РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 28.02.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, 7 състав, в публично заседание на двадесет
и седми февруари, през две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
при
секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от съдията административно дело №
107 по описа за 2020 година, за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е
по реда на чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената
стойност (ЗДДС), във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по
жалба на ЕТ
„М.-Г.К.“, представляван от Г.К., със седалище гр.Русе, против Заповед
за налагане на принудителна
административна мярка (ЗНПАМ) № 54-ФК/27.01.2020г. на началник - отдел „Оперативни
дейности“ - Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на търговеца е
наложена принудителна административна мярка (ПАМ) - запечатване на търговски обект – магазин за хранителни стоки, находящ
се в гр.Русе, на ул.“Сан Стефано“ пазар, стопанисван от търговеца, както и забрана за достъп до него за срок от 14 (четиринадесет)
дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а" oт ЗДДС.
В
жалбата се релевират основания за незаконосъобразност на заповедта поради
противоречие с материалноправни норми, за съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и несъответствие с целта на закона.
Иска
се съдът да отмени оспорената заповед, както и да присъди направените по делото
разноски.
Ответникът по жалбата – началникът на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, дава становище
за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като съобрази
становищата на страните, събраните по делото доказателства и след служебна
проверка за законосъобразност на обжалвания индивидуален административен акт на
основание чл. 168 от АПК, приема за установено следното:
По фактите
От
представените от
оспорващата страна и с административната преписка писмени доказателства, се
установява, че при извършена проверка на 25.01.2020г. на търговски обект – магазин за хранителни стоки, находящ се в гр.Русе, на ул.“Сан Стефано“ пазар, стопанисван от търговеца,
е установено, че за извършена контролна покупка на 205 гр. насипни бадеми на
стойност 6.15лв. и 100гр. насипни тиквени семки на стойност 1.10лв., всичко на
обща стойност 7.25лв., заплатени от орган по приходите, на място, в брой в
обекта, търговецът не е издал фискален касов бон от наличното в обекта ФУ с
изградена дистанционна връзка с НАП.
Резултатите от проверката са отразени в Протокол за извършена проверка №
0388731/25.10.2020г.
В протокола е отразено, че е установена разлика между
разчетената касова наличност от ФУ и фактическата такава в размер на 0.03лв.
Във връзка с
констатациите при проверката било
прието, че търговецът е извършил
нарушение на чл. 25, ал.
1 и ал.3 от Наредба №
Н-18/13.12.2006
г. на МФ. Това
обосновало издаването на процесната ЗНПАМ
№ 54-ФК от 27.01.2020г. на Началник на Отдел „Оперативни
дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, оправомощен
със Заповед № ЗЦУ – ОПР-16
от 17.05.2018 г. на изп.директор на НАП, на
основание чл. 186, ал.
1, т.
1, б „а“ от ЗДДС и
чл. 187, ал.
1 от ЗДДС,
на търговеца е наложена
принудителна административна мярка запечатване на
търговски обект – магазин за хранителни стоки, находящ се в гр.Русе, на ул.“Сан
Стефано“ пазар, стопанисван от търговеца,
както и забрана за достъп до него за срок от 14 (четиринадесет) дни.
За административното нарушение впоследствие
е съставен и АУАН №
F537122 от 10.02.2020
г.
По правото
Жалбата е процесуално допустима.
Подадена e от
надлежна страна – адресата на процесната ПАМ. Заповедта е получена лично от търговеца на 10.02.20г., видно
от собственоръчно попълнена и подписана от него разписка. Жалбата до местно
некомпетентния съд е подадена на 10.02.2020 г., с което е спазен законоустановения 14-дневен срок за оспорване по чл.149, ал.1
от АПК вр. чл.186,ал.4 ЗДДС.
Разгледана по същество,
жалбата е частично основателна.
Обжалваната заповед е
издадена от компетентен административен орган - в съответствие с разпоредбата на чл. 186, ал. 3, пр. второ ЗДДС. Видно от съдържащата се в
приобщената към делото административна преписка Заповед № ЗЦУ-ОПР-16 от
17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП, на основание чл.10, ал. 1, т. 1
от Закона за Националната агенция за приходите, чл. 186, ал. 3 и ал.4 от ЗДДС и
чл. 81, ал. 1 от АПК, Директорите на Дирекции „Контрол“ в Териториалните
дирекции на НАП и Началниците на Отдели „Оперативни дейности“ в Дирекция
„Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП са
оправомощени да издават заповеди за налагане на принудителни административни
мерки „Запечатване на обект“ по чл. 186 от ЗДДС (л. 58 от а.д.№2267/19 г.).
Спазена е изискуемата писмена форма - заповедта съдържа
реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, включително фактически и правни основания
за издаването й. Напълно ясно е за какво нарушение, допуснато от
страна на търговеца, се налага процесната ПАМ, а именно – неиздаване на
фискална касова бележка от налично и работещо в обекта ФУ при извършена
покупка, при която е била заплатена съответната стойност в брой. Описаната в
ЗНПАМ фактическа обстановка и посоченото нарушение се подкрепят и от
горецитирания ПИП от 25.01.2020 г.,
по отношение на който е налице и изрично позоваване в ЗНПАМ.
Спазени са процесуалните
правила за издаване на оспорваната заповед. Всички действия на органите по приходите по
извършване на проверката и установяване на нарушението са документирани по
надлежния ред – Протокол
за извършена проверка № 0388731 от 25.01.2020 г.,
съставен в присъствието на представляващ дружеството. В протокола са посочени
проверените документи, както и събраните при проверката доказателства.
Обжалваната заповед е
издадена и в съответствие с материалноправните разпоредби. В конкретния случай е констатирано
нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006
г. на МФ.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., всяко
лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или
услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез
внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит
или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по
смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски
паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на
пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Според
разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от
Наредба № Н-18/2006 г., независимо от документирането с първичен счетоводен
документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова
бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко
плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на
пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез
наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.
Съгласно чл. 25, ал. 3 от Наредба № Н-18/2006,
фискалната касова бележка в случаите по ал. 1 се издава при извършване на
плащането. Лицата по чл. 3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да
предоставят на клиента издадената фискална касова бележка. Цитираните
разпоредби кореспондират на задълженията, регламентирани от нормата на чл. 118,
ал. 1 от ЗДДС - всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон
лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в
търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство
(фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон),
независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.
За нарушения на
посочените разпоредби санкционната норма на чл. 185, ал.1 от ЗДДС предвижда
налагането на глоба или имуществена санкция. В допълнение на това,
законодателят е предвидил с разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС и налагането
на ПАМ – „Запечатване на обект за срок до 30 дни“, като в конкретния случай е
установена хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС – не е спазен
редът или начинът за издаване на съответен документ за продажба, издаден по
установения ред за доставка/продажба. Така дадената правна квалификация на
нарушението съответства и на посочената в издадения впоследствие АУАН, с който
е констатирано нарушение на чл.
25, ал. 1, т. 1 и ал. 3, във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. При запечатване на обект, се следва и постановяване на
забрана за достъпа до него – чл.187, ал.1 ЗДДС.
При тези съображения
следва да се потвърди извода на контролните органи, че е налице хипотезата на чл. 186, ал. 3
във вр. с ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС и ответникът, в условията на обвързана
компетентност, е издал процесната заповед за налагане на ПАМ в съответствие на
материалния закон.
Съдът приема, обаче, че определеният срок от 14 дни за
запечатване на обекта и забрана за достъп до него за същия срок, постановен в
условията на оперативна самостоятелност, макар и на средата на законово
определения, не съответства на тежестта на нарушението и не е съобразен с
целите предвидени в чл. 22 от ЗАНН за налагане на ПАМ, поради което е
незаконосъобразен.
Административният орган, макар и да е изложил
съображения за определената продължителност, при определянето на срока на
правно действие на мярката не е отчел характера на извършеното правонарушение и
цялостното поведение на търговеца, като не е съобразил и разпореждането в тази
му част с изискванията на чл.6, ал.2 АПК. По делото не са налице данни за
извършени други правонарушения от дружеството от вида на процесното. Това
обстоятелство не е отчетено, било е наложително то да се интерпретира наред с
факта, че при проверката е била установена незначителна разлика между
разчетената касова наличност от ФУ и фактическата такава в размер на 0.03лв.
При преценката на продължителността
на наложената ПАМ следва да се има предвид и вида и характера на търговския
обект, за който тази мярка се налага. В случая става въпрос за магазин за
хранителни стоки, чийто дневен оборот не е и не би могъл да е особено голям, а
стойността на покупката, за която не е издадена касова бележка и по повод, на
която се налага процесната ПАМ, е ниска – 7.25 лева.
Продължителността на административната
мярка следва да бъде разумно съотношение на пропорционалност между засегнатите
интереси на дружеството и охрана на обществени отношения, касаещи данъчното
облагане. Използваното правно средство, според съда, би постигнало
преследваната легитимна цел по преустановяване и предотвратяване на административни
нарушения и при продължителност от 3 дни, който срок съответства на принципа за съразмерност по чл.6 от АПК.
С оглед гореизложеното съдът приема,
че жалбата е частично основателна, досежно срока на наложената ПАМ, който съдът
следва да измени на 2 дни.
С жалбата е заявена претенция за
присъждане на деловодни разноски, за които са представени писмени доказателства
– заплатена държавна такса – 50лв. и заплатено адвокатско възнаграждение от 300
лв. по договор за правна защита и съдействие.
При липсата на уредба относно
изменение на обжалвания административен акт, съдът намира, че в случая е
приложима нормата на чл.78, ал.1 ГПК вр. чл.144 АПК. За частично уважената
жалба, на оспорващата страна следва да се присъдят разноски, съразмерно на тази
уважена част, които съдът определя в общ размер от 300лв.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ по жалба
на ЕТ „М.-Г.К.“,
представляван от Г.К., със седалище гр.Русе, Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 54-ФК/27.01.2020г. на началник - отдел „Оперативни
дейности“ - Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на търговеца е
наложена принудителна административна мярка - запечатване на
търговски обект –
магазин за хранителни стоки, находящ се в гр.Русе, на ул.“Сан Стефано“ пазар, стопанисван
от ЕТ „М.-Г.К.“, представляван от Г.К., със седалище гр.Русе, както и забрана
за достъп до него за срок от 14 (четиринадесет) дни, на основание чл. 186, ал. 1,
т. 1, б. „а" oт Закона за данък върху добавената
стойност и чл. 187, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност, като
намалява срока на мярката и забраната от 14 (четиринадесет) дни на 2 (два) дни.
ОСЪЖДА НАП, със седалище гр.София, да заплати на ЕТ „М.-Г.К.“, представляван от Г.К., със седалище гр.Русе,
с адрес на управление: ж.к.“Чародейка“, бл.106, вх.4, с ЕИК *********, сумата
от 300лв. /триста/ лева, представляваща разноски по делото.
Решението може да се обжалва
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.
СЪДИЯ: