Решение по дело №607/2017 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 152
Дата: 10 декември 2018 г. (в сила от 10 декември 2018 г.)
Съдия: Стефан Марков Стойков
Дело: 20171800600607
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 28 септември 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

София, 10.12.2018 г.

 

 Софийски Окръжен съд, Наказателно отделение, втори въззивен състав в публичното заседание на тринадесети ноември, две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА НИКОЛОВА

 ЧЛЕНОВЕ: 1. ЯНИКА БОЗАДЖИЕВА

          2. СТЕФАН СТОЙКОВ

 

 при секретар В. Димитрова, с участие на прокурор В., като изслуша докладваното от съдия Стойков ВНОХД № 607 по описа за 2017 г. и да се произнесе, съобрази:

Производството е по реда на глава двадесет и първа - чл. 318 и сл. от НПК. Образувано е по протест на прокурор от РП С., срещу присъда № 12 от 13.06.2017 г., постановена по НОХД № 131 по описа за 2016 г. на Районен съд С..

С обжалваната присъда, съдът е признал подсъдимия С. П. М. *** за невиновен в това, че на 29.12.2015 г., около 17.30 часа в с. Г. Б., на ул. „Д.“ № се е заканил с убийство на О. В.. Г., В. А. Г. и А. О. Г., като използвал изразите: „О. ще го обеса, а вас ще ви запала и изкола“, „Ще ви обеса на дървото къде отсекохте“, „Аз мамицата ви ще еба на всичките“, насочени срещу тримата и тази закана би могла да възбуди основателен страх за осъществяването й, като на основание чл. 9, ал. 2 от НК го е оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1 от НК.

 Недоволен от присъдата е останал прокурорът от РП С., който на 14.06.2017 г. е подал протест, допълнен на 18.07.2017 г. /след изготвяне на мотивите/, с който иска отмяна на постановената присъда и постановяване на нова, с която С.П.М. да бъде признат за виновен за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1 от НК.

С протеста се оспорват изводите на първия съд по приложението на чл. 9, ал. 2 от НК, като се позовава на факта, че деянието е извършено по отношение на цяло семейство – три лица, които са преживели остра стресова ситуация, а отправените закани са възбудили у тях основателен страх.

 

В съдебно заседание представителят на С.о.п. иска уважаване на протеста на РП С., като не излага допълнителни аргументи.

Подсъдимия С.М. се явява лично и с упълномощен защитник – адвокат Д.Б.. Защитникът иска потвърждаване на присъдата на РС С. като правилна и законосъобразна. Счита обвинението за недоказано по категоричен и безспорен начин. Алтернативно иска приложение на чл. 9, ал. 2 от НК.

Подсъдимият М. твърди, че е невинен. Иска потвърждаване на присъдата на РС С..

В хода на производството пред настоящия съд не са събирани нови или допълнителни доказателства.

Софийският окръжен съд, като се запозна с оплакванията в жалбата, с доказателствата по делото и с доводите на страните, и извърши проверка в пределите по чл. 314, ал. 1, вр. чл. 313 НПК на обжалвания съдебен акт и установи следното:

Протеста е допустим като подаден от надлежна страна и в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, а така също е администриран от първоинстанционният съд.

Според мнозинството от съдебния състав е неоснователен.

Съдебното следствие пред РС С. е протекло по общия ред, като са осъществени възможните процесуално-следствени действия за установяване на относимите обстоятелства, при което в мотивите си първият съд подробно е изложил установените фактически обстоятелства, като изводите в тази насока напълно се споделят и от настоящия съд. При съблюдаване на процесуалните правила за събиране и проверка на доказателствата в наказателното производство, първият съд е направил верни и обосновани от доказателствата по делото изводи по фактите, значими за правилното решаване на делото. Достатъчно подробно и внимателно са обсъдени отделните противоречиви доказателства, като аргументирано е изяснено какви са основанията на съда да приеме за установена описаната в мотивите фактическа обстановка, която установи и настоящият съдебен състав при извършения собствен прочит на събраните доказателства, а именно:

Подсъдимия С.М.,***, в непосредствена близост до дома на свидетелите Г.и, което семейство се състои от  О. В.Г., съпругата му В. А.Г.а и двете им дъщери – А. О.Г. и М. О.Г.

Дълги години подсъдимия е бил в отлични съседски отношения със семейството на О. Г., които са се влошили през последните години поради различни спорове, без да се е стигало до инциденти или противозаконни действия и от двете страни.

 На 29.12.2015 г., чрез наети хора св. О. Г. е предприел действия по отрязване на дърво – акация, намиращо се на общинска земя, на което е бил поставен ел. кабел, захранващ стопанска постройка, изградена и ползвана от подс. М. за  отглеждани от него коне. При отрязване на дървото е прекъснато електрическото захранване, като по време не тези действия, при преминаване в близост, подсъдимият е  поискал да бъде възстановено захранването. След като св. О.Г. не е предприел действия в тази насока, и след като е употребил алкохол в дома си, около 17.30 на 29.12.2015 г. подсъдимият М. се е приближил до входната врата за дворното място на св. О.Г. като е поискал същият да излезе и да се разберат за случилото се. В този момент св. О.Г., съпругата му – св. В.Г., и дъщеря му – св. А.Г.а са се намирали вътре в къщата, без да излизат навън, а на терасата се е намирала св. М.Г., която се е опасявала да се отвърже намиращото се в двора куче.

Подсъдимия М. е извикал  към къщата на семейство Г.следното: „О. ще го обеса, а вас ще ви запала и изкола“, „Ще ви обеса на дървото къде отсекохте“, „Аз мамицата ви ще еба на всичките“, които думи са били възприети и от намиращите с в къщата членове на семейството на О. Г. и от него самия, както и от намираща се пред къщата св. М. Г. След това подсъдимото лице е напуснало мястото, а св. Г. е сигнализирал за станалото чрез национална система, като на място са пристигнали свидетелите П. Ц. Ц. и И. Б. К., и двамата служители на РУ на МВР С., които са изслушали св. О.Г., потърсили са подсъдимия в посоката, където им е било казано че се отправил, а след като не са го открили са напуснали мястото без да са видели повреди по входната порта на имота на Г., за каквото разбиване е подаден и сигнала до „НС“.

Тези доказателства се установяват от показанията на посочените свидетели – О.Г., В.Г.а, А.Г.а, М.Г., както и П.Ц. и И.К., както и от заключение по съдебно-техническа експертиза за проведения разговор на тел..

Основателно и аргументирано първият съд не е кредитирал с доверие изложеното от свидетелите Н. М.М. и Н. В.Г. /доведени от защитата/, след като тези свидетели макар да твърдят че са присъствали и са чули ясно въпросът на подсъдимия към св. О. Г. за възстановяване на ел. захранване, както и последвалите в отговор псувни от последния, в същото време твърдят, че не са чули подсъдимия да е използвал заплашителни думи към Г. и неговото семейство, като вторият от тях посочва, че всичко се е чувало добре. Този различен подход на свидетелите М. и Н.Г., от една страна, описвайки присъствието си на 29.12.2015 г. около 17.30 часа пред дома на сем. Г.и, при което са възприели поисканото обяснение от подсъдимия, а от друга страна твърдението „че не са чули“ за отправени заплашителни думи, дава основание за извод, че без някакви обективни причини тези свидетели избирателно описват част от събитията като очевидци, докато за друга част се изразяват без такова отношение, а именно дали е имало отправени думи, съдържащи някаква заплаха или не са отправяни такива думи.

Макар от първия съд и да не са посочени изрични мотиви, основателно не е възприета и версията на свидетелите Г.и за разбита входна за двора порта, какъвто сигнал е  отправен, но следи от такова разбиване не са възприети от пристигналите служители на РУ на МВР С. – свидетелите Ц. и К., а логичното и обяснимо поведение на евентуалните пострадали лице е именно те да обозначат и насочат вниманието им към такъв вид увреждане ако действително го е имало.

При така описаните факти законосъобразно и обосновано, според мнозинството от въззивния състав, първият съд е направил извод, че деянието макар и да осъществява от формална страна признаците на престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК не разкрива обичайната обществена опасност, характерна за общите случаи на такова престъпно посегателство срещу личността.

Налице е отправяне на заплашителни думи от страна на подсъдимото лице, като без съмнение тези думи са били насочени към семейство Г.и, макар и по име да е идентифициран само св. О. Г., докато заплашителния тон по отношение на останалите е вложен в използването на множествената форма с която подсъдимия е употребил думите. От обективна страна думите, използвани от подс. М. съдържат заплаха за посегателство към живота на семейство Г., като подсъдимият от субективна страна е осъзнавал, че отправя такъв вид думи, а така сщо, че те достигат до адресатите. В чисто теоретичен план е без съществено значение дали действително е предизвикан страх (мотиви по ТР № 53 от 18.IX.1989 г. на ОСНК), което личи най-ясно в конкретния случай, предвид факта, че присъстващо лице, намиращо се в двора, към което също са отправени думите – свидетеля М. Г., не е изпитала страх, съответно не е повдигнато обвинение за отправяне на заплаха и по отношение на това лице. Съдебната практика е последователна обаче в становището, че не е необходимо да бъде изпитан страх, а само основание, че заканата би могла да се осъществи.

Само за пълнота на изложението следва да се отбележи непрецизния характер на повдигнатото обвинение, което по своята конструкция изглежда като обвинение за продължавано престъпление, без това да е изрично посочено, а в същото време такова обвинение би било незаконосъобразно с оглед забраната по чл. 26, ал. 6 от НК (Решение № 49 от 11.II.1987 г. на II н. о.). Няма съответен протест в тази конкретна насока, поради което не може да се влошава положението на подсъдимото лице заради нередовности в дейността, контролирана и ръководена изрично от прокурора до внасяне на делото в съда, намерили израз в неточен харктер на обвинениео.

  Мнозинството от въззивния състав споделя изводите на първия съд за незначителния характер на обществената опасност. Правилна е оценката в тази насока, при окето се отчитат както факторите за обществената опасност на самото деяние, така и на личността на дееца. Основателно е направена преценка, че деянието разкрива по-ниска степен на обществена опасност с оглед развилите се през този ден отношения и засягането на права подсъдимия, като за разлика от оценката на първия съд не може да бъде приета за извинителна в определен смисъл причината, поради която именно по този начин подсъдимия е потърсил обяснение от св. О.Г. за станалото. Реакцията на подсъдимия без да е извинителна е разбираема, като провокирането й с действия т страна на св. О.Г. не предпоставя ниво на обществена опасност в обичайните размери на този вид деяния. Също по отношение на обществената опасност на деянието, макар и във връзка с емоционалното състояние на подсъдимия, следва да бъде отбелязано, че заканата е неизпълнима, след като дървото е отрязано и не следва да предизвика опасение у членовете на сем. Г., че заканата може да бъде осъществена по начинът, посочен в отправените думи. В тази насока следва да бъде отбелязана и очевидно силната емоционална възбуда у подсъдимото лице, която в крайна сметка е довела да използване на изрази, които очевидно са не са съобразени с действителността, още по-малко показващи някакво съзнателно оформено намерение или в някаква форма да положено начало на изпълнение на заканата, макар и това да не е елемент от състава на престъплението.

Последното следва да бъде отнесено и към обществената опасност, разкривана от личността на подсъдимия, в която насока правилно първия съд е отбелязал както напредналата възраст и добрите характеристични данни, а така също и предходните добри съседски отношения между него и членовете на сем. Г. Предвид това и с оглед посочените по-горе изводи за самото деяние, мнозинството от съдебния състав намира, че се касае за инцидентно състояние и случай, при които обществената опасност на деянието и дееца са явно незначителни до степен, характеризираща се с минимално засягане на обществените отношения, защитавани  от разпоредбата на чл. 144 от НК, свързани с правото на лична неприкосновеност.

 При извършена от мнозинството цялостна проверка на обжалвания съдебен акт, в това число и извън оплакванията, изложени в протеста, не бяха констатирани основания за изменение или отмяна на постановената присъда от първоинстанционният съд, поради което следва да бъде потвърдена изцяло присъда № 12 от 13.06.2017 г., постановена по НОХД № 131 по описа за 2016 г. на Районен съд С..

            Предвид на изложеното и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК, Софийският окръжен съд

 

Р     Е     Ш     И:

           

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 12 от 13.06.2017 г., постановена по НОХД № 131 по описа за 2016 г. на Районен съд С.     

            Решението е окончателно.

Решението е подписано с особенно мнение от съдия Я.Бозаджиева    

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                                    Недялка Николова

 

 

                                                                    ЧЛЕНОВЕ:   1.

                                                                                    ОМ Яника Бозаджиева

 

 

                                                                                            2.

                                                                                    Стефан Стойков