка.
8
Ответникът заявява, че ищецът не е ангажирал доказателства за предприети от негова
страна действия за разваляне /прекратяване на договора, обуславящи възникването на право
за претендиралата неустойка като обезщетение за неизпълнението. Доколкото процесният
индивидуален договор е сключен в писмена форма, то изявлението за прекратяване също
следва да е в такава форма. Датата на деактивацията, т.е. спирането на подаваните услуги,
не може да се приравнява и не е равнозначна на датата на прекратяването на договора.
Затова и без предизвестие за прекратяване, не са осъществени предпоставките за плащане на
дължимата неустойка. След като ответникът не е предизвестен за едностранно прекратяване
на договора, то следва, че без предизвестие не са осъществени предпоставките за плащане
на неустойка.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли исковете, ведно със законните
последици.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена
следната фактическа обстановка:
Видно от приложеното ч.гр.дело №2781/2021г. по описа на СтРС, на основание
чл.411 ал.3 ГПК, съдът е издал заповед за изпълнение, съгласно която е разпоредил
длъжникът Д. СЛ. Г. да заплати на кредитора „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД София сумата
от 83,71 лева – главница, представляваща неизплатено задължение за месечни абонаменти
такси и ползвани услуги по договор за мобилни услуги от 16.07.2019 г. и договор за лизинг
от 16.07.2019 г., за което са издадени фактури: № **********/20.07.2019 г., №
**********/20.08.2019 г., № **********/20.09.2019 г., сумата от 148,89 лева –
представляваща неизплатено задължение по лизингови вноски по договор за лизинг от
16.07.2019 г., сумата от 227,91 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент и законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда –
16.04.2021 г. до изплащане на вземането, както и сумата 25 лева – държавна такса и 180 лева
– адвокатско възнаграждение. С разпореждане на основание чл.415 ал.1 т.2 ГПК на
заявителя е указано, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от
връчване на разпореждането. В указания срок заявителя е предявил иск относно вземането
си.
От представените по делото писмени доказателства /Договор за мобилни услуги от
16.07.2019г., Договор за лизинг от 16.07.2019г., съдържащи подпис на ответника, което не
се оспорва по делото/ се установява, че страните са били в договорни отношения по:
Договор за мобилни услуги от 16.07.2019г., съгласно който ищецът, в качеството му на
оператор е предоставил на ответника - потребител услуги за мобилен телефонен номер
3598943.... с предпочетен абонаментен план Тотал+ 31,99 при условия съгласно Общите
условия и клаузите на договора и Договор за лизинг от 16.07.2019г., съгласно който на
клиента е предоставен мобилен телефонен апарат SAMSUNG Galaxy А10 32GB Dual Black с
обща цена на лизинговата вещ - 215,16 лв. с ДДС, като лизингополучателят се задължил да
заплати 23 месечни лизингови вноски от по 7,09 лв. с ДДС и е предвидено те да се
9
фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни
услуги чрез номера.
Ищецът е изпълнил задълженията си по договорите и е предоставил договорените
услуги, от което следва, че в тежест на ответника възниква задължението за заплащане на
цената на всички предоставени услуги в сроковете съгласно Общите условия и сключените
между страните договори.
За предоставените услуги ищецът е издал следните фактури: Фактура
№**********/20.07.2019г. за сумата от 38,69лв. с ДДС /месечни абонаментни такси за
потребените от абоната по договора услуги, лизингова вноска/; Фактура
№**********/20.08.2019г. за сумата от 41.46лв. с ДДС /месечни абонаментни такси за
потребените от абоната по договора услуги, лизингова вноска/; Фактура /Кредитно известие/
№**********/20.09.2019г. за сумата от 83,71лв. с ДДС /извършена корекция, като е
сторнирана сумата в размер на -9.02лв./с ДДС/ за върнати на абоната пропорционално
начислени при сключване на абонамента такси, начислена е дължимата лизингова вноска в
размер на 7,09лв. и е отразен незаплатения баланс в размер на 80,15лв. за предходните два
отчетни периода/и Крайна фактура №**********/20.10.2019г. за сумата от 460,51лв. с ДДС
/неустойка за предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги – 227,91 лв.,
предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за предоставеното с договора за лизинг
мобилно устройство SAMSUNG Galaxy А10 32GB Dual Black – 148,89 лв., както и сумата от
83,71лв., представляваща сума за потребените мобилни услуги от предходните три отчетни
периода/.
По делото не се оспорва от ответника, че последния не е изпълнил задължението си
по цитираните договори за заплащане в договорените срокове на цената на предоставените
услуги, поради което и в съответствие с уговореното в договорите и регламентираното в
Общите условия, ищецът е прекратил едностранно същите.
От представения по делото договор за лизинг от 16.07.2019г. е видно, че ищецът се е
задължил да предостави на ответника за временно възмездно ползване следното устройство:
SAMSUNG Galaxy А10 32GB Dual Black, а ответникът се е задължил да заплати обща
лизингова цена в размер на 215,16лв. по начина, посочен в договора – първоначална
лизингова вноска от 0лв. и 23 броя месечни лизингови вноски от по 7,09лв. С подписа си
ответникът е удостоверил, че е получил устройството във вид, годен за употреба,
функциониращо и в съответствие с договорените технически характеристики /чл.4 от
договора/. Ответникът не е ангажирал доказателства, че е изпълнил задължението си за
заплащане на месечните лизингови вноски, като непогасения остатък възлиза на 148,89лв.
