РЕШЕНИЕ
№ 576
гр. Варна, 28.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ивелина Владова
Членове:Николай Св. Стоянов
Антония Якимова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело №
20253100500913 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА с вх. № 25300/19.03.2025г. подадена от
„Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Васил Левски“-Варна,
представлявана от директора М.Д.П.-Д., чрез процесуалния си представител срещу решение
№ 684/27.02.2025г. постановено по гр.д.№ 13930/2024г. по описа на ВРС, В ЧАСТТА, с
която са уважени предявените от Д. К. Г. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от
КТ, като Е ПРИЗНАТО за незаконно и отменено прекратяването на трудовото
правоотношение на Д. К. Г. извършено със Заповед № РД-09-1222/23.08.2024г. на Директора
на ответника Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Васил
Левски“ гр.Варна и Е ВЪЗСТАНОВЕНА на заеманата преди прекратяването на трудовото
правоотношение длъжност „Старши учител, общообразователен учебен предмет в
гимназиален етап - Английски език" при ответника „Професионална гимназия по
строителство, архитектура и геодезия „Васил Левски“-Варна и жалбоподателят Е ОСЪДЕН
да заплати на Д. К. Г. сумата от 933 лева сторени по делото разноски, както и сумата от 400
лева – съдебно-деловодни разноски в полза на бюджета на съдебната власт.
Въззивникът „Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия
„Васил Левски“-Варна, чрез процесуалния си представител оспорва решението в
обжалваната част с твърдения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на
1
крайните изводи на съда за основателност на предявените искове с правно основание чл.344,
ал.1, т.1 и т.2 от КТ. Поддържа изложените твърдения, че уволнението на ищцата поради
съкращаване на щата е предхождано от извършено от работодателя съкращаване на щата на
една от трите щатни бройки за „Старши учител, общообразователен учебен предмет в
гимназиален етап „Английски език“; от законно проведен подбор по правилата и критериите
на чл.329, ал.1 от КТ от нарочно създадена за целта комисия от работодателя. Счита, че
ангажираните гласни доказателства установяват критериите на подбора и причините ищцата
да получи най-нисък резултат. Моли първоинстанционното решение в обжалваните му части
да бъде отменено и предявените искове да бъдат отхвърлени.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт
въззиваемата страна – Д. Г., чрез пълномощника й, с който е изразено становище за
неоснователността й. Поддържа се, че решаващите изводи на първоинстанционния съд
обусловили отмяната на уволнението и възстановяването на ищцата на заемата длъжност са
правилни и законосъобразни и обусловени от анализа на всички събрани по делото
доказателства. Излага, че извършеният подбор е незаконосъобразен, тъй като не отговаря на
принципа за запазване на правоотношението с онези служители, които имат по-висока
квалификация и които работят по-добре. Позовава се на недоказаност на обективирания в
оспорения протокол за подбор извод, че ищцата работи най-зле от всички участващи в
подбора, който счита, че е следствие на злоупотреба с право от страна на работодателя.
Моли решението в обжалваните му части да бъде потвърдено.
Постъпила е и ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА с вх.№ 28412/27.03.2025г. подадена от Д. К. Г.,
чрез процесуалния й представител срещу решение № 684/27.02.2025г. постановено по гр.д.
№ 13930/2024г. по описа на ВРС В ЧАСТТА, с която Е ОТХВЪРЛЕН предявеният от
жалбоподателката против „Професионална гимназия по строителство, архитектура и
геодезия „Васил Левски“-Варна иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ, вр.чл.225 от
КТ иск за заплащане на сумата от 14981,82 лева, представляваща обезщетение за времето,
през което е останала без работа за периода от 02.09.2024г. до датата на приключване на
последното заседание пред съответната инстанция и Е ОСЪДЕНА да заплати на ПГСАГ
„Васил Левски“-гр.Варна сумата от 1748,36 лева – съдебно-деловодни разноски.
Жалбоподателката Д. Г., чрез процесуалния си представител поддържа, че решението
на ВРС в частта, с която е отхвърлен иска й за заплащане на обезщетение за оставане без
работа в следствие на незаконното уволнение е неправилно. Счита, че ангажираните по неин
почин доказателства чрез представяне на копие от трудовата й книжка в качеството й на
официален свидетелстващ документ, както и оригиналът на същата за справка в съдебно
заседание, са достатъчни да обосноват безспорен извод, че след уволнението не е започвала
работа. Оспорва изводите на съда, че фактът на оставане без работа следва да бъде
установяван допълнително и с регистрация в Бюрото по труда, а в случай на твърдения, че е
започнала работа излага, че същите следва да бъдат положително установени от насрещната
страна. Моли предявеният облигационен иск по чл.344, ал.1, т.3 от КТ да бъде уважен, както
и да бъдат присъдени сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
2
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна по
жалбата - „Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Васил
Левски“-Варна, чрез упълномощения представител. Оспорва основателността му предвид
висящността на иска за незаконност на уволнението, а отделно от това го счита за недоказан
по размер. При извод за основателността му заявява, че поддържа заявеното възражение за
прихващане с вземането на работодателя за заплатените от него обезщетения по чл.220 от
КТ в размер на 5005,94 лева и по чл.222, ал.1 от КТ в размер на 5005,94 лева.
В съдебно заседание страните поддържат заявените позиции и молят за уважаване на
въззивните им жалби както и за присъждане на съдебно-деловодни разноски.
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно
разписаните правомощия по чл. 269 от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата
нищожност или недопустимост. По останалите въпроси съобрази следното:
РС-Варна е бил сезиран с предявени от Д. К. Г. против Професионална гимназия по
строителство, архитектура и геодезия „Васил Левски“-гр.Варна обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ за признаване за
незаконно на уволнението на ищцата обективирано в Заповед № РД-09-1222/23.08.2024г. на
директора на ПГСАГ „Васил Левски“, с която е прекратено трудовото й правоотношение на
основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ поради съкращаване на щата; за възстановяване на
служителя на заеманата преди уволнението длъжност – „Старши учител, общообразователен
учебен предмет в гимназиален етап - Английски език" при ответника „Професионална
гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Васил Левски“- гр.Варна и за осъждане
на ответника да заплати сумата от 14981,82 лева, представляваща обезщетение за времето,
през което е останала без работа за периода от 02.09.2024г. до датата на приключване на
последното заседание пред съответната инстанция, но за не повече от 6 месеца, ведно със
законната лихва върху сумата считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
01.11.2024г. до окончателното й изплащане.
Ищцата Д. Г. твърди, че е била в трудово правоотношение с ответника
Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Васил Левски“-гр.Варна
по силата на сключен трудов договор № 21/07.02.2019г. за длъжността „Старши учител,
общообразователен учебен предмет в гимназиален етап - Английски език". Излага, че със
Заповед № РД-09-752/01.09.2020г. на директора на гимназията е прекратено трудовото й
правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ - поради съкращаване на щата. Заповедта
за прекратяване е била обжалвана пред съда и с решение № 634/31.03.2021г. по в.гр.д. №
629/2021г. на ВОС уволнението й е било признато за незаконосъобразно и е възстановена на
работа. В срока по чл.345, ал.1 от КТ е упражнила правото си да се яви и да заеме
длъжността. Посочва, че със Заповед № РД-09-380/24.11.2022г. работодателят й наложил
дисциплинарно наказание уволнение, поради извършени нарушения по чл. 188, т.З, вр.
чл.190, ал.1, т.2, т.7 от КТ и отново прекратил едностранно трудовото правоотношение, на
основание чл.330, ал.1, т.6 КТ. Заповедта била оспорена по съдебен ред и с решение №
1088/31.03.2023г. по гр.д.№ 589/2023г. по описа на ВPC уволнението било отменено като
3
незаконосъобразно. Ищцата излага, че се е явила да заеме длъжността на 01.07.2024г., като
непосредствено след това упражнила правото си на ползване на платен годишен отпуск в
периода от 15.07.2024г. до 29.08.2024г. След завръщане на работа на 30.08.2024г. и била
връчена Заповед № РД-09- 1222 от 23.08.2024г. на директора на ПГСАГ „В. Левски", с която
трудовото й правоотношение било отново прекратено поради съкращаване на щата
извършено със Заповед № РД-09-1199/19.08.2024г.
Твърди, че уволнението й е незаконно и немотивирано, като с оглед поредността му
се явява злоупотреба с работодателска власт и превратно упражняване на субективни права.
Счита заповедта за незаконосъобразна поради това, че не е била предшествана от надлежно
осъществен подбор по правилата и критериите на чл.329, ал.1 КТ от страна на работодателя,
доколкото направеният е осъществен преднамерено и с цел само да послужи като
възможност да бъде отстранена ищцата от заеманата длъжност. Твърди, че въпросът за
правото на подбор в настоящата хипотеза не е елемент от дискрецията на работодателската
воля и не е въпрос по целесъобразност, а се подчинява на определени изисквания,
установени с повелителни правни норми, които в случая са упражнени превратно – без да
става ясно как са поставяни оценките по съответните критерии. Твърди се също незаконност
на процедураната по уволнението и поради липса на поискано и получено предварително
съгласие на съответния синдикален орган в предприятието, чийто член е ищцата, на
основание чл. 333, ал.4 от КТ. Излага също, че процесното уволнение е в нарушение и на
правилата на Наредба № 4 на МОН от 30.11.2015г. и въведените с нея изисквания относно
характеристиките, съдържанието и структурата на учебния план, както и относно условията
и реда за утвърждаването на училищния учебен план. Поддържа и становище, че цялостното
поведение на работодателя, обективирано в процедурата по прекратяване на трудовото й
правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ разкрива признаци на злоупотреба с
право, поради което на самостоятелно основание счита, че води до извод за
незаконосъобразността му.
Моли съда да уважи предявените искове като отмени уволнението й със Заповед №
РД-09-1222 от 23.09.2024г. като незаконосъобразно, да я възстанови на заеманата преди
уволнението длъжност, както и да осъди ответната гимназия да й заплати обезщетение за
времето през което е останала без работа в следствие на уволнението, а именно в периода от
02.09.2024г. до датата на приключване на последното заседание пред съответната инстанция,
но не повече от шест месеца в размер на 14 981,82 лева, ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на подаването на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на задължението. Претендира и за присъждане на сторените по делото съдебно-
деловодни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника Професионална
гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Васил Левски“- гр.Варна, чрез
процесуалния си представител. Оспорва предявените искове като неоснователни и моли да
бъдат отхвърлени.
Не оспорва, че ищцата е работила по трудов договор при ответника, както и че със
4
Заповед № РД-09-1222 от 23.08.2024г. на Директора на Професионалната гимназия е
прекратено трудовото й правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ поради
съкращаване на щата, считано от 02.09.2024г. Не оспорва обстоятелството, че ищцата е била
синдикален член, както и че месечното й брутно трудово възнаграждение е в размер на
2496,97 лева. Твърди, че заповедта от 23.08.2024г., с която е прекратено трудовото
правоотношение на ищцата е законосъобразна, издадена в съответствие с приложимите
материално-правни и процесуални норми на КТ и мотивирана. Излага, че с предхождаща
уволнението Заповед № РД-09-1199/19.08.2024г. на Директора на ПГСАГ „Васил Левски"-
гр.Варна, считано от 20.08.2024г. е съкратен щата за длъжността „Старши учител,
общообразователен учебен предмет в гимназиален етап - Английски език" от 3 на 2.
Посочва, че прекратяването на трудовото правоотношение с ищцата е в следствие на
проведен подбор по правилата и критериите на чл.329, ал.1 от КТ от страна на работодателя.
Със Заповед №РД-09- 1200/20.08.2024г. на Директора е определена комисия за
осъществяване на подбор между учителите по английски език, която е извършила подбор
между всички учители по английски език - „Старши учител" и „Учител". За проведения
подбор е бил съставен Протокол № 1/21.08.2024г., според който ищцата е получила най-
ниска оценка, поради което е предложена за уволнение. Работодателят посочва, че в
изпълнение на действащия към момента на прекратяване на трудовия договор на ищцата
колективен трудов договор, работодателят е поискал от синдикалната организация на
Синдиката на българските учители към ПГСАГ „Васил Левски"- гр.Варна предварително
съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата и такова е било получено
/вх.№ РД-4365/22.08.2024г./. Поради това, че уволнението е извършено законно, моли да
бъде потвърдено. В евентуалност, при извод за основателност на предявените искове по
чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ, прави възражение за прихващане на вземането на ищцата по
чл.225 от КТ с изплатените й обезщетения по чл.220 от КТ в размер на 5005,94 лева и по
чл.222, ал.1 от КТ в размер на 5005,94 лева или общо в размер на 10011,88 лева.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа
страна:
Няма спор между страните, че ищцата Д. К. Г. е била в трудово правоотношение с
Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Васил Левски“-
гр.Варна по силата на трудов договор считано от 07.02.2019г., като е заемала длъжността
„Старши учител, общообразователен учебен предмет в гимназиален етап – Английски език“.
Същото е било прекратено на 01.09.2020г. със заповед на работодателя, на основание чл.328,
ал.1, т.2 от КТ и впоследствие отменено с влязло в законна сила решение № 156/12.08.2022г.
по гр.д.№ 3388/2021г. на ВКС. На 05.09.2022г. ищцата е уведомена с нарочно съобщение от
съда по гр.д.№ 12298/2020г. по описа на ВРС за възможността да се яви на работа за заемане
на длъжността в двуседмичен срок.
Със заповед № 4Р-09-380/24.11.2022г. на директора на ПГСАГ-гр.Варна е прекратено
повторно трудовото правоотношение на ищцата, на основание чл.188, т.3, вр.чл.190, ал.1,
5
т.2, т.7 от КТ, считано от връчване на заповедта на служителя /на 24.11.2022г./. Уволнението
е отменено с решение № 1088/31.03.2023г. постановено по гр.д.№ 589/2023г. на ВРС,
потвърдено с решение по в.гр.д.№ 1525/2023г. по описа на ВОС, недопуснато до касационно
обжалване с определение № 2689/30.05.2024г. по гр.д.№ 5446/2023г. на ВКС, към който
момент първоинстанционното решение е влязло в сила. На 19.06.2024г. ищцата е уведомена
с нарочно съобщение от съда по гр.д.№ 589/2023г. на ВРС за възможността да се яви на
работа за заемане на длъжността в двуседмичен срок.
С молба от 02.07.2024г. ищцата е заявила ползване на платен годишен отпуск в
периода от 15.07.2024г. до 29.08.2024г., който и е бил разрешен със заповед на работодателя
№ РД-11-1153/09.07.2024г. Към датата на явяване на работа – 30.08.2024г. на ищцата е било
връчено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328,
ал.1, т.2 от КТ поради съкращаване на щата.
На същата дата /30.08.2024г./ на Д. Г. е връчена и заповед № РД-09-1222/23.08.2024г.
на директора на ПГСАГ “Васил Левски“-гр.Варна, с която е прекратено трудовото й
правоотношение считано от 02.09.2024г. на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ. В заповедта е
посочено, че причината за прекратяването е извършено съкращаване на щата със заповед №
РД-09-1199/19.08.2024г. за утвърждаване на изменение на длъжностното разписание чрез
намаляване с една щатна бройка длъжността за „Старши учител, общообразователен учебен
предмет в гимназиален етап – Английски език“ и въз основа на извършен подбор от комисия
определена със заповед № РД-09-1200/20.08.2024г.
Представена е заповед № РД-09-1199/19.08.2024г. на директора на ПГСАГ “Васил
Левски“-гр.Варна, с която е утвърдено изменение на длъжностното разписание в гимназията
считано от 20.08.2024г., видно от което е намален с 1 брой щата за длъжността „Старши
учител, общообразователен учебен предмет в гимназиален етап – Английски език“ и същият
от 3 е станал 2 броя. Щатът за длъжността „Учител, общообразователен учебен предмет в
гимназиален етап – Английски език“ е 6 броя и остава непроменен. Това е и единствената
промяна в щатното разписание на гимназията.
Със заповед № РД-09-1200/20.08.2024г. на директора на ПГСАГ “Васил Левски“-
гр.Варна е назначена комисия в състав Председател – М.Л. /зам.директор/ и членова – М.Я.
/зам.директор учебна дейност/, И.И. /учител по БЕЛ/, К.В. /учител по химия/ и М.И. /учител
по икономика/ за извършване на подбор между педагогическите специалисти в ПГСАГ
“Васил Левски“-гр.Варна заемащи длъжностите „учител и старши учител
общообразователен учебен предмет в гимназиален етап – Английски език“.
Видно от съставения протокол № 1/21.08.2024г., назначената комисия е изготвила
критерии за извършване на подбора, както следва: 1.Степен на образование; 2. Степен на
квалификация; 3. Общ трудов стаж; 4. Трудов стаж в учебното заведение; 5. Принос за
подобряване качеството на учебния процес и повишаване авторитета на учебното заведение;
6. Работа с деца, родители, 7. Работа в екип и взаимоотношения с колеги. При оценяването
на общо 9 учителя, сред които и ищцата Д. Г., тя е получила максимални оценки – 6 по
критерии 1 и 3; оценка – 5 по критерии 2 и 4 и оценки 1 – по критерии 5, 6 и 7.
6
Видно от протокол от проведено онлайн заседание на ръководния орган към СО на
СБУ към ПГСАГ “Васил Левски“-гр.Варна, членовете на ръководството – председател,
секретар и член на ревизионна комисия са дали съгласие за прекратяване на трудовото
правоотношение с Д. К. Г. – член на синдикалната организация, на основание чл.328, ал.1,
т.2 от КТ.
Видно от представените фишове за работна заплата за м.09.2024г. и за м.11.2024г., както
и доказателства за извършени безкасови плащания от ПГСАГ “Васил Левски“-гр.Варна, на
Д. Г. са начислени обезщетения по чл.220, ал.1 от КТ за неспазено предизвестие в размер на
5005,94 лева /брутен размер/ с фиша за м.09.2024г., както и обезщетение по чл.222, ал.1 от
КТ в размер на 5005,94 лева /брутен размер/ начислен с фиша за м.11.2024г.
От заключението на проведената по делото Съдебно счетоводна експертиза, изготвена и
поддържана в съдебно заседание от вещото лице М. С. се установява, че брутното трудово
възнаграждение на ищцата към датата на прекратяване на трудовото й правоотношение е
2504,75 лева. Дължимото и такова определено за периода от 02.09.2024г. до 01.03.2025г. е в
размер на 15021,91 лева.
По делото са представени разпечатки от имейл кореспонденция, видно от които на
08.04.2020г. М.Л. е изпратила имейл на Д. Г. относно 8а клас, в който подаделката Л.
благодари на Г. за съдействието и изразява сигурност за това, че всяко дете от класа се
чувства обгрижвано. Отбелязано е, че „Подходът към учениците е с видими резултати“.
Представени са и разпечатки от интернет публикации от уеб страница с адрес: darik.bg,
видно от които ученици от 8а клас на ПГСАГ “Васил Левски“-гр.Варна, с преподавател Д. Г.
са участвали в Олимпиада 2020 по линия на Споразумението за големите бедствия към
Съвета на Европа и са се класирали в предизвикателство на първо място във Варна между
270 други отбора и над 1000 ученика. В една от публикациите е посочено, че ръководството
на гимназията /ПГСАГ “Васил Левски“-гр.Варна/ е изтъкнало, че „отборите достойно
защитават името на училището и на България“.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите М.Н.Н.-Я. и
М. А. Л..
Свидетелката М. Н.-Я. посочва, че е зам.директор в ПГСАГ “Васил Левски“-гр.Варна
по учебната дейност“ и е участвала в комисията провела подбора през 2024г. измежду 9 броя
учители по английски в гимназията. Критериите за оценка били приети от самата комисия и
включвали образование и квалификация и ниво на справяне с работата. Проверката за
начина на работа се извършвала чрез посещение в часовете и по информация от родители и
ученици. Свидетелката посочва, че при проведения подбор през 2024г. не е извършвана
проверка в часовете на всички учители и изрично отбелязва, че не е посещавала часовете на
Г., както и че преценката за работата й била за времето преди 2020г. Излага, че комисията не
е определяла точен времеви период, в който да се оценява работата на учителите при
извършване на подбора. За работата на Г. били получавани сигнали, че създава конфликтни
ситуации, защото си избирала „любимци“ и игнорирала други ученици, а също и водела
7
разговори с учениците, които „едва ли са били на английски“. С колегите си в колектива Г.
не успяла да създаде някакви отношения и често предизвиквала напрежение по време на
педагогически съвети и събирание. Посочва, че Г. е „особен човек“.
Свидетелката М.Л. посочва, че преподава в ПГСАГ “Васил Левски“-гр.Варна от
2016г. и е участвала в комисията по подбор през 2024г. Излага, че за Д. Г. през 2024г. били
получавани нееднократно устни сигнали от родители във връзка с преподаването и
изпитването на учениците, затова че някой ученици се притеснявали да влизат в час и не
желаели да идват на училище заради часовете по английски език. Свидетелката посочва, че
във връзка с тези сигнали не е присъствала в часове водени от Г., но имало водени разговори
с нея от страна на ръководството. Заявява, че не знае дали ученици на Г. са се включвали в
състезания по английски език и какви са техните резултати. Отношенията на Г. с различните
колеги били различни, но имало напрежение в класовете, в които тя преподавала английски
език. По отношение на подбора през 2024г. посочва, че е оценявана работата на Г. от 2018-
2020г., тъй като тя в последните 4 години не е била част от училищния колектив. Останалите
учители били оценявани за работата им като цяло, тъй като те били част от колектива през
цялото време.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Изложените в исковата молба фактически твърдения и формулирания въз основа на
тях петитум обуславят извод за предявени в условията на обективно кумулативно
съединяване искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ за признаване на
уволнението на ищцата за незаконно, за възстановяване на заеманата преди уволнението
длъжност както и за заплащане на обезщетение за времето, през което е останала без работа
в следствие на уволнението, за период от 6 месеца считано от 02.09.2024г., ведно със
законната лихва върху него от датата на депозиране на исковата молба в съда до
окончателното изплащане.
Производството е процесуално допустимо и с оглед депозираните две въззивни
жалби срещу части на първоинстанционното решение, висящността му е пренесена изцяло в
настоящата въззивна инстанция.
Основното оспорване, въведено с жалбата на работодателя, е досежно извода на съда
за незаконосъобразността на уволнението на ищцата във връзка с проведения подбор по реда
на чл.329 от КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 329 от КТ работодателят е задължен да направи
подбор тогава, когато съответна длъжност се заема от няколко щатни бройки, а една или
няколко от тях се съкращават. Упражняването на подбора цели да постигне заложената от
законодателя цел – да бъде в интерес на производството или службата и да води до
постигане на конкретни резултати – на работа да останат тези, които имат по-висока
квалификация и работят по-добре.
Нормата на чл.329 от КТ въвежда два общи критерия за подбор - квалификация и
8
ниво на изпълнение на възложената работа, които включват обективни признаци, поради
което при оспорване могат и следва да се установяват с всички доказателствени средства.
В случая със заповедта за назначаване на комисия по подбора, директорът на
ПГСАГ “Васил Левски“-гр.Варна е възложил в него да участват всички учители заемащи
длъжността „учител, общообразователен учебен предмет в гимназиален етап – английски
език“, т.е включени са както старши учителите, така и учителите по посочения
общообразователен предмет, общо 9 души. Подходът е правилен, доколкото заеманите
длъжности са сходни, в това число изискванията за заемането им, качествата и уменията,
които следва да притежават учителите, за да преподават езиково обучение.
Назначената комисия е приела оценяването да се извършва по общо 7 критерия, от
които първите 4 – степен на образовние; степен на квалификация; общ трудов стаж и трудов
стаж в учебното заведение, покриват първия законоустановен критерий – „професионална
квалификация“ и имат обективен изметител, а останалите 3 - принос за подобряване
качеството на учебния процес и повишаване авторитета на учебното заведение; работа с
деца, родители и работа в екип и взаимоотношения с колеги изпълват съдържанието на
критерия „ниво на изпълнение на възложената работа“ и дават представа за субективните
констатации на членовете на комисията относно работата на участващите в подбора
учители. Горното означава, че в комисията по подбора следва да участват лица, които имат
познания за трудовите функции на служителите, по отношение на които се извършва
подбора, за да могат да извършват оценяването въз основа на непосредствените си лични
възприятия от всеки от тях.
При извършването на преценка за законосъобразност на подбора, съдът извършва
контрол за съответствие на дадените от комисията оценки по приетите критерии с
действителната професионална квалификация и конкретните качества на работника и
служителя.
В случая, ищцата е получила максимална оценка /6/ по критерия степен на
образование, така както и всички останали оценявани учители, които имат висше
образование. Максимална оценка /6/ ищцата има и по обективния критерий общ трудов
стаж, предвид на това, че в сравнителен план с останалите участници, тя има най-
продължителен общ трудов стаж от 27 години. Не става ясно обаче какъв е принципът на
оценяването по критерий № 3, който е прилагала комисията, доколкото ищцата Г. /с 27
години общ и професионален трудов стаж/ е оценена еднакво с учител с 6 годишен общ
трудов стаж /Т. А./. Горното навежда на извод за липса на коректност при извършване на
оценяването предвид констатираното равно оценяване на очевидно неравностойни
служители по приетия критерий.
По делото липсват доказателства за това каква е продължителността на трудовия
стаж на всеки от оценяваните учители в конкретното учебно заведение /критерий № 4/, за да
се направи преценка дали получилите по-висока от оценката на ищцата /К.С. и В.Н./ имат и
по-продължителен стаж в ПГСАГ “Васил Левски“-гр.Варна, което лишава съда от
9
възможността да провери съответствието между оценяването и действителното фактическо
положение на участниците.
По отношение на критериите № 5, 6 и 7, т.е тези отразяващи оценката за нивото на
изпълнение от ищцата на възложената й работа, Д. Г. е получила оценки – 1, при оценки за
всички останали учители вариращи между 4 и 5. Горното показва, че комисията е оценила
като крайно незадоволителна, дори лоша, работата на ищцата, в сравнение с тази на всички
останали учители. Констатациите са оспорени от ищцата, което възлага в тежест на
работодателя да докаже при условията на пълно доказване действителните качества на
участвалите в подбора лица, както и това, че всички останали се справят в пъти по-добре с
възложената работа съобразно заложените критерии.
След съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, в това число
представени писмени доказателства и ангажирани свидетелски показания, настоящият
съдебен състав намира, че ответникът не е установил извършеното оценяване в протокола за
подбор от 21.08.2024г. да отразява действителното фактическо положение.
На първо място, от показанията на разпитаната свидетелка М. Н.-Я. се установява,
че комисията по подбора не е определила времева рамка, в която да оценява работата на
всеки от учителите /една, две или повече учебни години/, нито ставя ясно за кои точно
години са оценявани всички участници, предвид на това, че ищцата е работила ефективно в
ответната гимназия от назначаването й на 07.02.2019г. до първото й уволнение на
01.09.2020г., а останалите учители – и към момента на подбора през м.08.2024г. Поставянето
на участниците в подбора в равнопоставени условия, така че работата им да бъде обективно
сравнима, е гаранция за законосъобразността на подбора, което в случая не се установява.
Пак от показанията на същата свидетелка и тези на св.Л. се изяснява, че часовете на ищцата
Г. не са били посещавани от членовете на комисията, за да се придобият непосредствени
впечатления за работата й. Междупрочем не се установява такива проверки да са правени и
на другите учители участващи в подбора, което поставя под въпрос възможността им да
дадат обективно и информирано становище по част от критериите на подбора – принос за
подобряване на качеството на учебния процес /критерий № 5/, а също и по отношение на
работата на учителя с децата /критерий № 6/ както по отношение на ищцата, така и по
отношение на останалите учители.
