Решение по дело №7268/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 26.06.2024г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І-22 с-в, в публично заседание на единадесети юни две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

председател: СТЕФАН ШЕКЕРДЖИЙСКИ

при секретаря Капка Лозева и в присъствието на прокурора __________, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 7268 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

искове с пр.осн. чл. 31, ал. 2 от ЗЗД и чл. 403 от ГПК:

Ищците - М.П.М., Е.Б., А.А.Б., М.М.Б., А.У.Ф.Ф. - 19,162 ид.ч., починал в хода на процеса, като негов наследник е Ф.А.С.Е.; Е.П., А.М.Р.В., М.Д.В., А.П.М., А.М.Б., Д.Ч. (Ц.), Ф. Ф., Д.Л.Е.Ф., Е.А.Б., Д.Р.Б., Н.М.Б., и А.М.И.Б., в исковата си молба и уточнение на същата от 28.08.2019г., твърдят че за периода от 28.03.2018г. до 31.01.2019г. ответното дружество – „8-М.М.“ АД, ползвало целия поземлен имот с площ от 22 400 м², находящ се в кв. 16 по плана на гр. София, местността "НПЗ-Военна рампа-запад" и попадащ в парцели I.

С влязло в сила Решение № 5932/07.07.2016г., постановено по гр.д. № 2056/2010г. по описа на Софийски градски съд, било признато за установено, че Ф.Б., К. Б., Д.Д., С.Д., Е.П., А.П.,В.П.,В.П., М.Л.Б., А. М.Б., Л.П., В.П., А.Б., Е.А.Б., Д.Р.Б., Н.М.Б., А.М. И. Б. са собственици, по силата на чл. 2, ал. 1 и чл. 3, ал. 2 от ЗВСОНИ на общо 58,30 % идеални части от:

поземлен имот с площ от 22 400 м², находящ се в кв. 16 по плана на гр. София, местността "НПЗ-Военна рампа-запад" и попадащ в парцели I - "За чисто производство, складове и администрация", парцел VII - "За чисто производство, складове и администрация", VIII - "За чисто производство, складове и администрация" и IX - "За чисто производство, складове и администрация", и построените в описания имот сгради:

1. тъкачница, съществувала към 1947г. като масивна сграда на един етаж, със застроена площ от около 5 875,48 м², със столова към нея на площ от 134,25 м², към която основна сграда са направени пристройки на изток, юг и запад, със застроена площ, увеличена на около 8 600 м²;

2. ремонтно-монтажен цех - РМЦ (склад - ремонтна работилница), съществувал към 1947г. като масивна едноетажна сграда с площ от около 205 м², от която част от застройката е премахната, а част е пристроена, като по този начин застроената площ е станала 560 м²;

3. охрана на труда и складове - едноетажна сграда, застроена на 69,60 м² към 1947г., към която е изпълнен втори етаж, със същата площ или общо разгърната застроена площ от 138 м²;

4. цех за гравиране (склад за платове и гравьорно отделение) - сграда, съществувала към 1947г. като масивна, едноетажна, със застроена площ 1 040 м², впоследствие надстроена е един етаж, като от нейния обем е премахната пристройка от запад и е извършена пристройка от север, съставляваща двуетажна сграда със застроена площ от 642 м² и разгърната застроена площ от 1 284 м²;

5. цех за щамповане, съществувал към 1947г. като едноетажна масивна сграда със застроена площ от около 1 321 м², впоследствие надстроена с втори етаж - около 1 321 м², свързан с първия етаж, или с обща разгърната застроена площ от 2 642 м²;

6. апретурен цех, съществувал към 1947г. като едноетажна масивна сграда със застроена площ от около 3 440 м², към която са извършени едноетажни функционално свързани помежду си и с основната сграда пристроявания, с обща застроена площ от 5 438 м², както и новопостроена едноетажна постройка (коридор и склад) със застроена площ от 160 м², приобщена към апретурния и щамповия цех;

7. административна сграда - Дирекция, съществувала към 1947г. като масивна на два етажа, със застроена площ от 189 м², към която е надстроен трети етаж или с общо РЗП от около 554 м², и

8. административна сграда - двуетажна, съществувала към 1947г. като едноетажна сграда, свързана с апретурния цех, със застроена площ от около 190 м², а с изпълнения втори етаж с разгърната застроена площ от 380 м².

Решението влязло в сила на 19.06.2018г. и било вписано в Служба по вписванията – София, peг. № 44036, книга Отбелязвания, том 40, акт № 162 от 09.07.2018г.

Въз основа на това решение ищците сочат ид.ч. от правото на собственост. Твърдят, че към 16.05.2019г. (датата, на която е бил извършен частичен въвод във владение - по отношение, на някои от процесиите имоти) са настъпили промени в размера на идеалните части на всеки един от ищците - съсобственици в резултат на наследяване и/или прехвърлителни сделки. Подробно описват всички промени, настъпили в размера на идеалните части. Посочени са квотите в съсобствеността на всеки един и основанието на придобиване.

Със съдебното решение по ревандикационния иск, постановено въз основа на искова молба, подадена от ищците на 05.04.2002г. срещу „О.м.“ АД (ответник в това производство), те са признати за собственици на 58,30 % ид.ч. от поземления имот и осемте сгради, а ответникът „О.м.“ АД е собственик на 41,70 % ид.ч.

Твърдят, че активите на държавно предприятие, в което са включени и имота и сградите, били придобити от „О.м.“ АД през 1999г. по силата на приватизационен договор с държавата. Сочат, че ответното дружество не било изпълнило решението и задължението да предаде владението върху идеалните части, собствени на ищците.

Това наложило да образуват изпълнително дело за изпълнение на съдебното решение за ревандикация. На 28.11.2018г. било образувано изп.д. № 20189200400880 по описа на ЧСИ Й.М.. На 16.05.2019г. се състоял частичен въвод във владение, като на ищците бил осигурен достъп до поземления имот и до част от сградите, за което бил съставен протокол.

С нотариална покана № 142, том 4, peг. 3405/2018г. на нотариусВ.М. с рег. № 053 на НК, поканили „О.м.“ АД да заплати в полза на останалите съсобственици (настоящи ищци) обезщетение за ползването на целия имот и сгради. Поканата била връчена на Н.Й.- изпълнителен директор на 28.03.2018г. От този ден е започнал да се дължи от ответника и въпросното обезщетение.

Поддържат, че „О.м.“ АД дължал след поканата обезщетение в размер на 58,30 % от пазарния наем на имотите и претендират заплащане на дължимото обезщетение за ползване за периода от датата на поискването - 28.03.2018г. до 31.01.2019г. (спиране на изпълнението по искане на длъжника - като обезпечителна мярка) включително.

Сочат, че с договор, обективиран в Нотариален акт за дарение на идеални части от недвижим имот, вписан в Служба по вписванията — София с вх. рег. № 87546/19.12.2018г., акт № 7, том CCVIII, дело № 64628/2018г., Е.Б. дарил на „Ф. Р.Е.“ ООД 0,1 % от притежаваните от него 4,2582 % ид.ч. от поземления имот и осем сгради в него, поради което разделят разглеждания период на два подпериода:

1. за периода от 28.03.2018г. до 18.12.2018г. ищците били собственици на 58,30% идеални части и

2. за периода от 19.12.2018г. до 31.01.2019г. ищците били собственици на 58,20 % ид.ч.

Ищците твърдят, че в резултат на недобросъвестни действия от страна на „О.м.“ АД въводът не можел да се осъществи бързо след образуване на изпълнителното дело. В резултат на това, частичен въвод във владение бил осъществен едва на 16.05.2019г.

Една от причините за почти шестмесечната забава в осъществяване на предмета на изпълнителното дело била спирането му въз основа на издадена от СГС обезпечителна заповед. На 04.02.2019г. получили Постановлението за спиране на изпълнителното дело, към което била приложена и обезпечителната заповед, издадена въз основа на определение № 2156/25.01.2019г., постановено по ч.гр.д. № 1107/2019 по описа на СГС. Обезпечението било допуснато срещу парична гаранция в размер на 80 000 лева.

