№ 963
гр. Варна, 29.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 5 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Георги Митев
при участието на секретаря Калина Ив. Караджова
като разгледа докладваното от Георги Митев Административно наказателно
дело № 20213110202626 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Производството по делото е образувано по повод жалба от Хримар ООД,
Булстат 148 007 386, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.Дубровник №
23, представлявано от Т.С.С., против наказателно постановление № 03-
013045/26.08.2020 г., издадено от И.А.И. - директор на Дирекция Инспекция по
труда/ДИТ/ гр.Варна, с което на основание чл.416 ал.5 вр.чл.414 ал.1 от Кодекса на
труда/КТ/ на дружеството е наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 2 000 лева. В жалбата се твърди, че наказателното постановление е
необосновано и незаконосъобразно, тъй като е издадено в противоречие с
действителното фактическо положение и се моли съда да го отмени изцяло и да
присъди направените разноски.
Жалбоподателят, редовно призован, в съдебно заседание се представлява от
адв.АНТ. Н., редовно упълномощен от Т.С.С. в качеството на управител на Хримар
ООД/представен в съдебно заседание оригинал на пълномощно/. По същество адв.Н.
след анализ на събраните доказателства моли съда да отмени наказателното
постановление и да им бъдат присъдени направените разноски по делото.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от процесуален
представител – Д.О. – началник отдел АИПО в Дирекция Инспекция по труда
гр.Варна, редовно упълномощена, която по същество оспорва жалбата и моли съда да
потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно, както и да
им присъди юрисконсултско възнаграждение.
1
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото
доказателства и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол
намери за установено от фактическа страна следното:
На 23.07.2020 г. в 18:30 часа служителите на Дирекция Инспекция по труда-
Варна главни инспектори М. К. Д. и Н. Й. З. извършили проверка по работни места за
спазване на трудовото законодателство на Хримар ООД в обект ресторант „Варна“ в
гр.Варна бул.Сливница № 1. В хода на проверката било установено, че Хримар ООД в
качеството на работодател е възложило на лицето Г.М.Б. ЕГН **********, на
длъжност „продавач-консултант“, работа през две последователни работни смени, тъй
като на 23.07.2020 г. лицето е работило смяна от 07:30 часа до 12:00 часа в обект
бистро „Ко ши ям“ в гр.Варна, след което е продължило да изпълнява трудови функции
и от 16:00 часа до 19:30 часа в обект ресторант „Варна“ в гр.Варна бул.Сливница № 1,
когато лицето е установено на работното си място.
На Г.М.Б. била предоставена от проверяващите служители на ДИТ гр.Варна на
основание чл.399 и чл.402 ал.1 т.3 от Кодекса на труда за попълване
декларация/приложено заверено копие/, в която тя собственоръчно записала на
23.07.2020 г. 19:00 часа, че работи в Хримар ООД на длъжност продавач-консултант на
обект магазин „Ко ши ям“ Варна на смени от 07:30 да 12:00 часа – в магазина, със
сключен трудов договор, с договорено месечно трудово възнаграждение, почивни дни.
Записала е като други обстоятелства, декларирани от лицето: „днес дойдох в 16:00-
19:30 в обект р-т „Варна“ нарязах сирене на парчета“.
На управителя А.И. на 29.07.2020 г. била връчена призовка № 1186/23.07.2020
г./приложено заверено копие/ на 29.07.2020 г. управителят на дружеството или негов
законен представител да се яви в Дирекция Инспекция по труда гр.Варна и да
представи трудовите досиета, документи за работно време, за заплащане на труда и др.
По време на документалните проверки в Дирекция Инспекция по труда
гр.Варна като страна участвала управителя Т.С., която представила описаните по-горе
документи и идентификационна карта на дружеството/приложено заверено копие/.
За извършената проверка бил съставен Протокол Варна ПР20200803/20.08.2020
г. за извършена проверка на Хримар ООД/приложено заверено копие/, като в раздела
за констатирани нарушения е описано нарушението.
На 20.08.2020 г. Н. Й. З. – главен инспектор в ДИТ – Варна съставила на
въззивното дружество Хримар ООД акт за установяване на административно
нарушение/АУАН/ № 03-013045/20.08.2020 г./приложен оригинал/, за това, че при
извършена проверка на 23.07.2020 г. в ресторант Варна в гр.Варна бул.Сливница № 1 е
установено, че работодателят е възложил на лицето Г.М.Б. ЕГН **********, на
длъжност „продавач-консултант“, работа през две последователни работни смени, тъй
като на 23.07.2020 г. лицето е работило смяна от 07:30 часа до 12:00 часа в обект
бистро „Ко ши ям“ в гр.Варна, ул.Дубровник № 23, след което е продължило да
изпълнява трудови функции и от 16:00 часа до 19:30 часа в обект ресторант „Варна“ в
гр.Варна бул.Сливница № 1, двата обекта стопанисвани от Хримар ООД, когато лицето
е установено на работното си място. Актосъставителката З. е квалифицирала
нарушението по чл.141 ал.5 от Кодекса на труда. В АУАН е записано в опис на
писмените материали: декларация от лицето, идентификационна карта, копия от
отчетни форми, копие на трудов договор.
АУАН е връчен на 20.08.2020 г. на Т.С., която записала като възражения: “Ще
2
възразим в законовия срок“.
В срока по чл.44 от ЗАНН е подадено писмено възражение срещу
АУАН/приложено заверено копие/, в което се твърди, лицето Г.М.Б. е присъствала при
проверката в ресторант Варна, но не е била на работа в обекта, а е отишла да види
колегите си.
По постъпилото възражение е изготвено становище от старши юрисконсулт
Б.Н./приложено заверено копие/, че възражението е неоснователно и следва да се
издаде наказателно постановление.
Въз основа на съставения акт административно-наказващият орган е издал
наказателно постановление № 03-013045/26.08.2020 г./приложен оригинал/, издадено
от И.А.И. - директор на Дирекция Инспекция по труда гр.Варна, като е възприел
изцяло фактическите констатациите, описани в акта, приел е, че въззивното дружество
като работодател е нарушило разпоредбата на чл.141 ал.5 от Кодекса на труда и му
наложил административно наказание имуществена санкция в размер на 2000 лева на
основание чл.414 ал.1 от Кодекса на труда.
Към административно-наказателната преписка е приложено заверено копие от
таблица за отчитане явяването на работа в Хримар ООД за юли 2020 г. в обект магазин
КоШиЯм 1, в която за Г.М.Б. за 23.07.2020 г. е записана смяна 3 – от 08:30 часа до
15:30 часа.
Приложено е заверено копие и от трудов договор № 343/29.04.2020 г. между
Хримар ООД като работодател и Г.М.Б. като работник за длъжността продавач
консултант в Ко ши ям 1 при сумарно отчитане на работното време, на непълно
работно време 4 часа. Приложено е заверено копие от допълнително споразумение към
трудов договор № 343 от 18.06.2020 г. между Хримар ООД като работодател и Г.М.Б.
като работник за длъжността продавач консултант в Ко ши ям 1 при сумарно отчитане
на работното време, на непълно работно време 6 часа.
В хода на съдебното производство бе разпитана в качеството на свидетел
актосъставителката Н. Й. З.. З. в своите показания потвърди констатациите от АУАН.
Лично е възприела, че Г.М.Б. полага труд в кухнята на ресторант Варна, като режела
сирене, поставяла го в тави, които опаковала за предстоящо събитие. Б. им казала, че
дошла да работи в ресторанта след смяната си в магазина, тъй като имало много
работа.
В съдебно заседание бе разпитан в качеството на свидетел М. К. Д., участвала в
извършването на проверка в обект ресторант Варна. Според нейните показания при
влизане в кухненските помещения лично възприела Г.Б. да работи, като режела сирена,
редяла ги в плата, които фолирала.
По искане на въззивника бе разпитана в качеството на свидетел З.Д.Б., работеща
като главен готвач в ресторант Варна. Според показанията на Б. Г.Б. била бивш
работник в ресторант Варна и на 23.07.20 г. била дошла в ресторанта да ги види, не е
работила, само влязла с тях в кухнята и им помогнала при рязането на сирене. Общо Б.
