Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 20.09.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на двадесет и девети януари през две
хиляди и деветнадесета година,
в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева
разгледа гр.д. № 9573 по описа за
2017г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет
на производството е предявен от Й.З.Й. *** против Р.Г.Ж. *** осъдителен иск с
правно основание чл.45 ЗЗД за сумата 30 000лв., представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба до изплащането.
В
исковата молба ищецът излага, че е съпруг на П.Й., убита в гр.Бургас на
23.09.2013г. от Л.С., който бил признат за виновен в предумишлено убийство и
осъден с влязла в сила присъда № 101/19.06.2014г. по НОХД № 364/2014г. по описа
на БОС с наложено наказание двадесет години лишаване от свобода. На
17.02.2017г. във в.Телеграф била публикувана статия „Застрелялия банкерката Л.
в изповед пред „Телеграф“, „Погазиха честта ми и се превърнах в убиец“ и подзглавие
„Започват да го рекетират за да получи одобрено еврофинансиране“ с автор Р.Ж..
В статията бил публикуван и снимков материал, като една от снимките показва как
санитари вдигат тялото на убитата. Ищецът твърди статията да изразява изцяло
личното цинично и обидно спрямо него отношение на автора към случая, като
използва широката аудитория на печатното издание с внушение, че убиецът е
истинската жертва, а не съпругата му и от това се почувствал омерзен. Авторът
възвеличавал деянието до степен на подвиг и неколкократно подчертавал
положителните качества на убиеца със следните изрази „достоен мъж от
българската армия, който след пенсионирането си решава да се посвети на почтен бизнес
с билки“, „Л.С. не е нито превъртял бивш военен, нито наемен убиец, у него няма
зрънце от манталитета на престъпник“. За сметка на това отношението на автора
към жертвата било подчертано негативно, тъй като е представена като част от
„група банкери грубо погазили офицерската чест“ на С.. Това било напълно
невярно, защото всички твърдения на убиеца за изнудване от служители на банката
и в частност от съпругата му са опровергани от събраните по наказателното дело
доказателства. Мотивите на съдебните решения били добре известни на автора,
който в статията анализирал изложените от убиеца твърдения в съдебната зала, но
не и опровергаващите ги доказателства. Твърди в статията авторът не просто да
изразява недопустимо по критериите за морал одобрение на убийството, но и
поощрява убиеца, повдига духа му, нарича го с умалителното приятелско Л. и
пише, че „единствената ми забележка“ към него е, че е „трябвало да вдигне
мерника малко по-нагоре. Така наистина щеше да има голям отзвук. И М.Б.убива от
упор сръбския мъчител на българите Прелич, а сега е героиня в нашите очи…“.
Твърди направеното сравнение на съпругата му с „мъчител на българите“ и героеизирането
на убиеца да представлява груба цинична проява на незачитане човешкия живот, на
законите в страната, поругава паметта на жертвата и е проява на неуважение към
страданието на близките й. Допълнително сочи, че използването за онагледяване
на статията със снимка, на която е показана мъртвата му съпруга, представлява
грубо незачитане правото му да почита паметта й и в запазване хубавите спомени
за нея, вместо което по този начин бил върнат към случилото се. В тази връзка
навежда съдържанието на статията да е оказало върху него изключително
травмиращо въздействие, тъй като продължавал да изживява тежко загубата на
съпругата си, но още по-болезнено било посмъртното й публично оклеветяване,
внушенията, че смъртта й е оправдана и заслужена, а публикуването на снимката
го върнала към спомените от трагичния ден, което силно го разстроило.
Публикацията достигнала до знанието и обсъждана от колеги, приятели и близки,
но предвид тиража на вестника от 170 000бр. до широката общественост.
Поради това твърди да е претърпял неимуществени вреди, които оценява на сумата
30 000лв., и претендира заплащането им от ответника.
