№ 13734
гр. София, 09.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20231110121816 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на .......... срещу .........., с която са
предявени искове с правно основание чл.411 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 17.04.2022 г. около 13:00 часа в гр. .............. е настъпило
ПТП с участието на застрахования при ищеца по силата на имуществен застраховка
„Каско“ /полица № ............ г. със срок на валидност 05.07.2021 г. – 04.07.2022 г./ л.а.
„Мерцедес CLS“ с рег. № ............. и л.а. „Мерцедес“ с рег. № .........., управляван от
.......... Й., при следния механизъм: водачът на л.а. „Мерцедес“ с рег. № ..........,
движейки се по ул. „Ген. Суворов“, удря спрелия от ляво л.а. „Мерцедес CLS“ с рег. №
............., в причинна връзка с което на последния са нанесени щети. Твърди, че в
качеството на застраховател е изплатил обезщетение в размер на сумата от 5 066, 15 лв.
на 03.06.2022 г. С изплащане на застрахователното обезщетение ищецът е встъпил в
правата на застрахования срещу ответника в качеството на застраховател, при когото
към датата на ПТП е застрахована гражданската отговорност на делинквента – за
изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 5 066, 15 лв. и ликвидационни
разноски в размер на 15 лв. или общо за сумата от 5 081, 15 лв. Твърди, че ответникът е
погасил част от сумата до размера на 3 809, 44 лв., като е останал непогасен остатък от
1 271, 71 лв.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати
сумата от 1 271, 71 лв., представляваща неизплатен остатък от регресно вземане по
щета № .........., ведно със законна лихва от датата на исковата молба – 26.04.2023 г. до
окончателното изплащане, и сумата от 99, 43 лв. мораторна лихва за периода
05.08.2022 г. – 26.04.2023 г. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника
.........., с който оспорва иска по размер. Моли съда да отхвърли предявения иск.
Претендира разноски.
1
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:
Безспорно е между страните, че на 17.04.2022 г. около 13:00 часа в гр. .............. е
настъпило ПТП с участието на л.а. „Мерцедес CLS“ с рег. № ............. и л.а. „Мерцедес“
с рег. № .........., управляван от .......... Й., при следния механизъм: водачът на л.а.
„Мерцедес“ с рег. № .........., движейки се по ул. „Ген. Суворов“, удря спрелия от ляво
л.а. „Мерцедес CLS“ с рег. № ............., в причинна връзка с което на последния са
нанесени щети.
Безспорно е между страните, че към датата на ПТП л.а. „Мерцедес CLS“ с рег.
№ ............. е застрахован при ищеца по силата на имуществен застраховка „Каско“
/полица № ............ г. със срок на валидност 05.07.2021 г. – 04.07.2022 г./.
С уведомление за шета от 19.04.2022 г. застрахователят е уведомен за
настъпилото ПТП, във връзка с което е образувана щета № ...........
Безспорно е между страните, че към датата на ПТП гражданската отговорност на
водача на л.а. „Мерцедес“ с рег. № .......... е била застрахована при ответника по силата
на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Безспорно е между страните, че на 03.06.2022 г. ищецът в качеството на
застраховател е изплатил застрахователно обезщетение в размер на сумата от 5 066, 15
лв. и че е сторил ликвидационни в размер на сумата 15 лв.
Безспорно е между страните, че ответникът е изплатил в полза на ищеца сумата
от 3 809, 44 лв. по образуваната при него щета.
Видно от представеното свидетелство за регистрация на автомобила, последният
е с дата на първа регистрация 06.07.2018 г.
Установи се от заключението на АТЕ, изготвено от вещото лице Й., че
стойността, необходима за възстановяване на щетите по л.а. „Мерцедес CLS“ с рег. №
............. по цени на официалния сервиз на марката, възлиза на сумата от 5 066, 15 лв., а
по средни пазарни цени – на сумата от 3 912, 58 лв. Към датата на ПТП автомобилът е
бил на 3 години 9 месеца и 11 дни, считано от датата на първоначална регистрация -
06.07.2018 г. Не се установява към този момент автомобилът да е бил в гаранция.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
По силата на разпоредбата на чл.411 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя
на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне, а в случаите, когато причинителят на вредата има сключена
застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
С оглед тази законодателна уредба предпоставките за уважаване на иск на това
основание срещу застраховател са: наличието на застрахователно правоотношение по
имуществена застраховка между ищеца и увредено лице /в т.ч. и по застраховка
„Каско“/; плащането на застрахователно обезщетение по нея; осъществено
непозволеното увреждане от трето лице по чл.45, ал.1 ЗЗД – деяние, вина,
противоправно поведение, вреда и причинна връзка между това деяние и претърпени
от застрахования по имуществената застраховка вреди, и наличие на валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ между делинквента и ответника по спора –
2
изисквания, които в дадената хипотеза са налице, с оглед отделените като безспорно
между страните обстоятелства, ангажираните писмени доказателства и заключението
на АТЕ.
С оглед изложеното с изплащане на застрахователно обезщетение ищецът се е
суброгирал в правата на застрахования срещу ответника в качеството му на
застраховател, при когото е застрахована гражданската отговорност на делинквента.
Обемът и съдържанието на суброгацията, респ. на суброгационното вземане на
застрахователя по имуществената застраховка, спрямо прекия причинител на вредите,
респ. срещу неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, са
изрично определени в закона, съгласно който застрахователят по имуществена
застраховка встъпва в правата на увреденото застраховано лице до размер на платеното
застрахователно обезщетение и обичайните разходи за определянетото му. Размерът на
застрахователното обезщетение по имуществената застраховка се определя в
съответствие с клаузите на договора и то трябва да бъде равно на размера на вредата
към деня на настъпване на събитието и се дължи от застрахователя в границите на
уговорената в договора застрахователна сума. Следователно на обезщетяване подлежи
действително настъпилата вреда, като нейната стойност е тази, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество. При пълно или
частично унищожаване на вещта, действителната стойност се определя от пазарната
цена, по която застрахованото имущество от същото качество и вид може да бъде
купено. Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната
стойност на имуществото към момента на застрахователното събитие, а от своя страна
действителната стойност не може да надвишава пазарната му стойност.
Установи се от заключението на АТЕ, че стойността, необходима за
възстановяване на увредения автомобил по средни пазарни цени, възлиза на сумата от
3 912, 58 лв.
Съдът намира за ирелевантно обстоятелството дали увреденият автомобил е бил
в гаранционен срок към датата на настъпване на застрахователното събитие. Съгласно
чл.343, ал.2 КЗ към застрахователните договори се прилагат общите правила на ТЗ и
ЗЗД, доколкото в КЗ не е предвидено друго. В нормата на чл.21, ал.1 ЗЗД е предвидено
относително действие на облигационното отношение (на договорните съглашения),
което се изразява в това, че договорът поражда действия между страните, а спрямо
трети лица – само в предвидените от закона случаи. При това положение
обстоятелството, че между застраховател и застрахован е уговорено ремонтирането на
застрахованото имущество - леки автомобили, да се извършва в оторизиран сервиз, е
ирелевантно за третите лица, каквито се явяват делинквентът, респ. застрахователят по
договор за застраховка „Гражданска отговорност“. Когато застраховател предостави на
застрахования преференциални условия, т.е. такива, чрез които му осигурява по-добро
обслужване или поема по-големи от обичайните разноски, или се задължава за повече,
в този случай застрахователят носи риска за това, респ. - не може да претендира суми,
надвишаващи средната пазарна цена за отстраняване на вредите. Следователно,
застрахователят носи риска, че няма да може да противопостави платените по
преференциалните условия суми на другите правни субекти. Този извод не се променя
в случай, че автомобилът е в гаранционен срок и че условие за бъдещо действие на
гаранционната отговорност е отремонтиране на застрахования автомобил в официален
сервиз. От друга страна – евентуалното загубване на правата по гаранцията не е пряка
и непосредствена последица от увреждането на автомобила при ПТП, а представлява
по-далечен причинен резултат, т.е. липсва пряка причинна връзка (същият би бил пряк
3
резултат не на увреждането, а на друго обстоятелството – липсата на отремонтиране на
автомобила в оторизиран сервиз), като самото увреждане при произшествието нито е
необходимо и достатъчно условие за настъпване на загубата на гаранцията, нито тя е
типичен, закономерен и адекватен резултат на това увреждане, а случайна последица,
която при това не е настъпила. Поради тези правни доводи делинквентът не дължи
възмездяване на вредите при по-високите цени на официален (оторизиран) сервиз, ако
същият резултат би бил постигнат и чрез ремонт в обикновен сервиз по средни пазарни
цени.
Третото лице, респ. застрахователят, при когото е застрахована гражданската му
отговорност, не може да бъде задължено да заплати на застрахователя повече, от
колкото дължи на застрахования. В този смисъл регресното право е в размер, който е
равен на по-малката сума между платеното застрахователно обезщетение и дължимото
деликтно обезщетение.
С оглед изложеното в полза на застрахователя е възникнало регресно вземането
за сумата от общо 3 927, 58 лв. (3 912, 58 лв. + 15 лв. ликвидационни разноски).
Ответникът е погасил чрез плащане задължението до размера на сумата 3 809,
44 лв., с оглед на което е налице неизплатен остатък в размер на сумата 118, 14 лв.
До посочения размер искът се явява основателен, а над тази сума до пълния
предявен размер от 1 271, 71 лв. искът следва да се отхвърли като неоснователен.
При забава в изпълнението на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение на кредитора в размер на законната лихва върху неизпълненото
задължение от деня на забавата, съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД, която в случая възлиза на
сумата 9, 24 лв. за периода 05.08.2022 г. – 26.04.2023 г., определена по реда на чл.162
ГПК.
До посочения размер искът се явява основателен, а над тази сума до пълния
предявен размер от 99, 43 лв. искът следва да се отхвърли като неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на спора на ищеца следва да се присъди, на основание чл.78, ал.1
ГПК, сумата 80, 59 лв. разноски по делото, съобразно уважената част от исковете.
В полза на ответника следва да се присъди, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата
от 181, 42 лв. разноски по делото, съобразно отхвърлената част от исковете.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ..........., ЕИК ........... да заплати на .........., ЕИК ..........., на основание
чл.411 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата 118, 14 лв., представляваща неизплатен остатък от
регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни
разноски по образувана при ищеца щета № .......... във връзка с ПТП, настъпило на
17.04.2022 г. около 13:00 часа в гр. .............., ведно със законната лихва от датата на
исковата молба – 26.04.2023 г. до окончателното изплащане, както и сумата 9, 24 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода 05.08.2022 г. – 26.04.2023 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.411 КЗ за сумата над 118, 14 лв. до пълния предявен
размер от 1 271, 71 лв. и иска по чл.86, ал.1 ЗЗД – за сумата над 9, 24 лв. до пълния
предявен размер от 99, 43 лв. – като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
4
ОСЪЖДА ..........., ЕИК ........... да заплати на .........., ЕИК ..........., на основание
чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 80, 59 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА .........., ЕИК ........... да заплати на ..........., ЕИК ..........., на основание
чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 181, 42 лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5