№ 10928
гр. София, 06.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20231110156920 по описа за 2023 година
Производство е образувано по искова молба, подадена от А. С. А., с
която е предявил срещу ЮЛ отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439 от ГПК, с искане да се признае за установено спрямо
ответника, че ищецът не му дължи сумата от 1359.92 лв., представляваща
главница по договор за кредит от 12.03.2008 г., сумата в размер на 387.34 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 05.05.2010 г. до 13.03.2012 г.,
сумата в размер на 45.34 лв., представляваща наказателна лихва за периода от
06.06.2010 г. до 20.03.2012 г., сумата от 59.98 лв., представляваща изискуема
лихва за периода от 05.03.2009 г. до 05.07.2009 г., както и сумата от 137.05
лв., представляваща разноски по делото, за които суми е издаден
изпълнителен лист от 17.04.2022 г. по гр.д. № 14216/2012 г. по описа на СРС,
63 състав, поради погасяването им по давност.
Ищецът твърди, че срещу него е издаден изпълнителен лист от
17.04.2022 г. по гр.д. № 14216/2012 г. по описа на СРС, 63 състав. Въз основа
на издадения изпълнителен лист било образувано изпълнително дело №
*************** по описа на ЧСИ Д.В., като след прехвърлянето на
служебния му архив било образувано изп. д. № *********** по описа на ЧСИ
Г.К. Поддържа, че последните изпълнителни действия били извършени на
27.06.2012 г., поради което делото се явявало прекратено по силата на закона.
Твърди, че на 27.06.2017 г. вземането се било погасило по давност.
Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на страната
поддържа исковата молба и претендира разноски, за което представя списък
по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен.
Поддържа, че ищецът нямал правен интерес от предявяване на иск. Посочва,
1
че след прекратяване на изпълнителното дело не били предприемани
изпълнителни действия. Посочва, че в случая вземането било погасено по
давност, но същото било дължимо, тъй като съществувало като естествено
вземане. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски. Пред съда
страната не изпраща процесуален представител.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че срещу А. С. А. е издаден изпълнителен лист от 17.04.2022
г. по гр.д. № 14216/2012 г. по описа на СРС, 63 състав, по издадения
изпълнителен лист срещу ищеца е образувано изп. д. № *************** по
описа на ЧСИ Д.В., което било прекратено, че бил изминал периода повече от
пет години от последното изпълнително действие. Горното се установява от
представения изпълнителен лист от 17.04.2012 г. издаден по гр.д. №
14216/2012 г. по описа на СРС, 63 състав, съгласно който А. С. А. е осъден да
заплати на ЮЛ сумата от 1359.92 лв., представляваща главница по договор за
кредит от 12.03.2008 г., сумата в размер на 387.34 лв., представляваща
договорна лихва за периода от 05.05.2010 г. до 13.03.2012 г., сумата в размер
на 45.34 лв., представляваща наказателна лихва за периода от 06.06.2010 г. до
20.03.2012 г., сумата от 59.98 лв., представляваща изискуема лихва за
периода от 05.03.2009 г. до 05.07.2009 г., както и сумата от 137.05 лв.,
представляваща разноски по делото.
Представена е молба подадена от ЮЛ на 25.06.2012 г., до ЧСИ Д.В., като
с молбата на съдебният изпълнител на основание чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ му е
възложено да проучи имуществото на длъжника, като към молбата за
образуване е приложен изпълнителен лист от 17.04.2012 г. издаден по гр.д. №
14216/2012 г. по описа на СРС, 63 състав.
Представена покана за доброволно изпълнение с изх. № 41446 от
27.06.2012 г. по изп. д. № *************** по описа на ЧСИ Д.В., в която е
посочено, че производството било въз основа на изпълнителен лист от
17.04.2012 г. издаден по гр.д. № 14216/2012 г. по описа на СРС, 63 състав с
взискател ЮЛ.
По делото е представена молба от 23.01.2014 г. от ЮЛ по изп. д. №
*************** по описа на ЧСИ Д.В., в която е поискана поради сключен
договор за цесия от 12.12.2013 г. да се конституира на основание чл. 429 ГПК
ЮЛ като взискател по делото на мястото на ЮЛ.
