№ 1329
гр. София, 24.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20221110160145 по описа за 2022 година
Предявени са при условията на обективно
кумулативно съединяване положителни установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД
вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване съществуването на вземания на ищеца
спрямо ответника, съответно за сумата в размер на 104,93
лв. - цена на доставена от дружеството топлинна енергия,
за периода 01.05.2018 г. до 31.01.2019 г. за топлоснабден
имот с адрес: ****************, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК – 03.05.2022 г., до окончателното плащане, мораторна
лихва в размер на 27,68 лв., за периода от 15.09.2019 г. до
15.04.2022 г., и за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от
1
06.06.2022 г., издадена в производството по ч.гр.д. №
23249/2022 г. по описа на СРС, 45-ти състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение,
възникнало с ответника въз основа на договор за продажба
на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачът не е
престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Въз
основа на сключен договор от ищцовото дружество
разпределението на топлинна енергия между
потребителите в сграда-етажна собственост се извършвало
по системата за дялово разпределение, което било
възложено на /ФИРМА/, поради което последното се иска да
бъде привлечено в производството като трето лице –
помагач, предвид евентуално предявяване на регресни
претенции срещу него при отхвърляне на исковете.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от
ответника, чрез назначения му особен представител, с
който оспорва иска. Навежда възражение за изтекла
погасителна давност. Оспорва през процесния период
ответникът да е бил собственик на имота. Оспорва
извършването на услуга дялово разпределение.
В съдебно заседание ищецът /ФИРМА/, редовно
призован, се представлява от юрисконсулт И., който
2
поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковете.
В съдебно заседание ответникът Х. П. Б., редовно
призован, не се явява, представлява се от назначения му
особен представител - адвокат Д. Н., който поддържа
отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на
исковете.
Третото лице - помагач, конституирано на страната на
ищеца – /ФИРМА/, редовно призовано, не се представлява.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото писмени доказателства и като ги
обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.
235 ГПК и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа
страна следното:
Съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в процеса на основание чл.154,
ал.1 от ГПК, в производството ищецът следва да докаже
фактите, от които произтича вземането му. В тежест на
ищеца е да докаже основанието, което поражда
претенцията му, както и размера на същата. Ищецът
следва да доказва, че ответникът има качеството
„потребител“ на топлинна енергия съгласно цитираните от
него правни разпоредби в рамките на процесния период,
ползването на топлинна енергия през процесния период в
количество, съответно на начислените суми формиращи
начислената главница за ТЕ и периода и размера на
3
обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже
възраженията си срещу вземането, поради което отрича
съществуването на спорното право, както и положителният
факт на плащането. При релевирано възражение за давност
в доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че са
налице обстоятелства, довели до прекъсване/спиране на
давностния срок.
Оспорва се осъществяването на всички релевантни за
спора факти и обстоятелства, включени в предмета на
доказване.
От приетия по делото договор за дарение на недвижим
имот, обективиран в Нотариален акт № 182/04.06.1989г., се
установява, че П. и Ц. Б.и са дарили на сина си –
ответникът Б., имот, находящ в *************. С договор за
покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №
20/05.02.2019г., ответникът Б. е продал на /ФИРМА/, имот с
идентификатор 68134.204.231.1.28, находящ се в
***********. Със заявление от 22.04.2019г. /ФИРМА/ е
подало заявление за откриване на партида за имот с
абонатен № 061969 /процесният имот/. От приетото по
досието на делото на л.21 удостоверение от ГИС, се
установява, че имот, находящ се на ***** и имот, находящ
се в ****** са един и същи имот. От приетия по делото
протокол от 20.07.2002г., се установява, че собствениците на
СЕС, находяща се в *******, са взели решение за
сключване на договор за извършване на услугата „дялово
4
разпределение“ с /ФИРМА/, като за целта са
упълномощили конкретни лица да сключат договор от
името на собствениците на самостоятелни обекти на
правото на собственост в СЕС. Към протокола е представен
списък, като е видно, че за ап.28 той е подписан от П. Б.,
баща на ответника и негов праводател, заедно със
съпругата му по договора за дарение. Решението на ОС на
СЕС, като необжалвано е влязло в сила и обвързва
собствениците на самостоятелни обекти в СЕС,
включително и провоприемниците им. Впоследствие е
сключен договор с /ФИРМА/ № 3453/09.09.2022г., сключен
за срок от две години /чл. 2.4 от договора/. По делото е
приет и договор от 03.06.2020г., сключен между ищеца и
третото лице помагач за извършване на услугата топлинно
счетоводство.
Приложимите Общи условия за продажба на топлинна
енергия, действащи към процесния период са Общите
условия, одобрени с Решение № ОУ-01/27.06.2016г. на
ДКЕВР, приети по делото, Наредба № 16-334/06.04.2007г. и
съгласно измененията на същата, влезли в сила от
01.06.2014г.
По смисъла на ЗЕ потребител на топлинна енергия е
лицето, което получава топлинна енергия и я използва за
собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по
силата на вещно или по силата на облигационно право на
ползване. По силата на закона - чл.150 от ЗЕ, между
5
битовия потребител и топлопреносното предприятие
възниква правоотношение по продажба на топлинна
енергия при публично известни Общи условия, без да е
необходимо изричното им приемане от потребителя.
Договорът за продажба на топлинна енергия е неформален
и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от
страна на топлопреносното дружество и ползването й от
потребителя. Потребител на топлинна енергия е лицето,
което получава топлинна енергия и я използва за собствени
нужди, като ползва топлоснабдения имот по силата на
вещно или по силата на облигационно право на ползване.
От съвкупния анализ на писмените доказателства, съдът
приема, че ответника е бил собственик на процесния имот
от 14.06.1989г. до датата на транслирането му в чужда
правна сфера – 05.02.2019г., което мотивира извод, с оглед
посочения от ищеца процесен период – 01.05.2018г. до
31.01.2019г., че за този период, ответникът е имал
качеството „потребител“ на топлинна енергия и между него
и ищеца е възникнало валидно правоотношение по
доставка на топлинна енергия. Правоотношението е
възникнало при ОУ, които не е нужно изрично да се
приемат.
От името на ЕС е сключен договор № 3453/09.09.2002г.
с /ФИРМА/, като в т.2.4 от договора е предвидено, че
договора се сключва за срок от две години. Отделно по
делото е приет Договор при общи условия за извършване
на услугата дялово разпределение на топлинна енергия от
6
03.06.2020г., сключен между /ФИРМА/ и /ФИРМА/. Според
чл. 139, ал.2 от ЗЕ, отговорността за извършването на
дялово разпределение на топлинна енергия се възлага на
топлопреносните предприятия, като те могат да извършват
дейностите по дялово разпределение самостоятелно или
чрез възлагане на търговците, вписани в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на опреД.е на цената за
услугата "дялово разпределение на топлинната енергия" е
определен в ЗЕ - съгласно чл. 139в, когато топлопреносното
предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са
регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен
договор за извършване на услугата дялово разпределение с
лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б, с който се
урежда цената за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия. В случая е наличен
договор между ЕС и ТЛП, както и такъв, с който ищецът е
сключил договор при ОУ с третото лице помагач за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия по чл. 139в, ал.2 от ЗЕ, който е приет по делото,
изслушаната СТЕ потвърждава, че и към днешна дата
дяловото разпределение се извършва от /ФИРМА/, поради
което съдът приема за неоснователни възраженията на
ответника, че услугата дялово разпределение е извършвана
незаконосъобразно от /ФИРМА/.
От приетата по делото съдебно техническа експертиза
се установява, че количеството топлинна енергия за АС на
адреса се измерва от общ топломер, който се отчита от
7
служители на ищеца в началото на всеки месец по
електронен път. При направени изчисления вещото лице е
установило, че технологичните разходи са отчислявани за
сметка на топлопреносното дружество. Установено е, че
третото лице – помагач е извършвало дялово
разпределение след отчет на уредите за дялово
разпределение и водомерите за топла вода, монтирани в
имота. В имота е установено, че не са налични монтирани
отоплителни тела в рамките на процесния период и
съответно топлоразпределители. В имота е установено, че
се ползва само вода и има монтирани два водомера, както и
щранг лира. Установено е, че процесния имот с абонатен
номер 61969 има отопляем обем по проект 168 м3, съгласно
акт за разпределение на кубатурата в сградата от
12.12.1985г., като за периода 01.05.2018г. до 30.04.2019г.
количеството топлинна енергия отдадена от сградната
инсталация в СЕС е изчислено от ФДР по формула,
съгласно приложението към чл. 61,т.6.1.1 от Наредба № 16-
334. Крайният извод на вещото лице е че топломера в АС е
преминал метрологични проверки на всеки две години.
От приетата по делото ССчЕ се установява, че за
задълженията по партидата има частични плащания в общ
размер на 352,25 лева в периода 19.06.2018г до 28.05.2019г.
Установено е, че на абоната са начислени суми за
намаление на задълженията „рекламации“ в общ размер от
129,13 лева, на 14.08.2019г. сумата от 70,87 лева за главница
8
и на 14.08.2019г. сумата от 58,26 лева за главница. След
изравняване вещото лице е изчислило, че сумата за
главница възлиза на 104,93 лева, като сумата е намалена и
със задълженията за рекламации, като изрично е
отбелязано, че с направените корекции за възстановяване
не са погасени задължения извън процесния период.
Вещото лице е посочило, че законната лихва върху
главницата от 104,93 лева възлиза на сумата от 27,68 лева,
за периода от 15.09.2019г. до 15.04.2022г.
Съдът приема, от заключението на вещото лице по
изготвената съдебно техническа експертиза, което
кредитира като компетентно изготвено и в съответствие с
така поставените задачи, че предмет на спора на практика
са суми за сградна инсталация и БГВ. Съгласно
разпоредбата на чл. 139 ал.1 от ЗЕ, разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Начинът на
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в
ЗЕ /чл. 139– чл. 148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./.
Топлинната енергия за отопление на сграда-етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите
/чл. 142, ал.2 от ЗЕ/. Съгласно чл.143, ал.3 от ЗЕ -
топлинната енергия отдадена от сградна инсталация и
топлинната енергия за отоплението на общите части на
9
сградата се разпределя между всички потребители
пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти
по проект, като сумите са дължими дори и абоната да не
ползва топлинна енергия за отопление на имота. Съдът
намира, че от изслушаната СТЕ се установиха
горепосочените обстоятелства, поради което намира, че
сумите за сградна инсталация са правилно начислени.
Относно сумите за БГВ в конкретиката на случая се
установи наличието на монтирани водомери в имота, по
които се отчита разхода. За процесния период е представен
отчет, като се установява, че е извършен реален отчет, а не
служебно да е начислена топлинна енергия за предоставена
услуга за БГВ поради непредоставен достъп до имота.
Приетият отчет на л.96 от досието по делото е подписан от
потребителя, като този документ, като частен
свидетелстващ такъв има формална доказателствена сила
по чл. 180 от ГПК, което заставя съда да приеме, че изхожда
от ответника като клиент и е подписано от служител на
третото лице – помагач, което пък предопределя извода, че
клиента е удостоверил с подписа си и измереното
количество за доставена вода в имота. По установеното
съдът приема, че при опреД.е на дължимите суми с
изравнителните сметки е спазена нормативно установената
методология. Съответно според чл. 69, ал. 2 от Наредба №
16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването,
изразходваното количество гореща вода от отделните
клиенти се определя по водомерите им за гореща вода.
10
Същевременно за процесния период в съответствие с
действащата нормативна уредба и установеното в Общите
условия на ищеца сумите за ТЕ относно имота предмет на
спора, са начислявани ежемесечно от /ФИРМА/ по
прогнозни вноски, за които са издавани фактури, като след
края на отоплителния период са изготвени изравнителни
сметки от дружеството, извършващо дялово разпределение
на база служебно начислено количество топлинна енергия
за процесния апартамент, при осигурен достъп и реален
отчет.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е релевирал
възражение за давност. Съгласно ТР № 3/2012 г. на ОСГК
на ВКС по отношение на вземанията за ТЕ е приложима
тригодишната давност по чл. 111, б. "в" ЗЗД. В случая
същата е прекъсната на 03.05.2022 г., когато заявлението за
издаване на заповед за изпълнение е постъпило в съда, а
впоследствие е спряла да тече. При липсата на представени
по делото доказателства за спиране или прекъсване на
давността, погасени по давност са всички задължения,
чиято изискуемост е настъпила преди 03.05.2019 г. Ето защо
и съобразявайки, че изискуемостта на вземанията на ищеца
настъпва с изтичане на 45 дни след срока, за който се
отнасят, съгласно ОУ от 2016г., приложими към процесния
случай, както и съобразявайки заключението на ССчЕ, в
което вещото лице е описало издаваните през процесния
период кредитни известия към фактурите за прогнозно
начислена топлинна енергия, съдът приема, че за целия
11
процесен период от 01.05.2018 г. до 31.01.2019 г.
претендираните от ищеца вземания са погасени по давност;
сумата за доставена в имота топлинна енергия за
м.01.2019г. е изискуема от 15.03.2019г., а заявлението за
издаване на заповедта за изпълнение е подадено в съда на
03.05.2022г., като до тази дата задълженията в цялост са
погасени по давност. Следва да се посочи, че заповедта
касае задължения на ответника за доставена топлинна
енергия за периода от 01.05.2018г. до 31.01.2019г., като
вещото лице е работило въз основа на представените от
ищеца фактури с период след 31.01.2019г, до м.04. и
м.08.2019г., като в тази връзка не е съобразило процесния
период, поради и което съдът цени експертизата ведно с
целия събран по делото доказателствен материал и приема,
че тя не доказва иска на ищеца по размер.
По изложеното иска на ищеца, предявен като главен за
доставена в имота топлинна енергия, в рамките на
релевирания период, следва да бъде отхвърлен в цялост.
Горното обосновава извод, че и акцесорната претенция
следва да се отхвърли, но съдът констатира, че в хипотезата
на чл. 129, ал.3 от ГПК е прекратил производството по
делото в частта, по предявения иск с правно основание чл.
422 от ГПК, вр. чл. 86 от ЗЗД, за сумата от 27,68 лева,
представляваща мораторна лихва, за периода от
15.09.2019г. до 15.04.2022г. с протоколно определение от
14.11.2023г., влязло в сила на 21.11.2023г., като е обезсилил
12
и заповедта за изпълнение в тази част.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал.3 от
ГПК, право на разноски се поражда в полза на ответника.
Такива не се претендират, поради което съдът не дължи
произнасяне в тази връзка.
Така мотивиран, Съдът,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от /ФИРМА/, ЕИК
************* срещу Х. П. Б., ЕГН **********,
положителен установителен иск с правно основание чл.422
от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, за
признаване на установено в отношенията между страните,
че Х. П. Б. дължи на /ФИРМА/, сумата в размер на 104,93
лв. - цена на доставена от дружеството топлинна енергия,
за периода 01.05.2018 г. до 31.01.2019 г. за топлоснабден
имот с адрес: ****************, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК – 03.05.2022 г., до окончателното плащане, и за която
сума е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 06.06.2022 г., издадена в
производството по ч.гр.д. № 23249/2022 г. по описа на СРС,
45-ти състав.
13
Решението е постановено при участието на /ФИРМА/, в
качеството му на трето лице-помагач, конституирано на
страната на ищеца – /ФИРМА/.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването на препис от
същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14