Решение по дело №216/2022 на Районен съд - Габрово

Номер на акта: 214
Дата: 5 май 2022 г. (в сила от 20 май 2022 г.)
Съдия: Диян Димитров Атанасов
Дело: 20224210100216
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 214
гр. Габрово, 05.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и първи
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диян Д. Атанасов
при участието на секретаря Радинка Ст. Кулекова Атанасова
като разгледа докладваното от Диян Д. Атанасов Гражданско дело №
20224210100216 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба от ЕФР. М. ДЖ., с
пълномощник адвокат В.С., против „Специализирана болница за активно лечение на
белодробни болести - Габрово" ЕООД гр. Габрово.
Ищцата твърди, че с решение № 165 от 07.07.2021 г. по гр.д. №725/2021 г. по
описа на РС Габрово, потвърдено с Решение № 172/26.11.2021 г. по в.гр.д. №388/2021
г. по описа на ОС Габрово, влязло в законна сила от 17.01.2022 г., съдът е признал
уволнението на ищцата, извършено на основание чл. 325 ал.1 т.1 от КТ със Заповед №
109/01.03.2021 г на Управителя на „СБАЛББ - Габрово" ЕООД, за незаконно и го е
отменил на основание чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ. Осъдил е ответника да заплати на ищата
сумата от 2794.84 лева, представляващи обезщетение по чл. 225 ал. 1 КТ за времето от
02.03.2021 г. до 23.06.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 22.04.2021 г. до
окончателно изплащане на сумата.
Ищцата е работила около 15 години в "СБАЛББ - Габрово" ЕООД на постоянен
трудов договор, като санитар. Последният трудов договор с ответното дружество е
Договор № 30 от 26.02.2015 г. Трудовото правоотношение е прекратено със Заповед №
109/01.03.2021 г., считано от 02.03.2021 г. За основателността и законосъобразността
на уволнението има произнасяне по цитираното по-горе дело, като на основание чл.
344 ал.1 т.1 КТ съдът е отменил Заповед №109/01.03.2021 г. ведно с правните
последици от това.
Пред Габровски районен съд е допусната експертиза от едно вещо лице, като в
1
представеното и прието по делото заключение е установено, че брутното трудово
възнаграждение за последния пълен отработен месец е 740,80 лева. От фишове за
изплатено трудово възнаграждение за периода м. 06.2020 г. до м. 03.2021 г. е видно, че
последният пълен отработен месец е м. Август 2020 г., с отработени 21 от 21 работни
дни, за което е изплатено трудово възнаграждение за м.08.2020 г. в размер 740.80 лв.
Сумата е сбор от няколко компонента: Основна заплата за отработени дни - 620 лв; %
клас /процент за прослужено време/ - 55,80 лв; Премии ДМС - 25 лв; Нощен труд
санитар - 40 лева. Съгласно КТ при незаконно уволнение работникът или служителят
има право на обезщетение от работодателя в размр на брутното му трудово
възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради уволнение, но за не
повече от 6 месеца. Видно от заповед № 109/01.03.2021 г трудовото правоотношение е
прекратено, считано от 02.03.2021 г, което е началният момент на периода на
обезщетение. Приетото от ГРС заключени по г.д.№ 725/2021г по описа на съда е
изготвено на 23.06.2021 г. За периода от 02.03.2021 г. до 23.06.2021 г. Районен съд
Габрово е приел, че ответното дружество следва да заплати обезщетение на посоченото
правно основание съгласно КТ и Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, на база посочените платежни фишове сумата от 2794,84 лева. за
което работодателят е осъден с влязъл в сила съдебен акт.
След изготвяне на експертизата от 23.06.2021г и след произнасяне на решаващия
съд с Решението си от 07.07.2021г, ищцата е останала без работа след уволнението й
със Заповед 109/01.03.2021 г., издадена от управителя на ответното дружество.
Предвид разпоредбите на КТ и с оглед уважените искове, предмет на ГД 725/2021г на
ГРС и ВГД 388/2021 г на ГОС, на ищцата се дължи обезщетение за оставането й без
работа за времето от 02.03.2021 г до 02.09.2021г. - период от 6 месеца. Доколкото в
цитираните решения ответното дружество е осъдено да заплати обезщетение за
времето от 02.03.2021 г до 23.06.2021г., то за останалият период от 24.06.2021г до
02.09.2021г. е налице правен интерес за ищцата да осъди ответника да й доплати
дължимия размер на обезщетение за времето от 24.06.2021г до 02.09.2021г, поради
оставането си без работа. На база гореизложените аргументи, изхождащи от писмени
доказателства, сумата, която следва работодателят да доплати за периода от
24.06.2021г до 02.09.2021 г. е в размер 1768,88 лева, ведно със законната лихва от дата
на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане.
Поради изложеното ищцата моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да й заплати обезщетение за времето, в което е останала без работа след
незаконосъобразното уволнение, извършено със Заповед 109/01.03.2021г, считано от
02.03.2021 г., за периода от 24.06.2021 г. до 02.09.2021 г. в размер на 1768,88 лева.
В с.з. адвокат С. измени размера на предявения иск по реда на чл. 214 ал. 1 изр. 3-
то от ГПК, като моли същия да бъде уважен за сумата 1 687,00 лв. и излага
2
съображения в тази насока. Моли разноските по делото да бъдат присъдени в тежест на
ответника, а на нея да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за оказаната
безплатна правна помощ.
В законоустановения срок ответникът не е представил писмен отговор. В съдебно
заседание се представлява от пълномощника си, адвокат Х.М., който заявява, че
предявения иск е основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен. Оспорва
искането за разноски, тъй като ответникът не бил запознат с факта, че ищцата не е
започнала работа и съответно за него се е породило задължение за заплащане на
претендираното обезщетение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл.
235 ГПК, във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал.
1 от КТ.
Между страните по делото не е спорно, а се установява и от приложеното гр.д.
№725/2021 г. по описа на РС Габрово, че с постановено по същото дело решение № 165
от 07.07.2021 г., потвърдено с Решение № 172/26.11.2021 г. по в.гр.д. №388/2021 г. по
описа на ОС Габрово, влязло в законна сила от 17.01.2022 г., съдът е признал
уволнението на ищцата, извършено на основание чл. 325 ал.1 т.1 от КТ със Заповед №
109/01.03.2021 г на Управителя на „СБАЛББ - Габрово" ЕООД гр. Габрово, за
незаконно и го е отменил на основание чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ. Осъдил е ответника да
заплати на ищата сумата от 2794,84 лв., представляващи обезщетение по чл. 225 ал. 1
КТ за времето от 02.03.2021 г. до 23.06.2021 г., ведно със законната лихва, считано от
22.04.2021 г. до окончателно изплащане на сумата.
Цитираната Заповед № 109/01.03.2021 г на Управителя на „СБАЛББ - Габрово"
ЕООД гр. Габрово е приложена като писмено доказателство по делото.
От представените заверени копия от трудовата книжка на ищцата, удостоверение
за декларирани данни и справка-данни за осигуряването на ищцата за период от
01.01.2021 г. до 31.12.2021 г., изд. от НАП, се установява, че след прекратяването на
трудовото й правоотношение с ответника с цитираната заповед ЕФР. М. ДЖ. е
останала без работа за период по-голям от 6 месеца, а именно - до 15.10.2021 г., когато
е започнала работа по трудово правоотношение с "Венци Тахографи" ЕООД гр.
Габрово.
От заключението на изготвената и поддържана в с.з. от вещото лице К.Ц. съдебно-
счетоводна експертиза се установява, че размера на последното получено от ищцата
месечно брутно трудово възнаграждение, представляващо основа за изчисляване на
размера на претендираното обезщетение, е в размер на 740,80 лв., а размерът на
обезщетението по чл. 225 ал. 1 от КТ за процесния период е общо 1687 лв.
3
Съгласно разпоредбата на чл. 225 ал. 1 от КТ, при незаконно уволнение
работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на
брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа
поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца.
Периодът от 02.03.2021 г. до 23.06.2021 г., по отношение на който в полза на
ищцата е присъдено обезщетение на посоченото правно основание, е по-малък от 6
месеца. Същевременно през останалия период от 24.06.2021 г. до 02.09.2021 г., ищцата
е продължила да не работи по трудово правоотношение и следователно е останала без
работа вследствие на отменената заповед за уволнението й от ответника. При това
положение е изпълнен в пълнота фактическият състав за възникване на правото на
ищцата на обезщетение в претендирания съобразно изменения в с.з. размер за
посочения период, на основание цитираната по-горе разпоредба на Кодекса на труда.
Това обстоятелство не се оспорва и от ответника, който не оспорва и размера на
дължимото обезщетение.
По изложените съображения предявеният иск ще бъде уважен като основателен и
доказан в размер от 1687 лв., съобразно направеното в с.з. изменение, ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 09.02.2022 г., до
окончетелното изплащане на сумата.
По разноските и таксите:
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че с поведението си
не е дал повод за завеждане на делото, тъй като същият не е признал твърденията на
ищцата за незаконност на извършеното уволнение, вследствие на което тя е останала
без работа по време на развилото се съдебно производство по оспорване на издадената
заповед за уволнение. Законът не задължава ищцата да отправи извънсъдебна покана
до ответника за изплащане на обезщетението. Затова съдът намира, че не са налице
предпоставките на чл. 78 ал. 2 от ГПК и на основание чл. 78, ал. 6 във вр. с ал. 1 от
ГПК той следва да заплати таксите и разноските по делото.
Видно от представения договор за правна защита и съдействие на л. 4, адвокат
В.С. е оказала безплатна правна помощ на ищцата при условията на чл. 38 ал. 2 от ЗА.
Затова следва да й бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 348,09 лв.,
определено на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 36, ал. 2 от ЗА и
чл. 7, ал. 2 т. 2 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
На основание чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 83 ал. 1 т. 1 от ГПК ответникът ще бъде
осъден да заплати по сметка на Районен съд Габрово дължимата държавна такса в
размер на 67,48 лв. и изплатеното от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице
в размер на 200,00 лв. - общо 267,48 лв., както и сумата 5 лв., в случай на служебно
4
издаване на изпълнителен лист.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на осн. чл. 344 ал. 1 т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ,
„СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ НА БЕЛОДРОБНИ
БОЛЕСТИ - ГАБРОВО" ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление
гр. Габрово, ул. „Кирил Въгленов“ №1, представлявано от управителя И.С., да заплати
на ЕФР. М. ДЖ., ЕГН:**********, с адрес гр. Габрово, бул. „********" №21, сумата 1
687,00 лв. /хиляда шестстотин осемдесет и седем лева/, ведно със законната лихва,
считано от датата на предявяване на иска – 09.02.2022 г., до окончателното й
изплащане, представляваща обезщетение за периода от 24.06.2021 г. до 02.09.2021 г.,
през който ищцата е останала без работа, поради незаконното й уволнение от
ответника, извършено със Заповед № 109/01.03.2021г. на Управителя на „СБАЛББ -
Габрово" ЕООД гр. Габрово, отменена с влязло в сила решение №165 от 07.07.2021 г.
по гр.д. №725/2021 г. по описа на РС Габрово.
ОСЪЖДА „СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ НА
БЕЛОДРОБНИ БОЛЕСТИ - ГАБРОВО" ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес
на управление гр. Габрово, ул. „Кирил Въгленов“ №1, представлявано от управителя
И.С., да заплати на адвокат В.В. С., адвокат от Габровска адвокатска колегия, с адрес
гр. Габрово, ул. „Шипка“ №2, сумата 348,09 лв. /триста четиридесет и осем лева и
девет стотинки/, представляваща адвокатско възнаграждение, определено на
основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 36, ал. 2 от ЗА и чл. 7, ал. 2 т. 2
от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
ОСЪЖДА „СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ НА
БЕЛОДРОБНИ БОЛЕСТИ - ГАБРОВО" ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес
на управление гр. Габрово, ул. „Кирил Въгленов“ №1, представлявано от управителя
И.С., да заплати по сметка на Районен съд – Габрово държавна такса и разноски по
делото в общ размер на 267,48 лв. /двеста шестдесет и седем лева и четиридесет и
осем стотинки/, както и сумата 5,00 /пет/ лева, в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Габровския окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от 05.05.2022 г., за което страните са уведомени в съдебно
заседание, на осн. чл. 315 ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
5