Ответникът
изразява становище за неоснователност на предявения иск и моли да бъде
отхвърлен. Сочи, че статията не е журналистическо разследване, което да изисква
позицията на всички засегнати страни, а публикувал личната изповед на Л.С.,
като разказ за една история, преди това приключила с влязла в сила осъдителна
присъда, с която вината му за извършване на престъплението е призната и
наложено наказание. Била поместена в рубриката на вестника „Черен-бял петък“, в
която се разказвали лични истории предизвикали голям обществен отзвук. Излага,
че с осъдения били съученици, с когото тогава имали общи интереси в областта на
историята, впоследствие станал подполковник в армията и започнал да развива
успешен бизнес. След инцидента го посетил с друг техен съученик в следствения
арест няколко пъти, на които срещи С. разказал своята версия за убийството и
кое го довело до решението за това. Не оспорва на раздяла при една от срещите
си да е изрекъл думите „така и така си решил да си сложиш главата в торбата, но
защо не вдигна мерника нагоре“, което съпроводил с жест с повдигане палеца към
тавана обозначаващ да стреля във въздуха и “тогава да отидеш да се предадеш в
полицията“, както и тези за М.Б., но само за да повдигне духа му. Отрича
твърденията на ищеца със статията да е целял манипулиране читателите с личното
си отношение, нито да му причини болки и страдания, а да даде възможност за
споделяне гледната точка и на осъдения.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата по делото,
намира следното:
От
фактическа страна не е спорно публикуването на 17.02.2017г. във вестник „Телеграф“
в рубриката „Бял/черен петък“ на статия „Застрелялия банкерката Л. в изповед
пред „Телеграф“, със заглавие „Погазиха честта ми и се превърнах в убиец“ и
подзглавие „Започват да го рекетират за да получи одобрено еврофинансиране“.
Автор на статията е ответникът Р.Ж.. Статията започва по следния начин: „Няколко
банкери грубо погазиха офицерската ми чест, гавриха се с мен. Така ме
превърнаха в убиец.“ Това разказва за „Телеграф“ Л.С., който вече от 3 години
изтърпява 20-годишна присъда в затворническото общежитие в Казичене,
общ.Бухово. Това е производителят на билки, който сутринта на 23.09.2013г.
застреля пред зеленчуков магазин в Бургас банкерката П.Й.. Историята на вече
60-годишния подполковник от резерва плаче да се филмира от един днешен Фелини.
Тя е красноречиво доказателство как няколко банкери в съдружие с няколко
магистрати и с незаинтересоваността на държавни институции превърнаха един
достоен мъж от Българската армия, който след пенсионирането си решава да се
посвети на почтен бизнес с билки…в убиец“. На нов абзац „Профил“ авторът пише,
че „Л.С. не е нито превъртял бивш военен, нито наемен убиец, у него няма зрънце
от манталитета на престъпника. Той не просто е искал да застреля регионалния
директор на „Уникредит Булбанк“ в Бургас П.Й.. С крайното си решение той е
искал да взриви българската общественост, защото по тази схема на изнудване и
рекетиране са фалирали по „законен“ начин не една и две почтени фирми на малкия
и среден бизнес“. В следващите редове е поместено съдържание, описващо какво
направил С. непосредствено след убийството и как се предал доброволно на
полицията в гр.Сливен, като преди това имал намерение да стигне до София, в
ефир на телевизия да се предаде и разкаже какво го е довело до извършването на
деянието. Следващият абзац е озаглавен „Предистория“, в който се разказва за
това как след пенсионирането С. се установил в Сунгурларе и се включил в
бизнеса на тъста си за преработка на билки, който постепенно се разраснал.
Близо 10 години били ползвани услугите само на „Уникредит Булбанк“-клоновете в
Карнобат и Бургас, спрямо която банка до средата на 2012г. бил изряден платец.
В следващия абзац „Субсидии“ е посочено, че поискал да изкачи следващото
стъпало в бизнеса, като потърсил евросубсидия от фонд „Земеделие“ за
построяването и оборудването на нова фабрика за преработка на билки. Бил
одобрен за инвестиционен проект на стойност 2 278 000лв. и субсидия
от 897 000лв., но тогава изненадващо за него група служители от банката и
обслужващите ги техни подчинени /посочени са конкретни имена и длъжности, в
тази част П.Й.-тогава регионален директор на банката в гр.Бургас/ се опитали да
го изнудват и рекетират. Следващия абзац „Завръзка“ съдържа изложение как е
било направено това-посочените банкери го уведомили, че за да получи одобрения
кредит трябва да смени строителната фирма и му казали коя да бъде тя, както и
да даде „своята лепта кеш“, защото „така ставали нещата в България“; след като
отказал двама от тях /Д.П.и Т.К./ му заявили, че ще бъде заличен от регистрите
и че ще го фалират и унищожат с поместен цитат на думите в тази посока от Д.П.;
известно време считал, че ще се изгладят недоразуменията с банката на местно
ниво, но след като това не станало и се уверил, че главата му вече е сложена на
гилотината, изпратил покана до шефа на „Уникредит Булбанк“ за среща, както и
писма молби за намеса и съдействие до централата на банката и различни институции,
на които не било отговорено. За да му се обърне внимание и да ангажира институциите
в проблема умишлено спрял да обслужва вече изтеглен кредит от същата банка и
само след няколко месеца частен съдебен изпълнител започнал да описва имущество
на дружеството „В.“ ЕООД, чрез което осъществявал бизнеса с билки. В последния
абзац „Последна дума“ е поместено изявление на С., в което казал „Да,
съжалявам, че липсата на работещи институции в страната спомогна за изпадането
ми в това състояние на умопомрачение и ме доведе до извършване на това
престъпление. До това състояние на безизходица бях доведен от група „бели
якички“, злоупотребяващи с властта си. Осъзнавам какво съм извършил и ще си
понеса наказанието за него“. В каре към статията озаглавено „Посещенията в
затвора“ авторът е посочил, че е съученик със С., два пъти му ходил на свиждане
с друг техен съученик д-р В.С.в бургаския следствен арест. За да повдигне
настроението му авторът /Ж./ му казал „Л., така и така си решил да си сложиш
главата в торбата. Единствената ми забележка към теб е, че е трябвало да
вдигнеш мерника по-нагоре. Така наистина щеше да има голям отзвук. И М.Б.убива
от упор сръбския мъчител на българите Прелич, а сега е героиня в нашите очи.“,
на което отвърнал „тихо, тука всичко се подслушва“. При свиждане след присъдата
С. разказал с настроение, че живее по-добре от тях навън, отговарял за
снабдяването в затворническото общежитие и всяка сутрин ходи на работа в
канцелария. Чертае си с увереност планове, когато излезе на свобода, сигурен е,
че ще възстанови дружеството и ще построи мечтаната от него нова фабрика.
Статията
е съпроводена с три снимки-по една показваща приживе П.Й. и Л.С., а третата
показва, как санитари вдигат тялото на убитата с отбелязване, че снимката е от
„Булфото, интернет“.
Разпитаният
по делото св.В.С.придружавал ответника при посещенията му при осъдения. Като
него познавал С. от много години, с когото също бил съученик, и искали да му
окажат своята подкрепа и съчувствие. Посещавали го както в следствения арест,
така и след осъдителната присъда. На срещите в ареста С. им разказал подробно
цялата история около случая от негова гледна точка, включително как се сдобил с
оръжието. На свидетеля е известна процесната публикация и сочи, че написаното в
нея е изповед на осъдения и разказ на личната му история. Сочи още, че тъй като
познавали С. отпреди в добра светлина и източника на информацията преди
присъдата бил единствено той, му повярвали. Впоследствие присъствали на делото
в Бургас, където чули доста неща и самата присъда, но мотивите към нея не му
били известни.
Не
е спорно, че статията е публикувана след влизане в сила на Присъда №
101/19.06.2014г. по описа на БОС, с която Л.С. бил признат за виновен и осъден за
предумишленото убийство на П.Й. с наложено наказание лишаване от свобода за
срок от 20 години. По делото са приложени съдебните актове и мотивите към тях
на трите съдебни инстанции, видно от които изложените в публикацията
обстоятелства /но и други/ за упражнена спрямо него принуда от банкови
служители и конкретно от жертвата са приети за недоказана защитна версия.
След
отпечатването на статията ищецът поискал и му било предоставено право на
отговор, поместен във в.Телеграф на 09.03.2017г. /извадка от вестника
стр.78-79/, в който изразил възмущението си от твърденията на убиеца да е бил
рекетиран и изнудван от съпругата му, тяхната неистинност с изложение на различни
обстоятелства, предшествали и съпътствали убийството, установени по време на
наказателното производство с позоваване чрез цитати от мотивите на съдебните актове.
Според
показанията на св.Д.Д.ищецът дошъл в дома му вечерта, бил във видимо лошо
състояние, неспокоен и споделил, че през
деня негови колеги и познати го уведомили за статията, при прочита на която
вдигнал кръвно и веднага посетил лекар. Пред него изразил възмущението си и
обидата от това, че убитата му съпруга била оприличена като мъчител на народа,
а убиеца като закрилник. За убийството имало множество публикации, но минало
доста време-около година и половина, след което се появила тази статия, която
отново разстроила ищеца. Не бил на себе си около 2-3 месеца, в които свидетелят
и съпругата му се опитвали да му помогнат и успокоят. Изразил тревога как ще
обясни написаното на своите близки. Свидетелят също прочел статията и възприел
съдържанието й по начина, по който и ищеца описан в исковата молба.
Въз
основа горното от фактическа страна, съдът обоснова от правна следното:
Разпоредбата
на чл.45, ал.1 ЗЗД съдържа по императивен начин общата забрана да не се вреди
другиму. Нарушението й поражда отговорност на причинителя да заплати
обезщетение, което на основание чл.51, ал.1 ЗЗД обхваща всички вреди, пряка и
непосредствена последица от увреждането. Вреда по смисъла на нормата е всяка
неблагоприятна последица за признати и защитени от закона права и интереси на
увредения, които могат да бъдат имуществени и/или неимуществени. Пораждането на
деликтната отговорност по чл.45 ЗЗД е предпоставено от деяние-действие и/или
бездействие на извършителя, което е противоправно, настъпила вреда и
причинно-следствена връзка между деянието и вредата, подлежащи при условията на
главно и пълно доказване от увредения, претендиращ обезвреда. На основание
чл.45, ал.2 ЗЗД вината на извършителя се предполага, поради което в негова
тежест е оборването на тази презумпция.
Свободата на словото в различните
й форми-свобода на печата и средствата за масова информация, правото на мнение
и правото да се разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук,
изображение или по друг начин, търсене и разпространение на информация е един
от основополагащите принципи на демократичното общество, прогласени и защитени
с чл.40, ал.1, чл.39, ал.1 и чл.41, ал.1 от Конституцията на Република България. Това право не е абсолютно, а ограничено до пределите предписани в чл.39,
ал.2 и чл.57, ал.2 от Конституцията. Според първата норма правото на изразяване
на мнение и разпространение чрез слово или друг начин не може да се използва за
накърняване правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена
промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към
разпалване на вражда или към насилие над личността, а с втората норма е
въведена забрана за злоупотреба с права, както и упражняването им, ако се
накърняват правата и законните интереси на други. Тези ограничения
кореспондират на конституционно признатите и защитени права на
гражданите-неприкосновеност на личния и семеен живот, чест, достойнство и добро име /чл.32, ал.1 от Конституцията/. По идентичен начин е уредбата и в чл.10 от ЕКЗПЧОС. В Решение №
7/1996г. на КС е дадено тълкуване на правото на свободно изразяване на мнение и
свързаните с него права и свободи, прогласени в чл.39-41 от Конституцията,
както и на случаите, когато са допустими техните ограничения. Подчертано е, че свободата
на словото търпи ограничения заради друго, конкуриращо право и това е на лично
достойнство, чест и добро име, които също са конституционно защитени. В
практиката на ЕСПЧ се приема, че гарантираното от чл.10 ЕКЗСПЧОС право на
свободно изразяване не се отнася само към общоприети и добре посрещани идеи, но
защитава също и информация и идеи, които накърняват, шокират или обезпокояват.
Съобразно даденото в посоченото
решение на Конституционния съд на Република България тълкуване на чл.39-чл.41
от Конституцията, са постановени множество съдебни решения на ВКС по различни
казуси за вреди от изнесена от журналист информация в упражняване правото на
свобода на словото, границите, до които това право се простира и съответно кога
тези граници са нарушени чрез засягането на чужди права. Установената трайна
съдебна практика в тази насока е в смисъл, че при твърдения от претендиращия
обезщетение от кои конкретно изрази и действия на журналиста е засегнат, съдът следва
да прецени кои от тях представляват твърдения за факти и кои-оценка на факти.
На проверка за истинност подлежат фактическите твърдения и те могат да
ангажират отговорността на журналиста само ако са неверни и позорят адресата
/клевета/, защото накърняват конституционно защитените му права на чест,
достойнство и добро име. Оценките /мненията/ не подлежат на проверка за
вярност, тъй като не представляват конкретни факти от обективната действителност.
Те могат да ангажират отговорност само ако представляват обида. Когато
журналист изнася засягащи честта на друго лице факти, той трябва да провери
тяхната достоверност. Това не важи за мненията, тъй като те не могат да бъдат
достоверни или не, а правно значение оценките имат само ако са обидни.
Неблагоприятните за другиго факти обаче трябва да бъдат проверени от
журналиста, преди да ги разпространи. Правни норми за начина, по който тази
проверка се извършва няма, но е утвърдено схващането, че за изнесените факти
той трябва да е получил потвърждение поне от два независими източника. Правното
значение на добросъвестната проверка се проявява тогава, когато въпреки
извършването й, фактите се окажат неверни. В този случай, ако проверката е
добросъвестна се изключва вината и журналистът не отговаря за вредите от
противоправното си деяние. Когато е изнесъл факти, които по естеството си могат
да бъдат приети за клеветнически, но тези факти са верни /отговарят на
обективната действителност/, то не е налице клевета дори и самите обстоятелства
да са позорни или да приписват на някого престъпление, поради което действията
на журналиста не са противоправни / Определение № 387/03.04.2017г. по гр.д.№
4354/2016г. на ВКС, І г.о. и цитираната в него съдебна практика; Решение №
404/13.07.2010г. по гр.д.№ 907/2009г. на ВКС, ІІІ г.о.; Решение №
85/23.03.2012г. по гр.д.№ 1486/2011г. на ВКС, ІV г.о.; Определение №
997/26.10.2017г. по гр.д.№ 531/2017г. на ВКС, І г.о. и др./.
Според Решение № 557/28.01.2011г.
по гр.д.№ 1599/2009г. на ВКС, ІІІ г.о., когато твърденията изхождат от други
лица, които са посочени от автора на публикувания материал и в текста коректно
е предадена дадената от тях информация, няма основание за ангажиране
отговорността по чл.45 ЗЗД на автора. Ако в изявленията на третото лице се
съдържат клеветнически твърдения, отговорността е само на автора на
изявлението, но не и на журналиста, тъй като чрез препредаването им той не
действа със съзнание за оклеветяване.
В разглеждания случай изложените
в процесната статия обстоятелства възпроизвеждат това, което осъденият Л.С. е споделил
и разказал на ответника при срещите си с него след извършване на престъплението.
Това е видно и от нейното съдържание, а и се установява от събраните
доказателства /св.Славов/-в едната си част цитати на казаното с посочване
автора на изявленията, а в друга част преразказ недвусмислено сочещ източникът
на сведенията да е същият, при пълна идентичност между разказаното от осъдения
и публикацията. Информацията относно обстоятелствата и действията на С. преди да извърши престъплението не е поднесена
чрез лична /на ответника/ интерпретация на факти, спестяване на такива,
собствено привнесени /верни или неверни/ или чрез използването на изрази с оценъчен
характер показващи на читателя субективното му отношение, т.е. обективно не е
излязъл извън рамките на разказаното пред него. Нещо повече, статията съдържа
информация, че авторът на изявленията е извършил тежко престъпление с голям
обществен отзвук, за осъждането му с влязла в сила присъда, която вече
изтърпява, както и такава за личното познанство на журналиста с убиеца. От това
следва, че в посочената част ответникът не е изнесъл твърдения за факти, които
да подлежат на проверка за истинност, или оценка на такива факти, които да са
обидни за ищеца или починалата му съпруга /статията не визира по никакъв начин
ищеца/, а възпроизведен разказ на друго лице, изключващо съзнание за
накърняване на чужди права.
По делото не е спорно, а и установено, че верността на твърденията
на Л.С. да е бил обект на натиск и принуда от банкови служители, в тази част убитата
Йовчева, е била отречена от съда по наказателното дело. Публикацията следва по
време приключването на това дело, поради което обективно ответникът е могъл да извърши
проверка, при положение, че е присъствал на съдебните заседания /св.Славов/, но
това само по себе си не може да обуслови друг извод. Както бе посочено, според
трайно установената съдебна практика, журналистът дължи проверка за вярност
преди да разпространи определена информация, когато изнася твърдения за факти и
по-специално, ако те могат да засегнат по неблагоприятен начин другиго /в
хипотезата на клевета/. Отговорността му за вреди по чл.45 ЗЗД ще бъде
ангажирана, когато не е извършил такава проверка и фактите обективно са
неверни. Но в случаите, при които изнесената информация се ограничава само до
възпроизвеждане на изявления и твърдения за факти от друго лице, какъвто е
настоящия, такова задължение за журналиста няма, дори и тези изявления и факти
обективно да са били неверни, независимо дали е знаел за това или не. В такава
хипотеза, ако са позорящи или обидни, отговорност за непозволено увреждане
възниква за този, който е направил изявленията. Тук следва да се посочи, че в
същата година-2017г. е издадена книга от издателство „Т.М.П.“ със заглавие
„Размисли от килията“ и подзаглавие „Потресаващата изповед на един български
офицер, който бруталността на банките и безхаберието на държавата превърнаха в
убиец“, в която пред друг журналист Л.С. разказал много по-обстойно и подробно
обстоятелствата предшествали убийството от своя гледна точка, като цяло
съвпадащи с тези разказани на ответника, както и липсата на спор от фактическа
страна, а и предвид показанията на св.Д., че по случая в годините е имало
множество публикации третиращи същите обстоятелства, което е допълнителен
аргумент в полза на извода, че не е налице основание за ангажиране
отговорността на ответника по чл.45 ЗЗД поради липса на съзнание за
оклеветяване.
Ищецът поддържа процесната публикация да изразява личното
негативно отношение на ответника към съпругата му-жертва на престъплението и подчертано
позитивното отношение към личността на убиеца, респ. одобрение на извършеното
от него. Конкретно се позовава на съдържанието на статията, в частта, в която
журналистът е изложил лични данни за убиеца и негови положителни качества; наричането
му с умалително име; съпругата му посочена като част от „група банкери, грубо
погазили офицерската му чест“ и оприличена като „мъчител на народа“ чрез използваното
сравнение в исторически план с постъпката на М.Б., както и вписването
собствените на ответника думи към С., че е „трябвало да вдигне мерника
по-нагоре“, по който начин се създава внушението, че всъщност жертва е
осъдения, а убитата-престъпник.
В контекста на вече изложените мотиви съдът намира тези
доводи за неоснователни. Действително статията отразява позитивното отношение
на автора към личността на осъдения, базирано на
познанството им от ученическите години и изградените много добри взаимоотношения, което по правната си същност
е мнение /оценка/. Тази положителна оценка обаче не е противопоставена на и изтъкната
за сметка негативна оценка за жертвата, нито се съдържа положителна такава за
извършеното убийство. В публикацията няма негативно оценъчно изявление на
ответника за личността на съпругата на ищеца, а нейното име в самото начало
споменато единствено във връзка с обективния факт, че е била убита от С.. Заявеното
пред него, че била част от „група банкери, грубо погазили офицерската му чест“
самостоятелно и/или в съчетание с възпроизведените твърдения за рекет и принуда
от нейна страна не е подложено на коментар или оценка по никакъв начин. Що се
касае до изявлението свързано с историческата личност М.Б., то е част от
по-общо: „Л., така и така си решил да си сложиш главата в торбата. Единствената
ми забележка към теб е, че е трябвало да вдигнеш мерника по-нагоре. Така
наистина щеше да има голям отзвук. И М.Б.убива от упор сръбския мъчител на
българите Прелич, а сега е героиня в нашите очи.“ с изричното отбелязване в статията, че е
отправено от ответника към осъдения с цел да го окуражи. От буквалното му
съдържание, съпоставено с останалата част на публикацията като начин на
структуриране, последователност на изложението, използваните изразни средства и
смисълът, който произтича от тях не налагат извод, че авторът одобрява или
оправдава постъпката на Л.С. и чрез препратката към деянието на историческата
личност М.Б.е целял да представи на обществеността, че в действителност ролите
на жертвата и престъпника са разменени. Това изявление е израз на положителната
му оценка към личността на осъдения и на съчувствие към него, което направено
по този начин не надхвърля границите на конституционно прокламирания принцип за
свободата на словото по чл.39 от Конституцията с накърняване съобразно чл.57,
ал.2 от Конституцията честта, достойнството и доброто име пряко на починалата и
косвено на ищеца.
Не подлежи на съмнение страданието на ищеца от загубата
на съпругата си, което свидетелските показания по делото установяват, че
съществува и понастоящем въпреки изтеклия период от трагичното събитие. Това
страдание очевидно е било особено интензивно във времето след убийството и в
рамките на продължилото към 2015г. наказателно производство, приключило с
осъждането на убиеца, в което е трябвало да понесе не само самия процес, но и широкия
медиен отзвук с множество публикации по случая, причинило голямо емоционално
натоварване. Тези публикации са били придружени от снимков материал, част от
който е снимката показваща как санитари вдигат тялото на мъртвата му съпруга от
местопрестъплението. Същата е поместена и в процесната публикация при липсата
на спор да е била направена в деня на убийството и разпространявана многократно
преди това. Отчитайки емоционалната обремененост на ищеца житейски логично е да
се разстрои и реагира негативно на статията и снимката, а по делото е
установено това де се е отразило и на здравословното му състояние. Но
негативните изживявания не са последица от осъществено спрямо него непозволено
увреждане по чл.45 ЗЗД от ответника, като автор на публикацията. Независимо от начина
по който субективно я е възприел, тя не съдържа негативни оценки, които биха
покрили състава на клевета или на обида и поради това накърняващи
конституционно защитените му права, включително чрез онагледяването на
материала с посочената снимка.
По изложените съображения съдът намира предявения иск за
неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Ответникът не е направил разноски по делото, както и
изявление за това, поради което такива в негова полза на основание чл.78, ал.3 ГПК с оглед изхода от спора не следва да се присъждат.
Водим от
горното съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Й.З.Й., ЕГН **********,
с адрес ***, иск против Р.Г.Ж., ЕГН **********, с адрес ***, за сумата от 30 000лв. с правно
основание чл.45 ЗЗД, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от публикувана във в.Телеграф на 17.02.2017г. статия „Застрелялия
банкерката Л. в изповед пред „Телеграф“, със заглавие „Погазиха честта ми и се
превърнах в убиец“ и подзглавие „Започват да го рекетират за да получи одобрено
еврофинансиране“.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: