Определение по дело №147/2021 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 38
Дата: 27 април 2021 г.
Съдия: Бойка Михайлова Табакова Писарова
Дело: 20217240700147
Тип на делото: Касационно частно административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 март 2021 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №

 

гр.Стара Загора, 27.04.2021г

 

 

 

 Старозагорският административен съд в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и първа  година

                                                                              

                                               Председател:         БОЙКА ТАБАКОВА

 

                                                     Членове:             ИРЕНА ЯНКОВА

                                                                              РАЙНА ТОДОРОВА

 

при секретаря

и с участието на прокурора

като разгледа докладваното от  съдия  Б.ТАБАКОВА ч. к.а.н. дело № 147 по описа за 2021 год, за да се произнесе,  съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

 

         Образувано е по частна жалба от адвокат А.И. като пълномощник на Б.В.Б. от гр.Стара Загора против Определение № 260049/ 14.01.2021г., постановено по АНД № 3146/ 2020г. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е оставена без разглеждане и върната жалбата му против Наказателно постановление № А-2682/ 06.01.2014г, издадено от Началник група „Български документи за самоличност“ при ОД на МВР Стара Загора, както и е прекратено съдебното производство по делото. Частният жалбоподател оспорва като неправилен и незаконосъобразен направения от съда извод, че жалбата е просрочена. Твърди, че връчването на НП е направено при незаконосъобразно проведена процедура по чл.58 от ЗАНН, тъй като административнонаказващият орган не е упражнил правомощията си да извърши необходимите справки и да издири търсеното лице. Оспорва се и вторият аргумент на съда за прекратяване на производството,  а именно, че липсва административнонаказателна преписка поради изтекъл срок за съхранението й. Направено е искане за отмяна на определението и присъждане на разноски.

 

Ответникът по жалбата – Областна дирекция на МВР Стара Загора, не изразява становище по частната жалба.

 

Съдът, като взе предвид изложените в частната жалба доводи, обсъди събраните по делото доказателства и като извърши проверка на обжалвания съдебен акт, намира за установено следното:

 

        Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна.

 

          С обжалваното определение 260049/ 14.01.2021г., постановено по АНД № 3146/ 2020г. по описа на Районен съд Стара Загора, е оставена без разглеждане и върната жалбата на Б.В.Б. против Наказателно постановление № А-2682/ 06.01.2014г, издадено от Началник група „Български документи за самоличност“ при ОД на МВР Стара Загора, както и е прекратено съдебното производство по делото. Съставът на районния съд е приел, че жалбата е подадена след изтичане на законоустановения срок за обжалване. Този извод е обоснован с редовно връчване на НП на 03.02.2015г при условията на чл.58, ал.2 от ЗАНН,  подаване на жалбата след изтичане на 7-дневния срок за обжалване, считано от тази дата, и невъзможност за произнасяне по жалбата поради липса на необходимите данни да разглеждане и решаване на спора с оглед унищожаване на административнонаказателната преписка по давност.

 

           Определението на Районен съд Стара Загора е правилно.

 

           От данните по делото се установява, че НП № А-2682/ 06.01.2014г, издадено от Началник група „Български документи за самоличност“ при ОД на МВР Стара Загора, е прието връчено от административнонаказващия орган на 03.02.2015г при условията на чл.58, ал.2 от ЗАНН. От приложената докладна записка, изготвена на 02.02.2015г от младши полицейски инспектор Димов е видно, че адресатът на обжалваното НП Б.Б. не пребивава на посочения от него адрес в гр.Стара Загора, а живее и работи в гр.София. В проведен от полицейския служител телефонен разговор с Б. той е отказал да посочи адрес. При извършена служебна справка в ИИС „Справки“ е установено, че Б. няма друга адресна регистрация освен тази в гр.Стара Загора.

 

          Жалбата срещу процесното НП е подадена в Районен съд Стара Загора на 30.11.2020г. Във връзка с образуваното съдебно производство Директорът на ОД на МВР Стара Загора изпраща уведомление, че административно-наказателната преписка е унищожена по давност.

 

         От извършена служебна справка в НБД „Население“ е видно, че посоченият в жалбата до съда постоянен адрес ***, съвпадащ с настоящия, е регистриран на 17.11.2020г. Предходният му адрес е именно този в гр.Стара Загора, където е търсен през 2015г.

 

   При тези фактически установявания верен е правния извод на районния съд за недопустимост на депозираната жалба от Б.Б.. Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.2 от ЗАНН, срокът за обжалване на НП е 7-дневен и за нарушителя започва да тече от връчването му. Редът за връчване на НП е регламентиран в чл.58 от ЗАНН. Според ал.1 на тази норма препис от НП се връчва срещу подпис на нарушителя и на поискалия обезщетение. А в ал.2 от същия текст е регламентирано, че ако нарушителят или поискалият обезщетение не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху НП и то се счита за връчено от деня на отбелязването.

 

          Когато НП е връчено при условията на  чл. 58, ал. 2 ЗАНН,  задължение на наказващия орган е да докаже, че са спазени изискванията на закона, т. е. че нарушителят не е намерен на посочения от него адрес, а новият е неизвестен.  В случая тази процесуална регламентация е спазена. Наказаното лице е търсено на официално регистрирания си постоянен и настоящ адрес, не е намерено и при установен телефонен контакт е отказало да съобщи местопребиваването си. За разлика от разпоредбата на чл. 43, ал.6 от ЗАНН, предвиждаща щателно издирване на нарушителя, тази на чл.58, ал.2 от ЗАНН не поставя такова задължение към наказващия орган, който е положил достатъчно усилия да издири адрес на наказаното лице. При задължение за уведомяване при промяна на адрес в хода на административнонаказателно производство, очевидното му  неизпълнение от привлечения към отговорност Б. и заявено от него нежелание да предостави информация за адреса си да се ангажира кадрови полицейски ресурс да го издирва чрез мобилен оператор и работодател, с каквито дори не се твърди да има официална връзка, е неоправдано и не намира опора в закона, обратно на посоченото в частната жалба. 

 

           По тези съображения настоящият съдебен състав напълно споделя извода на районния съд, че НП № А-2682/ 06.01.2014г, издадено от Началник група „Български документи за самоличност“ при ОД на МВР Стара Загора, е връчено на адресата на 03.02.2015г при правилно прилагане фикцията на чл.58, ал.1 от ЗАНН. Следователно срокът по чл.59, ал.2 от ЗАНН за обжалването на процесното НП е изтекъл на 10.02.2015г /присъствен ден/, с оглед на което подадената на 30.11.2020г жалба срещу него се явява просрочена.

Този извод е достатъчен да обоснове законосъобразност на обжалваното определение, с което жалбата е върната и съдебното производство е прекратено, без да се коментират останалите оплаквания на частния жалбоподател. Съдебният акт следва да бъде оставен в сила, а с оглед изхода на спора претенцията за присъждане на разноски се явява неоснователна.

          Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ във връзка с чл.236 от АПК, касационният състав на Административен съд Стара Загора

 

 

    О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 260049/ 14.01.2021г., постановено по АНД № 3146/ 2020г. по описа на Районен съд Стара Загора.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

       

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                              

                                               ЧЛЕНОВЕ: 1.      

 

 

                                                                       2.