РЕШЕНИЕ
гр. София, 01.06.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, първи въззивен състав, в публичното заседание на шестнадесети май през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДОРА МИХАЙЛОВА
при секретаря Цветанка
Павлова, като разгледа докладваното от съдията Михайлова гр. дело № 235 по
описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 54/01.03.2018
г., постановено по гр. дело № 1185/2017 г. по описа на РС – гр. Костинброд, е
уважена молбата на П.А.П., действащ като баща и законен представител на
малолетните Й.П.С.П. и А.П.П., на основание чл. 4, ал. 1 ЗЗДН, вр. чл. 3, т. 4
ЗЗНД и чл. 2 ЗЗДН, като е издадена заповед на основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН
срещу Р. Д. Ф. С., която е задължена на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на децата Й.П.С.П.
и А.П.П., забранено й е да приближава децата за срок от три месеца, както и да
приближава жилището на П.А.П. ***, където живеят децата, както и училището на
детето А.П.П. и детската градина на Й.П.С.П., както следва – ЕСПА, гр. С., ул. „Г.“ № .., както и гр. С., ж. к. „М. Л.“, ул. „Б. П.“ № .. С решението Р. Д. Ф. С. е задължена да посещава специализирани програми с цел въздържане от
актове на психическо и физическо домашно насилие, а на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН й е наложена глоба в размер на 200 лева.
Срещу така постановеното
решение е депозирана въззивна жалба от ответника, в която се излагат съображения
за необоснованост на крайния съдебен акт, постановен от районния съд. Поддържа се, че първоинстанционният съд е
допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като в
нарушение на чл. 235, ал. 2 ГПК е приел за установени правнорелевантни
обстоятелства без да е събрал всички допуснати по делото доказателства –
неправилно е отменил определение, с което е допуснал гласни доказателствени
средства чрез разпит на свидетели на страната на ответника. Твърди, че не е
доказано майката да е употребила физическо, психическо или емоционално насилие
по отношение на малолетните си деца. Нещо повече, сама тя е жертва на насилие,
съществено спрямо от нея от бившия й съпруг
и трето за процеса лице.
Въззиваемата страна изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба.
Съдът, като съобрази
доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна във
връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт.
Жалбата е подадена в срока по чл. 17, ал.
1 ЗЗДН и е допустима, а разгледана по същество е основателна.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо.
В молбата на П.А. П., баща на малолетните Й.П.С.П. и А.П.П., от
20.12.2017 г. се твърди, че актът на домашно насилие, извършен от въззивника, е
осъществен на 15.12.2017 г. и на 16.12.2017 година. Описани са индивидуализиращи белези на акта на домашно
насилие, изразяващо се във влачене за ръцете на детето А.П. и
крещене на 15.12.2017 г. в коридора на ЦОП „П.“ – гр. К., както и в дърпане за ръце и крака
на децата на следващия ден, скубане, влачене по пода в дома на баща им в с. М., където те станали
свидетели на побой, нанесен от майка им, ответник по молбата, над тяхната баба
по бащина линия. С молбата е
представена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.
Съгласно дефинитивната разпоредба,
уредена в чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо
лица, които се намират в родствена връзка. За психическо и емоционално насилие върху
дете се смята и всяко домашно насилие,
извършено в негово присъствие, съгласно ал. 2 на чл. 2 ЗЗДН.
Безспорно е, че П.А. П. и ответникът, въззивен жалбоподател, Р. Д. Ф. С. са бивши съпрузи и родители на малолетните Й.П.С.П., роден на *** г., и А.П.П., родена на *** година. В
този смисъл са и представените по делото удостоверения за раждане – дубликати,
издадени въз основа на акт за раждане № № …/…………. г. и ./.......... г. на район „С.“ при СО.
С определение,
постановено по гр. д. № 5 348/2013 г. по описа на СГС, е одобрена спогодба
между родителите, с която е постигнато съгласие упражняването на родителските
права по отношение на родените от брака им деца да се предостави на майката,
като е определен режим на лични отношения с бащата.
От протокол от проведено
съдебно заседание по гр. д. № 372/2016 г. по описа на РС – гр. Костинброд се установява,
че е налице висящ спор между бившите съпрузи за промяна на мерките по отглеждането
и възпитанието на децата, в производството по който са определени следните
привременни мерки - упражняването на родителските права по отношение на
родените от брака деца съдът е
предоставил на бащата, при когото е определено да живеят те на адрес –
гр. Г., ул. „П.“ № ., като е определен режим на лични отношения с майката.
От показанията на
свидетеля В.М., разпитан в производството пред въззивния съд, се установява, че
на 15.12.2017 г. в Ц. з. О. П. в гр. К. се провела среща между майката Р.С.
и децата Й.П.С.П. и А.П.П., които били доведени от техния баща П.П.. По време
на срещата между майката и децата присъствал и свидетелят В. М., който работел
като педагог. Майката била подготвила коледни подаръци за децата. Срещата се
състояла в една от стаите на Ц. По време на тази среща детето А., което било
видимо изморено, често излизало от стаята, за да потърси контакт със своя баща
в коридора на сградата. При едно от излизанията майката, която спокойно и без
да повишава тон общувала с децата, последвала дъщеря си и за да я върне обратно
в стаята за срещи, я дръпнала за ръката в посока към стаята. Детето А. се
разплакало. В този момент баща й я взел, влязъл в стаята за срещи, където било
детето Й., което също се разплакало. Бащата отвел децата от Ц. и така срещата
приключила.
Съдът приема за достоверни
показанията на свидетеля В. М., тъй като те са последователни и житейски
логични. Не се установи този свидетел да е заинтересован от изхода на правния
спор, предмет на делото. Нещо повече, неговите субективни възприятия по
отношение на правнорелевантните факти са формирани пряко и непосредствено. Същите факти са обективирани и в протокол от индивидуална работа от
15.12.2017 година.
От показанията на
свидетелите А. М., Т. Д., Г. Н., Е. В. и Р. М. се установява, че на 16.12.2017 г. майката Р.С.,
придружена от свидетеля Е. В. и нейния съпруг, отишла в дома на бащата П.П. ***, за
да види своите деца. Те били посрещнати от бащата П.П. и свидетеля Т. Д. Р.С.
влязла в къщата, където били децата и тяхната баба – свидетелят Г. Н. Между Р.С. и Г. Н., която била прегърнала
децата, възникнал конфликт. Р.С. се опитала да ги издърпа към себе си, но
конфликтът между двете продължил. Децата се разплакали. От къщата се чували
викове. Съпругът на свидетеля В. телефонирал на полицията, но не можел да обясни
мястото на конфликта, тъй като не познавал населеното място. В този момент един
от прозорците в къщата се отворил и съпругът на свидетеля В. се опитал да подаде
телефона на майката Р. С., за да обясни
тя на полицията мястото на инцидента. Бащата П.П. се опитал да затвори
прозореца, за да попречи на това, притискайки с прозореца китката на съпруга на свидетеля В., когото напръскал с
лютив спрей. Междувременно пристигнал свидетелят А. М. – полицейски служител, който възприел нараняванията по очите на съпруга
на свидетеля Е. В.
След индцидента Р.С.
посетила болнично заведение заедно със свидетеля Е. В., където били констатирани контузия
и охлузване по гърба на дясната й ръка, кръвонасядане на дясната мишница,
контузия на дясната половина на гърба с кръвонасядания в горната част на
дясната лопаткова област и в долната дясна част на гърба, както и контузии по
предната повърхност на гръдния кош, видно от съдебномедицинско удостоверение № ……/…. година.
Съдът не приема за
достоверни показанията на свидетеля Н. в частта, в
която твърди, че е била скубана, дърпана и одрана от майката Р. С., тъй като, от една
страна, тя като майка на молителя е заинтересована от изхода на делото, а от
друга, с оглед твърдяния от свидетелката личен конфликт с майката на децата,
обективно тя има интерес да поддържа тезата на своя син. В останалата част
съдът кредитира като правдиви както нейните показания, така и показанията на
останалите свидетели.
От доклад на психолог Г.
К., който консултира децата Й. и А., съставен на 29.01.2018 г., се
установява, че децата са силно травмирани от напрежението между своите
родители. Съдът не дава вяра на крайния извод на психолога, че причината за
това било поведението на майката по време на срещите на 15.12.2017 г. и
16.12.2017 г., тъй като това са правнорелевантни факти, предмет на съдебно
установяване именно в настоящото производство. По същите съображения като
необоснован съдът не кредитира и доклад на същия психолог от 10.04.2018 г., тъй
като съдържа неверни и немотивирани заключителни изводи, обосновани на
твърдението, че връзката между А. и нейната майка била прекъсната „по препоръка
на съда“, в какъвто смисъл съдебен акт не е постановяван.
Изготвен е социален
доклад от ДСП – гр. С., в който се обобщава, че децата имат нужда от сигурна
семейна среда и контакт и с двамата родители, които са в дълбок и постоянен
конфликт.
Останалите доказателства
като неотносими към спора съдът не обсъжда.
При така изяснените
правнорелевантни факти настоящата съдебна инстанция приема, че въззивникът не е
извършил акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 и ал. 2 ЗЗДН, съобразно
твърденията на молителя. За да се приложат мерките за защита, визирани в
закона, ответникът трябва да е извършител на домашното насилие - целенасочен
волеви акт, акт, насочен към пострадалото лице, към неговата телесна
неприкосновеност и физическа цялост или към неговата психическа и емоционална
стабилност, и то по начин, който да представяла опасност за живота и здравето
му.
Безспорно установеният
факт, че на 15.12.2017 г. ответникът Р.С. е дърпала за ръка своята дъщеря в Ц. З. О. П. в гр. К., не разкрива признаци на „насилие“
по смисъла на цитираната норма. Обсъжданото действие не е било нито
предшествено, нито съпроводено с вербална или друг вид агресия, съобразно
твърденията на молителя, а е извършено от майката с цел да привлече към себе си
детето, за да продължи срещата помежду им. Именно с тази цел на следващия
ден, 16.12.2017 г., тя се е опитала да
осъществи физически контакт със своята дъщеря
(като я дръпнала от прегръдките на нейната баба) по време на възникналия конфликт
със свидетеля Г. Н. По делото не се установи (съобразно твърденията на
молителя) на 16.12.2017 г. в присъствие на децата майката да е нанесла побой над
тяхната баба. Напротив – от показанията на свидетеля В. и обсъденото по-горе съдебномедицинско
удостоверение се установява, че след срещата на 16.12.2017 г. травматични
увреждания и то именно по задната част на тялото е получила ответникът С.,
което е извод за осъществена агресия спрямо нея.
В конкретния случай е
безспорно наличието на неразбирателство между родителите във връзка с
упражняването на родителските права и постановения режим на лични контакти на майката
с децата, но само по себе си то не съставлява доказателство за конкретните
актове на домашно насилие, които са предмет на доказване в настоящото производство.
Съществуващите конфликтни отношения
между родителите и опитите за установяване на надмощие на единия или другия от
тях са причините, които са създали и поддържат тревожност у децата, застрашавайки
техните лични права и лична свобода.
Тъй като изводите на
настоящата инстанция не съвпадат с тези на районния съд в обжалваното решение, то
следва да бъде отменено изцяло
и вместо него следва да се постанови нов акт по същество, с който молбата за
защита от домашно насилие да бъде отхвърлена.
Въпреки изхода на
въззивното дело въззиваемата страна не дължи разноски на въззивната страна, тъй
като молбата е за защита на лица, които не са навършили 18-годишна възраст,
поради което разноските на въззвника следва да останат в негова тежест (чл. 11,
ал. 3 ЗЗДН).
Така мотивиран, Софийски
окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
изцяло решение № 54/01.03.2018 г., постановено по
гр. дело № 1185/2017 г. по описа на РС – гр. Костинброд, и издадената въз основа
на него заповед за защита, като вместо това ПОСТАНОВЯВЯ:
ОХВЪРЛЯ изцяло молбата на П.А.П.,
ЕГН: **********, действащ като баща и законен представител на малолетните Й.П.С.П.,
ЕГН: **********, и А.П.П., ЕГН: **********, за издаване на основание чл. 4, ал.
1 ЗЗДН, вр. чл. 3, т. 4 ЗЗНД и чл. 2 ЗЗДН, на заповед за защита на основание
чл. 15, ал. 2 ЗЗДН срещу Р. Д. Ф.
С., ЕГН: **********.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.