Р Е Ш Е Н И Е
№17
гр.
Хасково, 29.01.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ХАСКОВО,
в публично
заседание на осми януари, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХАЙГУХИ
БОДИКЯН
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕНКА КОСТОВА
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА-ИВАНОВА
при секретаря Дорета Атанасова и в присъствието на
прокурор Делчо Лавчев от ОП - Хасково, като разгледа докладваното от съдия
Костова АНД (К) № 1311 по описа на
съда за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
касационно по реда на чл.63, ал.1, пр.2 от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл.от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на И.Ц.П. ***, ЕГН **********, пл.„К. Ч.“ №1, ет.8, ап.32,
подадена чрез пълномощник – адв. Т.П., с посочен по делото съдебен адрес:***,
срещу Решение №123/05.09.2019 г., постановено по АНД №510 по описа на Районен
съд – Свиленград за 2019 година.
В жалбата се
твърди, че решението на районния съд е неправилно, необосновано и
незаконосъобразно. Не било взето предвид даденото от жалбоподателя обяснение,
че не възнамерявал да държи или пренася и превозва, нито да предлага и продава
тютюневи изделия с надпис съдържащ думите duty free на територията
на Република България. Описва се, че наказаният пътувал с другите лица,
посочени в АУАН и протокола за проверка, за Р. Турция през ГКПП „Капитан
Андреево“ и преминали през пункта. На територията на последния, от турска
страна, всеки от пътниците закупил цигари за лична употреба от магазин тип Ф.шоп.
Поради голямо задръстване и наличие на проблем на пункта, преминаването на
автомобили било преустановено до отстраняване на техническия проблем.
Пътуващите били информирани, че това няма да стане скоро, като им било
предложено да се върнат и да преминат през ГКПП „Капитан Петко войвода“, оттам
заобиколно да влязат в Р. Турция. За да избегнат чакането решили да поемат по
този маршрут, но не се били сетили за закупените цигари, мислили само как да
избегнат задръстването. Сочи се, че наказаното лице не възнамерявало да
заобикаля или нарушава българските закони, като от количеството цигари било
видно, че цигарите били за негова лична употреба по време на престоя му в
Турция. За установяването на тези обстоятелства били дадени показания от
свидетел по делото. Навеждат се доводи за маловажност на случая. По изложените
съображения се иска отмяна на оспорения съдебен акт и на потвърденото с него
наказателно постановление.
Ответникът –
Главна дирекция „Митническо разузнаване и разследване“ в Централно митническо
управление, отдел „Митническо разузнаване и разследване Тракийска“, с
представена чрез юрисконсулт писмена молба-становище оспорва касационната
жалба. Моли да се остави в сила решението на районния съд. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Становището на
представителя на Окръжна прокуратура – Хасково е за оставяне в сила на
оспореното решение.
Административен
съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в
жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за
установено следното:
Касационната
жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.
Разгледана по същество е неоснователна.
С проверяваното
решение Районен съд – Свиленград е потвърдил обжалваното пред него Наказателно
постановление №1788/2019 г. от 04.07.2019 г., издадено от началник отдел „МРР
Тракийска“ в главна дирекция „МРР“, ЦМУ при агенция „Митници, с което на
основание чл.99, ал.2, т.4, чл.123, ал.6, чл.124, ал.1, чл.126б, ал.2 и чл.128,
ал.1 и ал.2 от Закон за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), на И.Ц.П. е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 700 лева, за това, че на
24.05.2019 г. около 21.00 часа, на ГКПП „Капитан Петко войвода“, в багажника на
лек автомобил „BMW“ с рег.номер РВ …. РА, държи акцизни стоки – 40 кутии с
цигари марка „KARELIA SLIMS“ с надпис на кутиите, съдържащ думите „duty
free“ /общо 800 къса/, а на основание чл.124, ал.1 от ЗАДС от И.Ц.П. са отнети
в полза на държавата стоките, предмет на нарушението, а именно – 40 кутии с
цигари, общо 800 къса, с надпис „duty free“.
За да постанови
решението си районният съд е приел, че актът за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление са законосъобразни. Същите отговаряли
на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като изцяло била спазена и
процедурата по издаването им и това станало в сроковете по чл.34 от ЗАНН. По
същество, след анализ на доказателствата по делото, съдът стигнал до извода, че с деянието си жалбоподателят
осъществил вмененото му административно нарушение, а АНО правилно определил
правната квалификация на извършеното. Обсъдил подробно обективния и субективния
елемент от състава на нарушението, като приел, че липсва каквото и да е правно
основание за друг различен правен извод, освен този, че напълно правилно била
ангажирана административнонаказателната отговорност на наказаното лице.
Извършил проверка за законосъобразност на наложеното наказание и в тази връзка
установил, че глобата е в минималния предвиден в закона размер от 700 лева.
Изследвал и дейността на АНО по определяне на акцизната стойност на стоките –
предмет на нарушението, като установил, че продажна цена за марката цигари
„Карелия слимс” всъщност е по-ниска от използваната от органа за пресмятането,
което закономерно предполагало и по-ниска сума на акциза, като стигнал до
извод, че от друга страна дори и с изчислената по-ниска стойност, той пак бил
под размера на въведения законов минимум, което налагало размер на санкцията
700 лева. Същата съдът възприел за
справедлива,
като отчел, че АНО индивидуализирал наказанието, отчитайки смекчаващите
обстоятелства. Случаят не можело да се определи като маловажен, тъй като двойният размер на акциза на
стоките възлизал на 324.40лв. и надвишавал указания в чл.126б от ЗАДС минимум
от 100 лв. Предвид последното правилна била преценката на АНО за липса на
основания за прилагане на чл.28 от ЗАНН, във вр. с чл.126б от ЗАДС. Правилно
била приложена и мярката отнемане на стоките-предмет на нарушението.
Настоящата
съдебна инстанция намира обжалваното решение за постановено при напълно и
правилно изяснена фактическа обстановка. Съдът е възприел относимите факти въз
основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален
ред и е направил фактическите си изводи след съвкупна преценка и анализ на
събраните по делото доказателства. Безспорно е установено по делото, че на
24.05.2019 г. около 21.00 часа, на ГКПП „Капитан Петко войвода“, в багажника на
лек автомобил „BMW“ с рег. …. ….. …., в държане на И.Ц.П. е установено
описаното в НП количество и марка цигари – 40 кутии с цигари марка „KARELIA
SLIMS“ с надпис на кутиите съдържащ думите „duty free“ /общо 800 къса/.
Съгласно чл.123,
ал.6 от ЗАДС, лице, което държи, пренася, превозва, предлага или продава
алкохолни напитки и тютюневи изделия, облепени с бандерол DUTY FREE, съответно
с надпис, който задължително съдържа думите DUTY FREE, се наказва с глоба или с
имуществена санкция в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 700 лв.
- за физическите лица, и не по-малко от 1000 лв. - за юридическите лица и
едноличните търговци, а при повторно нарушение - не по-малко от 2000 лв. От
доказателствата по делото е безспорно установено, че на посочените в АУАН и НП
дата и място санкционираното лице е извършило описаното в АУАН и НП
административно нарушение, изразяващо се в държане на цигари, с надпис, който
съдържа думите „duty free”, в посоченото количество. Ето защо изцяло правилно е
приетото от районния съд, че се доказва вмененото на И.Ц.П. административно
нарушение. В случая в АУАН и в НП се съдържа фактическо описание на извършеното
нарушение, достатъчно ясно, за да може наказаното лице да разбере какво му се
вменява че е извършило. Настоящата инстанция намира, че в случая по никакъв
начин не е нарушено правото на защита на лицето. Съставомерността на
извършеното деяние и вината на нарушителя са правилно установени от съда въз
основа на извършената от него съвкупна преценка на доказателствата по делото.
Неоснователни са
наведените в касационната жалба съображения за приложимост на разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН. Твърдения в тази насока са били излагани и пред районния съд,
който обосновано е приел, че при преценка дали случаят е маловажен или не,
следва да съобрази разпоредбата на чл.126б от ЗАДС. Настоящата инстанция
намира, че не е налице основание за прилагане на чл.28 от ЗАНН и съответно за
отмяната на НП като неправилно санкциониращо маловажен случай на нарушение.
Това е така по пряк аргумент от действащата изрична разпоредба в специалния
приложим закон – чл.126б ЗАДС. Касационната инстанция намира, че обосновано
районният съд е приел, че конкретния случай не може да се определи като
маловажен, най-вече с оглед постановката на чл.126б, ал.2 от ЗАДС. Съгласно
посочената норма, за маловажни случаи на нарушения по чл.118, 120, 122, 123,
126 и 126а, установени при извършването им, митническите органи могат да
налагат глоби с фиш по реда и в размерите, установени в чл.39, ал.2 от ЗАНН,
като според чл.126б, ал.2 от ЗАДС (изм.ДВ бр.97 от 2017 г., в сила от
01.01.2018 г.), маловажни случаи по ал.1 са тези, при които двойният размер на
акциза за стоките – предмет на нарушението, не надвишава 100 лв. Тази
разпоредба в конкретния случай не намира приложение, тъй като установеният по делото
общ размер на дължимия акциз за цигарите с надпис, съдържащ думите „duty
free”, е 162.20 лв. определен от АНО и 139.20 лв. определен от съда, което
сочи, че двойният им размер безспорно не попада в границата до 100 лева.
Двойният размер на акциза на стоките не е под 100 и в случай на изчисляването
му по продажна цена по-ниска от използваната от органа, която, както правилно е
установил районният съд, е следвало да бъде приложена, тъй като в този случай
размерът на акциза би бил 139.20 лева. При това положение, по никакъв начин не
може да се приеме, че случаят е маловажен в хипотезата на чл.126б, ал.2, във
вр. с ал.1 от ЗАДС и доколкото специалният закон, т.е. ЗАДС, разписва
критериите за маловажност на нарушенията по чл.118, 120, 122, 123, 126 и 126а и
изключва приложението на общия закон, то и общата разпоредба на чл.28 от ЗАНН е
неприложима в настоящия случай, тъй като деянието е квалифицирано като
нарушение именно на чл.123, ал.6 от ЗАДС. Наред с изложеното следва да се
отбележи, че при санкциониране на лицето АНО е определил размера на глобата в
минималния предвиден в закона размер, съгласно действащата към момента на
извършването му нормативна уредба, а именно 700 лв.
С оглед
безспорно установеното и доказано нарушение по чл.123, ал.6 от ЗАДС, следва да
намери приложение и чл.124, ал.1 от ЗАДС, предвиждащ отнемане на процесните
цигари в полза на Държавата, предвид осъщественото нарушение, поради което
решението, с което НП е потвърдено и в тази му част, също е правилно.
Не се споделят
изложените в касационната жалба оплаквания в насока несъзнателно извършване на
нарушението. В тази връзка следва да се има предвид, че за съставомерността на
деянието по чл.123, ал.6 от ЗАДС е достатъчно да бъде установено лице, което
държи, пренася, превозва, предлага или продава алкохолни напитки и тютюневи
изделия, облепени с бандерол „duty free“, съответно с надпис, който задължително съдържа думите „duty
free“. Законът не изследва какви са били намеренията на лицето – дали то е
възнамерявало да държи, пренася, превозва, предлага и продава тютюневи изделия
с надпис съдържащ думите „duty free“ на територията на Република България.
Законът не разграничава и формите на вина, поради което обстоятелството дали
дадено нарушението е извършено съзнателно (с умисъл) или несъзнателно (поради
небрежност), каквито доводи се навеждат от касатора, е без правно значение,
предвид възприетото от законодателя наличие на вина в общ смисъл.
Не е от значение
за съставомерността на деянието по чл.123, ал.6 от ЗАДС и обстоятелството дали
цигарите са за лична употреба на нарушителя или не, предвид количеството им в
случая.
По изложените
съображения се налага извода, че касационните оплаквания не намират опора в
доказателствата по делото и са неоснователни. Решението на районния съд е
валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон и следва да бъде
оставено в сила.
С оглед изхода
на делото и предвид заявеното от ответника в настоящото производство искане за
присъждане на разноски, съдът намира същото за основателно и като такова следва
да бъде уважено поради следните съображения:
Съгласно
новосъздадената ал.3 на чл.63 от ЗАНН в съдебните производства по ал.1 страните
имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Цитираната норма е процесуална, има действие занапред и се прилага от
момента на влизането ѝ в сила. Така допълненият текст на чл.63 от ЗАНН,
видно от датата на обнародване - 29.11.2019 г., към момента е в сила, поради
което на ответника - Главна дирекция „Митническо разузнаване и разследване“ в
Централно митническо управление, отдел „Митническо разузнаване и разследване
Тракийска“ към Агенция Митници се следва юрисконсултско възнаграждение в размер
на 80 лева за настоящата инстанция, определено съобразно разпоредбата на чл.37
от Закона за правната помощ, във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, пр.първо от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №123/05.09.2019 г., постановено по АНД №510 по
описа на Районен съд – Свиленград за 2019 година
ОСЪЖДА И.Ц.П. ***, ЕГН **********, пл.„К. Ч.“ №., ет.., ап.., да
заплати на Главна дирекция „Митническо разузнаване и разследване“ в Централно
митническо управление, отдел „Митническо разузнаване и разследване Тракийска“,
гр.П., ул.„К. ш.“ №32 към Агенция Митници, сумата в размер на 80 лв. /осемдесет
лева/ разноски по делото – юрисконсултско възнаграждение, за защита пред
настоящата касационна инстанция.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.