Определение по дело №1/2025 на Административен съд - Русе

Производството е образувано по жалба на Р. Г. В., А. П. М., З. Д. В. и М. П. Б., от гр. Русе, против решение № 454 по протокол № 15/17.12.2024 г. на Общински съвет – Русе, с което е приета Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 6 на Общински съвет – Русе, за условията и реда за установяване на жилищни нужди, настаняване под наем и продажба на общинска собственост, в частта с която с § 11 се изменя чл. 33, ал. 5, т. 4. Съобр. текста критериите за класиране на жилищата по чл. 33 се изменят както следва: т. 4 - “местоположение – първа зона – 1 т.; втора зона – 3 т.; трета зона – 5 т.; четвърта и пета зона – 10 т.“.

С жалбата се релевира искане за спиране на действието на цитираната разпоредба. Излагат се съображения че предварителното изпълнение на разпоредбата би лишило жалбоподателите от реален шанс да бъдат класирани за закупуване на жилищата в които са настанени, тъй като жилищата им са във втора зона, за която в оспорваната разпоредба са предвидени 3 точки, а настанените в зона 4 и 5 – [жк], ще получат 10 точки при определен максимален брой жилища за продажба – 9 %. Т.е. ако не бъде допуснато спиране на предварителното изпълнение на действието на разпоредбата, докато приключи обжалването, допуснатият за продажба брой жилища ще бъдат продадени и е възможно за в бъдеще да не се продават такива жилища или ако се продават да е след значително дълъг период от време, което би им попречило да ги закупят, т.е. да им се нанесат значителни труднопоправими морални и имуществени вреди.

Съдът, след като се запозна с изложените в жалбата аргументи и представените доказателства намира, че в конкретния случай липсва опасност от настъпване на значителни и трудно поправими вреди, които да са противопоставими на презюмирания обществен интерес от действието на оспорената разпоредба. Съгласно текста на чл. 190, ал. 1 от АПК оспорването не спира действието на подзаконовия нормативен акт, освен ако съдът постанови друго. При допуснато по силата на закона предварително изпълнение съществува презумпция за наличие на основания по чл. 60, ал. 1 от АПК за такова изпълнение, оборването на която е в тежест на лицето, за което административният акт създава задължения. Негова е и тежестта евентуално да докаже, че от предварителното изпълнение на акта ще възникнат значителни или трудно поправими вреди - чл. 166, ал. 2 от АПК.

По силата на ТР № 5 от 8.09.2009 г. на ВАС разпоредбата на чл. 166, ал. 2 от АПК е приложима по отношение на всички актове, с които е допуснато по силата на отделни закони предварително изпълнение на административния акт, когато законът не предвижда изрична забрана за съдебен контрол. В случая изрично е предвидена възможност съдът да спре предварителното изпълнение, като следва доказателствата за настъпване на неблагоприятни последици (имуществени и неимуществени вреди) да са конкретни и убедителни. Основанията, подлежащи на установяване, се съдържат в чл. 166, ал. 2 от АПК и са свързани с настъпването на значителна или трудно поправима вреда за оспорващия. Чрез спиране изпълнението на административния акт при обжалването му се цели осигуряване защита на лицата, подали жалба или протест. В случая проверката за наличие на основанията за спиране по чл. 166, ал. 2 от АПК се ограничава до установяване действието на оспорените разпоредби в смисъл дали предварителното им изпълнение би могло да причини на оспорващите значителна или трудно поправима вреда до окончателното приключване на производството. Такъв извод не може да се формира от данните по делото.

С разпореждане от 02.01.2025 г. съдът е оставил искането без движение като е указал на оспорващите да представят доказателства, че са настанени в общински жилища и че тези жилища са включени в списък за продажба.

Първото указание е изпълнено. Относно второто указание молителите сочат, че същите отговарят на условията на чл. 35 от Наредба № 6 за закупуване на жилища, тъй като живеят в общински такива, но при точкуване на подадени заявления за закупуване предимство ще получат желаещите да закупят жилище в по „неатрактивни“ квартали.

Релевантни за искането са следните разпоредби от Наредбата:

Чл. 33, ал. 1, т. 1 - Общинският съвет по предложение на кмета на Община Русе определя: 1. общинските жилища за продажба на наемателите, настанени в тях по административен ред;

Чл. 33, ал. 3 (нова) По предложение на кмета на общината, общински съветник или група общински съветници, общинският съвет еднократно, в срока на мандата си, определя максимален брой жилища по ал. 1, т.1 за продажба, но не повече от 9% от общия брой на жилищата, включени в списъка по чл. 12, ал. 2 за настаняване под наем, с изключение на къщите, отредени за настаняване под наем на граждани с установени жилищни нужди. Броят на жилищата за настаняване под наем на граждани с установени жилищни нужди не може да бъде по-малък от 1400 жилища.

Ал. 4 (нова) Заявленията за закупуване се подават от желаещите в 30 дневен срок от публикуване на съобщението за влизане в сила на решението по ал. 3. Към заявлението за закупуване на общинското жилище, заявителите прилагат и документ за платена такса по чл. 59, ал. 1, т. 4 от Наредба №16 на Общински съвет - Русе.

Ал. 5 (нова) В случаите, когато са постъпили по-голям брой заявления от максимално определения от общинския съвет брой жилища за продажба, Комисията по чл. 6 от Наредбата определя кои жилища да преминат във списъка на общинските жилища, отредени за продажба, като класира жилищата в низходящ ред, съобразно следните критерии:…“.

При тълкуване на разпоредбите се очертава извод, че определянето на жилищата, които следва да преминат в списъка на жилища за продажба е обусловено от: 1/ наличие на влязло в сила решение за определяне на максимален брой жилища за продажба (без да се посочва обаче кои точно са тези жилища); 2/ подадени заявления за закупуване на жилища; 3/постъпили по-голям брой заявления от броя на определените за продажба общински жилища.

Както се каза по-горе молителите носят доказателствената тежест относно настъпването на обстоятелствата, които могат да доведат до настъпване на значителна или труднопоправима вреда. Липсват доказателства, че е открита процедура по определяне на брой жилища за продажба, липсват и доказателства, че по открита процедура молителите са подали заявления за покупка на общинско жилище.

Вярно е, че по смисъла на чл. 166 от АПК вредата се преценява като хипотетична, но тя следва да е в голяма степен вероятна. Правният интерес от търсената защита следва да е не само личен, но и пряк и непосредствен. Липсват доказателства, че към момента на искането съществува защитим интерес от спиране на изпълнението на действието на разпоредбата на подзаконовия нормативен акт.

Наличието на гласуван списък № 1 на общинските жилища за настаняване под наем на граждани с установени жилищни нужди, макар и да представлява отправна точка за определяне на процент жилища за продажба, не представлява обстоятелство, което би довело да нанасяне на потенциална вреда, такова не представлява и решението на колективния орган по чл. 33, ал. 3 от Наредба № 6. Правният интерес от осуетяване на изготвянето на списъка на точно определени жилища за продажба, респ. и класиране, е обусловен от участие в тази процедура – от участие чрез подаване на заявление за покупка, каквото молителите нито твърдят че са подали, нито твърдят че са били налице условията за подаване на такова заявление.

Искането следва да се отхвърли. Следва да се посочи, че изпълнението може да се спре при наличие на нови обстоятелства.

Предвид изложеното Административен съд - Русе, трети постоянен тричленен състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ искане по чл. 166, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс на Р. Г. В., А. П. М., З. Д. В. и М. П. Б., от гр. Русе, за спиране на допуснатото по силата на закона действие на чл. 33, ал. 5, т. 4 от Наредба № 6 на Общински съвет – Русе за условията и реда за установяване на жилищни нужди, настаняване под наем и продажба на общинска собственост

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.