Р Е Ш Е Н И Е
№ 1295
гр.Пловдив, 08.07.2019г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
- IX наказателен състав в публично заседание на първи юли, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ
при секретаря: ИЛИЯНА ЙОРДАНОВА
като разгледа АНД № 2719/2019г. по описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 18-0273-000890 от 07.01.2019г., издадено от
К. Р. Р.,
на длъжност *** РУ – гр.Хисар при ОД МВР – гр.Пловдив, с което на А.И.С., ЕГН:**********,
с адрес ***, на основание чл.175, ал.1, т.4 от Закона за движението по пътищата
е наложено административно наказание – глоба в размер на 140 лв. /сто и
четиридесет лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/
месеца, за нарушение на чл.103 от Закона за движението по пътищата;
В жалбата се застъпва становище, че наказателното постановление е
незаконосъобразно и неправилно постановено. Поддържа, че фактическите
констатации не отговарят на истината, а именно – че не е спрял на подаден
сигнал със стоп палка. Също сочи липса
на пълнота в изложените фактически констатации в АУАН, не може да разбере в кой
момент е обвинен, че му е подаван сигнал със стоп палка при движението си от гара Калояново посока
гр.Хисаря или когато се в движил от с.Калояново посока гара Калояново, като
поддържа, че той или спътникът му С. А. не са разбрали, че е подаван сигнал със
стоп палка тип МВР. Посочва още, че в нарушение на чл.42, т.4 от ЗАНН и чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН в АУАН и наказателното постановление не е посочена посока на
движение на автомобила, поради което може само да се гадае момента на
извършване на нарушението. На следващо място взема становище, че съгласно
разпоредбата на чл.103 от ЗДвП същата норма може да бъде нарушена по три
възможни начина, не е ясно в какво се състои твърдяното нарушение. Поддържа
още, че липсват мотиви за налагане на наказание в такъв висок размер. Предлага
наказателното постановление да бъде отменено. Процесуалният представител на
жалбоподателя – адвокат П. поддържа жалбата на изложените основания като
добавя, че е АУАН е съставен по докладна записка, в която се сочи, че
нарушението е установено на ул.„Асен Гаргов“, а в АУАН е записано, че е на
ул.„Александър Стамболийски“, както и че в докладната записка като час е
посочен 20:15 часа, а в АУАН – 20:20 часа. Посочва още, че преки свидетели –
очевидци на нарушението са М. Д., К.И. и Д.Г., нито един от тях не фигурира
като свидетел в АУАН, като не са спазени правилата на чл.40, ал.1 от ЗАНН.
Посочва и че от обстоятелствената част на акта и на наказателното постановление
не става ясно къде точно са били разположени служителите на МВР в с.Калояното – дали на ул.„Асен Гаргов“ или ул.„Александър
Стамболийски“ и в кой момент е подаден сигналът със стоп палка. Също предлага
наказателното постановление да бъде отменено.
Ответната страна – РУП – гр.Хисаря при ОД МВР – Пловдив, сектор „Пътна
полиция“ не изпраща представител, не взема становище.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от
наказателното постановление е връчен на 09.04.2019г., видно от приложената към
наказателното постановление разписка, а жалбата е подадена до РС – Пловдив на
10.04.2019г., съгласно отразения входящ номер. Жалбата също така е подадена от
легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/ , при наличие на
правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване
на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява ЧАСТИЧНО
ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 08.12.2019г., около 23:20 часа, в с.Калоянов, на ул.„Александър
Стамболийски“ – срещу магазин „Абрас“, на осветено
място, свидетелите К. Т. И. и Д. К. Г., както и М. Д., в качеството им на
служители на РУП – гр.Хисаря при ОД МВР – Пловдив осъществявали дейност по
контрол на движението, когато забелязали идващо от гарата на с.Калояново МПС –
лек автомобил „ФОРД МОНДЕО“ с рег.№ ***, движещо се с видимо висока скорост.
Свидетелят И. подал сигнал за спиране със стоп палка тип МВР, като в другата си
ръка държал работещ фенер, който движил с кръгови движения, който указал на
водача на гореописаното МПС да спре. Въпреки това същият водач не спрял, а
продължил движението си към центъра на село Калояново. По случая М. Д. съставил
докладна записка, водачът на същото МПС бил издирен по установения
регистрационен номер, а именно – жалбоподателят А.И.С..
С оглед на горното, на 20.12.2018г., свидетелят Н.И.Д., в качеството му
на *** при РУП – гр.Хисаря при ОД МВР – Пловдив съставил АУАН с бланков №
041123/20.12.2018г. срещу А.И.С. за нарушение на чл.103 от ЗДвП. Последният
АУАН бил съставен в присъствието и пописан от С., който не отразил възражения. Въз
основа същия акт било издадено обжалваното наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява
по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на
съдебното следствие свидетели К. Т. И. и Д. К. Г., които си спомнят случая,
описват движението на горепосоченото МПС, начина на подаване на сигнала и
факта, че водачът не се подчинил на последния. Също така от показанията на
свидетеля Н.И.Д. се установява начина на съставяне на АУАН. Съдът намира показанията
на свидетелите К. Т. И., Д. К. Г. и Н.И.Д. за последователни, логични,
непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност,
поради което приема същите за истинни. От същите показания се установява начина
на констатиране извършеното нарушение, фактите по същото, както и процедурата
по съставяне на акта.
На следващо място съдът намери, че показанията на свидетелите К. Т. И., Д.
К. Г. и Н.И.Д. добре кореспондират с тези на свидетеля С. А. А., който също
потвърждава, че не посочените дата и час е пътувал на описаното място с
жалбоподателя С., който управлявал МПС „Форд Мондео“,
но не могъл да види служителите на МВР, тъй като си играел с телефона. Същото
твърдение на А. очевидно не влиза в никакво противоречие с посоченото от И. и Г., че на водача бил подаден сигнал със
стоп палка, на който той не се подчинил.
Съдът намира за напълно изолирани и отделно от това – нелогични
обясненията на нарушителя С., който от една страна твърди, че мястото на
проверката било тъмно, неосветено, но същевременно сочи, че успял да забележи,
че имало двама полицай, които си обяснявали с ръце по между си, не видял да му
подават сигнал. Горните обяснения съдът намира за очевиден израз на една
защитна позиция.
Не на последно място следва да се отбележи, че в собственоръчните си
обяснения от 20.12.2019г. жалбоподателят С. сам е посочил, че е видял стоп
палката, но не спрял, защото се уплашил, като едва в обяснението си от
15.01.2019г. започва да твърди, че в същност не видял подаден сигнал.
Горната фактическа обстановка се установява и от писмени доказателства –
писмени обяснения на А.И.С. от 20.12.2019г. и 15.01.2019г., както и на С. А. А.
от 16.01.2019г..
Следва да се съобрази и разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, съгласно
която редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване
на противното. В случая противното не се установява, напротив – от вече
коментираната доказателствена съвкупност се констатира описаната фактическа
обстановка, а твърденията на жалбоподателя се явяват изолирани и нелогични.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед изложеното, съдът
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени
от компетентни органи притежаващи нужните
правомощия за тези действия, съгласно така представената Заповед №
8121з-515 от 14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи, като за актосъставителя
следва да се има предвид и разпоредбата на чл.189, ал.1 от ЗДвП, вр. с чл. 30,
ал. 1, т. 5 от ЗМВР. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са
налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до
опорочаване на административно - наказателното производство по налагане на
наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на
императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно
нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да
ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта
да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по
чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване
правото на защита на жалбоподателя. Спазени са
и сроковете по чл. 34 от
ЗАНН.
По отношение на правилността на наказателното постановление - в хода на
съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност, се
установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което А.И.С., ЕГН:**********,
с адрес *** виновно е нарушил разпоредбата на чл.103 от Закона за движението по
пътищата, за това, че на 08.12.2019г., около 23:20 часа, в с.Калоянов, на
ул.„Александър Стамболийски“ – срещу магазин „Абрас“,
като водач на МПС – лек автомобил „ФОРД МОНДЕО“ с рег.№ *** – при подаден
сигнал за спиране от контролните органи, а именно – подаден сигнал за спиране
със стоп палка тип МВР, не спрял плавно на посоченото място или в най-дясната
част на платното за движение.
В този смисъл установява се несъмнено, че именно жалбоподателят А.И.С. е
управлявал МПС – лек автомобил „ФОРД МОНДЕО“ с рег.№ *** на
08.12.2019г., около 23:20 часа, на описаното място – както от обясненията на
самия С., така и от изложеното от свидетеля А..
Също установи се, че А.И.С. не се е подчинил на подадения от свидетеля И.
сигнал за спиране със стоп палка тип МВР, съгласно показанията на свидетеля К. Т.
И. и Д. К. Г..
Обстоятелството, че мястото е било добре осветено се установява от
показанията на свидетелите К. Т. И. и Д. К. Г., които са категорични за
последното.
Съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че липса на
пълнота в изложените фактически констатации в АУАН, не може да разбере в кой
момент е обвинен, че му е подаван сигнал със стоп палка при движението си от гара Калояново посока
гр.Хисаря или когато се в движил от с.Калояново посока гара Калояново. Както
вече бе посочено, безспорно се установи, че свидетелят И. е подал ясно видим
сигнал на осветено място, която е ясно посочено в АУАН и наказателното
постановление, поради което в случая не подлежи на установяване дали и кога
нарушителят минал и друг път през същото място.
На следващо място съдът намира за неоснователно и твърдението, че в
нарушение на чл.42, т.4 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН в АУАН и
наказателното постановление не е посочена посока на движение на автомобила.
Разпоредбите на чл.42, т.4 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН изискват посочване
на място на извършване на нарушението, което място в АУАН и наказателното
постановление е посочено съвсем ясно –
с.Калоянов, на
ул.„Александър Стамболийски“ – срещу магазин „Абрас“.
Що се отнася до въпроса за посоката на движение на автомобила, то последния
касае не мястото, а начина на установяване на нарушението и същият бе изяснен в
хода на съдебното следствие, а именно – посоката на движение е била от гара
Калояново посока гр.Хисаря. Ето защо в случая не се констатира нарушение на чл.42,
т.4 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
Съдът намери за неоснователно и становището, че съгласно разпоредбата на
чл.103 от ЗДвП същата норма може да бъде нарушена по три възможни начина, не е
ясно в какво се състои твърдяното нарушение. В случая нарушението е описано
съвсем ясно, а именно – жалбоподателят изобщо не е спрял при подадения сигнал
за същото, ето защо очевидно трудно може да се сподели становището, че на същия
жалбоподател не било ясно, дали виновното му поведение се изразява в това, че
не бил спрял в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от
представителя на службата за контрол място и др. подобни.
Също така неоснователно е и
възражението за допуснато съществено процесуално нарушение предвид това, че
липсват мотиви за налагане на наказание в размер над минималния. Следва да се
посочи, че макар административнонаказващият орган винаги да е длъжен да
съобрази и индивидуализира размера на наказанието, то за същият не съществува
задължение да изложи нарочни писмени мотиви в този смисъл. Последното е видно
от разпоредбите на чл.57, ал.1, т.1 – т.10 от ЗАНН, в които е дадено
изчерпателно изброяване на задължителните реквизити на наказателното
постановление, в които подобно изискване липсва.
Съдът намери за неоснователно и възражението, че АУАН е съставен по
докладна записка, в която се сочи, че нарушението е установено на ул.„Асен
Гаргов“, а в АУАН е записано, че е на ул.„Александър Стамболийски“. В случая на
първо място следва да се съобрази, че административнонаказателното обвинение се
повдига и съответно – съставомерните факти се
посочват с АУАН, а докладната записка съставлява единствено документ за
служебно ползване. Също така в случая противоречие не се констатира, доколкото
както в докладната записка, така и в показанията на свидетелите улица ул.„Асен Гаргов“ до магазин „Абрас“ се сочи като мястото на което е бил разположен установъчния пункт, същевременно безспорно е, че
свидетелите И. и Г. са забелязали
управлявания от жалбоподателя автомобил да се движи по главната улица, в посока
– от гара Калояново.
На следващо място не може да бъде споделено и възражението във връзка с
обстоятелството, че в докладната записка като час е посочен 20:15 часа, а в
АУАН – 20:20 часа. В АУАН и наказателното постановление изрично е посочено, че
нарушението е извършено около 20:20 часа, не съществува задължение, нито
практически е възможно, нарушението да бъде посочено с точност до минута и
секунда.
Съдът намери за неоснователно и възражението, че преки свидетели –
очевидци на нарушението са М. Д., К.И. и Д.Г., нито един от тях не фигурира
като свидетел в АУАН, като не са спазени правилата на чл.40, ал.1 от ЗАНН. Съгласно
текста на чл.40, ал.3 от ЗАНН при невъзможност актът да бъде съставен в
присъствие на свидетелите на установяване нарушението, то АУАН се съставя в
присъствието на двама други свидетели В този смисъл и преценката на актосъставителя за горната възможност е изцяло оперативна
такава. Следва още да се съобрази, че законовото изискване на чл.40, ал.1 от ЗАНН актът за установяване на административното нарушение да се съставя в
присъствието на свидетелите, които са присъствали при извършване или
установяване на нарушението не е самоцел, а обслужва необходимостта от
установяване същите свидетели, включително и за техния разпит. Ето защо и дори
в случая да е било възможно свидетели на АУАН да бъдат К. Т. И. и Д. К. Г., то
същите са установени, призовани и разпитани от съда, ето защо и трудно може да
се сподели становището за съществено процесуално нарушение, накърнило правото
на защита на жалбоподателя.
Също така съдът намери, че в случая не се констатират основания за
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретно установеното нарушения,
както и обстоятелствата по същото, разкрива една степен на обществена опасност
на деянието, типична за общия случай на нарушение разпоредбата на чл.103 от ЗДвП, съобразена от законодателя при въздигане на същото в нарушение.
Процесното нарушение е такова на простото извършване и законодателят е
предвидил обществената опасност на подобно деяние, като последната не е
необходимо /и не е възможно/ да се установява във всеки отделен случай.
При разглеждане въпроса за съответствието на наложеното наказание с
тежестта на нарушението съдът констатира, че съгласно разпоредбата на чл.175, ал.1, т.4 от Закона за движението по
пътищата, за констатираното нарушение е предвидено административно наказание –
лишаване
от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и
глоба от 50 до 200. В случая на жалбоподателя С. е определено наказание лишаване от право да
управлява моторно превозно в максимален размер, а именно – 6 месеца, както и
глоба в размер, близък до максималния. Същите наказания като размер са
незаконосъобразни като необосновани, доколкото в наказателното постановление не
се сочат никакви мотиви за определяне на наказание по-високо от минималното –
нито във връзка с обществената опасност на деянието, нито предвид личността на
дееца. Не с твърди поредност на нарушението, определени неблагоприятни
последици от деянието, разкриващи по-висока степен на обществена опасност от
типичната, не се коментира личността на дееца и др.. Подобни отегчаващи
отговорността обстоятелства съдът не констатира и в хода на съдебното следствие.
Ето защо съдът счете, че така определените наказание следва да бъдат коригирани
към определения от закона минимум, а именно – лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 1 месец и глоба от 50 лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. второ от ЗАНН,
Районният съд Пловдив
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №
18-0273-000890 от 07.01.2019г., издадено от К. Р. Р., на длъжност *** РУ –
гр.Хисар при ОД МВР – гр.Пловдив, с което на А.И.С., ЕГН:**********, с адрес ***,
на основание чл.175, ал.1, т.4 от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание – глоба в размер на 140 лв. /сто и четиридесет лева/
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за нарушение
на чл.103 от Закона за движението по пътищата, като НАМАЛЯВА наложените на основание чл. 175, ал.1, т.4 от Закона за движението по
пътищата административни наказания – глоба в размер на 140 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца до
размер – глоба в размер на 50 лв. /петдесет лева/ и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 1 /един/ месец, като ПОТВЪРЖАДВА наказателното постановление в останалата му част.
Решението
подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението от страните,
че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд – гр.Пловдив, на
основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.