Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 17.11.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на осемнадесети
октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
При секретаря М.Г. като разгледа докладваното от
съдията ТОДОРОВА гр.дело № 6914 по описа за 2015г. и на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.221, ал.1 КТ с цена на иска 380 лв., чл.224, ал.1 КТ с цена на
иска 100 лв., чл.128, вр.чл.242 КТ с цена на иска 1140 лв. за периода от
01.09.2015г. до 02.12.2015г., чл.86 ЗЗД с цена на иска 20 лв. и чл.150,
вр.чл.262, вр.чл.143 КТ с цена на иска
1272 лв. за периода от м.09.2015г. до м.11.2015г.
Производството по делото е образувано по подадена искова
молба от И.Л.Д., ЕГН**********,*** срещу „***, ***, *** *** представлявано от
Управителя ***. В исковата молба се твърди, че ищеца е работил при ответника по трудов договор №025 от
10.08.2015г., сключен на основание чл.67, ал.1, т.2 във връзка с чл.70, ал.1 от КТ с основно трудово възнаграждение 380 лева като изпълнявал длъжността общ
работник. Твърди, че поради неплащане на трудовото му възнаграждение на
02.12.2015г. подал заявление за едностранно прекратяване трудовият му договор
на основание чл.327, т.2 КТ, което било прието от работодателя и той оформил
заповед №21/02.12.2015г. за прекратяването на трудовия договор, която ищеца
получил същия ден. Твърди, че съгласно заповедта работодателя следвало да му
изплати следните обезщетения: по чл.224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен
отпуск за 7 /седем/ дни, което е в размер на 100 лева., обезщетение по чл.221,
ал.1 КТ за недадено предизвестие за един месец в размер на брутното му трудово
възнаграждение - 380 лева. Твърди, че освен горните обезщетения, работодателя
му дължи трудово възнаграждение за м.септември, м.октомври, м. ноември до
01.12.2015г. в размер на 1140 лева и лихвата върху същото считано от
01.10.2015г. до датата на предявяване на исковата молба в размер на 20 лева.
Твърди, че е положил и извънреден труд в размер на 220 часа за месеците
септември, октомври и ноември на стойност 1272 лева, който труд не му е
заплатен, но се отразява в нарочна тетрадка на работодателя. Моли, ответника да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата 1140 лева брутно трудово възнаграждение
за периода 01.09.2015г. до датата на прекратяване трудовото му правоотношение -
02.12.2015г. и лихва върху него в размер на 20 лева за периода 01.10.2015г. до
датата на предявяване на исковата молба,
обезщетение на основание чл.224, ал 1 КТ за неизползван платен годишен
отпуск за 2015г. - 7 дни на стойност 100 лева, обезщетение по чл.221 КТ в размер на 380 лева
и сумата 1272 лева за положен извънреден труд в
размер на 200 часа за месеците септември, октомври и ноември 2015г.
В законовия срок по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника, поради
което е загубил възможността да подаде писмен отговор, да вземе становище, да
направи възражения,както и да посочи и да представи писмени доказателства.
Ответника е редовно призован за съдебно заседание, като не се е явил в първото по делото заседание - на 07.10.2016
г.,като при това не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Ищецът, чрез процесуалния си представител е направил искане
за постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника.
На страните по делото изрично са били указани последиците
от неспазването на сроковете за размяна на книжа, в т.ч.последиците за
ответника от неподаването на писмени отговор, а така също и това ,че може да
бъде постановено неприсъствено решение при евентуално неявяване в съдебно
заседание на ответника. /виж призовката на л.63/
В този смисъл е налице условието на чл. 239, ал.1 т.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.
Налице е и второто условие на чл. 239, ал.1 т.2 от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение.
Съдът като прецени всички предпоставки за уважаване на
иска, намира, че предявените искови претенции са вероятно основателни с оглед
на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства и като такива следва да бъдат уважени в
предявените размери.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца,
направените от него разноски в настоящото производство за адвокатско
възнаграждение в размер на 500,00 лв.
На основание чл. 78
ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
Плевенския районен съд държавна такса върху цената на уважените искове в размер
на 250,88 лв./4 иска по 50 лв.+50,88 лв./.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл.242, вр.чл.128, ал.2 КТ, „***, ***, със седалище
и адрес на управление: ***, *** *** да
заплати на И.Л.Д., ЕГН**********,*** сумата от 1140,00 лв., представляваща неизплатено
трудово за трудово възнаграждение за
периода от 01.09.2015г. до 02.12.2015г., в едно с лихвата за забава,
считано от 30.12.2015г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА, на основание чл.224, ал.1 КТ, „***, ***, със седалище
и адрес на управление: ***, *** *** да заплати на И.Л.Д., ЕГН**********,*** сумата от 100,00
лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2015г.
в размер на 7 дни, в едно с лихвата за забава, считано от 30.12.2015г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА, на основание чл.221, ал.1 КТ, „***, ***, със седалище и адрес на управление: ***, *** *** да заплати на И.Л.Д., ЕГН**********,***
сумата от 380,00
лв., представляваща неизплатено обезщетение, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 30.12.2015г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.86 ЗЗД, „***, ***, със седалище
и адрес на управление: ***, *** *** да заплати на И.Л.Д., ЕГН**********,*** сумата от 20,00
лв., представляваща лихва за забава върху сумата от 1140 лв. неизплатено
трудово възнаграждение за периода от 01.10.2015г. до 29.12.2015г.
ОСЪЖДА, на основание чл.150, вр.чл.262, вр.чл.143 КТ, „***, ***, със седалище
и адрес на управление: ***, *** *** да заплати на И.Л.Д., ЕГН**********,*** сумата от 1272,00
лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд 200 часа за
периода м.09.2015г.-м.11.2015г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 30.12.2015г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, „***, ***, със седалище и адрес на управление: ***,
*** *** да заплати на И.Л.Д., ЕГН**********,*** сумата от 500 лв. деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК , „***, ***, със
седалище и адрес на управление: ***, *** ***, да заплати по сметка на Плевенския районен съд
държавна такса в размер на 250,88 лв.
РЕШЕНИЕТО, на основание чл. 239,ал.4
ГПК, не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: