Решение по дело №220/2025 на Административен съд - Ловеч

Производството е по реда на глава дванадесета от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

С решение №26 от 10.04.2025 година, постановено по наказателно административен характер дело № 35 по описа за 2025 година на Районен съд Троян, решаващият състав отменя Наказателно постановление № 25-0359- 000001 от 13.01.2025 г., издадено от Началника на Сектор РУ Троян към ОДМВР Ловеч, с което на Р. Р. А. от гр.Троян е наложена на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, като незаконосъобразно и осъжда ОД на МВР-Ловеч да заплати на Р. Р. А. от гр.Троян сумата от 400 /четиристотин/ лева разноски по делото, представляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение.

В касационната жалба и по същество на спора се излагат доводи, че постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно. Касационният жалбоподател оспорва приетото от съда, че нарушението е несъставомерно от субективната страна, тъй като липсват доказателства А. да е осъществил деянието виновно, да е знаел или предполагал, че автомобила е с прекратена регистрация, тъй като не са събрани доказателства да е било изпратено и връчено на собственика на автомобила от страна на ОДМВР - Ловеч на уведомление, че регистрацията на автомобила е прекратена, което в конкретния случай по чл.143, ал.15 от ЗДвП не е задължение на органите на МВР, каквото е при хипотезата на чл.143, ал.10.

Излага, че в случая прекратяването на регистрацията настъпва по силата на закона, а не по волята на административен орган, поради,което и не е било необходимо контролните органи да информират за прекратяването на регистрацията. Счита за безспорно, че А. не е собственик на лекият автомобил, но има качеството на водач по смисъла на §6, т. 25 от ДР на ЗДвП. В това си качество той е бил длъжен да се осведоми от собственика на лекия автомобил дали автомобилът има действаща регистрация/пререгистрация и като не го е сторил, е проявил небрежност, а това обосновава и неговата вина.

В заключение се иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго решение, с което да се потвърди наказателното постановление.

В съдебно заседание ответникът Р. Р. А., редовно призован не се явява, не се представлява. В постъпила по делото молба вх. № 1631/02.06.2025г., чрез адв. Е.Ц. застъпва становище за неоснователност на касационната жалба с доводи, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие със събраните по делото доказателства-писмени и гласни. Заявява, че изцяло поддържа изложените в писмените бележки пред първата инстанция аргументи за липса на субективна страна от състава на нарушението по чл. 175 ал. 3 от ЗДвП, което прави деянието, извършено от жалбоподателя: несъставомерно. С оглед на всички доказателства, моли съда да потвърди решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно, и присъди направените пред касационната инстанция разноски.

Представителят на прокуратурата дава заключение, че касационната жалба е основателна, пледира за отмяна на съдебният акт и потвърждаване на наказателното постановление. Счита, че лицето, което е управлявало МПС-то е било длъжно да се информира дали то е регистрирано по надлежния ред и дали е с прекратена регистрация и като не е изпълнил това свое задължение, е извършил административно нарушение, за което е привлечен към административнонаказателна отговорност.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, становищата на страните, и като извърши служебна проверка, на основание чл.218 ал.2 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, от надлежна страна съгласно чл.210 ал.1 от АПК, насочена е срещу валиден и допустим съдебен акт подлежащ на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима. Изведените в касационната жалба оплаквания са за неправилно приложение на закона по смисъла на чл.348 ал.1 т.1 от НПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Разгледана по същество, се явява основателна по следните съображения:

Производството пред Районен съд - Троян е образувано по жалба на Р. Р. А. против Наказателно постановление /НП/ № 25-0359- 000001 от 13.01.2025 г. на Началника на Сектор РУ Троян към ОДМВР Ловеч. С наказателното постановление /НП/, издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 1157763/ 17.10.2024г., на същият е наложено на основание чл.175 ал. 1 пр.1 от ЗДвП административно наказание глоба в размер 200 лева, лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.

Административнонаказателната отговорност е ангажирана за това, че на 17.10.2024г. около 14.45 часа в гр.Троян по [улица], с посока на движение от центъра на града към с.Бели Осъм, Ловешка област управлява лек автомобил Фиат Дукато с рег.№[рег. номер], собственост на Й. А. Ф., със служебно прекратена регистрация по чл.143 ал.15 от ЗДвП на 26.09.2024г. В акта е отразено, че водачът не представя и СУМПС. Актосъставителят е посочил, че с горните деяния са нарушени разпоредбите на чл.140 ал.1 от ЗДвП и на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП. Акта е подписан от А., като в графата за възражения е отразил, че няма такива.

За да направи своите изводи по фактите, районният съд се е позовал на редовно събраните по делото доказателства, за което е провел съдебно следствие по предвиденият в НПК процесуален ред. При тези доказателства, за да отмени обжалваното наказателно постановление е приел, че за да е налице субективната страна на процесното деяние, то трябва да са налице доказателства, от които може да се направи несъмнен извод, че нарушителят А. е бил наясно, че е знаел или поне предполагал обстоятелството, че управлявания от него автомобил е с прекратена регистрация. Приел е, че в случая не са налице доказателства да е изпращано и връчено уведомление от ОДМВР Ловеч до собственика на автомобила, че регистрацията на същия е била служебно прекратена, като при извършената проверка жалбоподателят е обяснил, че управлявания от него автомобил е собственост на Ф. и го е управлявал, придружен от последния, като не знаел, че е дерегистриран. Счел е, че липсва субективната страна от състава на нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП, което прави деянието, извършено от А., несъставомерно. Приел е, че са налице обективните признаци на нарушението, но липсват каквито и да било доказателства водача да е осъществил деянието виновно, да е знаел или предполагал, че автомобила е с прекратена регистрация.

Решението е неправилно. Касационната инстанция в настоящият състав не споделя изводите на районния съд за липса на субективна страна на нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП в процесния случай.

Законът за движението по пътищата /ЗДвП/ изисква по пътищата, отворени за обществено ползване, да се движат моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани /чл. 140, ал. 1/, и предвижда наказание за водачите, които управляват МПС, което не е регистрирано по надлежния ред /чл. 175, ал. 3, пр. 1/.

Надлежният ред за регистриране на МПС е редът, предвиден в ЗДвП и Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства /Наредбата/. В конкретния случай наказаното лице не спори, че на посочените в НП дата, час и място е управлявало лек автомобил със служебно прекратена преди това регистрация по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. Дерегистрираното МПС е нерегистрирано по надлежния ред МПС, с оглед на което са налице всички съставомерни признаци на констатираното нарушение по чл. 175, ал. 3, пр. 1, във вр. чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Без правно значение за субективната страна на нарушението е обстоятелството дали касаторът е знаел или не за служебно извършената дерегистрация на автомобила, т. е. дали му бил известен фактът, че моторното превозно средство е с прекратена регистрация. Управляваният от него автомобил е с прекратена регистрация по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, която предвижда служебна дерегистрация на МПС от страна на службите за контрол в случаите на неизпълнение на задължението на собственика да го регистрира в законоустановените срокове за това. Служебното прекратяване на регистрацията се извършва с отбелязване в автоматизираната информационна система, без да е необходимо да се уведомява собственикът на МПС за това по аргумент на противното от чл. 18б, ал. 2 от Наредбата. Обстоятелството, че водачът е управлявал автомобила без да знаел за прекратената регистрация не изключва вината му за управление на МПС с прекратена регистрация, поради което правилно е ангажирана административно наказателната му отговорност.

Обстоятелството, че не е уведомен от собственика на превозното средство, не го освобождава от задължението да управлява това превозно средство по пътищата, отворени за обществено ползване, само ако същото е регистрирано. Съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на нарушението, изключва вината и за непредпазливите деяния, но само когато незнанието на фактическите обстоятелства не се дължи на непредпазливост. В настоящия случай незнанието на факта, че управляваният от А. автомобил е със служебно прекратена регистрация, се дължи на проявена от водача непредпазливост под формата на небрежност, като същият не е съзнавал и не е предвиждал настъпването на противоправния резултат, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди. За разлика от разпоредбата на чл. 11 ал. 4 от НК, съгласно която непредпазливите деяния са наказуеми само в предвидените от закона случаи, съгласно чл. 7 ал. 2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, като в разпоредбата на чл. 175 ал. 3 от ЗДвП не се изключва наказуемостта при тази форма на вина. Следва да се съобрази, че нарушението по чл. 140 ал. 1 от ЗДвП не изисква конкретна форма на вина, поради което може да бъде извършено както при умисъл, така и при непредпазливост.

Като водач ответника е приел да управлява лек автомобил, на който не е бил собственик, но е бил длъжен именно в качеството си на водач да се осведоми от собственика или от лицето, което му го предоставя за управление, дали автомобилът има валидна действаща регистрация. На практика е следвало да провери предадените му с автомобила документи и конкретно за случая – свидетелството за регистрация на процесното МПС, като установи и си изясни вписаните данни относно собствеността на автомобила. При различие между вписания в свидетелството за регистрация собственик на автомобила и лицето, което му го предоставя, да се увери на какво се дължи това несъответствие и да прецени до какви евентуални законови последици може да води то. Като не е сторил това, водачът е проявил непредпазливост, а това обосновава и вината му.

Като правоспособен водач ответника е длъжен да знае предвидените в ЗДвП последиците при бездействие от страна на новия собственик да регистрира новопридобитото МПС в законоустановения двумесечен срок. С оглед на изложеното настоящата инстанция намира, че в А. е осъществил състава на нарушението по чл. 175 ал. 3, предл. първо от ЗДвП и от субективна страна. Същото е извършено виновно, поради което правилно е била ангажирана административно наказателната му отговорност.

Неоснователни са твърденията на ответника, че липсва субективният елемент на извършеното нарушение. Същият, като водач е бил длъжен да се осведоми дали управляваното от него МПС има действаща регистрация. Според чл. 143 ал. 15 от ЗДвП служебното прекратяване на регистрацията настъпва автоматично, ако новият собственик не изпълни задължението си в двумесечен срок да пререгистрира автомобила.

От събраните по делото доказателства се установява, че лекия автомобил е бил управляван на път, отворен за обществено ползване, като крайният срок за пререгистрация на автомобила не е бил спазен от новия собственик, поради което правилно регистрацията му е била служебно прекратена, считано от 26.09.2024 г. Прекратяването на регистрацията настъпва по силата на закона, контролните органи нямат задължение да информират и това, че водача е получил автомобила от друго лице и го е управлявал не го освобождава от отговорност да провери дали е с действаща регистрация.

Неправилно е прието от РС че автомобила е с прекратена регистрация, и не са събрани доказателства да е било изпратено и връчено на собственика на автомобила от страна на ОДМВР - Ловеч на уведомление, че регистрацията на автомобила е прекратена, което в конкретния случай по чл.143 ал.15 от ЗДвП не е задължение на органите на МВР, каквото е при хипотезата на чл.143 ал.10.

Безспорно е, че в случая прекратяването на регистрацията настъпва по силата на закона, а не по волята на административен орган, поради което и не е било необходимо контролните органи да информират за прекратяването на регистрацията.

В този смисъл са неоснователни доводите за липса на вина поради факта, че водача не е знаел за прекратената регистрация, като съвкупният анализ на събраните по делото доказателства и приложимото право не променят мотивите на касационният състав за доказаност на нарушението и от субективна страна в приетата форма на небрежност.

С оглед на гореизложеното съдебното решение се явява постановено при неправилно приложение на закона, поради което следва да бъде отменено в обжалваната му част. Делото е изяснено от фактическа страна и на основание чл. 222 ал. 1 от АПК, следва да бъде разгледано и решено по същество. Въз основа на събраните доказателства и установената фактическа обстановка, съдът намира че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в изискуемата форма и със законово регламентираното съдържание. Не са допуснати процесуални /формални/ нарушения при неговото постановяване, които да бъдат квалифицирани като съществени такива, довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице. В процесния случай, констатациите в акта за установяване на административно нарушение не са опровергани от събраните в хода на съдебното следствие доказателства, АУАН и НП съдържат реквизитите, визирани в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, водача е осъществил от обективна и субективна страна вмененото му нарушение- съставомерно по чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, и правилно е бил санкциониран по този текст с налагане на предвидените кумулативно административни наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, поради което наказателното постановление е законосъобразно издадено, вкл. в частта за наложените наказания, които отговарят на целите на закона, очертани в чл.12 от ЗАНН.

Според касационната инстанция настоящият случай не попада в обхвата на чл. 28 от ЗАНН, т.к. липсва основание деянието да се счита като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с другите нарушения от същия вид.

По изложените съображения касационната жалба е основателна на посочените в нея основания, а обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е валидно, допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон, поради което и ще следва да бъде отменено и потвърдено наказателното постановление като законосъобразно.

Водим от изложеното и на основание чл.221 ал.2 предложение второ от АПК, във вр. с чл.222 ал.1 от АПК, Ловешки административен съд, касационен състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло Решение № 26 от 10.04.2025 година, постановено по наказателно административен характер дело № 35 по описа за 2025 година на Районен съд - Троян, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-0359- 000001 от 13.01.2025 година на Началника на Сектор ОДМВР Ловеч, РУ Троян, с което на Р. Р. А. от гр.Троян, [жк], вх.Г, ет.4, ап.11, [ЕГН], са наложени административни наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП.

Решението е окончателно.