Решение по дело №161/2024 на Административен съд - Шумен

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба на С. С. Р. от [населено място], депозирана чрез адвокат М. Н. от Адвокатска колегия – Русе, против Решение № 84/11.03.2024г. на Районен съд – Шумен, постановено по АНД № 1889/2023г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е изменен Електронен фиш серия К № 6229850, за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство „АRH CAM S1“, издаден от ОД на МВР - Шумен, с който на С. С. Р., е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, във вр. чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1, т. 3 от ЗДвП, като съдът е преквалифицирал деянието на С. С. Р. по чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДП и му е наложил административно наказание „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева.

Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Жалбоподателят счита, че неправилно е била ангажирана отговорността му, тъй като е предоставил необходимите данни, индивидуализиращи действителния водач на превозното средство към инкриминираната дата, попълвайки необходимата декларация и представяйки копие от личната му карта. В тази връзка счита, че разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП следва да бъде тълкувана разширително и с представянето на документ за самоличност, да се счита за изпълнено въведеното нормативно изискване за индивидуализиране на лицето, управлявало превозното средство. Като допълнителен аргумент за отмяна на съдебния акт и на електронния фиш жалбоподателят изтъква и обстоятелството, че нарушението е било установено извън рамките на населеното място. Поради изложеното се обективира претенция за отмяна на наложеното му наказание и за присъждане на сторените разноски. В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.

Ответната страна, ОД на МВР – Шумен, в съдебно заседание се представлява от главен юрисконсулт И.. С., която оспорване предявената жалба и претендира присъждане на разноски.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за процесуално допустима, но неоснователна.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:

Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка:

Пред районния съд е обжалван Електронен фиш К № 6229850, с който е констатирано административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, извършено на 24.07.2022г., в 13,23 часа, в [населено място] [улица]до № 5 обл. Шумен и отчетен толеранс 3 км., при управление на МПС - л. а“Опел Астра“ с рег. № [рег. номер], като е установена скорост на движение от 78км/ч. На основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, във вр. чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1, т. 3 от ЗДвП, на С. С. Р. е наложена глоба в размер на 200 лева, в качеството му на собственик на когото е регистрирано МПС, като е посочено, че нарушението е извършено в условията на повторност. Превишението на скоростта е било установено и фиксирано с позиционирано автоматизирано техническо средство „АRH CAM S1“ - типово одобрено и годно.

При тази фактическа обстановка, съдът приел, че нарушението, за което е санкциониран жалбоподателя, е установено по несъмнен начин чрез допустимо от закона изправно техническо средство. Според мотивите на съдебния акт правилно е определен субектът на нарушението, С. Р. в качеството си на собственик на лекия автомобил, не е представил в срока по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП изискуемите документи, установяващи действителния водач на инкриминираната дата. След анализ на приобщените писмени доказателства районният съд констатирал, че в случая деянието на Р. не разкрива белезите на „повторност“, поради което съдебният състав изменил обжалвания пред него ЕФ, преквалифицирайки деянието като такова по чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, за което е предвидено наказание в по-малък размер, а именно глоба в размер на 100 лева.

Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. В тази връзка, доколкото са събрани необходимите доказателства, способстващи за установяване на обективната истина, с недопускането на искания свидетел при режим на довеждане от страна на жалбоподателя, районният съд не е извършил съществено нарушение на процесуалните правила. Напротив, относимите за отговорността на касатора факти са установени в пълнота и правилно при тяхната съвкупна преценка е изведен правният извод за съставомерност и доказаност на вмененото на касатора деяние.

Правилно въззивният съд е приел, че настоящият касатор, в качеството му на собственик на лек автомобил, отговаря за извършеното с него нарушение, независимо от депозираната пред административно наказващия орган декларация, съдържаща изявление, че на същата дата е предоставил автомобила си на друго лице, към която декларация собственикът е приложил и копие на личната карта на това лице. Съгласно чл. 188, ал. 1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Редът за индивидуализиране на лицето, което е управлявало моторното превозно средство е разписан в чл. 189, ал. 5 от ЗДвП - електронният фиш се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или ал. 2 от ЗДвП с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на МВР писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.

Разпоредбите на чл. 188, ал. 1 и чл. 189, ал. 5 от ЗДвП въвеждат оборима законова презумпция, че собственикът на МПС, посочено в електронния фиш, е извършител на нарушението. Иначе казано, предполага се че собственикът упражнява абсолютното си право на собственост в пълен обем, в това число и едно от проявленията на субективното вещно право - ползването, изразяващо се в случая във физическото управление на движимата вещ. Оборването на тази презумпция може да бъде сторено по реда на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП /при доброволно предоставено на друго лице МПС/ в 14-дневен срок от получаването на електронния фиш, чрез подаване на писмената декларация от собственика. Това е единственият и императивен способ за анулирането на издадения фиш, тъй като законът не предвижда друг начин за оборване на презумпцията пред административно наказващия орган. Кумулативно изискуемите предпоставки за анулиране на електронния фиш при деклариране са две - попълване на декларация и предоставяне на копие от СУМПС. Липсата на която и да е от тях не изпълнява изискването на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП за анулиране на фиша. Представянето на СУМПС е индиция, че лицето, на което се твърди, че е предоставено МПС за управление, се е съгласило именно в тази връзка да предаде копие на своето СУМПС. В противен случай всяко деклариране на лица като водачи при установено нарушение единствено по твърдение на собственика, би довело до санкциониране, без възможност за защита на етапа на административното наказване. Соченето на други лица и/или представянето на доказателства в хода на съдебното производство се явява ирелевантно и в този смисъл възраженията на касатора за неправилно приложение на материалния закон от страна на районния съд са напълно необосновани. Със свидетелски показания не може да се оборва законовата презумпция и затова районният съд не е допуснал нарушение при преценката на доказателствата. По тези съображения касационният състав не намира резон да възприеме становището на касатора, че неправилно е била ангажирана отговорността му.

Неправилен е изводът на касатора, че нарушението е извършено извън рамките на населеното място. Видно от приложените писмени и гласни доказателства, сред които и протокол за използване на Автоматизирано техническо средство, то е било разположено на [улица]до № 5 в рамките на [населено място], като от изготвеното изображение към ЕФ е видно, че автомобилът е заснет преди табелата за изход от населеното място. С оглед на това и предвид безспорните доказателства, сочещи нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, се налага извод, че касаторът е допуснал нарушение по чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП. Същото не е извършено в условията на повторност, както резонно е съобразил и районният съд, надлежно упражнявайки законовото си правомощие да измени ЕФ и да преквалифицира деянието по този състав.

Горните изводи мотивират настоящата касационна инстанция да приеме, че обжалваното решение е постановено при липса на допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон, поради което същото се явява валидно, правилно и обосновано и следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора основателна се явява претенцията на ответната страна за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, като на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ в полза на ОДМВР – Шумен се присъдят разноски в размер на 80 /осемдесет/ лева.

Водим от горното Шуменският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 84/11.03.2024г. на Районен съд – Шумен, постановено по АНД № 1889/2023г. по описа на съда.

ОСЪЖДА С. С. Р., [ЕГН] да заплати в полза на ОД на МВР – Шумен разноски в размер на 80 лева.

Решението е окончателно.