№ 9
гр. Пловдив , 15.04.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на петнадесети април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Мария П. Петрова
Стоян А. Германов
като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно частно
гражданско дело № 20215000500195 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.
Постъпила е частна жалба вх.№268121/08.03.2021г. от адв.А.К. –
пълномощник на Д. И. Г. и „Ц. за и. на ф. е. - Ф.“ЕООД, против Разпореждане
№261989 от 26.02.2021г., постановено по гр.дело №714/2020г. по описа на
Окръжен съд-Пловдив, с което е върната исковата молба в частта й относно
предявения от „Ц. за и. на ф. е. "Ф"““ЕООД иск за осъждане на „Сдружение
Б.ф. д. А. Д. Л. - А.Ф.“ „…за причинени имуществени вреди в размер на
1000лв., настъпили вследствие на неоснователно обогатяване от негова
страна поради неплащане на съответното лицензионно възнаграждение за
ползване на процесните фотографии към особения ищец – изключителният
лицензиант на авторски права върху същите в лицето на „Ц. за и. на ф. е.
"Ф"““ЕООД. Изложени са доводи за неправилност на обжалваното
разпореждане, според които: претендираното обезщетение в хипотезата на
чл.95а,ал.1,т.1 от ЗАПСП за причинени имуществени вреди в размер на
1000лв. е на базата на общото правило на чл.19 от ЗАПС, че за всяко
използване на авторско произведение се дължи възнаграждение, а ищецът „Ц.
за и. на ф. е. "Ф"““ЕООД като изключителен лицензиант на авторски права не
е учредявал сублицензия към ответника „Сдружение Б.ф. д. А. Д. Л. - А.Ф.“,
което се е обогатило неоснователно на базата на неизвършване на съответната
престация към лицензианта на авторски права; дружеството-ищец спада към
1
категорията „особени ищци“ по чл.95в,ал.1 от ЗАПСП и в този контекст искът
по чл.95а,ал.1,т.1 във връзка с правилото на чл.95а,ал.2 от ЗАПСП визира
случаите на т.нар. „слаба или конкретна субсидиарност“ по отношение на
чл.59 и сл. от ЗЗД, създаваща опция за друг специален иск за неоснователно
обогатяване, в която съдът следва при определяне на обезщетението на
изключителния лицензиант да вземе предвид и получените от ответника
вследствие на нарушението приходи като негово неоснователно обогатяване;
с допълнителните молби от 26.10.2020г. и от 03.11.2020г. е уточнено, че
дружеството-ищец претендира обезщетение за вреди от неоснователно
обогатяване вследствие неполучени авторски възнаграждения в качеството му
на лицензиант на авторски права, а не „вреди от нарушение на авторско
право“, каквото нарушение на авторското право е налице за ищеца Д.Г. като
автор, а за дружеството е налице нарушение на правото му на
лицензополучател, тъй като имущественото право на автора по чл.18,ал.1 от
ЗАПСП да използва създаденото от него произведение и да разрешава
използването му от други лица срещу възнаграждение за всеки вид и за всяко
поредно използване, съгласно чл.19 от ЗАПСП, е отстъпено на лицензианта;
разпореждането е необосновано и лишено от мотиви, тъй като съдът не е взел
предвид представените писмени доказателства, сочещи на авторските права
на ищеца Г. и на правото на дружеството-ищец да събира авторски
възнаграждения на базата на отстъпеното му право да възпроизвежда и
разпространява авторските фотографски произведения, предмет на договора.
Въз основа на подробно изложените съображения в частната жалба се
претендира за отмяна на обжалваното разпореждане.