Определението за допускане на обезпечение, постановено от СГС, било обжалвано от ищците пред САС и предварителното обезпечение било отменено като неоснователно.

Въз основа на определението на САС съдебният изпълнител възобновил изпълнителното производство и насрочил въвод във владение за 16.05.2019г. когато е бил осъществен само частичен въвод, доколкото била дадена възможност на третите лица, ползващи имота, да го опразнят.

Твърдят, че в резултат на спирането на изпълнителното производство не могли да получат изпълнение на правата им по съдебното решение за ревандикация. В резултат на това, за периода от 01.02.2019г. до 15.05.2019г. претърпели вреди от обстоятелството, че нямали достъп до имотите и не могли да ги използват. В този смисъл намират, че вредите по своя характер били същите, които съсобственикът търпи в резултат на използването на цялата вещ от страна на един от съсобствениците. Същият не може се ползва от вещта и от ползите, които тя може да дава на съсобственика си, ако той би ползвал идеалните си части. С изложеното обосновават интереса си да предявят и иск за обезщетение за вреди, претърпени от ищците в резултат на това действие.

Периодът, за който претендират обезщетение - 01.02. - 15.05.2019г., са разделили на два подпериода, доколкото на 20.03.2019 г. са сключени договори за покупко-продажба на идеални части:

1. първи период - 01.02.-19.03.2019г. (58,30 %);

2. втори период - 20.03.-15.05.2019г. (53,41 %).

С оглед изложеното, молят

- да се осъди ответникът да им заплати сума в размер на 238 800 евро /Ђ/ (или 234 926,66 Ђ), представляваща част от сумата от 298 578,30 Ђ (293 730,44 Ђ), представляваща следващото се обезщетение за ползите, от които са лишени ищците, в резултат на това, че за периода от 28.03.2018г. до 31.01.2019г. „8-М.М.“ АД е ползвало незастроената част от поземлен имот с площ от 22 400 м², находящ се в кв. 16 по плана на гр. София, местността "НПЗ-Военна рампа-запад" и попадащ в парцели I - "За чисто производство, складове и администрация", парцел VII - "За чисто производство, складове и администрация", VIII - "За чисто производство, складове и администрация" и IX - "За чисто производство, складове и администрация" и построените в него 1. тъкачница, съществувала към 1947г. като масивна сграда на един етаж, със застроена площ от около 5 875,48 м², със столова към нея на площ от 134,25 м², към която основна сграда са направени пристройки на изток, юг и запад, със застроена площ, увеличена на около 8 600 м²; 2. ремонтно-монтажен цех - РМЦ (склад - ремонтна работилница), съществувал към 1947г. като масивна едноетажна сграда с площ от около 205 м², от която част от застройката е премахната, а част е пристроена, като по този начин застроената площ е станала 560 м²; 3. охрана на труда и складове - едноетажна сграда, застроена на 69,60 м² към 1947г., към която е изпълнен втори етаж, със същата площ или общо разгърната застроена площ от 138 м²; 4. цех за гравиране (склад за платове и гравьорно отделение) - сграда, съществувала към 1947г. като масивна, едноетажна, със застроена площ 1 040 м², впоследствие надстроена с един етаж, като от нейния обем е премахната пристройка от запад и е извършена пристройка от север, съставляваща двуетажна сграда със застроена площ от 642 м² и разгърната застроена площ от 1 284 м²; 5. цех за щамповане, съществувал към 1947г. като едноетажна масивна сграда със застроена площ от около 1 321 м², впоследствие надстроена с втори етаж – около 1 321 м², свързан с първия етаж, или с обща разгърната застроена площ от 2 642 м²; 6. апретурен цех, съществувал към 1947г. като едноетажна масивна сграда със застроена площ от около 3 440 м², към която са извършени едноетажни функционално свързани помежду си и с основната сграда пристроявания, с обща застроена площ от 5 438 м², както и новопостроена едноетажна постройка (коридор и склад) със застроена площ от 160 м², приобщена към апретурния и щамповия цех; 7. административна сграда - Дирекция, съществувала към 1947г. като масивна на два етажа, със застроена площ от 189 м², към която е надстроен трети етаж или с общо РЗП от около 554 м² и 8. административна сграда - двуетажна, съществувала към 1947 г. като едноетажна сграда, свързана с апретурния цех, със застроена площ от около 190 м², а с изпълнения втори етаж с разгърната застроена площ от 380 м², ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до заплащане на сумата в цялост; и

- сумата в размер на 76 400 Ђ (75 160,79 Ђ), представляваща част от сумата за 95 508,84 Ђ (93 959,69 Ђ), представляваща обезщетение за вреди, претърпени от ищците за периода от 01.02.2019г. до 15.05.2019г. в резултат на неоснователно обезпечение на бъдещи искове, допуснато по гр.д. № 1107/2019 г. по описа на Софийски градски съд, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до заплащане на сумата в цялост.

Ищците - М. Д.Б., и М. Де Л., наследници на починалия в хода на процеса - А.Ф.Б., италиански гражданин, роден на ***г. в гр. В. (л. 357), след конституирането си не се ангажират с някаква различна позиция.

Ответникът – „8-М.М.“ АД, в отговора си от 22.11.2019г. и допълнение към него от 16.01.2020г., оспорва исковете:

Навежда доводи за недопустимост на предявените искови. Един от тях, е че сгради с идентиф. 68134.1380.2168.6 и 68134.1380.2168.30 не съществували.

Оспорва се исковете и като неоснователни.

Прави възражение за прихващане в условията на евентуалност, въз основа на извършени подобрения в съсобствените сгради, частично за цялата сума по исковете в размер на 770 767,45 лева, като част от сумата 1 164 767,45 лева – стойността на извършените подобрения в тъкачницата, съществувала към 1947г., към която са направени пристройки на изток, юг и запад, за която е признато на ищците право на собственост на общо 58,30 % ид.ч.

Във връзка с възражението за прехващане ищците правят възражение за недопустимост и за давност.

Третото лице-помагач на ищеца - „Ф. Р. Е“ ООД, възприема становището на ищците, доколкото се представлява от техния процесуален представител.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното:

от фактическа страна:

Първоначалните ищци и квоти са:

М.П.М. – 6,3873 ид.ч.;

Е.Б. - 10,229 ид.ч.;

А.А.Б. - 4,2581 ид.ч.;

М.М.Б. - 4,2581 ид.ч.;

А.У.Ф.Ф. - 19,162 ид.ч., починал в хода на процеса, като негов наследник е Ф.А.С.Е. (л. 255 и л. 356);

Д.Д. – 0,608 ид.ч.;

С.Д. – 0,608 ид.ч.;

Е.П., В.П. и А.П. – общо – 0,608 ид.ч.; (или по 0,203 ид.ч.); производството в тази си част е прекратено поради отказ.

А.М.Р.В. – 0,417 ид.ч.;

М.Д.В. – 0,417 ид.ч.;

А.П.М. – 0,417 ид.ч.;

А.М.Б. – 1,25 ид.ч.;

Д.Ч. (Ц.) прехвърля своите наследствени идеални части на Е.Б. на 20.03.2019г.

Ф. Ф. и Д.Л.Е.Ф. – 3,036 ид.ч. Прехвърлят своите наследствени идеални части на Е.Б. на 20.03.2019г.

А.Ф.Б. – 4,791, починал в хода на процеса и наследен от:

- Ф.Т.Б. – дъщеря; - Е. Ф.Б.– дъщеря (л. 802 и 804 – отказ от наследство) – М. Д.Б. – син, и М. Де Л. – съпруга (л. 354) ;

Е.А.Б., Д.Р.Б., Н.М.Б. и А.М.И.Б. – 4,791 ид.ч, прехвърлени на „Ф. Р. Е.“ ООД на 20.03.2019г.

