№ 38
гр. Стара Загора, 19.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори декември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Свилен Жеков
при участието на секретаря Маргарита Огн. Николова
като разгледа докладваното от Свилен Жеков Гражданско дело №
20225530100923 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален
кодекс /ГПК/.
Предявените са обективно съединени установителни искове с правна
квалификация 1/ по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 430, ал. 1 ТЗ
вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД за сумата от 3362,03 лв., представляваща неплатена
главница по договор за потребителски паричен кредит № CREX-
*******/****2019 г., 2/ по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 430, ал.
2 ТЗ вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД за сумата от 801,06 лв., представляваща
възнаградителна лихва за периода 20.12.2019 г. – 20.06.2021 г. и 3/ по чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД за сумата
от 507,91 лв. представляваща обезщетение за забава за периода 21.12.2019 г. –
11.10.2021 г. /с изключение на периода 13.03.2020 г. – 13.07.2020 г./
установяване съществуването на вземания на ищеца „Фронтекс
Интернешънъл“ АДД спрямо Г. З. И., по договор за потребителски паричен
кредит № CREX-*******/****2019 г., за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК № ******** г. по ч.гр.д. ***/2021 г. на
1
Старозагорски районен съд, ведно със законната лихва от 13.10.2021 г. до
окончателното плащане.
Ищецът „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД твърди, че на ****2019 г.
между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ и Г. З. И., бил
сключен Договор за потребителски паричен кредит с № CREX-*******.
Съгласно чл. 1 от Условията по договора кредитодателят - ответник изрично
се съгласил предоставената му в кредит сума да бъде изплатена пряко на
упълномощения Търговски партньор, като направеното плащане съставлявало
изпълнение на задължението на кредитодателя да предостави на
кредитополучателя кредита, предмет на процесния договор. Договорът за
кредит бил сключен при фиксиран лихвен процент по смисъла на § 1, т. 5
ЗПК, в размер на 26,81 %. Кредитодателят БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., клон България“ изпълнил всички свои задължения по Договора за
кредит. От своя страна кредитополучателят се задължил да върне
предоставения кредит /главница/, ведно с дължимите лихви на 22 броя
месечни погасителни вноски, чиито размер и срок били посочени в
погасителен план, намираш, се на първата страница от договора за кредит.
Ответникът, не изпълнил своите задължения по договора за кредит, като
падежът на първата неплатена вноска настъпил на 20.12.2019 г. Считано от
следващия ден длъжникът бил в забава и дължал обезщетение за забава.
Крайният срок за изпълнение на договора за кредит настъпил на 20.06.2021 г.
На ****** г. между кредитодателя „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
клон България“, ЕИК ********* в качеството му на цедент и ищеца в
качеството му на цесионер бил сключен Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания, съгласно който цедента прехвърля на цесионера на
всеки три месеца за срока на договора портфолио от вземания,
индивидуализирани в Приложение № 1а. На ********* г. било подписано
Приложение № 1а, в което подробно са индивидуализирани и описани
цедираните със същото вземания. С оглед задължението си по чл. 99, ал. 3 от
ЗЗД, цедентът „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“,
упълномощил ищеца да уведоми Г. З. И., за прехвърлянето на вземанията
спрямо нея. Ищецът изпратил чрез „Български пощи“ ЕАД препоръчана
пратка, съдържаща уведомление за цесия до посочения адрес в договора за
кредит. Същият бил посетен от пощенски служител, който успял да открие Г.
З. И. и да й връчи пратката лично на 09.07.2020 г.
2
Поради неизпълнение от страна на кредитополучателя на договорните му
задължения ищецът, предявил претенцията си по съдебен ред и подал
заявление по чл. 410 ГПК. По образуваното ч. гр. д. № ***/2021 г. по описа на
Старозагорски районен съд, имало издадена заповед за изпълнение, която
била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Поради тази
причина съдът е указал на ищеца да предяви иск, с който да установи
вземането си.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
ответницата дължи на ищеца следните суми, обективирани в заповед за
изпълнение, издадена по ч. гр. д. № ***/2021 г. по описа на Старозагорски
районен съд, а именно: 1/ 3362,03 лева - главница, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на задължението, 2/ 801,06 лева -
договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от 20.12.2019 г. до
20.06.2021 г., 3/ 507,91 лева - лихва за забава, начислена за периода от
21.12.2019 г. до 11.10.2021 г., с изключение на периода от 13.03.2020 г. до
13.07.2020 г. включително.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
адв. А. К., назначена за особен представител на ответницата, в който заема
становище за неоснователност на иска.
На първо място, сочи, че процесният договор за потребителски кредит
бил недействителен на основание чл. 22, ал. 1 във вр. с чл. 10, ал. 1 ЗПК,
който гласял, че договорът за потребителски кредит се сключвал в писмена
форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като
всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер
шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по
договора. Видно от процесния договор шрифтът на същия бил 11. В
допълнение не било спазено изискването на чл.11, ал.1, т. 3 в договора да
бъдат посочени постоянният и настоящия адрес на потребителя. По - нататък,
с исковата молба се претендирало вземане, произтичащо от сключен договор
за потребителски кредит, като било посочено, че размерът на кредита възлиза
на 3780 лв. Уговорения ГПР бил 30,37 %, а лихвеният процент бил в размер
на 26,81 %. В настоящия случай не били спазени императивните изисквания
на чл. 11 от Закона за потребителския кредит, касаещ задължителните
3
реквизити на договорите за потребителски кредит. Нарушени били
разпоредбите на т. 7, т. 8 и т. 9 от чл. 11 изискващи в договора да бъде
посочен общия размер на кредита и условията за усвояването му, стоката или
услугата и нейната цена в брой и годишния процент на разходите по кредита
и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, поради което договорът се явявал
недействителен и на основание чл. 22, ал. 1 вр. с чл. 11, ал. 1, т. 7-12 ЗПК.
Видно от представения договор и стандартния европейски формуляр за
представяне на информация за потребителските кредити незаконосъобразно в
цената на стоката /в конкретния случай спален комплект/ била включена
стойността на застраховката „Закрила на плащанията Плюс“ в общ размер на
565,84 лв. /22 х 25,72 лв. месечно/, вместо същата да бъде отнесена към
Годишния процент разходи съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК. По
този начин потребителят бил въведен неправомерно в заблуждение относно
действителните условия по договора, като същевременно в договора не бил
посочен реалният размер на ГПР и на главницата и не била спазена
методиката на формиране на годишния процент на разходите. Също така по
този начин незаконосъобразно застрахователната премия, дължима от
потребителя се включвала като основа, върху която се начислявала
възнаградителна и мораторна лихва. Освен това подобно нарушение водело и
до обективно противоречие освен с императивни норми на закона, така и с
добрите нрави, тъй като води до заблуждение относно преценката за размера
на ГПР и тяхното съответствие със забраната на чл.19, ал. 4 от ЗПК, предвид
факта, че соченият в договор размер от 30,37 % бил незаконосъобразно
определен, тъй като били изключени задължителни елементи, които следвало
да се вземат предвид при определянето размера на ГПР, а именно всички
преки и косвени разходи по кредита за потребителя, каквито в случая са
разходите за застрахователна премия по сключената застраховка „Закрила на
плащанията Плюс“. В подкрепа на това бил и фактът, че конкретната
застраховка била сключена именно от кредитодателя в качеството му на
застрахователен посредник.
Според дефиницията по чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на
разходите изразявал общите разходи по кредита за потребителя, настоящи
или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗПК изрично
4
предвиждала, че не може да изисква и да събира от потребителя каквото и да
е плащане, включително лихви, такси, комисиони или други разходи,
свързани с договора за кредит, които не са предвидени в сключения договор
за потребителски кредит. В случая процесният договор за потребителски
кредит не съдържал точна и ясна информация за размера, основанието и
начина на изчисляване на допълнителните разходи, включени в ГПР, в
съответствие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 14 ЗПК.
Цитираната разпоредба предвиждала, че договорът за потребителски кредит
следвало да съдържа и посочване на всички разходи, произтичащи от
договора и условията, при които те могат да бъдат променяни. В настоящия
случай при калкулиране на месечната вноска по кредита били калкулирани
лихва, главница и застрахователна премия, върху която се начислява лихва,
поради което клаузите в договора за възнаградителна лихва и годишен
процент на разходите били нищожни, тъй като същите противоречали на
закона, добрите нрави. Според разпоредбата на чл. 19 ЗПК във вр. с §1, т. 1 от
ДР на ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразявал общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи лихви, други преки
или косвени разходи, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани
с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита /какъвто бил настоящия случай, предвид
инкорпорираното задължение за сключване на застрахователен договор/.
На следващо място, неоснователна била исковата претенция за
мораторна лихва забава за периода 21.12.2019 г. - 20.06.2021 г., тъй като
периодите за които се претендират лихвата за забава и договорната
възнаградителна лихва съвпадали. По отношение на кумулирането на
възнаградителна лихва и лихва за забава за един и същ период следвало да се
посочи, че възнаградителните лихви съставляват цена на финансовата услуга,
начислявана според срока на предоставеното ползване. Възнаградителните
лихви се дължали като следствие от разсроченото изпълнение на
задължението за връщане на заетата главница. При кумулиране на
обезщетителна и възнаградителна лихва за защита на един и същи интерес би
5
се стигнало до неоснователно обогатяване. Следователно - претенцията за
дължима лихва за забава за периода 21.12.2019 г. - 20.06.2021 г. се явявала
неоснователна. Освен това при анализ на процесния договор, било видно, че
определената договорна лихва надминавала определения в решение
№378/18.05.2006 г. 2 г.о. на ВКС размер. Така според касационната инстанция
„Противно на добрите нрави е да се уговаря компенсаторна лихва /за забава/,
надвишаваща трикратния размер на законната лихва, и възнаградителна лихва
по обезпечен заем, надвишаваща двукратния размер на законната лихва.“,
което прави договорката нищожна поради противоречие на добрите нрави.
Моли за отхвърляне на исковете, евентуално да бъде присъдена чистата
стойност на потребителския кредит и да бъде отхвърлена претенцията за
мораторна лихва за периода от 21.12.2019г. до 20.06.2021г.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се явява, а се
представлява. С депозирано становище моли съда да уважи предявените
искове и да му присъди направените разноски.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, чрез неговия
особен представител се явява, като заема позиция за неоснователност на
исковете.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК е обявено за
безспорно между страните по делото, че между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България“ /цедент/ и ответника като кредитополучател
има сключен договор за потребителски паричен кредит № CREX-
*******/****2019 г. и че заемната сума по Договор за потребителски паричен
кредит с № CREX-******* е била реално предоставена от цедента на
ответника.
Съгласно представения по делото договор за потребителски паричен
кредит № CREX-*******/****2019 г. сключен между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България“ и ответника Г. З. И., ведно Общите условия
към договора /л. 5-8 от делото/, страните са уговорили предоставяне на
кредит в размер на 3215,05 лв., с начин на усвояване – пряко заплащане от
6
кредитора на стока на трето лице /вж. писмени доказателства – фактура, касов
бон - л. 18-19 от делото/, с фиксиран годишен лихвен процент 26,81%, и
начин на връщане: 22 месечни вноски, всяка от които по 219,11 лв., с краен
срок на погасяване – 20.06.2021 г. Установено е задължение за заплащане на
застрахователна премия за покупка на застраховка „Защита на плащанията“ в
размер от 565,85 лв. В съдържащия се в договора погасителен план са
посочени падежите на отделните вноски. Ищецът е представил и писмени
доказателства за сключен договор за застрахователно посредничество към
договора за кредит и декларации свързани с договорите /л. 9-17 от делото/.
Договорът е сключен при отнапред установени Общи условия /л.6-8 от
делото/, които са представени по делото и са подписани от страна на
потребителя – длъжник. В чл. 1 от Общите условия е посочено, че договорът
за заем влиза в сила с полагането на подписите на заемателя и на оторизиран
представител на заемодателя, при получаване на сумата на заема по банковата
сметка на и предоставена от кредитополучателя. В Общите условия е
установено, че длъжникът заплаща и такса ангажимент, срещу която
кредиторът фиксира лихвения процент за срока на договора, която такса се
заплаща към момента на усвояване на кредита и се удържа от общия размер
на кредита. Установено е, че размерът на кредита за покупка на застраховка
„Защита на плащанията“ подлежи на заплащане директно на
застрахователния агент „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България“, която сума подлежи на връщане на равен брой вноски и е част от
всяка месечна погасителна вноска.
В разпоредбите на Общите условия към договора за кредит е
обективирано удостоверителното изявление на кредитополучателя –
ответник, че е към момента на подписване на договора е получил заемната
сума. Общите условия са подписани на всяка страница от страна на
потребителя, в този смисъл следва да се приеме, че изявлението за
получаване на заемната сума, изхожда от лицето, сочено като негов автор –
арг. чл. 180, ал. 1 ГПК, доколкото формалната доказателствена сила на този
частен диспозитивен документ не е оспорена по отношение на авторството на
изявлението в преклузивните за това срокове по чл. 193, ал. 1 ГПК.
Представен е застрахователен сертификат № CREX-******* /л. 9-14 от
делото/, издаден от „Кардиф Животозастраховане – Клон България“ и
7
„Кардиф Общо застраховане – клон България“ в полза на застрахования
потребител – Г. И. и подписан от последната, по предоставен застрахователен
пакет „Защита на плащанията“ и „Злополука“. В клаузата на чл. 7 от Общите
условия по застраховка „Защита на плащанията“ е установено, че
еднократната застрахователна премия се финансира от застраховащия и се
заплаща на застраховащия от застрахования, ведно с месечната погасителна
вноска, а месечно платимата премия е за сметка на застрахования
Представени са също по делото рамков договор от ****** г. за продажба
и прехвърляне на вземания, сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., клон България“ и „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД /л. 20-26 от делото/,
като съгласно Приложение 1А /от дата ********* г./ неразделна част от
рамковия договор съгласно т. 2.1 от договора /л. 27-29 от делото/, вземането
на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, произтичащо от
договор за потребителски паричен кредит № CREX-*******/****2019 г. с
длъжник - ответницата, е било прехвърлено на ищеца. Това означава, че на
********* г. „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, като
прехвърлител на вземания е сключил договор за прехвърляне на вземания с
ищеца. Съгласно т.2.1 на договора предмет на същия е прехвърляне на
вземания. Представени са доказателства, че предмет на договора за продажба
и прехвърляне на вземания /представеното извлечение от приложението към
него/ е задължението на ответницата произтичащо от договор за
потребителски паричен кредит № CREX-*******/****2019 г.
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ е упълномощило
„Фронтекс интернешънъл“ ЕАД в качеството си на цесионер по договора за
прехвърляне на вземания от ****** г. от свое име и за своя сметка да уведоми
длъжниците за извършената цесия /така пълномощно и писмено
потвърждение, л. 30-31 от делото/. До ответницата е било изпратено от
„Фронтекс интернешънъл“ ЕАД уведомително писмо /л. 32 от делото/ за
станалата продажба, което уведомление ответницата е получила /така
известие за доставяне, л. 33 от делото/.
