№ 201
гр. Видин, 09.05.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВИДИН, II-РИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:ЛЮЛИН В. ЛОЗАНОВ
Членове:ВЛАДИМИР Д. СТОЯНОВ
ВЕСИСЛАВ Р. ГЕНОВ
при участието на секретаря НЕЛИ ЦВ. КЮЧУКОВА
и прокурора Л. М. П.
Сложи за разглеждане докладваното от ВЛАДИМИР Д. СТОЯНОВ Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20241300600142 по описа за 2024
година.
На именното повикване в 11:05 часа се явиха:
ЗА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА -Видин се явява прокурорът Л.
П..
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ и ПОДСЪДИМ С. С. Ц. се явява лично и
с адв. Н. Г., с пълномощно от преди.
На страните се разясниха правата по чл.274 и чл.275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ – Нямам искания по посочените текстове. Моля,
да дадете ход на делото.
АДВ. Г. – Моля, да се даде ход на делото. Нямам искания за
отводи и доказателства.
Съдът намира, че няма пречки за даване ход на делото, за което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО, което се докладва от съдията
Владимир Стоянов.
ПРОКУРОРЪТ – Оспорвам жалбата. Няма да соча доказателства.
1
АДВ. Г. – Поддържам жалбата. Няма да сочим други
доказателства.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО
ПРОКУРОРЪТ – Уважаеми окръжни съдии, оспорвам жалбата
като считам, че присъдата на първоинстанционния съд е правилна и
законосъобразна, като при постановяване на същата не е нарушен
процесуалният и материалният закон.
Касае се за повдигнато обвинение от РП-видин по чл.196 от НК по
отношение на жалбоподателя Ц. за извършено престъпление по чл.196, ал.1,
т.1 от НК, а именно кражба, извършена в условията на опасен рецидив. В
хода на делото безспорно е установено от разпитаните свидетели,
приложените писмени доказателства – протокол за доброволно предаване,
изготвената експертиза, приложената справка за съдимост, че деянието е
извършено от обективна и субективна страна, като съдът е счел, че няма
противоречие между гласните и писмени доказателства и правилно ги е
възприел и кредитирал в мотивите си.
По отношение на наложеното наказание съдът е приел, че
извършеното не разкрива висока степен на обществена опасност, предвид и
стойността на предмета на перстъплението, която е възстановена и е
определил наказание при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, поради което считам, че е справедливо определена. Моля, да
потвърдите присъдата на първоинстанционния съд.
АДВ. Г. – Уважаеми окръжни съдии, считам, че обжалваната
присъда е постановена в нарушение на материалния закон при допуснато
съществено нарушение.
Събрали сме се по това производство по повод на това, че на
10.09.2022 г. е отнет акумулатор от МПС на стойност около 90лв. В хода на
съдебното производство, както и при разпита на свидетелите в ДП не се
установи по категоричен начин авторството на деянието, а именно, че
подсъдимият е извършил това престъпление. Неколкоктратно имаше
2
предложение за споразумение, което моят подзащитен отказваше именно
защото не го е извършил. Съображенията ми за това, че присъдата е
необоснована е, че в хода на съдебното производство съдът е допуснал
нарушение на процесуалните правила, като на първо място допусна да не се
запознаем с ДП. При проведеното първо заседание, преди да бъде даден ход
на делото, снета е била самоличността на всички свидетели, взето е
становището на страните, след запознаване с правата по чл.274 от НПК.
Видно от протокола, след като е изпълнил задълженията си, съдът е направил
доклад по делото. Председателстващият състава е бил длъжен да предостави
възможност на прокурора да изложи обстоятелствата, включени в
обвинителния акт, което е негово задължение. Видно от протокола
прокурорът не е изложил тези обстоятелства. По този начин подсъдимият не е
бил запознат и така на практика обвинението не е предявено в съдебното
заседание. Това е процесуално нарушение от категорията на съществените.
Наред с горното, при изготвяне на мотивите РС е допуснал грубо
нарушение на процесуалните правила като не е направил анализ на
доказателствата по делото, което нарушение се явява от категорията на
съществените.
Видно от съдържанието на обжалваната присъда РС е формирал
вътрешното си убеждения въз основа на повърхностни събрани
доказателства. Налице е и противоречие на събраните по делото
доказателства относно съставомерността на събраните доказателства и при
противоречие на доказателствените материали се излагат обстоятелства, защо
едни съдът приема, а други не. А те са сериозни. Така например свидетелят
М.П. е бил с брат си Д.К.. Единият твърди, че подсъдимият е бил със сив
суитчър и на двадесет метра от подсъдимия, като го е видял само в гръб.
Лицето е било с качулка. В същото време неговият брат Д.К. твърди – „Бях на
2-3 метра от автомобила /тоест от подсъдимия/. Лицето беше с лице към мен
и видях лицето му“. Това са съществени противоречия в показанията на тези
свидетели, които се явяват главни свидетели. Единият твърди, че
подсъдимият е бил с лице към тях, другият казва – не. Единият твърди, че е
на 20, а другият на 2 метра.
В същото време свидетелят Василев заяви, че в тази къща, в която
са намерили акумулатора, същата сутрин отишъл да го вземе на работа и от
3
същия имот излезли и други момчета, които били облечени с дебели дрехи,
със суитчъри, докато подсъдимият е излязъл от тази постройка с работни
дрехи. Другият свидетел – Петров твърди, че същия ден процесният ден,
подсъдимият дошъл у тях да се изкъпе след работа към 10,30-11 часа и е бил
с тениска с къс ръкав. Това противоречи на показанията на двамата братя,
които твърдят, че лицето е било със суитчър и качулка.
Не на последно място, на първо време обвинението е било, че е
отнел тази вещ от владението на М.Б.М.. В първото заседание тази свидетелка
заяви, че нито е собственик, нито владетел на това МПС. В следващото
съдебно заседание РП измени обвинението, като поддържа обвинението, че
на същата дата, в същия час подсъдимият е отнел движимата вещ от
владението и собствеността на свидетелката А.Г. – собственик. От нейните
показания пред съда не стана ясно, дали тя е дала или не на друг разрешение
да се вземе този акумулатор. Въпреки тези противоречия
първоинстанционният съд не е направил анализ на тези противоречия. Той се
задоволи единствено от извода, че инкриминираното деяние се изяснява от
събраните по делото доказателства. Той е длъжен да се мотивира като изложи
правни, а не житейски изводи. Не е обсъдил доказателствата в тяхната
съвкупност. От всичко това е видно, че липсват мотиви на РС, с което
подсъдимият е поставен в невъзможност да разбере въз основа на какви
доказателства първоинстанционният съд е постановил своята присъда.
По изложените съображения считам, че въззивната жалба е
основателна, поради което моля да отмените обжалваната присъда и
постановите нова, оправдателна за подсъдимото лице, тъй като не е доказано
по несъмнен и категоричен начин авторството. Алтернативно ви моля, да
бъде отменена първоинстанционната присъда и делото да бъде върнато за
ново разглеждане.
ПОДСЪДИМИЯТ С. Ц. в лична защита – Нямам какво да добавя.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ:
ПОДСЪДИМИЯТ С. Ц. – Не съм извършил аз това деяния. Ако го
бях извършил аз, щях да направя споразумение, като предишните пъти.
4
Съдът счете делото за изяснено и след кратко тайно съвещание
обяви на страните, че ще се произнесе с решение в срока по чл.340, ал.1 от
НПК.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в
11:20 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5