стояла в ресторанта около 2 часа и половина.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
гласни доказателства и тези по административно-наказателната преписка, както и
приложените допълнителни писмени доказателства, които преценени в тяхната
съвкупност са взаимно и логически свързани и последователни, поради което съдът ги
кредитира.
3
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Съдът кредитира свидетелските показания на З. и Д. като обективни и
подкрепящи се от писмените доказателствени средства по делото. Съдът кредитира
свидетелските показания на З.Д.Б. с изключение на твърдението, че Г.Б. не е работила
на 23.07.20 г. в ресторант Варна, тъй като самата тя в своите показания уточнява, че им
е помагала при рязането на сирена. Съдът отчита факта, че Б. се намира в трудови
правоотношения с въззивното дружество и е заинтересована от изхода на делото.
Съдът кредитира изцяло и приобщените писмени доказателствени средства
като обективни, непротиворечиви, взаимно допълващи се и представящи в
хронологичен ред събитията.
Единствено съдът не кредитира посоченото от Г.Б. в декларацията
обстоятелство, че работи на обект магазин „Ко ши ям“ на смени от 07:30 часа до 12:00
часа, тъй като противоречиви на писмените доказателства – допълнително
споразумение към трудовия договор за работно време от 6 часа и таблицата за отчитане
на явяването на работа в Хримар ООД обект магазин „Ко ши ям“, в която е посочено,
че на тази дата Б. е била трета смяна от 08:30 до 15:30 часа.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
По допустимостта на въззивната жалба:
Наказателното постановление с писмо с обратна разписка изх.№ НП-
013045/08.09.2020 г./приложено заверено копие/ е изпратено на адреса на седалището
и управление на дружеството гр.Варна, бул.Дубровник № 23
Наказателното постановление е връчено на 09.09.2020 г. на адреса на
седалището и управление на дружеството гр.Варна, бул.Дубровник № 23, на К.Т.,
видно от известието за доставяне/приложено заверено копие/, в което е отбелязано, че
са връчени 3 броя наказателни постановления, между които и 013045. Седемдневният
срок за обжалване на наказателното постановление изтича на 16.09.2020 г. Жалбата
срещу наказателното постановление е подадена по пощата на 16.09.2020 г., видно от
транспортния билет на куриерската фирма. Жалбата е подадена в установения от
закона 7-дневен срок от връчване на наказателното постановление, от надлежна страна
и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Жалбата е
подадена от Т.С.С. – управител и представляващ Хримар ООД видно от приложената
разпечатка от Търговски регистър. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
АУАН е съставен от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл.416 ал.1
от Кодекса на труда нарушенията на трудовото законодателство се установяват с
актове, съставени от държавните контролни органи. Съгласно чл.399 от Кодекса на
труда цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички
отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция Главна инспекция по
труда към министъра на труда и социалната политика. АУАН е съставен от Н. Й. З. –
главен инспектор в Дирекция Инспекция по труда гр.Варна и като заемаща посочената
длъжност може да съставя АУАН.
Наказателното постановление също е издадено от компетентен орган –
директора на Дирекция Инспекция по труда-Варна. Съгласно чл.416 ал.5 от Кодекса на
труда наказателните постановления се издават от ръководителя на органа по чл.399
4
или оправомощени от него длъжностни лица съгласно съобразно ведомствената
принадлежност на актосъставителите. Съгласно чл. 399 от Кодекса на
труда цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички
отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция Главна инспекция по
труда към министъра на труда и социалната политика. В случая наказателното
постановление е било издадено от директора на Дирекция Инспекция по труда
гр.Варна, който е бил надлежно оправомощен за това от изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда със Заповед № 0280/03.08.2010 г.
Видно от т.4 от заповедта с нея изпълнителният директор на Изпълнителна агенция
Главна инспекция е оправомощил директорите на дирекции Инспекция по труда да
издават наказателни постановления по актове, съставени от контролните органи от
съответната дирекция Инспекция по труда.
АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление са съставени
в сроковете по чл.34 ал.1 и 3 от ЗАНН.