С Решение № 5932 от 14.07.2016 г. на СГС по в.гр.д. № 2056/2010г., влязло в сила на 19.06.2018г., е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника, че ищците Ф.Б., К.Б., Д.Д., С.Д., Е.П., А.П., В.П. и В. П., М. Л. Б., А.М.Б., Л.П., В.П., А.Б., Е.А.Б., Д.Р.Б., Н.М.Б. и А.М. И.Б., са собственици на основание чл. 2, ал. 1 и чл. 3, ал. 2 от ЗВСОНИ на недвижим имот, с площ от 22 400 кв. м., находящ се в кв. 16 по плана на гр. С., местността "НПЗ-******-запад" и попадащ в парцели І - "За чисто производство, складове и администрация", парцел VІІ - "За чисто производство, складове и администрация", VІІІ - "За чисто производство, складове и администрация" и ІХ - "За чисто производство, складове и администрация", ограден по зелените линии на скица № 13 към комплексната СТЕ на лист 785 от том ІІІ на въззивното дело, която скица, приподписана от съдебния състав, да се счита неразделна част от настоящото съдебно решение, заедно с находящите се в него сгради, както следва: 1. тъкачница, съществувала към 1947 г. като масивна на един етаж, със застроена площ от около 5875.48 кв. м., със столова към нея на площ от 134.25 кв. м., към която основна сграда са направени пристройки на изток, юг и запад, със застроена площ, увеличена на около 8600 кв. м.; 2. ремонтно-монтажен цех-РМЦ (склад - ремонтна работилница), съществувал към 1947 г. като масивна едноетажна сграда с площ от около 205 кв. м., от която част от застройката е премахната, а част е пристроена, като по този начин застроената площ е станала 560 кв. м.; 3. охрана на труда и складове - едноетажна сграда, застроена на 69.60 кв. м. към 1947 г., към която е изпълнен втори етаж, със същата площ или общо разгърната застроена площ от 138 кв. м.; 4. цех за гравиране (склад за платове и гравьорно отделение) - сграда, съществувала към 1947 г. като масивна, едноетажна, със застроена площ 1 040 м², впоследствие надсроена с един етаж, като от нейния обем е премахната пристройка от запад и е извършена пристройка от север, съставляваща двуетажна сграда със застроена площ от 642 кв. м. и разгърната застроена площ от 1284 м²; 5. цех за щамповане, съществувал към 1947 г. като едноетажна масивна сграда със застроена площ от около 1321 кв. м., впоследствие надстроена с втори етаж - около 1321 кв. м., свързан с първия етаж, или с обща разгърната застроена площ от 2642 кв. м.; 6. апретурен цех, съществувал към 1947 г. като едноетажна масивна сграда със застроена площ от около 3440 кв. м., към която са извършени едноетажни функционално свързани помежду си и с основната сграда пристроявания, с обща застроена площ от 5438 кв. м., както и новопостроена едноетажна постройка (коридор и склад) със застроена площ от 160 кв. м., приобщена към апретурния и щамповия цех; 7. административна сграда - Дирекция, съществувала към 1947 г. като масивна на два етажа, със застроена площ от 189 кв. м., към която е надсроен трети етаж или с общо РЗП от около 534 кв. м. и 8. административна сграда - двуетажна, съществувала към 1947 г. като едноетажна сграда, свързана с апретурния цех, със застроена площ от около 190 кв. м., а с изпълнения втори етаж с разгърната застроена площ от 380 кв. м., при идеални части: Ф.Б. - 19.162%, К.Б. - 19.162 %, Д.Д. - 0.608 %, С.Д. - 0.608 %, Е.П., А.П., В.П. и В. П., общо за четиримата - 0.608 %, М.Л. Б. - 1.250 %, А.М. Б. - 1.250 %, Л.П. - 3.035 %, В.П. - 3.036 %, А.Б. с 1/2 от 9.581 % и за ищците Е.А.Б., Д.Р.Б., Н.М.Б. и А.М.И.Б. общо 1/2 от 9.581 %, като ОСЪЖДА на основание чл. 108 от ЗС ответника "О.М." АД с ЕИК-********, със седалище и адрес на управление:***, със съдебен адрес:***, чрез адв. П., да им предаде владението на посочените идеални части от така описания имот.

На 27.03.2018г. ответното дружество е получило нотариална покана от италианските граждани (ищци в това производство или техни праводатели) за заплащане на обезщетение за това, че са лишени от възможността да ползват имота (л. 64-7). В отговор, дружеството е уведомило ищците, че могат да ползват частите от имота, които то не ползва – Отговор на поканата, получен на 21.08.2018г. (л. 218).

Във връзка с предходно производство (гр.д. № 279/2003г.) е издадена обезпечителна заповед от 08.11.2018г. Претенцията е по чл. 59 и чл. 86 от ЗЗД и е за 300 085,78 лева (л. 168).

Въводът във владение е от 16.03.2019г. (л. 62).

Производството по обезпечение на бъдещ иск е предмет на гр.д. 1107/19г. по описа на СГС, приложено по това дело.

Депозирани са няколко заключения на съдебни експертизи:

1. СТЕ, изготвена от в.л. А., с вх. № 305008/04.10.2022г., неоспорена от страните и приета от съда, като компетентно изготвена. От него, както и от разпита на в.л. в о.с.з. от 07.11.2023г. се установява, че:

Поради това, че не всички граници на процесния имот са означени с трайни знаци, а и голяма част от тях минават през съществуващи на място сгради, не е възможно заснемане на имота и точно определяне на площта.

Съгласно кадастрална карта, сграда с идентификатор 68134.1380.2168.1 е със застроена площ 8 598 м² от които в имота попадат 7 977 м²;

Съгласно кадастрална карта, сграда с идентификатор 68134.1 3880.2168.29 е със застроена площ 122 м², на два етажа;

2. ремонтно-монтажен цех-РМЦ (склад - ремонтна работилница), съществувал към 1947г. като масивна едноетажна сграда с площ от около 205 м², от която част от застройката е премахната, а част е пристроена, като по този начин застроената площ е станала 560 м²;

Съгласно кадастрална карта, сграда с идентификатор 68134.1380.2168.27 е със застроена площ 560 м²;

Съгласно кадастрална карта, сграда с идентификатор 68134.1380.2168.28 е със застроена площ 69 м² на два етажа;

4. цех за гравиране (склад платове и гравьорно отделение) - сграда, съществувала към 1947г. като масивна, едноетажна, със застроена площ 1 040 м², впоследствие надстроена с един етаж, като от нейния обем е премахната пристройка от запад и е извършена пристройка от север, съставляваща двуетажна сграда със застроена площ от 642 м² и разгърната застроена площ от 1 284 м²;

Съгласно кадастрална карта, сграда с идентификатор 68134.1380.2168.26 е със застроена площ 642 м² на два етажа;

Съгласно кадастрална карта, сграда с идентификатор 68134.1380.2168.8 е със застроена площ 1 321 м² на два етажа;

Съгласно кадастрална карта, сграда с идентификатор 68134.1380.2168.10 е със застроена площ 5 437 м²;

Новопостроената едноетажна постройка (коридор и склад) със застроена площ от 160 м², приобщена към фпретурния и щамповия цех не е отразена в кадастралната карта;

7. административна сграда - Дирекция, съществувала към 1947г. като масивна на два етажа, със застроена площ от 189 м², към която е надстроен трети етаж или с общо РЗП от около 534 м²;

Съгласно кадастрална карта, сграда с идентификатор 68134.1380.2168.25 е със застроена площ 178 м² на три етажа;

Съгласно кадастрална карта, сграда с идентификатор 68134.1380.2168.23 е със застроена площ 190 м² на два етажа.

Извършените подобрения в тъкачницата са описани и се съдържат в кориците на гр.д. 2056/2010г. по описа на СГС в извършена съдебна експертиза, въз основа на която е постановено съдебно решение.

Необходимо е представяне на списък на подобренията: постройки, пристройки, укрепвания, преградни стени, ремонти на покриви, инсталации и др. подобрения, направени по години.

Всяко пристрояване или надстрояване на сгради, укрепване, ремонти повишава тяхната стойност. За определяне на стойността на тези подобрения е необходима по-подробна информация за вида подобрения, вложени материали, година на построяване за да се определи евентуална амортизация (овехтяване) към настоящия момент.

При огледа на място експертът е направил изследвания и контролни замервания за да определя дали сградите са правилно отразени в кадастралната карта. Има амортизации. Част от първа сграда излиза извън обхвата на имота, посочено е каква е площта, която е извън обхвата на му, и тогава от общата площ като се извадят площите на сградите и се получава свободната площ. Тези 160 м² са включени в площта на апретурния цех. На приложенията ясно се вижда, че към този цех има пристроени допълнително сгради. Те са включени в общия контур на сградата, но покривите им са различават. В описанието е дадено, че те са технологично свързани с апритурния цех. Така че те не могат да се обособят и не са нанесени като самостоятелни сгради в кадастралната карта.

2. СТЕ, изготвена от в.л. А., с вх. № 261311/16.01.2024г., оспорена от по-голямата група ищци и приета от съда, като компетентно изготвена. От него, както и от разпита на в.л. в о.с.з. от 12.03.2024г. се установява, че:

Застроената площ е 16 300 м², а незастроените площи са 6 018 м².

Има части от сградите, които са от този имот, но които попадат извън имота. Проблемът е в сграда № 7, с площ 703 м². Тя попада изцяло в новопроектирана улица в регулация. Там въпросът със свободната площ по отношение на ищците касае цялата площ, дори площта под сградата. Вещото лице предполага, че тази сграда не е собственост на ищците. При евентуално изпълнение на регулация тя трябва да бъде съборена и площта, която попада в улицата трябва да бъде обезщетена на ищците, ако се прилага регулацията.

Този регулационен план не е приложен по отношение на улицата, но той е в действие. Сградата съществува. При прилагане на регулация тази сграда се събаря. Ищците нямат никакво отношение към таз сградата. Те имат отношение само към земята, която е в улицата.

3. СТЕ, изготвена от в.л. Т., с вх. № 264859/26.02.2024г., отново оспорена от основната група ищци и приета от съда, като компетентно изготвена. От него, както и от разпита на в.л. в о.с.з. от 12.03.2024г. се установява, че:

Размерът на обезщетението за ползването на имота за периода 28.03.2018г. до 31.01.2019г. е общо 265 066,43 лева и съответно за 58,30 % идеални части е на стойност 154 539,03 лева. В Таблица № 8 (л. 944, погрешно изписано като 344, като грешката в номерацията продължава и нататък) са представени обезщетенията за посочения период за всеки от ищците, съобразно притежаваните от тях идеални части, посочени в табличен вид в исковата молба по делото. В тази сума влиза и обезщетението на третото лице-помагач – 12 964,40 лева.

Размерът на обезщетението за ползването на имота за периода 01.02.2019г. до 15.05.2019г. е общо 89 733,28 лева и съответно за 58,30 % идеални части е на стойност 52 316,30 лева. В Таблица № 9 (л. 345, важи посоченото по-горе относно грешката). Отново е включено обезщетение и за дружеството – 4 388,85 лева.

Извършените подобрения в една от процесиите сгради - тъкачница са във вид на дострояване на допълнителни площи към сградата и направа на нова покривна конструкция и покриване с ламарина на част от сградата с площ от 8 600 м². В стойността на подобренията към 2019г. са на стойност както следва:

- пристройки към основната сграда с обща площ 2 662,52 м² са на обща стойност 392 575,24 лева и съответно за 58,30 % са на стойност 228 871,36 лева.

- направата на покрив с ламарина е на стойност 108 061,14 лева и съответно за 58,30 % е на стойност 62 999,64 лева.

- общата сума на всички подобрения е 500 636,38 лева и съответно за 58,30 % са на стойност 291 871 лева.

Това е Ц. на незастроен парцел, която след това е включена в изчислението на пазарната Ц. на имота, което е приложено в приложение № 1 при определяне Ц.та по този разходен подход.

Относно по-малка площ за тъкачницата в таблица № 1 на страница 7, това са площи, които са от първата единичната експертиза, която е представена и приета по делото, в която е определена площта, която влиза в процесния имот. Ц.та, която е определена на ред 1 от таблица № 1 е за сградата, а не за поземления имот под нея. Това е за сградата.

Относно изчисленията върху незастроената част, е даден общо наемът за целия имот. Т.е. в него влиза цялата площ, която е застроена, както и тази, която не е застроена. Защото т. нар. „свободната площ“, която е изчислявана (в предходната експертиза) се явява като обслужваща площ на тези сгради. Т.е. не може една сграда да съществува без някоя обслужваща площ около нея.

Незастроената площ всъщност няма наема Ц. сама за себе си, защото е много презастроена и като се сложат за всяка сграда по каква е прилежаща площ, която е необходима, то не остава нищо. Дори някои се застъпват.

За направените подобрения, едното е дострояването на тъкачницата като площ, вещото лице е установило само от документите, които са по делото – каква е била първоначално площта. След това в годините какво е станало, няма други документи, които да се използват. Ремонтът на покрива е установен на място по време на огледа. Под „ремонт на покрива“ се разбира - ламарината, което е сложена. Има метална конструкция, отгоре е покрито с ламарина.

Точната квадратура се установи само с това, което е посочено по делото. Няма начин как да се установи. Няма как да се измери на място покривът. Няма и някакви документи, които да установяват този ремонт в каква квадратура е извършен.

Разликата между площта тъкачницата преди и след застрояването. Тази площ е от документацията по делото.

Вещото лице е установило, че сградата е доведена до експлоатация през 1953г., а в решение, приложено към исковата молба пише, че сградата е съществувала към 1947г.

Към 2019г. са взети посочените стойности. Това е така, защото определя стойността на подобренията към тази дата със сключената амортизация, която е начислена от датата на изграждането, която е приета за 1953г.

Подобренията по принцип добавят стойност. Така е, тъй като изменят пазарната Ц.. Наемна Ц. без подобрение не може да се извади. Има само увеличената стойност. Стойността без подобренията не е изчислявана.

4. ССчЕ, също оспорена от основната група ищци и приета от съда, като компетентно изготвена. От него, както и от разпита на в.л. в о.с.з. от 11.06.2024г. се установява, че:

На база извършен преглед и анализ на предоставените данни и справки от счетоводството на дружеството и материалите по делото, експертизата е представила в констативната част помесечно използваната (отдавана под наем) площ такава на процесните сгради за процесния период. По счетоводни данни използваната (отдадена под наем) площ е:

7 904,40 м² за 4 дни през м.03.2018г.;

7 904,40 м² за месеците 04 и 05.2018г.;

8 048,40 м² за периода 06.2018г. - 04.2019г.; и

8 048,40 м² за 5 дни през м.05.2019г.

От анализираните годишни счетоводни баланси на дружеството, експертизата приема че производствената дейност е окончателно спряла към края на 2003г. и до момента не е възобновена.

Всички суми са в лева – таблици (л. 486-8).

Ползвани са протоколите по наемните правоотношения. Те не са първични счетоводни документи, а спомагателни такива.

5. СТЕ, изготвена от в.л. Т., с вх. № 270023/29.04.2024г., оспорена от основната група ищци и приета от съда, като компетентно изготвена. От него, както и от разпита на в.л. в о.с.з. от 11.06.2024г. се установява, че:

Размерът на обезщетението за ползването на имота за периода 28.03.2018г. до 31.01.2019г. е както следва:

С извършени подобрения - общо 270 007,83 лева и съответно за 58,30 % идеални части е на стойност 157 419,97 лева.

