РЕШЕНИЕ
№ 35
гр. Смолян , 02.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на деветнадесети
януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Райна И. Русева
при участието на секретаря Татяна Я. Кишанова
като разгледа докладваното от Райна И. Русева Гражданско дело №
20205440100970 по описа за 2020 година
Производството е по чл.357 във вр. с чл.344 КТ.
Предмет на делото са предявените искове от Л.В.К с правното основание на чл.344,
ал1, т.1 и т.2 от КТ срещу ответника "*****" ЕООД за отмяна на Заповед за налагане на
дисциплинарно наказание №8/21.10.2020г. и се признае уволнението за незаконно,
както и ищеца да бъде възстановен на заеманата от него длъжност преди уволнението.
С процесната заповед на ищеца е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" за
това, че без уважителна причина и без да е уведомил работодателя си не се явява на
работа от 01.10.2020г. до 13.10.2020г.
Твърденията на ищеца са, че заповедта е неправилна, немотивирана и
незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалния и процесуалния закон.
Излага твърдения, че е бил назначен в ответното дружество с трудов договор
№25/03.02.2020г. на длъжността шофьор на тежкотоварен автомобил 1 2 и повече тон,
като договора е сключен с изпитателен срок от шест месеца, с основно месечно
трудово възнаграждение 610 лева. От 01.04.2020г. е сключен допълнително
споразумение между страните към горепосочения договор , като се изменя месечното
1
трудово възнаграждение от 610 лева на 1000 лева.
Ищецът твърди, че на 08.10.2020г. е депозирал молба за прекратяване на трудовото
правоотношение с ответното дружество, като е поискал да му бъдат изплатени
отработените месечни трудови възнаграждения, командировъчни в чужбина и част от
годишен платен отпуск.
След депозиране на горната молба, от ответната страна е издадена заповедта с
№8/21.10.2020г., с която работодателят прекратява трудовото правоотношение на
основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ. Пред издаване на заповедта в молба до ищеца от
работодателя се твърди, че са му изплатени всички суми и не му дължи отработено
трудово възнаграждение.
Ищецът твърди също, че за периода 01.10.20г. до 13.10.20г. е пътувал всеки ден от
гр.София до гр.Пловдив, където е базата на товарните автомобили на ответното
дружество. За посочения по- горе период управлявания от ищеца автомобил е бил
развален и му е бил извършван ремонт В този период ищецът е ходил на работа,
участвал е в ремонта на автомобила , но когато е повдигнал въпроса да му бъдат
изплатени отработените от него месечни трудови възнаграждения , ответното
дружество е отказало да му ги изплати, след което ищецът е подал молба , с което е
поискал да бъде прекратен трудовия договор , поради неплащане на две поредни
месечни заплати. След получаване на молбата, от ответника е издадена атакуваната
заповед.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа от процесуалния представител на
ищеца- адв.К.. Заявява становище, че в случай, че съдът приеме, че молбата за
прекратяване на трудовия договор от ищеца е предхождаща заповедта, то не поддържа
искането за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, така, както е
заявено първоначално.
За ответното дружество процесуалният представител адв.К. оспорва исковете.
Представя писмена защита.
С писмения отговор от ответника исковете се оспорват. Сочи се, че от 03.09.2020г.
ищецът не се е явявал на работното място. През това време с него била поддържана
връзка само по телефон, като на въпросите кога ще се яви на работа имал всякакви
обяснения. Към началото на м.октомври управляващия ответното дружество се обадил
на ищеца, за да се яви в гаража и се разберат дали ще работи или ще напуска. С
докладна записка до управителя на дружеството е докладвано, че Л.К. от 01.10.2020г.-
13.10.2020г.- 9 работни дни , не се явява на работното си място и няма кой да кара
зачисления му камион, провалят се два договора за превоз. Наложило се претоварване
2
на превози на друг превозвач и така дружеството изгубило сигурна печалба по
договори за превоз. Последвала покана за писмени обяснения, изпратено по куриерска
служба Еконт и неговите обяснения също са изпратено по Еконт, като по същество
няма обяснения относно това по каква причина не е на работното си място.
Неявяването на ищеца на работа само за месец октомври 9 дни до докладната, е в
достатъчна степен тежко нарушение за налагане на наказание „дисциплинарно
уволнение”. По изложените съображения ответната страна счита, че заповедта за
налагане на дисциплинарното наказание е законосъобразна и обоснована и иска за
отмяната й е неоснователен.
Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба, отговора на ответника,
становищата в съдебно заседание, писмената защита на ответното дружество, и като
обсъди събраните по делото писмени и ангажираните гласни доказателства,
заключението по назначената съдебно- счетоводна експертиза, намира исковете за
неоснователни по следните съображения:
От фактическа страна по делото се установява от представените писмени
доказателства- личното трудово досие, че по силата на трудов договор с
№25/03.02.2020г. ищецът Л.В.К е заемал длъжността „шофьор на тежкотоварен
автомобил 12 и повече тона” в ответното дружество „***” ЕООД със седалище и
адрес на управление гр.С., с място на работа С., за неопределено време, сключен с
изпитателен срок 6 месеца,за пълно работно време 8 часа , седмично 40 часа, с
основно месечно трудово възнаграждение 610,00 лева, което впоследствие е било
изменено – увеличено., като работникът се е задължил да постъпи на работа на
04.02.2020г.
Страните не спорят, че ищецът е подал молба до работодателя от 08.10.2020г. молба
до работодателя, с която е поискала да бъде прекратено трудовия договор, поради
неплащане на повече от 3 месеца/заплати и е поискал да му бъдат заплатени в 3-
дневен срок.
Основанието за така подадената молба се съдържа в чл.327, ал.1, т.2 от КТ. Не е
спорно между страните, чие тази молба на ищеца за прекратяване на трудовото
правоотношение, поради забавяне на плащането на трудовите възнаграждения е била
получена от работодателя, имайки предвид, че с изисканите обяснения с писмото от
14.10.2020г. /лист 67 от делото/, работодателят, изрично е заявил, че молбата от
08.10.2020г. е получена на 13.10.2020г.
Процесната заповед за дисциплинарното уволнение е издадена след подаване на тази
молба от ищеца за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.327,
ал.1, т.2 от КТ.
3
Това не означава обаче, че са липсвало основанието за издаването на атакуваната
заповед №8/21.10.2020г., с която на ищеца е наложено наказанието дисциплинарно
уволнение, за което съдът излага съображенията си по- долу.
Предявеният иск по чл.344 ал.1 т.1 КТ е неоснователен по следните съображения:
Трудовото правоотношение , което се прекратява без предизвестие, както е в случая
на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ, се счита прекратено от момента на получаване на
изявлението за прекратяване от работодателя. Не се изисква да бъде налице
основанието за прекратяване на трудовия договор, а настъпва автоматично. Макар че в
случая следва да се посочи, че според заключението по назначената съдебно-
счетоводна експертиза са налични доказателства за изплатени на ищеца 10 833,66 лева
заплати и командировки.
Независимо дали посоченото основание в изявлението на работника е налице Ако
това основание е липсвало към посочения момент, то за работодателя е налице
възможност да предяви претенциите си към работника за вредите, каквито възражения
се излагат от ответната страна в отговора.
В горния смисъл е съдебната практика /така Решение №289/18.11.2014г. по гр.дело
№1289/2014г. на ВКС, Решение по гр.дело №1708/2019г. на ВКС/..
Гореизложеното обаче, за автоматичното прекратяване на трудовото
правоотношение не важи в случай, че се установи, че с подаването на молбата си за
прекратяване на трудовото правоотношение на някое от посочените основания по
чл.327 от КТ.
В случая, установи се по делото, че работодателят е издал заповедта за налагане на
дисциплинарното наказание след получаване на молбата от 08.10.2020г. от ищеца К..
Установи се също, че към посочения момент вече са бали налице и основанията за
издаване на заповедта с №8/21.10.2020г. Това е така, защото по делото се събраха
безспорни доказателства, че ищецът реално не се е явявал на работа съобразно
уговореното по трудовото правоотношение. И това е за период след 03.09.2020г. В
тази връзка е приложеното уведомление от Ц.Ю. от 02.10.2020г., с която уведомява
работодателя си „****” ООД, че ищецът К. не се е явявал на работа от 01.10.2020г.
Налице е и друго такова уведомление от 09.10.2020г. за неявяването на ищеца до
09.10.2020г. Самият ищец не успя да оспори, че реално не се е явява на работното си
място, като въпреки ангажираните от него гласни доказателства на св.К. че ходили да
оправят камиона, който бил повреден, последното не се установи категорично. Освен
това, както е по трудов договор, ищецът е длъжен дао се яви на работното място, дори
да има повреда на автомобила. видно по трудово договор е уговорен 8 часов работен
4
ден, което означава, че работникът следва да е на работното си място, освен ако има
друга уговорка с работодателя, предвид спецификата на изпълняваната длъжност
„шофьор”. А такава ,уговорка не се установи.
Системното неявяване на работното място от ищеца се установи и от гласните
доказателства, като показания за тези обстоятелства дават свидетелите Ю. и К. за
периода по заповедта. Съдът цени показанията им, тъй като ищецът не успя да ги
оспори, а именно, че реално не е бил на работното си място.
Или, когато работникът добросъвестно е упражнил правото си да прекрати
трудовото правоотношение на основанието по чл.327, ал.1, т.2 от КТ, би следвало
тогава да се приеме автоматично прекратяване на трудовото правоотношение с
достигане изявлението до работодателя. И работодателят не би могъл отново да
прекрати трудовото правоотношение. Случая, обаче, не такъв, тъй като безспорно се
установи, че работникът- ищец не се е явил на работа в течение на повече от два
работни дни последователно, което е основание по чл.190, ал.1, т.2 от КТ за налагане
на дисциплинарно наказание „уволнение”. Работодателят, чието е доказателствената
тежест, установи наличието на основанието за издаване на Заповедта.
Трудовото правоотношение не е било прекратено с достигане на изявлението от
работника по молбата му от 08.10.2020г. В съдебната практика се приема, че
трудовото правоотношение не се прекратява в посочения случай, ако налагането на
дисциплинарно наказание за нарушение, което е извършил преди отправяне на
едностранното изявление. В изложения смисъл е приетото във вече цитираното по-
горе Решение №289/18.11.2014г. по гр.дело №1289/2014г. на ВКС/ В случая, ищецът К.
продължителен период /повече от два работни дни последователно/ не се е явил на
работното си място. А не се събраха доказателства да е отправял искане до
работодателя си, или възражение във връзка с неизправността на управлявания от него
автомобил, предвид твърденията му. В този смисъл не се подкрепиха показанията на
доведения от него за разпит свидетел К..
Работодателят е спазил процедурата по КТ при издаване на обжалваната Заповед,
изискал е обяснения от ищеца, съобразил е критериите при налагане на наказанието,
отчитайки, че ищецът бе причина не се е явил на работното си място.
С разпоредбата на чл. 359 КТ законодателят е освободил работниците и
служителите, ищци по дела за трудови спорове, само от заплащането на дължимите
към съда държавни такси и разноски за съдебното производство. Ето защо, с оглед
изхода на делото, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищцата следва да заплати на
ответника направените от последния съдебно-деловодни разноски за заплатено
възнаграждение в размер на 500,00 лв.
5
По горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от Л.В.К, ЕГН**********, адрес **** с правното
основание на чл.344, ал1, т.1 и т.2 от КТ срещу ответника "*****" ЕООД, ЕИК****, със
седалище и адрес на управление *****, представлявано от управителя В. Ч., за отмяна
на Заповед за налагане на дисциплинарно наказание №8/21.10.2020г. на управителя на
„****” ЕООД, с което на Л.В.К е наложено дисциплинарно наказание уволнение за
неявяване на работа, и признаване на уволнението за незаконно, както и за
възстановяване на заеманата длъжност от Л.В.К преди уволнението длъжност „шофьор
на тежкотоварен автомобил 12 и повече тона” , като неоснователен.
ОСЪЖДА Л.В.К, ЕГН**********, адрес **** да заплати на "*****" ЕООД,
ЕИК****, със седалище и адрес на управление **** представлявано от управителя В.
Ч., съдебни разноски по делото в размер на 500,00 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Смолянски окръжен съд в двуседмичен
срок, считано от 02.02.2021г.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
6