Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 10.06.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV-Б състав, в публичното заседание на четвърти юни, две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с.
МАРИНА ГЮРОВА
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 10359 по описа за 2019г. на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на и сл.
ГПК.
С Решение № 131775/04.06.2019г.
поправено по реда на чл. 247 от ГПК с Решение № 192617/14.08.2019г. по гр.д. №
14255 по описа за 2018г. на Софийски районен съд, 140-ти състав са отхвърлени като неоснователни главен и евентуален иск, предявени с
искова молба вх. № 2005564/01.03.2018г. на К.К.У.,
ЕГН ********** срещу „Е.”ЕООД- в
несъстоятелност, ЕИК*********с правно основание чл. 124 от ГПК вр. с чл. 77, пр.1 от ЗС за признаване за установено
по отношение на Е.”ЕООД-в несъстоятелност, че К.К.У. е собственик на основание на договор за покупко-продажба по
нотариален акт № 23/28.07.2006г., том ІІІ, рег. № 6385, дело № 377/2006г. на
нотариус Г.Й.-Д.на недвижим имот, представляващ ателие № 11, намиращо се на ет.2 в жилищна сграда в гр. София, УПИ
ІІІ-78, кв. 305Г по плана на гр.София, местност „Бул. Цар Борис ІІІ”, одобрен
със заповед № РД 09-50-483/26.08.1998г. с административен адрес: гр. София,
район Красно село, ул. „Медет” (сега ул. Никола Габровски”), евентуално – на 30,09/87,39 ид.ч. от апартамент № А-2, намиращ се на ет.2 в
жилищна сграда в гр. София, УПИ ІІІ-78, кв. 305Г по плана на гр.София, местност
„Бул. Цар Борис ІІІ”, одобрен със заповед № РД 09-50-483/26.08.1998г. с
административен адрес: гр. София, , район Красно село, ул. „******* , който
апартамент А-2 е изграден въз основа на технически проект, одобрен на
27.09.2000г. от УАГ-СО за жилищна сграда с магазини въз основа на който проект
е издадено разрешение за строеж № 421/05.01.2000г. от главен архитект на
Столична община за изграждане на жилищна сграда в УПИ ІІІ-78, кв. 305Г по плана
на гр.София, местност „Бул. Цар Борис ІІІ”,, ул. „*******, район Красно село, като е признато за установено по отношение
на „Е.”ЕООД- в несъстоятелност, ЕИК*********по евентуален иск с правно основание чл. 124 от ГПК вр. с чл. 77,
пр. 2 вр. с чл. 79 от ЗС , че К.К.У.,
ЕГН ********** е собственик на основание на придобивна давност,
осъществена в период с начален момент
28.07.2006г. на 30,09/87,39 ид.ч.
от апартамент № А-2, намиращ се на ет.2 в жилищна сграда в гр. София, УПИ
ІІІ-78, кв. 305Г по плана на гр.София, местност „Бул. Цар Борис ІІІ”, одобрен
със заповед № РД 09-50-483/26.08.1998г. с административен адрес: гр. София, ,
район Красно село, ул. „******* , който апартамент А-2 е изграден въз основа на
технически проект, одобрен на 27.09.2000г. от УАГ-СО за жилищна сграда с
магазини въз основа на който проект е издадено разрешение за строеж №
421/05.01.2000г. от главен архитект на Столична община за изграждане на жилищна
сграда в УПИ ІІІ-78, кв. 305Г по плана на гр.София, местност „Бул. Цар Борис
ІІІ”,, ул. „*******, район Красно село и „Е.”ЕООД-
в несъстоятелност, ЕИК*********е осъдено да заплати на К.К.У., ЕГН ********** на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК съдебни разноски от 2126,33лв.
Срещу така постановено решение е
депозирана въззивна жалба вх.№ 5107041/20.06.2019г. , уточнена с молби от
28.10.2019г. и от 05.11.2019г. от ответника по исковете „Е.”ЕООД- в несъстоятелност, ЕИК*********със съдебен адрес: адв. Д.Ш.,***
в
частта , с която иск е уважен.
Изложило е съображения, че решението е
неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на
материалния закон. Посочило е, че по делото не било установено ищецът да
владяла процесните идеални части необезпокоявано и непрекъснато за 10 години.
Неправилно били кредитирани от районния съд показанията на разпитаните по
делото свидетели, доведени от ищеца, същите били неясни и непълни, опровергани
от показанията на свидетеля, доведен от ответника, показанията на който не били
обсъдени в съвкупност с останалите събрани по делото доказателства. Св.В.била
посетила имота само 2-3 пъти за 15 години и нямала меродавни за давностното
владение на имота впечатления. Св. К.бил бизнес-партньор на съпруга на ищеца,
посещавал имота по няколко пъти в седмицата, но доказателства в подкрепа на
тези му показания по делото не били събрани. Същевременно, св. Ж.живеел в
непосредствена близост до имота от 2006г. и посочил, че не бил виждал нито
ищеца , нито св. К.в имота, че няколкократно частни съдебни изпълнители лепели
съобщения на врата на имота и искали съдействие от свидетеля за достъп до имота
поради невъзможност да други действия, от 2015г. синдици на въззивника
посещавали имота и залепвали съобщения. Показанията му били подкрепени от
събраните доказателства установяващи, че имотът бил изнесен на публична продан
по реда на чл. 717 от ТЗ, партиди за имота за електрическа енергия и за вода
били на името на въззивника и същите следвало да се кредитират. Ателие № 11 не
отговаряло на изискванията за самостоятелен обект на собственост и не бил годен
такъв. Идеални части от недвижим имот не можело да се придобият по давност, не
било установено владение на реална част
от имота. Не било установено и че владение е било спокойно, явно в продължение на 10 години. През 2012г.
имотът бил посетен от частен съдебен изпълнител, от 2015г. и до момента
синдиците на въззивника многократно
запечатвали имота и залепвали съобщения за изнасянето му на публична продан и
това не позволявало извод, че владението е спокойно и постоянно. С Решение №
45/22.04.2016г. по т.д. № 110/2015г. на ОС-Враца било открито производство по
несъстоятелност на въззивника, постановена била обща възбрана върху имуществото
му, включително и върху процесния обект, имало и решение за осребряването му, синдикът
запечатал процесния имот и това било осъществено преди да изтекат 10 години от
началния момент на твърдяно от ищеца завладяване на имота. Имало и решение на
съда по несъстоятелността за осребряване на имота, съобщения за публичната
продан били залепени на имота. За да се придобиели идеални части по давност
следвало да се владее целия имот заедно с останалите съсобственици, а не
конкретна част от имота.Претендирало е разноски
Въззиваемият – ищец К.К.У., ЕГН ********** с адрес: гр. София, кв. „Павлово”, ул. ********е оспорила жалбата. Навела е твърдения,
че решението на районния съд в обжалваната част е правилно, съответстващо на
събраните доказателства. Приетият нотариален акт установявал, че се цели придобиване
на имота от ищеца, установено било че описания в нотариалният акт имот не бил
годен обект на собственост, като правилно е прието, че спокойното явно и
непрекъснато владение в продължение на 10 години на реална част от имота води
до придобиването по давност на идеални части от имота. Показанията на доведените
от ищеца свидетели установявали спокойното владение на имота като свой от ищеца
за 10 години, че били извършени ремонти, действия по узаконяване на
стоматологичен кабинет. Не било установено че имотът е посещаван от частни
съдебни изпълнители, от синдици, че са лепени съобщения за публични продани, а
и такива действия не са от естество да прекъснат придобивната давност. Претендирала
е разноски.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова молба вх. № 2005564/01.03.2018г., уточнена с молба от
18.04.2018г. на К.К.У., ЕГН **********
срещу „Е.”ЕООД- в несъстоятелност,
ЕИК ********, с която е поискала от съда
на главно основание на чл. 124 от ГПК вр. с чл. 77, пр.
1 от ЗС евентуално- на основание на чл. 124 от ГПК вр. с чл. 77, пр. 2 вр. с
чл. 79 от ЗС да я признае за за собственик на главно
основание - договор за
покупко-продажба по нотариален акт № 23/28.07.2006г., том ІІІ, рег. № 6385,
дело № 377/2006г. на нотариус Г.Й.-Д.на недвижим имот, представляващ ателие № 11, намиращо се на ет.2 в
жилищна сграда в гр. София, УПИ ІІІ-78, кв. 305Г по плана на гр.София, местност
„Бул. Цар Борис ІІІ”, одобрен със заповед № РД 09-50-483/26.08.1998г. с
административен адрес: гр. София, район Красно село, ул. „Медет” (сега ул.
Никола Габровски”), евентуално – на 30,09/87,39 ид.ч. от апартамент № А-2,
намиращ се на ет.2 в жилищна сграда в гр. София, УПИ ІІІ-78, кв. 305Г по плана
на гр.София, местност „Бул. Цар Борис ІІІ”, одобрен със заповед № РД
09-50-483/26.08.1998г. с административен адрес: гр. София, , район Красно село,
ул. „******* , който апартамент А-2 е изграден въз основа на технически проект,
одобрен на 27.09.2000г. от УАГ-СО за жилищна сграда с магазини въз основа на
който проект е издадено разрешение за строеж № 421/05.01.2000г. от главен
архитект на Столична община за изграждане на жилищна сграда в УПИ ІІІ-78, кв.
305Г по плана на гр.София, местност „Бул. Цар Борис ІІІ”,, ул. „*******, район
Красно село, евентуално – да я признае
за собственик на 30,09/87,39 ид.ч. от апартамент № А-2, на основание на давностно владение. Посочила е, че на 28.07.2006г.
ответникът й продал ателие № 11 с площ
от 30,09кв.м., намиращо се на ет.2 в жилищна сграда в гр. София, УПИ
ІІІ-78, кв. 305Г по плана на гр.София, местност „Бул. Цар Борис ІІІ” и от този
момент го владеела като свой, това ателие се състояло от ателие, предверие,
тоалетна било обособено от апартамент № А-2 целият с площ по проект от
87,39кв.м. , обособяването било направено чрез преустройство по одобрени
архитектурни проекти, сделката била валидна, но ако се приемело обратното и че
ателието не е обект на собственост, то била придобила по сделката 30,09/87,39
ид.ч. от апартамент А-2, евентуално ги придобила по давностно владение на
основание на чл. 79 от ЗС владеейки го като свой от сключване на сделката до
момента. Ответникът бил обявен в несъстоятелност с решение от 22.04.2016г. ,
като с определение на съда по несъстоятелност била разрешена продажбата на
30,09/87,39 ид.ч. от апартамент А-2, поради което и имала интерес от предявения
установителен иск. Претендирала е разноски.
Ответникът„Е.”ЕООД- в несъстоятелност, ЕИК*********в предоставения срок за
отговор е оспори исковете. Посочил е, че ателие № 11 не представлява
самостоятелен обект на право на собственост, нямало одобрени архитектурни
проекти за преустройство, откриването на производството по несъстоятелност
преклудирало възможността за саниране на
сделката от 2006г. За сградата имало издадени акт обр. 14,15,16, партидите за
ток и за вода били на името на ответника, имало забрана за ползването на имота,
имотът се управлявал и владеел от синдика на дружеството. Претендирало е
разноски.
По делото е приет нотариален
акт № 23/28.07.2006г., том ІІІ, рег. №
6385, дело № 377/2006г. съставен от
нотариус Г.Й.Д., носещ подписи за нотариуса и за страните по него,
съгласно който на 28.07.2006г. „Е.”ООД е
продало на К.К.У. изградено на груб
строеж ателие № 11 (в процес на
преустройство в стоматологичен кабинет) с
площ от 30,09кв.м., намиращо се на
ет.2 в жилищна сграда в гр. София, УПИ ІІІ-78, кв. 305Г по плана на гр.София,
местност „Бул. Цар Борис ІІІ”, състоящо
се от ателие, предверие, тоалетна при съседи: от запад-коридор, от
север-апартамент 2, от изток-двор, от север-ателие №1 , заедно с 0,656% ид.ч.
от общите части на сградата при продажна цена от 11082лв., платена преди
сключването на договора. В нотариалният акт е посочено, че за сключването му са
представени виза за строеж и проектиране, разрешение за строеж от 07.11.2005г.,
одобрен архитектурен проект от 27.09.2000г. на УАГ.
Приета е неоспорена от страните
Заповед № РД-09-50/267/07.04.2015г. на Главния архитект на СО, с която е
прекратено производство по искане на посочени физически лица за одобряване на
инвестиционен проект преработка по чл. 154 от ЗУТ на строеж „Жилищна сграда „ в
гр. София, УПИ ІІІ-78, кв. 305Г по плана на гр.София, местност „Бул. Цар Борис
ІІІ”, поради непредставяне на инвестиционен
проект, който е комплектован съобразно изисквания на Наредба № 4/2001г.
Приета е неоспорена от страните
Заповед № ДК-19-С-16/ІХ.2013г. на ДНСК, съгласно която строеж Жилищна сграда „
в гр. София, УПИ ІІІ-78, кв. 305Г по плана на гр.София, местност „Бул. Цар
Борис ІІІ”, ул. „******* не е приет по
установения ред и със заповед от 09.11.2009г. е
забранено ползването му, сградата е в готов завършен вид и видимо е
обитаема , като със заповедта от 09.11.2009г. е разпоредено прекъсването на
захранването на строежа с вода и ел.енергия, постъпила била молба на
05.09.2013г. от собственика Е.”ЕООД за ново продължаване на срока за изпълнение
на заповедта от 2009г. и със заповедта от 2013г. срокът е продължен до
14.11.2013г.
Приети са представени от ищеца
квитанции за платена електрическа енергия без подпис за ответника но сочещи го
за автор, съгласно които ищецът за ателие 11 е платила суми за потребени електрическа енергия и вода
през 2011г., август 2012г., 2013г., 2014г., 2016г., януари 2017г., Р.У. е платил
на „О. БП”ЕООД за ателие 11 такива суми за 2009г.,2010г., ищецът е платила на „Е.”
чрез касиер суми за 2010г., 2011г.,
2012г.
Приети са удостоверения от
05.05.2017г., фактура от 27.05.2017г.,
издадени от ЧЕЗ Е.Б.”ЕАД, съгласно които обект в сграда на ул.******* в гр. София, включително и на
ет. ****А е с открита партида при Чез Е.Б.“ЕАД на името на „Е.”ЕООД.
Приета е фактура, издадена на
04.08.2017г. от Софийска вода, съгласно която
на името на Е.”ЕООД е открита партида за имот в гр. София, район Красно село,
кл. № **********.
Прието е неоспорено от страните
удостоверение, издадено от Община Пловдив, съгласно което Р.Иванов У. и К.К.У.
са сключили граждански брак на 20.05.2011г. в гр. Пловдив.
По делото е прието неоспорено от
страните извлечение от Определение
от 15.01.2018г.
по дело № 110/2015г. на ОС-Враца, с което е разрешено на синдика на Е.”ООД – в
несъстоятелност при реда и при условията на чл. 717в от ТЗ да продаде 30,09/87,39 ид.ч.
от апартамент № А-2 с площ от 87,39кв.м. намиращ се на ет.2 в жилищна
сграда в гр. София, УПИ ІІІ-78, кв. 305Г по плана на гр.София, местност „Бул.
Цар Борис ІІІ”, ул. Никола Грамовски”(стара ул. *******), заедно със
съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото.
Приети са приходни квитанции,
съгласно които на името на ищеца е
открита партида за имот в гр. София, район Красно село, данъчен обект *********
и са плащани данъци и такси за него през 2018г.
Приет е архитектурен проект за
ет.2 в жилищна сграда в гр. София, УПИ ІІІ-78, кв. 305Г по плана на гр.София,
местност „Бул. Цар Борис ІІІ”, ул. Медет” № , на който е показан апартамент А2
, в който е показана и площта от 30,09кв.м. очертана в жълто.
Прието е извлечение от Търговския
регистър, съгласно което е обявена неплатежоспособността
и е открито производство по несъстоятелност на Е.”ЕООД с Решение от
22.04.2016г. по т.д. № 110/2015г. на ОС-Враца, начална дата на
неплатежоспособност е обявена за 18.01.2011г., с решение от 04.10.2016г. Е.”ЕООД е обявено в
несъстоятелност, прекратени правомощията на органите му и е постановена
обща възбрана върху имуществото му, като е започнало осребряване на същото.
От записванията по общодостъпния
ТР се установява, че временен синдик е определен на ответника с решението от 22.04.2016г. , постоянен такъв е
назначен от съда по несъстоятелността с решение от 01.06.2016г.
С прието по делото неоспорено от
страните заключение по съдебно-техническата експертиза вещото лице след
запознаване с документи по делото и проверки в НАГ е посочило, че архитектурния
проект за сградата гр. София, УПИ ІІІ-78, кв. 305Г по плана на гр.София,
местност „Бул. Цар Борис ІІІ”, стара ул. ******* е изградена по идеен проект от 1999г.,
технически проект от 27.09.2000г. по който е издадено разрешение за строеж № 421/05.10.2000г., поправено със заповед от
06.11.2000г., презаверено със заповед от 07.11.2005г. Посочило е, че приетия по
делото чертеж за разпределение на ет. 2 в сградата не бил част от тези проекти.
В тези проекти за ет. 2 нямало нанесено ателие № 11, нямало последващи проекти
за изменение по време на строителството. Единствения одобрен архитектурен
проект за сградата бил от 27.09.2000г. , в него не съществува ателие № 11,
описаното от ищеца било част от
апартамент № А-2 целият с площ от 87,39кв.м. Фактически по приетия чертеж по
делото това ателие № 11 било ситуирано в хола и в кухнята на ап. А-2, но само
изграждането на апартамент А-2 било одобрено по строителните книжа.
Разпитана по делото св. В.В.е заявила, че с ищеца се
познават от 1984г. били състуденти, заедно учили специалност „стоматология” и
живели в общежитие, знаела от ищеца, че през 2005г. ищцата възнамерява да
обзаведе стоматологичен кабинет в гр. София и да се преместят със съпруга си от
гр. Пловдив в гр. София. Посочила е, че през лятото на 2006г. в телефонен разговор
ищцата й казала, че вече е закупила помещение за стоматологичен кабинет в гр.
София, ж.к. Красно село” , като се върнала от почивка на море свидетелят с ищеца посетили същия и
свидетелят видяла, че имот е в сграда, която не е завършена, била на груб
строеж. При последващото посещение на свидетеля ищцата й показала помещението, за
да й даде свидетелят идеи как да го направи, помещението било около 30кв.м. и
имало незавършена баня, не било оборудвано за стоматологичен кабинет, ищцата й
казала тогава, че има административни пречки да бъде направен такъв и съпругът
й щял да ползва имота за офис. В
последствие при посещенията на имота свидетелят видяла, че той действително бил
оборудван за офис – имало по-голяма
маса, имало вече дограма и банята била направена, имало и бар-плот. Сравнително
често посещавала имота, за последно била през зимата на 2018г.-2019г., той
продължавал да се ползва за офис, заедно с ищцата била тогава, имало цветя тип
дръвчета вътре, столове, маса, никой нямало вътре, било петък, защото това бил
неработен за свидетеля ден. Свидетелят е посочила, че не знае някой да създава
проблеми на ищеца във връзка със собствеността на имота. Ищцата се
притеснявала, че не може да работи в
помещението като стоматологичен кабинет.
Покрай входа на помещението преминавал дебел кабел за промишлен ток. В имота
ходела и през 2008г., 2009г., 2010г., ищцата отрекла да има проблеми със
съседите.
Разпитан по делото св. С. К.е заявил, че познава ищеца и
семейството й от края на 1999г., бил близък приятел с нея и със съпруга й,
ищцата била стоматолог, свидетелят знаел, че тя иска да оборудва кабинет в
София и в началото на 2007г. разбрал, че ищцата успяла да закупи такова на ул.
Медет” зад пазара на ж.к. „Красно село” , често заедно пиели кафе в сладкарница
„Неделя” там. Съпругът на ищцата – Р., казал на свидетеля за покупката и дори отишли заедно
да видят имота, свидетелят тогава видял, че сградата била на ниво груб строеж,
помещението било отляво на етажа, било голямо,
имало незавършена баня-на тухли, обсъждали как да го направят.
Постепенно ищцата и съпругът й започнали да го ремонтират, през 2008г. съпругът
на ищцата казал на свидетеля, че не
можели да получат разрешение да направят помещението на стоматологичен кабинет
и предложил на свидетеля да го направят на офис, който двамата със свидетеля да
ползват и свидетелят се съгласил. Заявил е, че след 2008г. с Р.ползвали
помещението за офис, свидетелят имал
ключ за помещението , имало и СОТ. В офиса правели срещи, посещавали го хора,
около 3 срещи на месец правели, защото бизнеса не изисквал повече, Р.продавал
хранителни добавки, към момента двамата
със свидетеля продължавали да ползват помещението. Имало промишлен ток, за
потреблението си плащали сумите на домоуправителя. Заявил е, че с Р.били
неофициални партньори в бизнеса, ползвали офиса и за складиране на стока,
постоянно внасяли и изнасяли стока от помещението. Заявил е, че никой не му
пречел да влиза в помещението, никой не бил предявявал претенции за
собствеността върху него, не знаел да има забрана за ползването му.
Разпитан по делото св. Е. Ж.е заявил, че е собственик на
апартамент № 2 в сградата на същия първи жилищен етаж на който бил и процесния
имот. Бил закупил апартамента през 2006г. , живеел в него от 2008г. и до
момента, преди 2008г. сградата не била обитаема. Заявил е, че в нотариалния му
акт ателие № 11 било посочено като граница на неговия апартамент, бил влизал в
това ателие веднъж през 2014г.-2015г., когато бил касиер на сградата и събирал
от живущите таксите. Посочил е, че е
запознат с архитектурните проекти на сградата и съгласно тях ателие № 11 било
част от неговия апартамент № 2, но до момента свидетелят нямал претенции за
ползването на ателие № 11. По този план, за да се стигне до ателие 11 трябвало
да се мине през неговия апартамент, но всъщност реално не било така. Заявил е,
че през 2012г. дошъл частен съдебен изпълнител Ч., който го потърсил, за да
достигне до ателие № 11 през апартамента на свидетеля, искали да заснемат и
разгледат ателието. Реално, обаче, през
апартамента на свидетеля не можело да се достигне до ателие № 11, частният съдебен изпълнител се уверил на
място за същото. Тогава започнали да лепят съобщения на вратата на ап. 2 и на
съседните апартаменти с обяви за търг и
публична продан, които бележки често били късани. Заявил е, че през 2015г.
дошъл синдик от гр. Враца със същото искане като частния съдебен
изпълнител и той също се уверил, че
свидетелят не може да му осигури достъп до ателие № 11. През 2017г. дошъл
синдик М. със същото искане. Този синдик М. свидетелят многократно виждал в
сградата за други имоти. В ателието № 11 много рядко идвал някой – 1-2 пъти в
годината, не познавал хората които идвали, познавал г-н У., който му отворил
вратата през 2015г., не бил виждал ищцата и другите разпитани по делото свидетели. Електрическата
енергия се плащала на името на Е.”, бил промишлен ток, имало забрана от ДНСК да
се ползва сградата. Посочил е, че има съпруга и дете, работи при работно време
от 0,90ч. до 17,00ч., прибрал се в дома си около 18,00ч. вечер.
С
оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от права страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявеният иск е с правно основание чл. 124 от ГПК вр. с чл. 77, пр.2 вр.
с чл. 79 от ЗС
положителен установителен иск за собственост по придобивна давност на 30,09/87,39 ид.ч. от апартамент № А-2, намиращ
се на ет.2 в жилищна сграда в гр. София, УПИ ІІІ-78, кв. 305Г по плана на
гр.София, местност „Бул. Цар Борис ІІІ”, одобрен със заповед № РД
09-50-483/26.08.1998г. с административен адрес: гр. София, , район Красно село,
ул. „*******.
Правото на собственост по давност се придобива при
упражняване на фактическа власт върху имота като свой през определен период от
време непрекъснато и необезпокоявано,
като за придобиването на същото следва да има изявление от владелеца за същото.
Правото на собственост по давност се придобива с изтичане на срока по чл. 79 от
ЗС, но не се придобива автоматично с изтичане на срока. То се придобива към
момента на изтичане на този срок, но само ако след изтичането на срока има
волево изявление на субективния елемент на владението чрез съответните
процесуални способи - съставяне на констативен нотариален акт, предявяване на
иск, действия по попълване на кадастрална основа, възражение за придобивна
давност и др. Изявлението води до настъпване на последиците от упражнявана
фактическа власт с намерение за своене върху вещта, а именно до придобиване на собствеността към минал момент – изтичането на срока по чл. 79 от ЗС.
Защитата на права на владелец при изтекъл срок по чл. 79 от ЗС може да
осъществи чрез предявяване на иск, снабдяване с констативен нотариален акт,
възражение срещу предявен срещу него иск. Придобиването на собствеността по
реда на чл. 79 от ЗС е свързано само с владение на имота като свой през
определен период от време, а при позоваване на кратка придобивна давност – и на
добросъвестност и юридическо основание за същото. Други елементи от фактическия
състав на придобивното основание по чл. 79 от ЗС законодателят не е въвел,
поради което и такъв елемент не е позоваването на същата пред съответния орган
– съд/нотариус. Позоваването не е необходимо, за да се осъществи фактическия
състав по чл. 79 от ЗС. То е необходимо, за да настъпи правната последица.
Обратното би означавало, че тази правна последица настъпва автоматично, по
силата на закона, без да се съобрази спецификата на владението, което е съзнателно поведение с определено намерение.
Намерението за своене на вещта, с което се упражнява фактическата власт върху
нея, позволяват фактическото състояние на упражняване фактическа власт да се
трансформира в самото вещно право. Позоваването на последиците от така
упражняваната фактическа власт пред нотариус/съд потвърждават това намерение за
своене. При наличие на позоваване, правните последици – придобиването на
правото на собственост, се зачитат от
момента на изтичане на срока по чл. 79 от ЗС. Правото на позоваване може да се обективира от наследници на
лицето, доколкото то преминава в наследството. (В този смисъл ТР №
4/17.12.2012г. по тълк.д.№ 4/2012г. на ОСГК на ВКС).
Владението съгласно ч. 68 от ЗС включва в себе си
обективен елемент – упражняване на фактическа власт, и субективен елемент –
намерение за своене. Презумпцията на чл.
69 от ЗС, че владелецът държи вещта за себе си се прилага за всички
гражданско-правни субекти и независимо от това дали се касае за съсобственост,
но тази презумция е оборима. Въвеждането й от законодателя е с оглед
затрудненията при доказване на намерението като психическо състояние. Съдът е
длъжен при установяване на обективния елемент – владение, да презумира
субективния такъв-намерение за своене. Обективният елемент е фактическо състояние.
Собственикът и съсобственикът на вещта имат право да владеят вещта. Независимо
от основанието за съсобствеността тя дава правомощие за съвладение на
съсобствениците и така всеки съсобственик може да владее своята идеална част от
вещта и да държи останалите части от вещта. В хипотеза, в която основанието за първоначалното установяване
на фактическа власт върху имота показва държане или съвладение, а не владение само за себе си, то презумпцията по чл.
69 от ЗС се счита за оборена. Само в хипотеза, в която владението е започнало на основание, което изключва
правата на собствениците, то намерението за своене се предполага. В хипотеза, в
която основанието за установяване на фактическата власт сочи държане или
съвладение, то в тежест на съсобственика, позоваващ се на придобиване по
давност на чуждите идеални части е да докаже, че е променил намерението с което
е държал първоначално чуждите идеални части, като е започнал да свои същите.
Такъв съсобственик не може да се
позовава на презумпцията по чл. 69 от ЗС.
В общия случай упражняването на фактическата власт продължава на
основанието на което е започнала да се упражнява. Ако основанието, на което е
придобита фактическата власт е съсобственост, съответно-предоставено държане на
чужда собственост, то същото признава правата на собственост на ІІІ-ти лица
върху част, съответно върху целия имот. При тази хипотеза, за да се придобие по
давност чуждия имот, то следва да се превърне с едностранни действия държането
във владение. Тези действия следва явно
и по недвусмислен начин да показват отричане на владението на останалите
съсобственици, които са доведени до тяхното знание. В тежест на такъв
съсобственик е да установи, че е манифестирал промененото си намерение за
държане на имота пред останалите съсобственици, освен ако не установи, че
същото е било обективно невъзможно. (В този смисъл ТР № 1/06.08.2012г. по тълк.д.№ 1/2012г. на
ОСГК на ВКС).
Веднъж придобито правото на собственост може да
се изгуби само с акт на разпореждане на
носителя на същото или ако друго лице придобие собствеността по оригинерен
способ.
В конкретния случай по делото е
установено, че на 28.07.2006г. ищцата е сключила с ответника договор за
покупко-продажба на ателие № 11 (в процес на преустройство в стоматологичен
кабинет) с площ от 30,09кв.м., намиращо се на ет.2 в жилищна сграда
в гр. София, УПИ ІІІ-78, кв. 305Г по плана на гр.София, местност „Бул. Цар
Борис ІІІ”, състоящо се от ателие,
предверие, тоалетна при съседи: от запад-коридор, от север-апартамент 2, от
изток-двор, от север-ателие №1 , заедно с 0,656% ид.ч. от общите части на
сградата. Това обстоятелство не е спорно по делото, а и се установява от
приетият по делото нотариален акт № 23/2006г., който не е оспорен от страните и установява
сключването на сделката.
По делото не се спори, а и се
установява от приетото по делото заключение по съдебно-техническата експертиза,
че описаното в нотариалния акт от 28.07.2006г. ателие не представлява самостоятелен обект на собственост, а е част от апартамент № А-2, намиращ се на ет.2 в жилищна сграда в гр. София,
УПИ ІІІ-78, кв. 305Г по плана на гр.София, местност „Бул. Цар Борис ІІІ”,
целият с площ от 87,39кв.м. При така установеното, а и като съобрази силата на
пресъдено нещо на решението на СРС в необжалваната част, то съдът приема за
установено по делото , че ателието описано в нотариален акт № 23/2006г. не е
годен обект на право на собственост и сключената сделка не е довела до
придобиването му от ищеца по договор за покупко-продажба , сключен с ответника.
Съдът приема за установено по
делото, че от сключването на сделката на 28.07.2006г. до подаване на исковата
молба, а и към момента фактическата власт върху площта от имота , съответстваща
на ателието, описано в нотариален акт № 23/2006г. , се упражнява от ищеца и той
държи имота като свой. Показанията на св.В.и св. К.установяват завладяването на
имота от ищеца през 2006г. когато е закупил имота, притежанието на ключ за него от този момент, предприемане
на действия по извършване на довършителни работи в него с оглед привеждане в
състояние, годно да се ползва , както и че до момента владението върху имота се
упражнява от ищеца, че тази фактическа власт е установена от ищеца и през цялото време е упражнявана
върху имота като свой. Приетият нотариален акт е бил основанието, на което е
завладян имота от ищеца. Този нотариален акт сочи намерение на ищеца да
придобие собствеността върху имота. Фактическата власт е установена на правно
основание, целящо придобиване на собствеността. Самото правно основание е
демонстрация на завладяването на имота като свой, поради което и за
придобиването му по давност не е нужно друго демонстриране на владението пред
истинския собственик.Този нотариален акт, обсъден в съвкупност с показанията на
св.В.и св.Коновалов, установяват по несъмнен начин, че помещенията са били владяни от ищеца като свои
от 28.07.2006г. до подаване на исковата молба, със съзнанието, че е на ищеца.
Съдът кредитира показанията на свидетелитеВ.и К.като резултат от личните им
впечатления, натрупвани последователно в периода от 2006г. и до момента,
логични, последователни и непротиворечиви, неопровергани от останалите събрани
по делото доказателства. Неоснователни са доводите на въззивника, че св.В.била
посетила само 3 пъти имота за 15 години. СвидетелятВ.изрично е посочила, че е посещавала
имота сравнително често, че го е посещавала през 2006г., през 2007г., 2008г.,
2009г., 2010г., както и през зимата на 2018-2019г., като още през 2008г. видяла, че то е оборудвано за офис с голяма
маса, столове, довършена баня, бар-плот, такова видяла, че е състоянието му и
през зимата на 2018г. Показанията на свидетеля обосновават извод, че тя е
посещавала имота регулярно през процесния период. Показанията й съответстват на
показанията на св. К., който е посетил имота през 2007г., а от 2008г.и до
момента ежеседмично пребивава в имота и
го ползва като офис заедно със съпруга на ищеца, оборудването за което било
направено още през 2008г. съгласно неговите и на св.В.показания. Няма основание
да не се кредитират тези показания. В тяхна
подкрепа са приетите по делото квитанции, установяващи плащане от ищеца и от
съпруга й на разпределените за ползването на имота количества потребени в него
електрическа енергия и вода. Такива количества са начислявани ежемесечно,
стойности са различни, което обоснова извод, че имотът е ползван, в него са
потребявани консумативи. По делото не се спори, че в сградата има промишлен ток
и всеки живущ заплаща разпределените му суми, но партида се води на „Е.”ЕООД.
Това се установява от гласните доказателства и приети по делото фактури,
удостоверения, издадени от ЧЕЗ Е.Б.”ЕАД. Съдът приема, че показанията на св. Ж.не обосновават друг извод. Действително,
този свидетел е посочил, че живее в апартамент № 2, който е съседен на
помещенията, ползвани от ищеца, но не бил виждал никой в имота, освен 1-2 пъти
годишно хора, един от които съпруга на ищеца. Същевременно, обаче, този
свидетел е успял да открие през 2015г. съпруга на ищеца вътре в имота без да е
посочил, че го е търсил дълго и е било трудно откриването му, не е посочил да е
имал трудности да събере от него сумите
за покриване на режийните разноски за помещението, свидетелят не е посочил да е
имал затруднения в откриването му, нито че го е
открил само веднъж през цялата година. При така заявеното от св. Ж.и при
обсъждане на показанията му в съвкупност с останалите събрани по делото
доказателства съдът приема, че показанията на св. Ж.тази част не следва да се
кредитират. Те са опровергани и от приетите по делото квитанции за плащане на
режийни разноски за помещението през целия период. За този си извод съдът
съобрази и обстоятелството, че процесните помещения са били ползвани за офис
през работно време, в който период от време св. Ж.е посочил, че е бил на работа, тоест не е могъл да има
преки впечатления за ползването на помещенията през работно време. Съдът приема,
че приетата по делото заповед, забраняваща ползването на сградата не е от
естество да обоснове имота, че владението върху
помещенията по нотариалния акт № 23/2006г. не е осъществявано от ищеца.
Приетата заповед от 2013г. установява, че независимо, че ползването на сградата
е забранено през 2009г., тази заповед не е изпълнена до 14.11.2013г. По делото
не е установено заповедта от 2013г. да е изпълнена и в по-късен момент и
фактически ползването на сградата да е било преустановено. Напротив, събраните
по делото гласни доказателства , които в тази част са еднозначни и съдът ги
кредитира, установяват че през 2006г. сградата е била изградена на груб строеж,
имало е промишлен ток, имоти са продавани, от 2008г. и до момента сградата е
била обитаема.
Спорен въпрос по делото е дали
владението върху част от имота може да доведе до придобиването на идеални части
от него. Придобиването на идеална част от
жилищен имот е възможно в рамките на владяната реална част от него.
Същото е възможно обаче, ако са изпълнение всички предпоставки на института на конверсията и на
владението с оглед придобиването по давност. (В този смисъл Решение №
599/26.07.2010г. по дело № 766/2009г. на ВКС, І-во Г.О.; Решение №
532/25.05.2011г. по гр.д. № 532/2010г. на ВКС , І-во Г.О.; Решение №
191/27.04.2011г. по дело №766/2010г. на
ВКС, І-во Г.О.). Придобиването на идеални части от имот по давност може да се
осъществи и тогава, когато този имот се владее със съзнанието че има и други
собственици на имота с определена квота в съсобствеността.
Съдът приема за установено по
делото, че фактическата власт върху помещенията по нотариалния акт № 23/2006г.
е упражнявана от ищеца без да оспорва правата на собственост на ІІІ-ти лица
върху останалата част от апартамент № 2. Установява се, че и тези ІІІ-ти лица
не са оспорвали правата на ищеца върху владените от него части от имота. Св. Ж.е
заявил по делото, че е собственик на апартамент № А-2, закупил го през 2006г. и
обитаващ го от 2008г. за жилище, като по проект в него се включва ателие № 11.
Това обстоятелство не е оспорено от нито една от страните, доказателства които
да опровергават показанията в тази част не са
събрани по делото. По делото не се спори, че ищецът не е оспорвал правата
на собственика на ап. № А-2 в частта извън владените от ищеца помещения от
него, нито че е имало оспорване на нейните права от св. Ж.и семейството му. От
показанията на св. Ж.се установява, че той не е оспорвал правата на ищеца върху
владените от нея помещения, събирал е от съпруга й режийните за тези помещения.
При така установеното съдът приема, че апартамент А-2 през процесния период е владян
от една страна от ищеца, а от друга страна от св. Жеков, като те не са си
оспорвали правата един на друг върху имотите, не са обезпокоявали владението на
другия върху съответните помещения и са имали съгласие помежду си как да го
ползват, като ищцата реално е ползвала 30,09кв.м. съответстваща на помещението,
описано в нотариалния акт № 23/2006г., а останалата част от апартамента е
ползвана от св. Жеков, владял я като своя. При така установеното съдът приема, че няма
пречка да се приеме за установено, че ищцата е придобила процесните идеални
части по придобивна давност, ако по делото се установи, че владението й е било
спокойно, непрекъснато и явно за период от 10 години, считано от 28.07.2006г.,
когато е установила владението върху тях като свои.
Съдът приема за установено по
делото, че владението на ищцата е било непрекъснато и явно. Показанията на св. В.,
св. К.установява тези обстоятелства , те не са опровергани от показанията на
св. Жеков. В подкрепа на тези показанията са приетите по делото квитанции за
плащане на режийни разноски.
Съдът приема, че по делото е
установено и че за период от 10 години владението на ищеца е било спокойно, а доводите
на въззивника в обратния смисъл са неоснователни. За да се приеме, че
владението е било смутено, следва да се установи по делото предприемане на действия от невладеещия
собственик , сочещи на противопоставянето му на поведението на владеещия несобственик по отношение на
имота. Такива са действията, които целят отблъскването на установеното владение. Владението е спокойно тогава, когато не е установено или поддържано с насилие.
Владението престава да бъде спокойно и тогава, когато се оспорва с насилие, което смущава намерението да се държи вещта
като своя. То може да бъде смутено
само с действия, които попадат в хипотезата
на чл. 116 от ЗЗД. Непредприемането
на такива действия по чл. 116 от ЗЗД обосновават извод, че владението е
останало несмутено и необезпокоено, защото не се касае за противопоставяне от
собственика на имота на поведението на
владелеца по отношение на имота, което да е от естество да доведе до
отблъскването му. (В
този смисъл Решение № 115/07.11.2018г. по
гр.д. № 3954/2017г. на ВКС, І-во Г.О.; Решение № 93/09.07.2019г. по дело №
3295/2018г. на ВКС, І-во Г.О. ; Решение № 376/12.03.2013г. по гр.д. №
260/2012г. на ВКС, І-во Г.О., постановени по реда на чл. 290 от ГПК).
