Р Е Ш Е Н
И Е
№………./ .09.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, II с-в, в закрито съдебно
заседание проведено на шестнадесети септември две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
мл.с. ИВАН СТОЙНОВ
като разгледа докладваното
от младши съдия Стойнов
въззивно
гражданско дело № 1681 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435,
ал. 2, т. 2 ГПК, образувано по депозирана Жалба вх.№ 10881/30.07.2019 г. от Б.И.К., ЕГН **********, с адрес: ***, в качеството му на длъжник по
изп.д. № 20178950400304, срещу действия на
ЧСИ № 895 Людмил Станев, с които е насочено изпълнението върху имущество – ½
ид.ч. от Апартамент № 7, с идент.
10135.2558.129.2.7 находящ се в гр. Варна, ул. „Генерал Колев“ № 94, вх. Б, ет.
7, което длъжникът смята за несеквестируемо.
Жалбоподателят
Б.И.К. излага, че е собственик по наследство на ½ ид.ч.
от горепосочения апартамент и той се явява негово единствено жилище. Твърди, че
на основание чл. 444, ал. 7 ГПК вещта е несеквестируема и моли за отмяна на
наложените възбрани, както и всички останали планирани изпълнителни действия.
В срока по чл. 436, ал. 2 ГПК взискателят С.К.К. изразява
становище за допустимост, но неоснователност на жалбата. Твърди, че длъжникът
се е разпоредил с ½ ид.ч от недвижимия имот в
полза на неговия баща, поради което се е отказал от защитата си по чл. 444, ал.
7 ГПК. Сочи, че е провел успешно Павлов иск срещу длъжника и баща му, поради
което се счита, че спрямо кредитора вещта никога не е напускала патримониума на Б.К. и същата може да бъде годен обект,
върху който да се насочи принудително изпълнение. Допълнително излага, че
длъжникът има и друго жилище на адрес гр. Варна, бул. „Генерал Колев“ № 104,
ет. 7, ап. 35.36, поради което процесното не се явява единствено. Моли за
оставяне без уважение на жалбата.
В писмените си мотиви ЧСИ Людмил Станев е описал извършените процесуални действия, като
изразил становище за неоснователност на жалбата.
Постъпилата жалба е редовна и отговоря на
изискванията на чл. 436 ГПК – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащи на
обжалване действия и съдържа останалите необходими приложения. Представени са
доказателства за платена държавна такса. Жалбата е подадена в
законоустановения едноседмичен срок, доколкото се обжалва насочването на
изпълнението върху имущество, което длъжникът счита за несеквестируемо,
а не се обжалва конкретно изпълнително действие.
Жалбата
се явява допустима въпреки неставането на публичната продан, доколкото за
жалбоподателят е налице интерес да отмени действията на съдебния изпълнител, с
които насочва изпълнението срещу несеквестируема вещ.
Настоящият състав, след като обсъди данните по
изпълнителното дело и представените от страните доказателства, на основание чл.
437, ал. 3 ГПК, прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Производството по изп.д. № 20178950400304 по
описа на ЧСИ № 895 Людмил Станев е образувано след изпращане на изп.д. № 20168080401017 по описа на ЧСИ № 808 Захари
Димитров за продължаване на изпълнителните действия по подадена молба от взискателя С.К.К. въз основа на
издаден в негова полза Изпълнителен лист от 15.06.2016 г. по ч.гр.д. № 1713/2016
г. на ВРС срещу длъжника Б.И.К., който е осъден да заплати суми по договор за
продажба на дружествени дялове и разноски.
С молба вх. № 01119/25.01.2019 г. по изп.д. №
20178950400304 взискателят е поискал насочване на принудителното изпълнение
спрямо ½ ид.ч. от Апартамент № 7, с идент. 10135.2558.129.2.7 находящ се в гр. Варна, ул. „Генерал
Колев“ № 94, вх. Б, ет. 7, собственост на длъжника, придобита въз основа на
наследяване от починалия на 30.09.2018 г. баща Иван Петров К., който факт се
установява от представеното удостоверение за наследници от 23.04.2019 г.
С молбата си взискателят представя още и Решение № 1923 от 20.12.2017 г. по
гр.д. № 478/2017 г. на ВОС /влязло в сила на 22.02.2019 г./, от което се
установява, че е обявен за относително недействителен по отношение на С.К.К. сключения между Б.И.К. и Иван Петров К. договор за
покупко-продажба на недвижим имот по отношение на ½ ид.ч.
от Апартамент № 7, с идент. 10135.2558.129.2.7
находящ се в гр. Варна, ул. „Генерал Колев“ № 94, вх. Б, ет. 7, който договор е
обективиран в НА № 79, т. I, рег. № 2903, дело №
62 от 06.08.2015 г. на нотариус Николай Дюлгеров, на основание чл. 135, ал. 1 и
ал. 2 ЗЗД.
Въз основа на молбата ЧСИ Людмил Станев е изпратил на длъжника призовка за
принудително изпълнение чрез насрочване на опис и оценка на недвижимия имот и с
Разпореждане 01.07.2019 г. е насрочил публична продан за периода от 19.07.2019
г. до 19.08.2019 г., за която длъжника е уведомен на 15.07.2019 г. С
Постановление от 20.08.2019 г. е обявена публичната продан за нестанала. С
Разпореждане от 30.08.2019 г. е насрочена нова продан от 04.10.2019 г. до
04.11.2019 г.
Междувременно на 30.07.2019 г. длъжникът е подал настоящата жалба срещу
насочването на принудителното изпълнение спрямо вещ, която счита за
несеквестируема.
В разпоредбите на чл. 444, чл. 446 и чл. 446а ГПК лимитативно са определени
имуществата и доходите, които законът счита за несеквестируеми. В разпоредбата
на чл. 444, т. 7 ГПК е предвидено, че изпълнението не може да бъде насочено
върху жилището на длъжника - физическо лице, ако той или никой от членовете на
семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това
дали длъжникът живее в него.
Несеквестируемостта се състои в това,
да не бъде третирано едно лице антихуманно тогава, когато не е изпълнило
доброволно свое имуществено задължение и когато по искане на негов кредитор се
пристъпи към принудително изпълнение. Целта е да се гарантира на длъжника, че
принудата върху него ще бъде упражнена в такива рамки, които да не застрашават
съществуването му и възможността да преживява нормално за в бъдеще. Когато
обаче едно лице се разпорежда с право, по отношение на което процесуалният
закон му дава гаранцията на чл. 444 ГПК, отчуждителят
сам е преценил, че това право не е сред необходимите за оцеляването му /Така, Решение
№ 456 от 25.06.2010 г. по гр.д. № 1294/2009 г., IV г.о. на ВКС/.
В съдебната практика и доктрината се приема, че
за отпадане на несеквестируемостта може да се говори
при разпореждане на длъжника с такава вещ, защото в този случай той сам се лишава от предоставената му от
закона привилегия. Обратното разрешение би възнаградило недобросъвестния
длъжник и е несъвместимо със защитното предназначение на несеквестируемостта.
Прехвърляйки вещта длъжникът сам се отказва от нея и я прави секвестируема. /В този смисъл Решение № 456 от 25.06.2010
г. по гр.д. № 1294/2009 г., IV г.о. на ВКС, Решение № 357 от 11.05.2010 г. по гр.д. № 100/2010 г., IV г.о. на ВКС, Определение № 300 от 20.05.2010 г. по
т.д. № 689/2009 г. на ВКС/
По отношение на такова разпореждане може да се
уважи иск по чл. 135 ЗЗД. С връщането на имуществото в патримониума на длъжника
(за кредитора по Павловия иск се счита, че то не е излизало) се увеличава
обезпечението за последния. Кредиторът
може да насочи принудителното изпълнение към това имущество, без длъжникът да
може успешно да му противопостави възражение за несеквестируемост.
В тази връзка в Определение № 889 от 02.12.2016 г. по гр.д. № 3322/2016 г., IV г.о. на ВКС се приема, че след като длъжникът сам се
е лишил от защитата по чл. 444 ГПК, за основателността на иска по чл. 135 ЗЗД е
без значение дали вещта, прехвърлена с отменената сделка, е единствено жилище
на длъжника и на членовете на неговото семейство.
Видно от данните по изпълнителното дело в полза
на взискателя е постановено Решение № 1923 от 20.12.2017 г. по гр.д. № 478/2017
г. на ВОС /влязло в сила на 22.02.2019 г./, с което е уважен предявения Павлов
иск, поради което спрямо него се счита, че ½ ид.ч
от процесният недвижим имот не е напускал
патримониума на длъжника. Въпреки това, преди предявяване на иска длъжникът все
пак се е разпоредил с имота в полза на баща си, поради което е налице
доброволно отказване от защитата, която осигурява института на несеквестируемостта.
За да бъде жилището несеквестируемо,
то следва да служи за живеене на длъжника и неговото семейство, от каквато
възможност той сам се е лишил продавайки го на баща си и предоставяйки го за
задоволяване на неговите жилищни нужди /В този смисъл и Решение № 855 от
04.12.2003 г. по гр.д. № 123/2003 г., II г.о. на ВКС/.
Спрямо взискателя С.К.
длъжникът Б.К. е собственик на ½ ид.ч. от
вещта на придобивното му основание преди
прехвърлянето на баща му, а не въз основа на наследяване, каквото е действителното
правното положение за всички други лица, необвързани от пределите на СПН на
решението по Павловия иск.
В тази хипотеза ирелевантно
е дали процесният имот е единствено жилище на
длъжника или той е имал и други имоти, като тези факти не подлежат на
изследване, защото не променят извода за отпадане несеквестируемостта
след разпореждането с вещта.
В производството не се установи извършването на
действия на съдебния изпълнител по насочване на изпълнението срещу несеквестируемо имущество, поради което жалбата следва да
се остави без уважение.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Жалба вх.№
10881/30.07.2019 г. от Б.И.К., ЕГН **********, с адрес: ***, в
качеството му на длъжник по изп.д. № 20178950400304,
срещу действия на ЧСИ № 895 Людмил Станев, с които е насочено изпълнението
върху имущество – ½ ид.ч. от Апартамент № 7, с
идент. 10135.2558.129.2.7 находящ се в гр. Варна, ул.
„Генерал Колев“ № 94, вх. Б, ет. 7, което длъжникът смята за несеквестируемо.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване, по аргумент от чл. 437, ал. 4, in
fine ГПК.
ПРЕПИС от решението да се обяви в регистъра по чл.
235, ал. 5 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.