Р Е Ш
Е Н И Е
№ …………../………………2019г., гр. В..
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - В., VІІ-ми касационен състав,
в публично съдебно заседание
на тридесет и първи октомври 2019г.,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ Ж.
ТАНЯ ДИМИТРОВА
при участието на секретаря
Миглена Петкова
и прокурора Силвиян Иванов,
като разгледа докладваното от
съдия Ж. КНАХД № 2246/2019г.
по описа на съда, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на
Териториална дирекция Северна Морска в Агенция „Митници“ против Решение № 1421/15.07.2019г.
по АНД № 2629/2019г. по описа на ВРС, ХХІІ-и състав, с което е отменено Наказателно
постановление /НП/ № 394/2018/2019г. от 15.05.2019г. на Зам.директора на ТД
Северна Морска в Агенция „Митници“, с което на „М.Г. БИО“ ЕАД, ЕИК ххххххххх за
нарушение на чл.234, ал.1, т.1 от ЗМ, вр.чл.70, §1 от Регламент (ЕС) №
952/2013г. на Европейския парламент и Съвета, вр.чл.128, §1 и §2 от Регламент №
2015/2447 на Комисията, е наложена имуществена санкция в размер на 742.17 лв.,
представляваща 100 % от размера на избегнатите публични държавни вземания.
Касаторът твърди неправилност на
обжалваното решение поради допуснати процесуални нарушения и неправилно
приложение на материалния закон – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и
т.2 от НПК. Конкретно сочи, че ВРС неправилно е приел, че в хода на
административнонаказателното производство /АНП/ не са събрани категорични
доказателства, обосноваващи извод, че дружеството е избегнало отчасти
заплащането на дължими държавни вземания. Счита, че е налице
неправилна преценка, неразглеждане и съпоставяне на всички доказателства.
Възразява се срещу направения от ВРС извод, че при липсата на изготвен
окончателен доклад, представените доказателства имат само уведомителен характер
и нямат обвързваща доказателствена сила. Позовавайки се на разпоредбата на
чл.11, § 2 от Регламент (ЕС, Евроатом) № 883/2013 на ЕП и Съвета от 11
септември 2013г. относно разследванията, провеждани от Европейската служба за
борба с измамите. Изтъква, че предоставената от ОЛАФ информация потвърждава
съмненията на митническите органи относно занижената митническа стойност по
конкретната митническа декларация. Конкретно с жалбата се сочат представената
Бланка на ОЛАФ, подписана от директор на отдел, писмо № ОСМ
(2018)18661/03.09.2018г. на ОЛАФ, към което са представени 23 износни
декларации за доставки на палмово масло за РБ на „М.Г. БИО“ ЕАД и износната
малайзийска декларация, която сочи, че макар и да е частен документ, дава пълна
характеристика на стоките по отношение техния вид, количество и цена и в нея е посочена
стойност, превишаваща с около 30 % стойността, декларираната в българската
вносна митническа декларация, което е посочено и в писмото на ОЛАФ. Сочи, че нейната
стойност представлява договорната такава за стоките, продадени за износ в
митническата територия на Съюза, съобразно изискванията на чл. 128, § 1 и § 2
от Регламента за изпълнение № 2015/2447. Твърди, че липсата на фактурата на
по-високата стойност не е пречка за определяне на по-висока митническа стойност
по реда на чл.70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл.128, § 1 и § 2 от
Регламент № 2015/2447, поради което неправилно ВРС е приел, че от съдържанието
на износната декларация не може да се формира окончателен извод за
действителната договорена или реално платена цена. Настоява, че представените в
хода на съдебното производство обяснения от износителя – Ф.И.SDN BHD от
27.03.2018 г., че упоменатият във фактурата вътрешен номер на договор от SAP
системата на износителя е само за вътрешна справка на IFFCO, не кореспондират
със събраните от административнонаказващия орган /АНО/ доказателства. На
следващо място сочи, че ВРС не е коментирал в мотивите си констатациите на OLAF
за систематично занижаване на стойността с около 30 % при декларирането на внос
и за уговорен максимален размер на отстъпката – до 30 % за всяка доставка. Сочи,
че видно от представения от дружеството търговски договор конкретна търговска
отстъпка не е уговорена между страните към момента на приемане на митническата
декларация, поради което по аргумент от чл.130, § 1 от Регламента за изпълнение
№ 2015/2447 не следва да се взема предвид отстъпката при определяне на
митническата стойност по чл.70, § 1 от Кодекса. Касаторът намира за
неоснователен извода на ВРС за липсата на категорични доказателства,
обосноваващи извод, че е избегнато отчасти заплащането дължими държавни
вземания, т.к. митническите органи са извършили задълбочен анализ на
митническата стойност на внесените в ЕС стоки с код по КН 15119099 с произход М.,
като е установено, че с изключение на месеците февруари, август и ноември,
митническата стойност на процесната стока в РБ е по-ниска. По изложените
съображения касаторът счита, че нарушението е безспорно установено и ВРС е
постановил неправилно решение, поради което претендира неговата отмяна. В
съдебно заседание, чрез процесуален представител – гл.ю.к.К., поддържа жалбата.
Претендира отмяна на въззивното решение и за потвърждаване на НП.
Ответната страна – „М.Г. БИО“ ЕАД, оспорва
касационната жалба по подробни съображения, изложени в писмен отговор вх.№ 57342/05.08.2019г.
Намира за правилни изводите на ВРС досежно доказателствената стойност на
писмото на OLAF и на износната митническа декларация като в тази връзка се
позовава на Решение на СЕС от 15 септември 2011г., ДП Груп, С-138/10,
EU:C:2011:587, т.35. Относно установеното разминаване в стойностите с около 30 %
сочи, че същото се дължи на договорената търговска отстъпка, която не е
отразена в износната декларация. В съдебно чрез пълномощника – адв.Ж., поддържа
отговора и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура-В.
дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението
на ВРС е правилно, т.к. по делото не са събрани достатъчно доказателства,
обосноваващи извод за извършено нарушение по чл.234 от ЗМ.
Касационната жалба е подадена от надлежна
страна, в законоустановения срок поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна пред ВРС е установено,
че на 20.11.2017г. между „М.Г. БИО“ ЕАД и Ф.И.СДН.БХД
бил сключен договор за продажба № BUL/SV/171120/255/01 с предмет на договора
113.3 тона палмово масло марка IFFCO HQPO 4042 и договорена цена 542.50 USD. На 24.01.2018г. на пристанище В. Запад с м/к С.A
пристигнали контейнери № № МRKU7382779, MSKU7138234 и TCLU2521222, натоварени с
общо 3 399 туби, бруто тегло 70 223.34 кг. „палмов олеин“. На 05.02.2018г. за
стоката била подадена митническа декларация за поставяне под режим „митническо
складиране“ MRN 18BG002002J0001161/30.01.2018г. В последствие за част от
стоката, поставена под режим „митническо складиране“, била подадена митническа
декларация № MRN 18BG002005H0001843/05.02.2018г. за поставяне под режим
„допускане за свободно обращение на стоки, предмет на освободена доставка по
ДДС за друга държава членка“. В кл.22 била посочена обща фактурна стойност 12
152 USD, митническа стойност 20609,32 лв. Бруто тегло - 23139,20 кг., нето
тегло 22400 кг., тарифен код ********** и държава на произход - М..
Към декларацията от 05.02.2018г. били
приложени фактура № 37637731/22.12.2017г., издадена от F ISDN BHD към «М.Г.
Био» ЕАД за 3х20`FT контейнера, съдържащи 67,98 метрични тона палмово
малсо IFFCO HQPO 40/42, опаковани в 3399
колета, опаковъчен лист, коносамент, сертификат за анализ, здравен сертификат,
фитосанитарен сертификат, сертификат за произход, фактура за транспортни
разходи, декларация за данните.
Поради съмнения, че декларираната в митническа
декларация стойност е действителната продажна цена, митническите органи
предприели проверка и извършили анализ на митническата стойност на стоки с код
по КН на ЕС ********** с произход М. във всички държави членки за периода от
2013г. до 2017г. Проверката приключила с решение с
рег. № 32-101934/10.04.2018г. към MRN: 18BG002005H0001843/05.02.2018г. на Н-ка на Митница В., с което е отказал приемането
на митническата стойност на декларираната
стока по митническата декларация; и коригирал стойността в кл.46 „Статистическа стойност“ вместо 20609.32
да се чете като: 30688. Със същото решение са начислени дължими суми за
доплащане на мито (А00) в размер на 907.08 лв., ведно с лихва за забава върху
размера на държавните вземания на основание чл.114, пар.1 и пар.2 от Регламент
(ЕС) № 952/2013г. на Европейския парламент и Съвета.
Впоследствие била отправена и молба до OLAF да потърси митническите
органи на М. за получаване на информация за стойността, на която стоките били
изнесени от М..
На 03.09.2018г. от Директора на отдел В1 – Митнически и търговски измами
към Директорат В при Европейска служба за борба с измамите, адресирано до
госпожа Ив. П., главен експерт „Митници“, дирекция „Митническо разузнаване и
разследване“, Агенция Митници, било изпратено писмо, според което във връзка с
проведена работна среща в К Л на 30 юли 2018г., малайзийските власти
предоставили на Европейска служба за борба с измамите декларациите за износ за
23 пратки палмово масло, изпратени в Б. и съответстващи на вноса в Б., който
бил изпратен за проверка. Според предоставените данни за декларираната за износ
стойност, вносителят системно занижавал с 30 % стойността на стоката при
деклариране на вноса в Б.. Посочено било още, че фактурата, вписана в
декларацията за износ от М., е различна от фактурата, посочена в декларацията
за внос в Б., която е невярна. Към писмото Европейска служба за борба с
измамите била приложена износна митническа декларация на F I SDN BHD
за 3399 колета, бруто тегло 70019,400 кг с регистрационен № B18212018568 от 20.12.2017
г.
Въз основа на данните от износната декларация било прието, че
декларираната пред митническите органи стойност на палмовия олеин е занижена
спрямо платената при износа от М., с което дружеството е извършило нарушение по
чл.234, ал.1, т.1 от ЗМ. За същото му бил съставен АУМН № 333/24.11.2018г., а
въз основа на него било издадено и процесното
НП № 394/2018/2019/15.05.2019г., с което на дружеството е наложена имуществена
санкция в размер на 742.17 лв., представляваща 100 % от размера на избегнатите
публични държавни вземания.
От правна страна ВРС е приел, че АУМН и НП са
издадени от компетентни длъжностни лица и отговарят на изискванията на чл.42,
чл.43 и чл.57 от ЗАНН, но от анализа на разпоредбите на чл.234, ал.1, т.1 от
ЗМ, чл.70, пар.1 от Регламент (ЕС) 952/2013 и чл.128, §1 от Регламент №
2015/2447 следва, че събраните доказателства не установяват по несъмнен начин
извършването на административно нарушение. Въззивният съд е приел, не става ясно как
митническите органи са стигнали до извода, че действителната продажна цена на
процесното количество е USD17 360 /единична
цена FOB 775.00 за ветричен тон/. Посочил е, че такава цена няма в представената по
делото износна декларация, а освен това и същата не може да обвърже друго лице,
освен подателя на декларацията. Изложени са мотиви, че износната декларация не
е документ, който може да удостовери действително платената или подлежаща на
плащане цена, тъй като същата е съставена от другата страна по договора и не
може да бъде изключено посочването на грешна стойност. Въззивното дружество не
може да носи отговорност за верността на данните, отразени в износната
декларация, при условие че подадената от него вносна декларация отговаря на
стойността на фактурата, приложена към вносната декларация и извършените
плащания. В тази връзка ВРС е съобразил и констатациите в доклада на Митница
Столична, според които при проверка на банковите извлечения не са установени
нареждани изходящи валутни преводи без основание към външнотърговски
контрагенти. Относно липсата на самата фактура към износната декларация на
по-висока стойност, ВРС е приел, че липсата на фактурата не позволява да се
достигне до извод, че действителната продажна цена е различна от митническата
стойност, посочена от въззивното дружество във вносната декларация. Писмото от
OLAF, според което вносителят системно занижава с 30 % стоката при деклариране
на вноса в Б., също не може да послужи за определяне на действителната
митническа стойност на процесната, стока, а от друга страна според писмо №
ОС/2018/0052 LC/2018/0247 от 28.02.2019г. проверката не е приключила и не е
издаден окончателен доклад, поради което е налице само кореспонденция с
уведомителен характер. По така изложените съображения ВРС е приел, че в хода на
проведеното АНП не е установено по несъмнен начин, че договорната стойност,
тоест действително платената или подлежащата на плащане цена за процесното
количество палмова мазнина е в размер на 17360 USD (единична цена FOB 775,00
USD за метричен тон), митническа облагаема стойност 28 855.72 лв., следователно
не може да се направи извод, че „М.Г. БИО“ ЕАД е избегнало да заплати отчасти
дължими държавни вземания, посочвайки във вносната декларация занижени
стойности на декларираната стока.
Така постановеното решение е правилно.
ВРС е установил вярно фактическата
обстановка, обсъдил е събраните доказателства и доводите на страните, и е
стигнал до обоснован извод за незаконосъобразност на наказателното
постановление.
Неоснователни са оплакванията на касатора
за допуснати от ВРС процесуални нарушения и липсата на изложени мотиви досежно
обстоятелства, въз основа на които митническите органи са стигнали до извод за
невярно декларирана митническа стойност, респ. за извършено нарушение по
чл.234, ал.1, т.1 от ЗМ.
Въпреки обемността на административната
преписка и множеството изнесени факти в АУМН и НП досежно съмненията относно достоверността
на декларираната митническа стойност, проведената процедура по чл.140, пар.2 от
Регламента за прилагане и акта, с който същата е приключила, на практика
изводът, че от страна на „М.Г. БИО“ е извършена „митническа измама“ е обоснован
единствено с данните от представената от ОLAF износна митническа декларация.
Всички изложени в АУМН и НП съображения
досежно констатираното занижаване на стойността при вноса с около 30%, за
установените данни за стойността на идентични стоки с произход М., декларирана
при внос на територията на ЕС от трети лица, както и данните от
кореспонденцията с OLAF, са относими към процедурата по чл.140, пар.2 от
Регламента за прилагане, като административното производство, приключило с
Решение № 32-101934/10.04.2018г. към MRN 18BG002005H0001843/05.02.2018г.,
e несъотносимо към производството, приключило с обжалваното наказателно
постановление.
За да обосноват извод, че е
извършена митническа измама, митническите органи са се позовали само на
износната декларация, която по арг. от чл.12, §4 от Регламент (ЕС, Евроатом) №
883/2013 е годно доказателство, но както правилно е приел ВРС, не е достатъчно
за да обоснове извод, че митническата стойност на процесната стока по смисъла
на чл.70, пар.1 и 2 от МК – т.е. че действително
платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с
местоназначение в митническата територия на Съюза, е именно тази, посочена в
износната митническа декларация.
Правилно ВРС е приел, че
в подкрепа на декларираната при износа стойност не са събрани никакви
доказателства, вкл. цитираната фактура, както и че износната митническа
декларация не е документ, който според МК удостоверява действителната
договорена или реално платена цена. Съгласно чл.5, т.12) от МК митническата
декларация е актът, с който дадено лице изразява в установена форма и по
установения начин желанието си за поставяне на стоки под определен митнически
режим, като посочва където е уместно специфични мерки, които следва да бъдат
приложени. „М.Г. БИО“ не е титуляр на режима „износ“ по смисъла на чл.5, т.35)
от МК, освен това приемането на износната декларация по чл.172 от МК - поради естеството
ѝ на едностранен акт, не представлява „решение“ по смисъла на чл.5, т.39
от МК – Решение от 15 септември 2011г., ДП Груп, С-138/10, EU:C:2011:587, т.35.
Следователно, стойността на стоката
декларирана при износа не обвързва българските митнически власти с
удостоверителна сила и подлежи на преценка, каквато в случая не е извършена.
Наличието на фактура, представена от вносителя с различна стойност на стоката
от стойността, която е декларирал износителя, не може да се обоснове извод, че
заявеното от износителя документира действително договорената и подлежаща на
плащане цена, а фактурата на вносителя е с неистинска стойност. Фактурите са
частни свидетелстващи документи и изцяло в тежест на митническата администрация
е да докаже, че стойността на стоката, посочена от износителя е действително
договорената и подлежаща на плащане стойност по смисъла на чл.29 §1 от
Регламента. Доказателства за това не се установява да са били събрани преди
издаване на НП, нито се представят в съдебната фаза пред ВРС. Липсва и валидно
установяване с окончателен доклад на ОЛАФ, че фактурата, представена при вноса
е неистинска.
Поради това като е направил извод, че не е
еднозначно и категорично доказано от издателя на НП, че именно фигуриращата в
малайзийската износна декларация стойност е митническата стойност на внесената
стока, ВРС е направил извод кореспондиращ с доказателствата и закона.
По изложените съображения обжалваното
решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила.
Водим от гореизложеното и на основание чл.
221, ал. 2, предл. първо от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
Административният съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1421/15.07.2019г. по АНД № 2629/2019г. по описа на ВРС, ХХІІ-и
състав, с което е отменено Наказателно постановление № 394/2018/2019г. от
15.05.2019г. на Зам.директора на ТД Северна Морска в Агенция „Митници“, с което
на „М.Г. БИО“ ЕАД, ЕИК ххххххххх за нарушение на чл.234, ал.1, т.1 от ЗМ,
вр.чл.70, §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. на Европейския парламент и Съвета,
вр.чл.128, §1 и §2 от Регламент № 2015/2447 на Комисията, е наложена
имуществена санкция в размер на 742.17 лв., представляваща 100 % от размера на
избегнатите публични държавни вземания.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.