МОТИВИ към ПРИСЪДА № 98 от 18.06.2018 г. по НОХД № 6269/2017 г. по описа на РС - Бургас, XXI –ви
наказателен състав
Съдебното производство по делото е
образувано по повод внесен в съда от Районна прокуратура – Бургас обвинителен
акт, с който срещу подсъдимия П.Д.П., ЕГН **********, роден на *** ***, с постоянен
адрес ***, настоящ адрес:***, българин, български гражданин, със средно
образование, разведен, работи като строителен работник фирма „Т.”, неосъждан е повдигнато обвинение за това, че на 03.09.2015 г., в землището на с. Равнец,
обл. Бургас, в себе си и в лек автомобил марка „Опел”, модел „Фронтера”, с рег.
№ *******, държал огнестрелно оръжие по смисъла на чл. 4, ал. 2 от Закона за
оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия
(ЗОБВВПИ), а именно: 1 /един/ брой едноцевна, гладкоцевна, сгъваема пушка марка
„TEKSAN” /„Тексан”/, фабрично изработена, със сериен № 2765 на цевта и № 81 на
главата, калибър 12, както и боеприпаси за огнестрелно оръжие по смисъла на чл.
7, ал. 1 от ЗОБВВПИ, а именно 4 /четири/ броя ловни патрони калибър 12 марка
„Братан”, снарядени със сачми № 13/0 и 1 /един/ брой ловен патрон, калибър 12,
марка „Братан”, снаряден със сачми № 2/0, без да има за това надлежно
разрешение, съгласно чл. 5, ал. 2 и чл. 56, ал. 1, вр. чл. 50, ал. 3, вр. ал. 1
и ал. 2 и чл. 76, ал.1 от ЗОБВВПИ –
престъпление по чл.
339, ал. 1 НК, вр. чл. 4, ал. 2, чл. 5, ал. 2, чл. 7, ал. 1, и чл. 56, ал. 1,
вр. чл. 50, ал. 3, вр. ал. 1 и ал. 2 и чл. 76, ал. 1 от Закона за оръжията,
боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ).
В съдебно заседание представителят
на Районна прокуратура – Бургас поддържа обвинението, като го счита за доказано
по категоричен начин. Счита, че в хода на процеса безспорно е изяснена
фактическата обстановка, описана в обстоятелствената част на обвинителния акт. Пледира
подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото обвинение. Предлага да
му бъде наложено при условията на чл. 54 НК наказание лишаване от свобода за
срок от две години, което да бъде отложено за изпълнение на основание чл. 66,
ал. 1 от НК за срок от четири години. Сочи, че не са налице многобройни или
изключителни смекчаващи обстоятелства, които да налагат приложението на чл. 55 НК. Излага веществените доказателства да бъдат отнети в полза на държавата на
основание чл. 53, ал. 2, б. „а“ НК.
Защитникът на подсъдимия – адв. К. счита, че от събраните по делото доказателства
следва единственият извод, че подсъдимият не е извършил престъплението, за което
е обвинен в настоящото производство. Счита, че в случая следва да се приложи
чл. 9, ал. 2 НК и подсъдимият да бъде оправдан.
Подсъдимият П.Д.П. се
придържа към заявеното от защитника си. В последната си дума твърди, че не е
извършил престъплението, за което е привлечен като обвиняем в настоящото
производство.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и
обсъди доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият
П.Д.П., ЕГН ********** е роден на ***
***, с постоянен адрес ***, настоящ адрес:***, българин, български гражданин,
със средно образование, разведен, работи като строителен работник фирма „Т.”. От справка за съдимост се установява,
че подсъдимият не е осъждан.
Вечерта на 03.09.2015 г. подсъдимият и
свидетелите С.И.К. и П.А.Г. охранявали лозовите масиви на с. Равнец, общ.
Камено. Около 23:00 часа свидетелите К.Д.Ч. и Т.А.Я. на длъжност полицейски
служители в РУ – Камено при ОД на МВР – Бургас изпълнявали служебните си
задължения, като били изпратени в района на с. Равнец да проверят охраната на лозовите
масиви. На място свидетелите забелязали фарове на движещ се в масивите лек
автомобил „Опел Фронтера“ с рег. *******, като свидетелите Ч. и Я. го
проследили със служебния автомобил. По време на движението забелязали, че от левия
прозорец на автомобила „Опел
Фронтера“ стърчи цев на пушка. Водачът спрял автомобила до шатра, намираща
се в масивите и слязъл от него. В шатрата били свидетелите С.И.К. и П.А.Г.. Установило се, че водач
бил подсъдимият П.. Свидетелите Я. и Ч. приближили до автомобила, управляван от
подсъдимия и видели на седалката в автомобила поставена пушка. Попитали
подсъдимия дали пушката е негова и дали има разрешително за нея. Подсъдимият
отговорил, че пушката е негова, но нямал разрешително за нея, ползвал я да плаши птиците. Свидетелят Я. взел пушката
и установил, че е марка „TEKSAN“
и при извършена от свидетеля проверка установил, че пушката била заредена с
един ловен патрон калибър 12, марка „Братан“. Полицейските служители попитали подсъдимия
дали притежава други
боеприпаси, при което същият потвърдил и извадил от дрехата, с която бил
облечен – елек, специално пригоден за поставяне на патрони в областта на
кръста, 4 броя ловни патрони, марка „Братан”, калибър 12, снарядени със сачми №
13/0. Подсъдимият бил тестван за употреба на алкохол, като пробата била
положителна. След това подсъдимият бил отведен в сградата на РУ-Камено, където
предал доброволно пушката и патроните.
По доказателствата:
Гореизложената
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установено предвид събраните по
делото писмени и гласни доказателства. До категоричен извод за реализирането на
установените от съда факти, изложени по-горе, водят свидетелските показания на
свидетелите К.Д.Ч. и Т.А.Я..
Показанията на посочените свидетели са последователни, непротиворечиви,
препокриващи се и сочат на реализиране на едни и същи факти, приети от съда за
безспорно установени. И двамата свидетели посочват, че още докато са се движили
след управлявания от подсъдимия автомобил, са забелязали цев на пушка да стърчи
през предното стъкло на автомобила от страна на водача. От показанията на
свидетелите Ч. и Я. се установява, че след като подсъдимият слязъл от
автомобила на предната седалка била поставена пушка. Свидетелите заявяват, че
подсъдимият признал, че пушката е негова и че няма разрешително за нейното
ползване. Свидетелите посочват, че освен пушката и патрона, поставен в нея, подсъдимият
държал и още 4 броя патрони в елека, с който бил облечен.
Подсъдимият не оспорва фактическата
обстановка, че е държал пушка и 5 броя патрони, но излага твърдения, че ги
намерил докато обхождал масивите с автомобила. Тази негова защитна версия не се
подкрепя от събраните по делото доказателства. Обясненията на подсъдимия освен доказателствено средство, са и
средство на защита срещу повдигнатото обвинение, като при анализа на
доказателствената им стойност следва да се има предвид, че подсъдимият не носи
наказателна отговорност за изложени в обясненията неистини. Свидетелят С.К.,
който заедно с подсъдимия е охранявал масивите посочва, че не е видял
подсъдимият да носи пушка с него. От тези показания не може да се направи
категоричен извод, че подсъдимият не е носил пушка, тъй като пушката съвсем
логично е да се приеме, че се е намирала в автомобила и по тази причина свидетелят
К. да не я е видял. Що се отнася до
втория присъствал свидетел, който е охранявал наред с подсъдимия и свидетеля К., П.А.Г. (починал към момента на разглеждане на делото в съдебна
фаза) в показанията си, дадени на
досъдебно производство, приобщени по надлежния ред чрез прочитането им, не дава
сведения за това дали подсъдимият е носил в себе си или не оръжие. Свидетелят
не дава показания относно този факт. Обясненията на подсъдимия, че е намерил
пушката остават изолирани от събрания доказателствен материал и по тази причина
съдът не ги кредитира в тази им част. Също така в обясненията си подсъдимият
излага, че докато били в шатрата се чули изстрели и решил да провери какво се
случва и тръгнал сам с автомобила в посока на изстрелите. Следвайки
елементарната житейска логика малко вероятно е да се приеме, че подсъдимият
след като е чул изстрели е тръгнал съвсем сам, невъоръжен да провери от къде
идват изстрелите. Дори да се допусне, че подсъдимият не е притежавал оръжие,
след като са се чули изстрели при условие, че са били трима охранители, съвсем
логично би било подсъдимият вместо да тръгне съвсем сам, с него да отидат и
другите двама. Още повече дейността, която е осъществявал подсъдимият, а именно
охрана на лозовите масиви от набезите на лица, които извършват кражби,
предполага използване на оръжие за защита живота и здравето на подсъдимия. Наред
с тези разсъждения на съда в подкрепа на тезата, че оръжието и боеприпасите са
били държани от подсъдимия са и показанията на свидетелите Я. и Ч., които с
категоричност свидетелстват, че подсъдимият им е заявил, че пушката е негова и
че я ползва да плаши птиците. Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите
Я. и Ч. и не дава вяра на обясненията на подсъдимия, че е намерил пушката и
патроните докато е обикалял същата нощ в лозовите масиви. Ето защо от фактическа
страна, съдът намира, че установените в управлявания от подсъдимия автомобил
пушка и патрони са били притежавани от подсъдимия и съдът не споделя защитната
версия, че са били намерени от него в лозовите масиви.
В подкрепа на
изложената по-горе фактическа обстановка са и събраните писмени доказателства.
Видно от протокол за доброволно предаване (л.30 от ДП) подсъдимият е предал на
свидетеля Ч. държаните от него пушка и 5 броя патрони.
От изготвена на досъдебното производство балистична
експертиза се установява, че пушка марка „TEKSAN“ 12 калибър е огнестрелно оръжие
по смисъла на ЗОБВВПИ, годно
за стрелба с ловни патрони калибър 12. Относно 5 броя ловни патрона,
държани от подсъдимия вещото лице дава заключение, че представляват боеприпаси
за огнестрелно оръжие по смисъла на ЗОБВВПИ и са били годни по предназначението
си.
От правна страна:
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл. 339, ал. 1 НК.
От обективна страна безспорно се
установи, че на 03.09.2015 г.,
в землището на с. Равнец, обл. Бургас, в себе си и в лек автомобил марка
„Опел”, модел „Фронтера”, с рег. № *******, държал огнестрелно оръжие по
смисъла на чл. 4, ал. 2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества
и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ), а именно: 1 /един/ брой едноцевна,
гладкоцевна, сгъваема пушка марка „TEKSAN” /„Тексан”/, фабрично изработена, със
сериен № 2765 на цевта и № 81 на главата, калибър 12, както и боеприпаси за
огнестрелно оръжие по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗОБВВПИ, а именно 4 /четири/
броя ловни патрони калибър 12 марка „Братан”, снарядени със сачми № 13/0 и 1
/един/ брой ловен патрон, калибър 12, марка „Братан”, снаряден със сачми № 2/0.
От изготвената балистична експертиза се установява, че както пушката, така и
патроните представляват оръжие и боеприпаси по смисъла на ЗОБВВПИ и са годни да се използват
според предназначението им, поради което безспорно за тяхното държане е
необходимо да се притежава надлежно разрешително, съгласно чл. 5, ал. 2 и чл. 56, ал. 1, вр. чл.
50, ал. 3, вр. ал. 1 и ал. 2 и чл. 76, ал.1 от ЗОБВВПИ. От
доказателствения материал се установява, че подсъдимият не е имал издадено
надлежно разрешително от компетентните органи за държане на процесните пушка и
боеприпаси. Самият подсъдим не оспорва тези фактически констатации. На следващо
място от обективна страна е необходимо да се установи, че подсъдимият П. е
държал оръжието и боеприпасите. За
да е налице „държане” по смисъла на чл. 339 ал. 1 НК е достатъчно оръжието
и боеприпасите обективно да се
намират във фактическата власт на дееца без оглед на продължителността на
упражняване на фактическата власт. От показанията на свидетелите Ч. и Я. се
установява, че подсъдимият е упражнявал фактическо владение върху процесните
вещи, като ги е носил със себе си в управлявания от него автомобил.
Деянието е извършено и от субективна
страна. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното и
общественоопасните му последици, като е целял тяхното настъпване. П. е действал
с пряк умисъл, като е съзнавал, че не притежава надлежно разрешително за
държане на оръжие и боеприпаси и въпреки това е държал такива вещи. Също така
се налага извод, че подсъдимият е бил наясно, че държаните от него пушка и
патрони са били годни да се употребят според предназначението им, тъй като в
последната си дума подсъдимият споделя, че в минал период от време е работил
като лична охрана и е ползвал оръжие, за което е имал надлежно разрешително. Т.е
подсъдимият и преди деянието е боравил с оръжие и следователно е имал
достатъчните познания и опит да разпознае характеристиките на държаните от него
процесни пушка и патрони.
По изложените съображения съдът призна
подсъдимият П.Д.П. за
виновен в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение в
настоящото производство. В тази връзка съдът не споделя теза на защитника на
подсъдимия, че се касае за малозначително деяние, което да налага приложението
на чл. 9, ал. 2 НК. Съгласно цитираната норма не е престъпно деянието, което
макар формално и да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление,
поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена
опасност е явно незначителна.
С оглед наличните данни по делото съдът
счита, че извършеното от подсъдимия деяние не се определя като такова без
обществена опасност или с явно
незначителна обществена опасност. Напротив степента на засягането на обекта на посегателство на извършеното
от подсъдимия престъпление по
чл. 339, ал. 1 НК, свързан със законосъобразното и безопасно държане, съхранение,
отчуждаване на оръжия, които са общоопасни средства, не е незначителна. От
показанията на свидетелите Ч. и Я. се установява, че пушката, която е държал
подсъдимият е била заредена с един патрон, като освен това подсъдимият е носил
и още 4 броя патрони, които са били годни за употреба с процесната пушка. Т.е.
била е съвсем реална хипотезата държаната от подсъдимия пушка да бъде
използвана според предназначението си. Тези изводи се подкрепят и от
обстоятелствата, че подсъдимият е носил пушката при обиколка на охраняваните
масиви с цел предотвратяване извършване на престъпление спрямо охранявания
обект. Т.е. било е налице реална опасност да се засегне живота или здравето на
друго лице. По тази причина няма как да се приеме, че деянието, извършено от
подсъдимия не е общественоопасно или е с незначителна обществена опасност.
По вида и размера на наказанието:
При индивидуализация на наказанието съдът
взе предвид, че за извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 339, ал. 1 НК се предвижда наказание
лишаване от свобода от две до осем години. Освен това съдът отчете
смекчаващите, отегчаващите вината обстоятелства, както и степента на обществена
опасност на деянието и дееца.
При определяне на размера на наказанието лишаване от свобода настоящият
състав счете, че в случая са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства
относно подсъдимия, които налагат приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. По
тази причина на подсъдимия беше наложено наказание под предвидения в нормата на
чл. 339, ал. 1 НК минимум от две години, а именно една година лишаване от свобода. Подсъдимият не е осъждан и липсват данни за
извършени от него други противообществени прояви. Тези обстоятелства
характеризират подсъдимия като личност с ниска степен на обществена опасност. Също
така подсъдимият е имал добро процесуално поведение, допринесло за разкриване
на обективната истина по делото, като доброволно е предал намиращите се в него
оръжие и патрони. Съдът прецени, че в случая е налице едно отегчаващо вината
обстоятелство, а именно, че пушката е била заредена с патрон, т.е. била е
приготвена от подсъдимия да бъде използвана при необходимост. Наличието на едно
отегчаващо вината обстоятелство обаче не разколебава извода на съда, че в
случая са налице многобройни смекчаващи обстоятелства, които да обуславят
приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК
при определяне размера на наказанието. Наличието на отегчаващо
обстоятелство единствено мотивира съда при приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК да слезе под предвидения минимум на наказанието с 1/2 , но не повече. При
отчитане на всички посочени по-горе обстоятелства съдът наложи на подсъдимия
наказание лишаване от свобода в размер на една година, като наказание в този
размер ще способства за реализиране на предвидените в чл. 36 НК цели.
По отношение на изпълнение на наказанието
в случая съдът приложи разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК и отложи изпълнението на наказанието за
срок от три години. Към датата на извършване на процесното деяние подсъдимият
не е бил осъждан на лишаване от свобода, наложеното наказание лишаване от
свобода е в размер под три години, както и съдът намери, че за постигане
целите, предвидени в чл. 36 НК, не е наложително подсъдимият да изтърпи
наказанието.
По
веществените доказателства:
Съдът
на основание чл. 53, ал. 2, б. „А” НК отне в полза на
държавата
приложените по делото веществени доказателства 1 /един/ брой едноцевна,
гладкоцевна, сгъваема пушка марка „TEKSAN” /„Тексан”/, фабрично изработена, със
сериен № 2765 на цевта и № 81 на главата, калибър 12, оставена на съхранение в
служба „КОС” при Второ РУ МВР – Бургас.
По разноските:
С оглед
признаването на подсъдимия за виновен в извършване на престъплението, за което
му е повдигнато обвинение, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК в негова тежест
бяха възложени и разноските по делото в размер на 71,05 лева.
Така
мотивиран, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/
Вярно с оригинала:
/п/
КС