Ответникът по частната жалба „Сдружение Б.ф. д. А. Д. Л. - А.Ф.“ е
депозирал чрез пълномощника си адв.М.Б. писмен отговор на същата с
аргументи за нейната неоснователност, според които: исковата молба е
останала нередовна, въпреки дадените от съда указания за отстраняване на
нередовностите й, като с всяка уточняваща молба е внесена все по-голяма
неяснота относно предмета на спора и претенциите на ищеца, предвид
смесването в обстоятелствената част и петитума на три самостоятелни правни
института – деликт по чл.95а от ЗАПСП, неоснователно обогатяване и
претенция за лицензионно възнаграждение, което препятства адекватната
защита по делото; в самата частна жалба продължава смесването между
2
претенциите за вреди по чл.95 и сл. от ЗАПСП и института на
неоснователното обогатяване; обжалваното разпореждане е мотивирано, като
съдът е разгледал обстойно изложената от ищеца фактическа обстановка и
противоречивите взаимоизключващи се искания, в резултат на което е
направил законосъобразен извод за неотстранени в срок нередовности на
исковата молба, представляващи несъответствие между фактическите
твърдения и петитума. Претендира се за потвърждаване на обжалваното
разпореждане.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275,ал.1 от ГПК; изхожда от
легитимирано лице; касае обжалваемо, съгласно чл.274,ал.1 във връзка с
чл.279 във връзка с чл.129,ал.3 от ГПК, разпореждане за връщане на искова
молба, и откъм съдържание и приложения е редовна, поради което се явява
допустима, а, разгледана по същество, съдът я намира и за основателна по
следните съображения:
Окръжния съд е сезиран с искова молба вх.№10306/15.04.2020г. на Д. И.
Г. и „Ц. за и. на ф. е. - Ф.“ЕООД, посредством която са предявени искове
против „Сдружение Б.ф. д. А. Д. Л. - А.Ф.“. В обстоятелствената част се
твърди, че ищецът Г. е автор на художествена фотография, заснета от нея при
сесия на 01.05.2019г. в седалището на ищцовото дружество и публикувана на
същата дата за първи път във „Фейсбук“ страницата на същото, изобразяваща
19бр. аранжирани сертификати „DELF“, удостоверяващи конкретно ниво на
владеене на френски език, принадлежащи на курсистите на ищцовото
дружество, в което са се подготвяли за тях и които са получили след успешно
преминат изпит през февруари 2019г. в ГПЧЕ „Р.Р.“-С.З.. Г. учредила с
договор изключителна лицензия за служебни цели на ищцовото дружество по
отношение на фотографията. Ответното сдружение използвало, копирало и
възпроизвело публично на 08.02.2020г. на страницата си във „Фейсбук“ тази
снимка като своя, придружена с текст: „Най-доброто място за изучаване на
френски език – при нас не само ще се научите, но и ще проговорите френски!
Ние се гордеем с резултатите, демонстрирани от нашите курсисти!“. Въпреки
отправеното от ищците на 13.02.2020г. официално писмо до ответника за
премахване на фотографията от интернет, той продължил да я използва без
съгласие на автора, без посочване на името му и без заплащане на
възнаграждение. Ищците считат, че по този начин са нарушени
3
неимуществените права на автора на фотографията по чл.15,ал.1,т.2 и т.4 от
ЗАПСП да иска да се признае авторството му и да се посочи името му, както
и имуществените права по чл.18,ал.1 вр. ал.2,т.1 и т.1 и по чл.19 от ЗАПСП да
разреши използването на произведението от трето лице и да получи
възнаграждение за това използване. Твърдят от тези нарушения да са
произтекли имуществени и неимуществени вреди, подлежащи на
обезщетяване в хипотезата на чл.95а от ЗАПСП в размер, който да е
справедлив и съобразен с всички обстоятелства, като се имат предвид:
времето, усилията, познанието, опита и естетиката, вложени при създаване на
фотографията, резултат от устойчивия интерес на автора към художествената
фотография, и реализирането на повече приходи от ответника вследствие
копирането и публикуването на фотографията с определено послание към
потребителите, заплатената цена по договора за създаване на произведението
и лицензирането му към ползвателя от 1000лв., съответно изживените от
автора отрицателни емоции и накърняване на авторовото достойнство,
засягане на мотивацията чрез обезценяване на творческата й дейност, които
са със значителен интензитет, тъй като начинът на разпространение на
фотографията чрез публикация в интернет сайт предполага бърз и
неограничен достъп до нея на множество потребители и създава възможност
за мултиплициращ неконтролируем ефект на разпространение чрез други
интернет медии и платформи, както и пропусната възможност на ищцовото
дружество като ползвател за нарастване на публичния му авторитет в
професионалните среди и сред интересуващите се от преподаване на френски
език. Заявеният с оглед на тези обстоятелства петитум е за: осъждане на
ответника да заплати на ищеца Г. обезщетение в размер на 1000лв. за
претърпени имуществени вреди от нарушаване на авторското й право върху
процесната фотография чрез извършеното копиране, разпространяване и
публично публикуване на страницата му във „Фейсбук“ на 08.02.2020г.;
осъждане на ответника да заплати на ищеца Г. обезщетение в размер на
3000лв. за претърпени от нея от това нарушение на авторското й право
неимуществени вреди; осъждане на ответника да заплати на ищцовото
дружество обезщетение в размер на 1000лв. за претърпени имуществени
вреди от нарушение правата на лицензополучателя върху процесната
фотография чрез извършеното копиране, разпространяване и публично
публикуване на страницата му във „Фейсбук“ на 08.02.2020г.
4
С Разпореждане №3098 от 23.04.2020г. окръжният съд е оставил без
движение исковата молба за внасяне на държавна такса и за уточняване защо
обезщетението за имуществени вреди се претендира едновременно и от
носителя на правото и от лицето, на което е отстъпено изключително право за
използване, по който начин на практика се търси два пъти едно и също
обезщетение за едно и също нарушение, при положение, че чл.95,ал.1 от
ЗАПСП регламентира алтернативно, а не кумулативно, титулярството на
правото на обезщетение за тези две лица, и ако се поддържа искането за
присъждане на двукратно обезщетение в този размер, да се разграничи в
какво се изразяват вредите за всеки ищец.
В дадения срок е постъпила уточняваща молба вх.№11078/11.05.2020г.,
според изложеното в която, искането е за осъждане на ответника да заплати
на ищеца Г. обезщетение в размер на 4000лв. за претърпени от нея
неимуществени вреди и да заплати на ищцовото дружество в качеството му на
лицензополучател на авторски права обезщетение в размер на 1000лв. за
претърпени имуществени вреди от нарушени права на ползване върху
процесната фотография.
Съдът е приел с тази молба нередовностите на исковата молба да са
отстранени и е разпоредил изпращане на преписи на ответника за отговор,
какъвто е подаден с вх.№261105/02.09.2020г.
С Разпореждане №261083 от 29.09.2020г. окръжният съд е оставил без
движение исковата молба до посочване на фактическите обстоятелства, на
които се основава предявеният от дружеството-ищец иск с правно основание
чл.95,ал.1 във връзка с чл.95а,ал.1,т.1 от ЗАПСП за заплащане на обезщетение
за имуществени вреди от нарушение на авторско право, като се уточни в
какво се изразяват вредите и с какво се съизмеряват.
В изпълнение на указанията е подадена молба вх.№263688/01.10.2020г.,
с която са преповторени изложените вече фактически обстоятелства относно
нарушаването на авторските права и е посочено, че фотографията на Г. е
отдадена за ползване на ищцовото дружество, което е основополагащо при
преценката за определяне на размера на обезщетението за претърпените
имуществени вреди, заместващо дължимото се лицензионно възнаграждение,
5
обусловено от положения от автора труд и възнаграждението, което
ползвателя би получил ако учреди сублицензия, като цената по договора за
създаване на произведението и лицензирането му към получателя е 1000лв.
С Разпореждане №261276 от 01.10.2020г. окръжният съд отново е
оставил без движение исковата молба за уточняване в какво се изразяват
претърпените от дружеството-ищец вреди от извършеното от ответника
нарушение на авторското право.
Постъпила е молба вх.№265088/13.10.2020г., с която се заявява, че
претендираното обезщетение за имуществени вреди в размер на 1000лв. е на
база общото правило на чл.19 от ЗАПСП, че за всяко използване на
авторското произведение се дължи възнаграждение, а в случая ищцовото
дружество се явява изключителен лицензиант на авторски права. Счита себе
си за „особен ищец“ по смисъла на чл.95в,ал.1 от ЗАПСП, в който случай
искът по чл.95а,ал.1,т.1 от ЗАПСП да визира случаите на т.нар. „слаба или
конкретна субсидиарност“ по отношение на чл.59 и сл. от ЗЗД, която създава
опция за друг специален иск за неоснователно обогатяване по ЗАПСП, в
която именно хипотеза съдът да следва да определи обезщетението като вземе
предвид и приходите, получени вследствие на нарушението, реализирани от
ответника като негово неоснователно обогатяване. Заявеният петитум е за
осъждане на ответника да заплати на дружеството-ищец за причинени
имуществени вреди в размер на 1000лв., настъпили вследствие на
неоснователно обогатяване от негова страна поради неплащане на
съответното лицензионно възнаграждение за ползването на процесните
фотографии към особения ищец – изключителният лицензиант на авторски
права върху същите.
С Разпореждане №261785 от 16.10.2020г. окръжният съд е оставил без
движение исковата молба до отстраняване на съдържащото се противоречие
между обстоятелствената й част и петитума на същата, като ясно и
недвусмислено се заяви дали ищцовото дружество претендира обезщетение за
вреди от неоснователно обогатяване или обезщетение за вреди от нарушение
на авторско право и в случай, че предмет на делото е последната претенция,
да посочи в какво се изразяват претърпените от него вреди, съответно
пропуснати ползи от извършеното от ответника нарушение на авторското
6
право.
С молба вх.№266700/26.10.2020г. е посочено, че претендираното в
петитума обезщетение в хипотезата на чл.95а,ал.1,т.1 от ЗАПСП за причинени
имуществени вреди в размер на 1000лв. е на базата на общото правило на
чл.19 от ЗАПСП, че за всяко използване на авторското произведение се
дължи възнаграждение, като дружеството-ищец се явява лицензиант на
авторски права, а не титуляр на такива, и в това си качество не е учредявал
сублицензия към ответника, който на принципа на дължимите лицензионни
възнаграждения се е обогатил неоснователно на базата на неизвършването на
съответната престация към лицензианта на авторски права. Заявен е петитум
за осъждане на ответника за причинени имуществени вреди в размер на
1000лв., настъпили вследствие на неоснователно обогатяване от негова
страна поради неплащане на съответното лицензионно възнаграждение за
ползването на процесните фотографии към особения ищец – изключителния
лицензиант на авторски права върху същите в лицето на ищцовото дружество.
С Разпореждане №262124 от 29.10.2020г. окръжният съд е дал последна
възможност на дружеството-ищец да отстрани съдържащото се противоречие
между обстоятелствената част и петитума на исковата молба, като уточни
дали претендираната от него искова сума от 1000лв. съставлява обезщетение
за пропуснати ползи от нереализирано лицензионно възнаграждение
вследствие нарушение на авторско право или обезщетение за неоснователно
обогатяване.
С молба вх.№267830/03.11.2020г. дружеството-ищец е уточнило, че
претендира обезщетение за вреди от неоснователно обогатяване с особения
иск за това, предвиден в ЗАПСП, а именно иска по чл.95,ал.1,т.1 от ЗАПСП,
който касае обезщетение за неполучени авторски възнаграждения в
качеството му на лицензиант на авторски права, с които ответника се е
обогатил и които той дължи, а не „вреди от нарушение на авторско право“.
Заявеният петитум е на основание чл.95а,ал.1,т.1 от ЗАПСП ответника да
бъде осъден за причинени имуществени вреди в размер на 1000лв., настъпили
вследствие на неоснователно обогатяване от негова страна поради неплащане
на съответното лицензионно възнаграждение за ползването на процесните
фотографии към особения ищец – изключителният лицензиант на авторски
7
права върху същите в лицето на дружеството-ищец.
С Разпореждане №261325 от 10.02.2021г. окръжният съд е оставил без
движение исковата молба до уточняване – доколкото законът – чл.95,ал.1 от
ЗАПСП, разпорежда, че нарушилият авторско право дължи обезщетение на
носителя на правото или на лицето, на което носителят на правото е отстъпил
изключително право за използване, но не и двамата едновременно, защо с
исковата молба се претендира присъждането на обезщетения както от автора
на произведението, така и от лицето, на което последният е отстъпил
ползването на произведението.
С молба вх.№265917/17.02.2021г. ищците са заявили, че авторът като
носител на правото притежава правомощията си на оригинерно правно
основание в хипотезата на чл.2 във връзка с чл.3,ал.1,т.7 от ЗАПСП, а правото
на иск по чл.95,ал.1 от ЗАПСП на лицето, на което авторът е отстъпил
изключителното право за използване, произтича от деривативно правно
основание – сключения авторскоправен лицензионен договор в хипотезата на
чл.36 от ЗАПСП, като всеки лицензиант има право на съвместно упражняване
на правото на иск заедно с титуляра на авторското право и за тях е налице
факултативно необходимо другарство, поради което и иска в случая е
предявен от двамата ищци.
С обжалваното Разпореждане №261989от 26.02.2021г. окръжният съд е
приел, че констатираните с разпореждането от 29.09.2020г. нередовности на
исковата молба по отношение на иска на „Ц. за и. на ф. е. "Ф"““ЕООД за
посочване в какво се изразяват претърпените от дружеството вреди от
нарушението и с какво се съизмеряват не са отстранени посредством
няколкото подадени уточняващи молби, а, напротив, с тях ищецът вече
поддържа, че има статут на т.нар. „особен ищец“ по чл.95в,ал.1 от ЗАПСП,
като в този контекст искът по чл.95а,ал.1,т.1 от ЗАПСП във връзка с ал.2
визирал случай на т.нар. „слаба или конкретна субсидиарност“ по отношение
на чл.59 и сл. от ЗЗД, която създавала опция за друг специален иск за
неоснователно обогатяване, предвиден в ЗАПСП, поради което претендирал
обезщетение за имуществени вреди, настъпили вследствие неоснователно
обогатяване от негова страна, или първоначално е претендирал за
обезщетение за вреди от нарушение на авторско право, а впоследствие
8
заявява претенция за обезщетение за неоснователно обогатяване от
нарушение на авторско право, и, тъй като в правомощията на съда е да даде
правна квалификация на претендираното от ищеца материално право въз
основа на очертаната в исковата молба фактическа обстановка и направеното
в нея искане, без да е обвързан от сочената от самия ищец правна норма, а в
случая, въпреки, че ищецът заявява като основание на претендираното от
него право разпоредбите на чл.95,ал.1 във връзка с чл.95а,ал.1 от ЗАПСП,
наличното несъответствие между фактическите му твърдения за нарушение
на авторското право и претенцията за обезщетение за неоснователно
обогатяване препятства съда да даде коректна правна квалификация на
претендираното материално право, а от там и адекватна защита на същото в
случай, че е налице твърдяното нарушение, която нередовност и
неотстраняването й в определения срок е основание по чл.129,ал.3 от за
връщане на исковата молба, каквото е постановено.
Настоящата инстанция намира за неоснователно оплакването в частната
жалба атакуваното с нея разпореждане да страда от липса на мотиви, което да
води до липса на съдебен акт и да е самостоятелно основание за неговата
отмяна. Освен, че в разпореждането са изложени мотиви, съдържащи
фактически констатации относно налични нередовности на исковата молба и
предприети от съда и ищеца процесуални действия във връзка с тяхното
отстраняване, както и правни изводи относно същността на тези
нередовности, тяхното неотстраняване и последиците от това, липсата на
мотиви на първоинстанционният съдебен акт сама по себе си не съставлява
негов порок, който да води до директната му отмяна, тъй като въззивната
инстанция е такава по същество дори и в условията на ограничен въззив, а в
настоящото производство по чл.278 от ГПК съдът действа в условията на
пълен въззив, при които е длъжен служебно да провери всички
правнорелевантни факти, без да е обвързан от оплакванията на страните,
осигурявайки прилагането на процесуалния закон.
По същество процесуално легитимирани да предявят иска по чл.95,ал.1
от ЗАПСП за обезщетяване на произтекли от нарушение на авторско право
вреди са носителят на правото или лицето, на което той е отстъпил
изключително право за използване, а по изключение организациите за
колективно управление на права и професионалните защитни организации на
9
правоносителите като особени ищци по чл.95в,ал.1 от ЗАПСП. В първият
случай се касае за типична процесуална легитимация на носителя на
спорното материално право. Тя принадлежи на автора по чл.5 от ЗАПСП като
носител на авторските неимуществени и имуществени права по чл.15 и чл.18
от ЗАПСП, както и на лицето, на което той е отстъпил изключителното право
на използване, тъй като с отстъпването му авторът се лишава от това право и
не може да го отстъпва на трети лица, съгласно чл.36,ал.1 и ал.2 от ЗАПСП,
при което единствен негов титуляр е ползвателят. Между тези две категории
носители на спорното право е налице обикновено, а не необходимо
/задължително или факултативно/ другарство, тъй като, макар и основанието
на правата им да е еднакво като произтичащо от едно и също деяние на
нарушителя на авторското право, те са участници в различни
правоотношения, отнасящи се до накърняване на различни техни блага
вследствие това деяние - за ползвателя произтичащите от отстъпеното му от
автора изключително право на използване, а за автора от всички останали
неотстъпени права. Във втората хипотеза се касае за нетипична или
извънредна процесуална легитимация, каквато е процесуалната субституция
по чл.26,ал.2 от ГПК, при която се предявяват чужди права в изрично
предвидените със закон случаи, какъвто е този по чл.95в,ал.1 от ЗАПСП. При
него исковете по чл.95 и чл.95а от ЗАПСП е допустимо да се предявят от
името на организацията в защита на чужди права – тези на неин член автор на
произведение, по отношение на което й е предоставил за управление или
защита свои авторски права. По настоящото дело ищецът „Ц. за и. на ф. е.
"Ф"““ЕООД твърди по силата на сключен с ищеца Г. като автор на процесната
фотография договор да е носител на изключителното право на използването
й, което да е нарушено от ответника посредством публикуването й на
електронната му страница във „Фейсбук“. При тези обстоятелства ищцовото
дружество няма качеството на „особен ищец“ по чл.95в,ал.1 от ЗАПСП, на
каквото се настоява и пред окръжния съд и в частната жалба, а процесуалната
му легитимация като условие за допустимост на иска произтича от
твърдяното титулярство на изключителното право на използване, отстъпено
му с договор от автора, в защита на каквото е предявил иска.
В обстоятелствената част на исковата молба се твърди фактическите
действия на ответника по публикуване на процесната фотография без
10
разрешение на автора на неговата страница във „Фейсбук“ с текст към нея с
рекламна цел да популяризира дейността му, свързана с изучаването на
френски език, идентична с тази на дружеството-ищец, да са довели до
нарушаване на конкретно посочени авторски права и от тях да са произтекли
имуществени и неимуществени вреди за двамата ищци, за чието
обезщетяване претендират чрез присъждане на суми в размер, определен в
хипотезата на чл.95а,ал.1,т.1 от ЗАПСП, съобразно обстоятелствата по
чл.95,ал.3 от ЗАПСП, каквито са изложени. В исковата молба, обаче, са били
наведени обстоятелства за търпени единствено от ищеца Г. като автор
конкретни негативни последици, но не и за такива, накърняващи
имуществената сфера на дружеството-ищец като изключителен ползвател на
фотографията, доколкото след първото уточнение на исковата молба става
ясно, че Г. претендира за обезщетение на претърпени от нея неимуществени
вреди, а дружеството за имуществени, без да е ясно в какво се изразяват те.
Правилно, с оглед тази непълнота на обстоятелствената част на исковата
молба, същата с първо постановеното в тази насока разпореждане от
29.09.2020г. на окръжния съд е била оставена без движение. С подадената в
отговор на дадените указания уточняваща молба от 01.10.2020г. относно
имуществените вреди ищците са изложили обстоятелства, които считат, че са
от значение за размера на претендираното обезщетение по смисъла на
чл.95а,ал.1,т.1 във връзка с чл.95,ал.3 и ал.4 от ЗАПСП. Следва в тази връзка
от една страна да се има предвид, че настъпването на конкретни по характер
вреди е правопораждащ юридически факт и елемент от основанието на
претенцията за парично обезщетяване на такива, а обстоятелствата, при които
са настъпили тези вреди по смисъла на чл.95,ал.3 от ЗАПСП, са от значение
за размера на претенцията при определяне на дължимата за обезвреда сума.
От друга страна следва да се има предвид, че дадената от ищците правна
квалификация на изложените от тях обстоятелства не е обвързваща за съда. В
тази връзка, сред посочените обстоятелства са налице и такива относно самия
характер на вредата, с оглед твърденията за това, че процесната фотография
на ищеца Г. е отдадена от нея за ползване на дружеството-ищец, поради което
то има право на обезщетение за претърпените имуществени вреди,
заместващо дължимото се лицензионно възнаграждение, или по същество се
сочи дружеството-ищец като изключителен ползвател на фотографията да е
претърпяло имуществена вреда, изразяваща се във възнаграждението, което
11
би получило за осъщественото от ответника без разрешение използване на
същата, в случай, че помежду им бе сключен възмезден договор за
преотстъпване на използването. С оглед това индивидуализиране на вредата,
неправилно със следващите си разпореждания окръжният съд е продължил да
оставя без движение исковата молба за уточняване на вредата, като с
подадените в отговор молби дружеството-ищец е и препотвърждавало
претърпяната от него вреда да се изразява в неполучено от него в качеството
му на изключителен лицензиант на авторското право на използване на
фотографията лицензионно възнаграждение за осъщественото от ответника
използване. С така подадените уточняващи молби ищецът е започнал да
счита, че посочената имуществена вреда е настъпила за него вследствие
неоснователно обогатяване на ответника, за каквото разполага със специален
иск по ЗАПСП, позовавайки се на чл.95а,ал.1,т.1 във връзка с правилото на
чл.95а,ал.2 от този закон, което поддържа и в депозираната частна жалба.
Отговорността по чл.95,ал.1 във връзка с чл.95а,ал.1,т.1 и ал.2 от ЗАПСП е
специална деликтна отговорност за обезщетяване на вреди от нарушение на
авторско право. Съжденията на ищеца в тази насока се отнасят до правната
квалификация на претенцията, която съдът е длъжен сам да определи въз
основа на наведените с исковата молба фактически обстоятелства и
кореспондиращ на тях петитум, подвеждайки ги под хипотезиса на конкретна
правна норма, даваща защита на предявеното субективно материално право.
Дали надлежно индивидуализираното от ищеца в обстоятелствената част и
петитума на исковата молба материално право произтича от неоснователно
обогатяване или от деликт е въпрос на правна квалификация, а не на петитум,
поради което неправилно окръжният съд е оставял без движение исковата
молба за уточняване дали претендираното обезщетение е за неоснователно
обогатяване или за пропуснати ползи от нереализирано лицензионно
възнаграждение вследствие нарушение на авторско право, факти за каквото
именно са били изложени, и неправилно с обжалваното разпореждане е приел
такава нередовност за неотстранена и водеща до несъответствие между
фактическите твърдения и искането. С уточненията относно естеството на
вредата, произтекла от твърдяното нарушение на изключителното право на
дружеството-ищец, отстъпено му от автора, да използва процесната
фотография, извършено от ответника чрез използването й без разрешение, и
заявеният първоначално петитум за присъждане на обезщетение за
12
претърпени имуществени вреди от това нарушение, ищецът е очертал
предмета на спора, сочещ фактическият състав на търсена с иск по чл.95,ал.1
във връзка с чл.95а,ал.1,т.1 от ЗАПСП защита.
Обсъденото дава основание на настоящата инстанция да отмени
обжалваното разпореждане като неправилно и да върне делото на окръжния
съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Предвид изложените мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане №261989 от 26.02.2021г., постановено по
гр.дело №714/2020г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, с което е върната
исковата молба в частта й относно предявения от „Ц. за и. на ф. е.
"Ф"““ЕООД иск за осъждане на „Сдружение Б.ф. д. А. Д. Л. - А.Ф.“ „…за
причинени имуществени вреди в размер на 1000лв., настъпили вследствие на
неоснователно обогатяване от негова страна поради неплащане на
съответното лицензионно възнаграждение за ползване на процесните
фотографии към особения ищец – изключителният лицензиант на авторски
права върху същите в лицето на „Ц. за и. на ф. е. "Ф"““ЕООД.
ВРЪЩА делото на Окръжен съд-Пловдив за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13