№ 21506
гр. с., 27.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 158 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:д.р.
при участието на секретаря в.к.
като разгледа докладваното от д.р. Гражданско дело № 20241110147782 по
описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.310 и сл. ГПК
Образувано е по предявени от К. Р. Б., ЕГН **********, действащ чрез своята
майка Ц. К. В., ЕГН **********, срещу Р. Р. Б., ЕГН **********, обективно
кумулативно съединени искове по чл. 143, ал. 2 СК и по чл. 149 вр. чл. 143, ал.
2 СК - за присъждане на дължима от родител на ненавършило пълнолетие дете
месечна издръжка в размер на 500,00 лв., считано от 12.08.2023 г. /една година
преди датата на подаване на исковата молба/. Направено е и искане по чл. 146
СК за присъждане на законна лихва.
В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на ищеца, като с майката на
ищеца са разделени. Твърди се грижи за ищеца да полага неговата майка. Сочи
се, че нуждите на ищеца се задоволяват от майката на същия, като бащата не
предоставя средства за неговата издръжка. Твърдят се нужди за храна,
облекло, спорт и други.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, в който оспорва претенциите по размер - над 370,00 лв. месечно, при
твърдения за липса на възможности за заплащане на по-висок размер
издръжка предвид размера на доходите на ответника.
1
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Издръжката на детето се дължи от двамата родители, независимо при кого то
живее, но отглеждащият родителят следва да поеме по принцип по-малък дял
от издръжката в пари с оглед даваната от него издръжка в натура при
съвместното живеене с детето и посрещането на разходите на домакинството,
част от които са в полза и на детето - в случая последното се отглежда от
майката, а не от ответника.
Установява се, че ищецът е малолетен и е дете на ответника /удостоверение за
раждане на л. 5 от делото/. Същият посещава детска градина № 158 “Зора” в
гр. с., където за допълнителни дейности по английски език, изкуствознание и
изобразително изкуство, двигателни дейности и туризъм през месец октомври
2024 г. е заплатена такса в размер на 152,00 лв. /л. 34 от делото/. По
отношение на майката на ищеца се установява, че същата е трудово
ангажирана по правоотношение с к.к.б. ООД, като в периода от м. юли 2023 г.
до м. юни 2024 г. същата е получила средномесечно брутно трудово
възнаграждение в размер на 858,04 лв. /л. 6 и л. 30 от делото/. По отношение
на ответника в процесния период се установява регистриран трудов договор
на ответника с б.к.л. ЕООД /действащ в периода 26.04.2022 г. - 01.07.2023 г./,
при основна заплата от 710 лв. месечно, както и регистриран действащ към
момента на устните състезания трудов договор, сключен на 12.08.2024 г. с ХХ
Деливъри БГ ЕООД, при основна заплата от 1400 лв. месечно и брутно
трудово възнаграждение от около 1800 лв. месечно /л. 27 и л. 35 от делото/.
При това положение, съдът приема, че ответникът може да заплаща на ищеца
месечна издръжка в размер на 370,00 лв. предвид установените по делото
нужди на детето и възможностите на ответника, включително и признатите от
него такива. Общоизвестно е обстоятелството, че деца на възрастта на ищеца
имат потребност от разнообразна храна, дрехи, обувки, обучение. Съобразно
разпоредбата на чл. 142, ал. 1 СК, размерът на издръжката се определя от
доходите на лицето, което я дължи. Няма спор, че задължението за издръжка
представлява първостепенен ангажимент и на двамата родители за
осигуряването на физическото, здравословно и психическо състояние на
детето, на подходяща социална и културна среда, на образование и всестранно
2
развитие. Ето защо искът с правно основание чл. 143, ал. 2 СК следва да бъде
уважен до размер от 370,00 лв. месечно, и съответно - отхвърлен за разликата
от уважения размер до претендирания такъв от 500,00 лв. месечно.
Издръжката се дължи считано от една година преди датата на подаване на
исковата молба – 12.08.2023 г. до настъпване на законово основание за
нейното изменение или прекратяване. Следва да бъде уважено и искането за
присъждане на законна лихва за забава.
По изпълнението на решението: Съгласно чл.242, ал.1, предл. първо ГПК
съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда
издръжка, поради което съдът е задължен да допусне служебно предварително
изпълнение, дори и без искане на страните.
По разноските: При този изход на спора ищцовата страна има право на
разноски за уважената част от исковете, а ответникът - за отхвърлената част от
тях. Процесуалният представител на ищеца претендира да му бъде определено
и присъдено адвокатско възнаграждение, поради което и съгласно чл. 38, ал. 1,
т. 2 вр. ал. 2 и чл. 36, ал. 2 ЗАдв. Вр. чл. 78, ал. 1 ГПК на процесуалния
представител на ищеца следва да се присъди адвокатско възнаграждение в
размер на 370,00 лв. съгласно чл. 7, ал. 2, т. 6 Наредба №1/2004 г. На ответника
следва да бъдат присъдени разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в размер
на 130,00 лв. /с оглед доказана направа на разноски в размер на 500,00 лв.,
заплатен адвокатски хонорар/. Ищците по иск за издръжка са освободени от
държавна такса, поради което държавната такса по делото за отхвърлената
част от обективно кумулативно съединените искове следва да остане за сметка
на бюджета на съда, а ответникът да бъде осъден да заплати в полза на съда
държавна такса върху уважената част от същите в размер на 710,40 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 2 вр. чл. 149 СК и чл. 143, ал. 2 СК Р. Р.
Б., ЕГН **********, да заплаща на К. Р. Б., ЕГН **********, чрез неговата
майка Ц. К. В., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 370,00 лв.,
считано от 12.08.2023 г. до настъпване на законна причина, обуславяща
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, като ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 143, ал.
3
2 СК и чл. 143, ал. 2 вр. чл. 149 СК за разликата над уважения размер от
370,00 лв. месечно до пълния предявен такъв от 500,00 лв. месечно, като
неоснователни.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК предварително
изпълнение на решението в частта за присъдената в полза на К. Р. Б., ЕГН
**********, издръжка.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2 вр. чл.
36, ал. 2 ЗАдв. Р. Р. Б., ЕГН **********, да заплати на адв. Т. Н. Б., САК, личен
номер **********, сумата в размер на 370,00 лв., представляваща разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК К. Р. Б., ЕГН **********, чрез
неговата майка Ц. К. В., ЕГН **********, да заплати на Р. Р. Б., ЕГН
**********, сумата в размер на 130,00 лв., представляваща разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Р. Р. Б., ЕГН **********, да заплати
по сметка на Софийския районен съд, сумата в размер на 710,40 лв.,
представляваща държавна такса върху присъдената издръжка.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок, считано от 28.11.2024 г. /чл. 315, ал. 2 ГПК/.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4