Освен това ответникът не ангажира доказателства, че е върнал вещта. С оглед неизпълнение
на задълженията по договора за лизинг, на основание чл.12 ал.2 от ОУ към договора за
лизинг месечните лизингови вноски за изплащане на устройството са станали предсрочно
изискуеми и са дължими в пълен размер.
Предвид изложеното съдът намира, че предявените искове за установяване на
вземането от 83,71лв. за неизпълнено задължение за заплащане на далекосъобщителни
10
услуги и от 148,89лв. за неплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 16.07.2019г.,
за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело 2781/2021г. по описа
на РС Ст.Загора, се явяват основателни и доказани.
Задължението за неустойка ищецът основава на Договора за мобилни услуги, в който
е уговорено, че в случай на предсрочно прекратяване на договора по вина на потребителя,
последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за абонаментния план
месечни такси до края на срока на договора.
С неизпълнението в срок от страна на ответника на задълженията му по договорите и
предсрочното им прекратяване ищецът обосновава начисляването на неустойка в
посочените по-горе размери.
Съдът счита обаче, че клаузата за неустойката, уредена в представените договори е
неравноправна и съответно нищожна на основание чл.146 ал.1 и ал.2 от ЗЗП във връзка с
чл.143 т.5, т.9 и т.14 от ЗЗП във връзка с чл.3 § 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета, тъй
като с определяне на неустойка в размер на оставащите абонаментни месечни цени до края
на срока на договора се създава значителна неравнопоставеност между страните по
договора. С оглед начина на попълване на договорите и обстоятелството, че договорите се
съставят предварително и полетата се попълват от представител на ищеца-търговец следва
да се приеме, че ответникът не е имал възможност да изрази воля и съгласие по отношение
на клаузата за неустойка, което налага извода, че не е налице индивидуално уговорена
клауза между страните. Освен това, неустойката в размер на оставащите месечни
абонаментни такси до края на срока на договора или на някои от тях, договаряна от
доставчиците на услуги, вече трайно се приема за нарушение по чл.68г ал.1 от ЗЗП от КЗП и
за нелоялна търговска практика. Следва да се отбележи, че уговорката за неустойка в полза
на мобилен оператор при предсрочно прекратяване на договор за услуга поради неплащане
на сума по договора от потребителя, определена в размер на всички абонаментни вноски за
периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения в него срок или на някой от
тях, е нищожна и поради противоречие с добрите нрави на основание чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД,
тъй като по този начин мобилният оператор по прекратения договор ще получи
имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не
беше прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата по договора. В този смисъл
трайната практика на ВКС - решение №110/21.07.2016г. по дело №1226/2015г. на ВКС, I т.о.,
решение № 219/09.05.2016г. по т.д. № 203/2015г. на ВКС, I т.о. и др.
Предвид изложеното съдът намира, че начислената във Фактура №
**********/20.10.2019г. неустойка в размер 227,91лв. е недължима, поради нищожност на
клаузите, с които е уговорена.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявените искове за установяване
вземането от 83,71лв. за неизпълнено задължение за заплащане на далекосъобщителни
услуги и от 148,89лв. за неплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 16.07.2019г.,
се явяват основателни, поради което следва да бъдат уважени. Искът за вземането на ищеца
за неустойка в размер на 227,91лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
11
недоказан.
Съгласно т.12 ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по тълк.дело №4/2013г. на ОСГТК, съдът
следва да се произнесе с осъдителен диспозитив с настоящото решение и по дължимостта на
разноските в заповедното производство. В изпълнение на горното съдът намира, че
направените от ищеца в заповедното производство разноски /държавна такса и адвокатско
възнаграждение/ следва да му бъдат присъдени съразмерно с уважената част от иска, а
именно в размер на 103,54лв.
На основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените по настоящото дело разноски /държавна такса, възнаграждение за особен
представител и адвокатско възнаграждение/ съразмерно с уважената част от исковете в
размер на 255,07 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. СЛ. Г., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес гр.Ст.Загора, кв....., представляван на основание чл.47 ал.6 ГПК
от адв.М.Я., АК Ст.Загора, че същия дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД София, сега
„ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, район Младост, ж.к.Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6, сумата от общо
232,60лв., от които 83,71лв. - неизпълнено задължение за заплащане на цената на
предоставени мобилни услуги по Договори за мобилни услуги от 16.07.2019г. и 148,89лв. -
неплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 16.07.2019г., ведно със законната лихва
върху главницата от 16.04.2021г., за изпълнението на което парично задължение е издадена
в полза на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД София, с п.а. против Д. СЛ. Г., с п.а. заповед
№677/23.06.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело
№2781/2021г. по описа на СтРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД София, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, район Младост, ж.к.Младост 4, Бизнес парк
София, сграда 6, против Д. СЛ. Г., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес
гр.Ст.Загора, кв....., представляван на основание чл.47 ал.6 ГПК от адв.М.Я., АК Ст.Загора,
иск за установяване на вземането от 227,91лв. неустойка за предсрочното прекратяване на
договор за мобилни услуги, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Д. СЛ. Г., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр.Ст.Загора,
кв....., представляван на основание чл.47 ал.6 ГПК от адв.М.Я., АК Ст.Загора, да заплати на
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, район Младост, ж.к.Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6, направените по
настоящо делото разноски съразмерно с уважената част от исковете в размер на 255,07 лв.,
както и сумата 103,54лв. съразмерно разноски в заповедното ч.гр.д. №2781/2021г. по описа
на Районен съд Ст.Загора.
12
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Старозагорски Окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
13