Без извършени подобрения - общо 246 124,19 лева и съответно за 58,30 % идеални части е на стойност 143 495,33 лева.

Размерът на обезщетението за ползването на имота за периода 01.02.2019г. до 15.05.2019г. е както следва:

С извършени подобрения - общо 91 456,56 лева и съответно за 58,30 % идеални части е на стойност 53 321,00 лева.

Без извършени подобрения - общо 83 131,36 лева и съответно за 58,30% идеални части е на стойност 48 467,25 лева.

Съобразена е пълната площ на тъкачницата.

Представената по делото експертиза, в която се споменават подобренията, предмет на възражението за прихващане, не може да се ползва в това производство (л. 221-233). Съдът постановява решението по спора въз основа на доказателствата, събрани по конкретното дело, в открито заседание с участие на страните. Той не може да се позовава на събрани извънсъдебно доказателства и дори на доказателства, събрани по друго дело - Решение № 84-II от 05.05.1983г. по гр.д. № 263-II/82г., I г.о.; също Решение № 183 от 22.11.2010г. по т.д. № 30/2010г., т.к, ІІ т.о. на ВКС; Решение № 55 от 30.05.2009г. по т.д. № 728/2008г., т.к., І т.о. на ВКС; Решение № 43 от 16.04.2009г. по т.д. № 648/2008г., т.к., ІІ т.о. на ВКС; Решение № 66 от 12.03.2015г. на ВКС по гр. д. № 5839/2014г., IV г.о., ГК; Определение № 374 от 01.04.2010г. по гр.д. № 34/2010г., ІV г.о. на ВКС, Определение № 241 от 07.04.2011г. по т.д. № 840/2010г., I т.о. на ВКС и Определение № 134 от 24.02.2010г. по т.д. № 937/2009г., I т.о. на ВКС. Цитираната практика е примерна, а не изчерпателна.

Тя не е и писмено доказателство, съобразно разбиранията на ответника. Не доказва и кога са изградени подобренията. За това обстоятелство не са ангажирани каквото и да е доказателство – установено е само, че има разлика, т.е. че има изграден покрив (съобразно изложеното от в.л. Т.).

от правна страна:

I. Исковете са редовни или по-точно – могат да се приемат за редовни. Предявени са множество обективно и субективно съединени претенции като основните групи са две – обезщетение за чл. 31, ал. 2 от ЗС и чл. 403, ал. 1 от ГПК, разделени и темпорално в два периода. Удачно би било да се посочат квотите за всеки един от исковете, съобразно квотата на всяко ФЛ и за съответния период и сума (частична и пълна), но това не е сторено. Самите квоти и суми обаче са изчисляеми, макар това да не е съвсем елементарно, видно от заключенията на в.л. Т.. Предвид изначалната неоснователност на исковете, за която ще бъде взето становище по-долу, е излишно да се оставя искът без движение.

Няма значение дали сградите към момента са налични или не – в исковата молба се твърди, че са налични, което има отношение към основателността на исковете, ако са съществували по време на периодите, за които се претендира (Процесуалната легитимация се определя от твърденията на ищеца в исковата молба, който заявява, че именно той е носителят на накърненото от ответника чрез възникналия между тях правен спор материалното право - Решение № 5/06.06.2011 г., по гр.д. № 47/2010 г., на III г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, за разлика от материалната легитимация, която се определя от доказването на иска и обуславя неговата основателност и по която съдът се произнася със съдебното решение; също: Решение № 61 от 13.06.2014г. на ВКС по гр.д. № 3306/2013г., IV г.о., ГК, докладчик съдията А.Б.).

Тук възниква проблем, тъй в хода на процеса предметът на делото бе ограничен с оглед отказите от искове:

Д.Д. – 0,608 ид.ч.; С.Д. – 0,608 ид.ч.; В.П. и А.П. – общо – 0,608 ид.ч.; (2 по 0,203 ид.ч.);

Общо 1,622 ид.ч. С толкова следва да се намалят и четирите суми (претендирана част от общо дължима такава).

Относно отказите от наследство – не е установено италианското право по въпроса, но доколкото българското законодателство е реципирано от този правен кръг, може да се приеме, че всъщност е увеличена квотата на останалите наследници, които са страни по делото.

298 573,30 Ђ - 1,622 % = 293 730,44 Ђ.

238 800 Ђ - 1,622 % = 3 873,34 Ђ.

Аналогично и за втората група искове:

76 400 Ђ - 1,622 % = представляваща част от сумата за 95 508,84 Ђ - 1,622 % = 93 959,69 Ђ. Тези проценти не са повлияни от последвалите продажби.

Ответното дружество е държало недвижимия имот за периодите, посочени в исковата молба. Доводът, че ищците не били представили актуални скици е недопустим. И двете страни в спора би следвало да са наясно с площите на сградите, поради което следва да сочат само разлики, ако въобще такива са налице, а не голословно да оспорват твърдяната квадратура, която най-вероятно е посочена в решението по чл. 108 от ЗС (довод – л. 198).

С измененията на ГПК (обн., ДВ, бр. 100/21.12.2010г.) в ал. 3 на чл. 146 се създаде ново изречение второ, съгласно което, ако в изпълнение на предоставената от съда възможност за становище и ангажиране на доказателства страните не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК. С това изменение нормативно се закрепи съществуващото и преди това тълкуване на закона, а и създадената вече съдебна практика (Решение № 549/29.10.2010г., по гр.д. № 56/2010г., на IV г.о.; Решение № 700/06.12.2010г., по гр.д. № 304/2010г., на III г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК), че окончателната преклузия за ангажиране на доказателства от страните по делото не настъпва преди края на първото съдебно заседание, както и, че същата е свързана със служебното изпълнение на задълженията на съда касаещи дадените в доклада указания и разпределяне на доказателствената тежест (довод – л. 881).

Отделно от това – преклузия не настъпва, ако доказателственото се ангажира във връзка с друго такова, което страната се стреми да обори (Р. № 298 от 21.10.2011г. на ВКС, ІІІ г.о., по гр.д. № 1663/2010г.).

II. Основният проблем на исковете, без да е единствен, съобразно посоченото по-долу, е следният: Поставеният въпрос се отнася само до случаите, при които плащането в чуждестранна валута се дължи въз основа на договор. Въпросът не касае парични задължения, чийто източник не е договорен, …..

С термина „пари” се означава законното платежно средство, независимо от това коя държава ги е емитирала и в коя се приемат като платежно средство. Освен това под "пари" се разбира установената от конкретна държава парична единица като законно платежно средство за изпълнение на парични задължения. Според чл. 25, ал.2 ЗБНБ банкнотите и монетите, издадени от БНБ, са законно платежно средство и задължително се приемат за плащания в пълната им номинална стойност без ограничения. От тази законова разпоредба следват и двете основни функции на парите – като платежно средство и като универсална мярка за стойност, чрез която се определя стойността на всички стоки и услуги. Парите имат номинална стойност като показател на стойността. Принципът на номинализма е легално установен с цитираната по-горе разпоредба, според която задължително се приемат за плащания в пълната им номинална стойност банкнотите и монетите, издадени от БНБ. Курсовата стойност на парите изразява съотношението на паричните единици на една държава към паричните единици на друга държава. Винаги когато законодателят допуска с чуждестранните пари да се извършва плащане, те представляват парични средства /§1, т.6, б. „а” от ДР на Валутния закон/. Задълженията за чуждестранна валута са парични задължения. Положението на българския лев на законно платежно средство в страната поставя чуждестранните валути в положението на стока, която се купува и продава единствено по отношение на него. Задълженията за чуждестранна валута са задължения за стойност, пълното им неизпълнение е изключено, и е възможно единствено забавеното им изпълнение.

След като плащането трябва да се извърши в уговорената между страните по договора чуждестранна валута, то съдът не може да присъди левовата и равностойност. В случаите, при които е предявен иск за присъждане левовата равностойност на сума, уговорена в чуждестранна валута, съдът трябва да се произнесе по съществото на спора като приеме, че е сезиран с иск за заплащане на уговорената в чуждестранна валута сума. Когато съдът служебно присъжда вземането във валута не се нарушава диспозитивното начало /чл. 6, ал. 2 ГПК/, защото не се променя предметът на делото - не се присъжда друго, а същата стойност, която се претендира от ищеца (мотиви на ТР № 4/14г. от 29.04.2015г. на ОСГТК по т.д. 4 по описа за 2014г.). Диспозитивът е категоричен: Съдът не може да присъди левовата равностойност на сума, уговорена в чуждестранна валута, освен в изрично предвидените от закона случаи.

И двете групи искове са за обезщетения, т.е. основанието на претенциите е извъндоговорно. Националната валута, представляваща универсална мярка за стойност, е лева. Претендират се евро, като по-горе нарочно бе цитирано различно и предходно производство относно обезщетение, което правилно е предявено именно в лева. Само на това основание исковете следва да се отхвърлят (в този смисъл и Решение на СГС № 1387 от 17.03.2023г. по в.гр.д. № 1902/22г.). Ако претенциите бяха предявени в Р. Италия, но в лева, би следвало също да бъдат отхвърлени.

Грешката на ищците би се санирала, ако страната влезе в Еврозоната. До този момент обаче двете валути, макар и в практическо обръщение, нямат юридически връзка помежду си.

От тази гледна точка, правилно възражението за прехващане е определено в лева, като тук следва да се посочи, че при абстрахиране от горното, различни валути, освен при изрично съгласие на страните, не могат да се прихващат.

III. Съгласно нормата на чл. 31, ал. 2 от ЗС, когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване.

Или, уважаването на иск с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС е обусловено от следните предпоставки: процесната вещ да е съсобствена; вещта да се ползва само от един или няколко от съсобствениците; съсобственикът да е лишен от възможността да ползва вещта съобразно с правата си; лишеният от ползването съсобственик да е отправил покана до ползващия вещта съсобственик (съсобственици) да му предостави ползването ѝ, съобразно правата му, и последният да е отказал или да се е противопоставил на това.

Лично ползване по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове - Тълкувателно решение № 7 от 2.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГК, докладчик съдията Илияна Папазова). В мотивите на решението се сочи: Правото на обезщетение се дължи само за времето, през което съсобственикът е лишен от възможността да си служи с общата вещ съобразно своя дял. То не възниква когато съсобственик отказва да приеме предоставената от ползващия съсобственик част от общата вещ, съответстваща на дела му или му е дадена възможност да ползва общата вещ заедно с него, защото в този случай няма лишаване от ползване, а нежелание да се ползва. Размерът на обезщетението се определя в съответствие с наемното възнаграждение, при съобразяване обема, за който ползващия имота съсобственик-длъжник надхвърля своята квота или дял в съсобствеността. Става въпрос за среден пазарен наем. От тази гледна точка, цените на договорите сключени от ответника, могат и да не съответстват с него. Ако са по-ниски, както явно е в случая – те са ирелевантни.

Незастроената част, в случая е обслужваща сградите – съобразно заключенията, приети по делото. Самостоятелно тя не би могла да се отдава под наем, но именно в това се изразява претенцията на ищците.

Италианските граждани, както и ответникът, са съсобственици на недвижимия имот. Техният дял (с всички особености – прехвърляне на идеални части, включително и в полза на третото лице) е по-голям от този на „8-М.М.“ АД. Общата вещ се използва и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ (чл. 32, ал. 1 от ЗС).

Разпределение на ползването не е сторено, нито извънсъдебно, нито съдебно (чл. 32, ал. 2 от ЗС). Ответникът е имал юридически следните възможности:

- да поиска разпределение на ползването (извънсъдебно или съдебно), ако въобще такова е възможно, с оглед търговската функция на сградите; или

- да предаде цялата площ и да иска обезщетение за това, че той е лишен от възможността да ползва своята идеална част. Принудителното „разпределение“ чрез предоставяне на възможност на ищците да ползват своята част не е вариант. Всеки един от съсобствениците притежава (съпритежава) цялата вещ.

Ако част от страда навлиза в друг имот, това е без значение, ако тя е функционално нераделима и неизползваема (става въпрос за самата част, като обособена реална такава). Обезщетението би се дължало за цялата сграда (арг. от Р. на ВКС № 137/17.08.2010г. по гр.д. № 4954/08г., І г.о.: Когато е надхвърлен обемът на правото на строеж, вещноправният режим на допълнително построеното се определя, съгласно чл. 92 от ЗС, когато постройката представлява самостоятелен обект, а когато не представлява такъв, намира приложение чл. 97 от ЗС). Изложеното е във връзка с отношенията между съсобствениците. Ако има обаче трето лице, върху чиято земя е строено – би му се дължало обезщетение от всички съсобственици.

Ако част от целия недвижим имот е предмет на бъдеще отчуждаване с оглед регулационно изменение, до отчуждаването, а това означава и обезщетяването на съсобствениците (включително и ответника), дружеството би дължало обезщетение за времето през което ищците са били лишени от възможността да го ползват съответните площи.

IV.1 Освобождаването на гаранцията няма отношение към допустимостта на исковете (втора основна група /доводът е сторен на л. 195, гръб и 196/). Гаранцията би могла да улесни ищците в това производство, като освобождаването щ вероятно е грешка, но тя няма отношение към допустимостта на иска.

Обезпечаването на бъдещия иск е тогава материалноправно неоправдано и поради това незаконно, когато: а) е допуснато по иск, по който не се е стигнало до влязло в сила решение, благоприятно за ищеца; или б) когато обезпечението е било насочено върху имуществено право, което не принадлежи на ответника, а на друго лице.

Обезпечението на иска (или бъдещ иск) цели да осигури, че правните последици на решението, което ищецът търси с предявения иск, ще бъдат осъществени. То се допуска с оглед на очакването, че обезпеченият иск ще бъде уважен. Само с оглед на това очакване е оправдано да се ограничава правната сфера на ответника. Не се ли сбъдне това очакване, обезпечението на иска, постановено по искане на ищеца, се оказва лишено от оправдание и се превръща в незаконно посягане върху правната сфера на ответника, което той не е трябвало да понесе.

Очакването, че обезпеченият иск ще бъде уважен, не се сбъдва, когато: а) той бъде отхвърлен като неоснователен с влязло в сила решение; б) когато делото, образувано въз основа на обезпечения иск, бъде прекратено на каквото и да било основание освен спогодба, признаваща предявения иск; в) когато възнамеряваният иск, който е бил обезпечен по реда за обезпечаване на бъдещ иск (чл. 390 от ГПК), не е бил предявен в срока, определен от съда.

Във всеки от тия случаи, когато обезпечението на иска е материално неоправдано и незаконно, ответникът разполага с две защитни възможности:

- да иска от съда да отмени незаконното обезпечение; и

- да търси от ищеца обезщетяване на вредите, причинени от незаконното обезпечение на иска.

Това притезание лежи на плоскостта на отговорността за непозволено увреждане (чл. 45 от ЗЗД). От тази отговорност обаче отговорността за вреди по чл. 403 от ГПК се отличава с оглед на изискването за вина. Отговорността по чл. 403 е невиновна (обективна). Ищецът не може да се освободи от нея, като докаже, че е положил дължимата грижа да провери допустимостта или основателността на иска (Опр. № 170 от 09.03.2010г. по ч.гр.д. № 144/2010г., ГК, IV г.о. на ВКС; Опр. № 666 от 23.11.2009г. по ч.гр.д. № 650/2009г., ГК, IV г.о. на ВКС, Р. № 5527 от 25.07.2017г. по в.гр.д. № 15608/2016г. на СГС). Той отговаря при обезпечаване на бъдещ иск, ако той не е бил предявен в срока (Опр. № 170 от 09.03.2010г. по ч.гр.д. № 144/2010г., ГК., IV г.о. на ВКС; Опр. № 666 от 23.11.2009г. по ч.гр.д. № 650/2009г., ГК, IV г.о. на ВКС), даже и ако искът е основателен (613-65-I). Ищецът носи риска от несбъдване на очакването, че обезпеченият иск ще бъде предявен в срок или че ще бъде уважен.

Понеже е невиновна, отговорността по чл. 403 от ГПК се отличава и от отговорността за злоупотреба с процесуални права, която предпоставя умисъл. Възможно е обаче ищецът да е нарушил и чл. 3 от ГПК, когато е искал и е получил обезпечение. Но тъй като обемът на отговорността за непозволено увреждане, а следователно и на отговорността по чл. 403 от ГПК не зависи от вида на вината, злоупотребата с правото за обезпечаване ще бъде ирелевантна за отговорността на ищеца. Във всеки случай той ще отговаря за всички преки и непосредствени вреди, които обезпечението на иска е причинило на ответника (чл. 51, ал. 1 от ЗЗД - Опр. № 170 от 9.03.2010г. по ч.гр.д. № 144/2010г., IV г.о. на ВКС; Опр. № 666 от 23.11.2009 г. по ч.гр.д. № 650/2009г., ГК, IV г.о. на ВКС, Р. № 63 от 30.11.2016г. по т.д. № 1512/2014г., II т.о. на ВКС).

По принцип молителят (по бъдещия иск) носи отговорност до влизане в сила на определението за отмяна на обезпечителната мярка. Ответната страна е тази, която трябва да носи последиците от несвоевременното предявяване на искането за отмяна на обезпечението, като за съпричиняване от негова страна може да се говори за периода от настъпването на основанието за отменяне на обезпечението до подаването на молбата за това.

За да осъществи принудително своето притезание за обезщетение, ответникът трябва да предяви срещу ищеца осъдителен иск. Ако обезпечението е било допуснато срещу гаранция, представена от ищеца като обезпечение на евентуалното притезание на ответника за вреди, тази гаранция ще се яви спрямо предявения осъдителен иск като негово обезпечение. Бъде ли той уважен, ответникът ищец по този иск ще се удовлетвори, като насочи изпълнението върху учредената в негова полза гаранция по чл. 180 и чл. 181 от ЗЗД.

Именно, предвид тази функция на гаранцията, дадена от ищеца по чл. 391, ал. 1, т. 2 и ал. 2 и чл. 390, ал. 4 от ГПК, е и уредбата, която чл. 403 дава на освобождаването на тази гаранция по молба на ищеца, който е я представил.

Молителят по бъдещ иск или ищецът може да иска да бъде освободена дадената от него гаранция в две хипотези: а) когато неговият иск е бил уважен с влязло в сила решение, така че не може да се поставя въпрос за отговорност на ищеца за вреди, тъй като тя не е възникнала: липсва който и да било от фактическите състави, пораждащи тази отговорност по чл. 403, ал. 1 от ГПК - Опр. № 441 от 27.07.2009г. по гр.д. № 323/2009г., IV г.о. на ВКС; б) когато се е осъществил някой от тези състави, така че е открита възможността ответникът да предяви иск за обезвредя - Опр. № 441 от 27.07.2009г. по гр.д. № 323/2009г., IV г.о. на ВКС.

Във втората хипотеза (чл. 403, ал. 1 от ГПК) ищецът трябва да подаде до съда, постановил обезпечението (чл. 181, ал. 3 от ЗЗД, Опр. № 591 от 2.11.2009г. по ч.т.д. № 450/2009 г., I т.о. на ВКС), молба с препис за ответника (чл. 403, ал. 2 от ГПК). По повод на молбата ответникът трябва да вземе становище дали смята да предяви срещу ищеца иск за вреди. Реши ли да предяви такъв иск, ответникът трябва в едноседмичен срок от получаването на препис от молбата за освобождаване на гаранцията да се противопостави на нейното освобождаване чрез писмено възражение. Противопоставянето е равнозначно на молба да се конституира гаранцията като обезпечение на бъдещия иск за вреди, който ответникът възнамерява да предяви. Този иск ответникът следва да предяви в едномесечен срок, след като му е бил връчен препис от молбата за освобождаване на гаранцията (чл. 403, ал. 2) - Опр. № 1416 от 27.04.2017г. по ч.гр.д. № 881/2017г. на САС. Предяви ли иска си в месечния срок по чл. 403, ал. 2 от ГПК, гаранцията ще функционира като обезпечение на иска, докато делото е висящо.

Ако в седмичния срок по чл. 403, ал. 2 от ГПК ответникът не възрази срещу молбата на ищеца да се освободи дадената от него гаранция, съдът освобождава гаранцията. Законът презюмира, че ответникът няма намерение да предявява иск за вреди. Гаранцията се освобождава и ако в месечния срок по чл. 403, ал. 2 от ГПК ответникът не предяви иска за вреди. В качеството си на обезпечение на бъдещ иск гаранцията отпада, щом като в срока за предявяване на иска той не е бил предявен (чл. 390 и чл. 403, ал. 2 от ГПК). Пропускането на сроковете по чл. 403, ал. 2 от ГПК лишава ответника само от обезпечението на неговото вземане за вреди. Ответникът губи гаранцията, но той не губи вземането си за вреди. Той може да го предяви с осъдителен иск в общата петгодишна давност (чл. 110 от ЗЗД). Спрямо това вземане сроковете по чл. 403, ал. 2 от ГПК не са нито преклузивни, нито давностни (1633-57-IV).

2. Освен изложеното, според Тълкувателно решение № 3 от 12.12.2012г. на ВКС по т.д. № 3/2012г., ОСГТК, докладвано от съдиите К.Ю.и К.Е.: При предявен иск по чл. 82 ЗЗД за обезщетяване на вреди под формата на пропуснати ползи, произтичащи от забавено изпълнение на задължение за изграждане на обект, трябва да съществува сигурност за увеличаване на имуществото на кредитора, която сигурност не се предполага. Това означава, че за да може да се приеме, че втората претенция е основателна, че италианските граждани следваше да установят конкретни сделки, който не са били сключени или изпълнени. Дори евентуално и оборот след допускането им в имота. Нищо подобно не е установено. В исковата молба не се и твърдят подобни факти. Твърди се всъщност, че вредите били идентични като тези по отношение на съсобственик, който не може да ползва съсобствен имот. В този случай важи посоченото относно първия иск.

V. Вътрешното процесуално условие относно прихващането не е настъпило. Съдът не дължи произнасяне но него, но въпреки това е добре да се посочи:

Възражението е допустимо, но е неоснователно.

Ответникът следваше да установи, кога са извършени подобренията.

Необходимо е още при предявяването на претенциите за заплащане на извършените в имота подобрения да се изясни дали съсобственикът, извършил подобренията, е упражнявал свое самостоятелно владение върху подобрения имот или се е отнесъл към него като към съсобствен имот. Условията, при които се твърди, че са извършени подобренията не са част от основанието на предявения иск. Ако ищецът твърди, че е извършил подобрения без съгласието на съсобственика, с цел да ползва лично имота като жилищен, това означава, че се претендира увеличената стойност при условията на чл. 61, ал. 2 от ЗЗД – Решение по чл. 290 ГПК № 359 от 21.07.2010г. по гр.д. № 1205/2009г., ВКС, ІІ г.о.

В случая не е установена конкретна увеличена стойност (разбирана като хипотетична пазарна Ц. – тя би могла все пак да се определи по реда на чл. 162 от ГПК).

Ревандикационният иск е бил предявен през 2010г. Ако към този момент сградите са били изградени, съобразно становището на едното от вещите лица, възражението е погасено по давност (Решение № 260015 от 16.09.2020 г. на СГС по т. д. № 1681/2017 г.).

по разноските:

На ответника се дължат разноски - чл. 78, ал. 3 от ГПК, а именно - 23 627,02 лева.

Воден от гореизложеното, СЪДЪТ

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявените от М.П.М., италианска гражданка, родена на ***г. в гр. Ферера; Е.Б., италиански гражданин, роден на ***г. в гр. Милано; А.А.Б., италиански гражданин, роден на ***г. в гр. Милано; М.М.Б., италиански гражданин, роден на ***г. в гр. Милано; А.У.Ф.Ф. - 19,162 ид.ч., починал в хода на процеса, като негов наследник е Ф.А.С.Е.; Е.П., италиански гражданин, роден на ***г. в гр. Леняно; А.М.Р.В., италианска гражданка, родена на ***г. в гр. Милано; М.Д.В., италиански гражданин, роден на ***г. в гр. Милано; А.П.М., италиански гражданин, роден на ***г. в гр. Милано, А.М.Б., италианска гражданка, родена на ***г. в гр. В.; Д.Ч. (Ц.), италианска гражданка, родена на ***г. в гр. Торино; Ф. Ф., италиански гражданин, роден на ***г. в гр Абано Терем (Падова), Д.Л.Е.Ф., италиански гражданин, роден на 04.09.21945г. в гр. Падова; Е.А.Б., италиански гражданин, роден на ***г. в гр. Милано; Д.Р.Б., италианска гражданка, родена на ***г. в гр. Милано; Н.М.Б., италиански гражданин, роден на ***г. в гр. Милано; и А.М.И.Б., италианска гражданка, родена на ***г. в гр. Тунисиа, общ съд.адр.: гр. София, бул. „********, чрез адв. Е.Т. – член на САК, тел. *****, e-mail: emil.*****dpc.bg,и

М. Д.Б., и М. Де Л. (уведомени по реда на чл. 33, ал. 3 от КМЧП),

срещу „8-М.М.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, съд.адр.: гр. София, ул. „********, чрез адв. Д. П., искове с пр.осн. чл. 31, ал. 2 от ЗЗД и чл. 403 от ГПК, за заплащане на:

сумата от 234 926,66 (двеста тридесет и четири деветстотин двадесет и шест евро и шестдесет и шест евро цента) Ђ, представляваща част от общо дължимите 293 730,44 Ђ, обезщетение за ползите, от които са били лишени ищците, в резултат на това, че за периода от 28.03.2018г. до 31.01.2019г. „8-М.М.“ АД е ползвало незастроената част от поземлен имот с площ от 22 400 м², находящ се в кв. 16 по плана на гр. София, местността "НПЗ-Военна рампа-запад" и попадащ в парцели I - "За чисто производство, складове и администрация", парцел VII - "За чисто производство, складове и администрация", VIII - "За чисто производство, складове и администрация" и IX - "За чисто производство, складове и администрация" и построените в него 1. тъкачница, съществувала към 1947г. като масивна сграда на един етаж, със застроена площ от около 5 875,48 м², със столова към нея на площ от 134,25 м², към която основна сграда са направени пристройки на изток, юг и запад, със застроена площ, увеличена на около 8 600 м²; 2. ремонтно-монтажен цех - РМЦ (склад - ремонтна работилница), съществувал към 1947г. като масивна едноетажна сграда с площ от около 205 м², от която част от застройката е премахната, а част е пристроена, като по този начин застроената площ е станала 560 м²; 3. охрана на труда и складове - едноетажна сграда, застроена на 69,60 м² към 1947г., към която е изпълнен втори етаж, със същата площ или общо разгърната застроена площ от 138 м²; 4. цех за гравиране (склад за платове и гравьорно отделение) - сграда, съществувала към 1947г. като масивна, едноетажна, със застроена площ 1 040 м², впоследствие надстроена с един етаж, като от нейния обем е премахната пристройка от запад и е извършена пристройка от север, съставляваща двуетажна сграда със застроена площ от 642 м² и разгърната застроена площ от 1 284 м²; 5. цех за щамповане, съществувал към 1947г. като едноетажна масивна сграда със застроена площ от около 1 321 м², впоследствие надстроена с втори етаж – около 1 321 м², свързан с първия етаж, или с обща разгърната застроена площ от 2 642 м²; 6. апретурен цех, съществувал към 1947г. като едноетажна масивна сграда със застроена площ от около 3 440 м², към която са извършени едноетажни функционално свързани помежду си и с основната сграда пристроявания, с обща застроена площ от 5 438 м², както и новопостроена едноетажна постройка (коридор и склад) със застроена площ от 160 м², приобщена към апретурния и щамповия цех; 7. административна сграда - Дирекция, съществувала към 1947г. като масивна на два етажа, със застроена площ от 189 м², към която е надстроен трети етаж или с общо РЗП от около 554 м² и 8. административна сграда - двуетажна, съществувала към 1947 г. като едноетажна сграда, свързана с апретурния цех, със застроена площ от около 190 м², а с изпълнения втори етаж с разгърната застроена площ от 380 м², ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до заплащане на сумата в цялост; и

- сумата от 75 160,79 (седемдесет и пет хиляди сто и шестдесет евро и седемдесет и девет евро цента) Ђ, представляваща част от общо дължимата сумата от 93 959,69 Ђ, обезщетение за вреди, претърпени от ищците за периода от 01.02.2019г. до 15.05.2019г. в резултат на неоснователно обезпечение на бъдещи искове, допуснато по гр.д. № 1107/2019 г. по описа на Софийски градски съд,

като НЕОСНОВАТЕЛНИ

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, М.П.М., италианска гражданка, родена на ***г. в гр. Ферера; Е.Б., италиански гражданин, роден на ***г. в гр. Милано; А.А.Б., италиански гражданин, роден на ***г. в гр. Милано; М.М.Б., италиански гражданин, роден на ***г. в гр. Милано; А.У.Ф.Ф. - 19,162 ид.ч., починал в хода на процеса, като негов наследник е Ф.А.С.Е.; Е.П., италиански гражданин, роден на ***г. в гр. Леняно; А.М.Р.В., италианска гражданка, родена на ***г. в гр. Милано; М.Д.В., италиански гражданин, роден на ***г. в гр. Милано; А.П.М., италиански гражданин, роден на ***г. в гр. Милано, А.М.Б., италианска гражданка, родена на ***г. в гр. В.; Д.Ч. (Ц.), италианска гражданка, родена на ***г. в гр. Торино; Ф. Ф., италиански гражданин, роден на ***г. в гр Абано Терем (Падова), Д.Л.Е.Ф., италиански гражданин, роден на 04.09.21945г. в гр. Падова; Е.А.Б., италиански гражданин, роден на ***г. в гр. Милано; Д.Р.Б., италианска гражданка, родена на ***г. в гр. Милано; Н.М.Б., италиански гражданин, роден на ***г. в гр. Милано; и А.М.И.Б., италианска гражданка, родена на ***г. в гр. Тунисиа, общ съд.адр.: гр. София, бул. „********, чрез адв. Е.Т. – член на САК, тел. *****, e-mail: emil.*****dpc.bg,и М. Д.Б., и М. Де Л., да заплатят на „8-М.М.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, съд.адр.: гр. София, ул. „********, чрез адв. Д. П.,***, сумата от 23 627,02 (двадесет и три хиляди шестстотин двадесет и седем лева и две стотинки) лева, сторени деловодни разноски.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на ищеца - "Ф. Р.Е." ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, п.к. 1000, р-н Оборище, ул. „*****, съд.адр.: гр. София, бул. „********, чрез адв. Е.Т. – член на САК, тел. *****, e-mail: emil.*****dpc.bg.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

председател:

Номер на акта:	260384
Дата:	26 юни 2024 г.
Съдия:	Стефан Исаков Шекерджийски

Дело:	20191100107268
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	3 юни 2019 г.

Решение по дело №7268/2019 на Софийски градски съд

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

В ИМЕТО НА НАРОДА

Р Е Ш И: