МОТИВИ
КЪМ РЕШЕНИЕ ПО АНД №3905 ПО ОПИСА НА ВРС ЗА 2018
ГОДИНА, ДВАДЕСЕТ И ОСМИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
Съдебното
производство е образувано по внесено в съда постановление срещу Х.М.А. за
престъпление по 343, ал. 1, б.
„б" във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.
Пострадалият
от престъплението– св. К., се явява в съдебно заседание и заявява, че не желае
наказателното производство срещу М.А. да бъде прекратено.
В хода на
съдебното производство представител на прокуратурата, редовно призована, не се
явява.
Обв.А.,
редовно призован, се явява лично, признава се за виновен, съжалява за
извършеното, потвърждава обясненията си, дадени в хода на досъдебното
производство. Видимостта му била ограничена, не видял навреме насрещния
автомобил и не успял да се прибере в своята лента.
Защитата
се упражнява от адв. П., който пледира за минимално наказание. Следвало да се
отчете младата възраст на лицето, както и това, че обвиняемият е направил
всичко необходимо за оказване помощ на пострадалия.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства от фактическа страна прие за установено следното:
Обв. Х.М.А. бил правоспособен водач на МПС от 2015
г., притежаващ СУ на МПС № ********* от 25.06.2015 г. за категории „ AM, В1,
В", валидно до 25.06.2025 г. Той бил собственик на л.а. „Опел Астра"
с per. № SKLHG62 , полска регистрация.
Св.
Р.С.К. бил правоспособен водач на МПС от 1975 г., с валидно СУМПС за категории
В и М. Същият управлявал с пълномощно лек автомобил ВАЗ 2107 с per. № В8040КВ.
Св.
Юлиян Иванов П. бил правоспособен водач на МПС от 1994 г., с валидно СУМПС за
всички категории. Същият работил като шофьор към „ОВК Трейд" ООД и
управлявал служебен товарен автомобил „Рено Канго" с per. № Е2455ВН.
На
09.10.2017 г. около 16,00 ч. обв. А. управлявал автомобила си „Опел Астра"
по път III-902 от разклона за с. Каменар към гр. Варна. С него пътувал
приятелят му В.В.. По същия път и в същата посока, пред обв. А., се придвижвал
св. Ю.П. с т.а. „Рено Канго" . В противоположна на тяхната посока , към с.
Долище и с. Каменар се движил св.К., който управлявал гореописания л.а. „ВАЗ
2107“. С него пътувала и съпругата му И.К., седяща на предна дясна седалка.
Пътното платно било двупосочно, с две пътни ленти за движение, разделени с
двойна непрекъсната и прекъсна разделителна линия. В този участък нямало
поставени пътни знаци, обозначаващи ограничение на скоростта, различно от
нормативно определеното в ЗДвП - 90 км/ч извън населено място.
Обв.
А. управлявал автомобила си със скорост от около 75-80 км/ч. Със същата скорост
пред него се движил и св. Ю.П.. На около 500 метра след разклона за с.Каменар
обв.А. предприел маневра изпреварване, при което увеличил скоростта до около
104,15 км/ч. и започнал изпреварване на колона от автомобили, като се изнесъл в
лявата пътна лента. Пред него пътят завивал и видимостта зад завоя била
ограничена. В момента, в който почти се изравнил с автомобила на св.П.,
навлезли в права отсечка, при което водачите забелязали движещият се в
срещуположна посока в лявата пътна лента, автомобил на св.К.. В този момент той
бил на около 86,57 метра отстояние. Обв.
А. нямал възможност да прибере автомобила „Опел" в дясна пътна лента, тъй
като там се намирал т.а. „Рено Канго". Паникьосал се и не реагирал по
никакъв начин. Св. К. също не успял да реагира. Единствено св. П. се опитал да
прибере своя автомобил максимално вдясно, за да направи път на „Опела". В
този момент настъпил челен удар между двата автомобила, реализиран в лявата лента на около 4,60 м.
вляво от десния край на пътното платно. Ударът бил в предните леви части на
автомобилите, с взаимно застъпване, след което л.а. „Опел" отскочил вдясно,
ударил се с дясна странична част в лявата странична част на товарния автомобил
„Рено Канго", охлузил го и продължил движението си напред и в ляво,
спирайки на около 73 метра след мястото на удара. Автомобилът „ВАЗ"
получил тежки деформации в предната лява част; отклонил се в свое ляво и се
установил в покой в зоната на десния край на пътното платно.
Обв. А. и св. П.
слезли от автомобилите си и се насочили към автомобила на св.К., с цел да
окажат помощ при необходимост. Видели, че К. е излязъл от МПС, като имал кръв
по лицето и куцал. Съпругата му и той били изплашени. Св. П. се обадил на тел.
112 и съобщил за инцидента. Р.К. бил транспортиран в Спешния център на МБАЛ
„Св. Анна- Варна". От тримата водачи били взети кръвни проби, които отчели
отрицателен резултат.
В резултат на ПТП Р.К. е получил счупвания на II, III и IV предноходилни
кости на лявото ходило. Това увреждане е резултат на удар с или върху твърд,
тъп предмет, реализиран в областта на ходилото и може да бъде получено при удар
в купето на претърпелия ПТП автомобил. Увреждането е обусловило трайно
затруднение на движението на левия долен крайник за период от 1,5-2 месеца при
благоприятно протичане на оздравителния процес.
Скоростта
на движение на автомобила „Опел Астра", управляван от обв. А.,
непосредствено преди удара е била около 104,15 км/ч. Скоростта на л.а. „ВАЗ
2107", управляван от св. К. е била около 68,13 км/ч, а на т.а. „Рено
Канго" , управляван от св. Ю.П. -
85,00 км/ч. Опасната зона за спиране на л.а. „Опел" е била 90,33 м., а при
законовоопределената скорост от 90 км/ч опасната му зона би имала дължина 70,88
м. Опасната зона за автомобила „ВАЗ" е била 52,32 м. Зоната на пряка
видимост на двамата водачи е била 86,57м. Според заключението на АТЕ, от
техническа гледна точка водачът на лекия автомобил „Опел Астра" е могъл да
предотврати ПТП чрез аварийно намаляване на скоростта и преустрояване в дясната
пътна лента зад т.а. „Рено Канго", тъй като зоната му на видимост и
разстоянието, на което се е намирал от мястото на удара, са били значително
по-големи от разстоянието, което му е било необходимо да намали скоростта си от
104 до 85 км/ч и да се върне в дясната лента зад т.а. „Рено Канго".
Х.А.
не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание. Откакто е
водач на МПС от 2015 г. са му налагани наказания за три нарушения на ЗДвП.
Описаната
фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по реда на глава
ХХVІІІ от НПК доказателства:
Като
приобщени по реда на НПК, съдът кредитира писмените доказателства по делото –
протокол за оглед на местопроизшествие, ведно със скица и фотоалбум, медицински
документи, протоколи за химически
експертизи, справка за съдимост, справка за нарушител, протокол за ПТП,
документи на водачите и на автомобилите, застрахователни полици.
Като
обективно и компетентно дадени, съдът кредитира заключенията на АТЕ и на СМЕ.
Като
конкретни, непротиворечиви и логични, съдът кредитира показанията на св.Ю.П., И.К.,
В.В., Р.К., както и обясненията на обв. Х.А.. Всички гласни доказателства са
непротиворечиви и сочат на една и съща фактическа обстановка, а именно,
описаната в постановлението на прокуратурата.
Показанията
на Х.А., дадени в качеството на свидетел, не следва да се кредитират предвид
изричната забрана на НПК.
Водим
от горното, съдът намира от правна страна, че обв. Х.А. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 343,
ал. 1, б. „б", пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1 пр. 3 от НК, като на 09.10.2017 г. на път III-902 /гр.
Варна - с. Каменар/, при управление на моторно превозно средство - лек
автомобил "Опел Астра", с peг. № SKLHG62, като се движил със скорост
104.15 км/ч при ограничение 90 км/ч, нарушил правилата за движение - чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП и като изпреварвайки, навлязъл в съседна пътна лента,
предназначена за насрещно движение и създал опасност и пречки на превозните
средства, движещи се по нея, нарушил чл. 42 ал. 2 т. 2 от ЗДвП и по
непредпазливост причинил на Р.С.К. средна телесна повреда, изразяваща се в
трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за 1,5-2 месеца при
благоприятно протичане на оздравителния процес, обусловено от счупване на II,
III и IV предноходилни кости на лявото ходило.
Всеки
водач е длъжен да не предприема изпреварване, ако с това ще създаде опасност и
пречки за другите участници в движението. Действително, Хр. А. не е виждал
насрещното МПС, поради ограничената видимост, но той е бил длъжен при вземане
на решение за изпреварване да се съобрази с
това. Чл.43 ал.1 от ЗДвП
забранява на водачите за предприемат изпреварване, ако не могат да го завършат
в зоната на своята видимост. Видно от фактите по делото, за обв. А. не е било
възможно да се прибере в своята лента преди завоя, който е ограничавал
видимостта му. Това е пряката причина за ПТП. Като не е изпълнил това си
задължение, водачът сам се е поставил в невъзможност да спре и да предотврати
удара, поради което не може да се позовава на опасната зона, в която попада
насрещният автомобил. А. не е обвинен за нарушението по специалната норма на
чл.43 ал.1 от ЗДвП, но въпреки всичко следва да бъде признат за виновен, тъй
като е нарушил и общото правило на чл. 42 ал.2 т.2 от ЗДвП, което изисква
когато при изпреварването навлиза в пътна лента, предназначена за насрещното
движение, да не създава опасност или пречки за превозните средства, движещи се
по нея. Движейки се с превишена скорост, той е нарушил и правилото на чл.
21 ал.1 от ЗДвП. Това общо правило също
е в пряка причинна връзка с ПТП, той като ако се бе движил с разрешената
скорост от 90 км.ч., опасната му зона за спиране щеше да бъде 70.88 м. и при
видимост от 86.57 м., той щеше да има възможност да спре и да предотврати
удара.
Деянието
е извършено от А. чрез действие, при несъзнавана непредпазливост като форма на
вината. Той не е предвиждал общественоопасните последици от деянието, но е
бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Налице
са предпоставките за прилагане на чл.78 А от НК за освобождаване от наказателна
отговорност, с налагане на административно наказание. Деянието е извършено
непредпазливо и за него е предвидено наказание лишаване от свобода до три
години или пробация; обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ характер и
не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на този раздел; от
деянието не са причинени имуществени вреди.
При
индивидуализацията на наложеното на обв.А. наказание, съдът отчете като
смекчаващи отговорността обстоятелства съдействието, оказано на разследващите
органи във фазата на досъдебното производство, чистото съдебно минало, младата
възраст, разкаянието и оказаната помощ на пострадалия. Като отегчаващо
отговорността обстоятелство съдът отчете наличните предходни наказания за
нарушения на ЗДвП.
Предвид
горното, съдът намира, че наказанието следва да се определи при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства и с оглед посоченото отегчаващо такова,
да бъде незначително над минимално предвиденото в закона. Поради това,
административно наказание глоба в размер на 1100 лева е съответно на
обществената опасност на деянието и дееца. Кумулативно с наказанието „Лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от пет месеца, то е достатъчно за да
се въздейства предупредително, превъзпитателно и възпиращо на лицето и на
останалите членове на обществото, поради което,
за да се постигнат тези цели, съдът наложи посочените наказания.
По
горните съображения, съдът постанови решението си.
СЪДИЯ: