Определение по дело №849/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Предявени са искове с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл.430 от ТЗ.

Ищецът “П. И. Б.” – Г., представляван от ю.к. Д., сочи в исковата молба, че на 25.06.2012 г. по ч.гр.д. № 1367/2012 г. по описа на РС – К., на основание чл.418, във вр. с чл.417 от ГПК бил издаден в полза на банката изпълнителен лист, по силата на който “О.” – Г. било осъдено да заплати сумата от 400 000 евро, от които 143 031.56 евро главница, 256 968.44 евро просрочена наказателна лихва, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 25.06.2012 г. до окончателното им изплащане, държавна такса в размер на 15 646.64 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 8 273.32 лв. Въз основа на изпълнителния лист било образувано изпълнително дело № 1008/2012 г. по описа на ЧСИ № 812 при КЧСИ.

На 30.07.2012 г. получили съобщение от РС – К. във връзка с подадено възражение от ответника, поради което се пораждал правен интерес от предявяване на иск по чл.422 от ГПК. Твърди се, че между страните бил сключен договор за банков кредит № 000LD-L-000196/09.11.2010 г., заедно с анекс № 1 от 30.12.2010 г. към него, по силата на които банката предоставила на ответника банков крÕдит в размер на 2 000 000 евро, предназначен за финансиране на извършени и предстоящи инвестиционни разходи по 1-ва фаза “Н. електролитен цех и модернизация на мокро извличане и очиска” от проект “Модернизация и разширение на цинковото производство”. По силата на анекс № 1 от 30.12.2010 г. размерът на кредита бил увеличен на 8 000 000 евро, а крайният срок за погасяване бил 20.11.2015 г. Въпреки поетите с договора задължения ответникът не обслужвал кредита, не изпълнявал задълженията си и не извършвал плащания за погасяването на дълга, поради което с писмо изх. № 07-3595/22.03.2012 г., връчено с вх. № 496/23.03.2012 г., на основание раздел ХІІІ, т.28.1, б.”в” и “д” от договора, банката обявила задължението за изцяло предсрочно изискуемо. Със заявление вх. № 7002/25.06.2012 г. ищецът поискал частично осъждане на ответника за сумата от 400 000 евро, от които 143 031.56 евро главница, 256 968.44 евро просрочена наказателна лихва, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 25.06.2012 г. до окончателното им изплащане, държавна такса в размер на 15 646.64 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 8 273.32 лв. Молбата била уважена и бил издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1367/2012 г. по описа на РС – Кърджали. Сочи се, че извлечението от счетоводните книги на банката бил документ по чл.417, т.2 от ГПК и съответствало на действителното задължение на ответника по договора за банков кредит към 25.06.2012 г., когато било издадено. Моли съда да установи, че “О.” – К. дължи към 25.06.2012 г. (датата, на която било подадено в съда заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК) на “П. И. Б.” следните суми: 400 000 евро, от които 143 031.56 евро главница, 256 968.44 евро просрочена наказателна лихва, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.06.2012 г. до окончателното им изплащане, които суми представляват част целия дълг на ответника по договора, който към 25.06.2012 г. бил в размер на 840 179.42 евро главница и 256 968.44 евро просрочена наказателна лихва. Моли съда също така да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата в размер на 15 646.64 лв., представляваща държавна такса по ч.гр.д. № 1367/2012 г. по описа на РС – К. и присъденото по това дело юрисконсултско възнаграждение в размер на 8 273.32 лв. на основание чл.422, ал.1 от ГПК. Претендира разноски по настоящото дело размер на 16 603.26 лв. – държавна такса, 16 096.64 лв. юрисконсултско възнаграждение, както и 305 лв. възнаграждение за вещо лице. В съдебно заседание ищецът, представляван от ю.к. Димитров поддържа предявените искове.

Ответникът “О.” - Г., представлявано от изпълнителния директор, оспорва предявените искове в представен отговор на основание чл.367 от ГПК. Излага съображения за несъществуване на вземането на ищеца поради обстоятелството, че ответното дружество не било получило средства по банковия договор по посочената в същия банкова сметка. Твърди се алтернативно, че вземането, предмет на изпълнителния лист е погасено и поради това не съществува. Сочи, че за обезпечаване на вземанията на банката били сключени договори за залог на машини и съоръжения по реда на ЗОЗ, които били вписани в ЦРОЗ, видно от приложените потвърждения за вписване от 11.11.2010 г. Извършени били и допълнителни вписвания, което се потвърждавало от приложените два броя потвърждения за вписване от 11.11.2010 г. С два броя разпределения от 03.07.2012 г. на С. Б. Ц. – депозитар по особения залог, постъпилите от принудителното изпълнение суми съответно в размер на 12 000 000 лв. и 7 200 000 лв. били разпределени в полза на кредитора “П. И. Б.” – Г. за погасяване задълженията на ответното дружество по процесния договор за кредит. С оглед изложеното, неоснователни били и исковите претенции за установяване съществуването на акцесорните вземания за договорна лихва, наказателна лихва, разноски, други вземания по процесния договор за банков кредит и анекса към него, законна лихва върху главницата, както и претенцията за разноски по настоящото дело. Недопустимо и неоснователно се претендирало установяване съществуването на вземане срещу ответника за законна лихва върху сумите, вместо върху размера на “частично заявената главница”. Излагат се също съображения за недопустимост и неоснователност на претенциите на ищеца за осъждане на ответника да заплати разноските по ч.гр.д. № 1367/2012 г. по опис на РС – Кърджали, включително и за юрисконсултско възнаграждение, тъй като искът с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК бил установителен и имал за предмет установяване съществуването на вземането, предмет на издадената заповед за нÕзабавно изпълнение, респ. на изпълнителния лист. Моли съда постанови решение, с което да отхвърли предявения иск за установяване съществуването на вземането по процесния договор за банков кредит, като неоснователен и недоказан, както и да му присъди направените по делото разноски, включително и адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не изпраща представител.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

С договор за банков кредит № 000LD-L-000196/09.11.2010 г. ищецът предоставил на ответника банков кредит в размер на 2 000 000 евро, предназначен за финансиране на извършени и предстоящи инвестиционни разходи по 1-ва фаза „Н. електролитен цех и модернизация на мокро извличане и очистка” от проект „Модернизация и разширение на цинково производство” с краен срок за погасяване на кредита – 20.11.2015 г. Уговорени били предпоставките за предсрочна изискуемост, както и последицте от неизпълнение на задълженията на кредитополучателя. С анекс № 1 към договор № 000LD-L-000196/09.11.2010 г. за банков кредит с дата 30.12.2010 г. размерът на предоставения кредит бил увеличен от 2 000 000 евро на 8 000 000 евро, като били договорени Н. погасителен план и обезпечения върху недвижими имоти на ответното дружество.

За обезпечаване вземанията на банката по договора за банков кредит били сключени два договора за залог върху машини и съоръжения с дата 09.11.2010 г., въз основа на които били учредени особен залог върху машини, съоръжения и оборудване, подробно описани в опис-приложенията към договорите. Договорите за особен залог били заявени и съответно вписани в ЦРОЗ, видно от представените по делото заявления за вписване на договор за залог и потвържденията за вписване в ЦРОЗ.

На 16.11.2011 г. били сключени нови два договора за залог върху машини и съоръжения за обезпечаване вземанията на банката по договор за банков кредит № 000CL-L-000065/16.03.2011 г. за сумата в размер на 30 000 000 евро. Предмет на договорите за залог били машини, съоръжения и оборудване, идентични с вещите, предмет на договорите за залог върху машини и съоръжения с дата 09.11.2010 г. Договорите за особен залог с дата 16.03.2011 г. също били заявени и съответно вписани в ЦРОЗ, видно от представените по делото заявления за вписване на договор за залог и потвържденията за вписване в ЦРОЗ.

С две заявления за вписване на пристъпване към изпълнение съответно от 25.04.2012 г. и 30.05.2012 г., вписани на същите дати, ищецът пристъпил към принудително изпълнение, видно от представените две потвърждения за вписване. За пристъпването към изпълнение ищецът уведомил ответника с две писма изх. № 4/18.06.2012 г. и № 4/18.06.2012 г., в които е посочено, че е вписано пристъпване към изпълнение за неизпълнение на задълженията на „О.” – Г. по договор за банков кредит № 000CL-L-000065/16.03.2011 г. и Анекс № 1 от 12.04.2012 г. към договора.

Въз основа на вписаните заявления за пристъпване към принудително изпълнение била извършена продажба на заложеното имущество, като постъпилите суми в размер на 12 000 000 лв. и 7 200 000 лв. били разпределени от депозитаря по особените залози с 4 бр. разпределения, изпратени съответно до ищеца и ответника. В разпределенията, изпратени до ищеца е посочено, че сумите от принудителното изпълнение по реда на ЗОЗ се разпределят по договорите за залог от 16.03.2011 г., а в разпределенията, изпратени до ответника депозитарят е посочил, че сумите от принудителното изпълнение се разпределят по договорите за залог от 09.11.2010 г., заедно с анекс № 1 от 30.12.2010 г.

По делото е представен като доказателство отчет по сметка на „О.” – Г. в „П. И. Б.” – Г., изготвен на 12.12.2012 г., както и справка по чл.366 от ТЗ.

От писменото заключение на вещото лице И. К. Н. по назначената съдебно-счетоводна експертиза, както и от разпита на същата в съдебно заседание, които съдът приема, се установява, че към 25.06.2012 г. задължението на „О.” – Г. към „П. И. Б.” – Г. по договор за банков кредит № 000LD-L-000196/09.11.2010 г. е в размер както следва: главница 840 179.42 евро и лихва 256 968.44 евро. Установява се също, че от продажбата на имуществото по особените залози са постъпили три суми – 12 000 000 лв., 13 800 000 лв. и 7 200 000 лв., като нито една от тези суми не е осчетоводена за намаляване на дълга по договор за банков кредит № 000LD-L-000196/09.11.2010 г. Първите 2 000 000 евро по този договор са постъпили по сметка на „О.” , след което тази сума е била запорирана от множество кредитори и не е било възможно да се усвои сумата. След запора на сметката усвояването на сумите до 8 000 000 евро е ставало по вътрешнобанкова сметка на банката, от където са били наредени от ответното дружество. Сумите, постъпили от продажбата на заложеното имущество са използувани за погасяване на задължения по договор за банков кредит № 000CL-L-000065/16.03.2011 г. и други задължения, но не и по процесния договор за банков кредит.

При тези данни съдът намира, че предявеният от „П. И. Б.” – Г. против „О.” – Г. иск с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК за установяване съществуване вземането на ищеца в размер на 400 000 евро, от които 143 031.56 евро главница, 256 968.44 евро просрочена наказателна лихва, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.06.2012 г. до окончателното им изплащане е допустим. Искът е предявен в дадения на ищеца едномесечен срок, видно от представените като доказателства заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК вх. № 7002/25.06.2012 г., заповед № 2758 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ с дата 26.06.2012 г., постановена по ч.гр.д № 1367/2012 г. по описа на РС – К., както и съобщение до „П. И. Б.” – Г., получено на 30.07.2012 г., поради което същият е допустим.

Разгледан по същество този иск е основателен и доказан. Установява се от събраните по делото доказателства, че с договор за банков кредит № 000LD-L-000196/09.11.2010 г. ищецът предоставил на ответника банков кредит в размер на 2 000 000 евро, предназначен за финансиране на извършени и предстоящи инвестиционни разходи по 1-ва фаза „Н. електролитен цех и модернизация на мокро извличане и очистка” от проект „Модернизация и разширение на цинково производство” с краен срок за погасяване на кредита – 20.11.2015 г. С анекс № 1 към договор за банков кредит № 000LD-L-000196/09.11.2010 г. с дата 30.12.2010 г. размерът на предоставения кредит бил увеличен от 2 000 000 евро на 8 000 000 евро, като били договорени Н. погасителен план и обезпечения върху недвижими имоти на ответното дружество. От писменото заключение на вещото лице И. К. Н. по назначената съдебно-счетоводна експертиза, както и от разпита на същата в съдебно заседание, които съдът приема, се установява, че към 25.06.2012 г. задължението на „О.” – Г. към „П. И. Б.” – Г. по договор за банков кредит № 000LD-L-000196/09.11.2010 г. е в размер както следва: главница 840 179.42 евро и лихва 256 968.44 евро. В тази връзка съдът не споделя изразения в отговора на ответника довод, че „О.” – Г. не е получавало средства по банковия кредит по посочената в договора банкова сметка. Както се установява от разпита на вещото лице в съдебно заседание, първите 2 000 000 евро по този договор са постъпили по сметка на „О.” , след което тази сума е била запорирана от множество кредитори и не е било възможно да се усвои сумата. След запора на сметката усвояването на сумите до 8 000 000 евро е ставало по вътрешнобанкова сметка на банката, от където са били наредени от ответното дружество. Ето защо не може да се приеме, че кредитът не е бил усвоен от ответното дружество и този довод е неоснователен.

Неоснователен е и доводът на ответното дружество, че задължението по договора за банков кредит е погасено предвид извършените продажби на заложено имущество по реда на ЗОЗ. От доказателствата по делото се установява, че за обезпечаване на договор за банков кредит № 000LD-L-000196/09.11.2010 г., както и на договор за банков кредит № 000CL-L-000065/16.03.2011 г., са били сключени общо четири договора за особен залог на имущество, от продажбата на което са постъпили сумите в размер на 12 000 000 лв., 13 800 000 лв. и 7 200 000 лв. След извършване на продажбите депозитарят С. Б. Ц. е извършила разпределение на постъпилите суми и по двата банкови кредита, тъй като заложеното имущество е обезпечавало именно тях. Въпреки това, обаче от разпита на вещото лице се установява, че сумите, постъпили от продажбата на заложеното имущество са използувани за погасяване на задължения по договор за банков кредит № 000CL-L-000065/16.03.2011 г. и други задължения, но не и по процесния договор за банков кредит № 000LD-L-000196/09.11.2010 г. Поради тази причина не може да се приеме, че задължението на ответника е погасено, а доводът в този смисъл е нео±нователен и не може да бъде споделен.

По отношение на предявения иск за установяване съществуването на вземане в размер на 15 646.64 лв., представляващи държавна такса по ч.гр.д. № 1367/2012 г. по описа на РС – К. и присъденото по това дело юрисконсултско възнаграждение в размер на 8 273.32 лв. с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, то същият е недопустим и като такъв следва да бъде оставен без разглеждане, а производството в тази част следва да бъде прекратено. Претендираните суми в размер на 15 646.64 лв. и 8 273.32 лв. представляват разноски в заповедното производство, които обаче не са предмет на установителния иск по чл.422, ал.1 от ГПК, който има за цел да установи съществуването на вземането на ищеца. Разноските в заповедното производство имат акцесорен характер и зависят от това дали искът по чл.422, ал.1 от ГПК ще бъде уважен и в какъв размер. Те не могат да бъдат предмет на установителния иск по чл.422, ал.1 от ГПК и ищецът няма правен интерес от предявяването на такъв иск, поради което същият е недопустим и като такъв следва да бъде уставен без разглеждане, а производството в тази му част прекратено.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, с оглед направеното искане, следва да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 32 048.28 лева, представляваща направените по делото разноски, от която 305 лева – възнаграждение за вещо лице, 15 646.64 лева – платена държавна такса и 16 096.64 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Водим от изложеното и на основание чл.422, ал.1 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника “О.” - Г., Б.”. № 1., с ЕИК * съществуването на вземането на ищеца “П. И. Б.” – Г., Б. Ц. № *, с ЕИК*, в размер на 400 000 евро, от които 143 031.56 евро главница и 256 968.44 евро просрочена наказателна лихва, които суми представляват част целия дълг на ответника, който към 25.06.2012 г. е в размер на 840 179.42 евро, дължими по договор за банков кредит № 000LD-L-000196/09.11.2010 г. и анекс № 1 с дата 30.12.2010 г., предмет на издадена заповед № 2758/26.06.2012 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 1367/2012 г. по описа на РС – К., ведно със законната лихва върху главницата от 143 031.56 евро, считано от 25.06.2012 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА “О.” - Г., Б.”. № *., с ЕИК * да заплати на “П. И. Б.” – Г., Б. Ц. № *, с ЕИК * направените по делото разноски в размер на 32 048.28 лева, представляваща направените по делото разноски, от които 305 лева – възнаграждение за вещо лице, 15 646.64 лева – платена държавна такса и 16 096.64 лева – юрисконсултско възнаграждение.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявеният от “П. И. Б.” – Г., Б. Ц. № *, с ЕИК * против “О.” - Г., Б.”. № *., с ЕИК * установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК за съществуване на вземането на ищеца в размер на 15 646.64 лв., представляващи държавна такса по ч.гр.д. № 1367/2012 г. по описа на РС – Кърджали и присъденото по това дело юрисконсултско възнаграждение в размер на 8 273.32 лв., като недопустим и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: