О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………/…….02.2020г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на седемнадесети февруари
през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
Мл. съдия
ФИЛИП РАДИНОВ
като
разгледа докладваното от съдия Карагьозова
въззивно частно търговско дело № 95 по описа за
2020 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 от ГПК.
Производството е образувано
по частна жалба от „Ленно” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, бул. „Марица“ № 154, ет. 11, срещу разпореждане №27771/27.06.2019г., постановено по
гр.д. №8772/2019г. по описа на
Варненски районен съд, в частта, с която искането му за издаване на
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл.417 от ГПК срещу С. Николаев Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** е отхвърлено за разликата над сумата от 1405,81 евро
до пълния претендиран размер от 1423,33 евро за падежирала главница, формирана като сбор от дължимата
главница от вноска № 3 до вноска № 6 вкл., съгласно приложение № 1 –
погасителен план към договор за заем - потребителски кредит „Прайм“ с клиентски № 5406 от 02.09.2016 г. с нотариална
заверка на подписите с рег. № 17351/2016г. на нотариус Кънчо Ицков с рег. № 572 в регистъра на НК и приложение № 1 -
погасителен план към уведомление с изх. № 229 от 18.10.2016 г., ведно със
законната лихва, считано от депозиране на заявлението в съда – 07.06.2019 г.,
до окончателното изплащане на задължението; за разликата над сумата от 14,67
евро до пълния претендиран размер от 108,32 евро за падежирала договорна лихва за периода от 03.11.2016 г. до
02.03.2017 г., формирана като сбор от договорната лихва, включена от вноска № 3
до вноска № 6 вкл., съгласно приложение № 1 - погасителен план към уведомление
с изх. № 229 от 18.10.2016 г.; за сумата от 25 евро, представляваща такса за
уведомление по чл. 2.5., б. (b), т. (ii) от договора, както и за сумата от 50
евро, представляваща такса за разходи и разноски по изпращане на уведомление по
чл. 2.5., б. (b), т. (iii) от договора.
В частната жалба се твърди, че в обжалваната
му част разпореждането е неправилно и незаконосъобразно. Поддържа се, че
неправилно е прието от ВРС, че клаузите на чл.2.3 б.(f) и (е) от договора за заем са нищожни като сключени в противоречие на
закона и добрите нрави, тъй като с тях се предоставя допълнителна възможност на
заемополучателя при неизпълнение да избегне неблагоприятните
последици, както и че договорът съдържа съгласно изискванията на чл.11 ЗПК
данни за лихвения процент, който се прилага при просрочени плащания и начините
за неговата промяна. Задълженията, предвидени в посочените клаузи, са под
условия, сбъдването на които зависят изцяло от добросъвестното изпълнение на
насрещните задължения на длъжника и имат за цел възстановяване на
еквивалентността на престациите по необезпечен
кредит. Уговорените такси не противоречат на закона, тъй като са в причинна
връзка с недобросъвестното поведение на длъжника и са определени по размер в
договора.
Съдът,
след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Производството
по ч.гр.д.№8772/2019г. на Районен съд Варна, е образувано по заявление на „Ленно” АД за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу
длъжника С. Николаев Н. за следните суми: 1423.33 евро- падежирала
главница по вноски №3 с падеж 02.12.2016г. до вноска №6 с падеж 02.03.2017г. вкл.,
по потребителски кредит „Прайм“ с клиентски № 5406 от
02.09.2016 г. с нотариална заверка на подписите с рег. № 17351/2016г. на
нотариус Кънчо Ицков с рег. № 572 в регистъра на НК и
Приложение №1-Погасителен план от договор за заем от №5406 от 02.09.2016г. и
Приложение 1-Погасителен план към уведомление №229 от 18.10.2016г.; 108.32 евро
– договорна лихва от вноска №3 до вноска №6;
за периода 03.11.2016г. – 02.03.2017г.; 343.24 евро – неустойка за
забава за периода 03.12.2016г. – 05.06.2019г.; 25 евро - такса за уведомление
по чл. 2.5., б. (b), т. (ii) от договора, 50 евро- такса за разходи и разноски
по изпращане на уведомление по чл. 2.5., б. (b), т. (iii) от договора, ведно
със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до изплащане на
вземането.
За да откаже
издаване на заповед за незабавно изпълнение, районният съд е приел, че клаузата
на чл.2.3 б.(f) от договора за заем е нищожна като сключена
в противоречие на закона и добрите нрави, а едностранно измененият погасителен
план не отговаря на изискванията на чл.418, ал.3 от ГПК, а претендираните
такси са начислени въз основа на нищожни клаузи, противоречащи на чл.10а ЗПК и чл.33
от ЗПК.
Въз основа на установеното
от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Частната жалба е подадена в
законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата се явява неоснователна
по следните съображения: В
производството по чл.418 ГПК, освен редовността на документа от външна страна
/изискуемите от закона реквизити/, съдът следва да извърши проверка и дали
документът удостоверява подлежащото на изпълнение вземане срещу длъжника, т.е
ликвидно и изискуемо вземане.
В случая представяният от заявителя Договор за заем
кредит „Прайм“ – клиентски № 5406 от
02.09.2016 г. е с нотариална заверка на
подписите и съставлява редовен от външна страна документ по чл.417, т.3 от ГПК.
Вземанията за главници и възнаградителна лихва се
претендират по Погасителен план
към уведомление №229 от 18.10.2016г., в който е отразено едностранно извършеното
от кредитора изменение на лихвения процент съгласно чл.2.3 б.(f)
от договора. Представеният към заявлението изменен погасителен план не носи
подписа на страните, нито е в нотариална форма. Изменението на формален договор
следва да бъде обективирано в същата форма, за да е
валидно. Поради неспазване на това изискване новият погасителен план не съставлява
неразделна част от договора за заем. Същият не е оформен по реда на
изискванията на чл.417, т.3 ГПК /липсват нотариално заверени подписи на
страните/, поради което следва да се приеме, че не е налице валиден и редовен
от външна страна документ по чл.417, т.3 ГПК, който да удостоверява търсения
със заявлението размер на вземания за главница и лихва. Същевременно не може да
се приеме и че е налице определяем размер на лихвата, по начин, позволяващ да
бъдат определени претендираните със заявлението размери
на главница и лихва, доколкото с оглед анюитетния
характер на вноските, с изменението на лихвата се променя съотношението между
сумите на главницата и лихвите в отделните погасителни вноски за целия срок на
договора. Изложеното
обуславя прилагането на първоначалния лихвен процент, съответно присъждане на
главница и лихва в размера по приложение №1 - погасителен
план, подписан между страните при сключване на договора, в какъвто смисъл е
произнасянето на заповедния съд.
Предвидените в ч.2.5, б. (b), т. (ii) и (iii) такса за
изпращане на уведомленение за просрочена сума по
ел.поща в размер на 25 евро и разноски за изпращане на Уведомление по смисъла
на чл.2.3., б.(f) от
договора в размер на 1% от заема, но не по-малко от 50 евро, по същество
представляват неустойки за забава, тъй като определят предварително
обезщетението за вреди в случай на неизпълнение на парично задължение, а
неизпълнението на парично задължение е винаги поради забава. Посочените клаузи
противоречат на чл.33 от ЗПК, преследвайки забранена от закона цел да се
присъди още едно обезщетение за забава, наред с мораторната
неустойка по чл.2.3., б. (c) от
договора, уговорена в размер на законната лихва. Уговорените неустойки водят до
надхвърляне на предвидения в чл.33, ал.2 от ЗПК лимит на отговорността на
длъжника при забава. Противоречието с императивна правна норма обуславя извод
за нищожност на коментираните клаузи, което налага извод за неоснователност на
заявлението в тази част.
Поради съвпадение в изводите на двете инстанции първоинстанционното разпореждане следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
По изложените съображения
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №27771/27.06.2019г.,
постановено по гр.д. №8772/2019г.
по описа на Варненски районен съд, в частта, с която искането на „Ленно” АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Марица“ №
154, ет. 11, за издаване на заповед за незабавно изпълнение
и изпълнителен лист по чл.417 от ГПК срещу С. Николаев Н., ЕГН **********,
с постоянен адрес: ***, е отхвърлено за разликата
над сумата от 1405,81 евро до пълния претендиран
размер от 1423,33 евро за падежирала главница,
формирана като сбор от дължимата главница от вноска № 3 до вноска № 6 вкл.,
съгласно приложение № 1 – погасителен план към договор за заем - потребителски
кредит „Прайм“ с клиентски № 5406 от 02.09.2016 г. с
нотариална заверка на подписите с рег. № 17351/2016г. на нотариус Кънчо Ицков с рег. № 572 в регистъра на НК и приложение № 1 -
погасителен план към уведомление с изх. № 229 от 18.10.2016 г., ведно със
законната лихва, считано от депозиране на заявлението в съда – 07.06.2019 г.,
до окончателното изплащане на задължението; за разликата над сумата от 14,67
евро до пълния претендиран размер от 108,32 евро за падежирала договорна лихва за периода от 03.11.2016 г. до
02.03.2017 г., формирана като сбор от договорната лихва, включена от вноска № 3
до вноска № 6 вкл., съгласно приложение № 1 - погасителен план към уведомление
с изх. № 229 от 18.10.2016 г.; за сумата от 25 евро, представляваща такса за
уведомление по чл. 2.5., б. (b), т. (ii) от договора, както и за сумата от 50
евро, представляваща такса за разходи и разноски по изпращане на уведомление по
чл. 2.5., б. (b), т. (iii) от договора.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.