РЕШЕНИЕ
№ 108
гр. Кюстендил, 06.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Мая Анд. Миленкова
при участието на секретаря Даниела Й. Кирилова
като разгледа докладваното от Мая Анд. Миленкова Административно
наказателно дело № 20221520200137 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 22-1139-000005,
издадено на 10.01.2022г. от Началник група към ОД на МВР – гр.Кюстендил,
сектор „Пътна полиция“, упълномощен със заповед № МЗ 8121з-
1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, с което на СТ. Л.
СТ. с ЕГН – ********** от с.Ш. са наложени административни наказания,
както следва : на осн. чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДвП – „ глоба“ в размер на 200
лева и е лишен от право да управлява МПС засрок от 6 месеца.
Процесуалният представител на жалбоподателя оспорва атакуваното
НП и моли неговата отмяна. Като основание за исканата отмяна се сочи
незаконосъобразност, поради недоказаност на нарушението. Твърди липса на
вина .
Въззиваемата страна – Началник група, с-р "Пътна полиция" при ОД
МВР Кюстендил, не изпраща представител и не изразява становище по
жалбата.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, прие за установено от фактическа и правна
1
страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от
легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се
явява ОСНОВАТЕЛНА. За да достигне до този извод, настоящият съдебен
състав съобрази следното:
Обжалваното Наказателно постановление е издадено против С.С. за
това, че на 01.02.2021 г. в 14:10 ч. в гр.Кюстендил, по ул.“Цар Освободител“,
с посока на движение – към ул.“Стефан Караджа“ е управлявал МПС – лек
автомобил м. „Мерцедес“, рег. № *********, собственост на Б. Д. П., като е
допуснал следното нарушение , установено при извършената проверка и
направена справка в сектор ПП при ОДМВР Кюстендил - управлява МПС,
което е със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал.15 от ЗДвП към
25.11.2020 г.
Проверката е извършена от служителите на сектор „Пътна полиция“
при ОДМВР Кюстендил – свидетелите Д.В. и М.Б..
На мястото на проверката на водача е съставен АУАН, с.GA
№324534, в който не са отразени възражения.
С този АУАН е поставено началото на
административнонаказателното производство срещу жалбоподателя, като е
ангажирана отговорността му за нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП.
На 02.02.2021г., с резолюция, на осн. чл. 33, ал.2 от ЗАНН
аминистративнонаказващият орган е прекратил образуваното пред него
производство, като е приел, че описаното в АУАН съставлява престъпление.
На 07.01.2022 г. наблюдаващият прокурор по ДП№ 152/2021 г. по
описа на Районна прокуратура – гр.Кюстендил е прекратил наказателното
производство, образувано за извършено престъпление от общ характер по чл.
345, ал.2, вр. с ал.1 от НК.
Въз основа на цитираното Постановление и на осн. чл. 36, ал.2 от
ЗАНН началник група в ОДМВР –гр. Кюстендил, сектор Пътна полиция“
издала атакуваното НП.
В хода на съдебното следствие са разпитани свидетелите на
административнонаказващия орган – В. и Б., които поради изминали дълъг
2
период от време от извършване на проверката, а и поради извършените
многобройни проверки по ЗДвП, заявяват само, че поддържат написаното в
АУАН, без да могат да пресъздадат проверката.
Горната фактическа обстановка съдът приема за несъмнено
установена от събраните по делото писмени и гласни доказателствени
средства.
На база така установените фактически обстоятелства, след преценка
на събраните доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност, съдът
намира следното от правна страна:
При издаване на обжалваното постановление са спазени формалните
изисквания на ЗАНН и не са допуснати съществени процесуални нарушения,
които да водят до отмяната им. Санкционният акт е издаден въз основа на
прокурорско постановление за отказ за образуване на наказателно
производство.
Обстоятелствената част на НП сочи, че изпълнителното деяние по
обвинението е свързано с управление на МПС, което не е регистрирано по
надлежния ред, поради служебно прекратяване на неговата регистрация.
Установи се по безспорен начин, че процесният автомобил е бил
служебно дерегистриран на 25.11.2020 г. тъй като в законоустановения срок
не е била извършена /заявена пред КАТ/ промяна в собствеността на
автомобила, т. е управлението на този автомобил покрива обективните белези
на административното нарушение .
Съгласно чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, служебно, с отбелязване в
автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на
регистрирано ППС на собственик, който в двумесечен срок от придобиването
не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.
Доказателствата по делото не позволяват формирането на извод, че С.
е знаел за служебно прекратената регистрация на процесния автомобил,
поради което не може да се формира несъмнен извод, че е осъзнавал
общественоопасния характер на извършеното от него действие по управление
на автомобила и не е предвиждал или допускал настъпването на
общественоопасни последици. От своя страна, липсата на субективна страна
от състава на нарушението по чл. 175, ал. 3, във връзка с чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП прави деянието, осъществено от въззивника , несъставомерно. Налице е
3
т. нар. извинителна грешка по смисъла на чл. 14 от НК, според който : „ (1)
Незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава
на престъплението, изключва умисъла относно това престъпление; (2) Тази
разпоредба се отнася и за непредпазливите деяния, когато самото незнание на
фактическите обстоятелства не се дължи на непредпазливост; във връзка с чл.
11 от ЗАНН, тъй като липсва умисъл за извършване на нарушението,
доколкото на С. не е известен фактът на дерегистрация на автомобила, който
факт принадлежи към състава на разглежданото нарушение.
За наличието на непредпазливост е нужно деецът да е бил длъжен и
да е могъл да предвиди общественоопасния резултат, като възможността на
лицето да предвиди и предотврати резултата се преценя конкретно за всеки
отделен случай и то в рамките на дължимото поведение, т. е. на това
поведение, което се изисква в подобни случаи. Като ползвател на процесното
МПС С.С. е длъжен да установи дали същото отговаря на всички законови
изисквания, преди да започне да го управлява. В разглеждания случай
водачът не би могъл да предвиди неправомерния резултат, а именно, че
управлява служебно дерегистрирано МПС, защото обективно не е могъл да
узнае, че процесният автомобил е със служебно прекратена регистрация на
25.11.2020 г., тъй като не е уведомен за това. В конкретния случай е изключен
не само умисълът, но и непредпазливостта. Деянието е извършено при
обстоятелства, при които отпадат всички форми на вината и следователно не
се явява административно нарушение, тъй като не е извършено виновно,
въпреки наличието от обективна страна на елементите от състава му.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
Кюстендилският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-1139-000005, издадено
на 10.01.2022г. от Началник група към ОДМВР Кюстендил, сектор „Пътна
полиция“, с което на С. Л.. С. с ЕГН – ********** от с.Ш. а наложени
административни наказания, на осн. чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДвП – глоба в
размер на 200 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
4
съобщението за изготвянето му до страните пред Административен Съд –
Кюстендил, по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
5