НОХД № 1997/2010 год.

МОТИВИ:

 

Обвинението  против подсъдимите Б.В.Б. и В.В.П. за престъпление по чл.235 ал.1  във вр. с чл.20 ал.2 от НК, а именно за това, че на 13 срещу 14.12.2008г.в съучастие като съизвършители от Общинския горски фонд на Община Белово – м.“Перавището” в землището на Община Белово, отдел 279, подотдел - буква „Н” по картата на ДГС Белово, без редовно писмено позволително, с товарен автомобил “Рено Трафик” с ДК№ *, собственост на А.Х.К. ***, са извозили 139 бр. иглолистни дървета /коледни елхи - смърч и ела/, на обща стойност 973 лв.

При предходно разглеждане на делото в първоинстанционния съд е било повдигнато и обвинение само против В.П. и за престъпление по чл.316 във вр. с чл.308 ал.1 от НК. С присъдата постановена тогава подс.П. е бил признат за невиновен и оправдан по това обвинение. По въззивна жалба на  подсъдимите  в  осъдителната част  на  присъдата въззивният съд се е произнесъл и е отменил постановената присъда само в осъдителната й част, като е върнал делото за ново разглеждане в настоящата инстанция, но само досежно обвинението по чл.235 ал.1 във вр. с чл.20 ал.2 от НК, т.к. в оправдателната й част посочената вече присъда е била влязла в сила, доколкото не е била протестирана.

          В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура-гр.Пазарджик поддържа така повдигнатото обвинение и пледира за осъдителна присъда с  налагане на наказание лишаване от свобода.

                Подсъдимият В.П. се явява лично и с упълномощен защитник, като не се признава за виновен и дава обяснения по обвинението. Подс.Б.Б. не се явява лично в съдебно заседание, производството се провежда в негово отсъствие с участието на упълномощени от него защитници.

  Солидарно против подсъдимите е предявен и приет за съвместно разглеждане в наказателния процес  граждански иск от ощетеното ЮЛ- Община Белово, представлявана от кмета К М за сумата от 973 лева, представляваща обезщетение за причинени с престъплението и невъзстановени имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането, до окончателното й изплащане.

          Гражданският иск се прие за съвместно разглеждане в процеса, а ощетеното ЮЛ – Община Белово се конституира като граждански ищец в процеса.

В  съдебно  заседание  гр.ищец  не  изпраща  процесуален представител.

          Районният съд като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и след като спази разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено следното:

На 13 срещу 14.12.2008 г., късно през нощта, подсъдимите В.П. и Б.Б., с управлявания от последния микробус „Рено Трафик”  с ДК № *, собстевонст на неговата майка – А.К. отишли в горския фонд в землището на Община Белово и по-точно в местността “Перавището” , отдел “ 279 “, подотдел “Н” по картата на ДГС – Белово. Там имало предварително подготвени – отсечени и вързани на снопчета коледни елхи.  Двамата натоварили елхите - общо 139 броя в  микробуса,  след  което тръгнали  обратно  към  гр.Белово.

Около 02.00 ч.,  след полунощ,  на 14. 12. 2008г  пътувайки по ул.”Хр.Ботев” в гр.Белово подсъдимите били спрени за проверка от полицейски  служител – св. И.Р.  и  св. И.П.. Водачът на микробуса нямал никакви документи за МПС. Св.П. попитал подс.Б. какво превозва, а последния му казал, че не вози нищо. От микробуса се носела специфична миризма на ела и смола, поради което св.П. разпоредил на подс.Б. да отвори товарното помещение на микробуса. Последният се подчинил и тогава полицейските служители видели натоварените вътре елхи. Поискали позволително за сеч и извоз на елхите, но подсъдимите не представили такова. Попитан за произхода на елхите подс.Б. първоначално твърдял, че ги бил натоварил от някакъв гараж, а в последствие признал, че се натоварени от гората.  Подсъдимите казали, че имат документ и се обадили по телефона на св.К.Т., който не след дълго, придружаван от св.Г.С. дошъл при тях и донесъл позволително за странични ползвания за добив на коледни елхи № 0028062 от 11.12.2008 г.,издадено от ДГС Белово на името на подс. В.П. за ГС участък “Чавдар”, ОУ”Ливадна Бачия”,м.”Канала”, отдел № 256 “18”. Датата на издаване на разрешителното била отпреди три дни и в него било отразено, че извозът на елхите бил осъществен в деня на издаването му, т.е. на 11.12.2008г. с кола с рег. № *, което накарало полицаите да се усъмнят в законния произход на натоварените в микробуса елхи. Двамата  подсъдими били отведени в сградата на РУП-Септември, където микробусът заедно с намиращите се в него  коледни елхи бил предаден доброволно  с протокол от  подс. Б.Б. на органите на МВР. Предадените доброволно 139 бр. коледни елхи  били предадени на съхранение на домакина на РУ на МВР гр. Септември срещу разписка. По отношение на тези веществени доказателства не били предприети действия по реда на чл.111 ал.4 от НПК, въпреки че те подлежали на бързо разваляне, при което едва на 25.03.2011г. в РУП-Септември специално създадена за целта комисия констатирала с протокол рег. № 5201, че елхите са негодни да се използват по предназначение.

