Р Е Ш Е
Н И Е
гр. София,16.01.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти
с-в, в публичното заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател:
Росен Димитров
при секретаря Алина
Тодорова като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 445 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе пред
вид:
Предявен е иск от С.Б.Б.,
ЕГН ********** против З. К. „О.Л.” (регистрирана в Кипър №
71103) за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания
от телесни увреждания в резултат на ПТП на 27.04.2016 г. първоначално в размер на сумата от 28 000 лв.,а след увеличение по реда на чл.214 ГПК-за сума от 55 000 лв.
ведно със законна лихва върху нея от датата на деликта до окончателното й изплащане,
както и сумата от 1943 лв. – обезщетение за имуществени вреди, представляващи
разходи за лечение, ведно със законна лихва върху нея от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че настъпилото
на 27.04.2016
г. ПТП при което е пострадал е по вина на водачът на лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“
рег. № *******М.Р.Л.. Твърди, че е пресичал на пешеходна пътека, когато е бил
блъснат от горния автомобил и са му били причинени тежко счупване
на костите на дясната подбедрица и
разкъсно- контузна рана в челната област на главата и увреждане на левия клепач. Посочените травматични увреждания довели до болки,
страдания и променили изцяло живота му в отрицателна насока.
Ищецът
поддържа чрез своя пълномощник предявения иск, моли
съда да го уважи така както е предявен и претендира
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА.
ответникът З. К. „О.Л.” (регистрирана в
Кипър № 71103), действаща чрез З. К. „О. – К.Б.” КЧТ, ЕИК********, гр. София оспорва иска по основание и размер. Не оспорва наличието на валидно
застрахователно отношение за риска „гражданска отговорност“ към момента на
настъпване на процесното ПТП, но твърди, че не е налице противоправно и виновно
поведение от страна застрахования при него водач на МПС, както и твърди, че не
е налице причинно- следствена връзка между твърдените от ищеца неимуществени
вреди и ПТП. Евентуално прави възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищеца като намира, че същият е нарушил правилата на чл.
113, ал.1, т.3 и т.4 и чл. 114 от ЗДвП като така е поставил сам себе си в
опасност. Ангажира доказателства и претендира разноски.
Доказателствата са гласни и писмени.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Не е спорно между страните, че към
датата на настъпване на ПТП е бил налице валиден застрахователен договор за
процесния лек автомобил при ответното застрахователно дружество.
От представения констативен протокол К-365 от 27.04.2016 г., протокол за
оглед на ПТП и присъда по нохд 11836/2016 год. на СРС 116 състав се установява, че на 27.04.2016 г.,около 21.20
часа в гр. София, лек автомобил марка „Фолксваген“,
модел „Голф“ рег. № *******управляван от М.Р.Л. ***, с посока от с.Пасарел към
бул. „Оковръстен път“ и на пешеходната пътека в района на МГТ № 0535 „Детско
Градче“ е ударил пресичащия от ляво на дясно
пешеходец С.Б.Б..
По делото е изслушана АТЕ, заключението на която съдът възприема като
обективно и компетентно. Съобразно същото ПТП-то е настъпило в тъмната част на
денонощието,на пешеходна пътека,която е била сигнализирана, както с хоризонтална маркировка,така и със
светещ предупредителен знак. При приетата допустима скорост на движение от 50
км.ч. и при условие,че пострадалият с оглед възрастта му се е движил с нормално
бавен ход и е бил забележим при къси светлини най-късно преди да пресече
осевата линия на пътя,т.е. от около 48 м. ударът е бил предотвратим посредством
аварийно спиране. Автомобилът е ударил пешеходеца със скорост не
повече от 20 км/ч е 1 метър вляво от десния край на платното за движение. От удара пешеходецът е било отблъснат
напред и надясно, а автомобилът е бил спрян върху пешеходната пътека. При удара
и при падането пешеходецът получава травматичните
увреждания.
По делото е допусната първоначална и допълнителна СМЕ експертиза, чието
заключение съдът кредитира като обективно и компетентно дадено. Съобразно
същото се установява,че в резултат от описаното ПТП на ищеца е причинено счупването
на костите на дясната подбедрица , което е
довело до трайно затруднение движението на десния крак .
След приема в болницата и операцията-кръвна репозиция с метална
остеосинтеза с плака и винтове,възстановяването на пострадалия е продължило в
домашни условия и след това е провеждал рехабилитация. Интензивни болки ищецът
е търпял през първите 10-20 дни след ПТП и след това за същия период в началото
на рехабилитацията. Пострадалият с оглед увреждането и възрастта му е имал
нужда от чужда помощ, за да се обслужва в рамките на около няколко месеца. Към
момента е налице скъсяване на десния крак и накуцваща,затруднена походка,които
ще останат до живот.На десния крак има голям загрозяващ белег,а такъв има и в
челната област на главата.
Раната
на челото е причинила временно разстройство на здравето, неопасно за живота на
пострадалия. Няма данни за увреда на паметта, която да е настъпила
след процесната катастрофа, тъй като не се знае предишното състояние на ищеца,а
паметови промени с оглед възрастта му-91 години са нормални.
Свидетелят М.Л., водач на процесния лек автомобил, установява, че в момента,в
който го забелязал пешеходецът е бил по средата на платното и въпреки опита да
спре и да избегне сблъсъка с него го ударил. Видял го на около 10 м. пред
него,пресичал от ляво на дясно спрямо движението му.
Свидетелят Е.Б., внучка на ищеца, установи с показанията си, че след ПТП
ищецът изпитвал силни болки, не можел сам да се обслужва имал проблеми с
паметта. Десния крак бил силно травмиран и не можел да стъпва на него и въпреки
лечението и рехабилитацията и понастоящем много трудно ходи
самостоятелно,ползва инвалидна количка и задължително чужда помощ. Бил
психически травмиран и отчаян.До катастрофата можел да се движи самостоятелно и
стабилно,обслужвал се сам без проблеми въпреки възрастта.
По делото са представени медицински документи- епикризи и направления за
хоспитализация,както и фактури ,с които пострадалия е заплатил 1885 лв. за
плака за проксимална латерална тибия –комплект винтове и 58 лв. потребителска
такса в УМБАЛ „Света Анна“ АД гр.София.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно 226, ал.1 КЗ увреденият, спрямо
който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя. Така цитираната норма е във връзка с чл. 45 от ЗЗД, според която
всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а според
ал. 2 на същия текст, при всички случаи на непозволено увреждане, вината се
предполага до доказване на противното.
В настоящия случай се установи, че е налице фактическият състав на
непозволеното увреждане- от събраните по делото доказателства е видно, че ищеца
е пресичал пътното платно по пешеходна пътека ,когато е бил блъснат от
управлявания от М.Л. лек автомобил. Водачът е нарушил правилото на чл.119, ал.1 от ЗДвП
като не е пропуснал преминаващия на регламентирано за целта място пешеходец,като
за това си деяние е осъден с присъда по нохд 11836/2016 год. на СРС 116 състав на три месеца лишаване от свобода условно.По
силата на чл.300 ГПК противоправността на деянието и вината на дееца са
доказани.
От медицинската документация по делото и заключението на експертизата е
установен и фактът, че причиненият вредоносен резултат е в пряка
причинно-следствена връзка с противоправното деяние.
По делото няма спор, че за увреждащия лек автомобил към датата на
настъпване на ПТП е бил налице валиден застрахователен договор за риска
„гражданска отговорност“ при ответното дружество.
Поради изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск за
претърпени неимуществени вреди е ОСНОВАТЕЛЕН.
По размера на предявения иск:
Неговият размер следва да бъде определен съгласно правилото на чл. 52 ЗЗД,
което предвижда, че при непозволено увреждане обезщетение за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. При определяне размера на дължимото
обезщетение съдът взе предвид характера и степента на увреждането, претърпените
физически болки и страдания, неудобството, което е причинено на ищеца в процеса
на възстановяване и продължителността на последния, невъзможността за пълно възстановяване
на здравето и трудностите, които ще има ищеца при обслужването си в ежедневието
и при извършването на каквато и да било дейност, както и психологическите
проблеми, които има той в резултат от претърпения стрес при ПТП и отражението
им върху живота му .
Съдът не възприема възражението на ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат,тъй като се установи,че пострадалият е пресичал на
обозначена пешеходна пътека с нормален ход.
Съобразно принципа, че обезщетението следва да служи единствено за
репариране на настъпилите вреди и да съответства на социално- икономическите
условия в страната, съдът намира,че справедливо обезщетение е в размер на 45 000 лв., като след
приспадане на извънсъдебно заплатените 25 000 лв. /безспорно между
страните/ ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 20 000 лв. ведно със законната лихва от датата
на деликта-27.04.2016 год. до окончателното изплащане.
Над уважения размер до претендирания такъв от 55 000 лв. искът за
неимуществени вреди е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Претенцията за заплащане на имуществените вреди в размер на 1943 лв. с
оглед представените фактури се явява изцяло основателна и съдът я уважава ведно
със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното й изплащане.
По разноските:
С оглед изхода на делото и с оглед уважената част от иска /39 %/ ответникът
следва да заплати на ищеца сумата от 839 лв. разноски за адвокатско
възнаграждение /размерът му не е прекомерен
с оглед правната и фактическа сложност на делото/ , а сумата от 878 лв.
държавна такса по сметка на СГС и 137 лв. разноски за експертизи платени от
бюджета на съда.
Ищецът следва да заплати на ответника сумата от 164 лв. деловодни разноски
и сумата от 300 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З. К. „О.Л.”
(регистрирана в Кипър № 71103), действаща чрез З. К. „О. – К.Б.” КЧТ, ЕИК********,
гр. София да заплати на С.Б.Б., ЕГН **********, чрез пълномощника му адв. Т.Г.,
със съдебен адрес:*** на основание чл.
226, ал.1 от КЗ(отм.), сумата от 20 000 лв., обезщетение за причинени
неимуществени вреди при ПТП, настъпило на 27.04.2016 г. ведно със законната
лихва от 27.04.2016 г. до окончателното й изплащане и на същото правно
основание сумата от 1943 лв. обезщетение за имуществени вреди от горното
увреждане ведно със законната лихва от датата на исковата молба до
окончателното й изплащане,като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за неимуществените вреди
над уважения размер до претендирания такъв от 55 000 лв. като
неоснователен.
ОСЪЖДА З. К. „О.Л.” да заплати на С.Б.Б., ЕГН ********** сумата от 839 лв. разноски за адвокатско възнаграждение,
както и да заплати по сметка на СГС сумата от 878 лв. държавна такса на
основание чл. 78, ал.6 от ГПК и сумата 137 лв. разноски за експертизи платени
от бюджета на съда..
ОСЪЖДА С.Б.Б.,
ЕГН ********** да заплати на З. К. „О.Л.” разноски по делото в общ размер от 464 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: