№ 294
гр. Пловдив, 19.10.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
закрито заседание на деветнадесети октомври, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев
като разгледа докладваното от Иван Хр. Ранчев Въззивно частно наказателно
дело № 20215000600519 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.249, ал.3, вр. Глава 22 от НПК.
Делото е образувано по подадена на 03.02.2021г. частна жалба от адв. В.
С. – защитник на подсъдимия С. Л. Р., против Протоколно определение от
27.01.2021 г. по НОХД № 2591/2020 г. на Пловдивския окръжен съд, с което в
проведеното разпоредително съдебно заседание са оставени без уважение
исканията им за прекратяване на наказателното производство на основание
чл.24, ал.1, т.3 от НПК и за прекратяване на съдебното производство и
връщане на делото на прокурора за допуснати нарушения на процесуалните
правила на досъдебно производство.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност и
необоснованост на атакуваното определение, като се набляга на няколко
основни обстоятелства.
Изразява се несъгласието с изводите на съда, че задочното привличане
на Р. в качеството му на обвиняем е процесуално издържано и с това действие
е прекъсната погасителната давност за наказателно преследване. Според
подсъдимия и защитата му на досъдебното производство са допуснати и
съществени процесуални нарушения, засягащи правото му на защита. Като
1
такива се приемат декларативното посочване в обвинителния акт, че Р. е
пълномощник на дружеството по силата на пълномощно, което не е
установено в хода на досъдебното производство и обвинението, че същият е
придобил инкриминираните фактури по неустановен начин. В тази връзка се
иска алтернативно от въззивната инстанция да отмени първоинстанционното
определение и да прекрати наказателното производство, поради изтекла
давност или да прекрати съдебното производство и върне делото на
прокурора.
При първоначалното разглеждане на делото друг състав на
Пловдивския апелативен съд с Определение № 260201/01.04.2021г. по ВЧНД
№ 59/2021г. е отменил изцяло Определение от 27.01.2021г. по НОХД №
2591/2020г., вместо което, на основание чл.250, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.3 от
НПК, вр. чл.80, ал.1, т.3 от НК е прекратил наказателното производство по
делото и отменил взетата спрямо подсъдимия С. Л. Р. мярка за неотклонение.
И при този процесуален изход на делото, предходният въззивен състав е счел,
че не следва да коментира основателността на възраженията на защитата за
допуснати на досъдебното производство съществени процесуални нарушения
на процесуалните правила, ограничили правото на защита на подсъдимия и
искането за връщане на делото на прокурора за отстраняването им.
По подаден касационен протест на АП – Пловдив, на основание чл.346,
т.4 от НПК с Решение № 60134/13.10.2021г. по н.д. № 560/2021г. на 3 н.о. на
ВКС е отменено горепосоченото определение на ПАС и е върнато делото на
същия съд, като друг съдебен състав да се произнесе по жалбата на защитата
на подсъдимия Р., в частта й за определението по чл.248, ал.1, т.3 от НПК.
Според касационната инстанция, контролиращият съд е следвало да
остави без разглеждане като процесуално недопустима въззивната жалба
срещу отказа на първостепенния съд да прекрати наказателното
производство. И това е така, защото определението за прекратяване на
наказателното производство се разглежда по реда на въззивното производство
на Глава 21 от НПК, а отказът да се стори това не попада сред категорията от
съдебни актове, които подлежат на самостоятелен въззивен контрол. И
неговата проверка се извършва заедно с тази на крайния съдебен акт на
първоинстанционния съд – присъдата. Още повече и след като в чл.250, ал.4
2
от НПК изрично е посочено, че проверката на определенията, свързани с
прекратяване на наказателното производство става по Глава 21 от НПК. В
резултат на което е преценено, че с разглеждането на въззивната жалба само в
тази й част и то в производство по реда на Глава 22 от НПК, контролиращият
съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила.
Настоящият състав, след като се запозна с материалите по делото и
изложените съображения в постъпилата жалба от защитата на подс. С.Р.,
намира за установено следното:
Частната жалба е подадена в срок и от лице с нужната процесуална
легитимация, като е процесуално допустима единствено в частта й за
произнасянето на съда по чл.248, ал.1, т.3 от НПК, за разлика от тази за
липсата на основанията по чл. 24, ал.1, т.3 от НПК.
Производството по настоящото дело е образувано по внесен
обвинителен акт от Окръжна прокуратура – Пловдив срещу обв. С. Л. Р. за
престъпление по чл. 255, ал.3, вр. ал.1, т.2, 6 и 7, вр. чл. 26, ал.1 от НК, тъй
като в периода 01.04.2008г. – 13.10.2009г. в гр. * при условията на
продължавано престъпление и посредствено извършителство /чрез
използване на П. Н. Р./ като пълномощник на „*“ЕООД – * е избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения за същото дружество в
особено големи размери – ДДС в общ размер на 55 992,02 лв.
В случая, както се упомена, предмет на разглеждане в производството
по чл.249, ал.3 от НПК е произнасянето на окръжния съд в разпоредително
съдебно заседание по въпросите, визирани в чл.248, ал.1, т.3 от НПК за
допуснати на досъдебното производство съществени и отстраними
процесуални нарушения по смисъла на чл.249, ал.4, т.1 от НПК.
Пловдивският апелативен съд намира, че липсват твърдените в жалбата
на защитника на подсъдимия отстраними процесуални нарушения от
проведеното досъдебно производство по делото.
На първо място се твърди, че декларативно в обстоятелствената част на
обвинителния акт е посочено, че генералното пълномощно за цялостната
дейност на дружество „*“ЕООД не е било установено в хода на
3
производството като местонахождение. И ако не се изясни съществува ли
такова пълномощно, без да е приложено като оригинал или копие, при
неяснота в обхвата на правата и задълженията на пълномощника, реално се
затруднява правото на защита на подс. Р..
На второ място в обвинителния акт е посочено, че инкриминираните
фактури са били придобити по неустановен начин и невъзможността да се
установи кога, къде, как са се появили и са били осчетоводени, също
ограничава правото на защита на обв. Р..
Настоящата въззивна инстанция намира, че правилно окръжният съд е
преценил, че внесеният в съда обвинителен акт отговаря на изискванията на
чл.246, ал.2 и ал.3, вр. чл.102 от НПК. Повдигнатото срещу обв. Р. обвинение
има за предмет невярното документиране на подадени пред орган по
приходите на справки-декларации по ЗДДС и използването на всички
описани в обвинителния акт съпровождащи документи, послужили за
отразяване на съставомерните обстоятелства в тях, което няма пречка да
бъдат обект на допълнително изясняване по време на съдебното следствие
пред първоинстанционния съд, съгласно т.1 и т. 4.2 от ТР. №2/2002г. на
ОСНК на ВКС. До колко откриването, респ. неоткриването или
установяването на обстоятелствата за придобиване и използване на
посочените документи би било от значение за решаването на въпросите за
доказаността на формулираната от прокурора теза с повдигнатото срещу обв.
Р. обвинение е въпрос по съществото на делото, по което съдът дължи
произнасяне с крайния си съдебен акт.
В този ред на мисли, изложените доводи от защитата на подсъдимия Р.
за допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи отстраняването
им, посредством връщането на делото за доразследване за събиране на
допълнителни доказателства, както и за несъответствие на внесения в съда
обвинителен акт с изискванията на чл.246 от НПК, очевидно са
несъстоятелни.
Предвид на гореизложеното, Пловдивският апелативен съд, намира, че
следва да се остави без уважение подадената жалба от защитника на
подсъдимия, като се потвърди обжалваното определение на Окръжен съд –
4
Пловдив в частта му за произнасянето по чл.248, ал.1, т.3 от НПК, а в
останалата й част за отказа да се приложи чл.24, ал.1, т.3 от НПК, да се
остави без разглеждане като процесуално недопустима, поради което и на
основание чл.249, ал.3 от НПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Протоколно определение от проведеното
разпоредително съдебно заседание на 27.01.2021 г. по НОХД № 2591/2020 г.
на Пловдивския окръжен съд по отношение на въпросите по чл. 248, ал.1, т.3
от НПК.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като процесуално недопустима
въззивната жалба на защитника на подсъдимия - адв. С. в частта срещу отказа
на съда да прекрати наказателното производство по чл.24, ал.1, т.3 от НПК.
ВРЪЩА делото на Пловдивския окръжен съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5