Междувременно, на 14.12.2008г. сутринта, бил извършен оглед на горепосочения микробус. На 17.12.2008г. сутринта подс.Б. отвел полицейските служители, ведно с вещото лице Д. и служител на ДГС Белово – св.М.Ш.  в местността, откъдето преди това заедно с В били натоварили елхите, като им посочил точното място. От 10.05ч. до 10.50 ч. бил извършен оглед на местопроизшествие. Поради падналият след 14.12.2008г. снеговалеж с дебелина на снажната покривка от около 30 см. точното място  /пънчетата/ откъдето били отсечени елхитне не било установено, но било констатирано мястото, откъдето те били натоварени.

По повод но всичко това било отпочнато настоящото наказателно производство.

Видно от заключението на приетите по делото основна и допълнителна лесотехническа експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно изготвено,  инкриминираните елхи са иглолистни дървета /смърч и ела/ с височина от 100 до 150см и  пазарната им  стойност  възлизала на 973.00 лв. Те са били извозени от горския фонд в землището на Община Белово и по-точно в местността “Перавището” , отдел “ 279 “, подотдел “Н”, който е собственост на Община Белово.

Видно от заключението на приетата по делото  експертиза за техническо изследване на документ, което съдът цени като обективно и компетентно изготвено съществуват  различия в текста /съдържанието / между първия и втория екземпляр  на Позволително № 0028062 от 11.12.2008 г., изразяващи се в промяна  както на цифрите  от подробния опис, така също и на дописан текст в първия екземпляр. Разрешителното било издадено за 20 бр. коледни елхи на стойност 60 лева и  за датата  11. 12. 2008г., като документът бил преправен с дописване на цифраат „1” към бройката, която станала 120 и с дописване на цифрата „2” към стойността, която станала 260лв. и с дописване на думите „двеста и” при посочване текстово на сумата.

          Така описаната фактическа обстановка, съдът възприе частично от обясненията на подсъдимия Б., дадени пред друг състав на съдъ и в досъдебната фаца на процеса пред съдия и приобщени по делото чрез прочитането им по реда на чл.279 от НПК,  изцяло въз основа на  показанията на свидетелите: В.Х., М.Ш., И.Р.  /дадени пред настоящия състав и пред друг състав на съда и прочетени при условията на чл.281 от НПК/ и И.П., а също и от останалия доказателствен материал-заключението на основната и допълнителна лесотехническа  и оценъчна експертиза , експертиза за техническо изследване на документ, а също  и  от  писмените  доказателства, инкорпорирани  в доказателствения  материал  по делото  по реда на чл.283 от НПК.

          Съдът дава изцяло вяра на гласните доказателства, събрани посредством разпита на свидетелите - В.Х., М.Ш., И.Р. и И.П. и на всички събрани писмени доказателства, тъй като същите са последователни и непротиворечиви, като по категоричен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.

          Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия Б., дадени в досъдебната фаза на процеса пред съдия и находящи се на лист 86 от делото,  в частта им, в която твърди, че като тръгнали да товарят елхите той бил видял разрешителното, но не си носел очилата и не го чел, поради което не разбрал, че се отнася за друг ден, както и че ако бил знаел, че няма разрешително никога не би тръгнал да извозва елхите. В обясненията си дадени пред друг състав на съда на 08.02.2010г. по НОХД № 635/09г. подс.Б. е категоричен, че видял разрешителното за пръв път в момента на проверката, когато то било донесено от свидетелите Т. и С.. Именно на този факт съдът даде вяра, още повече, че и в обясненията си пред друг състав на съда дадени на 23.06.2009г. подс.Б. отново е потвърдил, че документът е видян от него, след като бил представен пред св.Р. и св.П.. Подс.Б. се опитва да внуши в своите обяснения, че бил подведен от П., който му бил казал, че има разрешително, а ако знаел, че няма таконва то не би тръгнал да извозва елхите. С тези си обяснения подс.П. се опитва да избегне наказателна отговорност, създавайки впечатление, че от обективна страна той не е действал виновно и не е имал умисъл, че извозва незаконно елхите от ГФ без разрешително.  В тази посока обясненията на подс.Б. са недостоверни. За съда няма съмнение, че той е осъзнавал нередността на това, което върши, не само защото е меко казано необичайно касно през нощта, около полунощ да се извозват елхи от ГФ, но и защото когато е бил спрян и питан от св.п. какво вози, подс.Б. е казал, че не кара нищо в микробуса. Ако наистина той е имал съзнание, че за елхите има разрешително какво му е пречело назабавно да каже, че кара елхи и  че подс.П. има разрешително за тях. Също така не е имало смисъл първоначално да отрича да е взел елхите от гората, а да заявява пред св.Р., че ги бил взел и натоварил от някакъв гараж, а едва в последствие да признава, че се били от гората. В останалата част съдът дава вяра на обясненията на подс.Б..

          Съдът не дава вяра и на обясненията на подс.П., който: - отрича да е бил заедно с Б. ***, както пък сочи последният; - отрича да е товарил заедно с Б. елхи; - сочи, че Б. го забрал да му бъде компания като му казал, че ще вози нещо, но не му пояснил какво прекарва; - едва след спирането той разбрал, че в буса се прекарват елхи и никога и по никакъв повод не знаел как подправеното разрешително е било представено пред проверяващите. Тези негови обяснения са израз на защитна позиция и се опровергават категорично от обясненията на подс.Б. в онази им част, на която съдът даде вяра. Несериозно е да се вярва на П., че тръгнал през нощта без да знае къде отива и какво прекарват в буса, още повече, че в него е имало силна и специфична миризма на бор и смола, което е накарало и св.И.п. да провери превозвания товар. В четените обяснения на подс.П. дадени пред друг състав на съда по НОХД № 635/09г. на 23.06.2009г. той сочи нещо повече, а именно, че Б. *** и казал, че ще ходят до с.Семчиново. Този на пръв поглед дребен детайл е особено съществен, т.к. означава, че Б. казва истината, а именно, че двамата първо са бил в с.Семчиново, там в гората са натоварили елхите, а след това са тръгнали за Белово, където са  спрени за проверка. Това е така защото географски погледнато с.Семчиново  според  с.Голямо Белово е в обратна посока, т.е. по гл.път І-8 е в посока гр.Пазарджик, а ако е вярно заявеното от п., че щом са тръгнали от дома му и непосредствено след това са спрени в гр.Белово, то би трябвало те да са поели в посока гр.София, в която посока е и гр.Белово спрямо с.Малко Белово. Очевидно е, че те първо са отишли в с.Семчиново, както разказва П., а след това са поели с натоварения вече микробус за гр.Белово. Отделно от това ако беше вярно заявеното от П. то няма никаква обективна причина Б. да си измисля, че и той е бил с него при товаренето на елхите и да го уличава в нещо, което не е извършил, още повече, че те са бил в много близко приятелски отношения. Не е за пренебрегване и фактът, че именно документ за добив и извоз на 20 бр.елхи, преправен в частта на бройката на 120 броя и в частта на цената от 60 на 260 лева, е бил представен пред полицейските служители след спирането на микробуса. Несъмнено, когато п. и Б. са били спрени те не са имали в себе си този документ. Несъмнено той е бил донесен след тяхното обаждане на свидетелите Т. и С.. На последните двама съдът не дава вяра, т.к. техните показания са недостоверни и депозирани в подкрепа на защитната теза, още повече, че подс.П. е братовчед на съпругата на св.С.. Несъмнено С. и Т. имат интерес да не казват истината по делото, доколкото според обясненията на подс.Б. извозът на елхите е извършен по тяхна инициатива и основно на св.Т.. Св.Р.  в  показанията си  пред  друг  състав  на  съда  сочи, че преправеното позволително е било донесено именно от св.Т.. Очевидно той го е взел от св.С., който пък сочи, че бил за 20 броя добити от него елхи, но бил издаден на името на подс.П.. така или иначе появата на този документ с преправено съдържание сочи, че подс.п. е бил абсолютно наясно, че не съществува разрешително за извоз на процесните 139 бр. елхи.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, за безспорно установено по делото, че подсъдимите Б.Б. и В.П. са осъществили от обективна и субективна страна признаците на престъпния състав на чл.235 ал.1 във вр. с чл.20 ал.2 от НК, като  на  13 срещу 14.12.2008г.в съучастие като съизвършители от Общинския горски фонд на Община Белово – м.“Перавището” в землището на Община Белово, отдел 279, подотдел /буква/Н по картата на ДГС Белово, без редовно писмено позволително, с товарен автомобил “Рено Трафик” с *, собственост на А.Х.К. ***, са извозили 139 бр. иглолистни дървета /коледни елхи - смърч и ела/, на обща стойност 973 лв.

Подсъдимите са имали представа и за всички обективни елементи на престъпния състав – съзнавали са, че нямат надлежен документ за извоз на процесните елхи от горския фонд.   Съзнавали са, че участвата в изпълнението на на престъплението като осъществяват изпълнителното деяние „извоз” от ГФ.  

Възражението на защита в смисъл, че не било ясно откъде са добити елхите е несъстоятелно, т.к. за осъществяване на вмененото престъпление е достатъчно дървесината да е била в ГФ и от там без разрешително да се извозва, което в случая е налице.

 

 

Подсъдимите са предвиждали конкретно и са искали настъпването на общественоопасните последици на деянието си, т.е. действали са с пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК.  Деянието е извършено от тях  в съучастие като съизвършители, като са имали общонвст на умисъла и всеки от тях е съзнавал приноса на другия за постигането на общия престъпен резултат.

          При определяне вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимите, съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК - относно целите на наказанието, както и от разпоредбите на чл.54 от НК - относно индивидуализацията на същото.

          Съдът отчете относително завишената степен на обществена опасност на конкретното деяние, предвид демостративния начин на неговото извършване и естеството на дървесината – коледни елхи, което заслужава по-високата социална, морална и правна укоримост.  Отчете се и относително високата степен на обществена опасност на подс.Б., който  е осъждан, криминално проявен и негативно охарактеризиран по местоживеене.  Подс.П. е с ниска степен на обществена опасност – не е осъждан, не е криминално проявен и е положително охарактеризиран.

Подбудите за извършване на престъплението се коренят в незачитането на установения в страната правов ред регулиращ обществените отношения в областта на горското стопанство.

Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства се отчетоха, частичните самопризнания на подс.Б., чистото съдебно минало и положителните характеристични данни за п., а за двамата изминалия дълъг период от време от момента на деянието до момента, в който спрямо тях се реализира наказателна отговорност.

Отегчаващи обстоятелства -  високата стойност на реално причинените вредни последици, обремененото съдебно минало и негативните характеристични данни за Б..

При тези данни и като съобрази  наличните  смекчаващи  и отегчаващи отговорността обстоятелства, с оглед тяхната относителна тежест, съдът намери, че е налице изключително смекчаващо отговорността обстоятелство– изминалия дълъг период от време от момента на деянието до момента, в който спрямо тях се реализира наказателна отговорност – три години, което е извън критериите за разумни срокове за приключване на наказателно преследване,  при наличието  на  което и най - лекото предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко. При това положение съдът приложи разпоредбата на чл.55 ал.1, т.2, бук.Б от НК осъди подсъдимите на пробация с пробационни мерки по чл.42а ал.2, т.1 и т.2 от НК, а именно: Задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност на посещенията два пъти седмично и Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА за подсъдимия П. и за срок от ЕДНА ГОДИНА за подсъдимия Б., което намери за съответно на тежестта на извършеното и с което ще се постигнат целите по чл.36 от НК.

Съдът не се произнесе при условията на  чл.235 ал.7 от НК, т.к. както се посочи по-горе предметът на престъплението понастоящем е унищожен. Неговата равностойност не би могла да се присъди в тежест на подсъдимите, т.к. такова присъждане липсва при предходното разглеждане на делото, а понастоящем действа забраната за влошаване на положението им.

С поведението си двамата  подсъдими са причинили на ощетеното ЮЛ имуществени вреди, за които дължат обезщетение – чл.45 от ЗЗД.

Изхождайки от размера на вредите, съобразно оценката на елхите,у дадена от вещото лице Д.,*** е доказан по основание и размер. По този повод съдът осъди подсъдимите п. и Б. ***, представлявана от кмета К М парична сума в размер на 973лв., представляваща обезщетение за причинените с престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 14.12.2008г. до окончателното й изплащане.

На основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимите Б. и П. да заплатят сторените по делото деловодни разноски в размер на по 57.50лв., за експертизи за всеки от тях, платими в полза на държавата по сметка на ОД на МВР-Пазарджик и в размер на по 55 лева за всеки един от тях – за възнаграждения  за  явяване  на  вещи  лица  и  присъдени дневни разходи на свидетели, платими в полза на държавата по сметка на ПРС, както и ДТ върху размера на уважения граждански иск в размер на 50 лв. общо за двамата.

По изложените съображения, Пазарджишкият Районен съд постанови присъдата си.    

                                                                                     

РАЙОНЕН СЪДИЯ: