СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
03.04.20г.
Софийски градски съд
І-12 състав с:
Председател:
Георги Иванов
Разгледа в съдебно
заседание на 05.03.20г. /с участието на секретаря Д. Цветкова/ гражданско дело № 9277/17г. и констатира следното:
Предявени са искове от М.
Щ. и М. В. против З. „Б.и.“ АД с правно основание чл. 226 от КЗ за сумите:
по 200 000 лева – за всеки от ищците /обезщетение за неимуществени вреди –
следствие от ПТП/; 23 200 лева – за вторият ищец /обезщетение за имуществени
вреди – следствие от ПТП-е/. Претендира се /при условията на чл. 86 от ЗЗД/ и
законната лихва върху посочените суми за периода след 24.09.15г.
Съображенията на
страните са изложени по делото.
Представените по делото
доказателства удостоверяват, че:
На 24.09.15г. е
настъпило ПТП-е и в резултат на същото е загинал М. В. /живял на съпружески
начала с ищцата и баща на ищеца/. Посочените обстоятелства /фактическо
съжителство и роднинска връзка: баща – син/ са удостоверени по делото със –
свидетелски показания /събрани по делегация/ и с - писмено доказателство. Произшествието
е причинено от М. Ш.. Обстоятелствата, свързани с процесното ПТП-е /в това
число: деянието на делинквента, противоправността на деянието, вредоносният
резултат, причинно-следствената връзка между деянието и резултата, и вината на М.
Ш./ са удостоверени с наличният по делото писмен, гласен /събран по делегация/ и
експертен доказателствен материал /преценен в съвкупност/. Към датата на ПТП-е М.
Ш. е имал действаща застраховка „Гражданска отговорност” при ответника.
С оглед правилото на чл.
226, ал. 1 от ГПК – възражението /което е подкрепено с писмено доказателство/
на ответника /касаещо материално-правната легитимация на ищцата да поддържа
част от иска за неимуществени вреди/ се явява – неоснователно.
Събраният по делото
доказателствен материал /основно в тази насока – експертен/ не дава основание
да се направи извод, че и М. К. – водач на МПС-во, което също е участвало в
инцидента /конституиран в процеса като трето лице – помагач на ответника/ е
имал вина за настъпване на процесното ПТП-е. Това обстоятелство обаче /дори и
да бъде прието за установено/ не може да бъде противопоставено на ищцата /с
оглед правилата на чл. 53 от ЗЗД във връзка с чл. 122, ал. 1 от ЗЗД/. Евентуалният
спор между солидарните длъжници – делинквенти /и техните застрахователи/
подлежи на допълнително уреждане в хипотезата на чл. 127 от ЗЗД.
Възраженията на
ответника в посочените насоки са – неоснователни:
Горните обстоятелства
/относими към фактическият и правен състав на иска по чл. 226 от КЗ/ са
надлежно удостоверени със събраният доказателствен материал. Тези обстоятелства
свидетелстват, че в процесната хипотеза са налице предпоставките на цитираният
законов текст за присъждане на търсените обезщетения:
Искът за неимуществени
вреди на М. Щ. е основателен до размера на сумата 100 000 лева:
Председателят на
настоящият съдебен състав намира, че във всички случаи, когато е налице смъртен
случай - наличието на неимуществени вреди следва да се презумира /т.е.
обезщетение се следва винаги, във всички случаи на причинена смърт/. От друга
страна – по делото са събрани /при условията на делегация/ и гласни
доказателства, които удостоверяват конкретното измерение на процесните
неимуществени вреди. В същата връзка – удостовереното /с гласни доказателства –
събрани по делегация/ фактическо съжителско /на съпружески начала/ между ищцата
и пострадалия – легитимира /в процесуално и материално-правен аспект/ М. Щ. да
претендира заявеното обезщетение за неимуществени вреди.
Процесното обезщетение
се определя в контекста на правилото по чл. 52 от ЗЗД като председателят на
състава от една страна – съобразява горните принципни съображения, а от друга
страна отчита и конкретните /събрани по делото/ доказателства досежно
претърпените неимуществени вреди /свидетелски показания/. Съдът отчита също и
възрастта на пострадалия, възрастта на ищцата и наличието на доказателства за
съпричиняване на вредоносния резултат /по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД/:
Приетата по делото
комплексна експертиза установява, че в момента на инцидента пострадалият е бил
без поставен предпазен колан. Това обстоятелство /преценено в контекста на
конкретният механизъм на инцидента/ следва да се окачестви като – допринасящо
за настъпване на вредоносния резултат. В същата връзка обаче – председателят на
състава съобразява и констатацията на вещите лица относно – слабата ефективност
на обезопасителния колан /преценена в контекста на сложният механизъм на
ПТП-е/.
Относно исковете на М. В.:
Основен принцип в
правото е, че правоспособността са придобива в момента на раждане на
физическото лице /в този смисъл е чл. 1 от ЗЛС/. С оглед това – едва от този момент правният
субект може да придобие права /в това число и да претендира обезщетение за
неимуществени вреди – чрез законният си представител/. С други думи – правото
да се заяви обезщетение от страна на М. В.
предполага /изисква/ ищецът да е бил роден към момента на смъртта на М. В. /а
тази предпоставка в случая не е налице/. Единственото изключение от посоченото
принципно правило е това на чл. 2, ал. 1, б. „а“ от ЗН, но същото регламентира
друга /изцяло различна/ хипотеза.
Заявените искове обаче
следва да бъдат уважени – по аналогия с правилото на цитираният текст от ЗН. В
тази принципна насока е и Решение по дело №32/12г. на ВКС. Действително – този
съдебен акт на практика противоречи на посоченият по-горе основен правен
принцип. Същото съдебно решение обаче съдържа съображения за справедливост,
които председателят на състава споделя.
С оглед изложеното –
искът на М. В. за неимуществени вреди следва да бъде уважен до размера на
сумата 50 000 лева:
Последната сума е
определена по размер в съответствие с правилото на чл. 52 от ЗЗД /като
председателят на състава отчита горните принципни съображения, но съобразява и посочената
особеност, касаеща материално-правната легитимация на този ищец/. Съдът взема
предвид и конкретно събраният по делото /във връзка с тази претенция/ доказателствен
материал /психиатрична експертиза/.
Искът за имуществени
вреди на М. В. следва да бъде уважен /по същите съображения, изложени по-горе/
изцяло:
Пропуснатата издръжка
/полза/ е имуществена вреда, която също подлежи на обезщетяване в хипотезата на
чл. 226 от КЗ във връзка с чл. 51, ал. 1, изр. 1-во от ЗЗД и чл. 143, ал. 2 от СК. Размерът на тази претенция /заявена за периода: от раждането на детето до
навършването на пълнолетие/ е удостоверена /при условията на чл. 142, ал. 2 от СК/ с приетата по делото счетоводна експертиза /която изчислява по-голяма от
заявената сума/.
Частично основателни са
и акцесорните искове:
В полза на ищците следва
да бъде присъдена /при условията на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД/ и законната лихва
върху горните главници /обезщетенията за неимуществени вреди/ за периодите:
след 24.09.15г. - датата на произшествието /досежно дължимата на М. Щ. лихва/ и
след 04.01.16г. - датата на раждането на ищеца /досежно дължимата на М. В.
лихва/. Върху иска за имуществени вреди следва да се присъди законна лихва за
периода – след завеждане на делото /предвид периодичният характер на това
вземане/.
Възражението на ищците
по чл. 78, ал. 5 от ГПК е основателно /претендираното от ответника адвокатско
възнаграждение превишава минимума по Наредба № 1, поради което – заявената сума
следва да бъде редуцирана/.
Съдът,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „Б.и.“ АД да
плати на М.Ц.Щ. ЕГН ********** сумата 100 000 лева /обезщетение за
неимуществени вреди, следствие от ПТП-е/; на М.М.В. ЕГН ********** сумите: 50 000
лева и 23 200 лева /обезщетения за неимуществени и за имуществени вреди –
следствие от ПТП-е/ - на основание чл. 226 от КЗ; законната лихва върху първата
главница за периода след 24.09.15г. до цялостното й изплащане; законната лихва
върху втората главница за периода след 04.01.16г. до цялостното й изплащане;
законната лихва върху третата главница за периода след 20.07.17г. до цялостното
й изплащане и 638 лева – съдебни
разноски /съразмерно на уважените искове/.
ОТХВЪРЛЯ исковете за
сумите и за периодите – над посочените в горният дизпозитив.
ОСЪЖДА М.Ц.Щ. и М.М.В. да
платят на З. „Б.и.“ АД 6 116
лева съдебни разноски /съразмерно на отхвърлените искове; при приложение на
правилото по чл. 78, ал. 5 от ГПК/.
ОСЪЖДА З. „Б.и.“ АД да
плати на адвокат Г. 4 994 лева - адвокатски хонорар на основание чл. 38 от ЗА.
ОСЪЖДА З. „Б.и.“ АД да
плати на СГС 6 928 лева - държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Решението е постановено
при участие на ЗАД „ОЗК – З.“ АД и М.К.К. /3-ти лица, помагачи на ответника/.
Решението подлежи на
обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: