Решение по дело №882/2019 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 745
Дата: 30 октомври 2019 г. (в сила от 20 декември 2019 г.)
Съдия: Ралица Йорданова Русева
Дело: 20194520200882
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 април 2019 г.

Съдържание на акта

 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр. Русе , 30.10.2019 г.

 

В   И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Русенски районен съд Х наказателен състав,  в публично заседаниe на  осми октомври  две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                       Председател: Ралица Русева

при секретаря Олга Петрова и в присъствието на прокурора………… като разгледа докладваното на съдията НАХД № 882 по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази :

    Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН.

    Постъпила е жалба от адв.Ц.Б. в качеството му на пълномощник на Х.Д.Х. ***, против Наказателно постановление №18- 1085- 003923  от 22.01.2019 г. на Началник Сектор ПП ОДМВР Русе, с което за административно нарушение по чл.21 ал.І от ЗДвП, на основание чл.182 ал.І т.6 от ЗДвП, са наложени административни наказания глоба в размер на 900 лв. и лишаване от право да се управлява МПС за срок от 3 месеца.Жалбоподателят моли съда да отмени постановлението като незаконосъобразно поради допуснати съществени процесуални нарушения, състоящи се в неспазване на разпоредбата на чл.34 от ЗАНН.Твърди се също така недоказаност на авторството на нарушението.

    Наказващият орган   поддържа становище  за неоснователност на жалбата.

    Русенска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

    Съдът, след преценка на събраните доказателства, приема за  установени следните фактически обстоятелства:

    Жалбоподателят Х. е правоспособен водач на МПС и в това си качество е наказван многократно за нарушения по ЗДвП.

    На 22.12.2017 г., в гр.Русе, по бул.”България”, до бензиностанция „Лук Ойл”, посока ГКПП Дунав мост, чрез стационарна радарна установка SITRAFFIC ERS 400, с фиксиращо устройство за дата, час и скорост, било заснето изображение- клип на автомобил- „Фиат Улисе” с рег. № В 4542  ВР, движещ се със скорост от 125 км/ч.Тъй като в този участък на пътя максимално допустимата скорост на движение на превозните средства била от 50 км/ч, било поставено началото на процедура по установяване на водача на автомобила, предвид извършено нарушение по ЗДвП.Жалбоподателят Х. бил установен като собственик на посоченото МПС, а чрез декларация по чл.188 от ЗДвП същият посочил, че лично го е управлявал на дата 22.12.2017 г. около 14.30 часа.При така установените факти, на 26.11.2018 г. срещу лицето бил съставен АУАН № 18- 1085- 003923, сочещ извършено административно нарушение по чл.21 ал.І от ЗДвП- управление на МПС със скорост, надвишаваща максимално допустимата за съответния пътен участък.Актът бил предявен, подписан без възражения и лично връчен.Въз основа на него е издадено обжалваното наказателно постановление с наложените административни наказания- глоба от 900 лв. и лишаване от право да се управлява МПС за срок от 3 месеца.Във въззивното производство постановлението се атакува с доводи за нарушения по чл.34 от ЗАНН и аргументи за недоказаност на авторството.

      Изложеното се установява от приложените по делото писмени доказателства и гласни доказателства- АУАН № 18- 1085- 003923 от 26.11.2018 г., декларация по чл.188 от ЗДвП, разпечатка от клип, снимка на пътна маркировка, протокол за проверка на средство за измерване, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, справка за нарушител, показанията на свидетеля Д.Г.- актосъставител, които следва да бъдат ценени изцяло, доколкото се потвърждават от съвкупния приложен доказателствен материал.

      Правни изводи:

      Жалбата е допустима, а по същество- неоснователна.

       Възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения не са основателни.

       В производството по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание не са допуснати съществени процесуални нарушения.

       Според нормата на чл.34 ал.ІІ от ЗАНН, не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. Конкретно по делото се установява, че нарушителят е открит на 15.11.2018 г., когато жалбоподателят в гр.Варна, попълвайки декларация по чл.188 от ЗДвП, се е легитимирал реално не само като собственик, но и като лице управлявало автомобила на посочените дата и място, при което с помощта на техническото средство е  фиксирано превишението на допустимата скорост на движение.Съответно, на 26.11.2018 г., в гр.Русе е съставен акта за нарушение, очевидно- след предоставяне на относимата информация от Сектор ПП гр.Варна, както свидетелства и Д.Г..При тези доказателства съдът намира за несъстоятелна тезата на пълномощника, че нарушителят бил известен още след техническата обработка на данните от радара.

       По същество извършването на нарушението е правилно установено и доказано.Този извод е пряко относим и към установяването на самоличността на нарушителя.

       Предвид начина на установяване на неправомерните действия, предназначението на декларацията по чл.188 от ЗДвП, е разкриването  на отговорното/виновно лице. Подписалият декларацията удостоверява и познаването на разпоредбата на чл.313 от НК- носене на наказателна отговорност за невярно деклариране на обстоятелствата. По делото е безспорно установено, че жалб.Х. е вписал собственоръчно и двете обстоятелства- че той е управлявал автомобила  на датата и мястото на нарушението, и че му е известна наказателната отговорност, която носи за посочване на факти, които не са верни.При така събраните доказателства, съдът приема като защитна теза аргумента на пълномощника, че поради въвеждане в заблуждение жалб.Х. посочил себе си като отговорно лице.

         Разпоредбата на чл.21 ал.І от ЗДвП въвежда максимално допустимата скорост за движение на автомобилите, която в населено място, при липса или наличие на друга /вертикална/ пътна маркировка, е 50 км/ч, общоизвестен и законово прогласен факт. Водач, който превиши максималната разрешена скорост в населено място се наказва с глоба и лишаване от право да управлява МПС, като за превишаване с над 50 км/ч, размерът на глобата е 700 лв., а срока на лишаването от право да се управлява МПС- 3 месеца, като за всеки следващи 5 км/ч превишаване над 50 км/ч, глобата се увеличава с 50 лв. След отчитане в полза на соченото като нарушител лице на допустимата техническа грешка на радара, превишената скорост е с 71 км/чНаложените административни наказания са правилно и законосъобразно индивидуализирани като вид и размер, не са налице основания за изменение на НП в тази му част, и същото като обосновано и законосъобразно следва да бъде потвърдено изцяло.

     С тези мотиви и  на основание чл.63 от ЗАНН съдът

 

                                                 РЕШИ:

      ПОТВЪРЖДАВА НП № 18- 1085- 003923 от 22.01.2019 г. на Началник Сектор ПП ОДМВР Русе, с което на Х.Д.Х. с ЕГН **********,***, за нарушение по чл.21 ал.І от ЗДвП, на основание чл.182 ал.І т.6 от ЗДвП, са наложени административни наказания ГЛОБА в размер на 900 лв. и лишаване от право да се управлява МПС за срок от 3 месеца.

        РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от известяването му, пред Административен съд- гр.Русе.

                                                            Районен съдия: