РЕШЕНИЕ
№ 541
гр. Бургас, 12.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА
ЛЕФТЕРОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА
като разгледа докладваното от ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА ЛЕФТЕРОВА
Гражданско дело № 20242120106500 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на А. Я. А., ЕГН
**********, с адрес: гр. С., против Т. Д. Т., ЕГН **********, от гр. Б., и В. Д.
Г., ЕГН **********, от гр.Б., ап. 35, за ОСЪЖДАНЕ на ответниците да
заплатят сумата от общо 13 690 лева – по 6845 лева от всеки ответник,
получена от тях на отпаднало основание, представляващо развален с обратна
сила предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от
15.05.2024 година, сключен с Ю.А.С., правата и задълженията по който са
прехвърлени на ищцата с тристранно споразумение от 19.07.2024 г., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба на 26.09.2024 г. до
окончателното изплащане. Претендират се и разноски.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 15.05.2024 година
дъщерята на ищцата – Ю.А.С., сключила с двамата ответници в качеството им
на продавачи предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот,
представляващ Дворно място с площ от 585 кв.метра, съставляващо УПИ V-
131 в квартал 32 по плана на село Константиново, ведно с построените в
парцела Двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 63
кв.метра и Масивен гараж със застроена площ от 25 кв. метра, за цена от 70
000 евро, равностойни на 136 908 лв. В деня на подписването на договора
купувачката заплатила на двамата продавачи по 6 845 лева или общо на
двамата 13 690 лева. Съгласно чл. 2, б.”Б” от предварителния договор
плащането на остатъка от продажната цена следвало да стане с лични средства
1
и предоставен кредит от Банка. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от
договора задължение на Продавачите било да се снабдят с всички необходими
документи за прехвърлянето на имота, в това число и да бъде нанесен имотът
коректно в кадастралната карта и кадастралните регистри, за което да се
издаде и скица от кадастъра. Крайната дата за подписването на окончателния
договор била на 12.07.2024 година. На 24.06.2024 година със Заповед № 18-
6875-24.06.2024 год. на Началника на СГКК-Бургас било допуснато изменение
на кадастралната карта и нанасяне на поземления имот и сградите в
кадастралната карта, като към 12.07.2024 година тази заповед не била влязла в
сила и не била издадена кадастрална скица. Именно по тази причина и по
искане на Продавачите на 01.07.2024 година бил подписан Анекс към
предварителния договор, с който срокът за сключване на окончателния
договор бил продължен до 30.08.2024 година. На 19.07.2024 година било
подписано тристранно споразумение, по силата на което първоначалната
купувачка – Ю.А.С., била заменена с ищцата А. Я. А., като на нея били
прехвърлени всички права и задължения по предварителния договор от
15.05.2024 година, включително и извършеното плащане на сумата от 13 690
лева. Прието било по съгласие на страните същото да се счита за направено от
ищцата А. А.. На 28.08.2024 година страните по договора се явили пред
нотариус по покана на Продавачите и ищцата заявила, че й е отказано
кредитиране от ПИБ по причина, че и трите сгради - основна жилищна,
стопанска сграда и гараж, са без строителни книжа и са незаконни по своя
характер, поради което кредитът бил оценен като рисков. Отбелязва се, че в
сключения предварителен договор за продажба не е бил отразен известните на
Продавачите факти, че сградата е с Удостоверение за търпимост, издадено на
26.05.2009 година, както и че гаражът е незаконен. Поддържа се, че купувачът
няма задължението да закупи две незаконно изградени сгради, както и че
договорената между страните цена не е съобразена с незаконния характер на
постройките. Поддържа се, че по вина на продавачите на основание чл. 193
ЗЗД купувачът развалил сключения договор при срещата пред нотариуса на
28.08.2024 год., но ответниците като продавачи отказали да върнат
заплатената по него сума от 13 690 лева.
В сроковете по чл. 131 ГПК по делото е постъпил общ писмен отговор от
двамата ответници, които молят за отхвърляне на предявените искове и за
присъждане на разноски. Признават обстоятелствата, че е налице сключен на
15.05.2024 година предварителен договор между тях дъщерята на ищцата, по
силата на който са се задължили да прехвърлят правото на собственост на
следния съсобствен им недвижим имот, представляващ поземлен имот с
идентификатор 52279.501.191 по КККР на с.Константиново, целия с площ от
586 кв.м., съставляващо УПИ V-191, в квартал 32, по плана на с.
Константиново, ведно с построените в парцела двуетажна масивна жилищна
сграда с идентификатор № 52279.501.191.1 с площ от 62 кв.м. и масивен
гараж с идентификатор № 52279.501.191.2 площ от 27 кв.м. срещу продажна
цена в размер на 70 000 EUR или равностойността им в лева, изчислена по
2
фиксинга на БНБ (1,95583) в размер на 136 908,10 лв.; че по предварителния
договор са получили депозит в размер на 13 690 лева; че по силата на
тристранно споразумение от 19.07.2024 година ищцата замества дъщеря си,
поемайки всички права и задължения по договора; че поради изменението на
кадастралната карта по отношение на недвижимите имоти – предмет на
договора, на 01.07.2024 год. страните по взаимно съгласие сключили анекс за
определяне на дата за сключване на окончателен договор на 30.08.2024 година.
Твърди се, че ответниците са изпълнили задължение си да се снабдят с
кадастрална скица за на 16.07.2024 година, поради което не са в неизпълнение
или в забава. Оспорват твърденията на ищцата за постановен отказ от банка за
кредитиране закупуването на имотите, които са предмет на предварителния
договор, с основание незаконност на постройките и/или поради непредставяне
на искан документ и/или удостоверение за търпимост, като сочат, че има
данни за одобрен кредит от няколко банкови институции, включително
„Алианц България“АД. Оспорват твърденията на ищцата, че в договора не
било отразено, че сградата е без строителни книжа, като сочат, че в чл. 1 от
предварителния договор е видно, че предметът на сделката, а именно дворно
място, сграда и гараж, са описани съгласно документа за собственост от
02.06.2009 год., с който е ищцата е била запозната и от който е видно, че при
издаването му е представено и удостоверение за търпимост, а освен това било
видно и от водена кореспонденция по електронна поща между двете
брокерски агенции и с банковите институции. Поддържа се, че на 28.08.2024
година в кантората на нотариуса ответниците са предоставили всички
необходими документи за изповядване на сделката и за учредяване на ипотека
в полза на „Алианц Банк България“ АД, но ищцата отказала да сключи
окончателен договор под претекст, че сградите са незаконни и нито една банка
не иска да я кредитира, но същевременно е била вече с одобрен и разрешен
кредит в размер на 110 000 лв. от „Алианц Банк България“ АД. Оспорват
твърденията на ищцата, че тя е упражнила надлежно правото си за разваляне
на предварителния договор, тъй като не е налице отправено изрично
волеизявление в тази насока, а дори и да е отправено не е писмена форма, не е
налице неизпълнение от страна на ответниците, а дори и да е налице не е
даден срок за изпълнение. Отбелязва се, че сградите могат да са предмет на
прехвърлителна сделка и без удостоверение за търпимост, което се изисква за
изградените до 7.04.87 г. постройки, както и че незаконният строеж, дори в
режим на нетърпимост, е годен обект на вещни права и съответно на
прехвърлителни сделки.
В съдебно заседание след указания на съда на основание чл. 143, ал. 2
ГПК ищцата, чрез процесуалния й представител, уточнява, че не може да
посочи конкретна форма на неизпълнение на определено договорно
задължение на ответниците съгласно клаузите на предварителния договор.
Заявява, че не желае сключването на окончателен договор, тъй като това, което
е предмет на предварителния договор, е различно от това, което се предлага за
продажба. Сочи, че в предварителния договор пише изрично, че се продава
3
масивна жилищна сграда с масивен гараж, но гаражът не е масивен, а
ламаринен и незаконен, а жилищната сграда е с удостоверение за търпимост.
Затова счита, че има грешка от страна на купувача, който е бил въведен в
заблуждение, че купува нещо, което в действителност не е така. Отбелязва, че
страните действително са ползвали услугите на брокери, които обаче не са си
свършили работата, тъй като не са изпълнили задълженията си да уведомят
купувача, че сградата е с удостоверение за търпимост и да му разяснят какво
означава това. Посочва, че в предмета на предварителния договор е посочено
нещо различно от това, което се предлага в действителност и което всъщност
определя цената. Сочи, че цената е уговорена за два масивни обекта, но се
оказва се, че масивният обект е един и то незаконен. След така направените
изявления ищцата, чрез процесуалния си представител, поддържа предявените
искове и моли за уважаването им.
В съдебно заседание ответниците, чрез процесуалния им представител,
оспорват предявените искове и молят за отхвърлянето им. Счита, че не са
налице основания за разваляне на предварителния договор. Поддържа, че не
са налице пречки за обявяване на предварителния договор за окончателен.
Правната квалификация на предявените пасивно субективно съединени
осъдителни искове е чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. За уважаването им следва да се
установи наличието на следните материални предпоставки: 1. Наличието на
сключен между страните действителен предварителен договор за продажба на
недвижим имот със соченото в исковата молба съдържание; 2. Предаване на
процесните суми на всеки от ответниците по силата на сключения
предварителен договор; 3. Наличието на предпоставките за надлежно
упражняване на правото на разваляне на сключения предварителен договор –
конкретна форма на виновно неизпълнение на задължение на ответниците,
даване на подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането
на срока договорът ще се смята за развален, в писмена форма и достигането
му до адресатите.
За безспорни и ненуждаещи се от доказване са обявени следните
обстоятелства: 1. Сключен на 15.05.2024 година предварителен договор между
ответниците и дъщерята на ищцата, по силата на който ответниците са се
задължили да й прехвърлят правото на собственост на следния съсобствен им
недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор
52279.501.191 по КККР на с. Константиново, целия с площ от 586 кв.м.,
съставляващо УПИ V-191, в квартал 32, по плана на с. Константиново, ведно с
построените в парцела двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор
№ 52279.501.191.1 с площ от 62 кв.м. и масивен гараж с идентификатор №
52279.501.191.2 с площ от 27 кв.м., срещу продажна цена в размер на 70 000
EUR или равностойността им в лева, изчислена по фиксинга на БНБ (1, 95583)
в размер на 136 908,10 лв.; 2. Че по предварителния договор ответниците са
получили депозит в размер на 13 690 лева; 3. Че по силата на тристранно
споразумение от 19.07.2024 година ищцата встъпила в договора, поемайки
всички права и задължения по него като купувач; 4. Че поради изменението на
4
кадастралната карта по отношение на недвижимите имоти – предмет на
договора, на 01.07.2024 год. страните по взаимно съгласие сключили анекс за
определяне на нов краен срок за сключване на окончателен договор –
30.08.2024 г.
Представен е по делото констативен протокол от 28.08.2024 г., изготвен
от нотариус Н.М. и подписан от представители на страните. От него се
установява, че на 28.08.2024г. страните са се явили заедно с техни
представители в нотариална кантора, като продавачите Т. Д. Т. и В. Д. Г. са
заявили готовност веднага да продадат имотите, описани в предварителния
договор и в тристранното споразумение, на купувача А. Я. А. веднага.
Адвокат С. е заявил, че купувачката не е в състояние да финализира сделката
по причина, че се е обърнала за кредит към Първа инвестиционна банка, но
банката е отказала да й отпусне кредита с мотив, че постройките в поземления
имот са незаконно построени и поради това А. Я. А. не е в състояние да
осигури финансиране на сделката и да закупи имотите днес. А. Я. А. е
заявила, че желае да й бъде върнат платения депозит по сделката, за да се
приключат отношенията. Д.И. като представител на продавачите е заявила, че
доколкото й е известно, продавачите имат одобрен кредит от Алианц Банк
България АД в размер на 110000 лева, който договор купувачът не е подписал,
и поради счита, че има неизпълнение на предварителния договор, поради
което няма да върне депозита, тъй като продавачите са изправна страна.
Отбелязва, че за жилищната сграда има издадено Удостоверение за търпимост
№ 94-М-95 от 26.05.2009г. от Община Камено.
Приложено е и удостоверение от нотариус Н.М., че на 28.08.2024 г. в
кантората й от страна на юрисконсулт С.а са били представени всички
необходими документи за сключване на окончателен договор за продажба с
предмет процесните имоти.
Представена е водена по електронна поща кореспонденция между трети
неучастващи по делото лица, в която са разменени проект на предварителен
договор на 08.05.2024 г., удостоверение за търпимост на сградата и
съпътстващи го документи на 19.06.2024 г., нотариален акт и скица-проект на
10.07.2024 г., необозначен документ на 19.07.2024 г. и тристранно
споразумение на 29.07.2024 г.
Представено е Удостоверение за търпимост № 94-М-95 от 26.05.2009г.,
издадено от Главния архитект на Община Камено, в уверение на това, че
Двуетажната жилищна сграда, със застроена площ 63 кв.м, намираща се в
УПИ V-191 в кв.32 по плана на с.Константиново, Община Камено, построена
през 1976 г., съгласно параграф 16 от ПР на ЗУТ е търпим строеж, който не
подлежи на премахване и забрана на ползването му по предназначение към
настоящия момент. Обектът е бил допустим по действащите към момента на
построяването му ПУП, както и правилата и нормативите по устройство на
територията. Допустимостта на строежа към настоящия момент е на база
конструктивно становище от инж. Б.С., представена декларация за времето на
5
построяване на сградата и решение на ОЕСУТ от Протокол №12/21.05.2009
год., т. 11.
Прието е по делото и конструктивно становище от инж. Б.С., издадено
през 2009 г. във връзка с издаване на удостоверение за търпимост на жилищна
сграда с гараж в УПИ V-191 в кв.32 по плана на с. Константиново, Община
Камено. В него е посочено, че гаражът е полумасивен: двете стени от запад и
север са паянтови, от изток входът е оформен с две стоманобетонни колони и
греда, южната стена е с метална конструкция, а покривът е едноскатен, с
дървен гредоред, покрит с етернитови плоскости. От извършения оглед на
място се сочи, че конструкциите на сградата и гаража са стабилни и в добро
състояние – няма видими провисвания деформации и пукнатини.
Заключението е, че носещите конструкции на сградата и гаража са годни да
понесат експлоатационните товари.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Съгласно чл. 19, ал. 2 ЗЗД предварителният договор трябва да съдържа
уговорки относно съществените условия на окончателния договор, а съгласно
ал. 1 предварителният договор за сключване на определен окончателен
договор, за който се изисква нотариална или нотариално заверена форма,
трябва да се сключи в писмена форма. Представеният по делото
предварителен договор от 15.05.2024 г. съдържа уговорки относно
съществените условия на окончателен договор за продажба и е сключен в
писмена форма. При служебната проверка от съда не се установява, а и не се
твърди договорът да страда от такива пороци, които да обосноват извод за
неговата нищожност.
Съгласно общата разпоредба на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, когато длъжникът по
един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за
която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на
длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането
на срока ще смята договора за развален. В процесния случай обаче ищцата не
твърди, че е налице конкретна форма на неизпълнение на определено
договорно задължение на ответниците съгласно клаузите на предварителния
договор. От съдържанието на представения предварителен договор
действително не се установява наличието на договорна клауза, предвиждаща
определено задължение за продавачите, което да не е изпълнено от тяхна
страна. Следователно не е налице първата предпоставка за надлежно
упражняване на потестативното право на разваляне по чл. 87, ал. 1 ЗЗД, а
именно неизпълнение на задължение по предварителния договор.
Специалното правило на чл. 193, ал. 1 ЗЗД, поместено в Особената част
на ЗЗД, Глава първа – Продажба, Раздел втори – Задължения на продавача,
гласи, че продавачът отговаря, ако продадената вещ има недостатъци, които
съществено намаляват нейната цена или нейната годност за обикновеното или
за предвиденото в договора употребление. Специалната разпоредба на чл. 195,
6
ал. 1, ЗЗД предвижда, че в случаите, в които продавачът отговаря съгласно чл.
193, купувачът може да върне вещта и да иска обратно цената заедно с
разноските за продажбата, да задържи вещта и да иска намаляване на цената
или да отстрани недостатъците за сметка на продавача. Първата от трите
възможности предпоставя преустановяване на облигационната връзка между
страните, а останалите две възможности са приложими при запазване на
правоотношението. Доколкото продажбата на вещ с недостатъци представлява
неизпълнение на договора за продажба от страна на продавача /неточно
изпълнение по отношение качеството на вещта/, то преустановяването на
облигационната връзка между страните се осъществява чрез разваляне на
сключения между тях договор. Правото на купувача да върне на продавача
вещта с недостатъци представлява всъщност упражняване на правото да
развали едностранно договора за продажба. Касае се за един особен случай на
приложение на установеното в общата разпоредба на чл. 87 ЗЗД право за
разваляне на договорите поради неизпълнение, чиято специфика е единствено
в това, че не се изисква неизпълнението да е виновно и не се предоставя
подходящ срок за изпълнение, но не и досежно начина, по който се разваля
договора – чрез едностранно изявление. Реституцията на разменените
престации се явява само закономерна последица от развалянето на договора
(Решение № 156 от 30.10.2012 г. по гр. д. № 772/2011 г. на ТК на ВКС). В
процесния случай обаче не се касае за разваляне на окончателен договор за
продажба, по отношение на който са установени предвидените особени
правила на чл. 193 вр. чл. 195 ЗЗД. Иска се връщане на даденото по
предварителен договор за продажба, който няма транслативния ефект на
окончателен договор за продажба.
По същество, дори и да се приеме, че правилата на чл. 193 вр. чл. 195
ЗЗД са приложими и по отношение на процесния предварителен договор за
продажба, то съдът намира, че не са налице предвидените в тях предпоставки
за разваляне на договора. Ищцата не излага твърдения, които да сочат за
наличието на недостатъци по смисъла на чл. 193 ЗЗД. Недостатък е всяко
отклонение от изискванията за качество, което намалява цената или годността
на вещта за обикновеното или предвиденото в договора употребление.
Ищцата твърди, че съгласно предварителния договор се продават масивна
жилищна сграда с масивен гараж, но жилищната сграда е незаконна (с
удостоверение за търпимост) и гаражът не е масивен, а ламаринен и
незаконен. Липсата на строителни книжа не може да се квалифицира като
недостатък на вещта по смисъла на чл. 193 ГПК, доколкото наличието на
строителни книжа само по себе си не се отразява върху качеството на строежа
и устойчивостта на конструкцията. Съгласно представеното по делото
конструктивно становище от инж. Б.С. гаражът е полумасивен, конструкциите
на сградата и гаража са стабилни и в добро състояние – няма видими
провисвания деформации и пукнатини, а носещите конструкции на сградата и
гаража са годни да понесат експлоатационните товари. Следователно по
делото не се установява наличието на недостатъци на жилищната сграда и
7
гаража по смисъла на чл. 193 ЗЗД.
На основание § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ строежи, изградени до 7 април
1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по
действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и
нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този
закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за
ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след
представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват
съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими. В случая
жилищната сграда и гаража действително представляват незаконни строежи
(не са установени одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж), но
за жилищната сграда има удостоверение за търпимост, а за гаража няма
издадено предписание за премахването му от компетентните органи съгласно
чл. 225 и 225а ЗУТ. В закона липсва изрична забрана за разпореждане с
незаконен строеж, поради което незаконните строежи не са изключени от
гражданския оборот. Докато не се премахне, незаконно построената сграда
представлява обект на собственост, който може да се дели, наследява,
придобива по давност и с него да се извършват разпоредителни сделки. В този
смисъл е постановена трайна съдебна практика на ВКС (решение №
74/9.07.2014 г. по гр. д. № 6580/2013 г. на ВКС, ІІ г. о., решение №
129/22.07.2014 г. по гр. д. 4880/2013 г. на ВКС, І г. о., решение № 280/6.12.2016
г. по гр. д. № 2394/2013 г. на ВКС, ІV г. о. и др.). Смисълът на уредената в § 16,
ал.1 ПР ЗУТ забрана за прехвърляне на строежи, за които няма строителни
книжа, без да е представено удостоверение за търпимост, не е да извади тези
строежи от гражданския оборот, а да уведоми приобретателя за това
обстоятелство. Липсата на удостоверение за търпимост, както и статута на
нетърпимост на строеж не е пречка за прехвърлянето му по нотариален ред, но
в тази хипотеза нотариусът в изпълнение задължението по чл. 25 ЗННД е
длъжен да провери в Единния публичен регистър за устройство на
територията по чл. 5а ЗУТ дали има издадена заповед по чл.225 или чл. 225а
ЗУТ /след създаването на регистъра съобразно срока по § 50 ПЗР ЗИД ЗУТ,
ДВ бр.16 от 23.02.2021 г./, както и да уведоми страните за последиците с оглед
статута на незаконност, респ. на нетърпимост на незаконния строеж (Решение
№ 60087 от 28.06. 2021 г. по гр. д. № 3984/2020 г. на ГК на ВКС).
Следва да се отбележи, че въз основа на твърденията, че в предмета на
предварителния договор е посочено нещо различно от това, което се предлага
в действителност и което всъщност определя цената, ищцата всъщност
поддържа, че е изпаднала в грешка относно предмета на договора, тъй като е
бил въведена в заблуждение, че купува нещо, което в действителност не е
така. Наведените твърдения сочат за наличието на основание за
унищожаемост на предварителния договор поради грешка в предмета му
съгласно чл. 28 ЗЗД. Такъв конститутивен иск не е предявен в настоящото
производство, поради което съдът не дължи произнасяне по него.
Твърденията на ищцата, че страните са ползвали услугите на брокери,
8
които обаче не са си свършили работата, тъй като не са изпълнили
задълженията си да я уведомят, че сградата е с удостоверение за търпимост и
да й разяснят какво означава това, сочат за наличието на иск за обезщетение за
вреди от неизпълнение на договорно задължение съгласно чл. 79, ал. 1, пр. 2
ЗЗД против брокера, който е страна по сключения договор за посредничество.
В настоящото производство такъв иск срещу такъв ответник не е предявен,
поради което съдът не дължи произнасяне по него.
По изложените съображения съдът приема, че не са налице
предпоставките за надлежно упражняване на правото на разваляне на
сключения предварителен договор. Следователно липсва основание за
връщане на даденото въз основа на сключения предварителен договор,
доколкото действието му не е отпаднало с обратна сила. Поради това
предявените пасивно субективно съединени осъдителни искове с правна
квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД следва да бъдат изцяло отхвърлени.
С оглед изхода на делото ответниците имат право на разноски съобразно
направеното искане за присъждането им и представените доказателства за
извършването им, а именно за сумата от 1200 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А. Я. А., ЕГН **********, с адрес: гр. С.,
против Т. Д. Т., ЕГН **********, от гр. Б., и В. Д. Г., ЕГН **********, от
гр.Б., искове за ОСЪЖДАНЕ на ответниците да заплатят сумата от общо
13 690 лева – по 6845 лева от всеки ответник, получена от тях на отпаднало
основание, представляващо развален с обратна сила предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 15.05.2024 година, сключен с Ю.А.С.,
правата и задълженията по който са прехвърлени на ищцата с тристранно
споразумение от 19.07.2024 г., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба на 26.09.2024 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА А. Я. А., ЕГН **********, с адрес: гр. С., да заплати на Т. Д.
Т., ЕГН **********, от гр. Б., и В. Д. Г., ЕГН **********, от гр.Б., ап. 35,
сумата от 1200 лева за разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
9