№ 22991
гр. София, 15.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Частно
гражданско дело № 20221110108396 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 410 от ГПК и е инициирано със заявление на „(ФИРМА),
ЕИК ...., седалище и адрес на управление в (АДРЕС), представлявано от управителя
Р.И.М.Т., ЕГН **********, чрез пълномощниците й юр. М.М. и адв. П.В., със съдебен адрес
в (АДРЕС) Процесуалните представители на заявителя искат да бъде издадена заповед за
изпълнение против Б. ТР. СТ., ЕГН **********, с адрес в (АДРЕС), за сумата от 2 584,91 лв.
(две хиляди петстотин осемдесет и четири лева и деветдесет и една стотинки), от която а)
1 000 лв. (хиляда лева) – главница, ведно със законната лихва върху нея от датата на
постъпване на заявлението в съда – 17.02.2022 г., до окончателното изплащане на вземането
и б) 1 584,91 лв. (хиляда петстотин осемдесет и четири лева и деветдесет и една стотинки) –
лихва за забава за периода от 26.09.2008 г. до 26.09.2010 г., както и за направените от
заявителя разноски за заплащане на държавна такса в размер на 51,70 лв. (петдесет и един
лева и седемдесет стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. (петдесет
лева).
Процесуалният представител на дружеството - заявител твърди, че паричното
вземане произтича от договор за издаване на револвиращата международна кредитна карта с
чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № 000CC – R – 004107, сключен
на 26.09.2008 г. между „(ФИРМА) и Б. ТР. СТ.. С договор от 19.12.2019 г. заемодателят
„(ФИРМА) е цедирал вземането си на „(ФИРМА) а с договор за цесия от 11.12.2020 г.
вземането е придобито от дружеството – заявител.
Със заявлението са представени платежен документ за внесена държавна такса,
пълномощни и писмени доказателства.
Съдът, след като се запозна със заявлението и представените с него документи,
намира искането за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение за допустимо
и основателно, предвид следните съображения:
Вземането, за което е подадено заявлението е за парична сума, исковата претенция за
която би била подсъдна на районен съд, тъй като е с цена до 25 000 лв. (чл. 104 т. 4 от ГПК).
1
В този смисъл искането на „(ФИРМА) – София попада в приложното поле на чл. 410 ал. 1 т.
1 от ГПК. Заявлението се разглежда от местно компетентния съд, съобразно подсъдността
по чл. 411 ал. 1 от ГПК – според справките за постоянен и настоящ адрес, настоящият адрес
на длъжника, който има качеството „потребител“, е в гр. София, т.е. на територията на
съдебния район на Софийски районен съд.
Заявлението е и основателно, тъй като отговаря на формалните изисквания на чл. 410
ал. 2 вр. чл. 127 ал. 1 и чл. 128 т. 1 и т. 2 от ГПК и не са налице отрицателните предпоставки
по чл. 411 ал. 2 от ГПК. В заявлението са посочени всички реквизити, изискуеми за
редовността на искова молба и към него е приложен документ за внесена държавна такса и
пълномощни, удостоверяващи представителната власт на адв. П.В. и на юр. М.М.. Видно от
твърденията в заявлението, длъжникът има постоянен адрес на територията на Република
България и от данните по делото, не може да се направи извод, че не е с обичайно
местопребиваване извън страната.
Искането за издаване на заповед за изпълнение не противоречи на закона и на
добрите нрави и не се основава на неравноправни клаузи.
С оглед така изложените доводи, съдът счита, че заявлението следва да бъде уважено,
като бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение в полза на „(ФИРМА) –
София против Б.С.. Основателността на заявлението обуславя и уважаването на искането за
присъждане на направените от заявителя разноски за заплащане на държавна такса.
Водим от горното и на основание чл. 411 ал. 2 от ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
УВАЖАВА заявлението на „(ФИРМА), ЕИК ...., седалище и адрес на управление в
(АДРЕС), представлявано от управителя Р.И.М.Т., ЕГН ********** за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против Б. ТР. СТ., ЕГН
**********, с адрес в (АДРЕС), за сумата от 2 584,91 лв. (две хиляди петстотин осемдесет и
четири лева и деветдесет и една стотинки), дължима по договор за издаване на
револвиращата международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по
разплащателна сметка № 000CC – R – 004107, сключен на 26.09.2008 г. между „(ФИРМА) и
Б. ТР. СТ. и договори за цесия от 19.12.2019 г. и от 11.12.2020 г., от която а) 1 000 лв.
(хиляда лева) – главница, ведно със законната лихва върху нея от датата на постъпване на
заявлението в съда – 17.02.2022 г., до окончателното изплащане на вземането и б) 1 584,91
лв. (хиляда петстотин осемдесет и четири лева и деветдесет и една стотинки) – лихва за
забава за периода от 26.09.2008 г. до 26.09.2010 г., както и за сумата от 101,70 лв. (сто и един
лева и седемдесет стотинки) – направени от заявителя разноски за заплащането на държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение.
УКАЗВА да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК.
2
УКАЗВА препис от заповедта да се връчи на длъжника.
Разпореждането подлежи на обжалване, заедно със заповедта за изпълнение в
сроковете и по начините, указани в същата.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя, чрез процесуалния му
представител.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3