И двете разпитани свидетелки посочват, че впечатленията си за това, че ищцата не
се справя с работата си на преподавател по английски език, което е обусловило и ниската и
оценка при подбора, извеждат от това, че срещу Г. били подавани сигнали от родители,
чиито деца не одобрявали методите й на обучение и изпитване /избирала „любимци“ и
игнорирала други ученици/, притеснявали се да влизат в час и не желаели да идват на
училище. Никоя от тях обаче не потвърждава лично да е възприемала съдържанието на
подобен „сигнал“, предвид на това, че били устни, не става ясно колко са били и дали по тях
са извършвани проверки, включително какъв е резултата от тях. Предположението, че
„разговорите“, които Г. е водила с учениците си в часовете „едва ли са били на английски“ са
напълно необосновани, предвид липсата на лични посещения на тези часове. Дори да се
10
приеме, че ищцата е преподавала в часовете си по езиково обучение и на български език, то
очевидно не се дължи на липса на знания и качества у учителката, която е и „заклет
преводач“ с английски език, а на професионална преценка за начина, по който да се поднесе
на учениците учебния материал, за да бъде възприет от тях. Изнесената от свидетелката Л.
информация, че през 2024г. имало сигнали от родители във връзка с преподаването на
ищцата е очевидно недостоверна, предвид на това, че считано от м.11.2022г. /второто й
уволнение/ до 30.08.2024г., когато отново е прекратено трудовото й правоотношение с
обжалваната заповед, същата не е изпълнявала трудовите си функции на учител и не е
преподавала на ученици в ПГСАГ “Васил Левски“-гр.Варна.
Оценяването на ищцата с 1 точка по критериите № 5 и № 6 съдът намира за
несъответно на действителното фактическо положение и във връзка с данните от
представените и приети без възражения писмени доказателства. Представената
ел.кореспонденция на ищцата със свидетелката Л. в качеството и на зам. Директор на
гимназията от м.04.2020г. съдържа изразено лично мнение на последната, че „всяко дете от
класа /на ищцата/ се чувства обгрижвано“, както и че „подходът към учениците е с видими
резултати“, за което към учителката е отправена благодарност за съдействието. Видно е от
разпечатките на публикации на уеб страницата на “darik.bg” от 2020г., че обучавани от Д. Г.
ученици в ПГСАГ “Васил Левски“-гр.Варна са участвали на олимпиана по английски език и
са постигнали успехи, които са отчетени от ръководството на гимназията като „достойно
защитаване на името на училището и на България“. Изложеното идва да покаже, че ищцата
е създала в ръководството на гимназията, в това число и у свидетелката Л., впечатления за
коректно изпълнение на служебните задължения във връзка с учебния процес, за добри
взаимоотношения с учениците, както и за повишаване авторитета на учебното заведение във
връзка с постигнатите резултати в посочения езиков форум. Ангажираните доказателства не
само не мотивират извод за ниско ниво на изпълнение на служебните задължения от
ищцата, но и не установяват аргументите на членовете на комисията за поставените в пъти
по-ниски оценки на ищецата по тези критерии в сравнение с всички останали участници в
подбора.
Що се отнася до оценяването по критерий № 7 – работа в екип и взаимоотношения с
колеги, ниската оценка на ищцата /1/ също се явява необоснована, а от там и недоказана.
Личните впечатления на св.Л. са, че Г. имала различни отношения с различните колеги, т.е е
имала и добри взаимоотношения с някой от тях, а на св.Я., че ищцата не успяла да създаде
отношения с колегите си, защото е „особен човек“, като се случвало да предизвиква
напрежение по време на педагогически съвети. Дори да е вярно, че Г. не се е вписвала
пълноценно в учителския колектив, според личното мнение на свидетелката, това далеч не
означава, че е имала обективно влошени отношения с колегите си, които да са рефлектирали
върху работата им в учебното заведение. Не се събраха също данни Г. да е непригодна за
работа в екип или поведението и да е било в разрез с вътрешните правила за работа в
гимназията и етичните правила за упражняване на учителската професия. Учителската
професия обичайно се упражнява индивидуално, а не колективно, поради което не ставя
11
ясно какво съдържание е вложено в избрания критерий „работа в екип“, в какви точно
екипни проекти е била включена ищцата и какво точно е било поведението и в тях. Ако
ниската оценка по посочения критерий е обоснована само с посочения от свидетелите факт,
че Г. е създавала напрежение по време на педагогичеки съвети, то проверката за съответност
предполага изясняване на обстоятелствата около пробуждането на това напрежение, по
каква причина и колко често се е случвало както и в какво е резултатирало, за каквито по
делото не са ангажирани доказателства.
С оглед на всичко изложено, настоящият съдебен състав намира, че проведеният от
комисията подбор обективиран в протокола от 21.08.2024г. се явява незаконосъобразен,
поради липсата на успешно проведено от работодателя доказване на наличието на
обективно съответствие на поставените на ищцата оценки по посочените показатели, главно
тези оценяващи нивото на справяне с работата, с действителното фактическо положение и
качества на служителя Д. Г.. Липсват й доказателства установяващи наличието на основание
за поставяне на съществено по-високи оценки на всички останали учители участващи в
подбора, за да се приеме, че в обективно сравнителен план именно ищцата е служителят,
който се справя най-зле с възложената работа. Налице е следователно незаконосъобразно
упражняване на субективното право на работодателя да извърши подбор по заложените в
чл.329 от КТ законови критерии, последица от което е незаконосъобразното прекатяване на
трудовото правоотношение с ищцата на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ. Това е така, тъй
като полученият краен резултат на ищцата от 25 точки е съизмерим с получения резултат от
други трима от проверяваните учители - Й.С., Т.П. и П.Т. – по 26 точки, което означава, че
при коректно оценяване на участниците в подбора по всички заложени критерии обективно
е възможно да се достигне до различен извод за това кой от учителите следва да бъде
предложен за уволнение.
В допълнение и във връзка с въведеното от ищеца възражение, следва да се посочи,
че в практиката си ВКС приема, че съдебният контрол в хипотезата на уволнение по чл. 328,
ал. 1, т. 2 от КТ включва и преценката дали трудовите права и задължения се осъществяват
добросъвестно съобразно изискванията на законите. Злоупотреба с права от страна на
работодателя в хипотезата на съкращаване на щата е налице, когато се установи, че
единственото му желание е чрез законово допустими средства да постигне една – единствена
цел - прекратяване на трудовия договор с конкретен служител или работник. Оборването на
презумпцията за добросъвестност на работодателя, предполага пълно и главно доказване, че
правната възможност за прекратяване на трудовия договор от работодателя, с
оглед конкретиката на случая е използвана целенасочено.
В случая решението на работодателя за съкращаване на щата и дали е имало
обективна необходимост или не от такава промяна не подлежи на съдебен контрол.
Установената хронология на събитията и фактите по делото, обаче – трето поредно
прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата, предприети действия по промяна на
щатното разписание в ПГСАГ “Васил Левски“-гр.Варна непосредставено след отмяната по
съдебен ред на второто уволнение на ищцата, с която е съкратен един единствен щат – този
12
за длъжността, която тя би заела след завръщането си, незаконосъобразно извършен подбор,
при който работата на ищцата е оценена с в пъти по-ниски оценки от останалите 8 учителя
по английски език мотивират настоящия съдебен състав да приеме, че презумпцията за
добросъвестност на работодателя по чл. 8, ал. 2 от КТ е успешно оборена. Правото му да
прекрати трудовото правоотношение на ищцата е постигнато чрез допустими от закона
средства /съкращаване на щата/, но същото е упражнено с единствената цел да бъде
уволнена конкретно тя, поради което е незаконосъобразно и на това основание.
Искът с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ за отмяна на незаконното
уволнение на Д. Г. и обусловеният от него иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ за
възстановяване на заеманата длъжност се явяват основателни и следва да бъдат уважени. На
това основание подадената от ПГСАГ “Васил Левски“-гр.Варна въззивна жалба се явява
неоснователна.
Произнасянето на първоинстанционния съд по иска с правно основание чл.344, ал.1,
т.3 от ГПК е предмет на подадената въззивна жалба на Д. Г., като основното оспорване е за
незаконосъобразност на извода на съда за недоказаност на твърдяният от нея факт на
оставане без работа за период от 6 месеца в следствие на уволнението й. Настоящият
съдебен състав не споделя изложените в обжалваното решение мотиви за недостатъчност на
ангажираното от ищцата доказателства – оригинал на трудовата й книжка удостоверяваща
липсата на възникнало ново трудово правоотношение след прекратяването му от ответника
считано от 02.09.2024г. до датата на проведеното съдебно заседание във въззивната
инстанция /15.05.2025г./. Ирелевантно за основателността на иска за заплащане на
обезщетението по чл.225 от КТ е дали лицето се е регистрирало или не като безработно, а
що се отнася до съждението, че е възможно ищцата да е работила като преводач и да е
реализирала доходи като самоосигуряващо се лице, то такъв факт нито е твърдян от
насрещната страна, нито е доказан по някакъв начин. Съгласно заключението на проведената
ССчЕ, размерът на обезщетението дължимо за периода от 02.09.2024г. до 01.03.2025г. е в
размер на 15021,91 лева. Доколкото ищцата е претендирала обезщетение в размер на
14981,82 лева, то искът за присъждането му се явява основателен по размер.
При уважаване на иска за обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ съдът дължи
произнасяне по възражението за прихващане на работодателя-ответник, заявено още с
отговора на исковата молба и поддържано и в отговора на въззивната жалба. С него се
претендира прихващане на вземането на ищеца за обезщетение със заплатените от
работодателя обезщетения по чл.220, ал.1 от КТ и чл.222, ал.1 от КТ в размер на по 5005,94
лева всяко.
Видно е от доказателствата по делото, че двете обезщетения в посочените брутни
размери са били начислени и заплатени на ищцата. Обезщетението по чл.220, ал.1 от КТ се
дължи от работодателя за неспазения от него срок на предизвестие при едностранно
прекратяване на трудовото правоотношение на някое от основанията по чл.328 от КТ, а това
по чл.222, ал.1 от КТ – за оставане на служителя без работа при уволнение поради
съкращаване на щата. И двете обезщетения предполагат правомерно уволнение, но при
13
незаконност на уволнението, както е в настоящия случай, последицата е недължимостта им,
доколкото отмяната на уволнението води до възстановяване на трудовото правооношение и
същото се счита за непрекъсвано. Обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ не може да се
кумулира с тези по чл.220, ал.1 от КТ и чл.222, ал.1 от КТ, тъй като противното би довело до
двойно обезщетяване на работника за едни и същи вреди – тези за оставането му без работа
за периода след уволнението. На това основание служителят дължи връщането им на
работодателя, което прави основателно заявеното от последния възражение за прихващане.
Насрещните вземания са компенсируеми и прихващането следва да се извърши до размера
на по-малкото от тях. При определяне размера на прихващането следва да се вземе предвид
брутния размер на обезщетенията по чл.220, ал.1 от КТ и чл.222,чл.1 от КТ, доколкото и
вземането, срещу което се прави възражението за прихващане – по чл.225, ал.1 от КТ е също
в брутен размер.
При това положение след извършване на прихващането, вземането на ищеца по
чл.225, ал.1 от КТ се явява основателно за сумата от 4969,94 лева. За разликата до пълния
претендиран размер от 14981,82 лева искът се явява неоснователен като погасен чрез
прихващане. Съобразно направеното искане, сумата на обезщетението за оставане без
работа предмет на иска по чл.344, ал.1, т.3 от ГПК следва да бъде присъдено ведно със
законната лихва считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 01.11.2024г. до
окончателното й изплащане.
С оглед частично съвпадащите крайни изводи, до които достигна настоящия съдебен
състав спрямо тези формирани от първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да
бъде потвърдено в частта, с която са уважени исковете по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ, а в
частта, с която е отхвърлен иска по чл.344, ал.1, т.3 от ГПК да бъде отменено само досежно
дължимата след извършеното прихващане сума от 4969,94 лева, като за нея искът бъде
уважен.
По разноските:
Частичната отмяна на първоинстанционното решение по иска с правно основание
чл.344, ал.1, т.3 от ГПК налага да бъдат преразпределени и сторените от страните съдебно-
деловодни разноски касателно него. За частта, която се явява основателна, а именно за
4969,94 лева, на ищцата се следва адвокатско възнаграждение в размер на 797 лева.
Съобразно отхвърлената част от иска, разноски се следват на ответника в размер на 1143,41
лева. Следователно първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с
която Д. Г. е осъдена да заплати на ответника съдебно-деловодни разноски за разликата над
1143,41 лева до присъдените такива в размер на 1748,36 лева, а в полза на ищцата Д. Г. да
бъдат присъдени разноски в размер на още 797 лева над вече присъдените 933 лева –
адвокатско възнаграждение.
Ответникът ПГСАГ “Васил Левски“-гр.Варна следва да бъде осъден да заплати и
допълнителна държавна такса за уважения размер на иска по чл.344, ал.1, т.3 от КТ в размер
на 198,80 лева.
14
За въззивното производство съдебно-деловодни разноски се следват на въззивника Д.
Г. в размер на 2825 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, срещу който не е
направено възражение за прекомерност.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 684/27.02.2025г. постановено по гр.д.№ 13930/2024г. по описа
на ВРС, В ЧАСТТА, с която Е ОТХВЪРЛЕН иска на Д. К. Г., ЕГН ********** с правно
основание чл.344, ал.1, т.3, вр.чл.225, ал.1 от КТ за осъждане на ответника Професионална
гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Васил Левски“ гр.Варна да й заплати
обезщетение за оставане без работа за периода от 02.09.2024г. до 01.03.2025г. за сумата от
4969,94 лева И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия
„Васил Левски“, с адрес: гр.Варна, бул.“Сливница“ № 189 ДА ЗАПЛАТИ на Д. К. Г., ЕГН
**********, с адрес: от гр.Варна, ж.к.М., *** сумата от 4969,94 /четири хиляди деветстотин
шестдесет и девет и 0,94/ лева, представляваща дължимо обезщетение в брутен размер за
оставане без работа вследствие незаконното уволнение за периода от 02.09.2024г. до
01.03.2025г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на
исковата молба в съда – 01.11.2024г. до окончателното плащане на задължението, на
основание чл.344, ал.1, т.3, вр.чл.225, ал.1 от КТ.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 684/27.02.2025г. постановено по гр.д.№ 13930/2024г.
по описа на ВРС, В ЧАСТТА, с която е Е ПРИЗНАТО за незаконно и отменено
прекратяването на трудовото правоотношение на Д. К. Г., ЕГН ********** извършено със
Заповед № РД-09-1222/23.08.2024г. на Директора на ответника Професионална гимназия по
строителство, архитектура и геодезия „Васил Левски“ гр.Варна, на основание чл.344, ал.1,
т.1 от КТ и Е ВЪЗСТАНОВЕНА на заеманата преди прекратяването на трудовото
правоотношение длъжност „Старши учител, общообразователен учебен предмет в
гимназиален етап - Английски език" при ответника „Професионална гимназия по
строителство, архитектура и геодезия „Васил Левски“-Варна, на основание чл.344, ал.1, т.2
от КТ, както и в ЧАСТТА, с която Е ОТХВЪРЛЕН иска на Д. К. Г., ЕГН ********** с
правно основание чл.344, ал.1, т.3, вр.чл.225, ал.1 от КТ за осъждане на ответника
Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Васил Левски“ гр.Варна
да й заплати обезщетение за оставане без работа за периода от 02.09.2024г. до 01.03.2025г. за
разликата над 4969,94 лева до пълния претендиран размер от 14981,82 лева, поради
погасяване чрез прихващане с насрещно вземане на работодателя за заплатени обезщетения
по чл.220, ал.1 от КТ и по чл.222, ал.1 от КТ в брутен размер от по 5005,94 лева всяко.
ОТМЕНЯ Решение № 684/27.02.2025г. постановено по гр.д.№ 13930/2024г. по описа
на ВРС, В ЧАСТТА, с която Д. К. Г., ЕГН ********** е осъдена да заплати на
Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Васил Левски“ гр.Варна
15
съдебно-деловодни разноски за разликата над 1143,41 /хиляда сто четиридесет и три и 0,41/
лева до присъдените такива в размер на 1748,36 лева.
ОСЪЖДА Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия
„Васил Левски“, с адрес: гр.Варна, бул.“Сливница“ № 189 ДА ЗАПЛАТИ на Д. К. Г., ЕГН
**********, с адрес: от гр.Варна, ж.к.М., *** сумата от 797 /седемстотин деветдесет и седем/
лева, представляваща допълнително дължими съдебно-деловодни разноски за
първоинстанционното производство, както и сумата от 2825 /две хиляди осемстотин
двадесет и пет/ лева – заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия
„Васил Левски“, с адрес: гр.Варна, бул.“Сливница“ № 189 ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Окръжен съд-Варна сумата от 198,80 /сто деветдесет и осем и 0,80/ лева, представляваща
дължима държавна такса съобразно уважения размер на иска по чл.344, ал.1, т.3 от КТ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен
срок, който за страните започва да тече от 28.05.2025г., на основание чл. 315, ал. 2 вр. чл.
280, ал. 2, т. 3 от ГПК.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16