С постановление на 25.01.2014 г. по изп. д. № *************** по описа
на ЧСИ Д.В. е конституиран като взискател по делото ЮЛ.
С постановление на 19.05.2023 г. е прекратено на основание чл. 433,а л.1,
т. 8 ГПК производството по изп. д. № ***************.
При предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439
ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, са
настъпили факти (с оглед на наведените в исковата молба твърдения –
2
изтекъл давностен срок), които водят до погасяване на установеното
изпълняемо право на ответника. Предвид наведеното единствено основание за
недължимост на сумата ответникът следва да установи настъпването на
обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на
погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
Настоящият съдебен състав намира, че възражението на ответника за
наличието на недопустимост на производството за неоснователно, тъй като не
следва да се приеме, че ищецът няма интерес от предявяване на настоящия
иск. В случая макар страните да не спорят, че по изпълнителното дело е
настъпила перемпция, то ищецът има интерес от иск за установяване на
несъществуване на вземането дори и когато не е заплашен непосредствено от
принуда, доколкото ответникът е снабден с изпълнителен титул, който в
случая се явява издадения изпълнителен лист от 17.04.2012 г. издаден по гр.д.
№ 14216/2012 г. по описа на СРС, 63 състав.
В случая по делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че е изминал период повече от пет години от
последното изпълнително действие по изп. д. № ***************, което е
било годно да прекъсне давността на дължимите суми. Още повече, че по
делото не са представени и никакви доказателства, които да установят
прекъсване или спиране на давността на вземанията, за което на ответника с
доклада по делото са му дадени изрични указания по реда на чл. 146, ал. 2 от
ГПК. А при липсата на други доказателства по делото, следва да намерят
приложение неблагоприятните последици от правилата за разпределение на
доказателствената тежест, които задължават съда да приеме, че ищецът не
дължи сумите по процесния изпълнителен лист поради погасяването им по
давност. Тези обстоятелства са правопораждащи, тъй като обуславят
спорните по делото права и доказването им е следвало да бъде пълно /т.е., да
създаде сигурно убеждение у съда в истинността на твърденията/ и главно
/защото има за предмет факти, за които ответникът носи доказателствена
тежест/. В контекста на изложеното съдът приема, че погасителната давност
по отношение на процесните вземания е изтекла, което води до извод, че
предявените искове се явяват основателни и следва да бъде уважени.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят и
направените и претендирани в настоящото исково производство разноски в
размер на сумата от 79.58 лв., заплатена държавна такса и 400 лв. адвокатско
възнаграждение в исковото. Настоящият състав на основание чл. 7, ал. 2, т. 2
от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения
намира за неоснователно възражението на ответника за прекомерност на
възнаграждението по чл. 78, ал. 5 ГПК, поради което същото следва да бъде
оставено без уважение. С оглед изхода от спора на ответника не следва да се
присъждат разноски.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от А. С. А., ЕГН
**********, със съдебен адрес /административен адрес/, партер чрез адв. К.
С. срещу ЮЛ, ЕИК ************ със седалище и адрес на управление:
3
/административен адрес/, иск с правно основание чл. 439 ГПК, че А. С. А. не
дължи на ЮЛ сумата от 1359.92 лв., представляваща главница по договор за
кредит от 12.03.2008 г., сумата в размер на 387.34 лв., представляваща
договорна лихва за периода от 05.05.2010 г. до 13.03.2012 г., сумата в размер
на 45.34 лв., представляваща наказателна лихва за периода от 06.06.2010 г. до
20.03.2012 г., сумата от 59.98 лв., представляваща изискуема лихва за
периода от 05.03.2009 г. до 05.07.2009 г., както и сумата от 137.05 лв.,
представляваща разноски по делото, за които суми е издаден изпълнителен
лист от 17.04.2022 г. по гр.д. № 14216/2012 г. по описа на СРС, 63 състав,
поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА ЮЛ, ЕИК ************ със седалище и адрес на управление:
/административен адрес/, да заплати на А. С. А., ЕГН **********, със съдебен
адрес /административен адрес/, партер чрез адв. К. С., на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК сумата от 479.58 лв., представляваща разноски в исковото
производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4