В конкретния случай
по делото е установено, че владението върху помещенията е установено от ищеца
без насилие. Това обстоятелство не е спорно по делото. Спорно по делото е дали
през периода от 10 години след 28.07.2006г. невладеещия собственик е предприел
действия по чл. 116 от ЗЗД. Доказателства за предприети такива действия по
делото не са събрани. Действително, св. Ж.е
заявил, че през 2012г. частен съдебен изпълнител Ч. е посетил имота с искане да
види имота , за да го огледа и заснеме. По делото, обаче, не са ангажирани
доказателства за страни и предмет по изпълнителното дело, изпълнителен способ,
предприет по същото. При така установеното съдът приема, че показанията на св. Ж.в тази
част не са от естество да обосноват извод, че през 2012г. са предприети
действия по чл. 116 от ЗЗД, които да прекъсват придобивната давност за имота.
Съдът не кредитира показанията на св. Ж.в частта, в която е посочил, че през 2015г.
имотът е бил посетен от синдик със същото искане като това на съдебния
изпълнител от 2012г. Приетите по делото извлечения от Търговския регистър,
записванията по същия, които са общодостъпни, установяват, че производството по
делото за несъстоятелност на „Е. „ЕООД е образувано през 2015г., но едва с
решение от 22.04.2016г. по т.д. № 110/2015г. на ОС-Враца е обявена
неплатежоспособността и е открито производство по несъстоятелност, като е
назначен и временен синдик. Така установеното обосновава извод, че през 2015г.
имотът не е било възможно да бъде посетен от синдик и показанията на св. Ж.в
тази част са опровергани и не следва да се кредитират. Показанията на св. Ж.за
многократно лепене на съобщения за търг и продан също не установяват предприемане
на действия по чл. 116 от ЗЗД. Това е така, защото съдържанието на тези
съобщения в частта за страни и предмет по изпълнителното дело , изпълнителен способ по него не е установено
по делото. По делото не е установено до
28.07.2016г. срещу ищеца да са предприети действия по чл. 116 от ЗЗД,
поради което и съдът приема, че в този момент ищецът е придобил собствеността
върху процесните идеални части от имота по давност. Решението на съда по несъстоятелност
за обявяване на несъстоятелност на Е.”ЕООД, прекратяване на правомощията на органите му и постановяване
на обща възбрана върху имуществото му, започване на осребряване на същото е от 04.10.2016г. - след изтичане на 10
години, считано от 28.07.2006г. С оглед на така установеното, съдът приема, че това
решение не е прекъснало придобиването на процесните идеални части по давност от
ищеца. Отделно, насочването на универсалното принудително изпълнение към
процесните идеални части от имота е установено по делото, че е направено едва след
от 15.01.2018г. , когато е постановено определение на съд по несъстоятелността
разрешаващо продажбата му по реда на чл. 717в от ТЗ, което е допълнителен
довод, че преди да изтекат 10 години, считано от 28.07.2006г., не са предприети
действия попадащи в хипотезата на чл. 116 от ЗЗД. Показанията на св. Ж.за
посещения на синдик на имота през 2017г. са за факти след 28.07.2016г., а и не
установяват, че към процесния имот е
насочено принудително изпълнение,
поради което и по съображения изложени по-горе съдът приема, че тези показания
не могат да обосноват извод, че владението на ищеца е било смутено преди да
изтекат 10 години от установяването му.
С оглед гореизложеното съдът
приема, че по делото е установено, че ищецът е придобил процесните идеални
части от апартамент А-2 по давност, решението на районния съд е правилно и като
такова следва да бъде потвърдено.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че в тежест на въззивника следва да
се поставят разноските по делото, държавна такса от 56,18лв. въззивникът не е внесъл предварително, защото
е обявен в несъстоятелност, поради което и с решението въззивникът следва да
бъде осъден да я заплати по сметка на СГС.
Въззивникът следва да бъде осъден
да заплати на въззиваемия разноски за производството пред СГС в размер на
1800лв., представляващи платено възнаграждение за адвокат.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
131775/04.06.2019г. поправено по реда на чл. 247 от ГПК с
Решение № 192617/14.08.2019г. по гр.д. № 14255 по описа за 2018г. на
Софийски районен съд, 140-ти състав в обжалваната част, с която е уважен
евентуален иск с правно основание чл.
124 от ГПК вр. с чл. 77, пр. 2 вр. с чл. 79 от ЗС
и по отношение на „Е.”ЕООД- в
несъстоятелност, ЕИК*********е признато за установено, че К.К.У.,
ЕГН ********** е собственик на
30,09/87,39 ид.ч. от апартамент № А-2,
намиращ се на ет.2 в жилищна сграда в гр. София, УПИ ІІІ-78, кв. 305Г по плана
на гр.София, местност „Бул. Цар Борис ІІІ”, одобрен със заповед № РД
09-50-483/26.08.1998г. с административен адрес: гр. София, , район Красно село,
ул. „******* , който апартамент А-2 е изграден въз основа на технически проект,
одобрен на 27.09.2000г. от УАГ-СО за жилищна сграда с магазини въз основа на
който проект е издадено разрешение за строеж № 421/05.01.2000г. от главен
архитект на Столична община за изграждане на жилищна сграда в УПИ ІІІ-78, кв.
305Г по плана на гр.София, местност „Бул. Цар Борис ІІІ”,, ул. „*******, район
Красно село на основание на придобивна
давност, осъществена в период от 10 години, считано от 28.07.2006г.
ОСЪЖДА Е.”ЕООД- в несъстоятелност, ЕИК*********със съдебен адрес: адв. Д.Ш.,***
да заплати на К.К.У., ЕГН **********
с адрес: *** на основание на чл. 78,
ал.3 от ГПК сумата от 1800лв.(хиляда
и осемстотин лева), представляващи съдебни разноски за производството пред СГС.
ОСЪЖДА „Е.”ЕООД- в несъстоятелност, ЕИК*********със
съдебен адрес: адв. Д.Ш.,*** на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК да
заплати по сметка на Софийски градски
съд сумата от 56,18лв. (петдесет
и шест лева и 0,18лв), представляващи държавна такса за производство пред СГС.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен
съд при условията на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.