От приложеното ч.гр.д. № ***/2021 г. по описа на Старозагорски
районен съд, се установи, че съдът е издал в полза на„Фронтекс
интернешънъл“ ЕАД срещу Г. И. заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК №******* г. за сумите: сумата от 3362,03 лв.,
8
представляваща главница по договор за потребителски паричен кредит №
CREX-*******/****2019 г., сумата от 801,06 лв. - договорна
/възнаградителна/ лихва, начислена за периода от 20.12.2019 г. до 20.07.2021
г., сумата от 507,91 лв. обезщетение за забава за периода 21.12.2019 г. –
11.10.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
13.10.2021 г. до окончателно плащане на вземането, както и за разноските по
заповедното производство в размер на 93,42 лв. за държавна такса и 50,00 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
От заключението на вещото лице по приетата по делото съдебно-
техническа експертиза /л. 102-116 от делото/, която съдът кредитира като
компетентно изготвена, се установява, че размерът на шрифта на договор за
потребителски паричен кредит № CREX-*******/****2019 г. и Общите
условия към него /л. 5-8 от делото/ е “Garamont” 11 /единадесет/. Само
изложеното е достатъчно, за да се приеме още тук недействителността на
договора.
От заключението на вещото лице по приетата по делото съдебно-
счетоводна експертиза /л. 129-137 от делото/, която съдът кредитира като
компетентно изготвена, се установява, че размерът на предоставения кредит е
3215,05 лв. като сумата е била реално получена от ответницата. От
експертизата се установява още, а и в о.с.з. на 22.12.2022 г. в.л. изясни, че
4015,05 лв. е била общата цена на стоките, 800,00 лв. е заплатила ответницата
като нейна вноска на продавача /за което е налице касов бон/, но към
главницата била включена застраховката по кредита от 565,85 лв. и
поради това посочената главница в договора била от 3780,90 лв.
изчислена по следната формула 4015,05 лв. /цена на стоките – 800,00 лв.
платени от ответницата на продавача плюс 565,85 лв. /застраховка по
кредита/. така се получава следната формула. Налице били три плащания
по кредита от ответницата в общ размер на 657,33 лв. От заключението се
установява още, че включването на застрахователната премия в ГПР променя
същия от 30,37% на 39,97 %. В о.с.з. на 22.12.2022 г. в.л. изясни още, че
сумата в размер на 4015,05 лева е цената на стоките. Ответницата е направила
плащания в размер на 800,00 лева - има касов бон. В главницата по кредита
кредидодателят е включил и частите от главницата за „сигурност на
плащанията“, тоест застраховката. Кредитът обаче е в размер на 3215,05
лв., тази сума реално е била предоставена на ответницата. Стоките са
9
били на стойност 4015,05 лева, ответницата е платила 800,00 лева нейни пари,
те са отчетени като първоначална вноска. На ответницата реално са били
предоставени 3215,05 лева от банката - чиста стойност на кредита, тоест
отпуснатите й заемни средства. Отделно са били начислили застрахователна
премия /565,85 лв./, която е била прибавена към главницата по кредита. В
счетоводството на праводателя на ищеца са били отразени три плащания от
ответницата в общ размер на 657,33 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ представлява
финансова институции по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗКИ, поради което може да
отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане
на влогове или други възстановими средства, което е налице в случая. Това
определя дружеството като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Уважаването на исковете е обусловено от наличието на следните
предпоставки: 1/ наличието на валидно облигационно отношение, породено
от договор за потребителски кредит, по силата на който ищецът има
качеството на кредитодател, а ответницата - на кредитополучател; 2/ реалното
предоставяне от кредитодателя на кредитополучателя на сумата,
претендирана като главница по договора; 3/ настъпване на падежа на
задължението на кредитополучателя, касаещо връщане на главницата, и 4/
неизпълнение на това задължение.
Не се спори между страните, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
клон България“ и ответницата са били в договорни правоотношения
възникнали от договор за потребителски паричен кредит № CREX-
*******/****2019 г., и заемната сума е била предоставено на ответницата.
Представеният по делото договор за паричен кредит, установява
възникналото заемно правоотношение между кредитора „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ и кредитополучателката –
ответница, по силата на което ответницата е получила сумата в размер на
3780,90 лева и се е задължила да я върне, заедно с договорна лихва и
застрахователна премия в общ размер на 5620,42 лв. Не е спорно, че крайният
срок за изпълнение на договора е 20.06.2021 г.
След като по делото се установи възникналото облигационно
10
правоотношение между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България“ и кредитополучателката – ищца, предоставяне на заемната сума в
размер на 3870,90 лв., следва се прецени дали договорът е действителен с
оглед възраженията на ответника в отговора на исковата молба.
Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор,
въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави
на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка
друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите
за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността
на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски
през целия период на тяхното предоставяне. Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11
ЗПК уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се сключва
в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем
начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид,
формат и размер шрифт – не по-малък от 12 /дванадесет/, в два екземпляра
– по един за всяка от страните по договора.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7- 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК –
недействителност на договора за потребителски кредит, като последиците са
уредени в чл. 23 ЗПК - отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той
дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на
лихвата и другите разходи. Доколкото се касае за императивни разпоредби,
нарушението на които влече нищожност на целия договор за потребителски
кредит и тъй като самия ответник е релевирал възражения за нищожност в
тази връзка, съдът следва служебно да провери съответствието на договора
със същите. Ищецът има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР
на Закона за защита на потребителите, според който потребител е всяко
физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност. В
случая с отпускането на кредит в размер на 3215,05 лева в полза на ищцата
като физическо лице й е предоставена „финансова услуга“ по смисъла на § 13,
11
т. 12 от ДР на ЗЗП. Като потребител ищцата разполага със защита срещу
неравноправни клаузи, предвидена в Глава Шеста на ЗЗП, за които съдът
следи служебно. По отношение задължението на националния съд да
преценява служебно неравноправния характер на договорните клаузи,
включени в потребителските договори следва в допълнение на гореказаното
да се добави, че е налице категорично установена съдебна практика /решение
№ 23/07.07.2016 г. на ВКС по т.д. № 3686/2014 г., І т.о./, която задължава
първоинстанционният и въззивният съд да следят служебно за наличие по
делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи
неравноправност на клауза/и в потребителския договор и да се произнасят,
независимо дали страните са навели такива възражения или не, като
служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на
договора са нищожни /т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г.
по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС; решение № 384/02.11.2011 г. на
ВКС по гр.д. № 1450/2010 г., I г.о. и определение № 751/17.08.2010 г. на ВКС
по гр.д. № 2022/2009 г., I г.о./. В този смисъл е и чл. 24 ЗПК, която
разпоредба, във връзка с неравноправните клаузи в договорите за
потребителски кредит, препраща към чл. 143 - 148 ЗЗП. Съдът е длъжен да
следи служебно и за наличието на клаузи, които противоречат на
императивни разпоредби на закона или го заобикалят и в този смисъл се
явяват нищожни – чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 ЗЗД. Преценката за нищожност в
коментирания аспект се прави за всеки конкретен случай към момента на
сключване на договора.
Настоящият съд констатира, че процесният договор за кредит е
нищожен поради наличието на две самостоятелни основания:
1/ Според действалото към датата на сключването на договора за
потребителски кредит правило на чл. 10, ал. 1 ЗПК /в ред. от изм., ДВ. бр. 35
от 2014 г. в сила от 23.07.2014 г./ договорът за потребителски кредит се
сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и
разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв
по вид, формат и размер на шрифта – не по – малък от 12, в два екземпляра,
т.е. разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК /действаща към момента на сключване
на договора/, регламентира задължение за изготвяне на текстовата част на
съглашението с шрифт, не по – малък от 12. Изискването за размер на
12
шрифта е относимо към формата за валидност на договора за потребителски
кредит. От заключението на приетата СТЕ, на която настоящият съд
изцяло дава вяра, се установява, че размерът на шрифта на договора за
кредит и Общите условия към него е 11. Касае се за императивна норма,
която е нарушена. Без значение са причините, поради които това се е
случило. Това нарушение е достатъчно, за да се приеме, че договорът е
недействителен. Без значение е дали потребителят е разбрал съдържанието
на договора, дали го е изпълнявал и колко дълго – както вече се посочи, касае
се за императивна норма на закона, като неизпълнението води до
недействителност на договора. Не се посочват изключения или възможност за
санирането му. Предвид това и с оглед разпоредбата на чл. 22 ЗПК, сочеща, че
когато не са спазени изискванията по чл. 10, ал. 1, договорът е
недействителен, то недействителен се явява и процесния договор.
Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК се явява императивна и нарушението на
което и да е от съдържащите се в нея изисквания има за резултат
недействителността на договора. Предвид това и без значение е
обстоятелството колко е отклонението от законоустановения размер на
шрифта /така напр. решение № 141/13.06.2022 г. на Шуменски окръжен съд
по в.гр.д. № 141/2022 г. по дело свързано с договор за кредит на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ и констатирало наличието на
шрифт по-малък от 12 в договора за потребителски кредит/.
В тази връзка настоящият съд ще посочи и определение №
485/14.06.2022 г. на ВКС по гр.д. № 2585/2021 г., IV г.о., в което е
констатирано, че с определение на Съда на Европейските общности/шести
състав/ от 14.04.2021 г. по дело С-535/2020 се е дадено тълкуване по следните
въпроси: 1. Следва ли чл. 22, пар. 1 от Директива № 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г. относно договорите за
потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета да се
тълкува в смисъл, че не допуска национална мярка, с която се цели
транспонирането на тази директива във вътрешното право, да налага на
кредитните институции непредвидени в директивата задължения, отнасящи
се до представянето на всички елементи на договора за кредит в еднакъв по
вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12? 2. Следва ли член 10, пар. 2
и съображение 31 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на
13
Съвета от 23.04.2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за
отмяна на Директива 87/102/ЕИО да се тълкуват в смисъл, че елементите на
договора за кредит – неговите условия, идентификационните данни на
кредитополучателя/чл. 10, пар. 2, б. „б“ от директивата/ и условията на
застраховката /чл. 10, пар. 2, б. „о“ от директивата/, трябва да са представени
в еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, за да отговарят
на изискването, предвидено в тези разпоредби, за посочването им по ясен
начин? С определението е дадено следното тълкуване: Член 10, параграф 2 и
член 22, параграф 1 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 23.04.2008 година относно договорите за потребителски кредити и
за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкуват в
смисъл, че допускат национална правна уредба, която налага всички
елементи на договор за потребителски кредит да бъдат представени с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12
/настоящият съд съобрази съдебната практика, вкл. на Старозагорски
окръжен съд, обективирана в определение № 485/14.06.2022 г. на ВКС по
гр.д. № 2585/2021 г., IV г.о., решение № 110/16.05.2022 г. на Старозагорски
окръжен съд по в.т.д. № 1210/2021 г., решение № 882/23.06.2022 г. на
Пловдивски окръжен съд по в.гр.д. № 2638/2021 г., решение №
700/25.05.2022 г. на Пловдивски окръжен съд по в.гр.д. № 6833/2022 г.,
решение № 393/28.03.2022 г. на Пловдивски окръжен съд по в.гр.д. №
3180/2021 г., решение № 179/12.04.2022 г. на Благоевградски окръжен съд
по в.гр.д. № 32/2022 г. решение № 705/14.12.2021 г. на Пловдивски
окръжен съд по в.гр.д. № 2533/2021 г., решение № 86/08.10.2021 г. на
Врачански окръжен съд по в.гр.д. № 282/2021 г. решение № 65/23.04.2021
г. на Плевенски окръжен съд по в.гр.д. № 84/2021 г. всички постановени
по дела свързани с договори за кредит на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България“ и констатирали наличието на шрифт по-
малък от 12 в договора за потребителски кредит. В пълнота – Съдът на ЕС
е посочил е, че целта на Директива 2008/48 е да хармонизира някои аспекти
на правната уредба на държавите членки, отнасящи се до договорите за
потребителски кредит. Член 22, параграф 1 от същата директива уточнява, че
доколкото тя съдържа хармонизирани разпоредби, държавите членки не
могат да запазят или въвеждат национални разпоредби, различни от
предвидените в посочената директива. Макар Директива 2008/48 да
14
хармонизира само някои аспекти на правилата на държавите членки за
потребителските кредити, от съображение 44 от нея следва, че с оглед на
гарантиране на прозрачност и стабилност на пазара и в очакване на по-
нататъшна хармонизация държавите членки следва да гарантират наличието
на подходящи мерки за регулиране или контрол на кредиторите, като
същевременно се уверят, че посочените мерки не влизат в противоречие с
хармонизираните от тази директива области. По-нататък Съдът на ЕС
пояснява, че предоставената преди или по време на сключването на договора
информация относно условията на договора и последиците от сключването
му е от основно значение за потребителите. Що се отнася до условията, на
които трябва да отговаря информацията, която трябва да бъде предоставена
на потребителя в договора за кредит, член 10 параграф 1 от Директива
2008/48 предвижда единствено договорите за кредит да се изготвят на
хартиен или друг траен носител и всяка от страните по договора да получава
екземпляр от тях. Член 10 параграф 2 от Директивата изброява
4информацията, която трябва да се съдържа в договора за кредит по ясен и
кратък начин, така че, както се уточнява в съображение 31 от посочената
директива, потребителят да може да се запознае с правата и задълженията си
по съответния договор. Доколкото в Директива 2008/48 не се определят
подробно форматът и размерът на шрифта, с които тази информация трябва
да бъде предоставена на длъжника при сключването на договор за
потребителски кредит, държавите членки остават по принцип компетентни да
установят правила както относно конкретната форма на представяне на тази
информация, така и относно последиците от неспазването й от страна на
търговците, при условие че тези правила допринасят за представянето на
посочената в член 10 параграф 2 от Директивата информация по ясен и
кратък начин. В заключение Съдът на ЕС приема, че чл. 10, ал. 1 ЗПК
гарантира, че информацията ще бъде представена прозрачно и четливо, както
и ще възпрепятства използването на дребен шрифт, който би могъл да породи
опасността важна информация към момента на сключване на договора и по
време на неговото изпълнение да бъде пропусната от съответния потребител.
Националната правна уредба се ограничава да предвиди правила относно
формата, в която трябва да се представи информацията, и не налага
задължения за предоставяне на допълнителна информация извън
хармонизирано установената в член 10 параграф 2 от Директива 2008/48.
15
Поради това член 10 параграф 2 и член 22 параграф 1 от Директива 2008/48
трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която
налага всички елементи на договор за потребителски кредит да бъдат
представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт — не по-малък от 12.
Отделно от дотук изложеното следва да се посочи още, че в конкретния
случай по преценка на съда и след извършено сравнение с текста на договора
за кредит, за който се установи, че е изписан с шрифт с размер 11, се приема,
че приложеният към договора сертификат, неразделна част от него, както и
общите условия за застраховка „Закрила на плащанията Плюс“ са с размер на
шрифта, който е значително по-малък от 11 /от този на договора за
потребителски кредит/, до степен на пълна нечетливост поради малкия
размер. Изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК за сключването на договора по ясен
и разбираем начин и с еднакъв по вид, формат и размер шрифт се отнася до
всички елемента на договора. Доколкото сертификатът е подписан от
кредитора и длъжника и в него се съдържат уговорки относно посочената в
договора за кредит и дължима от ответника застрахователна премия,
настоящият съдебен състав намира, че същият, както и приложимите общи
условия, съставлява част от договора и също трябва да отговаря на
посочените законови изисквания /така решение № 700/25.05.2022 г. на
Пловдивски окръжен съд по в.гр.д. № 6833/2022 г., решение №
393/28.03.2022 г. на Пловдивски окръжен съд по в.гр.д. № 3180/2021 г.,
решение № 110/16.05.2022 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. №
1210/2021 г., решение № 89/11.06.2021 г. на Разградски окръжен съд по
в.гр.д. № 63/2021 г. постановени по еднакви с настоящия случаи при
кредитор „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“/.
2/ Действително в договора е посочено цифрово изражение на ГПР в
размер на 30,37%, който, от заключението на съдебно-счетоводната
експертиза се установи, че е формиран от главница, ведно с оскъпяването й
съгласно ГПР и дължимата възнаградителна лихва за периода кредита, а ако
бъде включено и възнаграждението по застрахователната премия то ГПР би
бил 39,97%. Настоящият съдебен състав приема, че уговорената в процесния
договор и премия по застраховка „Сигурност на плащанията“ е разход по
кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния
процент на разходите – ГПР /индикатор за общото оскъпяване на кредита/ –
чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, годишният
16
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи - лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони и други, изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит, т.е. годишният процент на разходите включва
лихвеният процент по кредита, както и всички останали разходи, които следва
да бъдат заплатени към момента на сключване на договора или в бъдеще.
Следователно се налага извода, че застрахователната премия следва да бъде
включена в годишният процент на разходите по кредита. Този извод следва и
от обстоятелството, че в случая застрахователната премия, представлява част
от месечната погасителна вноска по кредита /самият ищец при формулиране
на своята претенция в исковата молба я сочи и счита за главница/. При това
положение годишния процент на разходите, изчислен, съобразно посочените
от в.л параметри /главница и възнаградителна лихва/ не отговаря на
действителния такъв, тъй като в размера му не е включена дължимата от
кредитополучателката застрахователна премия. При включването в ГПР на
застрахователната премия неминуемо размера на разходите нараства. В
Решение от 15.03.2012 г. по дело С-453/10 на СЕС е прието, че посочването
в договор за кредит на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна
информация относно общите разходи по кредита и следователно относно
цената, посочена в член 6, параграф 1, буква „г“ от Директива 2005/29. След
като посочването на такъв ГПР подтиква или може да подтикне средния
потребител да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел,
тази невярна информация трябва да се окачестви като „заблуждаваща“
търговска практика на основание член 6, параграф 1 от тази директива. Това
от своя страна означава, че клаузата за общия размер на сумата, която следва
да плати потребителят, е неравноправна по смисъла на член 4, параграф 1 от
Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата цялост.
Установяването на нелоялния характер на такава търговска практика
представлява един от елементите, на които по силата на член 4, параграф 1 от
Директива 93/13 компетентният съд може да основе преценката си за
неравноправния характер на договорните клаузи относно цената на
отпуснатия на потребителя кредит, като тази констатация не се отразява
непосредствено на преценката за действителността на сключения договор за
кредит, от гледна точка на член 6, параграф 1 от Директива 93/13. В частност
общото задължение на ответницата е съответно на вписаните в погасителния
17
план – неразделна част от договора за кредит, сборни плащания, в които се
включват и задължението за цаплащане на застрахователна премия по
застраховка „Сигурност на плащанията“ в размер на 565,85 лв. /месечният
размер на вноската е начислен като сбор от части от главница и договорна
лихва, както и горница ежемесечно за застрахователна премия/. Плащането на
застрахователна премия по застраховка„Сигурност на плащанията“ обаче не е
отразено като разход при формирането на оповестения ГПР от 30,37 %,
въпреки че е включена в общия дълг и месечните вноски. Този начин на
оповестяване на разходите не е съответен на изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК.
При отчитането на застрахователната премия като несъмнен разход,
действителният ГПР би бил значително завишен – 39,97 %, съгласно
приетото и неоспорено от страните заключение на съдебно-счетоводната
експертиза, което съдът възприема като пълно и обективно. При това
положение и въз основа на съвкупната преценка на всяка от уговорките
настоящият съд счита, че макар формално процесният договор да покрива
изискуеми реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не
кореспондират на изискуемото съдържание по т. 10 – годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. Тази част от
сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като
целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез
императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в
договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира
икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на
поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие
или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание
законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва
валидността на договарянето – чл. 22 ЗПК. В този смисъл като не е оповестил
действителен ГПР в договора за кредит ищецът е нарушил изискванията на
закона и не може да се ползва от уговорената сделка. В тази хипотеза
потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва и или други разходи по кредита, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК
/така изцяло определение № 531/10.06.2022 г. на ВКС по гр.д. № 2589/2021 г.,
III г.о., решение № 195/08.03.2022 г. на Бургаски окръжен съд по в.гр.д. №
118/2022 г., решение № 71/04.07.2022 г. на Русенски окръжен съд по в.т.д. №
126/2022 г., решение № 393/28.03.2022 г. на Пловдивски окръжен съд по в.т.д.
18
№ 3180/2021 г., решение № 700/25.05.2022 г. на Пловдивски окръжен съд по
в.т.д. № 683/2022 г., решение № 1748/05.07.2022 г. на Софийски градски съд
по в. гр. д. № 10210/2021 г., решение № 15/10.01.2022 г. на Бургаски окръжен
съд по в.гр.д. № 1887/2021 г., решение № 179/12.04.2022 г. на Благоевградски
окръжен съд по в. гр. д. № 32/2022 г., решение № 777/25.12.2021 г. на
Пловдивски окръжен съд по в.гр.д. № 2253/2021 г., решение № 882/23.06.2022
г. на Пловдивски окръжен съд по в.т.д. № 2638/2021 г., решение №
705/14.12.2021 г. на Пловдивски окръжен съд по в.гр.д. № 2533/2021 г., вкл.
тази на Старозагорски окръжен съд обективирана в решение №
87/29.10.2021 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1254/2021 г.,
решение № 110/16.05.2022 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. №
1210/2022 г., решение от 22.03.2021 г. на Старозагорски окръжен съд по
в.т.д. № 1011/2021 г., всички постановени по еднакви с настоящия случаи
при кредитор „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“/.
3/ Освен всичко изложено обезщетение за забава за периода 21.12.2021
г. – 20.01.2021 г. е недължимо от ответницата и поради обстоятелството, че
съгласно Тълкувателно решение № 3/27.03.2019 г. на ВКС по тълк. д. №
3/2017 г. на ОСГТК, за периода до настъпване на предсрочната изискуемост,
размерът на вземането се определя по действалия до този момент погасителен
план, съответно според клаузите на договора за кредит, тъй като размерът на
вземането при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да
се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по
договора парична сума /главницата/ и законната лихва от датата на
настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането. Поради
това в случая без обявена предсрочна изискуемост ищецът не може да
претендира обезщетение за забава.
Предвид горното процесният договор е недействителен на основание чл.
22, вр. с чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съгласно чл. 23 ЗПК в случай
че договорът потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита. От заключението на вещото лице по приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза /л. 129-137 от делото/, се установи, че
размерът на предоставения кредит е 3215,05 лв., т.е. на ответницата реално са
били предоставени 3215,05 лв. от банката - чиста стойност на кредита
/отпуснатите й заемни средства/. Налице са и три установени плащания по
19
кредита от ответницата в общ размер на 657,33 лв. Следователно
ответницата дължи на ищеца сумата от 2557,72 лв., която е чиста сума по
кредита след приспадане на направените три плащания – 3215,05 лв.
минус 657,33 лв. /така и обяснение на в.л. в о.с.з. от 22.12.2022 г./.
По разноските:
При този изход на делото, с оглед задължителното тълкуване на закона,
дадено в т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. по
тълкувателно дело № 4/2013 г. по описа на ВКС, ОСГТК, съдът, който
разглежда иска по чл. 415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта
на разноските, направени в заповедното производство, като съобразно изхода
на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. С оглед изхода на спора ответницата дължи на
ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за исковото производство в
размер на общо 731,24 лв. /юрисконсултско възнаграждение, държавна такса,
възнаграждение за особен представител и възнаграждение за вещи лица/ и
разноски за заповедното производство в размер на общо 78,53 лв. /държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение/. Доколкото по делото не са
претендирани и не са представяни доказателства за направени такива от
назначения особен представител, разноски не следва да бъдат присъждани на
ответницата.
Така мотивиран и на основание чл. 235, ал. 1 ГПК, Старозагорски
районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска за главница с правна
квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл.
99, ал. 1 ЗЗД по отношение на Г. З. И., ЕГН: ********** и адрес: гр.
**************, съществуването на вземането на „Фронтекс Интернешънъл“
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
Хенрик Ибсен“ №15, ет. 6, за сумата в размер на 2557,72 лв. /две хиляди
петстотин петдесет и седем лева и седемдесет и две стотинки /
представляваща остатък от чиста стойност /главница/ по договор за
потребителски паричен кредит № CREX-*******/****2019 г., ведно със
законната лихва върху тази сума до окончателното плащане, считано от
20
13.10.2021 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № ******* г. по ч.гр.д. ***/2021 г. по описа на
Старозагорски районен съд, като ОТХВЪРЛЯ исковете до пълния предявен
размер от 4671,00 лв. както следва: 1/ главница над сумата от 2557,72 лв. до
пълния предявен размер от 3362,03 лв. 2/ за сумата от 801,06 лв.,
представляваща възнаградителна лихва за периода 20.12.2019 г. – 20.06.2021
г. и 3/ за сумата от 507,91 лв. представляваща обезщетение за забава за
периода 21.12.2019 г. – 11.10.2021 г. /с изключение на периода 13.03.2020 г. –
13.07.2020 г./ като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Г. З. И., ЕГН: ********** и
адрес: гр. ************** да заплати на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Хенрик
Ибсен“ №15, ет. 6, сума в размер на 731,24 лв. /седемстотин тридесет и един
лева и двадесет и четири стотинки/, представляваща направените в исковото
производство съдебни разноски за доплатена държавна такса,
юрисконсултско възнаграждение, възнаграждение за особен представител и
възнаграждение за вещи лица, както и сума в размер на 78,53 лв. /седемдесет
и осем лева и петдесет и три стотинки/, представляваща направените в
заповедното производство по ч.гр.д. № 3453/2021 г. по описа на
Старозагорски районен съд съдебни разноски за платена държавна такса и за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване с въззивна жалба пред
Старозагорски окръжен съд двуседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК, на страните да се връчи препис от
решението.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
21