При служебната проверка на атакуваното наказателно постановление съдът
установи, че са спазени изискванията на чл.42 от ЗАНН, като в АУАН е описано пълно
и точно нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата при които е
извършено, посочена е нарушената законова разпоредба, посочени са данни относно
индивидуализацията на нарушителя. Спазени са изискванията на чл.57 ал.1 от ЗАНН,
като в издаденото наказателно постановление е дадено пълно описание на
нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които го
потвърждават. Нарушението е в достатъчна степен индивидуализирано и позволяващо
на наказания субект да разбере в какво е обвинен и да организира адекватно защитата
си.
Съдът счита, че в АУАН и в наказателното постановление неправилно е
отразена работната смяна, която Б. е работила на 23.07.2020 г. в бистро „Ко ши ям“,
като е посочена работна смяна от 07:30 часа до 12:00 часа, тъй като това
противоречиви на писмените доказателства – допълнително споразумение към
трудовия договор за работно време от 6 часа и таблицата за отчитане на явяването на
работа в Хримар ООД обект магазин „Ко ши ям“, в която е посочено, че на тази дата Б.
е била трета смяна от 08:30 до 15:30 часа, но това обстоятелство не променя характера
на основните констатации и факта на извършване на нарушението.
От изложеното съдът стига до извода, че в хода на административно-
наказателното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила,
които да са от категорията на съществените и които да са ограничили правото на
защита на наказаното лице.
При възприетата фактология съдът счете, че в случая Хримар ООД, Булстат
148 007 386, е осъществило от обективна състава на нарушение по чл.141 ал.5 от
Кодекса на труда.
Съгласно чл.141 ал.5 от Кодекса на труда се забранява възлагането на работа
през две последователни работни смени.
Въпреки тази забрана Хримар ООД в качеството на работодател е възложило
на лицето Г.М.Б. работа през две последователни работни смени на 23.07.2020 г., като
лицето е работило смяна от 08:30 часа до 15:30 часа в обект бистро „Ко ши ям“ в
гр.Варна, след което е продължило да изпълнява трудови функции и от 16:00 часа до
19:30 часа в обект ресторант „Варна“ в гр.Варна бул.Сливница № 1, където лицето е
установено.
От обективна страна съставът на това нарушение изисква деецът да има
5
качеството на работодател спрямо конкретно лице и да му е възложило работа през две
последователни работни смени.
В случая обжалваното наказателно постановление е съставено на въззивника в
качеството на работодател. Съгласно §1 т.1 от Допълнителните разпоредби към
Кодекса на труда “работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово
поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено
образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство,
заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема
работници или служители по трудово правоотношение. Хримар ООД представлява
работодател по смисъла на Кодекса на труда, поради което правилно е посочен като
субект на административно-наказателната отговорност по този текст на закона.
В хода на съдебното следствие по безспорен начин бе установено, че към
момента на проверката на място въззивното дружество е имало качеството на
работодател спрямо Г.М.Б., която към този момент е осъществявала трудови функции
на територия, стопанисвана от дружеството. В тази насока са и приложените писмени
доказателства.
Съдът счита, че правилно административно-наказващият орган е квалифицирал
нарушението по чл.141 ал.5 от Кодекса на труда. Правилно е била ангажирана
обективната отговорност на Хримар ООД в качеството му на работодател чрез
налагане на административно наказание имуществена санкция. Това по своята правна
същност е безвиновна отговорност и представлява обективната отговорност на правния
субект за неизпълнение на задължения, каквото имаме в конкретния случай и се
реализира независимо от конкретния извършител, формата на вина, степента на
обществена опасност на дееца и т. н.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
Съдът счита, че административно-наказващият орган правилно е приложил
санкционната норма и е наложил административно наказание имуществена санкция.
Законодателят е предвидил в чл.414 ал.1 от Кодекса на труда наказание
имуществена санкция в размер от 1 500 до 15 000 лева за работодател, който наруши
разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание.
За извършеното нарушение административно-наказващият орган е наложил
наказание имуществената санкция на дружеството – работодател в размер от 2 000
лева, към долната граница на размера, предвиден от законодателя, без да изложи
мотиви за размера на наказанието. Единствено е посочено, че е неприложим чл.28 от
ЗАНН.
По преписката няма доказателства Хримар ООД да е било санкционирано за
извършени други нарушения на трудовото законодателство. Действително при
възлагане на работа през две последователни работни смени се нарушава донякъде
възможността за пълноценна почивка и възстановяване на работника. Но в хода на
делото се установи, че сумарно на въпросната дата е Б. полагала труд в продължение на
8,5 – 9 часа, което е почти в рамките на нормалния осемчасов работен ден. Освен това
не е било нарушено правото на Б. на междудневна почивка по чл.152 от Кодекса на
труда не по-малко от 12 часа, тъй като на следващия ден същата е била на работа
отново от 08:30 часа. Тези обстоятелства според съда следва да се отчетат при
определяне на размера на административното наказание. При лекия превес на
6
смекчаващите над отегчаващите вината обстоятелства съдът приема, че наложеното за
нарушението административно наказание имуществена санкция в законосъобразния
размер от 2 000 лева е завишено и не съответства на тежестта на допуснатото
нарушение, счита, че справедливо в случая ще бъде налагането на санкция в
минимален размер от 1500 лева и с нея ще се постигнат целите на административното
наказание, предвидени в нормата на чл.12 от ЗАНН.
ПО ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА :
Съдът не приема възражението от въззивната жалба, че дружеството е депозирало
възражение срещу съставения АУАН, по което не е взето отношение от страна на
административно-наказващия орган и не е извършена допълнителна проверка на
относимите факти. По постъпилото възражение има становище от старши
юрисконсулт Б.Н., че възражението е неоснователно и следва да се издаде наказателно
постановление.
Съдът не приема възражението от въззивната жалба, че не е извършена проверка в
бистро Ко ши ям, за да се установи дали в часовия диапазон от №7:30 часа до 12:00
часа на 23.07.2020 г. лицето Г.М.Б. е работило там. Това обстоятелства се потвърждава
от таблицата за отчитане явяването на работа за юли 2020 г. в обект магазин КоШиЯм
1, предоставена от самото дружество, в която за Г.М.Б. за 23.07.2020 г. е записана
смяна 3 – от 08:30 часа до 15:30 часа. Този факт и не се оспорва от лицето и
въззивника.
Съдът не приема възражението от въззивната жалба, че изводите на проверяващите
и на административно-наказващия орган се основават на попълнена декларация от
страна на Г.М.Б. по време на проверка в ресторант Варна, което попълване е
извършено по неправилен начин и не гарантира обективността на информацията. Не
бяха представени доказателства от въззивника за някакви въздействия от страна на
проверяващите инспектори при осъществяване на проверката.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед направените искания от процесуалния представител на въззивника за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение и от процесуалния
представител на въззиваемата страна за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение, съдът установи от правна страна следното:
От въззивника в съдебно заседание бе направено искане за присъждане на
направените разноски. Бяха представени доказателства – пълномощно/л.20/, списък за
претендираните разноски/л.30/, фактура № 544/21.09.2020 г./л.31/, дневно извлечение
от Банка ДСК за 23.09.2020 г./л.32/ за постъпила сума за Н., Филипова и партньори АД
сума от 444 лева от Хримар ООД по фактура № 544.
От процесуалния представител на въззиваемата страна Дирекция Инспекция по
труда гр.Варна в писмените бележки също бе направено искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
По силата на чл.63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по ал.1 страните
имат право на присъждане на разноски по реда на Административно-процесуалния
кодекс/АПК/.
В АПК въпросът за разноските е третиран в чл.12 ал.3 според която по
7
производствата по този кодекс не се събират държавни такси и не се заплащат
разноски, освен ако това е предвидено в него или в друг закон, както и в случаите на
обжалване на административни актове по съдебен ред и при предявяване на иск по
този кодекс. В чл. 143 ал.1 е регламентиран единствено случая, когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт -
тогава държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ. Не е посочено как следва да процедира съдът,
когато се измени обжалвания акт или се отмени част от него, а другата част се
потвърди. Единствено в чл.144 е посочено, че за неуредените в този дял въпроси се
прилага Гражданският процесуален кодекс/ГПК/, поради което съдът счита, че в
настоящия случай следва субсидиарно да се приложат разпоредбите на ГПК.
В ГПК въпросът за разноските е уреден в глава Присъждане на разноски
чл.78. Съгласно ал.1 заплатените от ищеца такси, разноски по производството и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника
съразмерно с уважената част от иска. Според ал.3 ответникът също има право да иска
заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
По силата на ал.5 ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът
може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази
им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона
за адвокатурата. Съгласно ал.8 в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за
правната помощ.
Съгласно чл.36 ал.2 от Закона за адвокатурата размерът на адвокатското
възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента и не може да бъде
по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния
вид работа.
Съгласно чл.7 ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие
по дела с определен интерес възнагражденията са следните: при интерес от 1000 лв. до
5000 лв. - 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв. или в случая 370 лева.
Съгласно чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ заплащането на правната
помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.
По силата на Наредбата за заплащането на правна помощ, приета на основание
чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ - чл.27е възнаграждението за защита в
производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 120
лв.
Според чл.63 ал.4 от ЗАНН ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата, а съгласно ал.5 от същия член в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
8
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния
вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ.
Съобразявайки се с всички посочени нормативни разпоредби съдът стига до
извода, че в конкретния случай минималния размер на адвокатското възнаграждение за
един адвокат е 370 лева, а минималното юрисконсултско възнаграждение е 80 лева.
Според спецификата на настоящия случай – изменение на размера на наложеното с
наказателното постановление наказание, участието на процесуални представители и на
двете страни в две съдебни заседания с разпит на трима свидетели, специфичната
материя, изискваща време и усилия за преглед и усвояване на нормативната база и
практиката по нея и ръководейки се от принципа за разумно остойностяване на
положения труд, прецененото с оглед на правната и фактическа сложност на случая
съдът счита, че в случая справедливо адвокатско възнаграждение за въззивника е в
размер на 370 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
Настоящето дело е с интерес 2000 лева, формиран от размера на наложената
глоба. Съобразявайки се с принципа, определен в чл.78 ал.1 от ГПК заплатените
възнаграждения да се заплащат съразмерно с уважената част от иска се достига до
извода, че в случая е уважена част от 25 % от иска на въззивника, съответно 75 % на
ответника. Отнасяйки тази пропорционалност към определените от съда справедливи
възнаграждения се получава адвокатско възнаграждение за въззивника в размер на
92.50 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 60 лева.
Предвид изложеното съдът прави извода, че атакуваното наказателно
постановление е постановено в съответствие с разпоредбите на закона, същото не
страда от пороци, които го правят процесуално недопустимо, но следва да бъде
изменено като бъде намален размера на наложеното наказание имуществена санкция
от 2000 лева на 1500 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
Изменя наказателно постановление № 03-013045/26.08.2020 г., издадено от
И.А.И. - директор на Дирекция Инспекция по труда гр.Варна, с което на Хримар ООД,
Булстат 148 007 386, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.Дубровник №
23, представлявано от Т.С.С., за извършено нарушение на чл.141 ал.5 от Кодекса на
труда на основание чл.416 ал.5 вр.чл.414 ал.1 от Кодекса на труда е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 2000 лева, като
намалява размера на санкцията на 1 500 лева.
Осъжда Дирекция Инспекция по труда гр.Варна да заплати на Хримар ООД,
Булстат 148 007 386, сумата от 92.50 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
Осъжда Хримар ООД, Булстат 148 007 386, да заплати на Дирекция Инспекция
по труда гр.Варна сумата от 60 лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Да се изпратят съобщения на Хримар ООД чрез адвокат АНТ. Н. и на Дирекция
Инспекция по труда гр.Варна, че решението е изготвено.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в
четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението, че решението е изготвено,
9
пред Административен съд Варна по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
След влизане в сила на решението административно-наказателната преписка да
се върне на Дирекция Инспекция по труда гр.Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10