Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 04.05.2023
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-29 състав, в публично съдебно заседание на четвърти май през две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАДОСТ БОШНАКОВА
при секретаря Михаела
Митова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2905 по описа на
съда за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са искове по чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 286 от ЗЗД и чл. 244, ал. 7 от ТЗ и по
чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът
С.Г.Б. твърди следните обстоятелства за обосноваване на исканията си:
избирането му за член на съвета на директорите (СД) и сключен на 26.03.2012 г.
договор за възлагане на управлението (ДВУ) с дружеството С.ф. АД, изменен с
допълнително споразумение от 14.12.2012 г.; освобождаването му като член на СД
с решение на общо събрание на акционерите (ОСА) от 09.03.2016 г., вписано в ТР
на 23.03.2016 г.; взето на 20.05.2016 г. решение на ОСА за неосвобождаването му
от отговорност за дейността му през 2015 г. и 2016 г. с възможност за ангажиране
на имуществена отговорност от дружеството, каквато понастоящем към него не е
предявявана; валидно уговорени в чл. 5, ал. 3, б. (iii) и чл. 5, ал. 3, б. (iv)
от ДВУ, включително и въз основа на решение на ОСА, и възникнали за него с
прекратяването на договора вземания за допълнителни възнаграждения за сумата
22500 лева, представляваща три допълнителни възнаграждения за 2016 г. по чл. 5,
ал. 3, б. (iii) от ДВУ, и сумата 91695.22 лева – допълнително възнаграждение в
размер на 1 процент от реализирания от дружеството за финансовата 2016 година
оборот по чл. 5, ал. 3, б. (iv) от ДВУ; изискуемост на тези суми според уговорените
срокове съответно от 20.03.2016 г. и от 16.04.2017 г. и дължимост и на сумата 6856.25
лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата
от 22500 лева за периода от 04.03.2018 г. до 04.03.2021 г., и сумата 27941.57
лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от
91695.22 лева за периода 04.03.2018 г. – 04.03.2021 г. (така молба от
06.04.2022 г. на л. 114 от делото и допуснато изменение чрез намаляване поради
отказ по чл. 233 от ГПК в първото заседание по делото на л. 173 от делото). Претендира
тези суми, заедно със законната лихва върху сумите за допълнителни
възнаграждения от завеждане на делото и разноските по производството.
Ответникът
С.Ф. АД в законоустановените срокове е оспорил
исковете, възразявайки че за ищеца не са възникнали тези вземания поради нищожност
на клаузата по чл. 4, ал. 4, б. „а“ от ДВУ, към която препраща чл. 5, ал. 3, т.
(iv) от ДВУ, като уговорена при липса на решение на ОСА, който е компетентен
орган по чл. 221, т. 5 от ТЗ за неговото изплащане – противоречие с императивна
разпоредба на закона, и поради неосвобождаването му от отговорност,
препятстващо съгласно клаузите на договора възникването на право за
претендираните допълнителни възнаграждения; възнагражденията на членовете на СД
са определени от учредителното събрание на дружеството и лицето, на което е
възложено сключването на ДВУ не е имало компетентността съгласно императивната
разпоредба на чл. 221, т. 5 от ТЗ да определя допълнителното възнаграждение в
размер на 1 % от оборота на съответната финансова година, което по правната си
същност представлява тантиеми и се изплаща след решение на ОСА, каквото в
случая също липсва; прекратяване на процесния ДВУ с изтичане на мандата на
ищеца – 26.03.2015 г., и погасяване по давност на вземането за допълнително
тримесечно възнаграждение. При евентуалност навежда възражения и за неправилно
претендиране на допълнителното възнаграждение от 1 % въз основа на КФО и за
цялата финансова година, и за погасяване на вземанията за обезщетения в размер
на законната лихва. Претендира разноски.
Съдът, като прецени всички доказателства и доводи
на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема следното:
По делото е безспорно между страните, а и от
представените учредителен протокол (л. 39 и сл. от делото) и договор за
възлагане на управление от 26.03.2012 г. (л. 5 и 6 от делото) се установява, че
на проведеното учредително събрание на дружеството ищецът С.Б., който е и
акционер с 16.67 % от капитала на дружеството, заедно с други двама акционери е
избран за член на първия съвет на директорите за срок от 3 години. При избора на
членовете на съвета на директорите на дружеството учредителното събрание е
определило и брутното им възнаграждение, което за ищеца С. Бочев възлиза в
размер на 6000 лева, и е оправомощило на основание чл. 244, ал. 7, изр. 2-ро от ТЗ Иван Ашминов да сключи за дружеството договорите с членовете на директорите
– решения по т. 4 и 5 от дневния ред. Въз основа на така взетите решения от учредителното
събрание между страните се е сключил договор за възлагане на управление от
26.03.2012 г. за срок от 3 години, считано от датата на подписването му от страните,
който е уговорено в случай на преизбирането му след изтичане на срока на действие
договорът да е приложим и за новия мандат – чл. 2, ал. 1 и 2 от договора, като
в ал. 3 е предвидена възможност за прекратяване на договора от дружеството през
време на действието му, както и прекратяването му в случаите по чл. 5 от
договора, сред които е и решение на ОСА на дружеството за освобождаването на
ищеца С.Б. като член на съвета на директорите (СД) на дружеството – чл. 5, ал.
2, б. (iv).
В чл. 5, ал. 3 от договора е предвидено, че при
прекратяване на договора и в случай че С.Б. е освободен от отговорност за
дейността си в дружеството, последното му дължи съгласно чл. 5, ал. 3, б. (iii)
три допълнителни възнаграждения по чл. 4, ал. 1 от договора в срок до 10 дни от
прекратяване на договора, а съгласно чл. 5, ал. 3, б. (iv) - допълнително
възнаграждение по чл. 4, ал. 4, б. „а“ за периодите от приключване на предходната
финансова година до датата на прекратяване на договора и от прекратяване на
договора до вписване на освобождаването му от длъжност в ТР на АВп, но за не
по-малко от три месеца след прекратяване на договора, дължимо за изплащане не
по-късно от 15 април на годината, следваща финансовата година, за която
възнаграждението се дължи. В чл. 4, ал. 1 от ДВУ е предвидено месечното брутно възнаграждение
на ищеца С.Б. като член на СД на дружеството. При сключването на договора
възнаграждението е възлизало в размер на 6000 лева, а въз основа на решение от
ОСА на дружеството от 12 декември 2012 г. (л. 42 и сл. от делото) – в размер на
7500 лева, считано от 01 януари 2013 г., видно и от сключеното към ДВУ допълнително
споразумение от 14.12.2012 г. Допълнителни възнаграждения за реализирани добри
финансови резултати от дружеството са предвидени в чл. 4, ал. 4, б. „а“ и „б“
от процесния договор. Съгласно клаузата на чл. 4, ал. 4, б. „а“ от ДВУ
допълнителното възнаграждение е в размер на 1 % от оборота, реализиран от
дружеството за съответната финансова година, а съгласно тази на чл. 4, ал. 4,
б. „б“ от договора – в размер на 1 % от положителния финансов резултат, реализиран
от дружеството за съответното финансова година преди облагане с лихви, данъци,
обезценка и амортизация (EBITDA), и се дължи само в случай, че в края на
съответната финансова година EBITDA е повече от 10 % от оборота.
На проведено на 09.03.2016 г. от 10.00 часа ОСА на
дружеството с решението за избора на нов състав на СД ищецът С.Б. е освободен
като член на съвета, като освобождаването му е вписано в ТР на АВп на
23.03.2016 г. След освобождаването му като член на СД на ответника С.Ф. АД е
проведено на 20.05.2016 г. от 10.00 ч. редовно ОСА, на което са взети решения
за: приемане на доклад за дейността на дружеството за 2015 г., индивидуалния и
консолидирания годишен финансов отчет за 2015 г. и докладите на регистрирания
одитор за 2015 г.; да не се разпределя печалба за финансовата 2015 г. и същата
да се отрази като неразпределена печалба; да бъдат освободени от отговорност за
дейността през 2015 г. двама от членовете на съвета на директорите и да не бъде
освободен от такава за дейността през 2015 г. ищецът С.Б. като член на СД на
дружеството.
От 11.30 часа на същата дата – 20.05.2016 г., е
проведено извънредно ОСА на дружеството. На него са взети решения за изплащане
на двама от членовете на първия СД на суми като тантиеми за 2015 година, представляващи
част от неразпределената печалба, съответно в размер на 115850.00 лева по чл. 3.2,
ал. 1, б. „б“ и ал. 2 от договора за възлагане на управление с П.Ц.и в размер
на 14480.00 лева по чл. 4, ал. 4, б. „б“ от договора за възлагане на управление
с В.Б.. Във връзка с разглеждане на дейността на СД през 2015 г. и преценка за
ангажиране на отговорността на член СД за бъдещи и/или потенциални вреди,
причинени на дружеството, е взето процедурно решение за разглеждане на
отговорността на членовете на СД за дейността им през 2015 г. поотделно за
всеки един член, като в изпълнение на последното са взети решения на С.Г.Б. да
не бъдат изплащани тантиеми за 2015 г. по чл. 4, ал. 4, б. „а“ и „б“ от ДВУ и да
не бъде освобождаван от отговорност за дейността си като член на СД на
ответника С.ф. АД през 2015 и 2016 г. до датата на освобождаването му като член
на съвета – решения по т. 1, 2 и 3 от дневния ред.
С решение от 12.07.2016 г. по гр. дело № 8330/2016
г. на СГС, което е потвърдено след въззивно обжалване с решение от 21.03.2018
г. по гр. дело № 5240/2018 г. на САС и което не е спорно между страните, че е
влязло в сила, тези допълнителни възнаграждения по чл. 4, ал. 4, б. „а“ и б.
„б“ от процесния договор за възлагане на управление от 26.03.2012 г. като
дължими за финансовата 2015 година съответно в размер на 137770 лева и 14480
лева са присъдени на ищеца С.Б., заедно с обезщетения за забава и законна
лихва. За уважаването на исковите претенции е прието съществувало между
страните мандатно правоотношение, за което са приложими и уговорките по договора
за възлагане на управлението от 26.03.2012 г., прекратени с избора на новия
съвет на директорите на дружеството от проведеното ОСА на 09.03.2016 г.
За установяване на начина на изплащане на
допълнителните възнаграждения на членовете на СД на дружеството по делото са
представени протоколи от проведени ОСА на дружеството, в които е участвал и
ищецът С.Б., който през периода 01.11.2013 г. – 01.04.2016 г. е заемал по трудов
договор и длъжността Оперативен директор на ответника С.ф. АД, и са събрани
гласни доказателствени средства чрез разпит на св. Е.Г..
От представените протоколи от проведени ОСА на
ответника С.ф. АД от 10.06.2013 г. и 15.06.2015 г., е видно, че на същите са
взети решения за разпределяне на тантиеми на членовете на СД от печалбата на ответното
дружество съответно за финансовата 2012 г. и 2014 г., посочени като конкретен
размер, но без начин и методика на неговото определяне за всеки от членовете на
съвета. Такова разпределяне на печалбата за финансовата 2013 г. на членовете на
СД на ответното дружество не е осъществявано, видно от уведомление от
28.03.2014 г. и протокол от проведено ОСА на дружеството от 18.07.2014 г.
Решения за разпределение на тантиеми за дейността на членове на СД на ответното
дружество са взети и на проведено на 07.11.2016 г. извънредно ОСА. С решение по
т. 2 от дневния ред ОСА приема решение да изплати сумата от 137770 лева по чл.
4, ал. 4, б. „а“ от договора за възлагане на управление с В.Б. като тантиеми от
неразпределена печалба на дружеството за 2015 г., а по т. 3 - да не изплаща
тантиеми за 2015 г. по чл. 3.2, ал. 1, б. „а“ от договора за възлагане на
управление с Пламен Цеков. Видно от представения протокол от проведеното
редовно ОСА на ответното дружество на 13.06.2017 г., заедно с другите решения
по дневния му ред, е взето и решение печалбата за финансовата 2016 г. да не се
разпределя и да се отрази като неразпределена печалба.
Според показанията на свидетеля Е.Г., който е бил
акционер в ответното дружество и работил около 2 години при него като директор
на отдел за IT проекти, практиката в дружеството била допълнителните
възнаграждения на членовете на съвета на директорите по договорите за възлагане
на управление да се определят въз основа на консолидирания му отчет. Свидетелят
посочва, че при проведеното на 20.05.2016 г. ОСА на дружеството не са били изложени
аргументи за гласуваното от мнозинството от акционерите решение единствено ищецът
С.Б. като член на СД на дружеството да не бъде освободен от отговорност, за
което гласуване същите се били разбрали. Заявява за възникнал в дружеството
през 2016 г. проблем и недоволство на изпълнителния директор от изпълнението на
поставени от него изисквания към другите двама неизпълнителни членове, сред
които и ищецът С.Б..
По делото са представени също счетоводни
документи – финансови отчети на дружеството, оборотни и хронологични ведомости
и преводни нареждания за изплатени на ищеца за периода м. януари – март 2016 г.
месечни възнаграждения, които са били предмет на изследване от приетото
заключение на съдебно-икономическата експертиза и съответно са послужили на
вещото лице за достигане на крайните му изводи, които съдът възприема за
достоверни дадени. Според вещото лице размерът на допълнителното възнаграждение
по чл. 5, ал. 3, б. (iii) от ДВУ е в размер на 22500 лева, а на допълнителното
възнаграждение по чл. 5, ал. 3, б. (iv) от ДВУ за периода от 01 януари 2016 г. до
09.06.2016 г. - 88778.89 лева, представляващ 1 % по индивидуалния оборот за
2016 г., и 91695.22 лева – 1 % по консолидирания оборот за 2016 г. Размерът на
същото допълнително възнаграждение от ДВУ въз основа на оборота на дружеството
за периода от 01 януари 2016 г. до датата на прекратяване на договора за
управление - 09.03.2016 г., е 15819.32 лева, а въз основа на оборота за периода
от 01 януари 2016 г. до 09.06.2016 г. – 58815.61 лева. Вещото лице изяснява, че
въз основа на оборота по данни от консолидирания финансов отчет на дружеството,
изготвен към 30.06.2016 г., възнаграждението е в размер на 78160 лева – 1 % от
оборота за периода от 01 януари 2016 г. до 30.06.2016 г. от 7816000 лева.
Законната лихва върху допълнителното
възнаграждение от 22500 лева за периода от 20.03.2016 г. до 04.03.2016 г. е в
размер на 11319.39 лева, а за периода от 04.03.2018 г. до 04.03.2021 г. -
6856.25 лева. За допълнителното възнаграждение по чл. 5, ал. 3, б. (iv) от ДВУ
в размер на 91695.22 лева законната лихва за периода от 16.04.2017 г. до
04.03.2021 г. е 36143.20 лева, а за периода от 04.03.2018 г. до 04.03.2021 г. –
27941.57 лева. Върху същото възнаграждение в размер на 88778.89 лева по индивидуалния
финансов отчет законната лихва за периода от 16.04.2017 г. до 04.03.2021 г. е 34993.68
лева, а за периода от 04.03.2018 г. до 04.03.2021 г. – 27052.90 лева. При размер
на допълнителното възнаграждение по чл.5, ал. 3, б. (iv) от ДВУ от 15819.32
лева, определен въз основа оборот на дружеството за периода от 01 януари до
09.03.2016 г., законна лихва върху главницата за периода от 04.03.2018 г. до
04.03.2021 г. възлиза на 4820.50 лева. За същия период върху размер на
допълнително възнаграждение от 58815.61 лева законна лихва възлиза на 17922.42
лева, а върху размер на допълнително възнаграждение от 78160 лева - 23817.09
лева.
Вещото лице изяснява, че сумите по взетите от ОСА
решения за разпределяне на тантиеми на членове на СД на дружеството са осчетоводени
в намаление на неразпределена печалба за 2015 г., която е натрупана по
счетоводна сметка 122 Неразпределена печалба за минали години, и в задължения
към персонала, като сумата от 137770 лева по решението от извънредното ОСА от
07.11.2016 г. за изплащане на В.Б. за дейността му през 2015 г. като член на СД
на дружеството съответства на 1 % от оборота (приходите) по данните от консолидирания
финансов отчет на дружеството за 2015 г. Според заключението допълнителните
възнаграждения по чл. 4, ал. 4, б. „а“ от договорите за възлагане на управление
на членовете на СД са осчетоводявани по счетоводна сметка 421/3 като тантиеми
(част от печалбата), на основание съответните решения на ОСА, като за 2012 г.
на основание решение на ОСА от 10.06.2013 г. и за 2014 г. на основание решение
на ОСА от 15.06.2015 г.
Други доказателства не са ангажирани в
предвидените от закона срокове.
При така установените факти съдът приема от
правна страна следното:
По исковете по чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 286 от ЗЗД и чл. 244, ал. 7 от ТЗ.
При тези искове съобразно правилото на чл. 154,
ал. 1 от ГПК за разпределяне на доказателствената тежест в гражданския процес ищецът
следва да установи наличие на действително правоотношение между страните по
договор за възлагане на управление през процесния период и на валидно уговорени
в него съглашения за вземания за допълнителни възнаграждения при прекратяването
му и предпоставките за възникване на тези вземания да са се осъществили в
обективната действителност.
Мандатното правоотношение с членовете на СД, на
които не се възлага управлението на дружеството, възниква от решението на ОСА
по чл. 221, т. 4 и 5 от ТЗ за техния избор за членове в съвета на директорите и
определяне на възнаграждението им, включително и за правото им да получат част
от печалбата на дружеството, и се регламентира от нормите на гражданското и
търговското право. Сключването съгласно чл. 244, ал. 7, изр. 2 от ТЗ на договор
с тези членове на съвета от името на дружеството чрез лице, оправомощено от
общото събрание на акционерите, е само правна възможност за страните
по мандатното правоотношение, но не и предпоставка за конституирането на органа на търговското дружество.
Самият договор за възлагане на управление на
търговско дружество има смесен характер и съдържа елементи от договора за поръчка
и договора за изработка, защото включва в съдържанието си задължения за
извършване както на правни, така и на материални действия, като съществена
негова характеристика е равнопоставеността на страните по него. С договора за възлагане
на управление може да бъдат конкретизирани основните елементи на възникналото
между страните мандатно правоотношение – възлагане на управлението и определеното
за него възнаграждение, като начин и срок на плащане, така и да бъдат уговорени
други права и задължения, като постигане на определен стопански резултат, размер
и начина на ползването на отпуски, различни обезщетения и други вземания,
включително и при прекратяване на договора, и други. Действието на този
договор, който не е обвързан от разпоредбата на чл. 233, ал. 1 от ТЗ, регламентираща
продължителността на мандата на членовете на СД, значими са уговорките в него
относно основанията за прекратяването му, а при липса на такива – освобождаването
по решение на органа, който го е избрал - общото събрание, включително и когато
ОСА избере нови членове на СД на мястото на старите. В този смисъл решение №
932 от 10.08.2009 г. по гр. д. № 1877/2006 г. на ВКС, ГК, IV г. о., ГК, решение
№ 306 от 25.06.2012 г. по гр. д. № 1387/2011 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение №
108 от 8.10.2015 г. по т. д. № 2263/2014 г. на ВКС, II т. о., решение № 222 от
10.05.2019 г. по т. д. № 2972/2017 г. на ВКС, ТК, I т. о., и други.
Мандатното правоотношение между страните по
настоящото производство е възникнало с решението на ОСА по чл. 221, т. 4 и 5 от ТЗ за избора на ищеца С.Б. за член на първия СД на ответното дружество и за определяне
на дължимото му за управлението възнаграждение, като член на СД, който не е изпълнителен
член на дружеството, и уредено с договора за възлагане на управление от 26.03.2012
г., сключен между него и дружеството, като за последното чрез лице,
оправомощено от общото събрание на акционерите. С него страните, заедно с
начина и срока за изплащане на възнаграждението от 7500 лева за възложеното му
управление, са уговорили и допълнителни възнаграждения за добри финансови
резултати от управлението и такива при прекратяване на договора. Възникването
на правото на вземания за последните, уредени в чл. 5, ал. 3, б. (iii) и (iv)
от ДВУ и възлизащи съответно в размер на три допълнителни възнаграждения по чл.
4, ал. 1 и в размер на допълнителното възнаграждение по чл. 4, ал. 4, б. „а“,
представляващо 1 % от оборота, реализиран от дружеството за съответната
финансова година, за периодите от приключване на предходната финансова година
до датата на прекратяване на договора и от прекратяване на договора до вписване
на освобождаването му от длъжност в ТР на АВп, но за не по-малко от три месеца
след прекратяване на договора, съгласно уговореното между страните е обусловено
от прекратяването на договора и освобождаването на ищеца С.Б. от отговорност за
дейността му в дружеството.
Сключването и прекратяването на процесния договор
са безспорни между страните факти, като спорни са моментът на неговото
прекратяване и валидността на уговорката по чл. 4, ал. 4, б. „а“ от договора
поради липса решение на ОСА на ответника С.ф. АД за определяне на
допълнителното възнаграждение на член на СД, на който не е възложено
управлението, съгласно чл. 221, т. 5 от ТЗ. За действието на договора, съответно
момента на неговото прекратяване, и валидността на уговорката по чл. 4, ал. 4, б.
„а“ от същия, като правопораждащи факти относно право на вземания за допълнително
възнаграждение за добри финансови резултати от дружеството, включително и за
такова по чл. 4, ал. 4, б. „а“ от същия, на ищеца С.Б. за предходен период – финансовата
2015 година, е налице влязло в сила съдебно решение между страните. Силата на
пресъдено нещо на решението, което има правоустановяващо действие между
страните относно съществуването на правоотношението по процесния ДВУ и валидно
възникналото за него вземане за допълнително възнаграждение по чл. 4, ал. 4, б.
„а“ от договора, към която клауза от процесния договор препраща чл. 5, ал. 3, б. (iv), преклудира правоизключващите
възражения относно право на вземане за допълнително възнаграждение, имащо в
основанието си същите релевантни факти.
Неоснователни са и възраженията ответника за прекратяване
на договора за управление с изтичане на уговорения в него срок от 3 години и
нищожност на клаузата на чл. 4, ал. 4, б. „а“ от ДВУ, към която
препраща релевираната в настоящото производство клауза на чл. 5, ал. 3, б. (iv)
от ДВУ, поради противоречието й с чл.
221, т. 5 от ТЗ. Уговореният между страните в чл. 2, ал. 1 от ДВУ срок на
действие на този договор е определен в съответствие с мандата на първия СД на ответното
дружество. Тълкуването на тази уговорка заедно с другите такива за действие на
договора при преизбиране на ищеца С.Б. като член на съвета за нов мандат и за основанията
за прекратяване на договора, сред които и предвиденото в закона освобождаване от
ОСА като член на съвета, осъществени след изтичането на мандата му, при съблюдаване
на правилата на чл. 20 от ЗЗД за тълкуване на договорите и отделните негови уговорки,
включително и за тълкуването им в смисъла и целта на целия договор, в случая
насочен да уреди мандатното правоотношение между страните, следва изводът, че
сключеният във връзка с избора му като член на СД на дружеството договор за
възлагане на управление продължава да урежда отношението помежду им и след
изтичане на мандата при фактическо осъществяване на задълженията по него до
освобождаване по решение на ОСА на дружеството органа, включително и когато то избере
нови членове на СД на мястото на старите. Този извод относно действието на
договора, съответно на неговото прекратяване с освобождаването на ищеца С.Б.
като член на съвета с решението от ОСА на ответното дружество от 09.03.3016 г.,
следва и от продължаването на мандатното правоотношение между страните и след изтичане
на срока по чл. 233, ал. 1 от ТЗ до момента, в който той бъде освободен като
член на съвета от ОСА, съответно е избран нов член на съвета на мястото на
стария такъв (в този смисъл решение № 150 от 29.05.2015 г. по гр. д. №
5272/2014 г. на ВКС, ГК, IV г. о.).
Не е налице и недействителност на клаузата на
клаузата на чл. 4, ал. 4, б. „а“ от ДВУ поради противоречието й с чл. 221, т. 5
от ТЗ, тъй като уговорено с нея възнаграждение не е за възложеното управление
на ищеца с избора му от ОСА за член на СД, за което е налице нарочно решение от
органа, който го е избрал, а е допълнително заплащане за постигнатия добър
стопански резултат от дейността на дружеството, за възникването на което не е
необходимо изрично решение на ОСА. То е уговорено с процесния ДВУ за
дружеството чрез лице, което е овластено да уреди възникналото с ищеца С.Б.
мандатно правоотношение, а и уговарянето му с договора е узнато от ответното дружество
много преди възникването на настоящия спор, поради което и за него намира
приложение разпоредбата на чл. 301 от ТЗ.
Такъв е характерът и на уговорените в чл. 5, ал.
3, б. (iii) и (iv) от ДВУ възнаграждения при прекратяване на договора и
освобождаване на ищеца от отговорност за дейността му като член на съвета на
дружеството. Така уговорени между страните те представляват благодарствени
възнаграждения за осъществяваните от него функции при управлението на
дружеството с грижата с грижата на добър търговец в интерес на дружеството и на
всички акционери съгласно чл. 237, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ТЗ. Право на
вземания за тези възнаграждения за ищеца С.Б. обаче не е възникнало поради
неосвобождаването му от отговорност за дейността му като член на СД на дружеството
не само за годината към момента на прекратяване на договора – 2016 г., но и за
предходната такава. Именно поради техния характер възникването на правото за
тях е обусловено от освобождаването на ищеца от отговорност като член на съвета
на директорите на дружеството. Освобождаването му от отговорност е правомощие
на общото събрание по чл. 221, т. 10 от ТЗ и с него се признава полагането на
дължимата грижа на добрия търговец при воденето на дружествените дела. Липсата
на такова признание от ОСА води до отсъствие на следващата предпоставка за
възникване на правото за вземания за благодарствените възнаграждения по чл. 5,
ал. 3, б. (iii) и (iv) от ДВУ, уговорени между страните и предмет на настоящото
производство.
Непредриемането на действия от ответника С.ф. АД
за реализиране на отговорността на ищеца С.Б. като член на СД за причинени на
дружеството вреди от негови действия по реда на чл. 240, ал. 2 от ТЗ не води до
извод за неговото освобождаване от отговорност съгласно уговореното между
страните в чл. 5, ал. 3 от ДВУ. Бездействието на дружеството за ангажиране на
отговорност на ищеца за причинени му вреди не се приравнява на недобросъвестност
по смисъла на чл. 25, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД, в каквато насока са наведените от ищеца
доводи. Липсата на посочване на конкретни причини при вземането на решението от
ОСА да не бъде освободен от отговорност за дейността си като член на СД на дружеството
и при това при данни за възникнали проблеми при неговото управление по
протокола и свидетелските показания също не може да обоснове извод за
преднамерено поведение на дружеството като страна по ДВУ, което да е попречило
за сбъдването на условието (предпоставката) за възникването на правото за
процесните възнаграждения.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че така
предявените искове са неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени
изцяло, без да разглежда останалите доводи на страните относно размера на
претендираните възнаграждения.
По исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Неоснователността на главните искове води до
неоснователност и на акцесорните искове, които също следва да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на спора и своевременно направеното
от ответника искане за разноски, на основание чл. 78, ал. 3 и 8 от ГПК ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 6912.70 лева,
представляваща направените разноски по производството за адвокатско възнаграждение
и възнаграждение на вещо лице съразмерно на размера на акцесорните искове след
изменението им чрез намаляване на техния размер за разликата над заявените с
молба от 06.04.2022 г. до първоначално предявените такива, поради отказ на
основание чл. 233 от ГПК. Изменение на протоколното определение за прекратяване
на производството за тази разлика по акцесорните искове в частта му за
разноските не е направено от ответника в законоустановения срок по чл. 248 от ГПК, поради което и такива съразмерно на нейния размер не могат да му бъдат
присъдени на ответника.
По
изложените съображения Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С.Г.Б., ЕГН **********, с адрес
на управление:***, и съдебен адрес ***, против С.Ф. АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:*** Форт – сграда А, ет. 24:
- иск по чл. 79 във вр. с чл. 280 от ЗЗД и чл. 244,
ал. 7 от ТЗ за заплащане на сумата 22500 лева, представляваща допълнително възнаграждение
по чл. 5, ал. 3, б. (iii) от договор за възлагане на управление от 23.06.2012
г. в размер на три месечни възнаграждения по чл. 4, ал. 1 от договора;
- иск по 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата
6856.25 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху сумата от 22500 лева за периода от 04.03.2018 г. до 04.03.2021 г.;
- иск по чл. 79 във вр. с чл. 280 от ЗЗД и чл. 244,
ал. 7 от ТЗ за заплащане на сумата 91695.22 лева, представляваща допълнително
възнаграждение по чл. 5, ал. 3, б. (iv) във вр. с чл. 4, ал. 4, б. „а“ от
договор за възлагане на управление от 23.06.2012 г. в размер на 1 % от оборота
на дружеството, реализиран от дружеството за финансовата 2016 година, и
- иск по 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата 27941.57
лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
сумата от 91695.22 лева за периода от 04.03.2018 г. до 04.03.2021 г.
ОСЪЖДА С.Г.Б., ЕГН **********, с адрес на управление:***,
и съдебен адрес ***, да заплати на С.Ф. АД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление:*** Форт – сграда А, ет. 24, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата
6912.70 лева, представляваща разноски по производството.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано
с въззивна жалба пред СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД в двуседмичен срок от връчване
на препис от него на страните.
СЪДИЯ: _________
Р. Бошнакова