Р Е Ш Е Н И Е
№......
гр.*, 01.08.2018г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ районен съд, дванадесети състав, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБКА МИЛКОВА
при участието на секретаря Албена Шишманова и в присъствието на прокурора ……, като разгледа докладваното от съдията Милкова Гр.д. № 3594 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени по реда на чл.422, ал.1, вр. чл.415 ал.4 от ГПК иск по чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД и иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът "Т.
- ВТ" АД със седалище гр.*, чрез пълномощника си адв.С. от ВТАК, излага
твърдения в ИМ, че ответникът, доколкото на 08.09.1997 г. е придобил
собственост върху топлоснабден апартамент № 22 по силата на Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот №168, том
10, нот. дело 4190/1997 г. по описа на нотариус Д. Р. с район на действие ВТРС, е потребител
на топлинна енергия, доставена му от "Т. - ВТ" АД за обект – гр.*,
ул. “* №*, вх. *, ап.*. Твърди, че в това си качество не е заплатил на падежа
цената на доставената му потребена топлинна енергия за отопление; топлоенергия,
отделена от сградната инсталация и такса дялово разпределение, дължими за
процесните месеци: м. 2, 3, 11,
В СЗ ищецът, чрез пълномощниците си адв.С. и ЮК С., редовно упълномощени, поддържа предявените искове по съображения, подробно развити в писмена защита.
Ответникът О.И.Д.
от гр.* в срока по чл.131 ал.1 от ГПК депозира писмен отговор, с който заема
становище за процесуална допустимост на исковете за установяване на ищцовото
вземане за главница и мораторна лихва. В СЗ, чрез пълномощника си, съобразно
изменението на петитума на иска в частта за ищцовото вземане за законна лихва
върху главницата от датата на заявлението до окончателното изплащане от
осъдителен в установителен, оттегля възражението си за недопустимост на иска в
тази му част. По същество оспорва
исковете като неоснователни и недоказани. Признава факта, че процесното жилище
не се отоплява чрез радиатор, присъединен към вътрешна отоплителна система.
Релевира възражение, че ответникът не е единствен собственик и ползвател на
процесния апартамент. Оспорва ищцовото твърдение - ответникът да е негов
абонат. Оспорва обстоятелствата, изложени в ИМ, на които ищецът основава
исковете си, а именно твърденията, че правилно са му начислени претендираните
суми по пера. Оспорва, че в процесния обект ищецът е доставил в абонатната
станция на адреса, обитаван от ответника, топлинна енергия за отопление в
съответствие с топлинните товари на сградната инсталация, т.е. твърдението за
изпълнение на задължението на ищеца по чл. 4/1/ от ОУ за продажба на топлинна
енергия от “Т. ВТ” АД на потребители в гр.*. Оспорва истинността /автентичност
и вярност/ на представения от ищеца с ИМ частен свидетелстващ документ - Списък
на собствениците - потребители на топлинна енергия за битови нужди за
отоплителен сезон 2013/2014г. в сграда на адрес ул.С. В. №*, вх.*, АС 1-1-262
/с изброени в същия имена на 10 собственици на имоти/ /стр.49 от делото/
относно инкорпорираното в същия удостоверително изявление от С. Й. Д., като във
връзка с изявлението на ищеца, че ще се ползва от оспорения документ, с
протоколно определение в първо СЗ от 27.02.2018г. съдът, на основание чл.193
ал.2 от ГПК, откри производство по оспорване истинността /автентичността/ на
оспорения документ, като, съобразно чл.193 ал.3 от ГПК, указа на ищеца, че
тежестта за доказване истинността на оспорения документ пада върху страната,
която го е представила, доколкото не носи подписа на страната, която го
оспорва. С писмения отговор релевира възражение за погасяване по давност на
претендираните суми потребена енергия за отопление, суми за топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация и такса разпределение на топлинна енергия и
претендирани законни лихви за месеците февруари и март
Съдът, след като изслуша становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
По силата на НА №168, том 10, н.д.№4190/1997г. по описа на Нотариус при ВТРС, ответникът в процеса е придобил по силата на договор за покупко - продажба от родителите си И. Я. Д. и С. Й. Д. правото на собственост върху 1/2 ид.част от процесния топлоснабден недвижим имот, находящ се в ЖС - етажна собственост в гр.В.Т., ул."С. В." *, вх.*, ап.*, като собственик по силата на цитираната придобивна сделка на останалата 1/2 ид.част от имота е брат му Й. И.Д., при запазено от продавачите тяхно пожизнено право да ползват и обитават имота. От събраните по делото доказателства се установи, че сградата - ЕС, в която се намира процесния недвижим имот на ответника, е присъединена към топлоснабдителната мрежа на ищеца чрез съответната абонатна станция /АС/ №1-1-262. Установи се, че процесният имот е присъединен чрез сградната инсталация към топлопреносната мрежа на ищеца под партиден №844, както и че в сградата е въведено дялово разпределение на топлинната енергия чрез индивидуални разпределители на топлинна енергия - апартаментни топломери. На основание чл.57 ал.3 от ОУ за продажба на ТЕ, за процесния топлоснабдяван имот е открита служебно партида от ищеца - продавач въз основа на документа за собственост, удостоверяващ правото на собственост на ответника върху 1/2 ид.част от процесния топлоснабден имот. По делото не е спорен факта, че основните помещения в жилището на ответника не се отопляват чрез радиатори, присъединени към вътрешната отоплителна инсталация, както и не е спорно, че се отоплява само банята, посредством щранг - лира, която минава от там, без да има поставен индивидуален разпределител.
По делото е приет като писмено доказателство Протокол №1 от ОС на ЕС за дялово разпределение на топлинна енергия от 24.09.2012г., на което са приети решения от ОС през следващите отоплителни сезони ЕС да ползва топлинна енергия от "Т. ВТ" АД - * за отопление на имотите на собствениците, но не и на общите части на сградата, избрана е "Топлофикация ВТ" АД за извършване на услугата дялово разпределение, прието е решение да се сключи договор при ОУ за извършване на дялово разпределение на топлинна енергия с ищеца и избран вариант за ежемесечно отчитане на уредите за дялово разпределение и/или водомерите за топла вода и извършване на услугата дялово разпределение, както и решение, с което е упълномощен А. С. С. да представлява потребителите пред ищеца.
Не се спори, че във вх.Б в ЖС - ЕС, в която се намира топлоснабдения имот на ответника, са 26 апартамента. По делото е приет като доказателство оспорения от ответника относно истинност /вярност и автентичност/ Списък на собствениците - потребители на топлинна енергия за битови нужди за отоплителен сезон 2013/2014г. в сграда на адрес ул.С. В. №*, вх.*, АС 1-1-262 /с изброени в същия имена на 10 собственици на имоти/ /л.49/, в който то т.6 от същия се съдържа подписано изявление от С. Й. Д., сочена като негов автор, майка на ответника, че не ползва отопление и не ползва топла вода. Приет е като писмено доказателство и Списък на собствениците - потребители на топлинна енергия за битови нужди за същия отоплителен сезон 2013/2014г., съдържащ имената на 16 собственика /л.48/, сред които не фигурират имената на ответника, изготвен от А. С. С., с дата на подаване 25.11.2013г. Приета е и Заявка за отопление от 25.11.2013г. от А. С. С., че потребителите на процесния адрес в гр.*, ул."*" *, вх.*, в който ответникът е собственик на 1/2 ид.част от топлоснабден имот - ап.22, желаят подаване на топлинна енергия за сезон 2013/2014г., считано от 25.11.2013г., считано от когато е пусната АС.
По делото е назначена СТЕ, като видно от писменото заключение на ВЛ
инж.М.Д., което съдът възприема като компетентно и обосновано, при огледа на
процесния имот ВЛ е констатирало, че в имота всички отоплителни тела са
демонтирани; в банята е налице отоплително тяло от типа "щранг -
лира" - чифт метални тръби с външен диаметър
Със Заявление от 26.11.2014г. от С. Й. Д., която е майка на ответника и титуляр на вещно право на ползване върху имота, получено от ищеца, видно от обр. разписка /л.25/ на 28.11.2014г., същата е упражнила правото си на отказ по чл.62 ал.2 от ЗЗП, като е заявила, че за отоплителен сезон 2014- 2015г., както и за всички следващи отоплителни сезони след посочения период не желае да й бъде доставяна топлинна енергия за отопление - отдадена от сградна инсталация, ТЕ за общи части и ТЕ за отопление на процесния имот.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявените по реда на чл.415 ал.4 от ГПК вр. чл.422 ал. 1 от ГПК иск по чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за главница и иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД за лихва за забава върху просрочена главница, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на задължението, са процесуално допустими, доколкото е налице правен интерес у ищеца от предявяването им за установяване съществуването на оспореното му от ответника парично притезание спрямо него за исковите суми.
Безспорно по делото се установи, че ответникът, като собственик на 1/2 ид.част от процесния Апартамент, находящ се в гр.В.Т. 4, вх.Б, ап.22, по силата на НА за покупко - продажба на недвижим имот №*, том *, н.д.№4190/1997г. по описа на Нотариус при ВТРС, находящ се в сграда - етажна собственост, присъединена към абонатна станция, е клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153 ал.1 от ЗЕ. Като носител на правото на собственост върху 1/2 ид.част от процесния апартамент, находящ се в топлоснабдена сграда - ЕС, ответникът е потребител на топлинна енергия за битови нужди и клиент на ищеца по смисъла и на чл.3 ал.1 от приложимите ОУ за продажба на топлинна енергия от "Т. - ВТ" АД на потребители в гр.В.Т. На основание чл.150 ал.1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, като съгласно чл.150 ал.2 от ЗЕ не е необходимо тяхното изрично писмено приемане от клиентите. Следователно, между страните по делото за процесния период по иска съществува облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни ОУ, по което ищецът е продавач, респ. ответникът купувач, потребител на топлинна енергия за битови нужди относно процесния топлоснабден имот, собственик на 1/2 ид.част от който е. В този смисъл липсата на изричен договор между ищеца и ответника за продажба и доставка на топлинна енергия не означава, че няма облигационни отношения между тях, тъй като тези отношения се презумират от закона. /в който смисъл е и Решение №35/21.02.2014г. по гр.д.№3184/2013г., ІІІ г.о. на ВКС/. В случая липсват данни за индивидуално предоговаряне, правна възможност, дадена в нормата на чл.150 ал.3 от ЗЕ. Откриването на партидата на името на ответника, предвид качеството му на клиент на топлинна енергия за битови нужди за процесния топлоснабден имот под партиден №844 е на основание чл.57 ал.3 от ОУ за продажба на топлинна енергия на ищеца. Обстоятелството, че ответникът е носител на правото на собственост само върху 1/2 ид.част от процесния топлоснабден имот е без значение за изхода по предявените искове, а е релевантно само във вътрешните отношения между съсобствениците, с оглед разпоредбата на чл.30 ал.3 от ЗС. В настоящата хипотеза на заварена топлоснабдена сграда, няма въведено законово изискване съществуването, респ. запазването на облигационното отношение между страните за всеки следващ отоплителен сезон да е предпоставено от вземането на решение от ОС на ЕС за доставка на топлинна енергия, поради което и изходът по оспорването по чл.193 ал.1 от ГПК не влияе върху основателността на главния иск досежно процесните месеци 2,3.2014г. от отоплителен сезон 2013/2014г. Въпреки това, в случая, видно от Протокол №1/24.09.2012г. от ОС на ЕС за дялово разпределение на топлинна енергия, е налице прието Решение от ОС на ЕС след следващите отоплителни периоди, като доколкото не е уточнено до кога, в тези рамки се включват и процесните такива, ЕС да ползва топлинна енергия от ищеца за отопление на имотите на собствениците, но не и на общите части на сградата и е избрана "Т. ВТ" АД за извършване на услугата дялово разпределение. Видно от СТЕ, прието е и такова решение на съвместно ОС на ЕС от 17.11.2014г. Приетите решения от ОС на ЕС, след не оспорването им по реда и в срока по чл.40 ал.1,2 от ЗУЕС влизат в сила и е недопустимо инцидентна проверка за законосъобразността им в рамките на друг висящ процес, поради което обвързват ответника.
Възражението
на ответника за недължимост на ищцовото вземане за сумите за потребена топлинна
енергия за отопление, суми за топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация и такса разпределение на топлинна енергия, основано на приложимост в
случая на разпоредбата на чл.62 от ЗЗП, съгласно която се забранява доставка и
заплащане на непоискана от потребителя стока или услуга, е неоснователно. В процесния случай е приложима
задължителната за съдилищата практика, обективирана в Тълкувателно решение от
25.05.2017г. по т.д.№2/2016г. на ОСГК на ВКС, съгласно което за отношенията,
възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна
собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не
противоречат на разпоредбата на чл.62 във връзка с пар.1 от ДР на Закона за
защита на потребителите. В мотивната част на решението е посочено, че потребител
на топлофикационната услуга е цялата етажна собственост, затова титулярът на
права върху отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против
волята му централно отопление в тези обекти, но не може да откаже заплащането
на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части
енергия при доставката на централно отопление в сградата. В цитираното
тълкувателно решение ВКС се е позовал на Решение на Конституционния съд
№5/22.04.2010 г. по к.д.№15/2009г., съгласно което топлоснабдяването на
сградите под режим на етажна собственост неизбежно се извършва чрез инсталация,
която се явява обща част на сградата. Предназначението на сградната инсталация
е да отоплява вътрешната част на сградата - етажна собственост, и чрез
топлопроводите й топлинната енергия да достига до индивидуалните имоти на
потребителите. Общите части не могат да бъдат отделени от сградата по начин да
задоволяват нуждите само на някои собственици и титуляри на вещни права.
Предвид на изложеното, заплащането на отдадената от сградната инсталация
топлинна енергия не е резултат от реалното ползване на топлинна енергия от
собствениците, а следва от факта, че сградната инсталация е обща част по
предназначение, от която никой не може да се откаже.
Аналогично относно отдадената топлинна енергия от щранг-лирата в банята, следва да бъде посочено, че въпреки че по своето естество представлява отоплително тяло, Законът за енергетиката, както и издадената въз основа на него Наредба №16-334 от 6.04.2007г. за топлоснабдяването, не предвиждат възможност потребителите да се отказват едностранно от използването на щранг-лири, върху които няма монтиран уред за дялово разпределение. Предвид на това, енергия, отдадена от щранг-лира, няма да се начислява, само в хипотезата, когато всички собственици в сградата-етажна собственост, присъединени към абонатната станция по вертикално местоположение на имотите, не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление, отдадена от щранг-лирите и има техническа възможност за изключването им, каквито твърдения и доказателства по делото не са наведени, респ. ангажирани. Ако обаче всички собственици не са декларирали отказ от използването на щранг-лири или няма техническа възможност за изключването на тези отоплителни тела, заплащане на топлинна енергия за тях се дължи. Отказът от топлоснабдяване на цялата сграда не може да бъде направен от отделния собственик, поради естеството на ЕС. Съгласно чл.153 ал.2 от ЗЕ за това е необходимо квалифицирано мнозинство от собствениците, притежаващи най малко 2/3 от собствеността в сградата. Според ТР № 2/2016г. от 25.05.2017г. по тълк. дело № 2/2016г. на ОСГК, ВКС липсата на такова решение сочи на нежеланието на етажните собственици за преустановяване на доставката, което съставлява искане на услугата по чл. 62 ал. 1 ЗЗП. Понастоящем не се твърди и не се доказва ОС на ЕС да е взело решение по смисъла на чл. 153 ал. 2 ЗЕ, поради което правилото на чл. 62 вр. § 1 от ДР на ЗЗП не може да намери приложение и да отрече дължимостта от ответника на претендираните от ищеца вземания за отделните компоненти на доставената и ползвана топлинна енергия.
По делото се установи, че абонатната станция на процесната ЖС - ЕС, в която се намира имота на ответника, е в експлоатация, считано от 25.11.2013г., прехождащо процесния период по иска. От писменото заключение на ВЛ по СТЕ се установи, че е действително инсталирана топлинна мощност в сградата през всеки един от месеците от исковия период, следователно абонатната станция на процесната ЖС е работила и потребителите, вкл. и ответника, са ползвали топлинна енергия, която е преминавала и през сградната инсталация, т.е. налице е реална доставка на топлинна енергия за всички месеци от исковия период, поради което и е налице основание ищецът - продавач да претендира от ответника заплащане на начислените му компоненти топлинна енергия - за потребена топлинна енергия за отопление, отдадена чрез щранг лира в имота, която е отоплително тяло по смисъла на §1 т.37 от ДР на ЗЕ, в размер на 198,95лв. с ДДС, суми за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация в размер на 340,35лв. с ДДС и суми за такса за услуга "Дялово разпределение на топлинна енергия" в размер на 6лв. с ДДС, в размерите установени от ВЛ по СТЕ, като видно от СТЕ, при определяне на стойностите им е спазена нормативната уредба. Ответникът освен стойността на потребената топлинна енергия за отопление, отдадена чрез щранг лира в имота в размера, установен от ВЛ по СТЕ, дължи и установената от ВЛ стойност на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, задължението за заплащане на която пада върху всички собственици в сградата, тъй като съгласно чл.38 ал.1 от ЗС и чл.140 ал.3 от ЗЕ, сградната инсталация е обща етажна собственост и това задължение не е поставено в зависимост от реалното ползване или неползване на топлинна енергия, както и от реалното обитаване на имота. Отдадената от сградната инсталация топлинна енергия се разпределя между всички абонати, пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти в сградата по проект, като изчислението се извършва по приложимата методика към Наредба №16-334/06.04.2007г., която, видно от СТЕ, е спазена при определяне на стойността й. С оглед чл.22 ал.1 от ОУ услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сграда - ЕС е възмездна, поради което и ответникът дължи на ищеца такса разпределение на топлинна енергия в установения размер от ВЛ по СТЕ от 6лв. с ДДС, съгласно ценоразпис, част от ОУ на договорите между Т. - ВТ АД * и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сграда - ЕС. Предявеният по реда на чл.422 ал.1 от ГПК иск по чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за главница, сбор от вземания за незаплатена топлоенергия за отопление, топлоенергия, отдадена от сградната инсталация и такса дялово разпределение за исковия период, видно от СТЕ, се явява доказан по основание и в исковия размер от 545,31лв., доколкото задължението не е погасено на падежа, съгласно чл.32 ал.1 от ОУ и по делото липсват доказателства за плащане на исковите суми от ответника. Съдът счита, че разликата от 0,01лв. в исковия размер главница и установения от ВЛ по СТЕ е вследствие изчисляването, като по реда на чл.162 от ГПК по своя преценка определя размера на иска в претендирания такъв от 545,31лв.
С оглед извода за основателност на предявения по реда на чл.422 ал.1 от ГПК иск по чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД, съдът следва да се произнесе по евентуалното възражение на ответника по чл.111 б."в" от ЗЗД за погасяване по давност на ищцовото вземане за главница за м.2,3.2014г. и за лихви върху тях. На основание чл.114 ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Съгласно чл.32 ал.1 от ОУ, купувачите - битови потребители са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, независимо дали са по прогнозна или реална месечна консумация. В случая денят за изпълнение на задължението е определен и длъжникът изпада в забава след изтичането му, като вземането за главница за м.02.2014г. в размер на 34,52лв., съгласно СТЕ, е изискуемо, считано от 31.03.2014г., респ. за м.03.2014г. в размер на 17,92лв., съгласно СТЕ, считано от 01.05.2014г., или общо за м.2,3.2014г. в размер на 52,45лв., респ. предявеният по реда на чл.422 ал.1 от ГПК иск по чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД се счита предявен от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, подадено на 14.08.2017г., е предявен след изтичане на давностния срок по чл.111 б."в" от ЗЗД, доколкото се касае до периодични плащания, и като такъв е погасен по давност относно вземането за главница в размер на 52,45лв. за м.2,3.2014г. и като такъв в тази му част следва да бъде отхвърлен, респ. основателен и доказан в останалата му част в размер от 492,85лв., в който следва да бъде уважен, ведно с акцесорната претенция за законна лихва върху уважената главница, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане.
По предявения по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД:
На основание чл.32 ал.6 от ОУ, при неизпълнение в срок на задълженията по ал.1, купувачите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на топлинна енергия. Ищцовото вземане за главница не е погасено от ответника на падежа, установен в чл.32 ал.1 от ОУ, поради което и ответникът дължи на ищеца обезщетение в размер на законната лихва по чл.32 ал.6 от ОУ, определено от съда по реда на чл.162 от ГПК по своя преценка с помощта на интернет калкулатор в размер на 85,25лв., съвпадащ с исковия, посочен и в Извлечение от сметка за топлоенергия по партида №844. На основание чл.119 от ЗЗД с погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла, поради което предявеният по реда на чл.422 ал.1 от ГПК иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен за сумата от 17,32лв. - лихва за забава върху главницата за м.2,3.2014г. /11,50лв. върху главницата за м.02.2014г. и 5,82лв. върху главницата за м.03.2014г./ и за законната лихва върху главницата от 52,45лв., считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане, като погасен по давност, респ. уважен в останалата му част от 67,93лв. до пълния предявен размер, като основателен и доказан.
По оспорването по чл.193 ал.1 от ГПК:
С оглед разпределената, съгласно чл.193 ал.3 изр.2 от ГПК доказателствена тежест в процеса, която лежи върху ищеца да докаже истинността /автентичността/ на оспорения частен свидетелстващ документ, който не носи подписа на страната, която го оспорва - удостоверителното изявление на С. Й. Д., обективирано в т.6 от оспорения Списък на собствениците - потребители на топлинна енергия за битови нужди за отоплителен сезон 2013/2014г. в сграда на адрес ул.* №*, вх.*, АС 1-1-262 /с изброени в същия имена на 10 собственици на имоти/, ищецът не е ангажирал доказателства, че същият е истински /автентичен/, т.е., че подписът изхожда от лицето С. Й. Д. /майка на ответника и титуляр на вещно право на ползване в процесния имот/, която се сочи като негов автор, поради което и по реда на чл.194 ал.2 от ГПК съдът следва да признае, че оспорения документ е неистински /неавтентичен/ и да го изключи от доказателствата по делото, което не влияе върху изхода по главния иск, съобразно изложените по-горе в решението мотиви, както и да го изпрати на ВТРП, ведно с препис от решението след влизането му в сила. Оспорването на истинността /верността/ на оспорения документ, доколкото е частен свидетелстващ и не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила не се свързва с последиците по чл.193 ал.1 от ГПК и предвид изключването му от доказателствата не следва да бъде обсъждана.
Изходът на делото и нормата на чл.78 ал.1 от ГПК обуславят основателност на ищцовата претенция за съдебни разноски по делото, съразмерно с уважената част от исковете, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК, в доказан размер от 355,73лв.
Изходът на делото и нормата на чл.78 ал.3 от ГПК обуславят основателност на ответната претенция за съдебни разноски по делото /за заплатено адв. възнаграждение за един адвокат/, съразмерно с отхвърлената част от исковете, в доказан размер от 44,26лв.
На основание т.12 от Тълкувателно решение №4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.
С оглед изхода по делото, в тежест на ответника - длъжник следва да бъдат възложени направените по заповедното производство по Чгр.д.№2700/2017г. по описа на ВТРС от заявителя съдебни разноски, съразмерно с уважените искове, в общ размер от 111,17лв. /за внесена ДТ и заплатено адв. възнаграждение за един адвокат/.
Длъжникът не е сезирал съда с претенция за присъждане на разноски в заповедното производство, поради което исковият съд не дължи произнасяне.
Водим от горното и на основание чл.422 ал.1 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И:
На основание чл.194 ал.2 от ГПК ПРИЗНАВА по оспорването по чл.193 ал.1 от ГПК на О.И.Д. ***, с ЕГН **********, че удостоверителното изявление на С. Й. Д., обективирано в т.6 от оспорения Списък на собствениците - потребители на топлинна енергия за битови нужди за отоплителен сезон 2013/2014г. в сграда на адрес ул.* №*, вх.*, АС 1-1-262 /с изброени в същия имена на 10 собственици на имоти/, е НЕИСТИНСКИ /НЕАВТЕНТИЧЕН/ документ и го ИЗКЛЮЧВА от доказателствата по Гр.д.№3594/2017г. по описа на ВТРС.
След влизане в законна сила на настоящото решение в частта по чл.194 ал.2 от ГПК /с характер на определение/, на основание чл.194 ал.2 изр.2 от ГПК заверен препис от признатия за неистински /неавтентичен/ документ, ДА СЕ ИЗПРАТИ на ВТРП, ведно със заверен препис от настоящото решение.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на О.И.Д. ***, с ЕГН **********,
че дължи на кредитора "Т. -
ВТ" АД със седалище и адрес на
управление гр.*, ул."*" *, с ЕИК *, сума в размер на 492,85 лв.
/четиристотин деветдесет и два лева и осемдесет и пет стотинки/ - главница,
представляваща сбор от вземания за незаплатена топлинна енергия за отопление,
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и такса дялово разпределение
за месеците 11,12.2014г., 1,2,3,11,12.2015г., 1,2,3,11,12.2016г. и
1,2,3.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда 14.08.2017г. до изплащане на
вземането, и сумата от 67,93лв. /шейсет и седем лева и деветдесет и три
стотинки/, представляваща лихва за забава върху уважената главница, считано от
датата на забава на всяко от просрочените задължения в рамките на уважената
главница, начиная от 31.12.2014г., до 16.06.2017г., за които суми против
длъжника е издадена Заповед №*/17.08.2017г. за изпълнение на парично задължение
по Чгр.д.№ */2017г. по описа на ВТРС.
ОТХВЪРЛЯ предявените от "Т. -
ВТ" АД със седалище гр.*
против О.И.Д. по реда на
чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК иск с
правно основание чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за главница в размер на 52,45 лв.
/петдесет и два лева и четиридесет и пет стотинки/, представляваща сбор от вземания за незаплатена топлинна енергия за
отопление, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и такса дялово
разпределение за месеците 2, 3.2014г. и иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата
от 17,32лв. /седемнадесет лева и тридесет и две стотинки/, представляваща
мораторна лихва за забава върху вземанията за главница, представляваща сбор от
вземания за незаплатена топлинна енергия за отопление, топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация и такса дялово разпределение за месеците
2,3.2014г. за периода от датата на изискуемостта им до 16.06.2017г., ведно с
акцесорната претенция за законна лихва върху неуважената главница от
52,45лв. за м.2,3.2014г., считано от датата на подаване на заявлението в съда
14.08.2017г. до изплащане на вземането, като НЕОСНОВАТЕЛНИ, поради
погасяването им по давност.
ОСЪЖДА О.И.Д.
***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на
"Т. - ВТ" АД със
седалище и адрес на управление гр.*, ул."*" *, с ЕИК *, сума в размер
на 355,73 лв. /триста петдесет и
пет лева и седемдесет и три стотинки/, представляваща направени по делото съдебни
разноски, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА "Т. - ВТ" АД със седалище и адрес на управление гр.*, ул."*" *, с ЕИК *, ДА ЗАПЛАТИ на О.И.Д. ***, с ЕГН **********, сума в размер на 44,26 лв. /четиридесет и четири лева и двадесет и шест стотинки/, представляваща направени по делото съдебни разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА О.И.Д. ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на "Т. - ВТ" АД със седалище и адрес на управление гр.*, ул."*" *, с ЕИК *, сума в размер на 111,17 лв. /сто и единадесет лева и седемнадесет стотинки/, представляваща направени по заповедното производство по Чгр.д.№ * /2017г. по описа на ВТРС съдебни разноски, съразмерно с уважената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен срок от връчването му пред Великотърновски окръжен съд.
Заверен препис от съдебното решение след влизането му в законна сила да се приложи служебно по заповедното производство по Чгр.д.№ * /2017г. по описа на ВТРС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:..................